МИХАИЛ ИВАНОВ

[Ани]

МИХАИЛ ИВАНОВ

Моето дълбоко желание да посетя лично Учителя не ме напускаше. Избрах Михаил като негов най-добър ученик да ме заведе при Него.

Един прекрасен ден през пролетта, Михаил и аз отидохме при Учителя. Влязохме в една малка стая - Неговата приемна и седнахме на двата стола срещу Учителя.

Учителят беше официално облечен с бял костюм, бял шал около врата, от който се спущаше златна верижка с един малък диамант. Белите Му коси, падащи към раменете, обгръщаха и предаваха мекота на Неговото сериозно, класическо лице, от което лъхаше мир, благородство и благост. Докато гледах изненадана тази Негова духовна красота, една необятна обич ме изпълни и широка усмивка се разля по цялото ми лице, пречейки ми да промълвя една дума. Така безмълвна стоях до края на нашето посещение от двадесет минути. Разговорът се водеше между Учителя и Михаил. Учителят само един път отправи Своя поглед към мен. Неговият поглед бе изпълнен с милост, чистота и благост.

Този ден бе изключителен за мен. Благословен ден! Аз имах една рядка, чисто духовна опитност /откровение/ да почувствам присъствието на Божествения Дух в Учителя.

След тази визита моята връзка с Михаил продължи. Аз му вярвах безусловно на всичко, което той казва, че е най-добрият ученик и най-близък до Учителя. Също вярвах на неговите уверения, че аз съм "единствената, определена от съдбата" душа. Обаче една нощ сънувам, че Михаил има и друга "единствена душа". Аз бях запомнила ясно нейната фигура и чертите на лицето й.

Отивам в неделя на беседа и какво да видя - Михаил придружава тази същата сестра, която сънувах. Изпитах ужас! Как може най-добрият ученик на Учителя да лъже? Горчиви съмнения ме обзеха - как е възможно? Какъв е този Учител, какво е това учение? Търся отговор, но съм в отчайващо недоумение. Започнах да боледувам. Най-после отидох при Учителя и Му разправих всичко с плач. Учителят само каза: "Рекох, ела това лято на Рила." Разбира се, аз заминах през юни с братята и сестрите за Рила.

Там аз разреших за себе си въпроса, че нито Учителят, нито Учението са отговорни за недъзите на своите ученици. Това разрешение ме отчасти успокои.

Но сега ясно изпъкна моето трагично състояние на раздвоение, а именно личните чувства на обич към Михаил са в разрез с моя ум, който ми казва, че тази връзка с Михаил не е разумна и трябва да се прекъсне. Нови страдания, нови плачове на безсилие. Михаил продължаваше да придружава заедно с Богомил Малджиев двете сестри Аламанчеви, които ме гледаха не много сестрински и даже чух, че са ме нарекли хитрата лисица, която иска да отнеме Михаил от Милка Аламанчева. Нови плачове на обида. Отивам при Учителя да се изплача, а Той, след като ме изслуша, отсече: "Рекох, ще стоиш с Михаила". Така в раздвоение продължих да виждам Михаил. Изминаха месеци. Един ден Михаил дойде да каже сбогом - заминава за Париж. Каза ми, че Учителят го изпраща, като негов най-добър ученик да разпространи учението във Франция. Аз останах много учудена и в пълно неведение, но повярвах.

Михаил замина и аз продължих моето следване в Академията и същевременно посещавах неделните беседи. Учителят ми разреши да посещавам също и беседите в сряда и петък.

Виола Йорданова

Михаил Иванов бе за мен шмекер. Аз, жена ми Райна и Иван Кисьов отиваме на Витоша. Горе на Бивака сварваме Михаил Иванов. А там се отворило едно хубаво време, чисто небе и тишина. Сядаме и се разполагаме. Михаил започна да философства. Но понеже бях чул преди това от възрастните приятели, че той и Кръстю Христов са били порицани по време на първите събори от Учителя в Търново, затова нямах никакво доверие в тях. Михаил по едно време с висок глас каза: "Аз имам постижение, мога да владея природните сили, мога да спра дъжд, да докарам бури и дъждове". Ние го слушаме и мълчим. После го поканихме на трапезата ни. Ядохме всички, той също, защото беше гладен, а си бил взел малко храна. Времето бе хубаво, слънчево. По едно време спря едно облаче над нас и за минути то се увеличи и затъмни слънцето и след кратко време закри небето. Изля се проливен дъжд и ни окъпа. Жена ми се обърна към него: "Брат Михаил, спри дъжда! Нали можеш?" А той със самочувствие отговори: "Аз го извиках със сила и с това се изразходвах, та сега още нямам и не ми остана сила, с която да го спра да вали. И затова ще вали до довечера". Ние се захласнахме от смях. Него го оставихме на Бивака да го вали дъжда, а надолу ние вървим към Симеоново и се превиваме от смях. На Изгрева разказахме всичко на Учителя. Той извади кърпичката си, сложи я на устата си и дълго се смя пред нас със сълзи.

