Jump to content

І.03.14. ТУДОР ВЛАДИМИРЕСКУ И САВА БИНБАШИ


Recommended Posts

14. ТУДОР ВЛАДИМИРЕСКУ И САВА БИНБАШИ

През 18 век турското правителство започнало да поставя на престола на Влашко и Молдова представителите на фанариотските династии на Цариград и така осигуряват местните влашки и молдовски войводи от властта. Част от предишната византийска аристокрация, която има достъп до високи постове в османското управление живеят в квартал фанар в Истамбул и затова са наричани фанариоти. Те са част от османската дипломация, някои са с политическа власт, други са лихвари, едри търговци. Те дължат благосъстоянието си на турската държава и я поддържат, като са против всякакви промени. За тях най-важното е личното забогатяване. Селяните отвъд Дунава са закрепостени. Тамошните боляри желаят обединението на двете княжества в една силна държава, особено след като се разбира за латинския произход на румънския народ, макар че пишат на кирилица.

Тудор Владимиреску е син на свободен селянин, става изразител на антифеодалните настроения между селячеството. На 15.I.1821 г. умира влашкия княз Александър Суцо. От Букурещ апостолите на етерията изпращат Владимиреску в западните части на страната да вдигне въстание, като по този начин облекчи преминаването на Ипсиланти през река Прут. Владимиреску подписва с етеристите договор през 1821 г. в Букурещ. Съгласно точка 1 в договора се казва: „Със силата на нашето оръжие да се освободим от подтискащото ни иго на варварите и да издигнем победния знак на спасителния кръст и тогава светлината на победителите ще блести с пророкуванията от векове на неговите пророци, вдъхновени от

Святия Дух и от ясните думи на Светото Евангелие."

Съгласно точка 7: „За опазване тайната на това сдружение подкрепяме сключеното съглашение чрез клетва, положена пред Светия кръст и Светото Евангелие. А онзи, който погази тази клетва, да бъде наказан от нашия Господ Исус Христос, който ще възкръсне за втори път, да съди живите и мъртвите."

През януари 1821 г. Владимиреску вдига въстание във Влашко, съгласувано с етерията. В прокламацията на Владимиреску от 21.I,1821 г. говори за общото зло, дошло от фанариотските управници и едрите боляри, земевладелци, закрепостили в робство селяните. Много българи се стекли във войските, предвождани от Павел и Димитър Македонски, Хаджи Продан и др.

Войските на Владимиреску влизат първи на 27 януари 1821 г. с 2000 пандури и 200 души сръбско-българска конница в Букурещ. Оттам бягат фанариотите и едрите земевладелци. Ипсиланти идва след Владимиреску в Букурещ. И оттук започва конфликтът между тях

двамата. Владимиреску се убедил, че Русия не стои зад гърба му, не го подкрепя и че дори е разжалван като руски генерал. Научава, че Русия е дала разрешение на турските войски да преминат Дунава и да потушат въстанието. Тогава той поискал от Ипсиланти да напусне Влашко, за да спаси народа от турските войски. Владимиреску пише на турците, че целта на въстанието им е да отстранят фанариотските управници и че не се бият срещу турците. Той хвърля вината върху гърците за въстанието и че той се бие срещу фанариотите и местните чокои, земевладелци, боляри, които грабят народа.

На 1 март 1821 г. турските войски нахлуват през Дунава във Влашко и Молдовия. Владимиреску се обръща така: „Братя пандури, сърби, българи, мои спътници и жители на това княжество" и обяснява, че въстанието е срещу едрите боляри и фанариотските управници, а не срещу турците. Недоволството на етеристите във войската му растяло от неговата връзка с турските власти. Бива арестуван и предаден на Ипсиланти, който му припомня клетвата, която е дал и подписал на етеристите и поради това бил осъден на смърт. Румънските селяни, дребни боляри се оттеглят от борбата. А основна движеща сила са били селяните.

Един от първите помощници на Владимиреску е бил Сава Бинбаши, българин от град Сливен. Той не е бил съгласен с Ипсиланти да възкресява византийската империя, а е бил за каузата на християните срещу турците. След като Ипсиланти не е приел да се съедини с българите с поход на юг от

Дунава, за да се пренесе въстанието в България, то той се отказал от него и започнал да работи самостоятелно. Сава отначало е бил началник на княжеска армия на фанариотските князе, която е брояла към 1000 човека. Той е имал връзка с Одеския комитет на етеристите и става негов член. Етеристите са искали от Сава да даде писмена клетва за вярност, но той отказал. Той е знаел за безчинствата на войниците на Ипсиланти срещу селяните, и че той се е сдобил със селски и градски имения при влизането му в Молдова и населението е видяло, че той е нов фанариотин, а не християнски освободител. Той отказва клетвата на етеристите и казал, че има двама господаря: „Бог и сабята и няма да даде под наем клетва за послушание никому." Сава е настоявал щото революцията да се почне от север на юг, като се направи само от българи и сърби. Той е бил русофил и е знаел, че без помощта на Русия въстанието няма да успее, докато Ипсиланти е тръбял наляво и надясно, че Русия стои зад него. След като Владимиреску и Сава навлизат в Букурещ на 27 март 1821 г. оставят за комендант на Букурещ Сава. Той се отказва от Ипсиланти, поради неявяването на руска помощ и отказа му да тръгне през България и провеждал действия на своя глава, без да се допита до него. А Сава е бил запознат много добре с местните условия в Молдова и Влашко,

След преминаването през Дунава на турците, отрядите на Сава, заедно с тези на Индже войвода се сражават срещу турците и били избити при река Прут на 19 август 1821 г. Поради голямата популярност на Сава Бинбаши, заверата на румънска почва, се казвала „Сава кавгасъ" а за Гърция - „Мора кавгасъ" - от областта Морея.

Целта на въстанието на Ипсиланти във Влашко и Молдова е била първо да премине през Сърбия в Пелопонес и да оглави въстанието в Гърция. Но след отказа на Сърбия да участва, неговата цел е била да могат да се заангажират колкото се може повече турски войски на север, за да се облекчи положението на воюващите въстаници в Пелопонес. Но във всички изброени варианти въстанието не е успяло, понеже е положено на лъжа и измама от самия Ипсиланти.

Император Александър I (1804-1825 г.) порицава преврата на етеристите, че с бунт и гражданска война, тайна пропаганда, не могат да доведат до свободата на един народ и че помощ от руска страна не бива да се очаква. Той подозира гърците, че са вдигнали въстание и в България, за да настъпят към него войските на турците, а те необезпокоявани от никого да изпълнят отдавнашния си замисъл да разширят границите на Гърция.

Турските войски разбиват и унищожават въстаниците. Портата снема доверието си от фанариотите и ги отстранява от управлението на държавата,

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...