Jump to content
Ани

ТРЕТА БЕСЕДА, ДЪРЖАНА НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ. ДА БЪДЕМ СВЪРЗАНИ С БОГА !

Recommended Posts

ТРЕТА БЕСЕДА, ДЪРЖАНА НА УЧЕНИЧКИТЕ

ОТ СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС НА

ДОБРОДЕТЕЛИТЕ[1]

[ ДА БЪДЕМ СВЪРЗАНИ С БОГА ! ]

петък, 6 часа сутринта

(Присъствувахме 13: Паша, Савка, Еленка, Марийка, Дафинка, Виктория, Пенка, Цветка, Олга, Василка, Невенка, Марийка, Сийка, Сотирка - във Варна, а сестра X. Григорова не се яви.)
Няма Истина като Божията Истина.
Само Божията Истина е Истина.
Ще ви прочета няколко стиха от 15 глава на Марка, от 6 стих до края.
Аз ви чета тези стихове, за да ви покажа, че животът може да бъде разумен и неразумен. Разумният и неразумният живот се различават по следующите белези: В неразумното всичко е без план, всичко е необмислено, а в разумното всичко е с план, всичко е обмислено. В неразумното всякога има разрушение и гниене, то е място на вечно недоволство, а разумното се отличава с растене, живот.
Тогава ще ви приложа тия три думи на български: чистосърдечие, искреност и откровеност. Чистосърдечието изключва всякакво гниене, значи в душата ви да няма никаква материя, която гние. Туй значи човек, който е чистосърдечен, че той живее в себе си. Туй разбирам чистосърдечие - без гниене, без развала.
Думата „искреност“ аз я замествам с правилния процес на растене без изсъхване. Да бъде човек искрен, значи да расте правилно, без да изсъхва.
„Откровен“ замествам с думата, значи да има достатъчно светлина, влага, да може да расте. „Отворен“ значи „откровен“.
Тъй щото, когато аз говоря някой път и ви казвам да бъдете чистосърдечни, то значи да няма гниющи вещества. Казвам някому да бъде искрен, то значи да расте, без да изсъхва. Като казвам някому да бъде откровен, то значи да има достатъчно светлина, влага, за да расте. Следователно, да бъда ясен в думите. Много пъти питате, какво искам да кажа с думите „чистосърдечие“, „искреност“, „откровеност“. Този живот, в който сте тръгнали, трябва да имате ясна представа за него. Ясна представа аз не разбирам такава, за каквато учите в университета. Не, пътят, по който вървите, цялата местност трябва да бъде добре очертана пред вас. При това и други трябва да са минавали пред вас, трябва да имате всичките сведения.
Сега, вие влизате да изучавате не живота на сърцето, не живота на ума, защото с тези работи вие сте запознати, а влизате да изучите живота на душата. Туй трябва да го знаете, че аз не засягам там вашия живот на сърцето, нито на ума ви, няма да засягам тия ваши области, там вие сте работили, вие сте специалисти. Какъв живот има в сърцето ви, това го знаете, какъв живот има в ума ви и това го знаете, а какво има във вашата душа, това тепърва трябва да го учите. Новият живот е живот в душата. За да извървите този път, трябва да ме слушате, защото това е една нова присадка. Ако аз искам да присадя този новия живот, а вие го бутате, ще го развалите. Ако аз присадя нещо, а вие 10 пъти на ден го бутате и развързвате, няма защо да си губим времето.
Сега, запример, у вас може да се зароди едно желание, дали тази нова присадка ще даде такива плодове, каквито са дали вашите сърца и умове. [Тъй ще си зададете въпроса] дали вашата присадка може да ви направи щастливи. Аз ви питам: Вашето сърце и вашият ум направили ли са ви щастливи? И вие сте още млади и колко пъти досега сте плакали? Може би хиляди пъти най-малко сте плакали. Слушайте, вашият ум някога дал ли ви е туй спокойствие? Е, пък може да намерите някои ваши другарки и тях да попитате. И да искате, умът не може да даде спокойствие на човека. Сърцето и то да иска, и то не може да даде спокойствие на човека. Сега, аз по аналогия ще ви дам едно сравнение, защо не могат. Нали вие имате един закон във физиката, според който можете ли да изкарате вода на по-високо место, отколкото е самият извор? Не. Значи, може да изкарате вода само дотам, докъдето е изворът. Е, добре, ако умът и сърцето, това са по-ниските извори, как може да изкарате водата по-високо? Как мислите да изкарате тия извори горе в душевния свят? Но вие ще кажете: „Ние имаме начини, приспособления, чрез парни машини.“ Добре, ами ако този извор е толкова висок, че всичките тръби на инсталацията ще се разпукат и нямате достатъчно тръби, в които може да изкарате водата горе, в душевния свят? От сърцето водата никога не може да се изкара в душата.
