Jump to content
Ани

ТРЕТИ МЕСЕЦ

Recommended Posts

ТРЕТИ МЕСЕЦ

22 октомври - 22 ноември 1922 г.

София

Трето писмо ще пише Мария на Учителя

Добродетел - Мария

Правда-Марика [Мария Тодорова]

Истина - Сотирка

Мъдрост - Паша

Любов - Савка

До Мария

За Любовта

Любов, за която сега трябва да пиша, аз нямам. До сега аз Любов не съм проявила, но само чувствувах Любовта, която ми се е давала.
Любовта отрича всеки егоизъм и изключва всяко огорчение. Тъй, че този месец се старах да премахна всяка егоистична подкладка в действията си и при това се натъкнах именно на онази дебела егоистична основа, от която изхождат всичките ми действия. Като се натъкнах на туй, в душата ми се роди една голяма скърб, за която нищо не мога да пиша. Тази скърб може само да се живее.
А в Любовта, която получавах, намерих две страни: Любов топла и светла, за която жадува моето изтинало от вековете сърце и която още едва разбира моят ум, а другата страна, това е онова дълбоко преживяване нейде вътре, вът­ре, което облагородява, подига и внася една дълбочина на чувствата ми и дълбо­чина на душата ми. Тъй че Любовта внесе в мен 4 измерения: дължина, широчи­на, дебелина (радост) и дълбочина (преживяване). Радостта, това е периферията, а дълбочината, това е центъра. Значи Любовта внесе в мене и периферията и центъра. А център без периферия няма и периферия без център няма.
При Любовта скърб няма или там и скърбта носи името Любов.

Савка 20. 11.1922 г.

София

Друго, до което дойдох върху Любовта:
Любов, за която сега трябва да пиша, аз нямам. Във всичките си стара­ния да придобия Любовта от части, до сега, до днес, аз Любов не съм проявила. Най-многото, което мога да кажа от опит за Любовта и то не като моя, а като такава, която иде от вън, са следните две силни страни: Любов получена, изжи­вяна като най-силно чувство, потик, стремеж, сила и воля дори в периферията (в дължината и ширината на моята душа) и скърб, изживяна като най-силно чувст­во, подтик, стремеж и сила в центъра, в дълбочината на моята душа. Любов без скърб няма, както и център без периферия няма и обратното. При любовта и скърбта е Любов.

На Обичния Учител

За Правдата

Мислих върху правдата и я обикнах. Повиках я. Тя дойде и аз се зарадвах. Проговори ми... и станах скръбна... Аз искам Правда в моя живот!

Твоя ученичка Марийка [Марика]

21.11.1922 г. София

За Мъдростта

21 11.1922 г. София

Този месец, от 22 окт. до 22 ноември работих върху „Мъдростта".
Представиха ми се случаи да я приложа. Някъде успях на време да постъ­пя съобразно с нея, а някъде пропущах- действувах според както почувствувам известна работа. В първия случай ми биваше добре, изпитвах една лекота, един вътрешен мир. Във втория случай тяжест, голямо недоволство от себе си, дохож­дах до положение да се чувствувам опорочена.
Вторият случай е за мен важен, неиздържането в тази добродетел, защото това ми е задача да работя с нея. „Трижди мери, един път крой!" Често ми дохож­даше на ум. Казвах си, преди да постъпя тъй или иначе: „Напи истината ще кажа, от какво ще се боя?" Но мъдростта ми каза: „Когато никой не я иска, когато за този случай я ненавиждат, когато тя им вади очите, когато силно засяга тяхното честолюбие, по-добре ще е да мълчиш." И колко, колко пъти мъдросттати налага мълчание, а не да казваш това, което чувствуваш, макар и истинно да е. Иначе готова трябва да бъда стрелите хорски да понасям. Взирам се в постъпките си и живо разбирам думите Учителеви: „Без Мъдрост, значи, без светлина."

Паша

[Мария Тодорова] *

„Милост и Истина се срещнаха

Правда и Мир се целунаха

Истина от земята ще прозябне

Правда от небето ще надникне"

Някои мисли за Добродетелта

Добродетелта е да проявиш в дело благия роден подтик. Затова само чо­век със силна положителна воля може да бъде добродетелен. Добродетелта е волята на Божествения свят, проектирана на физичния свят.
Добродетелта е плод; плодът зрее само при светлина и топлина. Плодът на добродетелта зрее само при светли мисли и топли чувства. Затова, за да бъде човек добродетелен, в него трябва да се е вселила и да живее Мъдростта като принцип и Любовта като принцип. В Добродетелта Истината присъствува, като един невидим двигател, който иска да се изпълни съвършената Божествена спра­ведливост. А Правдата увенчава делото с успех.

