Jump to content
Ани

8. ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ

Recommended Posts

8. ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ

Нейните задачи, принципи и методи

Влад Пашов

1. В миналото школата за кратко време е излизала пред света, осветявала е живота на епохата, давала известни духовни импулси на живота и се оттегляла в своите вътрешни убежища. Сега школата пак се изяви в света, но сега тя е решила да проведе всичките си принципи в цялостния живот и да одухотвори живота, като внесе в него нови импулси, постави нови принципи, които като се реализират по новите методи на школата, ще дадат нов облик на живота на човека и на човечеството.
2. Сега ние отваряме школата. Тя не е само за избраници - тя е за всички, които имат стремеж да учат, които имат стремеж да служат на великото и красивото в света и живота.
3. На няколко пъти школата се е отваряла в Европа, но поради спорове между учениците се е затваряла. Сега пак се отваря школата, затова бъдете изправни към нейните принципи, за да продължи тя своето съществуване и да прокара принципите си в целокупния живот. Първото нещо, което школата изисква от учениците, е братски отношения и хармония. Защото само при тези условия тя може да съществува. Защото школата е контакт с невидимия свят. Този контакт се поддържа само чрез хармония.

Учителят

Школата на Учителя е школа на Бялото Братство, което ръководи раз­витието и възпитанието на човечеството от началото на неговото излизане от Бога, от Божествения свят до ден днешен. В течение на това дълго развитие школите на Бялото Братство са били неотклонно свързани с човечеството. Чрез тях Бялото Братство е ръководило човечеството в пътя на неговото развитие, развивало е неговите дарби, способности и добродетели.
През всички времена и епохи принципите на школата се неизменни, но в различните културни епохи са се изменяли методите на работа. Учителят казва, че принципите на школата на Бялото Братство в течение на сто милиона години не са претърпели никакво изменение. А от преди сто милиона години е началото на първата човешка раса, която се е развила в етерната област на земята и която под ръководството на школата е развила една висока култура, която настоящето човечество ще достигне в далечното бъдеше. Това е едно проти­воречие за съвременните хора, но това е един факт в историческото раз-витие на човечеството.
Така че, принципите на школата са вечни и неизменни, както и същест­вуването на школата е вечно. Изменя се само формата, в която школата се явява, изменят се методите, с които школата работи. Това е защото в различните културни епохи развитието има специфични задачи.
Във всяка културна епоха, която обхваща един период от 2160 години, приблизително, от Слънцето идва нова космическа вълна, която носи специфични сили и енергии, и с това създава специфични духовни условия за развитието на определени страни от душевния живот на човека. И в зависимост от това какъв е характерът на тази вълна и оттам и каква страна от душевния живот на човека ще трябва да развие, са и методите, които школата прилага в дадена епоха. Затова ученикът не трябва да бъде тесногръд и фанатик, но да знае, че всички школи са школи на Бялото Братство, но се различават по задачите, които им са дадени и оттам и по методите, с които работят. Като казвам, че всички школи са от Бялото Братство, разбирам всички школи, които са излезли от Бялото Братство, защото има школи, които са под влиянието на черното братство - за тях не говоря. Черните винаги се стремят да завладеят школите на Бялото Братство на физическия свят, като извратят методите, с които се работи и по такъв начин прокарват своите цели и задачи. Затова се изисква будност в учениците, да не се подават на странични внушения, които идват от страна на тъмните сили, а да се следват методите и принципите, дадени от основателя на школата.
Бялото Братство е изпратило в света всички духовни импулси, движения и учения, от които са излезли всички световни религии, всички изкуства, всички научни дисциплини. Затова Учителят казва, че великата Божествена наука, нау­ката на Бялото Братство е разпръсната във всички религии, във всички школи от всички времена и епохи.
Християнството, като окултна школа, имаше за задача да спре инволюционния процес на човешкото слизане и да даде обратен импулс - да даде импулса за възхода. Това е една грандиозна задача, затова начело на тази вълна стои най-великият Дух - Божественият Дух, Когото ние познаваме като Христос. Това е момент на повратната точка в човешкото развитие. От 18 - 20 милиона години човечеството е слизало постепенно в материята. Със слизането на Христа на Земята беше отбелязана повратната точка на това слизане - беше завършен първият цикъл на земното развитие - цикъла на слиза­нето и се започна новият цикъл на възлизането.
Процесът на слизането се извършвал под влиянието на Божествената Мъдрост, която в процеса на това слизане постепенно прониква в цялата природа и устройва и организира света. Тази Мъдрост организира и човешкото тяло и оставила своя отпечатък в света на човешкото тяло. Затова виждаме тази велика Мъдрост днес отразена в цялата видима природа, отразена и в строежа на човешкото тяло. Целият този процес се извършва под ръководството на Божествения Дух - на Христа.
В Писанието се казва: „Земята беше неустроена и пуста и Дух Божи се носеше над водите и тъмнина беше върху бездната." Този Дух е устроил Земята и е внесъл в нея Божествената Мъдрост, създал и одухотворил човешкото тяло, в което вселил човешката душа да се развива и изучава този проникнат от Божествената Мъдрост свят. Затова Учителят казва: „Христос е, Който е движил, движи и ще движи историческия, космическия и мистичния живот на човека и човечеството. Без Христа няма история, няма космос, т.е. организиран свят, няма мистичен живот. Той е вдъхновител на всички откровения във всички времена и епохи."
Когато този процес на проникване на Божествената Мъдрост бил завършен и човечеството слязло до най-ниската точка в гъстата материя, когато човешката душа напълно се индивидуализирала и обособила като отделност, трябвало да се даде обратен импулс - трябвало да се почне възходът на човечеството. Докато процесът на слизането бил движение от центъра към периферията, то процесът на възлизането е движение от периферията към центъра. Този нов импулс, който Христос дал на човешкото развитие, бил даден от друг принцип - от принципа на Любовта, която има за задача да върне човека в неговото първично Божествено състояние, да свърже човека отново с Бога - но човек вече добил самосъзнание и съзнава своята индивидуалност и сила, които е придобил под влияние на Мъдростта.
Такава е великата задача на християнството като окултна школа - да даде импулса на Любовта, която да обърне движението на човешкото развитие в обратна посока, да свърже човека с Бога, да го издигне до първичното му състояние. Защото Любовта е принципа, който действува от периферията към центъра и обединява битието като едно цяло.