Сега ще дойдем научно да обясним: Това нещо не може да стане, понеже съставът на материята в душевния свят е съвсем друг. И ако вие, да кажем, внесете тези сокове на сърцето в душевния свят, ще станат най-големите експлозии.
(Една от сестрите: „От безумие това можем да го сторим.“)
Не от безумие, а от любов. Туй все любовта върши. Всичките глупави работи хората ги вършат все от любов. Глупостта е проявена любов. Една майка без да разбира, може да нахрани детето си от любов и да го намери мъртво. Тук, преди година, една майка дала на малкото си бебенце малко ябълка. То си откъснало по-голямо парченце и после цял един въпрос, писка, реве. Казвам: „Ще му дадете очистително, за да изхвърли тази материя от стомаха си.“ И тогава престава да плаче. Сега мнозина запитват: „Защо именно тази материя, която е вътре в умствения свят и в сърцето, да не може да влезе в душата?“ Може, но питам: Ако вие вземете малко прашец в ръката си, може ли да го държите? Можете, ще ви бъде приятно, но ако този малък прашец влезе в окото ви, може ли да го държите? - Не, ще ви дразни. Защо? - Защото окото е по-чувствително. Тъй щото душата е толкова чувствителна, че тази груба материя на ума и сърцето ще я дразнят.
Затуй ви казвам, че ние изискваме, когато влезете в душевния свят, вие трябва да бъдете чисти, защото щом не сте чисти, ще носите прах и тям подобни, ще причините страдания на мнозина, а най-първо на себе си. Най-много вие ще плачете, ако не се съобразявате. Такъв е законът. Туй е сега тъй наречената философска страна, от части философската страна на въпроса.
Сега, думата е, че всяка една мисъл трябва да си има свое приложение. Под думата „мисъл“ аз разбирам Божествена мисъл и всяка една такава мисъл трябва да си има или по-право си има свое Божествено приложение. По това се отличават Божествените мисли от човешките. Ще ви определя пак разликата в какво седи. Божествените мисли имат навсякъде приложение, а човешките мисли не могат навсякъде да се приложат. Туй, което е Божествено, навсякъде можете да го приложите и всякога дава добри резултати без изключение, когато в човешките мисли не е така. Друго, Божествените мисли никога не губят своята стойност, колкото минава времето, толкова повече се увеличава тяхната стойност. А при човешките мисли не е така, обратно е там. Колкото повече минава времето, толкова повече те губят своята стойност. Тъй щото да имате една ясна представа: Божественото не губи, човешкото губи. Законът е верен и за Божествените мисли и за Божествените идеи. Аз замествам тука Божествените идеи с Божествените чувствувания. Защото, по някой път, вие казвате: „Аз чувствувам разположение и неразположение.“ В Божествения свят не може да имаш неразположение. В Бога неразположение, такова състояние няма, когато един човек може да бъде разположен и неразположен.
Да ви изясня идеята сега. У човека има гняв и когато човек се разгневи, той иска туй което е направил, да го унищожи. Разгневи се, вземе едно шише, хвърли го, строши го, или удари едно дърво, отсече го, разгневил се е. Той руши, не създава. Когато у Бога се яви туй състояние, когато Бог се разгневи, Той всякога има за цел да премахне лошото, да насади някое добро. Да създаде нещо друго - това се разбира когато Господ се разгневи на някого, Той ще го тури в огъня, иска да го пречисти, да го поправи, когато у човека не е така. Е, тогава туй състояние у Бога, как ще го наречете? Първоначално ще го наречете гняв, а в последствие, в края, при придобитите резултати, ще го наречете Любов. У хората има друга една тактика: когато човек иска да те измъчи или да те набие, а пък се усеща по-слаб от теб, той ще си послужи с хитрини, ще те нагости първо, щете почерпи с винце, с туй - онуй, и ти мислиш, че ти е приятел, но щом те свърже хубаво, той ще вземе тоягата, ще те набие хубаво и ще каже: „Да знаеш!“ Това е човешкото. Най-първо благите думи, а после, отзад тоягата. Тия неща ги знаете, вие сте майстори, живели сте с тях. Всички ги знаете. Като се съберете за първи път двама, които не се познавате, много сладки думи си говорите, но щом се опознаете, дървото започва, започвате с тоягите, почвате да се налагате, а то е свързване. Одумването аз го наричам тояги и вързване, а индусите го наричат карма, свързани са хората с кармата си.
