Jump to content
Ани

ПЕТИ МЕСЕЦ

Recommended Posts

KD1_5.png

Жертва

Жертвата казва на човека да живее за Бога - да приложи в живота си всички добродетели.

Марика

28. X. 1923 г.

София

[ V. МЕСЕЦ ]

О.К.Н.Д. Тема 15

Благоразумие

Благоразумния човек е познал реалността и се държи за нея. Той живее съгласно със законите на природата. За да запази реалността той, някой път ще се качи на висок върх, други път ще слезе в долина, трети път ще пази мълчание. Той постъпва всякак в зависимост от вънкашните условия, но в себе си пази строго Божественото. За да се прояви човек като благоразумен, трябва непре­менно да има светлина и знание, да се движи из пътеката на Мъдростта.

Марика

22. XI. 1923 г.

София

III група

V5 Любов

Добродетелта, която стои далеч от мен и върху която най-много би трябва­ло да работя, това е Любовта.
В Любовта няма пристрастие, тя дълготърпи, в обидата намира добрата страна и я използува, на неправдата не отговаря с неправда, на злото не отвръ­ща със зло, всичко претърпява.
Аз не намерих в себе си тези качества. Може да направя добро само на тези, които обичам, на тези които ми са приятни. Правя разлика между хората, не съм в състояние да извлека добрата страна от една обида, а тя дълго време засяда дълбоко в душата. Любовта изисква жертви, а това правя спрямо извес­тни хора.
Такава една любов е егоистична. Предстои ми дълго работене върху нея

.

Марийка

22. XI. 1923 г.

София

НА МОЯТ УЧИТЕЛ

В момента, когато аз намерих Човекът, Който носеше Високия Идеал, аз съзнах себе си като ученик, а Човека, Който носеше Великата Светлина на Чис­тота, Любов и Истина, аз нарекох:

Мой Учител

И тръгнах подире Му. Тук разбрах, че както семенцето изниква и расте под топлите слънчеви лъчи, тъй и ученикът расте и се развива в аурата на Учите­ля си.

Вашата Илрах

22. XI. 1923 г.

София

Добродетел

Тъй както от всички основни цветове, които като ги приведем в движение получаваме белия цвят, почти също и при всички основни добродетели, прояве­ни, ще имаме добродетелта, а тя ще ги обгърне и ще ни даде добродетелния човек.
За мене добродетелен човек е само онзи, който може да бъде носител на всичко Божествено, а това е любящия човек, мъдрия човек, справедливия човек и човека, който живее в истината. Той винаги носи един велик идеал в душата си, когото неотклонно следва. Тъй аз разбирам добродетелта.

В работата си този месец имах доста сполучливи опити, имах и погрешки. Изисква се голяма осторожност, за да се издържи във всички случаи.

22. XI. 1923 г.

[Без подпис]

Правда

Правдива ли съм аз?
Туй, което днес мисля за правдиво, утре виждам, че далече не е такова. Значи аз още се движа към тоя строго установен закон, но нямам още тая чисто­та, при която в мене ще се прояви абсолютната правдивост.
Като че всеки човек е обвит в една своя цветна атмосфера, през която гледа на нещата, тъй че те никога не идват до него в същинския си вид, а винаги боядисани от собствената му боя.
А „Правда" предпоставя абсолютно безпристрастие.

Цветана

22. XI. 1923г.

За Истината

В тази област из много малко имах възможност да работя и наблюдавам. Едно констатирах, че да говориш истината, то нейната светлина трябва да грее в твоята душа. Мъчно се понася изказана истина спрямо нас, когато съвестта е нечиста и умът помрачен и смутен и чувствата окаляни. Пред нейния лъч всичко се топи. Когато обаче умът е светъл и съвестта спокойна, Истината тогава допри­нася най-висшата наслада за душата. Тя завежда душата в една велика школа дето душата започва да проумява загадките на живота.

22. XI. 1923 г.

София [Няма подпис]

Мъдрост

Два пъти мисли, после действува - така постъпва само умният, мъдрият човек. Никога не ще сбъркаме, никога не ще причиним дори и най-малката неп­риятност на околните, когато обмислим своята постъпка. „Обмисли и тогава дейс- твувай!" Този трябва да е нашия девиз. Да си мъдър, то значи да знаеш; да знаеш, значи да се поставиш в условия и да създадеш такива за развитие.
Мъдрият човек се отличава с една велика вътрешна тишина. В душата си той има един ненарушим мир, който никой не е в състояние да го наруши.
Само умният може да люби правилно, да се жертвува правилно и да живее правилно.

22. XI. 1923 г.

[Няма подпис, би трябвало да е Невена]

Чистота

Чистотата е, която ще ни приближи към Бога, с нея ние ще се домогнем до истинското знание.
Да знаеш, значи да бъдеш чист, само чистотата привлича душата и съеди­нява я с Божествения Дух.
Чистотата на сърдцето и ума са необходими за растежа ми, но за това аз се боря с мислите си, разпределям ги, познавам ги, кои са егоистични и кои Божествени.
Искам да обичам без да говоря за това.
Желанието ми е да се науча.

Василка Иванова

22. XI. 1923 г.

София

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×