Световният развой се извършва едновременно под влиянието на тези два велики Божествени принципа, които се взаимно уравновесяват в процеса на тяхното проявление. Мъдростта, която действува от центъра към пери­ферията, раздробява и индивидуализира света и живота, а Любовта, която действува от периферията към центъра, обединява всичко в едно цяло. Ако би действувала само Любовта, светът би бил една хомогенна еднородна маса, защото в този смисъл Любовта действува като едно налягане. А ако би действувала само Мъдростта, тя би разпръснала всичко на най-малки частици и не би съществувала никаква форма, никакъв свят. Но под влияние на двете сили, които са двете ръце на Бога, светът с всички форми в него се проявява и развива правилно.
Така че, християнството е импулс на Любовта, който трябва да обедини човечеството в едно велико Братство на съзнателни и силни хора, които са готови съзнателно да служат на Бога. Значи великата задача на християнството е да одухотвори живота, като внесе в него Любовта, което е мисията и задачата на настоящия земен период.
Но реализирането на тази задача става постепенно и последователно. Импулсът е даден, Любовта като космическа сила, е турена в действие. Но всяка космична енергия в своето проявление минава през ред стадии и цикли, докато достигне до пълното си проявление. След първия импулс дошъл втори спомагателен импулс, който е изразен чрез богомилството. Той има същата задача - да одухотвори живота чрез проникване на Любовта в него. Този импулс, както и първият, привидно не можаха да постигнат целта си, но силите, на които те били носители, проникнаха в света и живота и ще дадат своя плод - одухотворяването на света и живота.
Импулсът на богомилството събуди човешката мисъл и от този момент се даде импулс за развитие на човешкия ум, което е било и задачата на Петата културна епоха - западноевропейската. И затова богомилството премина на Запад и се превъплоти в розенкройцерството, което като окултна школа имало за задача да помогне за развитието на човешкия ум, за раждането и развитието на обективната наука, която да проучи външната природа и да види в нея отразена Божествената Мъдрост и да направи връзка между науката и религията, като ги обедини в един велик синтез.
Под влияние на розенкройцерството, науката пое този път, който бил очертан от Франциск Бекон, който излезе от центъра на розенкройцерския орден. Но под влиянието на други сили науката не можа да изпълни напълно възложената й задача, но все пак остана като орган за развиване на човешкия ум.
Следващият етап в провеждането на Христовия импулс е явяването на Учителя в началото на епохата на Водолея, което отбелязва началото на една епоха от 2160 години, а също и началото на един по-голям цикъл от 26 хиляди години, когато се полагат основите на една нова човешка раса - шестата раса, расата на любовта и братството.
Учителят е третия етап в провеждане на Христовия импулс - първия етап бе даден от християнството, вторият от богомилството и розенкройцерството и третия етап е сега. И с всеки етап вълната на одухотворяването на света и живота все повече и повече е засилва и прониква все по-дълбоко в живота. Затова Учителят казва: „В миналото школата само за известно време се явяваше на историческата сцена, осветяваше тъмните хоризонти на човешкия живот, даваше известни импулси, внасяше известни принципи в живота и се оттегляше в своите вътрешни убежища. Но днес школата е решила да прокара всичките си принципи в целокупния живот и да одухотвори всички прояви на живота, да внесе духовния импулс във всички области на човешката дейност."
Така че, задачата на школата на Учителя е да одухотвори целокупния живот на човека и човечеството, като даде методи за приложение на Божествените принципи във всички области на живота. И понеже следващата културна епоха има за задача развиването на човешкото сърце, което в сравнение с човешкия ум е изостанало назад, то затова Учителят апелира преди всичко към облагородяването и развитието на човешкото сърце, което става под влиянието на Любовта.
Под влиянието на Любовта в човешкото сърце трябва да се събудят нови сили и добродетели, които ще издигнат сърцето на по-висока стадия на развитие. Любовта ще внесе разумния живот в човешкото сърце и ще му предаде нов импулс за развитие. Като проникне в човешко сърце, Любовта ще внесе топлина и светлина в него и в човека ще се роди велик импулс да учи и да придобива знание и мъдрост.
Учителят казва: „Първото качество на Любовта е, че тя събужда една велика жажда за придобиване на знания и мъдрост. Любовта се стреми към Мъдростта, Любовта се стреми да направи човека мъдър. А Мъдростта има точно обратен стремеж - Мъдростта се стреми да изяви Любовта. Затова мъдрият човек има желание да направи услуга и на най-малкото същество, което среща на пътя си. Така че Любовта е стимул към учение и придобиване на знание и мъдрост, а Мъдростта раздава от своето изобилие на всички нуждаещи се."
Така че, Любовта, която има жажда към придобиване на знание и мъдрост, не е още истинската любов, за която говори Учителят. Затова Учителят в школата дава импулс на ученика да учи и придобива знания. Но само онзи може да учи, който има Любов - Любовта е вътрешен имупулс към знание. Човек трябва да има обич към знанието, за да го придобие. Затова обичта към знанието е първото качество, което отличава ученика в школата на Учителя. Не става въпрос за теоретично знание, но за знание, което има отношение към живота, което може да се приложи във всекидневния живот, което може да се приложи във всички области на живота. И затова Учителят казва още в началото на школните лекции от младежкия клас: „Аз ще ви предам окултната наука в нейните практични изводи, които имат приложение в живота."
Предшестващите етапи на великия Христов импулс са една подготовка за настоящия етап, начело на който стои Учителят. Затова и в задачите и прин­ципите на школата на Учителя се включват и задачите, принципите и методите на предшествуващите етапи.
Учителят казва, че в Бялото Братство има главно три вида школи, които си служат с три вида методи, в зависимост от принципа, който полагат за основа. Едни можем да наречем школа на Любовта, които имат за обект развитието и облагородяването на човешкото сърце. Вторите можем да наречем школи на Мъдростта, които изхождат от принципа на Мъдростта и имат предвид преди всичко развитието на човешкия ум. Третия им клон са школите на Истината и волята - те има предвид преди всичко развитието на човешката воля, на човешкото съзнание и човешкото тяло и оттам развитието на ума и сърцето.
