ПАДНАЛИЯТ ИДОЛ

[Ани]

ПАДНАЛИЯТ ИДОЛ

В поредните томове на „Изгревът" много пъти се споменаваше за дейността на „майстор" Борис от една страна и Борис Николов от друга страна. Питаха ме: Как е възможно това? Щом е допуснато, значи е възможно. Ами как става това? Нали сте виждали как един човек кара една лека кола, а зад него стои друг човек. Така и тук в едно тяло живее един, после го напуска и друг идва да живее. Един излиза и друг влиза. Един е стопанинът на тялото и дома, а другият е дошъл като наемател и го ползува както му е угодно. В общи линии това е механизмът на обсебване на тялото от различни същества от различна еволюция в тяхното падение. Падналите същества също имат време и място на реализация.

Борис Николов бе едно, а „майстор Борис" бе друго нещо. Единият Борис Николов бе от Бялото Братство, а "майстор Борис" бе от Черната ложа. Как е възможно? Щом е допуснато, значи е възможно. Доказателства колкото искате има. И то реализирани от него.

На Борис Николов аз издадох два тома от „Изгревът" - II и III, и има материал за още два тома. А „майстор Борис" разруши цяло Братство и провали стотици хора приживе и след това (виж „Изгревът" том X, стр. 760-763, том XI, стр. 793-803). Аз бях свидетел. Доказателства стотици. Явни с факти и с човешки съдби. От 1986 до 1990 год. на всеки 10 срещи в дома му 2-3 пъти в тялото му бе Борис Николов, а другите 7-8 пъти бе „майстор Борис". С един се уточнявах, а другият идваше в тялото му и всичко разрушаваше. А разрушението днес около нас го виждаме явно и неоспоримо. То е доказателството.

След заминаването на съпругата му Мария Тодорова, след няколко месеца около него се завъртяха много млади жени. Той беше 76-77-годишен, а те - между 25 и 30 години. Тогава, ако си в провинцията, за да живееш в София, трябваше да си софийски жител. А тогава жителство се получаваше само с женитба. Момата идваше от провинцията и се женеше за софийския ерген. И майстор Борис тръгна с тези млади жени да ги „сватосва", да ги жени за старите братя на неговата възраст, за да получат жителство, да им припишат апартаментите си и след това да ги уморят по-бързо чрез целувки и плътска похот. Всички се видяха в чудо. Онези от неговото поколение си спомниха какво бе казал Учителят за него (виж „Изгревът" том VIII, стр. 64-66 под № 77 и 78).

Дори Павлина Даскалова от Велико Търново го вижда в софийския трамвай през 1977 год. как е седнал на седалката, а напряко на коленете му е седнала една от възлюбените му и се целуват и прегръщат за общо възмущение на гражданите. Тогава такова нещо бе много рядко и то само при младежи се случваше. А тук е 77-годишен старец и жена на 25 години. А него го познаваха мнозина и започнали да шушукат в трамвая: „Виж ги какво правят дъновистите." Тогава Павлина отива в дома му цялата възмутена и му вика: „Брат Борис, ако се целувате, целувайте се тук, у дома, а не в трамваите, за да ни се смеят хората." Майстор Борис извикал „Вън от къщата ми!" Сега е 2000 година, Павлина е жива и е с разума си и още го разказва този случай с възмущение. А същата му възлюбена му наследи къщата и имота, като изгони слугинята Станка (виж „Изгревът" том V, стр. 199-201).

И понеже ме уведомиха, че съм писал лъжи и че щял съм да бъда съден за неверни неща, бе помолена Марийка Марашлиева да опише тези деяния на майстор Борис, чрез Жана Иванова. Бяха ми изпратени откровенията на една духовна сестра и ето, аз ги публикувам.

Изложение на Марийка Марашлиева:

Марийка Марашлиева.

СВАТОСВАНЕ НА СТАРИТЕ ЕРГЕНИ.

Случаят, за който искам да разкажа, е станал към края на 1976 год. или в месеците до началото на м. Май през следващата година.

Добри Ганев е болен от рак и е постъпил в болницата в гр. Бургас. Борис Николов и Петър Филипов решават да отидат да го посетят в Бургас. Добри е техен близък приятел и ръководител на Братството в Айтос.