Е, тогава следующата мисъл: Могат ли да се прекарат соковете от душата в сърцето? - Могат. Може да запитате: „Защо трябва да се занимаваме с душевния свят?“ Понеже вашият свят, светът на сърцето и ума е обеднял, необходимо е сега да се прекарат соковете на душата в сърцето и ума, за да могат тия светове да се подигнат или тъй да се каже, на човешки език, да се облагороди сърцето и ума. Сега, ние не застъпваме въпроса, да се развива сърцето и ума, но като прекараме соковете на душата в сърцето и ума, строим и подигаме. Всеки от вас строи своя сърдечен и умствен свят. Това се подразбира да се развие умът и да се облагороди сърцето.
Сега, вие наричате този клас -“Клас на Добродетелите“. Отлично, вие така го наричате. Но знаете ли, какво значи Добродетел? В тази смисъл, в която аз съм употребявал, значи клас, в който се дава най-добрия, най-великия, най-възвишения метод за облагородяване на човека, най-добрия, най-лесния, без много разноски, но в този клас на добродетелите, който не работи, той завинаги си остава прост и ще ви кажа защо именно хората остават прости. Има методи вътре в света, които са грандиозни. Да кажем някой човек започне едно предприятие, влага един капитал от 10 000 000 лева, дават реклами, обявления, всички продават, но след 10 години всичко изяждат, остава 1 000 000 дефицит отгоре. Туй е великото предприятие, че като са изяли 10-те милиона, оставят един милион дълг отгоре. В края никакъв резултат.
Сега, вторият метод за развиване на добродетелите е: ще те накарат да посадиш 10-ина дръвчета ябълки, круши, сливи. Казваш: „С такива работи не се занимавам.“ Насадите ги, обаче представете си, че тия дръвчета след 5-6 години ви дадат по стотина килограма ябълки, круши или от другите дръвчета. Те правят 10 дръвчета по 100 килограма -1000 килограма. Всеки килограм по 10 лева правят 10 000 лева. На седмата, на осмата година се увеличава плодът, увеличава се приходът. Питам сега: Кой е спечелил? Не само това, но вашият капитал се увеличава, понеже тези семки, като ги сеете, може да разпространите разсадника си. Това нищо няма да ви костува, понеже земята и светлината има достатъчно енергия да храни тия семенца. Тъй щото, в Божествения свят работите са по- лесни. Защо са по-лесни? Ти ще боднеш семенцето в земята, ще го прекопаеш и то ще даде своя плод. А в човешкия свят не е така. В човешкия свят тази работа е 100 пъти по-мъчна, отколкото в Божествения. И тъй, мнозина, които са влезли сега в духовния свят, те са влезли да изучават духовния свят с човешки методи и вследствие на това трудности има, те са трудни. По човешки вие не можете да изучавате духовния свят.