Това са три пътеки в общия път на окултното развитие. Учителят казва, че по първия път вървят християните, по втория път вървят теософите, а по третия път различните школи на йогите, а ние, казва Учителят, употребяваме едновременно и трите вида методи. Плюс тези три вида методи има още два вида, които произлизат от Правдата и Добродетелта, за да допълнят добродетелите до пет, както са в Пентограма. Затова Учителят казва: „Пен- тограмът показва пътя на човешкото развитие, то е символ на човека в процеса на неговото развитие." И човек може да тръгне по която и да е страна на Пентограма, все ще обиколи всички останали, за да достигне целта, която-е една и съща при всички пътеки - съвършенството, познаването на Бога и служенето на Бога. Затова онзи, който внимателно е проследил лекциите и беседите на Учителя, ще види, че Учителят дава различни методи, които се основават на петте велики добродетели и работи едновременно и с петте вида методи. Всеки ученик може да почне с който и да е вид метод, но ще прилага и останалите като допълнение. По такъв начин се постига по-пълно и цялостно развитие, каквото се изисква от окултния ученик. По-късно ще се върна към тези пет вида методи, които произтичат от петте велики принципа, по които се работи за развиване на вътрешните сили на човешката душа.
От друга страна Учителят казва, че в школата има три фази, три етапа, през които ученикът минава. Първата фаза Той нарича слушатели или оглашени, втората нарича верующи и третата са учениците. В първата фаза, като слушатели, ученикът проучава теоретически принципите на школата и на окултната наука и се подготвя да пристъпи към практическо приложение на тези принципи, легнали в основата на школата. В тази първа фаза преди всичко ученикът се самоопределя, че следва пътя на школата, това никой не му го налага, но той доброволно се самоопределя. Но един път самоопределил се, той поема вече известен ангажимент, който трябва да изпълни. Както във всяко училище има програма, има правила за вътрешния ред, така и в окултната школа. Един път човек решил да стане ученик, той трябва да проучи програмата и правилата за вътрешния ред и да ги съблюдава в живота си, защото школата е в живота и там ученикът ще бъде изпитан, доколко спазва принципите на школата. В този период ученикът преминава през ред изпитания в живота си, за да се опита неговата готовност да върви в Пътя. В течение на този период, през който минава ред изпитания, изработва своя вътрешен морал и постепенно добива морална стабилност - т.е. почва да прилага в живота си духовните принципи, които се изнасят в школата и които трябва да легнат в основата на живота на всеки ученик, а в далечното бъдеще и на цялото човечество. Редом с придобиването на морална стабилност, човек се учи да пречистя своите мисли и чувства, защото чистотата е основата, върху която той може да изгради живота си като ученик. Без чистота той не може да бъде ученик, защото в процеса на окултното развитие той се свързва с окултните сили, които, като почнат да действуват в неговото съзнание, ако не е чист, вместо да съграждат в него, ще произведат разрушително действие.
Моралната стабилност и чистота, които са неразделни, е първото нещо, което човек трябва да изработи на прага на окултната школа. Но това не се постига така лесно, както се говори. Човек ще мине през много борби и изпитания и ще преживее много разочарования и несполуки, но той трябва неотложно да следва пътя. В пътя към високия връх на съвършенство човек неизбежно много пъти ще пада и става но след всяко падане трябва с още по- голяма енергия да върви напред. Това значи ученикът да има висок идеал. Без висок идеал човек не може да бъде ученик. Идеалът е непостижим, но той стимулира да върви все напред и напред, без да се спира пред погрешките, паденията и изпитанията, които се неизбежни в Пътя.
В тази фаза ученикът трябва постепенно да изучава закона на концент­рацията и концентриране на мислите и чувствата. Постигнал до известна степен това, той може да създаде в себе си една здрава основа, за да мине по-нататък в своето окултно развитие.
Във втората фаза на школата, във фазата на верующия ученикът е отишъл достатъчно напред, след като е тренирал своето тяло, след като е придобил морална стабилност и чистота, след като е добил контрол на своите мисли и чувства, той дохожда до това, което се нарича вяра в себе си, вяра в Божественото в себе си, вяра в Божествените сили, с които той вече почва да работи. В тази фаза той разбира, че зад всички негови мисли, чувства и постъпки стоят разумни Божествени сили на космоса и той трябва да знае законите как да работи с тези сили. Да изучава човек законите, по които работят Божест­вените сили във вселената и човека и да ги прилага в живота си, това значи да придобие човек вяра, която е основа на човешкия ум. Да вярва човек, значи да може.
В първата фаза ученикът развива надеждата си и се учи да се справя с всички сили, които работят във физическия свят. Във втората фаза той развива вярата си и се учи да работи със силите, които действуват в духовния свят. В тази фаза той вярва, че може и действително може, защото вярата му почива на познаване на законите, които действуват в Духовния свят. Вярата е мощна сила, с която ученикът постига своите желания и развива спящите в себе си сили, с които изгражда духовното си тяло.
През тази фаза ученикът също ще мине през много изпитания, падения и ставания, докато вярата в него укрепне и се развие до магическа сила.
В третата фаза на школата човек е истински ученик. Неговото съзнание се пробужда и той става съзнателен в духовния свят и непосредствено изучава и опитва Реалността. Туктой влиза в съзнателна връзка с разумните същества на космоса и от тях придобива знание и мъдрост. Той вижда вече, че всичко, което съществува във външната видима природа има своя първопричина в разумните същества на космоса, с които той сега влиза във връзка. В тази фаза природата за него става жива книга на творческото слово, изявено във всичките форми на тази жива природа. В тази фаза ученикът преминава през посвещения и неговото съзнание все повече и повече се развива и прониква във все по-широки сфери на битието.
След като е станал съзнателен за духовния свят, той постепенно придобива сила да се откъсва от гравитационните сили на земята и може да излиза извън сферата на Земята. При още по-голямо разширение на съзнанието, той влиза в съзнателна връзка със съществата на космоса и неговото съзнание се видоизменя Той почва да чува музиката на сферите, която не е нищо друго освен самото космично Слово. Най-после той се издига толкова високо, че може да проникне до същината на нещата, слива се със самата същина и тя му говори и му разкрива своите тайни.
Такъв е великият път на ученика. Но, за да достигне до тези висини, той трябва да премине през ред стъпала и степени, като почне от най-мапкото. Всяка стъпка ученикът трябва да я овладее, с всяка стъпка той трябва да трасира по едно стъпало от своя възходящ път, за да няма подхлъзване и връщане назад. Затова Учителят казва, че както природата започва с най-малкото, от слабото и постепенно отива към великото, силното, така трябва да постъпва и ученикът. Първите слънчеви лъчи са слаби, но постепенно се усилват. Така трябва да работи и ученикът.
