Jump to content

АРХИВЪТ НА ЦАНКА ЕКИМОВА


Recommended Posts

АРХИВЪТ НА ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова е рождена сестра на Борис Николов и Николай Дойнов. За нея виж „Изгревът" том VI, стр. 242-339, както и „Изгревът" том V в разказите на Мария Тодорова за нея. Всеки един заема едно място, на което е поставен от Небето. А по деянията им се съди дали мястото, което са заели, е достойно за онова, което са свършили или са пропуснали. Всеки се оценява по делата си.
Цанка Екимова я познавам от 1970 год., срещнахме се на екскурзия на Витоша. Тя ме потърси, защото беше разбрала от брат си Борис за мен. Разположи се към мен, след като разбра, че работя с Борис Николов по неговите спомени. Тя разбираше по хиромантия и ми гледа на ръка на Витоша. Онова, което ми каза, беше вярно и се сбъдна, но онзи, който говореше чрез нея, бе пророчески дух. Това го видях, разбрах и оцених пророчеството й по достойнство. „Ти си водачът на племената и родовете израилски, изпратен да ги изведеш от пустинята." Това беше вярно. И ето сега чрез „Изгревът" се извеждат от пустинята и ги прехвърлям през река Йордан в Ханаанската земя, т.е. в Историята като историческа следа. А този път на превъплътените подух израилтяни между българите по времето на Школата на Учителя Дънов е аналогичен както по времето на Мойсея. Каквото е било навремето, това бе и днес.
По онова време тя живееше в собствената си къща в Габрово с много наематели, поставени от държавата, и не можеше да се освободи от тях. Тя беше ръководител на Братството в Габрово. Обичаше да разпорежда като генерал и затова я викаха „Генералът". Събираха се нелегално в нейната къща да четат беседи, но новите габровци не можеха да я търпят вече и я изгониха. Не я искаха. Ето защо тя прекарваше по 3-4 месеца в София в апартамента на брат й Стефан Дойнов, връщаше се за 1 месец в Габрово и после отново идваше тук. Тук тя имаше една позната, д-р Димитрова, която беше от Държавна сигурност и винаги носеше пистолет в чантата си, служебен пистолет, с чин полковник. Това лично ми е разказвала Цанка, че тази била прикрепена към нея и отговаряла за братството към милицията. Тя обясняваше, че Учителят й казал, че ще работи в преизподнята и ада, както със служителите на ада, така и с техните поданици. И аз приех това обяснение. Но другите като нея не го приемаха.
След заминаването на Учителя тя тръгва по провинцията по нареждане на нейния духовен ръководител и започнала да събира материали за историята на Братството. Събирала и прибирала писмата на Учителя Дънов до приятелите, както и снимки и други материали, като снимки и спомени. Казваше ми: „Бях изпратена да събирам трохите от богатата трапеза от сватбата на младоженика." И това беше вярно. И какво става по-нататък.
Първо:
Тя започва да преписва писмата на Учителя собственоръчно в своите тетрадки, а след много години ги отпечатваше на пишуща машина по 4-5 копия с индиго и ги предаваше на своите верни почитатели. Даваше ми и на мен да чета някои преписи, но при условие да ги връщам обратно.
Второ:
В някои от тетрадките си бе преписала някои от спомените на Паша Теодорова, Никола Гръблов и други. Но тях не ги разпространяваше. Те не бяха интересни тогава за живите съвременници на Учителя Дънов. Те си ги разказваха от уста на уста.
