Jump to content

Recommended Posts

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

(1904-1999)

Като млад, аз не познавах живота на удоволствията, който младежите имаха. Като студент по-късно, темите на разговорите в почивката между лекциите, бяха кой и коя, как и в какви компании са прекарали свободното време. Реших и аз да търся този свят на удоволствията. Скитах из София една вечер, без абсолютно никакви приключения и към два или три часа след полунощ се прибрах на Изгрева, където живеех с няколко братя в дървената къщичка, която сами си бяхме направили. На един завой, близо до къщичката, гледам в тъмнината Учителят пред мене: "Къде ходиш?", с мек бащински тон ме запита Той. От тези малко думи разбрах толкова много, че мъчно бих могъл да го изразя. Разбрах по интонацията, с която бяха произнесени, голямата грижа, мъката, да бъде запазена една душа и голямото съжаление, ако тя бъде загубена. Засрамих се и повече не помислих да търся помийните ями на безпътието в света.
По обед в един горещ летен ден се прибирам вкъщи. Гледам в съд с вода, поставен на слънцето, да се дави една оса. Исках да й помогна и за да я извадя бързо, си послужих с първия предмет, който ми попадна в ръка - малко кръгло огледалце. Поставих огледалцето пред осата. Тя бързо мина по него и още по-бързо ме ожили по палеца. След малко ме засърбя ужиленото място. Скоро този сърбеж почувствах навсякъде. По тялото ми излезна- ха жълти петна, които бързо растяха. Не можех повече да стоя прав. Легнах на легло, а близките ми, изплашени, отидоха при Учителя, да му кажат за случилото се и да искат от Него помощ. Уплаших се и аз, още повече наскоро бях чел за един владика, починал от ужилването на пчела. Учителят посрещнал близките ми и им казал: "Няма да му е нищо, дайте му топла вода да пие". Пих топла вода, почувствах облекчение, а малко след това, бях вече напълно здрав. Когато се ободрих напълно, отидох на поляната, където играехме гимнастическите упражнения. Гледам, Учителят е там. Като ме видя, усмихна се, приближи се към мен и ми каза: "Ти малко се уплаши, знаеш ли какво значи това?" - "Не зная" - отговорих аз. "Това значи, че ти не трябва да даваш път на злото". Изводът бе, че на тази оса не трябваше да давам път, трябваше да си остане във водата. Замислих се и си спомних един разговор, който съм имал с Него: "Когато човек има да разрешава някой въпрос, то и Бялата и черната ложа му дават своите препоръки. Той е свободен да избира. Избере ли препоръките на доброто, злите агенти се оттеглят и човек остава да се проявява под влиянието на добрите сили. Не давай път на злото! Пазете се от препоръките на тъмните адепти, защото без да се усетите, те ще ви заробят".
В късните пролетни дни на Изгрева беше особено приятно привечер, когато слънцето отиваше на запад и пращаше своите коси лъчи по диплите на Витоша. Изгледът към нея беше чуден. Чист въздух, наситен с аромата на билките и борова смола от близката гора; техният покой, в който отекваше мистичният ромон на онова велико, могъщо и чудно по своята красота течение, наречено живот. Всичко това създаваше по онова време на Изгрева обстановката, изпълнена с тиха приятна радост, в която душата на човека можеше да се нахрани с чисти пориви, мисли и идеи от Висшия свят. Привечер обичах особено много да се разхождам из поляната, където правехме гимнастическите упражнения.
Една привечер, както се разхождах, гледам Учителят да идва към мен усмихнат, цял сияещ. Той държеше ръцете си напред, със затворени една върху друга длани, в които държеше нещо. Когато се доближи към мене, Той игриво си открехна дланите и аз изненадан видях там, грамадна ягода, която Той беше току-що откъснал от засадените в един кът на Изгрева ягоди. "Какво ще кажеш?" - ми каза Той, посочвайки с поглед към ягодата. В момента съвсем не бях в състояние да проникна в дълбокия смисъл на това, тъй малко наглед събитие и си помислих: "Какво толкова е това, което ми показва, обикновена ягода, само че по-голяма." Учителят схвана мисълта ми и отговори: "Ти не можеш да разбереш, какво велико нещо държа в ръцете си! Колко много усилия и грижи на разумни същества са отишли, за да може да се създаде този тъй хубав плод! Колко време се е работило, за да се създадат условията за нейното появяване! Всичко това показва, че нашата Земя е все пак една напреднала планета от Слънчевото семейство. Разбери това!" Аз слушах с наведена глава, разбрах великото съдържание във всеки плод, във всеки продукт, който Земята ражда. И сега, когато видя, когато се докосна до кой да е от тях, заставам с благоговение и благодарност, към онези велики и разумни същества, които създават тези плодове и към усилията за тяхното раждане на Земята.
Пред Учителя веднъж казах: "Искам да бъда богат и диктатор на 120 милиона народ". Той се усмихна и каза: "Едното ще бъде сега, а другото - другия живот". Едното го постигнах, бях богат човек.
Един ден бях в братската градина на Изгрева, помагах на бай Ради, който беше отдал живота си в грижа по тази братска градина. Гледам, че Учителят идва по пътеката към мен. Разбрах, че иска нещо да ми каже. Отидох при Него, видях, че беше много измъчен. "Слушай - каза ми Той - изпълнявай човешките закони." Беше по време, когато имаше много ограничения и закон- чета в стопанския живот. "Изпълнявай ги!" - повтори Той, с тих умолителен, бащински тон. Изненадах се, стана ми неудобно, засрамих се, че се стига дотам, Учителят да ме съветва да не допусна това в стопанската си дейност. Трепнах, защото току-що бях преминал през много сериозни изпитания. Той ме беше спасил от въжето. Та трябваше ли пак да Му създавам, такива грижи около мен и то за чисто материални неща. "Пак ли ще мина по такъв път" - изстенах аз. "А, не, не, този път само ще те пооскубят" - отговори Той.
В устрема на младостта и поради една стихийност, която ме съпътстваше, не взех под внимание това, което каза. Десет години по-късно, не само, че бях оскубан, но и кожата ми беше остъргана. От големите материални възможности, които имах, нищо не остана.
И други неща ми е казал Той, изглеждащи съвсем невероятни, че ще ми се случат, съвсем чудни, изненадващи, но когато след десетина години станаха, аз бях поразен. Той беше проникнал и в най-дълбоките гънки на една човешка душа, беше проследил пътя и беше проправил този път да мине възможно най-безболезнено.
Погълнат от устрема на работата, тогава рядко се явявах на Изгрева, защото много пътувах из провинцията. Колкото пъти обаче отивах, всякога се срещах с Учителя и Той все с мъка и тревога ще ме запита за моята търговия, без да разбирам гибелта, към която тя ме тласка. Явно с тези си леки намеци искаше да ми подскаже пропастта, към която отивах; сам да се сетя и да спра устрема си. Рязката намеса на Великите в живота на хората не им е присъща. Това правят Те само в изключителни случаи. Но аз не разбирах тогава и продължих. Правителството, с излизането на закона, усилено търсеше да поднесе на обществото показен процес, да закачи на въжето някой търговец от голям мащаб за назидание и уплаха. Затова едрите търговци бяха внимателно следени. Срещу хората, които бързо прогресират и се издигат от околната среда, всякога е имало завист и озлобление. В това отношение, срещу мен се породи голяма завист. Хора, които ми се представяха за приятели и доброжелатели, ме наклеветяват пред властта и бях взет под око, тъй като, според тях, имах необходимите елементи, за да поднесат на народа търсения от тях показен процес.
Един ден съм на Изгрева в беседката. Учителят дойде и седна до мен. Изразът му беше угрижен, замислен, измъчен. Обърна се към мен и ми каза: "Николай, всяко нещо се плаща." Аз всякога съм чувствал, че някаква чудовищна съдба ме преследва, за да ме погълне. Разбрах. Нищо не казах, само няколко сълзи се отрониха от очите ми. Учителят стана и с бавни стъпки все така замислен се оттегли. От този момент почна много сериозния дял от моя живот и въжето на врата ми беше сложено. Но благодарение чудната намеса на Учителя, премина всичко благополучно. Въжето се стопи и останах жив, за да мога да напиша тези редове.