Понеже ние се намираме в началото на възхода на човешкото развитие, затова трябва да почнем от малкото, от видимото и да отиваме към голямото, към невидимото. Видимото, най-малкото в човека това е човешкото тяло. Значи ученикът първо трябва да се заеме с организиране, възпитание и трениране на своето тяло, за да го направи послушен инструмент на разумното начало, което работи в човека. Редом с това, той ще работи за организирането на своето сърце и на своя ум, с което ще дойде най-после до пробуждането на своята душа. В това направление ще практикува и работи с петте вида методи, които произтичат от петте велики принципа, които стоят в основата на космоса и живота.
Ще кажа по няколко думи за всеки един от тези видове методи.
1. Методите на Любовта.
Любовта е съграждащия принцип в битието и живота. В човешкия живот тя има преди всичко като обект човешкото сърце. Затова всички методи, които произтичат от любовта, са насочени към облагородяването и възпитанието на човешкото сърце - превръщането от животинско в човешко и от човешко в ангелско. В тази насока са работили почти всички религии. Тука от ученика се изисква преди всичко Любов към Бога, Любов към ближните, благоговение пред Великата Разумност, преданост, почитание и всеотдайност. По такъв начин енергиите на човешкото сърце, които са локализирани предимно в симпатичната нервна система и оттам в астралното тяло, което е свързано със симпатичната нервна система, се отправят към възходяща посока - към Бога на Любовта, където те се трансформират и се превръщат от обикновен въглен в диамант и от обикновен метал в злато. В центъра на тези методи стои молитвата. Чрез молитвата човек се свързва с Бога на Любовта, от Когото очаква помощ и подкрепа. Чрез молитвата ученикът добива от Бога една вътрешна светлина, която е необходима за неговото духовно развитие. Без тази светлина той не може да прогресира, а тя се добива само чрез молитва. В пътя на тези методи на Любовта човек се свързва със силите, които изтичат от Любовта, като един велик принцип и по такъв начин човек организира и трансформира висшата си природа и извлича елементи за съграждане на безсмъртното тяло на Любовта. Този е един от най-лесните пътища, затова Учителят препоръчва пътя на Любовта като първоначален път на окултното развитие.
2. Методите на Мъдростта.
Мъдростта е творческия принцип на Бога, който е свързан с човешкия ум. И всички методи, които произтичат от принципа на Мъдростта, имат отношение преди всичко към човешкия ум, към човешката мисъл. Светлината, казва Учителят, е признак на интелигентност, и колкото по-силна и по-мека е светлината, толкова и интелигентността е по-голяма. Методите на Мъдростта са насочени към организиране на човешкия ум и развиване на дарбите и способностите, които от своя страна са свързани с организиране на етерното и умственото тяло и по такъв начин се събуждат органите в тези тела и се прави връзка между физическото съзнание на човека и неговото духовно съзнание. По такъв начин човек става ясновидец. При пътя на мъдростта човек се учи да работи със своята мисъл, както работи със своята ръка - мисълта да бъде оръдие, инструмент, чрез който човек да работи, затова преди всичко умът трябва да бъде възпитан, обучен и всички сили, които се проявяват чрез него, да бъдат организирани и целенасочени, да са под контрола на разумната воля. Затова тук се практикува размишлението, концентрацията, съзерцанието, медитацията и пр. По такъв начин човек влиза в контакт с висшите сили на космоса, които събуждат спящите сили в човешкия мозък и така постепенно пред човека се открива нов свят. Ето какво казва Учителят по този въпрос: „Като ученици вие трябва да се самовъзпитавате. Не е лесно човек да се самовъзпита. Това не може да се постигне изведнъж, но чрез постоянство. Всеки ден, при всяко разположение, добро или лошо, човек трябва да отделя по 5-10 минути за пълно вглъбяване в себе си. Това наричаме ние скриване в тайната стаичка. Отдели ли се в тази тайна, свещена стаичка, човек трябва да забрави всичко около себе си. След това той пак може да продължи работата си. Каквото и да прави човек, не трябва да забравя да отделя всеки ден по 2 - 10 минути за съзерцание, размишление, през което време може да си даде отчет за всичко, което е извършил през деня. Който на каквато и работа да е, може да направи това." Към методите на Мъдростта принадлежи и музиката, за която Учителят е говорил толкова много и е дал толкова много музикални и окултни упражнения.
3. Методите на Истината.
Истината е принцип на Божествената хармония и равновесие. Истината, като принцип има отношение към физическия свят, към човешката воля, към човешкото тяло и човешкото съзнание. Затова методите на истината имат преди всичко отношение към човешкото тяло и към възпитанието на човешката воля и човешкото съзнание. Към тези методи се прилага максимата: Здрав дух в здраво тяло. Затова методите на Истината целят преди всичко да тренират физическото тяло в човека, да укрепят неговата воля, да разширят неговото съзнание. Затова тук се практикува преди всичко специален режим на хранене, дишане и окултни гимнастики - Паневритмия и други упражнения, които са методи за трансформиране на енергиите в човешкото тяло и за свързване със силите на истината. След това се практикуват методите на дишането - дълбоко дишане, ритмично дишане и пр. По такъв начин, чрез дишане и гимнастика, човек развива волята си и прави тялото си способно да отговаря на висшите духовни енергии, пречистя кръвта чрез дишането и облагородява човешките мисли и чувства. Ето какво казва Учителят по този въпрос: „Щом е дошъл на земята, човек трябва да учи. Той трябва да има преди всичко здраво тяло, добри чувства и светли мисли. Ако тялото е здраво и душата ще се прояви правилно. Добрите чувства пък са условие за развиване и поддържане на топлината в човека. Не са ли добри и правилни чувствата в човека, а това зависи до голяма степен от правилното дишане и топлината на тялото му е оскъдна. Тогава човек ще се оплаква, че пръстите на краката и ръцете му постоянно изстиват. Неправилните чувства оказват влияние върху кръво­обращението. Подобрят ли се чувствата и кръвообращението се подобрява. Щом кръвообращението се подобри, заедно с това и топлината се увеличава и с това пръстите на ръцете и краката постепенно започват да се затоплят. Дишането също спомага на мисленето да бъде ясно и трезво и да носи светлина и да осветява пътя на човека в тъмната нощ на неговия живот. Мисълта ражда светлината. Следователно и светлината в природата е признак на интелигентност и колкото по-голяма е интелигентността, толкова и светлината е по-голяма и по-мека. За да добие светлина на мисълта и топлина на чувствата, човек трябва да води чист и свят живот." Така че, методите на Истината водят човека към чист и свят живот, живот в хармония с природата и сред природата.
