І.03.19. БЪЛГАРСКИТЕ И ДРЕВНОРУСКИ ВРЪЗКИ

[Iskri4ka]

19. БЪЛГАРСКИТЕ И ДРЕВНОРУСКИ ВРЪЗКИ

Начало на българската държава полага хан Аспарух през 681 г., след сключения мир с византийския император Константин IV. През 864 г. хан Борис се покръства и приема християнството от Цариградската църква. През 855 г. Кирил и Методий създават славянската азбука (Виж „Изгревът", том IV, стр. 12-24).

През 893 г. княз Борис свиква събор в Преслав като славянския език е обявен за официален език, а византийското духовенство било прогонено. Учениците на Кирил и Методий, прогонени от Великоморавия, пристигнали през 886 г. в Белград и изпратени при княз Борис. Започва се установяването на славянобългарската писменост, чрез преведените евангелски и богослужебни книги на български език. При цар Симеон започва Златният век на българската книжнина.

По това време се създава древноруската държава. Оста, по която се движи онзи стълб, небесен огнен стълб, който я създава, минава по пътя от север на юг покрай бреговете на руската река Волга, покрай бреговете на Черно море до Цариград, път „от варягите до гърците". Тя се създава от източните славяни: великоруси, белоруси и украинци със сливането на Киев и Новгород и завършва с образуването на Киевска Русия през 882 г., начело с Олег (882-907 г.). Служейки си с хитрост, той убил в Киев неговите владетели Асколд и Дир, които през 860 г. предприели с лодки поход до Константинопол. През 907 г. предприемат поход до Константинопол и през 911 г. се сключва договор, получавайки редица привилегии. След смъртта на Олег, властта се предава на сина, на Рюрик, наречен Игор.

По времето на Симеон (893-927 г.) се изгражда българо-руски военен съюз срещу Византия. Дори договорът между Киевска Русия и Византия през 916 г. е направен от българин на български език. А защо? Цар Симеон дава дъщеря си Олга за жена на киевския княз Игор (912-945 г.). По времето на Симеон става покръстването на Киевска Русия от български свещеници, начело с презвитер Григорий, който става преводач и творец на цялата славянобългарска литература, преминала в Русия. Той става духовник на княгиня Олга. По този начин става преминаване на богослужебните книги. Симеон изпраща в Русия свещеници и книги. Така че покръстването на Русия и приемането на славянобългарската книжнина и писменост става по времето на цар Симеон, при дъщеря му Олга, съпруга на княз Игор (912-945 г.). По-късно с папска була от Рим от 972 г. се приравняват българските и руски обреди. Така че българската писменост и църковна книжнина са започнали да проникват в Русия с покръстването им от България.

Киевският княз Игор е участвал в похода на Симеон през 922 г. срещу Цариград. В древноруския летопис на „Повести временных лет" се говори за походите на Олег и Игор, във Византия, успоредно за съобщенията за България. На всеки поход на Игор се описва и успоредно походът на Симеон. Това е напълно естествено, поради техният съюз - военен, политически и църковен. Това е единственото обяснение.

Княз Игор умира убит при въстанието на древляните и след смъртта му започва да управлява княгиня Олга (945-964), поради непълнолетието на сина си Светослав Игорович. Тя потушава бунта на древляните, регулира размерите на данъците. Правило впечатление на всички, че е амбициозна владетелка и знаела как да управлява държавата. Това се дължало и на българските съветници, които е имала при себе си. Така преводът на договора от 912 г. с Византия е извършен от българин на български език, а договора от 945 г. съдържа смесване на български и руски изрази.

През 957 г. княгиня Олга, предприела пътуване до Цариград, придружена от своя придворен свещеник презвитер Григорий. Той е бил неприязнено посрещнат от византийците, а християнството на Олга не е зачетено, понеже го е приела от България, а не е прието от Византия. По този начин, за да я унижат, я карат да чака с месеци, за да я приемат. Почестите, които й са оказали са като на посланик, а не като на княгиня. Тя била оскърбена, защото българските делегати били приети преди Великденските празници, а тя е трябвало да чака до м. септември, да бъде приета от императора, като дребен източен княз. И когато след това идват пратеници от Цариград в Киев да искат обещаната военна помощ, то Олга ги е накарала да чакат също толкова месеци и накрая е отказала на пратениците на Константин VII Багрянородни. Чак през 961 г. тя изпратила военна подкрепа на император Роман II.