Трето:
Тя изпълняваше едно от указанията на Учителя Дънов, че когато ученикът работи със Словото Му, да си изважда някои мисли в тетрадки по теми. Те представляваха онези развити теми от Словото на Учителя дословно по Негови цитати. Но тя тогава не бе ги отбелязала по томчета и страници и това бе една грешка, която тя по-късно призна. Например „Учителят за онзи свят". И всичко, което Цанка бе вписвала в тетрадката си от различни прочетени беседи и лекции, тя ги преписваше на пишуща машина по 4-5 екземпляра на индиго. После мъжът й Екимов ги поставяше в зелени дебели корици и ги зашиваше с игла и конци. Така тя ги раздаваше на свои близки и познати, но винаги даваше и едно копие на брат си Борис, което бе подписвано собственоръчно от нея. Но той не ги четеше, а ги захвърляше по разни кюшета. Тя смяташе, че върши голяма работа с тези преписи, защото тогава ежемесечно милицията правеше обиски и прибираше останалите томчета от Словото на Учителя Дънов. Според Мария Тодорова това бе подобно на кокошка, която разрива с краката си плявата и търси някое паднало зърно от хармана, да го глътне. А преди това стопанинът е прибрал житото си в чували. И накрая това нещо излезна вярно. Никакъв ефект, дори обратното. Започваше се
разбиването на Словото на Учителя, разрушаваше се всяка беседа, която бе свалена от Духът на Словото и която беседа имаше силата на Духа и се крепеше от нея.
Беше разбито Словото, Духът се беше оттеглил, нямаше я вече Силата на Духа и извадките по теми представляваха отделни изречения, кухи фрази, никому непотребни. В тях нямаше Силата на Духа.
Четвърто:
Тя беше започнала да преписва молитвите на Учителя. Подвързваха ги и ги препредаваха от ръка на ръка. Днес съществуват десетина такива преписа, при проверката им се разбра, че молитвите бяха променени съзнателно или несъзнателно. Но факт бе, че бяха променени. И аз не съм ползувап нищо от нея за „Изгревът" том XI, където са отпечатани молитвите по оригинал.
Пето:
Имаше и много събрани снимки, които бе предала на Никола Нанков и те изчезнаха в два куфара при Георги Петков в Габрово, а оттам благополучно бяха пренесени от него в Бургас и предадени на семейство Кралеви.
Шесто:
Постановката на Цанка Екимова за Братството се основаваше на онези представи, които доведоха Братството да се регистрира, да създава устави, да поддържат салони, да правят школи и т.н. Всичко това рухна още по нейно време, когато напълно се разочарова от брат си Борис Николов. Сбъднаха се думите на Мария Тодорова, че след нейната смърт ще трябва да й палят свещи, че е запазила и съхранила Братството от „майстор Борис". Когато това стана, отидох при нея и й казах: „Цанке, време е да палиш свещи на Мария Тодорова", скочи и извика: „Никога!"
Провалът продължи и с нейната къща, която смяташе да я остави на Братството в Габрово. Казвах й да я завещае на дъщерята на брат си Николай, но тя не искаше. Накрая бе принудена да я завещае. Стана така, както аз казах, като през това време беше уведомявана племенницата редовно от мен, на име Ина
Дойнова. Казвах на брат й Стефан да припише апартамента на Ина, но той отказваше. Накрая го приписаха след смъртта му на други, взетите пари бяха похарчени от Борис и пропилени на вятъра.
Защо описвам всичко това? Защото има драматични последици за следващите поколения. Ето сега мнозина от нейните извадки бяха извадени от един таван и публикуваха част от тях под заглавие „Българската душа" с ISBN 951-562-098-6, но никъде не споменават, че това са от преписите на Цанка Екимова. А защо не ги споменават? Защото не знаят кой ги е правил. Освен това свободно са откраднати цели пасажи и страници от „Изгревът", без да споменат, че са взели от него. Кражбата върви заедно с подлостта. А това са методи на Черната ложа, имаща за цел да разруши Словото на Учителя.
Ето това е последицата от правените извадки на Цанка Екимова в разстояние на близо 50 години от нея. Пълен провал за нея и разрушение за останалите след нея. Те не могат да бъдат ползвани от никого, защото
Духът се е изтеглил от тях. Проверете, за да се убедите нагледно.
Бяха издадени „Писма до първите ученици" с ISBN 954-562-096-Х. Това са преписи от Цанка Екимова. Това го знае много добре Лили Димкова, дъщеря на Петър Димков, защото са намерени от сина на Димков, на техния таван. Знаят, но мълчат, че са преписи на Цанка Екимова и след това ги публикуваха и се вписваха онези имена, които са издали горните две книги. А бележките към книгите са взети от „Изгревът". Направо го крадат, защото са против „Изгревът" целият род Димков и другите около него. А съставителят Свилен Чорбаджиев им реализира плана. Винаги при тези случаи се явява един, за да реализира!