4. Методите на Правдата.
Правдата е подобна на кръвта в човека. Както кръвта разпределя благата между всички клетки така и Правдата разпределя благата на живота между всички хора. Правдата е обективна проява на Любовта. Любов без Правда не може да се прояви на физическия свят. Затова можем да кажем, че методите на Правдата са допълнителни към методите на Любовта, но са на една друга плоскост. Тук човек се стреми преди всичко да бъде изправен в живота си във всяко отношение, защото знае законите на причинността, според които, който каквото прави, това му се връща. Затова, като работи по тези методи, човек се стреми да прилага Правдата в живота си, като спазва максимата: Отнасяй се с другите хора така, както би желал да се отнасят с тебе. При прилагането на Правдата човек развива в себе си ред морални и социални чувства, с които се свързва с интелигентните сили на космоса. При Правдата човек се чувствува като част от общия човешки организъм и се стреми да изпълнява функциите си както трябва. Чрез приложение на Правдата човек развива колективното съзнание. Правдата е свързана и с Мъдростта, защото, за да прилага Правдата, човек трябва да има знание и мъдрост. Правдата е дете на Любовта и Мъдростта.
5. Методи на Добродетелта.
Доброто е основа на живота. Без добро човек не може да живее. Доброто също е плод на Любовта. Затова и методите на доброто са производни на методите на Любовта и Истината, но вече на съвсем друга плоскост. Човекът на Добродетелта е активен в проява на доброто. Той се стреми навсякъде да вижда доброто, навсякъде да прави добро заради самото добро, като по такъв начин туря в хармония в себе си всички сили, които действуват в трите свята - физическия, Духовния и Божествения. Чрез доброто човек трансформира енергиите си от един свят в друг. Когато човек проявява доброто, той организира своето сърце, възпитава своята воля и развива своя ум. Добрият човек прилага милосърдието, а милосърдието като френологически център се намира горе на челото на границата на косата и е противоположен полюс на егоистичните чувства, които се намират отзад на главата. По такъв начин човек трансформира енергиите на егоизма и ги превръща в енергии на милосърдието. С това той привлича тези енергии в предната част на челото и с това развива своя ум.
По въпроса за различните методи на работата Учителят казва: „Някои от вас разбират нещата чрез сърцето си, други - чрез ума си и трети - чрез волята си. По същия начин вие може да посрещнете някой ваш приятел. Може да го посрещнете с ума си, да му говорите красиви думи, да споделяте идеи и мисли с него. Може да го посрещнете със сърцето си, да отправите към него нежни чувства и най-после, може да го посрещнете с волята си, като му дадете едно голямо угощение и подаръци. Чрез ръцете си хората свързват приятелство. Чрез ума си се свързват идейно. Вие може да прилагате тези три вида методи всеки ден. Ако първия ден започнете сутринта с волята, на обяд ще употребите сърцето, а вечерта - ума си. На другия ден ще смените тези методи: сутринта ще започнете със сърцето си, на обед с ума си, а вечерта с волята си. На третия ден сутринта ще започнете с ума си, на обед със сърцето си, а вечерта с волята си. И тъй всеки ден ще употребявате и трите вида методи за реализиране на доброто в себе си, да градите върху характера си. Вечер преди да си лягате, ще прегледате живота си през целия ден, като си дадете искрен отчет какво сте придобили и какво сте изгубили. Аз искам да гледате на нещата философски, да знаете, че страданията са методи за работа, методи за възпитание на човека и човечеството. И за възрастването на индивида има различни начини. Има главно три метода на възпитание и самовъзпитание на човека, а именно: методи на тялото - физически методи, методи на сърцето и методи на ума. Според мене най-добрите методи са методите на ума. Като казвам, че методите на ума са най-добрите, аз не пренебрегвам методите на сърцето и тялото, но турям на първо място ума, понеже той пръв се е освободил от звяра в човека. Ние виждаме, че главата на сфинкса е човешка, а тялото му е животинско. Значи умът на човека се е освободил от животинското влияние, затова той може да даде методи и начини за възпитание на човека. Умът трябва да оправи пътя на сърцето, а сърцето - пътя на волята. Този е методът, който ни води към Божест­веното."
Понеже човек в живота си минава главно през три периода на развитие, които периодически се повтарят, които съответствуаат на сутринта, на обеда и на вечерта в живота, то човек може да сменя в тези периоди различни методи.
Ако в един период е приложил един метод, в следващия да приложи друг. Тези периоди са следните: до 7 годишната си възраст човек е дете във физическия свят. Тогава главно се развива физическото тяло. От 7-та до 14-та година човек е дете в ангелския свят и се развива главно астралното тяло, което е свързано със сърцето. От 14-та до 21 годишна възраст човек е дете в Божествения свят. Тогава се развива умственото тяло. Ето защо когато човек стане на 21 годишна възраст, всичко решава лесно, много е смел в постъпките си, защото Бог е в него. Тогава се развива умът в човека. От 21 година нагоре тези периоди се повтарят. От 21 до 28 годишна възраст човек се намира във втората фаза на физическия живот. Той започва да мисли как по-добре да нареди живота си. Пожелава да се ожени да си направи къща. Оженва са, раждат му се деца и заживява физически живот. Това е физическия живот в астралния свят. От 28 до 35 годишна възраст той почва да мисли и да живее по духовно и си казва: „Човек не трябва да мисли само за материални работи, но трябва да се погрижи и за духовното и умствено възпитание на децата." Сега той се намира във втората фаза на ангелския свят. От 35 до 42 годишна възраст човек навлиза във втората фаза на Божествения живот, той вече се предава на истинско служене на Бога. От 42 до 49 годишна възраст човек влиза в третата фаза на физическия живот - именно физическия живот на Божествения свят. От 49 до 56 годишна възраст човек се намира в третата фаза на ангелския живот и най- после от 56 до 63 годишна възраст той е в третата фаза на Божествения живот. И след тази възраст пак се повтарят тези периоди със все по-нови и нови постижения и придобиване на познания.
