УЧИТЕЛЯТ И ВЕЛИКО ТЪРНОВО

[Ани]

УЧИТЕЛЯТ И ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Спомени на ученици

Първата връзка с търновци Учителят прави през 1900 г. с Мария Каза- кова и нейната група. По-късно около тях има семейства, с които Учителят се запознава, като едно от тях е на Елена и Константин Иларионови, Атанас Бойчев. Постепенно със започване на търновските събори, в търновското братство влизаха около 20 семейства. От 1909 г. до 1925 г. включително, всички срещи на Веригата (наречени по-късно събори) се провеждат във Велико Търново. В 1913 г. се води Балканската война. Няма събор. 1915 г. имаме протокол на събора, но съборът бил разтурен от властта, защото беше обявена Първата световна война. Братята и сестрите били заставени да напуснат Търново. При първите събори Учителят лично с писмо поканваше онези, които трябваше да дойдат. Не се допускаха непоканени хора. Учителят определяше датата и изпращеше поканите лично. Постепенно с годините започнаха да идват онези, които Невидимият свят довеждаше по своите неведоми пътища. През следващите събори, когато се увеличиха съборяните, беше наложително да се създаде една организация за тяхното пристигане и настаняване.

Ние, младите хора, охранявахме лагера с палатки. Имаше постове, които се сменяха през няколко часа, постове с бели тояги и така бяхме взели мерки за сигурност. По този начин не се допусна чужд човек до лагера и нямаше посегателства срещу нас. Дежуреше се денем и нощем и се охраняваха около 500-600 човека, а понякога и 1000.

Лагерът беше разположен на хълма покрай лозята, където бяха обединени няколко братски лозя и се получи един голям имот около 100 декара. Всяко лозе, което се присъединяваше към общото, имаше своя колиба и на- веси. Тези колиби се използваха през съборите за складове, за кухня, а някои за жилища.

Там имаше голямо братско лозе от 12 декара. То било подарено на Бялото Братство от търновския гражданин Боковски, затова, че е бил излекуван от Учителя, след като е бил изоставен напълно от лекарите, видели се в невъзможност да го спасят. В това състояние съпругата му се обърнала с писмо до Учителя, който след получаването му, веднага пристигнал в Търново, за да го види у дома му. Болният страдал от ставен ревматизъм и сърцето му било съвсем отслабнало. След пристигането на Учителя, болният още до вечерта се почувствал добре и се повдигнал от леглото. Всички съседи при камбанен звън са очаквали да чуят вестта за неговата смърт. Обаче изненадата била голяма, след като той почнал да се поправя и след няколко дни е могъл вече да излиза из града. Скоро гражданството научило за това рядко събитие и масово започнало да се приближава към Учителя за помощ от най-различен характер. Боковски оздравял напълно и след това живял до 82 години. От благодарност за всичко това, подарил лозето си на Бялото Братство, понеже Учителя не е приемал парични възнаграждения. Тези данни ги научих от сестра Иларионова, близка на дъщерята на Боковски, разправяни й лично от нея.

Съборите в Търново ставаха в това лозе, в което беше построена една вила. В нея имаше на втория етаж една стаичка, която бе предоставена на Учителя. Тази стаичка се наричаше Горница. Учителят беше обзавел тази стаичка като олтар, като храм. Той постави във вътрешната стая една голяма картина на Пентаграма, нарисувана с маслени бои от художник, по указание на Учителя. Това бе една цветна картина, заемаща цялата източна стена на олтара. На другата стена беше окачена картина от живота на Христа, наречена "Антиминс". Имаше чертежи, които Учителят бе направил с цветни мастила и тушове. Имаше сребърен светилник със седем светила - "Седемте Духове"; три сребърни кандила - "проявленията на Бога, Пресветая Троица"; чаши, наредени във формата на буквата X - "Христос"; стол отдясно - "Царството Божие"; пет копринени ленти: розова - "Божията Любов", жълта - "Божествената воля", синя - "Божествения Дух", портокалена - "физическия човек" и зелена - "сегашното развитие на човека".

Действително, в Горницата имаше такова силно присъствие на Божествения Дух и на Славата Божия, че не всеки можеше да издържи на това присъствие. Това беше живата скиния на Бялото Братство.

