РАДИ ТАНЧЕВ

[Ани]

РАДИ ТАНЧЕВ

Брат Ради беше градинар по професия. Той беше здравеняк, силен и даже като млад е участвал в борбите по панаирите, защото е бил много як. Кога се е запознал с Учението, не зная, но аз го познавам, откакто дойде на Изгрева. Дошъл в 1930 година при Учителя при летуване на Рила. Той тогава чул, че ще има летуване на Рила, взел си торбичката и дошъл. Когато искал да си отива в Ямбол, Учителят му казал: "Ти какво работиш там?" - "Градинар съм, Учителю." - "Ако искаш, и тук можеш да останеш". Ради нищо не Му отговаря, после ми казваше: "Аз не разбрах, че ме кани да остана на Изгрева". Той си казал, къде да остана - просто не разбрал това, което Учителят му предлага. Втората година като идва, Учителят му казва същото и пак не разбрал. Когато на третата година Учителят му предлага, Ради казал: "Ама как, Учителю, да остана?" А той в това време работел в градината. Видял, че някой работи и той взел мотиката и отишъл там. Учителят му казал: "Да, ако искаш можеш да останеш тука". И тогава чак разбрал какво му казва Учителят - че го кани да остане градинар в братската градина. Той не си отиде даже в Ямбол. Имаше дете, момиченце, останало от брака му, а жена му се поминала през време на Балканската война от холера. Даже и той се разболял, но издържал холерата. Детето останало при сестрата на жена му. Ради оставил там 1000 кг. картофи, те ще ги продадат и ще има детето храна и така остава при Учителя. Даже не отиде да си вземе дрехите. Бе такъв, много предан човек. Брат Ради не прие Учението с ума си, нито само със сърцето си, но с цялото си същество. Той беше предан и верен и Учителят имаше доверие в него. Когато тръгвахме за Рила, Той ще каже: "Ради, ще останеш ли да пазиш Изгрева?" - "Да, Учителю!" Защото беше верен човек. Когато бяха бомбардировките, пак му каза: "Ради, ти ще останеш ли да пазиш Изгрева?" Той остана пак. Даже ми разказваше, че не е спал в стаята си, а е спал пред салона долу, пред вратата, на цимента. Пазел е салона да не влезе някой в него. Тогава Изгревът е бил изпразнен, градът също, само крадци са сновяли през нощите да обират вещи по разрушените къщи.

Елена Андреева

Брат Ради беше снажен, добре сложен човек с много хубаво оформена глава, но беше абсолютно неграмотен. Едва пишеше "Бог е Любов". Той беше градинарят на Братството и понеже беше силен, отиваше на големия пазар, закупуваше продукти за храна на Изгрева и ги доставяше. Същевременно се грижеше с голяма нежност и любов за градината на Изгрева.

Скулпторът Марко Марков решава да извае образа на Патриарх Евтимий. През 1936 г. обикаля цяла България, вглежда се в какви ли не типове, но нищо не може да покрие онзи образ, който той носи в съзнанието си. Един ден брат Ради, както се връща с чувала, скулпторът се спира при него и в момента решава, че това ще бъде модела за неговия Патриарх Евтимий и му казва: "Старче, аз искам ти да ми позираш за една скулптурна работа, която ще направя на Патриарх Евтимий". Обаче брат Ради, знаейки от Учителя, че не е много хубаво образът му да се вае от камък или от цимент, даже да се правят снимки и портрети дори, отговаря сдържано: "Сега не можем да се уговорим още. Ще имаш моя отговор". Отива при Учителя, споделя за тази среща със скулптора и Учителят му казва: "Един твой ученик те срещна и те позна!" Разбрахме от Учителя, че брат Ради в миналото е бил един от ръководителите на школата на исихастите в Търново. И този скулптор подсъзнателно се ориентира към бати Ради да извае образа на Патриарх Евтимий. Тогава вече брат Ради се съгласява. Тъй че, този паметник от 1937г., който виждаме сега на булевард "Патриарх Евтимий" и улица "Граф Игнатиев", е реалният образ на брат Ради.

Веска Величкова

Брат Ради се грижеше за братската градина от сутрин до вечер. Оттам се изкарваха много продукти за кухнята. А ние не бяхме малко хора тогава - като се наредим на масите, празно място не оставаше. Той бе винаги зает с работа - свободно време у него нямаше. Много честен човек беше. Парите направо ги презираше. За него те бяха хартийка. Понякога се оберат плодовете от дърветата и идват да си закупят от него. Той вземе парите и изобщо не ги поглежда и ги метне през прозореца в стаята си, няма време да ги брои, хич не ги прибираше. И те падаха на кревата, по земята под прозореца. Влизаш в стаичката му и гледаш разхвърляни банкноти. Накрая една сестра му направи забележка и той реши да ги прибере. Събра банкнотите и ги прибра в една щайга. Учителят много го обичаше, защото беше честен човек. Всички продукти, които влизаха в кухнята бяха продукти от ръцете му. След като направихме трапезария и столът работеше, всичко минаваше през ръцете на брат Ради. Ръцете му бяха напукани, огрубели от труд, от пек, дъжд и студ. Такива хора не се раждат често. На стотици години по един се ражда, за да ни покаже как човек трябва да се труди и работи за Бога.