Всички, които са влезли в духовния свят с човешки методи, все са фалирали, без разлика, няма никакво изключение. Затуй в Божествения свят, в света на душата, ще имате Божествени методи, никакви човешки методи, ни помен от тях не трябва да има. Божествени методи - нищо повече! - „Ама този тъй казал, онзи тъй казал, ние у дома тъй правим“ Е, у дома как правите вие? Хубаво, нека съвременните химици да направят едно яйце или круша или ябълка, да изкарат тези сокове от тях и нека ги сравнят с естествените. Вземете тези сокове от растенията и плодовете, които изкуствено правите и ги сравнете със соковете на естествените. Запример, често правят и изкуствено мляко, но онези, който го ядат, всякога имат диария. Онова мляко, което получават направо от кравите, има нещо, което в изкуственото липсва. Туй, което природата влага, човек по изкуствен начин не може да го вложи. Запример, щом влезете в света на душата вие не можете да влезете с вашето съмнение. Щом влезете в света на душата, съмнението е абсолютно изключено. С него вие не може да припарите там. Като влезете там със съмнение, ще стане експлозия и вие ще бъдете първи, които ще пострадате. От бомбата всичките твърди части са изхвърлени, остава само долната част на топа. В Божествения свят като стане експлозия, всички части попадат в сърцето и тогава имаме едно счупено сърце. Всеки, който се е опитал да влезе със съмнение в Божествения свят, със своите стари мисли и желания, той е проверил това. Така е за всички, без изключение. Туй е сега за разяснение. Ще кажете: „Ако и ние влезем така...“ С кои стават тия експлозии? Някои маги, които са се занимавали дълго време и са рекли да влязат в Божествения свят, с тях е ставало. Тези експлозии стават с най-учените, които са употребили най-големите хитрини на своята мъдрост. Те са претърпяли това, а с простите хора това не става. Вие още не сте бомби. Когато човек е живял дълго време, чрез своите човешки познания е набрал тези експлозиви в себе си, вътре в себе си ги е поел и влиза с тях в света на душата. Там тези енергии се развиват и правят тези експлозии.
Сега, да ви обясня моята мисъл. Може да ви се вижда малко странно, защо е тъй. Представете си, че вие имате 100-ина яйца и сте ги взели, като яйца на малки птиченца, но те се указали яйца на някоя усойница, на някоя кобра. Вземете ги в една кутийка и всеки ден разправяте на другарката си за тях. Но представете си, че някой ден вие влезете в света на душата и оставите вашата кутия да я напече Слънцето. Питам: След известно време какво ще спечелите? Яйцата ще се превърнат на змийчета и след като се измътят тия змийчета, вие ще бъдете първата жертва, нищо повече. Те ще искат да се наядат, да се нахранят, а в света на душата за тях няма никаква храна и те ще се качат първо на вас. Те са вашите деца и ще кажат: „Ти ни роди, дай ни да ядем.“ И вие ще умрете, нищо повече. Змийчетата, това са вашите деца, вашите благородни идейни мисли, гениални мисли! Те, тук на земята, като яйца са хубави, като яйца не са опасни, хубави настроения, но като им дадеш някоя мисъл, като им дадеш живот, тогава тези елементи, аз ги наричам експлозиви. Защото отровата на змията тя е създадена като едно оръжие да може да убива по-скоро своята жертва, за да може да се ползува. И лошите хора, това са все същите навици на змията. Злото е една отрова, чрез която някой иска да те отрови, за да използува туй благо, което ти притежаваш, за себе си.
Затуй всякога се препоръчва чистотата. Вие ще влезете в света на душата чисти. Значи, почвата ще носите със себе си. Щом влезете там, жителите на този свят са толкова добри, те ще ви дадат семена, колкото искате. Вие ще посадите семената във вашата почва и животът ви ще.бъде обновен. Като израснат тия семенца, ще опитате техния живот. А носите ли вашите яйца и влезете ли с тях, щом се измътят там, ще се върнете. Измътването на тези яйца там е престъпление. Докато ги носите, не ви хващат в престъпление, вие сте свободни, но щом се измътят змийчетата в душевния свят, по същия закон вие ще се върнете назад. Да не носите тия семенца в света на душата. [Тази кутийка няма да я подлагате на светлината. Ще направите един колет и ще пишете: До моите роднини, света на сърцето и света на ума. Там може да растат, понеже в света на сърцето и в света на ума има храна за тях.] Законът е верен. Щом човек влезе в духовния свят, той става по-добър, но и по-лош става, защото условията там са такива. Ако в една добра почва посееш доброто, то расте, но ако там попадне един трън и той расте. И лошото и хубавото растат. Тогава растенето е добро за онези идеи, на които соковете няма да бъдат за ваша полза. Но змията ще расте за себе си, на ваша сметка. Вие ще плащате, но благото е нейно. Тя за себе си расте, за себе си се развива. Но, в какво може да впрегнете една змия, каква полза може да й принесете? Е, хубаво, както впрягат хората сега бубите на работа. Значи и една змия и тя след като си направи своя пашкул, ще я умъртвят и тогава ще се постараят да отвият по обратен начин нейните нишки. В туй отношение взимат бубата като една предачка. Значи змиите в туй отношение са емблема, представят формите на мисълта. Значи може да употребите една форма на змията. Запример някой път я употребяват наместо котка, има змии, които седат при децата. В къщи употребете змията като котка, тя ще изтребва мишките. Тя е по-голям майстор от котката. Има миши дупки, тя изгонва всичките мишки. Котката трябва да пази отвън стратегия, а змията влиза и излиза свободно. Е, в какво седи злото? Например, зайци, мишки, в какво седи тяхното зло? Запример мишката, ако влезе в един сандък, тя ще изяде всичките дрехи. Защо? По причина на това, че предните им зъби растат много. Затуй мишките трябва да гризат дървета и всичко друго, за да се спъва растенето на техните зъби. Затуй те са постоянни гризачи, зъбите им растат чрезмерно усилено.
