Jump to content

18. ПЕНТОГРАМЪТ


Recommended Posts

18. ПЕНТОГРАМЪТ

Тодор Ковачев

Ще започнем с откъс от Гьотевия „Фауст".
Фауст
Не проумявам аз, защо
ме питаш - вече те познавам,
когато искаш, идвай ти;
за вход по избор ти оставям
комин, прозорец и врати.
Мефистифел
Да си призная! Да изляза пак
оная дребна пречка ми не дава -
петорната звезда на тоя праг.
Фауст
Нима те ПЕНТАГРАМАТА смущава?
На ада син, кажи тогава -
ако те спира тя, как влезе в моя дом
и как подобен дух бе хванат слепешком?
Мефистофел
Той спи! Благодаря ви, прелестни създания!
Със чудна вещина приспахте го завчас!
За тоя ваш концерт длъжник ще съм пред вас!
Не си човекът ти, що дявола ще хване!
Във сладки сънища го уплетете вие,
в море от блянове да тъне той без път!
А тук магията веднага ще разбие
на някой плъх зъбът
Не трябва дълго да заклинам аз -
ей там шуми един, сега е той при нас.
Зове те царят на мухите,
на въшките и на бълхите
и заповядва ти тоз час
навън ка да се подадеш
и тоя праг да разядеш
Фауст - събужда се
Нима и този път измамен бях?
От предоставения на вниманието на читателя откъс от произведението „Фауст", заключението е само едно: За Пентаграмът е знаел и Йохан Волфганг Гьоте. Други титани в литературата, като че ли няма, които да са го използвали в творбите си. Нито Достоевски, нито Толстой, нито Пушкин от руските писатели са споменали нещо за него в произведенията си. Западните: Шекспир, Байрон, Милтън, Оскар Уайлд, Шилер, Юго, Русо, Сервантес, Ибсен и други не са показали в творбите си, че познават тая окултна фигура. Поне аз не съм открил това. Разбира се липсата на отражението й в произведенията им не е доказателство, че не са знаели за нея, за Пентаграма. Може да са знаели, но не са намерили подходящ случай да го покажат. За сега знаем, че само Гьоте е направил това успешно.
Фигурата Пентаграм е известна още на древните Мъдреци. Тя е дадена от Великите Посветени на учениците в окултните школи. В ония времена фигурата е била твърде опростена. Литографското копие и цветната картина, която имаме, са дадени от Учителя. Това вероятно е станало в края на миналия век. На учениците, които са били поканени да присъстват на събора през 1912 година в Търново, Учителят е дал Пентограмата, за да се ползват от нея.
Познавах фигурата на Пентограма още от малък, защото копието, направено върху хартия от литографския камък, стоеше налично място в салона в Русе. Освен това, майка ми и баща ми имаха Пентаграма изработен от злато. Историята на златните образци на Пентаграма я има разказана в II том, стр. 218 на „Изгревът". Борис Николов увлекателно разказва за идеята на Савка, да се направи златен Пентаграм във вид на украшение, което да се носи от учениците в школата. Затова няма да я повтарям за съществуването на голяма цветна картина на Пентаграма научих едва през студентските си години в София.
Един от нашите добри приятели, ученик в школата на Учителя, беше дядо Цочо Диков Ракитски, роден в плевенските села. Казвам „дядо", защото той беше на 80 години тогава, а аз на 20-тина. А и на него му беше приятно да го назовавам така. За него съм разказвал в VII том от сборника „Изгрева". Умен човек беше и ми беше приятно да общувам с него. И ето, вика ме един ден дядо Цочо в дома си ( а домът му представляваше една много малка барачка, за основа на която служеше сандък от някаква машина, с който е била транспортирана). Когато отидох, казва ми: „Чувай дете (това беше негов израз на обръщение към мен) ти се занимаваш и с фотография. Искам да ми направиш голяма снимка на ето това." И извади дядо Цочо една изрезка от доста стар вестник. На изрезката се виждаше черно-бяло изображение на цветния Пентаграм, Тогава той ми разказа за станал инцидент с властите по време на събор в Търново. Един журналист е успял да заснеме Пентаграма, след което го е публикувал в централен столичен вестник, придружен с критични слова. В кой вестник е станало това, не съм запомнил. В изрезката липсваше придружаващият я текст. Разбира се, това което искаше от мен дядо Цочо, го извърших. Мисля, че във фотографската репродукция взе участие и моя приятел Христето Христов, който се задоми, след като приключи следването си, в квартал Прослав на гр. Пловдив, където живее и досега. От фотокопията, които направихме, освен на дядо Цочо, дадохме