28.10., събота, 6 ч.с.

Да проявя Добродетелта в моя живот! - Сърцето ми трябва да блика от любов. Само в любовта има светлина - а само на светлина плодовете зреят.
Само мъдрият може да бъде добродетелен, защото само в мъдрия има любов и светлина.
Да бъда Мъдра!
Да бъда Амриха!
Нека едно от лицата на Мария бъде Амриха Ключът е „х".

01.11 сряда

Добродетелта съдържа в себе си активните енергии на съзиждане - твор­чески енергии, които оплодени от Слънцето завързват най-хубавите плодове - израз на осмислен живот.
Тя иде отгоре и нагоре отива...
Тя слиза само, за да подигне някого...
В когото влезе, влиза за да го подеме в своята възхождаща вълна.

10. 11. петък, 6 ч.с.

Мария

21. 11. 1922 г.

НА УЧИТЕЛЯ - ХРИСТОС

ИЗЯВЕНАТА ПРОЯВЕНА И ОСЪЩЕСТВЕНА

ЛЮБОВ НА БОГА

FIR FUR FEN TAO Bl AUMEN

ВИСОК ПЛАНИНСКИ ВРЪХ

ОБЛЯН ОТЛЪЧИТЕ НА

УЧИТЕЛЯ - СЛЪНЦЕ

Светлина и синина се разливат по небесата. Въздухът трепти от чистота. Мълчание и тишина.
Добродетелта възлиза по една пътека. Главата й е дигната нагоре. Погле­дът устремен към Слънцето. Колкото повече се изкачва нагоре, тя става по- ефирна и най-после, подобно дъх на бели кринове тя коленичи при нозете Учителя.

Той я поглежда. Вечността гледа през погледа Му и лицето Му е подобно звездно небе, разгънало огнените страници на Книгата на Живота.

Добродетелта:
Учителю! При Теб аз ида...
На моите сестри Любов и Мъдрост,
Истина и Правда плода да донеса...
Аз видях Любовта - дете е тя -
Чисто и невинно кат сутринна роса.
Тя рече ми: „О, сестро моя,
Любов ме мен наричат
Но аз сама не съм Любов
Аз само чувствувам Любовта,
Която ми се дава.
За таз Любов жадува моето сърце
Истинало от вековете.
И таз Любов едва разбира още моя ум.
Към мен излива се топла и светла
И в мене, нейде вътре, вътре живее
нещо, което ме подига и внася
дълбочина на чувствата ми и
дълбочина на душата ми.
Познах аз радостта от таз Любов
познах и нейната дълбочина.
При Нея няма скръб или не,
Там и скръбта нарича се Любов.
А Мъдростта
и нея срещах често.
О, тя тъй много бе погълната в себе си.
Усърдно тя работеше и бе готова
Винаги погрешките на хората
Сама да понесе.
Тя рече ми: Как често идва ми да
кажа Истината, от що ще се боя?
Но нещо сдържа ме и шепне:
„Когато никой не я иска,
Когато за този случай я ненавиждат
Когато тя им вади очите.
Когато силно засяга тяхното честолюбие,
„По-добре ще е да мълчиш".
И аз се уча на мълчание,
макар и туй, което чувствувам
да бъде истинно.
Иначе готова трябва да бъда
Стрелите хорски да понасям.
Взирам се в постъпките си
И живо разбирам думите Учителеви:
„Без мъдрост - значи без светлина."
От Истината
вест не съм получила.
Ще дойде тя сама да Ти изкаже туй
Що е научила през този месец.
А Правдата?
Тя бе замислена и
много изживяла. Тъй ми се стори
когато я срещнах. Тя даде ми туй
малко писъмце:

На Обичния Учител

Мислих върху Правдата и я обикнах.
Повиках я. Тя дойде и аз се зарадвах.
Проговори ми ... и станах скръбна...
Аз искам Правда в моя живот!

Твоя ученичка:

Марийка

А аз последна ще Ти кажа туй що искам:
Да проява Добродетелта в моя живот!
Сърцето си да дам аз дар на вечността!
Но трябва то да блика от Любов
Защото само в Любовта има светлина,
а само на светлина плодовете зреят.
Само мъдрият може да бъде добродетелен,
защото само в мъдрия има любов и светлина.

ДА БЪДА МЪДРА!

ДА БЪДА АМРИХА!