Николай Дойнов

Учителят знае за всеки опасностите, които грозят живота му. Той дава пари на брат Ради и му поръчва да намери брат Начо Петров или Николай Дойнов да закупят и докарат въглища за отопление на салона и готвене в кухнята през наближаващата зима. Ради тръгва из Изгрева, среща Николай Дойнов и му предава задачата, дадена от Учителя. Той веднага се съгласява, взима парите и отива на гарата. Тогава, по време на войната, не беше лесно да се купи вагон с въглища. Николай има много познати. Купува въглища, наема няколко каруци и ги докарва и стоварва при бараката за въглища до "Парахода". Обед е и приятелите се хранят. Николай се умива на чешмата със зодиаците и минава пред масата, на която се храни Учителя. Той се изправя, обръща се към него и му казва: "Николай, ти ще останеш, защото можеш да работиш!" Николай нищо не разбира от думите на Учителя. По това време правителството решава да хване някой черноборсаджия, да го накаже най- строго за назидание на всички останали търговци, повечето от които били черноборсаджии. Два дни след прекарването на въглищата, Николай отива в
Габрово и сутринта рано в голям камион натоварва всичката си стока от склада си и я експедира за София. Малко след това, към 10 часа при него идват агенти, които му правят обиск, но не намират почти нищо в склада. Въпреки това, те го арестуват и подвеждат под отговорност. (Той има много врагове търговци от Габрово.) Насрочва се дело против него в Търново и прокурорът го подвежда по най-тежките членове, които предвиждат смъртно наказание. Силно разтревожена, сестра му Цанка Екимова отива при Учителя и Го моли да помогне на Николай. Учителят й казва: "Не се безпокой, всичко ще се нареди добре." За процеса пресата дава широка гласност. Противниците, конкурентите му се радват, че ще се отърват от него. Няколко дни преди започване на процеса, главният прокурор, който е изготвил обвинителния акт, си заминава от този свят. Делото се прехвърля в Сливенския съд, където е подведено по съвсем друг параграф. Накрая не го осъждат, а го карат да плати една малка глоба и го освобождават. Учителят го спасява от явна ка мична смърт.

