І.03.03. СВЕТИ ДИМИТЪР И ПАДАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ ПОД ВИЗАНТИЙСКО РОБСТВО

[Iskri4ka]

3. СВЕТИ ДИМИТЪР И ПАДАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ ПОД ВИЗАНТИЙСКО РОБСТВО

България, след смъртта на цар Петър (970 г.) и смъртта на синовете му Борис II (977 г.) и Роман (997 г.), попада под византийско робство. Остава западната част, където Самуил се обявява за български цар и продължава да воюва срещу византийците от 991 до 1014 година.

След битката при Беласица на 29.VII.1014 г. император Василий II разбил предвожданата войска на цар Самуил, като пленил 15000 българи, извадил им очите, като оставил на всеки сто човека един с извадено едно око, за да ги води. Те били изпратени на Самуил, който, като ги видял, получил сърдечен удар и умрял на 6.Х.1014 година.

Неговият син Гавраил Радомир (1014-1015 г.) бил убит от братовчед си Иван Владислав през август 1015 година. Според „чудесата на Св. Димитър" се казва, че той измъчвал населението, като ги заставял да гонят дивеча по планините, за да може да се развлича с лова на диви зверове. Тогава селяните се обърнали с молба към Св. Димитър Солунски, че когато ги поведе на поредния лов, то той, светецът, да го убие с невидимото си копие. И наистина, когато двамата братовчеди вървяли на лов, Иван Владислав се обръща с коня си и пробожда Гавраил с копието си. Светецът влязъл в тялото на Иван Владислав и чрез него го убил. Онези, които вървяли след Гавраил Радомир, наяве видели Св. Димитър как го нападнал и след това тутакси станал невидим.

Иван Владислав се възцарил през лятото на1015година. През февруари 1018 г. той бива убит, без да се разбере кой го е убил. Селяните са смятали, че това е станало отново чрез копието на Св. Димитър. След него българската аристокрация подписала договор с Василий II, че го признава за василевс, но с условие да се гарантира привилегията им като аристокрация. Официално България пада под византийско робство от 1020 до 1185 г.-за цели 165 години.

Гавраил Радомир (1014-1015 г.) се оженил в 998 г. за дъщерята на маджарския крал Геза, но я изгонил при баща й още като бременна. Тя ражда син към 1001 г., наречен Петър II Делян (1040-1041 г.). От 1018 до 1040 г. бил пленник в Константинопол. Избягва от там и в Белград през 1040 г. било вдигнато въстание. Петър Делян отправил войските си към Солун, където е бил византийският император Михаил IV.

От преселените българи в Арисия се намирал Алусиан, вторият син на Иван Владислав, който избягал от там и пристигнал при Петър Делян. Той му дал 40000 армия да щурмува Солун. Жителите на града отишли при гроба на Св. Димитър и отслужили военно бдение. После отворили вратите и нападнали войските на Алусиан. Те видели, че един млад конник, от който излизало огън, се нахвърлил срещу българите и горял противниците си. Погинали към 15000 българи. Делян и Алусиан се обвинявали взаимно. Алусиан за обяд извикал Делян, опили го, извадил му очите и му отрязал носа. По-късно Алусиан изоставил войските си и минал на страната на империята.

Така окончателно се погребва България за 165 години под византийско робство.