Нека едно от лицата на Мария бъде:

АМРИХА

Аз Учителю, при Тебе бях
И после слязох на земята.
Слязох, за да подигна някого
И пак при Теб дойдох.
Замлъкна тя. Учителя стоеше Тих и величав.
Той нишките на цялата Вселена
Държеше в ръцете си
И огнената книга на Живота
Бе изписана със звездни писмена
по светлия му образ.
И нова песен зазвуча
В небесните простори...

Мария

22. 11. 1922 г. Софт

"Ние знаем, че преминахме от смърт в живот",

I послание Йоаново 3:14

I.
Събуди се моята душа,
Събуди се моята душа,
За вечни Блага
За вечни Блага, Блага
На Любовта на моя Баща.
На Любовта на моя Баща.
И видях там тази душа,
Самотна да чака тя...

02. 12. 1922 г.

I.
В зарите на живота,
Слънцето изгряваше,
Граници на природа очертаваше
В душа ми мощен Дух пробуди,
И в сърце ми Любов събуди.

02.11. 1922 г.

10 часа преди обяд, събота

II.
В зарите на живота
Кога лъчи от Бога изтичаха
Слънцето изгряваше и
Душите с живот даряваше.
III.
В светлите зари на живота,
Кога души от Небето слизаха
Слънцето изгряваше,
И пътя им показваше
Към далечните полета на земята
Там изгубени свои братя те търсеха,
Изгубили преди векове живота...

23. 12.

10 часа вечерта, събота

IV.
В зарите на живота,
Когато душите се събуждаха
Преди Слънцето да изгрее,
Своите молитви към Бога отправяха:
Баща наш на Любовта,
Ние днес се отправяме към земята
Твоята Воля да изпълним
Там паднали наши братя да намерим
Изгубили живота от вековете,
Заспали в греховете
Очуждени от Светлината...

28.12. 1922 г. четвъртък

„И да не се боите от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият."

„Страхът"

[Беседа от Първа серия на Сила и Живот]

За Тебе, Която Си ме родила в тоя Божи свят, аз жертвувам всичко. В любовта Ти аз намирам своята последна опора на моята душа. Страхът от света,

от онези, които убиват моето тяло е отживял своя век.
Аз не се боя, защото Те познавам
. Дали ще ми дадеш смърт или живот, еднакво с благодарност ще ги приема. С Тебе и в смъртта има смисъл; без Тебе и в живота няма цел. В смърт­та или в живота,
бъди ти всякога светлия венец за моя Дух.

8 февруари 1923 г., 10 часа сутринта .

София

НА ОБИЧНИТЕ УЧЕНИЧКИ

О. К. Н. Д.

Мария, Савка, Паша, Марика, Сотирка

В съвършената изявена, проявена, осъществена Любов Божия: Доброде­телта никне; Правдата расте; Истината цъфти; Мъдроста върже; Любовта зрее.
Всяка душа, която ходи по светлия път на вечния живот, добива своето блаженство, всегдашно Благо на Божия Дух.
Вложи Истината в душата си и ще добиеш свободата си.
Пусни светлината в ума си и Мъдростта ще ти даде знанието си.
Приими Чистотата в сърцето си и Любовта Божия ще дойде в своята пълно­та.
Имайте сърцата на малките деца и Господ ще бъде с вас. Беззаветна само­отверженост.
Моя мир, светлина, обич с Духа на Отца святи да пребъде с всички вази.

[Учителят]

9. 12. 1922 г.

София

Н.Л. К. Б.

Мила Савка,

Поздравлявам те с Именния ти ден. Какво да ти пожелая? Да, това: Да постигнеш, с течение на времето, добродетелите, върху които ние сега работим, да станеш една жива Пентаграма. Спомням си за миналата година, като ти дой­дохме на гости целия хор. Тази година, като ти дойдат, представлявай си, че и аз съм с тях и ти пея за Мусала.
Ти че си заета аз не се съмнявам, но все остава време за два реда нали?
Какво се е наредило в София? Как са нашите братя и сестри от класа?
Аз получих от Мика това хубаво писмо, което нашия Мил Учител ни е писал. Как много се радвам аз като го чета, но скоро ще се разделя и изпратя обратно.
Савка, тука ти изпращам и работата си, която ще предадеш на Учителя, като го поздравиш сърдечно и запомниш хубаво това, за което ще ти говори и ми опишеш подробно, защото аз очаквам с нетърпение и съм като онази сестра, която била доволна и от укрухите.
Как е сестра - майка ти?
От тука нищо няма какво да ти пиша и описвам, освен мога да кажа за себе си, че се питам защо съм още тука и защо стоя, но щом стана на краката си разбирам от тяхното състояние моето стоене тук.
Поздрав сестрински на майка си, сестри: старата Попова, Гумнерова, Яна­киева и които питат за мен и нашия клас.

