Jump to content

Recommended Posts

МИЛКА ГОВЕДЕВА

род. 1912 г.

От леля ми бях чула, че Игнат Котаров апострофирал Учителя. И аз искам да го апострофирам! Да каже, защо заблуждава народа. Отивам един неделен ден на беседа, влизам, и Учителят, както говореше, само леко ме погледна и продължи да говори. Препълнен е салонът. Аз се поогледах къде да седна, но нямаше място и таман да се обадя, и почна да ми става лошо. Лошо, лошо, лошо, ще падна. Търся място да седна, няма място и трябваше да изляза навън. Ама така ми е лошо, че трябва да легна. И стоях легнала, докато свърши беседата. Щом свърши беседата, все едно нищо не ми е било. Не можех да разбера защо става така. Мисля си: "Аз сега не можах, но другата неделя, ще му кажа на него." Втората неделя, третата неделя: същото нещо се повтаря - става ми лошо и аз трябва да излизам навън. На третата неделя, когато ми стана съвсем лошо, легнах на пейките и казвам: "А, не, не мога с тоя човек да се справя." И се отказах вече да апострофирам Учителя.
Един път отидох при Учителя и Го попитах: "Учителю, докога ще ме гонят като комунистка? Дотука ми дойде!" - "Да ти кажа, ти едно време гонеше богомилите. Затова те гонят сега като комунистка. Нищо, ще мине и това." За съжаление, ще кажа още нещо. После започнаха да ме гонят като дъновистка. А сега пък нашите братя, за съжаление пак: "Ах, остави я тая комунистка, какво имаме общо с нея?" Въпреки че си хвърлих билета, пак не ме приемат. Много неприятно. Просто ме боли сърцето за това. Боли ме.
Отивам при Учителя и казвам: "Нещо много важно." Казва: "Малко съм зает." - "Ама аз, Учителю, две минути, няма да ви отнема..." Влязох. Това, за което отидох, изфиряса от главата ми и почнах с глупости да Го занимавам и се чудя за какво дойдох. И това беше много пъти. За какво дойдох, защо забравих? И вместо две минути, стават два часа. Той в една беседа казва: "Идват някои сестри и казват: За две минути, а ми отнемат ценно време по часове." - "Ех, Милке, това е за тебе!" Та много пъти съм била при Него, така, като се запаля от беседата. Ами запиши си го та иди, питай! Кажи: "Учителю, аз искам туй, туй, туй." Сега чета и казвам: "Учителю, защо не си жив, сега бих Те питала за много, много неща."

Милка Говедева

Една наша сестра, която беше с комунистически идеи след 9.IX.1944 година завърши гимназия и в университета следваше. Изглежда преподавателите са разбрали, че тя се движи в нашето общество и когато държи изпит по социални науки, професорът, който я изпитвал, пита: "Вие вярвате ли в Бога?" Тя отговорила - Не - защото се уплашила. А тя и сега е религиозна. Тя знае, че ако каже пред професора, че вярва, няма да прогресира. Когато тя разказа тази случка, една сестра й каза: "Ами ти, ако за този момент си дошла на земята да признаеш, че вярваш в Бога?" В това има една истина, една дълбочина, рядко човек ще се сети така да й каже.

Елена Андреева

С брат Боев вървяхме: "Брат Боев, кажете на Учителя, че аз съм много влюбена във Влад Пашов, пък той не ми обръща внимание." Брат Боев ми пише писмо, че Учителят отговорил: "Красивите картини са много хубави, когато се гледат отдалеч. Отблизо виждаш драскотините, а отдалеч виждаш панорамата." Точно това ми отговорил Учителят. Значи хубавите картини отдалеч се гледат.

Милка Говедева

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...