Двамата, Борис Николов и Петър Филипов, потеглят за Бургас и отсядат (доколкото си спомням от разказа на Петър) в дома на Кралю Кралев, ръководител на Братството в Бургас. Те посещават Добри Ганев в болницата, като смятат на връщане да се отбият в Айтос, за да посетят Надка, съпругата на Добри.

Добре, „но какво става, не мога да си обясня", казва Петър Филипов, „Борис Николов решава да си тръгне направо за София". Петър Филипов отива да го изпрати на гарата. Кой е бил още на гарата, не зная, но Петър Филипов бил изумен, като видял Борис Николов преди тръгването на влака, сграбчил в прегръдките си Милка Кралева да я целува като „селски ерген". Тия, които познават Петър Филипов, знаят, че е много строг в това отношение и такава близост с една сестра бе недопустима за него, каквото особено сега младите считат за нещо обикновено в последните години.

Това си спомням от възмущението на Петър Филипов, което той споделяше с приятелите си от Братството.

Тук ще се спра на думите на сестра Мария Тодорова, която е казвала някъде: „Когато аз си замина, ще познаете Бориса!" Може да не съм абсолютно точна, но тия са били приблизително думите й. За мен лично Борис Николов в третата си възраст не беше истинският брат Борис. Това беше вече „майстор Борис", както мнозина го наричаха.

По-нататък в тая връзка мога да спомена още един факт, разказван пак с възмущение от Петър Филипов: по едно време Борис Николов идва при него с една млада жена на име Светла, която била от Варна, да ги запознае. Тя се интересувала от Учението на Учителя Петър Дънов и Борис я водел, та Петър Филипов да й поговори нещо в тая връзка. Не зная колко пъти може да е идвала тая жена в дома на Петър. Един път идва Борис с нея при Петър и му поднася един пъпеш като подарък. После Петър разбира, че пъпешът е от Светла. Втори път тя носи на Петър една вратовръзка като подарък, но той не я приема. Светла започва да пише писма на Петър и да ги пуща в пощенската му кутия, в които пише между другото кой за кого да се ожени. Тя е влюбена в Петър и предлага да се оженят. Борис да се ожени за майка й или леля й (не си спомням точно) и още други глупости.

Веднъж Светла звъни на вратата на Петър и когато той отваря, за да види кой е, „тя се хвърлила на врата му", а той я бил „изритал" навън. Това считам, че е много силно казано, но във възмущението си от нейното нахалство, той искаше да каже, че я е изпъдил навън.

Друг път тя идвала със сестра си и настоявали двете да влязат в дома му, но той не ги приел. После идвала с майка си, но не си спомням какво им е казал, но и тоя път не ги приел.

След известно време идва при Петър Филипов брат Жечо Панайотов и носи едно писмо от нея за Петър. Последният се обръща към брат Жечо и му казва: „Брат Жечо, и при теб ли идва тая Светла?" А на нас казваше: „Чудя се как се е съгласил брат Жечо да ми носи писмо от Светла, тоя възрастен вече човек, на толкова години." Петър имал няколко писма от Светла, използвал случая, дал ги на брат Жечо да й ги върне, защото не му трябват нейните писма и не иска да има нищо общо с нея. Оттогава брат Петър Филипов наричаше Борис Николов „свата Борис".

Аз съм виждала един-два пъти Светла като идва, но какво са говорили, не зная. Не съм присъствала на техен разговор. Веднъж бях в кухнята, когато тя дойде с Борис Николов. Те седнаха на пейката в градината и там разговаряха, защото в момента Петър работеше нещо там.

Горното написах по настояване на брат Вергилий Кръстев.

Подпис: М. Марашлиева (Марийка Марашлиева)

София, 21.11.2000 г.

Бележка на съставителя:

Словото на Учителя Дънов е Великият идеал на човешката душа.

Деянията на человеците земни и человеците подземни са деяния на падналите идоли на човешкото опорочение.

Падналият идол в своето падение опорочи мнозина и унищожи стотици хора. Чрез него те бяха изпитани и бяха опорочени и отклонени от пътя им.

Падналият идол има само минало. Но няма настояще. Нито бъдеще. В него няма живот!

Само високият идеал на Словото на Учителя Дънов има настояще и бъдеще, защото той е сътворен от Духа на Словото за човешкия ум, човешкото сърце и човешката воля, за да претвори себе си в живот и Словото да стане плът и кръв на человека земен и человека небесен. Амин.