Целувам те: Сотирка

15.12.1922г.

НА ОБИЧНИЯ НИ УЧИТЕЛ

Истината

У мене Истината се формулира тъй: Истина е това, което е. Търсих го и разбрах, че то е Божията любов.
Правих опити да вложа Истината в душата си. Зная, че не съм успяла в това.

Ваша ученичка: Марика

20. 12. 1922 г. София

„Милост и Истина се срещнаха
Правда и Мир се целунаха
Истина от земята ще прозябне
Правда от небето ще надникне."

Истина изявена чрез Добродетелта - това е Правдата.

Мария

21.12.1922 г. София

НА НАШИЯ ОБИЧЕН УЧИТЕЛ

Четвърто писмо от неговите малки

ученички от класа на добродетелите:

Мария, Паша, Марийка, Сотирка и Савка

22.12.1922г.,София

Учителю,
Привет Ви днес донасям от моите сестри, Истина, Мъдрост, Любов и Прав­да. Към тях аз обич храня, но съм далеч от тях. В мислите си спохождам ги и 4-те, Доброто от тях, аз искам да отбележа в душа ми жадна за тези добродетели велики: Истина, Мъдрост, Любов и Правда.
С всяка поотделно в разговор влезнах:
О, ти сестра, коя върху Истината работи, кажи що научи, какво разбра, какво доби в този месец нов?
Истината: Лицето й беше сериозно, очите й гледаха на Марийка. Горе тя мълчеше, а след това продума:
„Истината е това, което е."
След туй, тя затвори очите си, на устата й се показа една лека усмивка, гласа й се измени, тя продължи:
- Търсих я и разбрах, че тя е Божията Любов!
Тя млъкна и с тъга на сърцето си пак подзе:
- Правих опит да вложа Истината в душата си, но в това не съм успяла.
А ти сестра, която върху Мъдростта работи този месец, кажи ми, какво научи ти, що е Мъдрост и де я ти намери? О, как искам да се погълна в Мълчани­ето и в тайната дълбочина на Мъдростта! Говори, аз слушам.
Мъдростта: Тя беше замислена, но разположена.
Сотирка
: Мъдростта, това е процес на узряване. Като кажа - Мъдрост, веднага си представям един безкраен простор, а себе си виждам малка, много малка, струва ми се, че аз, която размишлявам за Мъдростта, се намирам на Мусала и оглеждам наоколо величествените гледки. Всичко около мен е мъд­ростта, а аз, малката, аз стоя на този върх, гледам и се учудвам на всичко това около мен, а при това си мисля, че един ден, може би ще обхвана всичките тези простори. Като наблюдавам всичко туй, питам се: Мъдрост къде ли не си ти? В морската песъчинка, ти там си; в капката вода - пак тебе намирам; в минерали­те; в растенията; в животните; у човека, като цар на земята и създател на всич­ко; денят и нощта с красивото небе, накичено с милиарди небесни брилянти. Каква Мъдрост е всичко това! Мъдрост, тебе те намирам в микроскопическото, отивам към безкрайното и там с тебе пак свършвам. Затайвам дъха си, затварям очите си, не гледам нищо вече отвън скривам се във вътрешността си и там е Мъдростта! Издигам гласа си към Създателя и Твореца на всичко мъдро и вели­ко в света: Поклон пред Тебе, о Боже, с колко Мъдрост е пълно делото на Твоята ръка!
И от тебе, нежна сестрице, що върху Любовта работи, искам да чуя две думи, да се поуча и от твоята опитност.
Любовта: Тя беше тиха и погълната в себе си.
Паша: Като размислих за Любовта, намерих, че трябва да урегулирам най- първо отношенията си към Бога като постоянни, неизменни и равни. Повтарях си: „Аз трябва да любя" и студ почувствувах, в сърце ми нещо ме втрисаше. Получа­вах Любов, която не идеше от топло сърце, а от студено трескаво сърце. Може би и затова чувствувах, че и моята душа се тресе. В успехите си върху Любовта, не искам дори и да помисля да се лаская.
Тя спря, гласа й се задави, а и аз се замислих много върху чутото.
А и ти моя сестричке, що винаги в мълчание те съзирам и то за много малко, кажи ми, що научи и от твоята опитност аз поука искам да извлека.
Правдата: Тя беше мълчалива, а думите й бяха отмерени.
Мария: Истината изявена чрез добродетелта, това е Правдата.
„Милост и Истина се срещнаха,
Правда и Мир се целунаха."
„Истината от земята ще прозябне,
Правда от небето ще надникне"
Сега и моята опитност и моята работа ще прибавя.
Добродетел - това е основата на целия наш живот. Тя държи връзките на другите четири Добродетели: Истината, Мъдростта, Любовта и Правдата. Не съм добродетелна. Много скърби преживях и много сълзи пролях докато да призная тази истина в душата си. Аз разбрах, че няма у мен Добродетел. Но сега аз желая силно и горещо: нека преживея още толкова скърби и нека пролея още милиони сълзи, но да придобия тази основа в живота си - да бъда добродетелна! Истина, Светлина и Чистота, това е Добродетелта, аз която жадува моята малка душа. И страда и скърби и радва се и плаче все за това. Светлина, Истина и Чистота, това е зова, това е вика, това е един апел, който отправям към вас!
Няма по-велик живот за ученика от този, в който той е заедно със своя Учител, затова научете ни да го използуваме и да се не спъваме в този път • път с Учителя.
Само Вие Учителю сте, който ще ни изведе на желания бряг при доброде­телите.
С Вас Учителю, от смъртта към вечния живот, от суетното към идейното, от скръбта към радостта.
Само в изявената, проявена и осъществена любов на Бога, чувствата, мис­лите и действията на човека се усъвършенствуват.