Симеон Арнаудов

На 13 юли 1925 г. на екскурзия на Братството с Учителя на Мусала, заради една жена красавица, се сбиват Михаил Иванов и Методи Константинов. Бият се пред очите на Учителя. Никой не ги разтървава, стоят настрана всички и ги наблюдават. Боят е жесток. След като са вече паднали на земята и се душат с ръце, Учителят дава знак и ги разделят. Учителят нарежда да дойдат при Него. Той е сърдит и ядосан. Приготвя си бастуна, но само Методи се приближава към Учителя, а Михаил Иванов побягва и се скрива. Учителят налага с бастуна гърба и задника на Методи. Пита: "Къде е Михаил?" - "Избяга, Учителю." - "Затова, че избяга, той се изключва за 25 000 години от Бялото Братство." Вечерта Учителят държи беседа и разглежда този случай. Така че, Михаил е изключен за 25 000 години, защото е служител на черната ложа.

Учителят изпраща Методи Константинов в Полша, за да не Му пречи. Цели 17 години Учителят му плаща издръжката, за да живее там и да учи. И когато Тодор Стоименов, който държи касата на Братството, протестира пред Учителя, че хранят някого 17 години, то Учителят му отговаря така: "По-хубаво е да стои в Полша, отколкото да е тук и да прави бели на Изгрева. Затова му плащам, да стои далеч от Изгрева."

Същото Учителят прави с другия участник в побоя, който изключва от Бялото Братство за 25 000 човешки години - Михаил Иванов. Учителят го изпраща във Франция.

Вергилий Кръстев

До 1937 г. Михаил бе в България и след това замина за Париж на Световното изложение. Тогава се даваше виза на всеки гост на изложението. Учителят не желаеше такива личности в България и по този начин го отстрани оттук, като му съдейства да замине и накара приятелите да му дадат пари за път.

Михаил Иванов замина за Парижкото изложение и остана там. Създаде група и започна да издава окултна литература от свое име като автор. Това бяха експозета на онова, което е говорил пред французите на френски език. Тези експозета бяха отпечатани в една поредица и той ги изпраща на "Изгрева", за да ги покаже на всички и да се похвали. Сестрите, които се грижеха за стаята на Учителя, вземат получените книжа на Михаил Иванов и искат да ги покажат на Учителя, но се чудят как да направят това. Тогава онази сестра, която в този ден е дежурна да чисти стаята на Учителя, слага няколко броя от книжките на Михаил на масата Му. Учителят влиза точно в този момент, когато сестрата завършва с почистването. Обръща се към нея и казва: "Ела тук". Учителят хваща с два пръста - с палеца и показалеца - книжките на Михаил, така както се хваща мръсен парцал, повдига ги и ги подава на сестрата. "Махнете ги тези непотребни и излишни неща." Сестрата е гузна, взема ги и ги прибира. Тя е очаквала от Учителя да я похвали за инициативата й и да похвали едновременно и Михаил за неговото творчество. Но понеже е гузна, че е извършила своеволие и без да пита Учителя за тези книжки, ги е сложила на масата Му - тя не съобщава на другите две сестри, които чистят стаята на Учителя, когато им дойде ред за това. А след тази случка, другите две сестри, без да знаят, също решават, че трябва да се покаже цялото творчество на Михаил в Париж. Затова до вратата на горницата, отвътре, нареждат книжките на Михаил накуп, за да може Учителят да ги види колко са много. Същия ден става така, че и двете сестри са там. Учителят посочва с пръст книгите на Михаил и изрича: "Изнесете тези трици оттук!" Те бързо-бързо изнасят купа с книгите. Много пъти Учителят е говорил в Своите беседи, че съвременната окултна литература представлява булгур, трици за човешките умове и че е дело на черната ложа. Човек трябва да се храни с Божествения хляб, който е Словото Господне. Ние знаехме, че Словото Господне е Словото на Всемировия Учител, Който бе на "Изгрева" и ние бяхме при Него. Първата сестра, която бе гузна и която си премълча, бе сестра Мария Тодорова, а другите две бяха Савка Керемидчиева и Паша Теодорова. Накрая трите сестри се събраха и разказаха подробно цялата история на всички. Чуха всички. Но на някои това не им изнасяше и си правеха оглушки. Тези оглушки си ги правят и до днес. Така те работят срещу Учителя.

