Jump to content

І.03.14.ТУДОР ВЛАДИМИРЕСКУ И САВА БИНБАШИ


Iskri4ka
 Share

Recommended Posts

14.ТУДОР ВЛАДИМИРЕСКУ И САВА БИНБАШИ

През 18 век турското правителство започнало да поставя на престола на Влашко и Молдова представителите на фанариотските династии на Цариград и така осигуряват местните влашки и молдовски войводи от властта. Част от предишната византийска аристокрация, която има достъп до високи постове в османското управление живеят в квартал фанар в Истамбул и затова са наричани фанариоти. Те са част от османската дипломация, някои са с политическа власт, други са лихвари, едри търговци. Те дължат благосъстоянието си на турската държава и я поддържат, като са против всякакви промени. За тях най-важното е личното забогатяване. Селяните отвъд Дунава са закрепостени. Тамошните боляри желаят обединението на двете княжества в една силна държава, особено след като се разбира за латинския произход на румънския народ, макар че пишат на кирилица.

Тудор Владимиреску е син на свободен селянин, става изразител на антифеодалните настроения между селячеството. На 15.1.1821 г. умира влашкия княз Александър Суцо. От Букурещ апостолите на етерията изпращат Владимиреску в западните части на страната да вдигне въстание, като по този начин облекчи преминаването на Ипсиланти през река Прут. Владимиреску подписва с етеристите договор през 1821 г. в Букурещ. Съгласно точка 1 в договора се казва: „Със силата на нашето оръжие да се освободим от подтискащото ни иго на варварите и да издигнем победния знак на спасителния кръст и тогава светлината на победителите ще блести с пророкуванията от векове на неговите пророци, вдъхновени от

Святия Дух и от ясните думи на Светото Евангелие."

Съгласно точка 7: „За опазване тайната на това сдружение подкрепяме сключеното съглашение чрез клетва, положена пред Светия кръст и Светото Евангелие. А онзи, който погази тази клетва, да бъде наказан от нашия Господ Исус Христос, който ще възкръсне за втори път, да съди живите и мъртвите."

През януари 1821 г. Владимиреску вдига въстание във Влашко, съгласувано с етерията. В прокламацията на Владимиреску от 21.1,1821 г. говори за общото зло, дошло от фанариотските управници и едрите боляри, земевладелци, закрепостили в робство селяните. Много българи се стекли във войските, предвождани от Павел и Димитър Македонски, Хаджи Продан и др.

Войските на Владимиреску влизат първи на 27 януари 1821 г. с 2000 пандури и 200 души сръбско-българска конница в Букурещ. Оттам бягат фанариотите и едрите земевладелци. Ипсиланти идва след Владимиреску в Букурещ. И оттук започва конфликтът между тях

двамата. Владимиреску се убедил, че Русия не стои зад гърба му, не го подкрепя и че дори е разжалван като руски генерал. Научава, че Русия е дала разрешение на турските войски да преминат Дунава и да потушат въстанието. Тогава той поискал от Ипсиланти да напусне Влашко, за да спаси народа от турските войски. Владимиреску пише на турците, че целта на въстанието им е да отстранят фанариотските управници и че не се бият срещу турците. Той хвърля вината върху гърците за въстанието и че той се бие срещу фанариотите и местните чокои, земевладелци, боляри, които грабят народа.

На 1 март 1821 г. турските войски нахлуват през Дунава във Влашко и Молдовия. Владимиреску се обръща така: „Братя пандури, сърби, българи, мои спътници и жители на това княжество" и обяснява, че въстанието е срещу едрите боляри и фанариотските управници, а не срещу турците. Недоволството на етеристите във войската му растяло от неговата връзка с турските власти. Бива арестуван и предаден на Ипсиланти, който му припомня клетвата, която е дал и подписал на етеристите и поради това бил осъден на смърт. Румънските селяни, дребни боляри се оттеглят от борбата. А основна движеща сила са били селяните.

Един от първите помощници на Владимиреску е бил Сава Бинбаши, българин от град Сливен. Той не е бил съгласен с Ипсиланти да възкресява византийската империя, а е бил за каузата на християните срещу турците. След като Ипсиланти не е приел да се съедини с българите с поход на юг от

Дунава, за да се пренесе въстанието в България, то той се отказал от него и започнал да работи самостоятелно. Сава отначало е бил началник на княжеска армия на фанариотските князе, която е брояла към 1000 човека. Той е имал връзка с Одеския комитет на етеристите и става негов член. Етеристите са искали от Сава да даде писмена клетва за вярност, но той отказал. Той е знаел за безчинствата на войниците на Ипсиланти срещу селяните, и че той се е сдобил със селски и градски имения при влизането му в Молдова и населението е видяло, че той е нов фанариотин, а не християнски освободител. Той отказва клетвата на етеристите и казал, че има двама господаря: „Бог и сабята и няма да даде под наем клетва за послушание никому." Сава е настоявал щото революцията да се почне от север на юг, като се направи само от българи и сърби. Той е бил русофил и е знаел, че без помощта на Русия въстанието няма да успее, докато Ипсиланти е тръбял наляво и надясно, че Русия стои зад него. След като Владимиреску и Сава навлизат в Букурещ на 27 март 1821 г. оставят за комендант на Букурещ Сава. Той се отказва от Ипсиланти, поради неявяването на руска помощ и отказа му да тръгне през България и провеждал действия на своя глава, без да се допита до него. А Сава е бил запознат много добре с местните условия в Молдова и Влашко,

След преминаването през Дунава на турците, отрядите на Сава, заедно с тези на Индже войвода се сражават срещу турците и били избити при река Прут на 19 август 1821 г. Поради голямата популярност на Сава Бинбаши, заверата на румънска почва, се казвала „Сава кавгасъ" а за Гърция - „Мора кавгасъ" - от областта Морея.

Целта на въстанието на Ипсиланти във Влашко и Молдова е била първо да премине през Сърбия в Пелопонес и да оглави въстанието в Гърция. Но след отказа на Сърбия да участва, неговата цел е била да могат да се заангажират колкото се може повече турски войски на север, за да се облекчи положението на воюващите въстаници в Пелопонес. Но във всички изброени варианти въстанието не е успяло, понеже е положено на лъжа и измама от самия Ипсиланти.

Император Александър I (1804-1825 г.) порицава преврата на етеристите, че с бунт и гражданска война, тайна пропаганда, не могат да доведат до свободата на един народ и че помощ от руска страна не бива да се очаква. Той подозира гърците, че са вдигнали въстание и в България, за да настъпят към него войските на турците, а те необезпокоявани от никого да изпълнят отдавнашния си замисъл да разширят границите на Гърция.

Турските войски разбиват и унищожават въстаниците. Портата снема доверието си от фанариотите и ги отстранява от управлението на държавата,

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...