Ваша ученичка Савка

Любов

Да обичаш заради самата любов е велико. Не е любов само този, който ти е приятен. Аз нямам от тая любов. За да любиш, трябва да си чист.

Добродетел

Добродетелен всякога и навсякъде, значи да имаш и да можеш винаги да даваш.
Добродетелта е проявена Любов, значи трябва да имаш Любов, за да си добродетелен.

Правда

Правдив е само умният, интелигентният човек. За да си правдив, трябва да имаш светлина, знание, за да виждаш причините на нещата. Аз имам ли правди­вост. Само в моменти.

Истина

Любов и стремеж към истината, към Слънцето!
Истината ще ви направи свободни, защото лъчите на Слънцето ще стоплят ледовете, с които сме обвити и ний ще се почувстваме свободни. Истината, това е идеала, високия идеал.
Истината във вашия живот как се проявява? Тя изключва лъжата. Само чистосърдечният човек може да казва истината.

[ Любов ]

Работата за този месец ми бе върху Любовта.
Едно нещо, което ми се видя като трудно разрешима задача, но наложи­телна, то бе: да урегулирам отношенията си към Бога, като постоянни, неизменни и равни. До колко успях в това, не смея ни най-малко да се лаская. Знам едно, което беше с мене през целия месец, продължава и сега: чувствувам се в особе­но трескаво състояние, външна температура нямам, а вътрешно, душевно имам треска. Дадоха ми се много случаи да проявя тази любов, но аз от себе си не съм доволна. Може би душата ми от това се и тресе. Не разбирам добре състоянието си. Не се опитвам и да философствувам.

Паша 22.12.1922г.

Месец Март

Мъдрост - светлина и знание

Светла Мъдрост, за да те разбера, като че нарочно трябваше всичко да притъмите пред очите ми. Всичко до тогава поставено в ума ми, уж на положи­телна нога, всичко изгуби смисъл. Разби се туй несигурното, привидно знание и мъдрост, но болка страшна причини ми. Празнина, пустота пред мен. Страх, го­лям страх ме овладя, да не загубя туй солидното, здравото и сигурното в света, което Божествена Мъдрост се нарича - която сал в Словото Божие чувах, виждах и разбирах.

[Почеркът е на Паша ]

Месец Април

Любов - Чистота

„Само чистите по сърце ще видят Бога."
Детето е чисто по сърце, но детето в пълната смисъл на думата. През всич­кото време на размишление върху чистотата, като нейно необходимо, предшест- вуваще я качество е смирението.
Смирение пълно, безгранично, абсолютно, пожелах го и всегда го пожела­вам. Последна в света си казвам да остана, но смирение да изработя и душата си в тишината му безмълвна да обгърна.

[Паша]

Месец май

Добродетел - Жертва

„Ако искаш да влезеш в царството Божие, раздай всичкото си имане на света, на бедните и ела и ме последвай."
Мислих много върху този стих в свръзка с работата ми за през този месец и разбрах жертвата в този смисъл: богатството, което трябва да раздадеш на бедните, то не е само материалното, но всякакво лично богатство, като лични чувства, желания - раздай тях на бедните, т.е. на света, пожертвувай ги, из хвър­ли от себе си личния елемент. И тогава, ела и ме последвай!

[Паша]

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×