ЧЕТВЪРТИ МЕСЕЦ

[Ани]

[IV. МЕСЕЦ]

III група

IV ¹ Добродетел

Докато желая за себе си повече блага, отколкото за другите, не мога да бъда добродетелна.

Ако аз съумея, за даден момент, да не оскърбя онзи, който ме е наранил или съм силна, да храня добри чувства към хората, които не ме обичат или някаква помощ като окажа някому, никога да не очаквам признателност - в тия неща се вижда самата Добродетел. Затуй мисля, че за да бъде човек добродетелен, не е нужно да е богат материално.

Аз съм способна да бъда добродетелна само спрямо ония хора, които обичам. А за да бъда истински добродетелна, трябва да обикна всички поне колкото себе си. Значи: Любовта е основата на всички Добродетели.

Цветка

22. 10. 1923 г.

София

IV² Правда

Под Правда аз разбирам да се проявя на всякъде, тъй както Господ изисква от мене.

При проявата на Правдата спрямо мене, аз можах да схвана един важен факт, че Правдата действа в повечето случаи ръководена от закона на възмездието или разплатата. Наблюдавайки в моя живот аз съзирах навсякъде Божествената Правда да ме бие там дето съм нарушила нейните правила и закони и за стореното добро да ме възнаграждава най-щедро. За да мога да схвана гласа на Божествената Правда и стана проводник, да мога да я предам правилно, то аз трябва да имам светъл ум и топло сърце. Винаги когато съм била ядосана или с помрачени мисли и неблагородни чувства, аз съм постъпвала спрямо моите ближни неправедно и закона на Правдата ме е наказвал. В такъв случай, съзнавайки моята погрешка, аз се стремя да се отдръпна в себе си с молитва, за да се проясни моят ум и да се изпълни сърцето ми с най-благородни чувства. При такова едно съсредоточение аз винаги съзирах помощта на моя Господ и се стремях да поправя погрешката си, която ясно се очертаваше в моето съзнание, при светлината на Божествения лъч на Правдата.

Сийка

22. 10. 1923 г.

София

IV³ Истина

Това е онази Добродетел, която осмисля живота на човека, разкрива му нов мир, сближава хората, дава им възможност да се опознаят и да добият онази необятна свобода.

Невенка

22. 10. 1923 г.

София

IV ⁴ Мъдрост

За да може човек да разбере правилно живота и да има вярно схващане за нещата, необходимо е да познава тази добродетел.

Мъдростта - това е онази добродетел, която хвърля необходимата светлина, за да даде възможност да се видят и разберат много неща, които биха останали затъмнени без нея.

Първата стъпка към тази добродетел, това е знанието. Човек трябва всестранно да се развива, да добие обширни познания, за да има верните разбирания за живота и винаги да дава вярна преценка на нещата.

Марийка

22. 10. 1923 г.

София

IV ⁵ Любовта

За да обичаш, преди всичко трябва да си чист. Кой човек обича?

Не е ли този, който носи най-красивото в душата си? Не е ли онзи, който е олицетворение на всички добродетели? Не е ли онзи, който познава великата хармония? Не е ли онзи най-после, който живее по Бога? Защото Любовта вън от Бога не съществува. А за да познаваме Любовта, да живеем в нея, трябва да носим този възвишен образ в душата си. Само една чиста, светла кристална душа може да люби. Нека не си правим илюзии, че ние с всичкия този багаж от мисли, чувства и желания, носен от векове, ще познаем Любовта. Допуснеш ли най-малката отрицателна мисъл за своя ближен, ти не можеш да го любиш. Любовта живее само с красивото и възвишеното, тя не се занимава с погрешките на другите.

Чувствувам ли се там където отида свободна, чувствувам ли лекота, аз виждам Божествената Любов да се проявява. Стеснена ли съм, подтисната ли се чувствувам, там Любовта я няма.

Където Любовта царува, тя внася една мекота, изпълня с нежност и топлота сърцето.

Пенка

22. 10. 1923 г.

София

II група

IX¹ Жертва

Да се пожертвува всичко низше, за да се придобие Висшия Живот. Всичко да се изостави настрана, дори и най-приятните всекидневни забави, за да дойде Истинското и Разумното.

Що е жертва?

Кой я иска?

Иска я самият разумен принцип, който управлява Вселената.

Но научи ме Ти, Господи, що е Истинска жертва.

Олга Славчева

22.10.1923 г.

IX² Равновесие

Да имаш Равновесие ще рече да се вълнуваш на повърхността, но вътре дълбоко да има един център, в който винаги да е спокойно. Всички промени, всички пертурбации, които претърпяваш да не изменят неговото спокойствие.

Уравновесен е човек, който не се води нито само под давлението на своето сърце, нито на своя ум, а който служи и се ръководи от гласа на своята душа.

Виктория

22.10.1923 г.

София

IX³ Свобода и простор

Да е свободен човек, то значи да има възможност да се подвижи във всички посоки и навсякъде, както във физическия свят, така и в душевния и умственият. Нам ни спират физически пречки, спират ни душевни и умствени пречки. Умствени са заблужденията; сърдечните, това са връзките, които имаме, а физически, това са пречки, които имат основа в двата по-горни свята. За да бъдем свободни или по-право за да се освободим, ние трябва да имаме светлина, знание, това е, което освобождава човека. И този е пътя, по който ще се освободим.

Казва Учителят: „Истината ще ви направи свободни." Защото целта на знанието е Истината. И като достигнем Истината, тя ще ни освободи.