Учителят нареждаше на братята и сестрите, които присъстваха на събора, да влизат по 10 човека и да правят там молитви. Не влизахме вътре, а заставахме в съседната стая и от вратата гледахме в Горницата. Така 10 човека правят обща молитва и всеки си казва своето желание през годината - какво иска да постигне, към какво се стреми. Всеки един открива душата си като мълчалива изповед пред Бога. Слиза групата от 10 човека на двора, след което се качва следващата група. А тези, които са слезли, се нареждат пред един фотограф, който ги заснема. Има към 20 такива запазени снимки. Всички са чисти, спретнати.

Тези десет души се избираха така, че да си хармонират. След като направят молитви, размишление, Учителят им дава някои идеи и мисли. Често пъти Той написваше мислите на малки листчета В Горницата влизахме двама по двама, отваряхме Библията, да видим какво ще ни се падне. Прочитахме стиха, който се е паднал, и го записвахме в тетрадките, които си носехме. Наблюдавахме картината.

Горницата представляваше свято място, където душите обещаваха пред Бога, че през цялата година ще служат на Бога, ще си служат със Словото Божие и ще четат това, което им се даде като бъдеща работа през годината. Това бе място, където душите обещаваха да служат на Бога. То бе като храм.

Стопанският живот на събора се организираше от няколко практични братя. Между тях беше Петко Епитропов - висок, представителен, с голяма брада. Той работеше в застрахователно дружество. Като застрахователен агент обикаляше цяла България и използваше случая да посещава местните братства. Имаше помощници: Гумнеров, Иларионов и др. Те се грижеха за всичко - доставяха продукти, хляб, организираха общата братска трапеза. На събора се събираха 500-1000 души. За тях се направиха дълги маси под брястовете в лозята и беше много приятно и удобно. Обзаведе се кухня, където сестрите дежуреха на смени. Имаше по два-три казана и д-р Жеков стоеше до тях и се грижеше за хигиената.

Повечето от приятелите си бяха опънали палатки в лозята и там живееха. Други си бяха наели стаи в по-далечните вили за приспиване. Трети бяха си наели квартира в Търново и сутрин една малка група идваше в лозята. Но това беше при първите събори. Това бяха едни от най-хубавите дни, които сме преживели с Учителя.

Откриването на събора ставаше в определения ден от Учителя. В 5 часа сутринта започваше събора с песни и молитви. Изчакваше се да изгрее слънцето и след това пак се правеха молитви, песни и Учителят държеше първата съборна беседа. Тази първа беседа беше въвеждане в събора. След туй се правеше закуска. Обикновено първия ден на събора Учителят държеше сказка в салона на Търново за цялото търновско гражданство. Беше съобщавано, а понякога се разлепваха из града съобщения и търновското гражданство знаеше, че г-н Дънов ще държи беседа. Обикновено това ставаше неделен ден. Тогава салонът се препълваше от народ, както вътре, така и отвън.

Учителят казва, че съборът на Бялото Братство от Слънчевата система става всяка година във втората половина на месец август. По тази причина учениците на Бялото Братство на земята правят своите събори по това време, за да може благословението, което се излива от Божествения свят към събора, да се получи отчасти и от учениците. Това е време, когато физическият и духовният свят са в по-тесен контакт един с друг.

През август 1922 се състоя съборът на Бялото Братство в Търново. Той бе знаменателен. Там се развихри черната ложа и нападна Бялото Братство, но природните стихии укротиха свещениците, които водеха война срещу Учителя. Бурята, развихрила се с гръм, светкавици и дъжд, попречи на владиците да организират търновското гражданство в борба срещу Учителя.

До 1925 г. включително, съборите на Бялото Братство бяха в Търново. Но през 1926 г. започна една голяма акция срещу Братството под влияние на духовенството, на военните и на други някои среди. Предизвикаха подписка между гражданите на Търново, с което се искаше дъновистите да не провеждат съборите си в Търново. Преди това те положиха много труд за своята пропаганда против Учителя, като се почне от 1922 г. Като се изключат нашите приятели около 20-30 човека, всички граждани на Търново се подписаха срещу съборите на Бялото Братство. Така търновци забраниха съборите с подписа си. И оттогава този град започна да запада в духовно отношение и така ще бъде до края на века. Това са окултни закони. Като научи Учителят решението им, Той се усмихна и каза: "Ние съборите в Търново ги правим заради тях, заради българите, заради България, за да бъде Търново един център не само на Бялото Братство в България, но да бъде един планетарен център, защото тук под земята се събират разклоненията на всички планински вериги от Хималаите, от Андите и Кордилерите на Америка. Ще загубят без нас." И без да каже повече дума, Той премести съборите на Изгрева в София.

Борис Николов, Николай Дойнов, Боян Боев