и на други приятели. Това даде повод да заговорим за оригинала на тоя цветен Пентаграм. Постепенно се изясни, че картината - Пентаграм се пази в банята на частната къща на Паша Теодорова в недобро състояние и навит на руло. Не беше необходимо много умуване. Явно беше, че е необходима реставрация. Споделих идеята с бай Иван. То се знае той я прие с разбиране. След като бай Иван заставаше зад тая идея се заехме да я осъществим. Разговаряхме и с Боянчо Златарев. Така увеличихме групата на трима. Сега трябваше да намерим начин да вземем картината от Паша. Сондажите показаха, че няма да я даде. Съображенията й - неизвестни за нас. Тогава извикахме на помощ Колю Каишев. Те с бай Иван бяха големи приятели. От друга страна Колю Каишев беше в изключително добри отношения с Паша. Но и той не се реши да направи работата легална. Ето защо трябваше да свършим работата без знанието на Паша. Така и направихме.
Бдителния читател, следящ поредицата „Изгревът", логично би задал въпроса: „А защо Иван Антонов не уреди вземането на Пентаграма от Паша? Нали той, както прочетохме в VII том на сборника, е живял у тях. Помагал им е. А благодарение на Паша и сестра й Ана се е образовал и завършил висшето си образование. Отношенията са им биле изключително близки." - Да. Точно така е. И до изселването на Паша и Елена Андреева от Изгрева, направено принудително от властите, той, бай Иван общуваше с тях. След тоя процес контактите се намалиха до крайния минимум. Защо? Ами защото Паша не живееше вече на Изгрева, а далеч от него. Комуникативността и на двамата обаче беше твърде ограничена. Паша можеше да се движи само с придружител, защото не виждаше. Иван Антонов - също, защото и той не виждаше добре особено вечер. Имаше така наречената кокоша слепота. Това е обяснението и причината да прибегнем до услугата на Колю Каишев. Изпълнителят беше той - Колю.
Сборният пункт беше бараката на бай Иван. Разгледахме Пентаграма. Аз го виждах за първи път. От неправилното съхранение, боите се бяха напукали. Вероятно можеше да се реставрира. Ние обаче се страхувахме при тая манипулация, да не се повреди оригинала. Затова решихме да направим най- напред копие и след това, ако има възможност, да осъществим реставрацията. Така, ако се повреди нещо при възстановяването, да имаме точно копие на оригинала. Решението е взето. Посоката на действие е очертана. Остава да се осъществи.
Изборът на художник, който да извърши репродукцията, бе ясен. Това можеше да бъде Цветка Щилянова. Разговора с нея проведох аз. Тя се съгласи веднага, без колебание. Нейните изисквания към нас бяха: да направим хубава здрава, устойчива и лека рамка, на която да опънем платното. За всичко това нямахме никакви проблеми. Братът на Цаню Антонов от Трявна - Трифон Антонов, беше специалист по дървообработването и работеше, като преподавател в института за усъвършенстване на учители в София. Бай Иван му обясни какво трябва да се направи. А той пое задължението да направи рамката в работилницата на института, като спази изискванията на художничката за рамката. И я направи. Отклонения нямаше. Следваше да намерим платно за рисуване и да го опънем върху рамката. И това беше направено. Вече думата имаше Цветка Щилянова. Занесохме рамката с платното и оригинала на Пентаграма в дома й. Тя живееше на ул."Мальовица" по това време. Платното бяхме грундирали по нейно указание предварително. Когато всичко беше поставено на стативите Цветка каза, че няма да може да се справи с чертането на Пентаграма. Отстранихме тази пречка, като с тая задача се заех пак аз. Сега вече майсторът художник трябваше да покаже изкуството си. И тя го показа. В това не се съмнявахме. Нали затова се обърнахме към нея.