Светослав Игорович (964-972). Византийският император Никифор II Фока натоварва Калокир, син на херсонски управител със злато да подкупи Светослав да нападне българите. Той отдавна е искал да създаде нова държава около устието на река Дунав, за да може да контролира стария варяшки път от север на юг покрай Черно море до Цариград. През 968 г. предприел първия си поход с 60 000 войни, разбиват българите и превземат крепостите. Превземат и Мали Преслав. Византия подтиква печенезите да нападнат Киев, поради което Светослав се завръща през 969 г., за да разбие печенезите. Вторият поход е през лятото срещу България. Царяла пълна анархия в българската войска, която се разбягала при първото сражение. Цар Петър (927-970) получил удар и починал на 30.I.970 г. Наследил го синът му Борис II (970-971).

Цар Петър (927-970) се оженва на 8.XI.927 г. за внучката на император Роман Лакапин на име Мария, която била кръстена на Ирина, което значи „мир", във връзка с подписания мир. Борис II се ражда около 928 г., отраснал във византийското обкръжение на майка му и често посещавали Цариград. Цар Петър бил коронясан през 970 г., през пролетта. Българската столица Преслав паднала под ударите на Светослав. Сключен бил съюз между цар Петър и Светослав, и 30000 българо-руска армия преминала Балкана, но претърпели поражение от византийците. През 971 г. Йоан Цимисхи (969-976) предприел поход, превзел Преслав на 5.IV.971 г., пленил цялата хазна и отвел всички в Цариград.

Светослав се оттеглил на север в крепостта Дръстър на река Дунав. Той там издържал 3 месечна обсада. Сключва се примирие през 971 г. и след среща с императора при завръщането си, той е убит от печенезите.

Трябва да се спомене, че Светослав не посяга на царската хазна и на привилегиите на цар Борис II. Йоан Цимисхи прави оброк пред иконата на военния светец Теодор Стратилат и магия на Светослав да остави костите си в България. Дори бива предупреден, че ще ги остави, лично от него.

И друго споменават летописците. При последната обсада на цар Симеон на Цариград, който се очаквал да падне, то византийците правят едно чучело, досущ наподобяващо Симеон, слагат го на стълб и след ритуали го пробиват с копие, Същия ден Симеон получава сърдечен удар, на 20 май 927 г. и умира. Така с походите на Светослав се слага началото на падането на България под византийска власт от 971 г, до въстанието на Петър и Асен в 1185 г. - цели 200 години. По това време голяма част от българските църковни богослужебни книги преминават към Киевска Русия.

След убийството на Светослав през 971 г., синовете му започват борба за власт. Големият син Владимир Святославич е бил новгородски княз до 964 г. След това избягва в Скандинавия и след това идва с военна помощ в Новгород, като през 980 г. го завладява и убива претендентите за престола. Възкачва се през 980 г., след превземането на Киев. Обединява княжествата. През 988-999 г. приема християнството официално от Византия. Това спомага за разпространение на славянобългарската писменост. „Повестъ временных лет" смята, че словенския език и руският език са един и същ език. Старославянският език е българският език и на него са преведени богослужебните книги. След покръстването при княз Владимир (989) се изпращали български свещеници с български богослужебни книги. Дори са разполагали с богослужебни книги още от времето на княгиня Олга, когато приемат християнството от България. Официалното приемане на християнството от Византия през 989 г. е дипломатически и политически акт на княз Владимир, за да бъде признат от Византия, като го скрепва с династически брак, със сестрата на императора Ана. Летописците споменават, че при княз Владимир Святославович са открити школи за децата на болярите, в които преподавали български монаси -просветители. В древния руски летопис се съобщава, че майката на Владимир Светославович, икономка на княгиня Олга, е била българка на име Малуша. В „Повесть временных лет" се казва, че майката на синовете на Владимир - Борис и Глеб, убити от Святополк, е българка.