Когато човек влезе в пътя на окултното развитие, когато стане ученик, с него става голяма трансформация във всички членове на неговото сложно естество. Това, което става с гъсеницата, за да стане пеперуда, става и с човека, като влезе в пътя на окултното развитие. И от него като от обикновен червей се ражда пеперуда, която изхвръква от пашкула и излита свободно в космичното пространство. Ще се спра накратко на тази трансформация и метаморфоза, която довежда човека от положението на гъсеница в положението на пеперуда, което е именно целия процес на окултното развитие - от влизане в Пътя до пробуждане на душата, което става с новораждането. В това време човек минава ред фази на преобразувание, които остават скрити за външния поглед, но за онези, които минават през този процес, това е една жива опитност.
Когато влезе в пътя на окултното развитие, човек е подобен на семе, посадено в земята. Под влияние на светлината, топлината и влагата, под влияние на Любовта, Мъдростта и Истината, като прилага техните методи, човек посте­пенно израства, развива се, дава цвят и най-после и плод. Такъв е Пътят на ученика.
Под влияние на Любовта, като се прилагат нейните методи, сърцето се трансформира от каменно в плътско и става отзивчиво към болките и страданията на другите и от егоист човек става постепенно алтруист.
Под влияние на Мъдростта човешкият ум с всички негови способности постепенно се развива и прониква от светлината на Мъдростта и почва да свети като Слънце и осветява пътя на човека в мрачната нощ на живота.
Под влияние на силите на Истината, като се приложат нейните методи, човешката душа се пробужда, разцъфтява, волята се укрепва и душата като пеперуда изхвръква от пашкула на ограниченията и литва свободно в безпределното пространство.
Тогава можем да кажем, че човек добива сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като вселената и дух мощен като Бога и едно с Бога.
Животът е така нагласен, че представя Велико училище и всеки се учи в това Велико училище на живота, ще не ще. В живота си, понеже хората са лишени от светлина в съзнанието си, правят ред погрешки. Погрешките произвеждат страдание, страданията дават опитност, опитността носи знание, а знанието носи светлина. Така се учи човек несъзнателно във Великото училище на живота. По такъв начин той облагородява своето сърце, развива своите дарби и способности, усилва своята воля, изработва своя характер. Тук страданието е главния метод, който природата употребява за развиване и възпитание на човека. Но когато човек влезе в окултната школа, когато влезе в пътя на окултното развитие, тогава той вече съзнателно работи за облагоро­дяване на сърцето си, за развиване на ума си, за усилване на волята си и трениране на тялото и разширение на съзнанието с помощта на методите, които му дава школата. И това съзнателно развитие е по-бързо, защото всяка съзнателна работа е по-благодатна и по-резултатна.
Душевния живот на човека се изразява на три направления - направлението на сърцето, в направлението на ума и в направлението на съзна­нието и волята. Сърцето се облагородява под влияние на топлината на Любовта и светлината на Мъдростта. Зародишите на добродетелите, които са вложени в него, постепенно се развиват и то се превръща в райска градина. Умът се развива, като постепенно се развиват различните му способности и той придобива все повече и повече светлина. Най-после волята се усилва с преодоляване на пречките и мъчнотиите, а съзнанието се разширява от опитностите, които човек е преживял в ума и сърцето си.
За да развие сърцето си човек трябва да обича. А да развие ума си, човек трябва да решава ред задачи и да проучава великата книга на природата и живота, с което прониква в Мъдростта, която е проникнала цялата видима природа и целокупния живот. За да развие волята си, човек трябва да преодолява ред препятствия, трябва да побеждава.
Всички тези неща в училището на живота стават несъзнателно, а в окултната школа всичко това става съзнателно. Хората от широкия свят са несъзнателни ученици. Хората, които се влезли в окултната школа, са съзнател­ни ученици и разполагат с повече методи за работа, защото са в контакт с Учителя, Който познава потънкостите на човешката душа и знае за всеки даден случай какви методи да препоръча.
Ще завърша със следната мисъл на Учителя: „Подигането на българския народ зависи от вас учениците на школата. Защото учениците са душата и сърцето на един народ. Ако вие работите, той ще се подигне и ще прогресира в своето развитие. Ако вие не работите, други ще свършат вашата работа, но затова вие колективно ще бъдете отговорни пред Небето.
Вашите капитали като ученици в школата са вложени в българския народ. Ако той пропадне, с това пропадат и вашите капитали. Ако той печели и придобива и вие ще печелите. Затова работете за повдигането на този народ, за да можете да реализирате и вашата задача като ученици и изпълните задълженията си към Небето."

УЧИТЕЛЯТ ЗА ПЕНТОГРАМА

Външният кръг в Пентограма представя света, опитностите, земното училище с всичките негови занятия.
Ножът
показва силата, която ученикът трябва да има. Силата ви трябва да бъде или във вашите мускули или във вашето сърце, или във вашия ум. Без тази сила нищо не можете да направите. След като имате тази сила, като живеете и работите с хората, то ще правите и погрешки, за които погрешки ще ви сполетят нещастия, та ще трябва да се научите да носите с търпение страданията си. Тези страдания са
чашата
, която прилича на цвят, защото, както виждате, тя има форма на лале, което показва, че чрез търпението, т.е. чрез претърпяване на страданията животът ни ще се разцъфти, цветът ще се оплодотвори и ще даде добър плод. От разтворената
книга
, която виждате по-нататък, ще се научите защо страдате. Тогава ще отидете при
светилника
и чрез неговата светлина ще може да узнаете за какво именно може да бъдете полезни в живота. Тук ще почнете да разсъждавате и да учите хората и тогава вече ще отидете при закона на Правдата, при
скиптъра
, който не бива да отстъпвате никому. С това се завършва първият кръг на човешкото развитие.
От скиптъра се връщате пак при ножа, т.е. при своята сила, която сега ще влезе във вашето сърце, ще отиде при Добродетелта, ще застане пред
вратата
, дето ще почнете да молите Господа, да се изповядате и да казвате че досега не сте могли да живеете добре и ще искате да влезете в новия път, за да заживеете добре. Тогава ще ви се отвори вратата, която виждате и ще започнете да вървите в пътя на Истината, където ще започнете да разсъждавате върху дълбоките Божии наредби за кармата например и изобщо за вътрешната страна на живота. После ще отидете при самоотричането, където ще срещнете Христа и ще отидете при Правдата, когато ще бъдете вече справедливи.