Ето това е провалът на Цанка Екимова. А защо? Защото има стратегически план отпреди 30 години писмата на Учителя да се издават към материалите за съответните ученици, които ще бъдат издавани чрез „Изгревът". И това се спазва от мен при публикациите на тези писма.
Но се явиха първо представителите на Черната ложа, те са по-дисциплини- рани и добри изпълнители на онези сили, които работят за разрушението целостта на Словото на Учителя, като едни го променят, а други го разбиват на теми, за „Мисли за всеки ден" и тем подобни. Черната ложа е еталон на Висша интелигентност, работеща с различни методи, различни от тези на Бялата ложа. На голямото, на най-голямото Добро, посетило някога България чрез Словото на Учителя Дънов, съответствува и най-голямото Зло, посетило България. От една страна има оригинално Слово на Учителя Дънов, а от друга страна има променено, преразказано и разбито Слово на Учителя Дънов. фактите са налице и двете ложи са се реализирали чрез своите служители.
Но първо върви Черната ложа, защото е много организирана, дисциплинирана и изпълнителна!.
И още нещо важно. Каквито си бяха едните долу на Земята, такива са и горе, след като си заминаха. Ето, Цанка разбиваше Словото на Учителя по теми. Замина си, остави си тетрадките и преписите по разни тавани. Намериха ги и тя им внуши да реализират онова, което тя е правила.
И така те издават материалите на Цанка Екимова и разбиват Словото на Учителя. Издават променено Слово. И накрая нарочно или по незнание не пишат нейното име. Забравили го. А не забравят да си впишат имената си и на двете книги. Това е факт. И каквато си беше Цанка долу, такава си е и горе - рушителка на Словото на Учителя Дънов. А свързаните чрез нея също станаха рушители.
Много пъти я предупреждавах да не прави преписи на писмата на Учителя, защото ще създаде много проблеми. Не послуша. Искаше да бъде генерал. И стана генерал на изменници на Словото на Учителя Дънов.
Днес тетрадките, машинописните преписи на Цанка са пръснати на много места, захвърлени по тавани, килери, сложени в куфари и кашони. Резултат на нейната дейност бе разрушение целостта на Словото на Учителя. И тя успя. Реализира се чрез онези, които дойдоха, за да реализират онова, което тя бе започнала. Дойдоха, защото затова бяха изпратени - да разрушават, променят, крадат и след това да отпечатват,
за да може да отклонят онези, които се раждат в България, за да бъдат последователи на Учителя Дънов. Отлични изпълнители!
И едните са изпратени от Черната ложа. Те рушат.
И другите са изпратени от Бялата ложа. Те съхраняват!
Води се битка на живот и смърт за запазването и съхраняването на оригинала на Словото на Всемировия Учител на Вселената Беинса Дуно.
Словото на Учителя Беинса Дуно е свещено, неприкосновено, нерукотворно, защото е Слово на Бога.
Словото на Учителя Беинса Дуно, дадено чрез български език, е вградило Силата на Духа, Който гради и съхранява, поради което то е недосегаемо за человеците земни със скверни ръце и изопачени човешки умове, омърсено сърце и прегрешения.
Словото на Учителя Беинса Дуно, което се изля чрез българска реч от Бога, бе претворено чрез българско Слово в Скрижали на Духа на Отца на Светлините.
Словото на Учителя Беинса Дуно е за человеците небесни, защото само те се ръководят от Духа на Словото и само те могат да черпят и пият от Божествения извор на Словото, което е Небесната Дъга, седем цветната Дъга на Седемтях Божи Духове от Отца на Светлините.
Има един Бог. Има едно Слово. Има един Учител на Вселената - Беинса Дуно.
Има една Школа - тази на Всемирното Велико Бяло Братство, отворена за пръв път на Земята и във Вселената от 1922-1944 год. в обетованата земя на Духа на Словото - земята българска.
Амин.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...