С това аз искам само да ви покажа целесъобразността, да видите, че вътре в природата съществува една целесъобразност, че всяко нещо трябва да бъде на своето място. Вие не трябва да правите една размяна, да смесвате сърдечния си живот с душевния или мисловния с душевния, да размествате местата на тия проявления. Тогава няма да имате една представа за онзи вървеж, за онова развитие, което става в духа ви. Някои, които са влезли да изучават духовния свят, почват да се оплакват: „От как сме влезли, сме станали по-лоши.“ По-лоши са станали, понеже не са взели прави методи. Прави методи трябва.
Сега, ето къде седи малката опасност: да допуснем, че вие имате една малка вадичка. Децата си правят такива малки вадички и на тях поставят малки колелца, воденички, които хубаво се въртят. Ако обаче тази малката струя я пуснете на едно голямо воденично колело, ще окаже ли влияние? - Няма. Целият труд ще отиде напразно. Е, да кажем, че вие имате една машина с малка пара и друга една машина, по-голяма, при друг акумулатор. Значи, първата изгубва своята сила. Сега, ако вашата физическа сила я прекарате в духовния свят, туй колело на вашата душа няма да се помръдне и тогава всичкият ви труд ще отиде напразно. Затуй ние казваме: „Божественото у човека с човешки усилия не става.“ Понеже сте в един уреден свят, вие ще идете на станцията, купувате си билет, плащате си го и като удари звънеца, ще влезете в първа или втора класа на трена и няма да го тикате, да мислите дали върви. Той сам ще си върви, а вие само ще изпълните условията. И в Божествения свят има същата аналогия. Защото, да кажем, че сте пътник, някой път може да не знаете где да влезете. Казвате: „В кой вагон да влеза?“ Е, все таки в първа или във втора класа ще влезете, няма какво да се безпокоите.
[До тука какво разбрахте?]
Е, какво ви направи впечатление от всичко казано?
[(Паша: „По никой начин да не се домогваме до Божественото по човешки начин.“ Савка: „ Че при душата не трябва да влизаме със сърцето и ума.“ Олга: „На тези змийски яйца не трябва да им се дава никаква храна и никакви условия на живот.“)
Понеже вие влизате в душевния свят, тази кутия ще я премахнете. Вие все за яйцата мислите, не си изпращате погледа да гледа душевните неща, а само с яйцата се занимавате. Един банкер какво друго може да научи? Той може ли да научи какви са новите теории за откриването на звездите? Не, той само тефтерите има в ума си. И ако го попитат, ще каже: „Такива работи мен не ме интересуват. Погледът трябва да бъде обърнат в настоящето, оставете миналото. Какво има да ви интересува миналото?]