В процеса на добиване Истината, ние ще се освободим. Свободни хора няма. Нито ние сме свободни, още по-малко аз. Ние всички сме роби на едно или на друго. Ние относително сме свободни. Свободни сме в едно отношение, а в друго не сме. Целта е да се стремим към освобождаване, а това ще бъде като се стремим към Истината. А затова ще ни помогне знанието.

Имах една връзка, която исках да премахна. Каквото и да направя, тя все ще изскочи пред мене. При всеки един въпрос като чели и тя се намисаше. Като река да вървя някъде, пък кракът ми като че ли е вързан и една крачка да направя, то ме тегли. И тук разбрах какво значи човек да не е свободен. Реша ли да направя нещо свободна, явява се тази връзка и те държи завързана. Уж аз тъй повидимому съм свободна, нищо не ме спира, а има някои връзки, които ми пречат.

Лъжата е сянка, тъмнината и тя връзва. За свободния човек дълг няма, той го е надживял. За него няма „трябва".

„Трябва", когато имаш връзки, когато нямаш връзки - когато си свободен - „не трябва".

Еленка

22. 10. 1923 г.

София

IX⁴ Светлина и Знание

Светлина и Знание е идеала наш. Той ще ни донесе благото в живота и ще издигне душите ни. Това го знам, но за да имам тази Светлина, трябва да ме озари Духът Божий и като просвети ума ми със знанието на Мъдростта, аз ще знам в дадения момент как да постъпвам с всички създания Божии, тъй да се обръщам, щото никоя душа да не се оскърби, нито да почувствува, че е отчуждена или е самотна от общото цяло на Единия, Който съединява всички в едно. А сега аз се измъчвам, когато не действувам тъй както светлината и знанието изискват. Съзнавам, че само светлината примирява всички мъчнотии в нас, а тя липсва от мене.

Василка

22. 10. 1923 г.

София

IX⁵ Чистота

[липсва текст]

I група

XIV ¹ Щедрост. Жертва и добродетел

Щедростта, това е в по-широк смисъл жертва. А жертва подразбира давана. Даването седи в това да може да даваш при всяко условие и на всяко време. А да дава може само този, който има.

Щедростта се отнася за всички случаи, а не само за известни. Ето защо тя включва Любовта. Бедните и лошите не могат да дават. Добрият може да дава всякога, защото той носи със себе си богата душа - добрата душа. Ето връзката на Щедростта и с Добродетелта.

Савка

22. 10 .1923 г.

София

XIV² Великодушие

Правда. От работата ми през този месец върху Правдата разбрах, че тя е една от първите Добродетели, която лежи в основата на човешкия живот. В Писанието е казано: „Търсете първо Божието царство и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи." Това значи, доде човек не се облече в дрехите на Правдата и не приложи нейния закон в живота, не може да върви в пътя на еволюцията, нито ще стигне пътя на блаженството. Правдата е строга и за да се приложи, човек трябва да притежава силен характер и развит разум.

Равновесие: А за да има човек вътрешно равновесие - равновесие на ума, сърцето и волята, трябва да има един център, един идеал, към който да се стреми неговата душа. За да се поддържа туй равновесие, трябва голямо внимание и силен контрол над себе си, защото при най-малкото отклонение, то се нарушава.

Великодушие: Велика душа има този, който нарасне до там, че да може да прощава и най-големите прегрешения без да се обижда.

Елена X. Григорова

22. 10. 1923 г.

София

XIV Искреност и чистосърдечие

Искрен и чистосърдечен може да бъде този, който е свободен от всички човешки връзки и има простор. А свобода и простор има само този, който е видял Истината.

Искрен и чистосърдечен може да бъде този, който има пълна вяра в Бога и в ближния си. Искрен и чистосърдечен може да бъде този, който е възлюбил Господа Бога своего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичкия си дух и е възлюбил ближния си както себе си.

Щом се даде на ученика един изпит, то значи, че той може да го издържи, като има вяра в Бога и ближния. Проверих, че когато човек действа искрено и чистосърдечно по отношение на другите, всякога има резултат. Искрено да вярва на другите и чистосърдечен да бъде, нищо да не желае за себе си, ще се постигне резултат.

Марика

22. 10. 1923 г.

София

XIV ⁴ Благоразумие

Благоразумие, значи да си благ и разумен, още значи да владееш сърцето и ума си, т.е. героя и героинята.

Едно нещо забелязвам, мили сестри, откакто съм започнала да работя върху добродетелите, ако не съм внимателна, бият ме. От опит научих това. Бяхме събрани наши хора и започнахме да говорим за възвишени работи и имахме хубави преживявания, но не се усетихме как се спуснахме надолу • да гледаме погрешките на другите, но с цел как да им помогнем. Но наместо да ги оправим тях почувствувахме се натоварени толкова много, че трябваше 1 -2 дена да страдаме и се чистим. Казах си: „Сотиро, ако беше блага и разумна, щеше да минеш без това, но затова пък спечели един урок и други път бъди ученичка и като такава работи над себе си със смирение и търпение." А там гдето прилагах същината на моето Благоразумие бивах радостна и славех Бога на Добродетелите.

Приемете сестрински поздрави от

Сотирка

19. 10. 1923 г.

Варна

XIV ⁵ Милосърдието

Представиха ми се доста случаи, за да проявя това ценно качество. Някои изпълних много естествено, други сполучливо, като знаех, че това са случаи, дадени ми специално за работа, а трети пропуснах. Те бяха дошли тъкмо тогава, когато аз бях усилено заета с друга работа и ми се видя много естествено, че не можах да им се отзова - не разбрах тогаз, че това бяха щастливи пропуснати моменти за работа. Сега, т.е. после разбрах грешката си.

Паша

22. 10. 1923 г.

София