Тук трябва да споменем, че България приема християнството от Византия през 864 г. при Борис I. За да бъде признат за цар и с патриарх, той приема за втори път християнството от папата на Рим през 866 г., когато изпратени свещеници от Рим започват да покръстват народа отново. А византийските свещеници са върнати позорно в Цариград.

През 863 г. съборът на римските епископи анатемосал патриарх Фотий в Цариград и обявил схизма срещу Патриаршията. През 870 г. в Цариград се свиква събор между Източната и Западната църква, за да се преодолее схизмата. На 4 март 870 г. българите потвърждават, че в страната, която са завладели, са намерени гръцки свещеници. На събора през 870 г. се решава България да има самостоятелен църковен глава със сан архиепископ. Разривът между Цариград и Ватикана е окончателен. През 881 г. папата произнесъл две анатеми срещу патриарха в Цариград. На 16 юли 1054 г. легатите на папата положили върху престола на църквата „Света София" в Цариград отлъчителната грамота на Цариградската църква. На 20 юли в Цариград се събира събор на Източната църква и се произнася анатема на папата. Така се е оформило разделянето на църквите.

По същия начин киевския княз чрез политически акт иска признание от Византия през 989 г., а това може да стане като се приеме за втори път християнството чрез държавен акт от Византия и чрез закрепване на династичен брак, като се оженва за сестрата на император Василий II Българоубиец.

Второто южнославянско културно нашествие върху Русия е по времето, когато България пада под турско робство. През 1393 г. пада Търново, през 1396 г. - Видин, през 1396 г. град Никопол е разбит от кръстоносните войски и убит цар Шишман.

А в Русия през 1378 г. се нанася поражение на Златната татарска орда при река Вожа, и през 1380 г. е Куликовската битка и татарите са унищожени. През 1393 г. се присъединява Нижегородското княжество към Москва. Така България пада, а Москва и Русия се въздигат. По това време през 1375 г. Киприян, българин, е ръкоположен за Киевски митрополит, а през 1390 г. до 1406 г., Московски, и признат за Всерусийски митрополит. По негово време той се стреми към обединение на църквата в руските княжества чрез централизирана княжеска власт на Москва. Това продължава и при Григорий Цамблак, български книжовник, който също е митрополит на Киев след Киприан.

През 1415 г. западноруските православни епископи избрали Григорий Цамблак за Киевски и Литовски православен митрополит. На църковния събор в град Костанц, Германия, той през 1418 г. произнася слово в защита на православието и отечеството, и настоява да се освободят християните от османците, които са ги завладели. Григорий Цамблак положил много усилия за прехвърлянето на българската литература и държавност в Русия.

Така историческия мост е прехвърлен за няколко века. Старославянската и българска литература е пренесена в Русия, чиято държава ще съхранява старославянското писмо и четмо, докато цяла България през следващите векове е в робство.

Идва времето, когато през този исторически мост, поставен от времето по обратен път ще идва литература от Русия към балканските славянски страни, Връзките са многозначителни. През 1581 г. се печата в Русия първо издание на цялата Библия и се изпраща в България. А по времето на Петър Велики монаси от Петропавловския манастир край Търново лично се явяват при него за помощ на отечеството им, то той им подарява само издание на Евангелието.

Изпращат се „подвижни олтари", „антиминси, с които да се извършват богослужби извън храмовете, започвайки от митрополит Могила 1647 г. Епохата на Възраждането в България започва с Паисиевата история. А през 1829 г. в Москва излиза от печат книгата на руснака Юрий Венелин, озаглавена „Древните и сегашни българи". Тя отваря очите на българите Васил Априлов и Палаузов, и те започват новобългарската просвета.

Възстановяването на българската държава и учредяването на българската екзархия става по времето на император Александър II -Освободител.

На 19 февруари (3 март) 1855 г. е възшествието му като император Александър II.

На 19 февруари (3 март) 1864 г. издава манифест за премахването на крепостното право в Русия - става цар Освободител.

На 19 февруари (3 март) 1878 г. се подписва Сан-Стефанския мирен договор.

Българската държава бе възстановена чрез помощта на Русия. Сбъдна се пророчеството от 1747 г. и Откровението от 10 април 1854 г., дадено на Константин Дъновски.