Понякога брат Ради взимаше чувал и слизаше на пазара на Римската стена, за да закупи онова, което е необходимо за кухнята. Селяните го познаваха. Накупи каквото трябва, напълни чувала и после селянинът с каруцата го докара до Изгрева. Брат Ради го пита колко струва. Селянинът казва, а брат Ради грабне една шепа банкноти от щайгата, занесе му и каже: "Вземи, колкото ти трябва, а другите върни! Хвани си и за каруцата". Селянинът кимне с глава, вземе каквото трябва и върне остатъка. Видяха нашите как пазарува брат Ради и запитаха Учителя: "Учителю, брат Ради купува от пазара продукти на чували и заплаща с пари от щайгата. Не го ли мамят селяните?" Учителят отговаря: "Защо питате Мен, попитайте брат Ради". Питат го, а той ги поглежда учудено: "Аз от пари не разбирам. Но аз разбирам от стоката, дето ми я продават. Питам колко струва и плащам. И селянинът разбира от стоката, но разбира и от труда и мъката. Като му дам парите, аз го поглеждам в очите и по тях разбирам, че той не може да ме излъже. И да иска, не може да ме излъже, защото той разбира от пари, а пък аз разбирам от очи. И така се разбираме. Досега нито един не ме е излъгал. Те всички знаят, че аз не разбирам от пари. Но те всички знаят, че аз рзбирам от селския труд, защото сме от една и съща черга. Те си продават стоката, аз им помагам да я купя и така си помагаме взаимно".

Брат Ради се казваше Ради Танчев и си замина на 12 май 1955 година.

Борис Николов

Един път на Учителя бяха изпратили два билета за балет. Но Той беше обещал да отиде у някой хора на гости и не можеше да използва билетите. Извиква чрез една сестра Ангел Вълков. Ангел работеше като градинар на "Изгрева" с брат Ради. Учителят му подава билетите и му казва: "Вие с брат Ради ще отидете тази вечер на балет". Ангел тръгнал да търси брат Ради, а него го няма никъде. Търси го по целия "Изгрев". Предаде се вестта от уста на уста, че Учителят е дал на брат Ради билет за балет. Всички се смеят. Брат Ради на балет! Ангел вижда, че няма време и помолва една сестра да му изглади бялата риза и панталона, а той хуква да търси брат Ради. Накрая, някой му казва, че брат Ради е отишъл в града. А къде може да бъде в града? - Само на пазара. Той там отива да купува продукти за "Изгрева", а най-голя- мото развлечение за брат Ради бе пазарът "Римската стена". Там той можеше до насита да си говори със селяните за реколта, за оране и копане, за какви ли не още селски работи. Като се връщаше от пазара, беше въодушевен и имаше идеи какво да сади и как да го сади на градината. Накрая Ангел се облича с новите си дрехи, вече изгладени и отива на пазара "Римската стена". Там заварва брат Ради, натъпкал чувал с продукти, го замята на гърба си. Ангел го спира, а Ради го гледа, мига и не може да го познае, защото е с новите си дрехи. Ангел му съобщава: "Учителят каза, че тази вечер сме с тебе двамата на балет". А Ради пита: "Какво е това балет?" Ангел се чуди как да го обясни и накрая му показва билетите: "Ето това е "балет", нещо като тапия, като документ." Ради е несигурен в това, което му казва Ангел, но лродумва: "Е, щом е казал Учителят, ще вървим, няма как". Оставят чувала с продуктите на сергията, да го пази продавачът и тръгват двамата за града. А няма никакво време. Ще закъснеят и отвреме навреме се затичват. А брат Ради е с един панталон с кръпки на колената, завързан с кълчищна връв, която едвам държи панталона с големите кръпки. Ангел го гледа уплашено, но няма време. Всички, които ги срещат по пътя, се обръщат и ги оглеждат. Ангел е с официален костюм, а Ради е в дрипи. Смешно е за останалите, а трагично за Ангел. Но те бързат и накрая се добират до залата. Показват си билетите. Пропускат ги и искат да ги сложат по-встрани, защото брат Ради е одърпан и мръсен. Но се намира случайно един брат, който ги вижда и се застъпва за тях да си заемат местата. А техните места са на втория ред и то в средата - там, където е висшата аристокрация с онези дами и господа с официалните тоалети и костюми. Но служителката в салона упорства. Не иска да ги сложи в средата, защото ще стане скандал - брат Ради е в дрипи. По едно време тя се усеща и пита: "А, бре, на вас кой ви даде тези билети?" Ради отговаря: "Господ ни ги даде!" - "Ами като Господ ви ги даде, не можа ли да ти каже да се облечеш като човек?" Но Ради не се предава: "Господ на лице не гледа. Господ в сърце гледа и билети за балет ни изпровожда. Ето тук всичко е написано". Вторачва се служителката върху билетите и какво да види? Върху двата билета има подпис с посвещение от режисьора на балета. Накрая се намесва и онзи наш приятел и те заемат своите места по средата.

