Jump to content

І.03.13. КОНСТАНТИН ИПСИЛАНТИ И ВЪСТАНИЕТО В ДУНАВСКИТЕ КНЯЖЕСТВА ВЛАШКО И МОЛДОВА


Recommended Posts

13. КОНСТАНТИН ИПСИЛАНТИ И ВЪСТАНИЕТО В ДУНАВСКИТЕ КНЯЖЕСТВА ВЛАШКО И МОЛДОВА

През 1820 г. той пристига в Одеса, за да подхване ръководството и да оглави въстанието. През октомври 1820 г. ръководството на филики Етерия, т.е. апостолите, свикват общо събрание в Измаил и решават да започне въстание след два месеца, в средата на декември. Въстанието трябва да се започне от Пелопонес, като първи център. Влашко трябва да се превърне във втори център с ръководител Тудор Владимиреску. А българският войвода Сава Бинбаши предлага трети център в България, но то се отхвърля. Гърците не желаят повдигането на българите, понеже те искат възстановяване на гръцката държава, която да присвои българските земи, като възстанови византийската империя. Апостолите се завръщат по места и продължават подготовката.

Ипсиланти изпраща писмо до руския император Александър I през 1821 г. и му съобщава за Етерията и за това, че той е изоставил гърците. „Божието провидение ще вземе без съмнение под свое ръководство тази наша твърде справедлива борба. Всичко говори за това, че и Вас, Ваше Величество, провидението е избрало, за да сложим край на нашата дълга скръб." Това пророчество ще се сбъдне много по-късно, при брат му Николай I, с Одринския мир от 1829 г., когато на Гърция официално е призната независимостта.

Ипсиланти изпраща брат си Димитри Ипсиланти в Гърция, за да повдигне на въстание Морея, заедно с митрополит Григорий Дикеас - Панефлесос.

На 7 март 1821 г. етеристите на Ипсиланти преминават през река Прут с отряд кавалерия от гръцки доброволци в Молдова, посрещнат от арнаутите на молдовския княз М. Суцо и отседнали в Яш, столицата на Молдавия. Тук обявяват въстанието, като заявяват, че имат благословението на руския император, което е било лъжа. Събират се доброволци - гърци, сърби, албанци (арнаути), българи. Той прави прокламация, но за българите- не споменава нищо, като смята, че войските му ще минат към Сърбия и оттам ще прекосят към Пелопонес. Готовността на българите в Бесарабия да съдействат е била известна на етеристите, но те са искали да не бъдат в техните отряди и под тяхно командване, т.е. на етеристите. Но по ирония на съдбата, начело на въстаническите войски застават българи, както във Влашко, така и в Пелопонес. Руското командване не разрешавало на офицерския състав да участва във въстанието на Ипсиланти, но те можели да напуснат армията и да участват като доброволци.

Александър I изпраща писмо, с което разжалва Ипсиланти от чин генерал, снел благословението си от него и го заплашил, че ще се съюзи със силите на Портата, за да усмири бунта във Влашко и Молдова. По това време Сърбия отказва да вземе участие във въстанието. Руският император дал съгласието си да бъде прехвърлена турската войска през Дунава, за да разгроми въстанието, защото тримата императори от Свещения съюз от 1815 г. на Австрия, Прусия, Русия са били против революцията, въстанието за независимостта на народите.

През м. март 1821 г. Ипсиланти продължил подготовката за преминаване през река Дунав при Свищов. Той получава писмо от Сава Бимбаши, че е пристигнала делегация от българското население отвъд Дунава, състояща се от 17 човека. Той ги посреща надменно, студено и почти ги изпъдил. А те са настоявали да премине веднага Дунава, заедно с Владимиреску, като са му подготвили преминаването и посрещането на отвъдния български бряг. Той отказал, защото той е работил за гръцката нация, водена от „мегали идеята", за планове за възкресяване на византийската империя и не желаел участието на българите в ръководството на въстанието. На връщане, след предателство от гърците, цялата делегация била хваната от турците и избита, Останал само един, който се е разболял и останал отвъд Дунава, за да бъде свидетел и да разказва след това за отказа на Ипсиланти. Така е било унищожено лично от Ипсиланти преминаването на юг. А на запад, през Сърбия, му е бил отрязан пътят от самите сърби. Така че той не е могъл да прехвърли войските си в отечеството си през Сърбия. Единственият път е бил през България, но той отказал да се бие за чужда кауза. Така той изменил на клетвата пред Антиминса, че ще воюва за освобождението на всички християнски народи - гърци, сърби и българи. Той отхвърлил идеята за християнско въстание на всички поробени народи, защото се предал на идеята за възкръсване на византийската империя.

След убийството на Владимиреску, по негова заповед, трябвало да се водят сражения срещу турските войски преминали през Дунава. Етеристите били разбити и Ипсилонти се прехвърлил в Австрия, където бил затворен в килия и умира през 1828 година. И тримата императори от Свещения съюз са го смятали за враг, който дръзнал да решава съдбините на гръцкия народ, които само те са имали право да сторят това.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...