Едно просто изяснение: да допуснем, че сте били слугини при една господарка, която ви била по 10 пъти на ден. Значи, в годината ви е ударила 360 по 10=3600 пъти, а в 10 години - 3600 по 10=36 000 удари. То е един почетен капитал. Вие влизате в душевния свят и питате: „Къде ли е моята господарка, тя ми удари 36 000 удара?“ Добре, но ако тия удари сте ги пренесли според правилата и сте казвали: „Е, такава е била волята Божия, то, като влезете в душевния свят, тази ваша господарка, с тия 3600 удари, тя е разработила вашата градина. Тя е приготвила почвата и вие само ще забодете семенцата, защото господарката е разорала почвата, тъй щото вашите страдания са потребни. Значи, тия удари, които в света на сърцето и ума са причинили най-големите страдания, в душевния свят са приготвили една добра почва. Иначе, ако влезете там, трябва да работите, а тъй ще намерите вашата почва разработена, готова и ще започнете веднага съзнателно. Защото всички хора, които са страдали на земята, като влезат в душевния свят, намерили са една готова почва, веднага ще прогресират, будни са, а тия, които не са страдали, трябва много да работят. Самите страдания, те са една почва, приготовление за пътя ви. И в душевния свят ще видите връзката. Като видите, че вашата господарка, без да знае, ви е причинила едно голямо добро, ще й благодарите. Ще кажете: „Слава Богу, че Господ добро е направил, значи ударите не са отишли напразно.“ Ами как ще прекараш този удар. Да кажем, тя те удари веднъж, дваж, най-после почувствуваш една болка, ще кажеш: „Господи, избави ме!“ В душевния свят Той благославя този удар. Втори път пак се молиш. Пращаш го горе. Той пак го благослови. Значи, прекарваш този удар там горе. Тези удари изпраща ги на Господа, молил се, значи прекарал тази енергия в душевния свят. Тогава Господ казва: „Понеже ти Мен викаше, когато господарката ти те би, Аз благослових тези удари. Ето ти богатството.“
Ти искаше Той да те избави. Хубаво и Той те избави. Сега, как става работата с господарката ти? Тя, като те е удряла, в душевния свят тя с всеки удар се понижава, изгубила. Втори път като дойде, съгласно кармическия закон тя ще бъде една слугиня при тебе. Туй е разликата. „Е, казва, като я бих, какво стана?“ Стана това, че ти беше господарка, а като я би, ти стана слугиня при нея. Като правиш зло, туй ще придобиеш, а като правиш добро на другите ти ще станеш господарка. Значи, като издържаш, като се молиш, ще бъдеш господар. Някои хора, например като издържат страдание, те са готови да издържат.
Е, добре, вие сега ще има да размишлявате върху някои добродетели.
(Учителят разглежда листа, в който са написани главните добродетели, и техните подразделения.)
[2] Туй е значи, реколта за пет месеца, която ще имате в душевния свят.
Сега вие ще изучавате какво нещо е Добродетел. Вие трябва да си представяте какво нещо са добродетелите в приложението на живота. Какво нещо е Правдата, запример. Аз ще ви обясня какво са добродетелите в живота. Ако вие сте един пътник или един странник и пътувате и ако вие дойдете при мене с добродетелите си, аз ще ви посрещна, ще ви нагостя, ще ви дам легло, храна за път ще ви дам, ще ви покажа пътя. Това е добродетелта, която ви служи. Правдата се състои в следующето: ще ви дам предохрана да не би да се заблудите в пътя, ще пратя хора, които ще ви придружават. Истината: ще ви осведомя за цялата местност, ще ви кажа онова, което трябва да знаете. Мъдростта: Ще ви запозная с всички жители по пътя, по който минавате, какви са техните характери и т.н. Остава Любовта - вие я разбирате любовта вече. Туй работата за първата група.
Сега втората група. Жертвата: с жертвата ще постъпвате да действате, но как работите сега? Най-първо трябва да започнете с благоразумието. След благоразумието идва искреността. Нали казват, че тя е растене? Благоразумният човек е избрал хубаво место дето да посади някое дърво. Искреността - дървото трябва да расте. След това идва милосърдието и щедростта. Щедрост, да бъдете щедри се подразбирала раздавате излишното от онова, което имате на другите. А жертвата почти ще я оставите, закона на жертвата ще учите най-после, той е един от най-трудните закони. Да жертвува човек, то е най-мъчното, всичките други неща вие лесно може да ги изучавате. Истина, чистота, свобода, равновесие, великодушие и т. н. Всичко до тук много хубаво върви, но дойдете ли до жертвата, веднага ще се спънете. Затуй трябва да усвоите този закон, много добре, да разберете в какво седи този закон на жертвата, защото този закон не го разбирате, а всяко неразбрано нещо, то е спънка за човека.