Свършва балетът, те си прибират чувала с картофите и продуктите и полека-лека пристигат на "Изгрева". А там ги очакват приятелите и искат да научат как е минал балетът. Те мълчат - не казват нищо. На следващия ден Учителят ги извиква и ги разпитва как е минал балетът. Брат Ради описва всичко с подробности - живо и картинно. А около Учителя са застанали приятелите и слушат. Някои едва задържат смеха си. Учителят го пита: "Брат Ради, какво направи най-напред?" - "Най-напред прочетох колко на брой са полилеите. След това прочетох колко на брой са столовете, а една дама до мен се отмести, ей така, встрани". И той показва как си е вдигнала дългата рокля и как се е отместила с два-три стола встрани. Всички се смеят, понеже брат Ради показва картинно. След това той започва да описва балета с подробности, с обикновени, селски, народни думи, ама така ясно и просто, че няма съмнение у никого, че брат Ради разбира от балет. Учителят се смее. Но приятелите вече не се смеят като слушат как брат Ради разказва толкова подробности от този балет, ако да е неук, неписмен и прост. А те, приятелите, едва ли биха казали за този балет повече от едно-две заучени изречения от критиката в някой вестник. Брат Ради говори вече половин час за този балет и то толкова увлекателно, че всички слушат. Те вече не му се смеят, а го оглеждат, като че ли са изровили едно съкровище от земята. Учителят се смее и го подканва: "Тъй, тъй, брат Ради, и какво по-нататък?" А брат Ради говори ли, говори. Една от сестрите казва: "Ама защо ние не стенографирах- ме думите му? Каква статия щеше да излезе като рецензия за балета!" Брат Ради я поглежда, иска да се обиди, но като гледа Учителят как се смее и той накрая се засмива. След този случай никога никой не дръзна да се подиграва на увисналите панталони на брат Ради и на неговите груби от работа ръце. Те видяха и чуха какво има в него и как той го изрази с обикновени думи, толкова ясно, точно и достъпно - нещо, което никой не можеше да направи. Мнозина от приятелите след това отидоха и гледаха същия балет. Върнаха се и споделиха с Учителя: "Учителю, и ние бяхме на същия балет, но онова, което брат Ради е видял и разказа, ние не видяхме!" Учителят се усмихна и каза: "Ако бяхте го видели чрез очите на брат Ради, щяхте, ако не друго, то поне да преброите колко са полилеите и колко са столовете в салона". Онези приятели свиват рамене и мълчат. Учителят продължава: "За да видиш нещо, трябва да имаш очи. За да запаметиш нещо, трябва да имаш вътрешни очи. За да проумееш нещо, трябва да има връзка между твоите вътрешни очи и твоето съзнание. А да разкажеш какво си видял и чул, тази връзка трябва да бъде действена и по нея да протича живот. Брат Ради я има тази връзка в себе си и затова видя и разказа неща, които вие не видяхте". "Бог не гледа на лице, а Бог съизволява чрез Дух и Сила в човешката душа". Урокът бе предаден за всички ни и остана като една задача за разрешаване - да направим вътрешна връзка между нашето съзнание и света, който ни заобикаля.

Мария Тодорова

В предсмъртния си час бай Ради се изповядал на баща ми, понеже татко ходеше да му помага, да го гледа, каквото може да му бъде в помощ. Един ден той казал на татко: "Иванчо, за нищо не ми е мъчно, но имам една голяма мъка. Учителят ми каза да науча гамата. Пък аз отидох и си купих една голяма мотика - 4 кг и отидох да се похвала на Учителя. Рекох: "Учителю, гледай каква голяма мотика си купих, хубаво ще копая!" А Учителят тракна и затвори вратата без да ме погледне. И аз не можах да копая с тази мотика. Разболях се и ето заминавам си може би скоро, но останах с тази мъка, че не можах да науча гамата. Ако бях я научил, щях да имам още живот, за да довърша още някои работи."

Станка Тотева