Кога стана това? - Датата е 19 юли 1963 година. Така е и записала Щиля- нова в десния долен ъгъл на картината - Пентаграм. Разплатихме се и прибрахме творбата. Сега къде да я съхраним? Тя е голяма. Размерите са 138 см. широчина и 178 см. височина. Да я наролим, значи да повторим невежеството, проявено при оригинала и да получим същия резултат. Заръката на Цветка беше да не се сваля платното от рамката. Трябваше да я съхраняваме там, където има условия за това При мен и при бай Иван нямаше такива. Оставаше това да направи Боянчо. Той имаше хубава къща близо до Изгрева, където живееше с рождените си сестри - Димка и Лунка. Така и направихме. Сложихме я зад гардероба в стаята му. Излишно е да казвам, че всичко се извършваше тайно. Тогавашната комунистическа власт би съсипала всичко, ако узнаеше за такива еретични, според нея, начинания. А извършителите ги чакаше подходящо наказание. Но всичко мина добре. Никой не се разприказва на неподходящо място. Преди да я укрием у Боянчо направихме цветна снимка. Това направи Николай Монов от Дунавци - Видинско. Той имаше фотолаборатория, правеше художествени снимки. Имаше такива умения. Само че точно с тая работа не се справи. Отиде си от тоя свят с несвършена работа. Къде му е наследството не знам, за да вземем негативите и да свършим работата му. Чух, че ги е дал на Илияна Иванова от Шумен. Друг слух е, че ги е занесъл в Бургас и предал на Милка Крапева. Вярно ли е всичко това - не знам. Сега, обаче, ще направим това, което Николай не направи от липса на воля и залитане по разни хубавици. Спомням си с горчивина, че Елена Андреева много чакаше тая фотография, но така си отиде от тоя свят, без да я види. Лично аз много съжалявам за това. А тя заслужаваше да я зарадваме с такова фотокопие. През пролетта на 1986 година си прибрах Пентаграма от Боянчо. Аз вече имах условия да го съхранявам. От тогава той е у нас. Наскоро след това Боянчо се пресели в невидимия свят,-
По време на контактите си със Щилянова по повод Пентаграма, имах възможност да слушам от нея преживяванията, които е имала, когато е рисувала Учителя. Тогава от нея научих, че Той е бил инициатора за рисуването на тоя портрет от нея. С какво вълнение разказваше за срещите си с Него по време на сеансите. Запомнил съм от нея, че й е направило впечатление, как Той е слизал от стаята си и как старателно е нагласявал шала, с който се намятал и който виждаме изобразен на портрета. Всичко това тя разказваше с вълнение и радост при тия спомени. Предаваше състоянието си и на слушателя.
След като Цветка Щилянова завърши работата си по Пентограма и ние си го прибрахме, нямаше време да извършим възстановяване на оригинала. Бързахме, да не би по някаква причина Паша да разбере, че той е изчезнал от банята й. Затова, по обратния ред го върнахме на мястото му. После вече не се създадоха условия да довършим замисленото от нас начинание. Къде е сега оригинала? Доколкото ми е известно, той се намира в къщата на Сава Симов - наследника на Йорданка Жекова на Изгрева. Ако е така, то е добре, защото в неговото жилище има подходящи условия да се съхраняват такива неща.
Сега идва ред да видим какво представлява Пентаграма, какво е закодирано в него, как се тълкуват изображенията, които се виждат върху платното? Отговора на това се съдържа в поясненията, дадени от Боян Боев по изказвания на Учителя. Какво пише той? - Ще го прочетете в неговата статия „Пентограмът".
Към всичко това няма какво аз да добавя. Заключението е едно: Само разумният ученик може да се ползва от силите, които излъчва Пентаграма. Който го притежава, трябва да го пази, да не се повреди, да внимава Мефистофел да не го приспи, защото царят на мухите, на въшките и на бълхите, може да заповяда на някой плъх, да го унищожи и когато се събуди, да констатира, че отново е бил измамен. Следователно, притежаването на Пентаграма означава още, че трябва да имаме будно съзнание и насън и наяве.
Комунистите откраднаха тая форма и я ползваха за свой символ наред с кръстосаните сърп и чук. До скоро, тоя техен символ, петолъчната червена звезда, стоеше на върха на техния партиен дом в столицата. Отначало те си рисуваха петолъчката в правилна геометрична форма. Но понеже имаше нещо криво в ума им, в сърцето им, в съзнанието им, то те започнаха да я рисуват деформирана, разкривена, изопачена. Отражението на това изопачаване не закъсня. Силите, които стояха зад тая форма, ги провалиха. Съзнателно или несъзнателно те изоставиха петолъчката, като свой символ и приеха сега червената роза, да ги символизира. Ще видим какво ще им донесе тя?
А учениците на школата трябва да бъдат внимателни, защото природата не понася изопачаването на формите, които ни е дала. [Преди да се работи с Пентограмата трябва основно да се проучи и да бъде с чисто сърце, светъл ум и праведна воля!]
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...