Борис Николов

Така че, драги приятели, тия там във Франция не са в Школата, те са изключени. Аз не съм фактор, но според мен и вие сте се изключили от Школата, които ходите и целувате ръка на тия изключените. И се дойде дотам, че да ходят през 1996 г. да се продават във Франция, и то на един, който е изключен от Учителя от Школата на Бялото Братство. Ето това не мога да разбера, как може да си го позволят. Ако тези 25 души, които са отишли във Франция, са от това Учение, то те автоматически са се изключили от него, защото тия там са изключени от Бялото Братство. Ами вземете и прочетете беседата, която е държана 1925 година под Мусала.

Тодор Ковачев-внук

Един ден ме извика Люба, рождената сестра на Ванга, и започна да ми разказва, че дошъл Михаил Иванов с една французойка и със сестра си на гости при Ванга. Отишла Люба при Ванга и я пита: "Дошъл е Михаил Иванов от Франция, ръководител е на Братството във Франция и иска да се срещне с теб." Ванга отговорила: "Нека дойде." Влиза Михаил, целият облечен в бяло, с бяла брада, с бяла коса, нагласил се досущ като образа на Учителя. Влиза и веднага казва на Ванга: "Аз съм Мировият Учител. Петър не е нищо пред мен. Той е самозванец. Аз съм Мировият Учител." Ванга е свикнала като дойде някой при нея, да дойде смирено и тя да води разговора. Люба през това време слуша и е цяла настръхнала, защото знае, че ще се случи нещо - тя познава сестра си как реагира на такива бабаити. Ванга го пресича: "Кой си ти, бре, и що сакаш?" - "Аз съм Михаил Айванов и съм ръководител на Великото Бяло Братство. Дошъл съм да те питам как мога да се подмладя и да живея вечно." Ванга скача на крака и ръкомаха срещу него: "Как не те е срам, бе лунгур с лунгур. Ами Той Петър Дънов ти е дал акъла в главата. Той ти е дал книги да четеш. Той ти е дал песни да пееш. А ти не Му споменуваш името дори и Му викаш Петър, като че ли е най-долният простак. Ама простак си ти и я ми се махни от главата. Що народ е минал през мене, а ти си най- големият лъжец, що съм видяла. Ти не си Миров Учител, а си Миров Лъжец. Това да знаеш от мен." И Ванга го изгонила.

Като чух това от Люба, отидох при Ванга и я питам: "Верно ли е това, дето ми каза Люба?" - "Верно е, ама не ми споменувай името на този Михаил, че по-голяма срамотия не съм видяла и по-голяма простотия не съм срещала." Така този "Миров Учител" от Франция дойде да пита една гледачка как да се подмлади и как да живее вечно. После тръгнах по цяла България да разказвам тази случка, за да се знае кога Михаил е идвал в България и как е ругал Учителя по най-долен начин. Онези, които го познаваха от времето на Учителя, казаха: "Ние го познаваме какъв беше по-рано, такъв си остана и сега. Но другите не го знаят и се подвеждат."

Някой ще попита какво значи лунгур. По нашия край това е най-долната и най-мръсна дума, която може да се каже за един човек - скитник, безделник, непрокопсаник.

Крум Божинов

Запознах се с учението на Михаил Иванов през 1989 г, посещавайки неговия център в Оен, близо до Ватерлоу. Видях в залата, където се провеждат конференциите, един голям портрет на Михаил Иванов и пред него запалена свещ. По това време четях книгите на М. Иванов и нямах нито едно томче на Учителя. Когато имах някакъв труден въпрос, аз задавах въпрос и отварях Библията и гледах какво ще ми се падне. Един ден след като се върнах от центъра на М. Иванов вкъщи, исках да разбера какво ще каже Невидимият свят по отношение на неговата школа. Отворих Библията и ми се падна: "Не замествай никога Бога с образ на човек и Слънцето със свещ".

М.Иванов умира от рак на черния дроб и в предсмъртния си час прави едно признание пред сестра си: "Това, което направих в моя живот, не беше добро за Учителя." Това ми го разказа брат Атанас Янчев, който е разговорял със сестра му.

Христо Балабанов, 19.08.2005, Рила, Езерата