Аз ще ви задам един въпрос. Представете си следующето: Да кажем, че една голяма змия там на пътя е изгладняла, месец, а може и 40-50 деня не е яла. Вие вървите по пътя. Питам ви: Трябва ли да станете жертва на змията, да ви изяде? Можеш ли ти да отвориш една артерия и да й дадеш малко от твоята кръвчица? (Виктория: „Няма да бъде разумно.“) Да кажем, че в този свят вие сте изпратени с мисия, с предназначение за някоя велика работа. Добре, вие трябва да знаете, че жертва в света се дава за най-възвишеното, за най-благородното, жертва може да се даде само за Бога. Този, който разбира закона, трябва да знае само за Бога може да се даде жертва. Казват, че майката се жертвува. То е защото любовта е в нея. Жертва без любов не може. Само за Бога може да се даде жертва. Дето е Любовта, там е Бог. Жертва може да се дава само дето е Любовта. Дето е Любовта, там е Бог, а жертвата подразбира изобилие. В духовния свят е другояче: ще се жертвуваш, без да умираш. В духовния свят е друго, там ще се жертвуваш без да умираш. Не само че няма да умираш, но ще печелиш, затуй казва Христос: „Който жертвува живота си, придобива живота си.“ А тук на земята не е тъй. Жертвата е винаги закон на загуби. Значи, може да се жертвуваш и в религиите виждаме, че можеш да принасяш всичко в жертва само за Бога: и овци и гълъбчета, но само за Него. Някой казва: „Да жертвувам ли нещо за хората?“ Не, за хората нищо няма да жертвуваш, никога нищо! Само за Бога! А щом е дадена жертва за Бога, Той обхваща хората и тази жертва може да я даде на когото иска.
Да обясня закона. Да кажем, че вие обичате един ваш приятел и му дадете 100 000 лева. Ще му се месите ли где ги дава? Когато се жертвувате за Бога, дайте тази жертва. Той ще ги даде комуто иска. Тъй щото в ума ви да залегне този принцип: Жертва трябва да се даде само за Бога. Сега не се смущавайте да
BKD2_15.PNG
се жертвате, трябва да се жертва. Вие се научете да се жертвувате за Бога, другото лесно ще научите. [Иска ли брат да се жертвува за сестра си, да умре за нея? Да кажем, че тя е била неблагоразумна, че е паднала и той се бие да я вземе. Те са изключителни случаи. Но жертвата трябва да стане разумно. Щом не е разумна, тя не е жертва.] Жертва подразбира Божественото вътре. Жертвата има и друга страна.Жертвата подразбира да не станеш причина да подтикнеш другите към страдания. Да кажем един цар в някое царство иска да тикне хиляди хора да станат жертва заради него. Защо? За да тури на короната си едно камъче повече или някой кръст да му дадат. Той иска другите хора да правят жертви само за едно камъче, за една титла, а че другите хора измирали, изгубили крака, ръце, очи... Сега този цар не трябва да става причина да се жерт- вуват толкова хора, туй благоразумният цар ще го направи, а който е глупав... Значи той трябва да жертвува своето тщеславие, своята гордост в дадения случай. Ще изгуби ли нещо? Ще изгуби въображаемото камъче на своята корона. Доста е рекох. Втори път като се съберете пак ще говорим.
Сега, приложението. Ще започнете всички с благоразумието. Разбирате ли? Всички без изключение! Благоразумие, искреност, милосърдие, великодушие, щедрост, чистота, светлина, свобода, равновесие, жертва. [Всички тези качества може да растат само върху добродетелта. Те излизат от добродетелите: Любов, Мъдрост, Истина, Правда. Всички ще започнете с благоразумието. Дойде една афекция у вас - извикайте благоразумието. Във всичките си мисли, във всичките изпити ще прилагате благоразумието.] Както и да постъпвате, най- първо трябва да прилагате благоразумието, после искреността. Значи, една работа, която започваме, ще видим дали тази работа е добра или не, разумна ли е. Само тогава ще я свърша добре и аз ще съм доволен от нея. Искрен съм, без упрек, значи тази работа, която свърших, бях искрен във всичките й редове нищо не съм пропуснал. После милосърдието: Значи тази работа да я извърша с разположение на духа си и сърцето си, с едно въодушевление, тих и спокоен, защото милостивият човек е човека, който се въодушевлява от най-малките работи. Той от бедния човек се въодушевлява, от дребните работи се въодушевлява, от това, от което друг човек не се въодушевлява, той се въодушевлява. Поетът ще се въодушеви от някоя планина, а милосърдният човек - от някое бедно дете, ще му даде място в душата си. Великодушие значи размер на душата, тук влиза и щедростта.