Светозар Няголов

Учителят извиква Николай, дава му златния си джобен часовник и му казва: "Николай, вземи часовника Ми и го занеси на някой часовникар за поправка." Николай го слага машинално в джоба си и отива бързо в София да гони своите търговски работи. Милиционери го срещат, арестуват го и го затварят в една килия. При направения обиск не взимат златния часовник, за да не изчезне, а го оставят да седи в него. След три денонощия, прекарани в килията, Николай се сеща за задачата, поставена му от Учителя. Изважда часовника от джоба си, поглежда го и вижда, че той работи нормално. Часовникът е напълно здрав. Разбира, че Учителят му го е дал не за поправка, а за "връзка" с Него. Дежурният милиционер отваря вратата на килията и пуска Николай на свобода. Учителят за втори път му спасява живота.

Светозар Няголов

След 9 септември 1944 г, когато комунистите дойдоха на власт, три години по-късно в 1947 г. те национализираха индустрията. Малко по-късно, като че ли последен бях ликвидиран и аз, защото търговският капитал по- късно го ликвидираха. Стана нужда да работя в една леярна за алуминиеви изделия, като работник леяр. Един ден отговорникът ми нареди да стопя разни алуминиеви отпадъци в една голяма пота и да се излее във формите за блокчета. Запалих огнището с кокс и започнах да пълня поставения съд с алуминиеви отпадъци. Когато съдът, който събираше не по-малко от сто килограма разтопен метал се беше напълнил, дойде пак отговорникът и ми каза да хвърля в разтопения метал един черпак от някакъв химикал, за да се прочистел метала, без да знае нито той, нито аз, че в химикала, оставен на открито, е попаднала вода. Хвърляйки химикала с водата, от грамадната температура, водата произведе своя ефект при бързото изпарение и целият разтопен метал, като фонтан изригна нагоре и нажежените едри капки от кипящия метал, като пороен дъжд, паднаха върху мен. Бараката, в която работех, се запали. Дрехите ми и най-вече главата и лицето бяха силно обгорели. Изплашен, можах да простена само: "Очите ми". В тази неописуема скръб, почувствах Учителя до мен бащински да ми казва: "Николай, не се безпокой, не се тревожи, всичко ще мине". Закараха ме в болницата. Почти нищо не ми направиха, само някакви капки капнаха в очите ми. На третия ден дойде лекарят при мен и с голяма изненада каза: "Чудна работа, колко бързо си оздравял". През същия ден извадих парче алуминий, ръбато с остри върхове, голямо колкото малък орех от устата си, без да ми е направило някаква повреда. След още два дни, бях изписан от болницата, имах само рани по лицето и ръцете, но те скоро минаха и не остана нито следа от тях.

Николай Дойнов

След заминаването на Учителя, в Братството стават разправии. Не приемат отчета на Антов и Коста Стефанов. Николай Дойнов и брат му Стефан застават на вратата на салона и не пущат Никола Антов на беседа. Той се ядосва много и казва, че ще им покаже кой е. Няколко дни след тази случка, в дома на Николай идва милиция, прави му обиск и му конфискуват 120 милиона лева, намиращи се в жилището му. Веднага го изпращат в Белене. Интернираните са голяма група и като слизат от влака, ги посреща конна милиция, която с камшици и бой ги закарва в лагера. Там всеки лагерист трябва да изкопае два кубически метра пръст, непосилна норма за Николай. Габровци, негови прятели, му дават пари, с които заплаща на здрави и силни затворници да изпълняват неговата норма. Ако някой не изпълни нормата, спират му храната или го разстрелват. Така Николай изкарва лагера и се връща жив през 1963 г. В Белене му се променя съзнанието и той се отказва от заблуждението си да печели с всички средства пари и други да ги ползват /комунистите/.

Светозар Няголов

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...