Първият кръг беше когато вие бяхте сами, когато вие се проявявахте и се учехте от своите опитности и страдания. А сега, във втория кръг, понеже отношенията ви са към Бога и желаете да работите, не както вие искате, но както Господ иска, затова казвате че това, което светът прави, не е в ред и туряте в себе си Божествената Правда и казвате, че като сте дали дума някому, трябва да я изпълните. Тогава ще минете през втората врата, която е вратата на Любовта, когато ще потърсите страдащите хора, за да им помогнете. После настъпвате в полето на Мъдростта, означено от
Сияющето око,
дето ще размишлявате върху дълбоките наредби, защо именно Господ е наредил така света и там ще разберете това. Най-после идвате при
Дървото на живота,
което е Добродетелта, гдето е вашата опитност ще живеете на Небето и ще се радвате на благата, които Господ ви е дал.
След всичко изложено дотук, иде вътрешният кръг, когато ще имате желание да се слеете с Бога. В този кръг виждате
змиите
, което показва че тук ще има да се справяте с най-големия си противник. Но това ще бъде последната работа на вашата еволюция.
Колкото до буквите в картината, те са трите инициали от Свещеното име, с което Господ е известен в небето. Първата буква „В", което значи: „Върховен ръководител на Небето." С втората буква „У" Той е известен като „Учител и Спасител", с третата буква - „Ж" е известен като царствуващ Господ, който казва, че му се даде всяка власт на Небето и на земята.
Тези са буквите на Христа, които са началните букви на Негово свещено име, с което е известен в Небето. Той е ръководител на Бялото Братство.
Сега, в настоящата епоха, когато развитието навлиза в епохата на Водолея, когато се полагат основите на шестата раса, която ще осъществи общочовешкото братство, Школата работи с петте велики принципи - Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Затова и емблемата на Братството е Пентограмата. Понеже сега се дава импулс за раждането на един нов свят, затова са впрегнати на работа всички сили, с които разполага Бялото Братство - турени са в действие всички принципи и свързаните с тях методи, за да могат да засегнат повече хора. Днес целта на Бялото Братство е колкото се може повече хора да вземат участие в провеждането на новия импулс, защото днес е епохата, когато става разделяне на човечеството. Всички, които приемат днес духовния импулс, който Бялото Братство внася в света, ще минат в новата раса и ще имат светло бъдеще, ще се развиват все по-нагоре, докато онези, които не могат да приемат този духовен импулс, ще се спънат в своето развитие. Те не ще могат да минат в новата раса и постепенно ще почнат да се израждат. Този процес се наблюдава в началото на всяка нова раса. Всички изостанали народи, които виждаме днес по лицето на земята и които се считат за диваци и първобитни хора, са именно такива остатъци от минали култури и цивилизации. Затова усилията на Бялото Братство сега са насочени към това, колкото се може повече хора да приемат този духовен импулс, за да влезат в новата раса, в новите условия на развитие. За тази цел именно се дават най-различни методи, свързани с петте велики принципа, за да могат повече хора да приемат този велик импулс, който влиза сега в света. Затова Учителят казва, че в нашата школа се прилагат методите на петте велики добродетели, на петте велики принципи.
Под метод се разбира специфичен път и начин, по който човек трябва да върви и да работи, за да постигне определената цел. В този смисъл, школата е път за придобиване или развиване на добродетелите. Школата е път за развиване на потенциалните, скритите възможности на човека. Човек е образ на вселената. Това, което съществува във вселената в проявено състояние, в човека е в потенциално, спящо състояние и той трябва да намери път, метод, да прояви и развие тези потенциални възможности. Понеже хората, в пътя на своето развитие, са развили различни качества от сложното човешко естество, то за различните хора ще бъдат нужни различни методи за по-нататъшното им задълбочено развитие на вътрешните възможности. Учителят казва всеки да почне с най-силната си черта, с най-силната си способност и добродетел, които ще му послужат като основа, върху която да стъпи, за да развие това, което още не е развито в него.
Както вече казах в школата на Бялото Братство се работи с пет вида методи, които произтичат от петте велики принципи. Всички възможни методи, които са безброй, могат да се подведат към тези пет вида или категории. С която добродетел и да почне човек, другите ще му бъдат като тил.
За всички тези пътеки, по които може да върви ученикът в Школата на Бялото Братство, Учителят е дал много и премного методи, които трябва да се открият и прилагат в една систематична работа. Методите са прости наглед, но са много ефикасни, защото ни свързват с живите сили на природата, които почват да работят върху нас. Така например, за развитието на доброто Учителят препоръчва посаждането на семена от различни растения и грижа за тяхното отглеждане. За развитие на Правдата препоръчва поливането на дърветата и цветята с вода и пр. По която пътека и да върви ученикът, той има една цел - високия връх на съвършенството, който в християнството е символизиран с възкресението, което означава пробуждане на висшето Божествено съзнание, наречено още свръхсъзнание, което прониква физическото, астралното и умст­веното тела, одухотворява ги и ги прави безсмъртни. Но преди да достигне до това състояние ученикът минава през седем степени, при всяка от които има да разрешава известни задачи, да събужда и завладява известни сили в себе си, да се справи с известни свои състояния.
Ученикът има за задача да превърне всички отрицателни сили в себе си в положителни, творчески и организиращи, с което той завладява и онези духове, които стоят зад тях, защото всички сили в природата и живота са свърза­ни с известна категория същества, които са тяхни господари. И за да стане човек господар на своя живот трябва да се научи да управлява тези духове, които стоят зад енергиите, които пораждат различните състояния на човека.
Ето как Учителят определя седемте стъпала на човешкия възход: „Седем стъпала има, които трябва да извървите, преди да можете да властвувате над лошите духове. Нечистите духове ги е страх от светлината. И докато човек е обърнат с гръб към Бога, той няма светлина, защото светлината идва от Бога.
Затова първото нещо, което човек трябва да направи, е да се обърне към Бога.