Дръжте само една основна мисъл в душата си: че онзи, който мисли за Бога, той нищо не губи, той печели - нищо повече. Тъй като се занимавате с тия добродетели, мислете само за Бога. Аз имам едно правило: Мислете само за Бога! За Бога какво трябва да мислите? - [Че Той е най-добрия и най-благия.] А като мислите по този начин, всичките тия добродетели писани може да ги прилагате. Вие ще дойдете един ден да съзнаете, че всякога можете да дойдете до съзнанието на Бога, да чувствувате Неговата мисъл. А като дойдете там, успокоявате се. Като дойдеш до Бога, това състояние се отличава по това, че щом дойдеш до Него, веднага всичко у тебе расте, всичко се осмисля. Дойде ли Божествената светлина, проникнели Божествената светлина в душата ти, ти веднага се въодушевляваш, имаш смисъл, подтик, насърчен си, но изчезне ли тази светлина, Бог не ти ли проговаря, отвънка може да говорят много нещо, без Него - нищо нямаш.
На туй трябва да обръщате внимание, на туй вътрешно въодушевление. То е дълбоко и никой не може да ти го вземе.
Та, постепенно, постепенно ще придобивате всичко. Няма да бързате, ще придобивате малко по малко. Ще гледате тия добродетели да ги развивате. Пак същото правило: Божественият живот е най-лесния живот, най-лекия, най-приятния. И най-лекият път, по който може да ходите, той е Божествения път, с най- малко разноски. И ако някой път ви се струва мъчен, значи хванали сте човешкото. Помнете: Имате ли по някой път мъчнотии, значи хванали сте пак човешкото, човешко с Божествен надпис. Дойдат мъчнотии, затруднения и дойде ли светлината - Божественото, като че изведнъж всички мъчнотии изчезнат. И ти се очудваш, казваш: „Как така станало това тъй лесно?“ Което показва - в Божественото учение си. В човешкото не е тъй. Знаете ли на какво мяза тази работа? Един пътник се уморил от снега, та легнал върху него да си почине. Но, като го затрупал снегът отгоре, той си казал: „То моето се свърши вече.“ Останал половин метър под снега. Но като пекнапо Слънцето, снегът - стоплил се. Та всичките мъчнотии, които ви идат отгоре, колкото и да са студени, не мислете, все ще ви постоплят, но само след като дойде Слънцето. Като дойде Божественото, мъчнотиите ще изчезнат. Но когато някой човек тури своя товар отгоре, не се топят вече. Та, мнозина казват: „А, то религиозният живот!...“
Аз зная туй правило: Божественото това е най-благородното. Има светски хора, които вървят по Божествения път, а има религиозни, които вървят по човешкия път. Човешкото всякога е мъчно, туй е общо правило. А когато някой път имате мъчнотии - падания и ставания, да не казвате, че това са мъчнотии. Там, в Божествения път няма падания, там падаш, като на пружини, няма никакво кон- тузене. Но в човешкия свят не си правете илюзии. Ако ви сполети нещо лошо, то не е Божествения живот, който водите, то е стария ви живот. Ако вие влезете в Божествения живот и ви намери някой ваш стар кредитор, за какво ще ви съди? За новото ли ще ви съди или за старото? А вие казвате: „Ето, аз влязох в Божествения живот, а пък мъчнотии.“ Не, и то е старото, което се проявява.
Прочетохме Добрата молитва

8 часа без 20 минути

6 юли 1923 г. в столоваята, дома на Учителя, 66

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

[1] Тази беседа се публикува от ръкопис на Паша Теодорова.Текстьт в квадратни скоби е вмъкнат от късен препис на втора стенограма, в който има известно осъвременяване на изразните средства.
[2]Другата стенографка е отбелязала: Учителят разглежда листа, на който е написан реда на добродетелите за всеки месец на ученичките.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×