Трябва да се обърнете с лице към Бога. Без обръщане към Бога не може. В процеса на обръщането си към Бога, човек трябва да обърне ума и сърцето си, да ги очисти от всякакъв прах, който се е наслоил по тях. Обръщането е от Бога. Човек не може да се обърне към Бога, към духовен живот, преди Бог да го е свързал отвътре. И затова Христос казва: „Никой не може да дойде при мене", подразбирайки, никой не може да влезе в духовния път, ако Отец ми не го призове. И никой не може да отиде при Бога, ако Аз, т.е. Мъдростта, не му покажа пътя.
Второто необходимо нещо е покаянието.
То е преглеждане, ликвидиране на старите сметки. Човек си прави равносметка на досегашния живот и намира, че така, както е живял, е задлъжнял и не може да излезе от това положение. Като не може да се оправи с това положение, той трябва да се моли на своя кредитор - в случая Бог, да му отпусне нов кредит. Това е покаянието. Ще признаеш пред Бога, че си пропуснал добрите възможности и си проиграл всичкия капитал и ще молиш за нов кредит. Тогава Бог ще ти даде нов кредит и ще те прати в света на учиш наново. Покаянието е от самия човек.
Третата степен е спасението.
Прощението и спасението са две неща свързани. Спасението настъпва, след като човек е минал обръщението и покаянието. Спасението седи в това, че Бог дава на човека нов кредит и го праща в света да учи и работи.
Четвъртата степен е възраждането.
Възраждането е процес подобен на цъфтенето и завързването на плодовете. След като човек е спасен, той е посаден като семе в земята, пониква, израства, разцъфтява се и дава плод. Той се възражда за нов живот. Възраждането е от човека и иде след спасението.
Петата степен е новораждането.
То иде след възраждането. При новораждането човек се освобождава от кармичния закон на причини и последствия. Тогава той става свободен гражданин на природата и господар на своя живот и никой не може да владее над него. Само като влезе в петата степен, човек може да владее над лошите духове. Само тогава човек може да бъде в истинския смисъл ученик на Христа. А то е високо нещо на бъдеш ученик на Христа. Христос даде на своите ученици власт над лошите духове и ги изпрати в света да изцеляват болни и да възкресяват мъртви. Това показва, че учениците на Христа са били изминали първите четири степени и са се намирали в петата степен на своето духовно развитие - били са новородени. Тази власт над лошите духове не може да бъде дадена при другите степени. Новораждането е от Бога.
Шестата степен е посвещението.
То е от човека. След като човек е добил новораждане, като е станал господар на лошите духове и на силите свързани с тях, той се посвещава да служи на Бога. А на Бога може да служи само този, който е намерил методите за приложение на Божествените истини в живота и работи за тяхното приложение. Велико нещо е посвещението. Велико нещо е служенето на Бога. Тук човек, след като е добил власт над лошите духове, след като е завладял всички стихии на природата, той се свързва с възвишените същества и с Бога и му се разкриват великите тайни на Битието. При тази фаза става голяма трансформация на съзнанието и човек влиза в областта на свръхсъзнанието, което е вечна светлина и хармония.
Седмата степен е възкресението.
Това е последната степен в духовното развитие на човека, когато човек завършва човешката еволюция и става равноангелен. Възкресението е от Бога. Това е пълно пробуждане на Божественото космично съзнание, при което човек става един съработник на природата и служител на Бога в истинския смисъл на думата.
При петата степен става особена промяна в човека. Става такава промяна, каквато не става при другите степени. Като наближи петата степен наближава една буря за човека, става вихрушка в него. Това предшествува новораждането. След като човек получи новораждане, няма нищо да го безпокои, няма да мисли за къщи, прехрана и пр. Той знае, че има това, което се нарича вяра, но не вяра в обикновен смисъл на думата. А щом човек има тази вяра, при каквото положение да изпадне, той знае, че всичко това е за негово добро. При новораждането всички връзки няма да се скъсат, но ще се видоизменят. Преди новораждането човек минава през големи страдания, които са символ на новото, което се ражда в човека. Преди човек да се новороди, той се намира в големи страдания и мъчнотии. Тези страдания са преди всичко дълбоко вътрешни страдания. Човек, който се намира пред новораждане, усеща като че светът се събаря и всичко за него е загубено, без никаква надежда. Това са много тежки страдания. Чрез тях човек се прочиства и излиза от тях обновен и новороден, както пеперудата от пашкула. Причината за тези големи страдания е, че всички хора, с които човек е имал взимане - даване в течение на дългия живот през вековете, искат сметка от човека. Това е скъсване на връзката с миналото и ликвидиране на кармата. След новораждането човек отива към висшите светове и затова трябва да се разплати на всички, на които дължи, за да бъде освободен. Преди новораждането човек може да прекара и тежки физически болести, които също са признак за ликвидация на кармата.
При обръщението се образува правилна връзка между физическото и астралното тела и светлината от Духовния свят може по-правилно да осветява пътя на човека.
При спасението се образува правилна връзка между астралното и умстве­ното тела, хармонизират се умът и сърцето.
При новораждането се образува правилна връзка между умственото и причинното тела, умът и душата се хармонизират и душата почва един нов път на развитие.
При възкресението долните четири тела - физическо, астрално, умствено и причинно се свързват с Божественото тяло. Това е влизане в нирвана и всички тела почват да вибрират в унисон. А сега физическото тяло отива на една страна, астралното на друга, умственото на трета. При новораждането се получава хармония между тях. Сегашната дисхармония между нашите мисли, чувства и действия е вследствие на дисхармоничната връзка между нашите тела.
Такъв е великият път, който ученикът трябва да измине, докато достигне високия връх на съвършенството, където ще получи своята свобода и ще поеме съдбините си в своите ръце и се посвещава в служене на Бога. Затова трябва разумно да използуваме условията, които школата ни дава и да знаем, че с това работим за прокарване на Божия план на земята, за идването на Царството Божие на Земята, за идването на новата култура. Школата е в приложението на методите, които Учителят ни дава, а не в заучаването на окултните теории. Теориите са на място, но важно е приложението както в индивидуалния живот, така и в отношенията помежду ни в нашия колективен живот.
Школата има, както казах, за задача да одухотвори живота, да приложи всичките си идеи в живота. Затова трябва да се даде образец. Този образец ще го дадем ние, като приложим учението в нашия ежедневен живот. Тогава ще бъдем като квасът, който заквасва цялото тесто. Затова Учителят казва, че повдигането на българския народ и на цялото човечество зависи от нас, от нашата работа. Затова всички трябва да се запретнем за сериозна работа, за да оправдаем доверието, което ни е дадено.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×