Jump to content

Recommended Posts

КОМУНИ

Спомени на ученици

Младежите бяха отишли в село Ачларе да правят комуна при един наш брат - Жечо Вълков, който уж подарил имота си на комуната. Беше най-официално обявил, че е подарил имота си на комуната, а през цялото време третираше младежите не като наемни работници или слуги, защото на тях се плаща, а като чисти роби или пленници при господар. Той беше алчен човек за имот и печалби, беше наел много ниви, които трябваше да се изорат, да се насадят и после цялата реколта да се обере. Комунарите се хранеха повече от оскъдно, дори и плачевно. А това бяха студенти, изнежени, несвикнали на тежък полски труд. Та този Жечо, уж беше подарил имота си на комуната, но към тях се държеше като чифликчия към своите ратаи. Те бяха напуснали факултетите си и отидоха да правят комуни. Точно по това време имаше конфликт между университетските власти и правителството на Александър Цанков и той затвори факултетите. Докато нашите младежи-студенти правеха комуни, то и други студенти не учеха. Но се намери някой от младежите, който написа писмо от Ачларе и беше го изпратил до някаква сестра на Изгрева. В него бе описал тежкия живот, непосилните условия за труд, гладът, който беше настанал и алчността на чифликчията, който като брат, уж бе подарил имота си на комуната. Сестрата занесе писмото на Учителя и Той го прочете. Не бях виждала Учителя така да се ядосва, започна да се кара някому, който стоеше пред Него и когото ние не виждахме. Говори му: "Как може да се провали една Божествена идея, слезнала на земята за комунален живот на всички хора? Как може да се провали една Божествена идея за Братство и Единство между хората?" Говори още много в този дух. Накрая се обърна към сестрата: "Пиши им веднага да се върнат на Изгрева!" Писмото замина на следващия ден, те го получиха, разбраха, че беше им наредил Учителя да се върнат веднага обратно, но не се върнаха. Не изпълниха това, което им бе наредил Учителя, а защо ли? Първо, за тях думата на Учителя в онези години още нищо не значеше. Второ, те сами си бяха тръгнали да стават комунари без да питат Учителя и смятаха, че могат сами да се оправят. Трето, те бяха впрегнати в ярем от онези сили, които ги накараха да правят комуни и сега не желаеха да ги разпрегнат. Четвърто, те не знаеха какво означава непослушание към Учителя. Онзи, който получи отговор на писмото си от Учителя и не пожела да се върне, заедно с още един след това се разболяха, починаха и изобщо не се върнаха на Изгрева. Това беше в 1922 г. Учителят беше много недоволен и след време се кара дълго на Жечо.
Съставът се състоеше от Константин Константинов, Георги Радев, Борис Николов, Асен Кантарджиев, Христо Койчев, Кръстю Тюлешков, Александър Стрезов, Георги Томалевски. Разболяват се от малария и Александър Стрезов пръв напуска и заминава за Стара Загора. След това си тръгват Георги Томалевски и Кръстю Тюлешков също болни от малария, вървят пеш до Карнобат, където си продават часовниците и с парите си купуват билети за влака и пристигат в Търново на събора.Останалите биват натоварени на една каруца от Жечо и закарани до Карнобат и оттам на влака стигнали до Търново за събора болни, изтощени, гладни и окъсани. Жечо Вълков и той присъства и Учителят му прави забележка: "Всички пресилени неща не са полезни. При вас на село нали говорите така: "На сила хубост не става". Жечо виновно мълчи, свел глава.
Равносметката: двама умират от маларията след няколко месеца.
След като се провали комуната в Ачларе всички отдадоха заслуга на алчността на Жечо Вълков. Така смятаха всички, но истинските причини аз ги изложих в пет точки отначало. Дойде време, решиха да правят комуна в Русе при братя Маркови. Тръгнаха младежите и запалиха сестрите. Отивам при Учителя да му кажа, че сме решили и сме готови да заминем в Русе да правим комуна. Учителят ни посрещна и като ни чу си сложи двете ръце на устата, прихна да се смее, едва задържаше смеха си, защото виждаше, че ние не сме готови за комунален живот. Той ни остави свободни, защото ние отивахме при Него с готово решение. Той ни остави свободни да си направим опита. Направихме го и беше несполучлив. Ние не бяхме готови за комунален живот нито по идеи, нито по същество, нито по дух. Опитът се провали и ние се върнахме. След като аз и една сестра писахме писмо на Учителя, Той дойде в Русе, престоя една седмица, духовете се успокоиха, примириха се и комуната завърши криво-ляво. Останаха спомените и поуките.

Мария Тодорова

Когато тръгнахме да правим комуни по селата, случи се така, че по едно време Изгревът се изпразни от хора. Ние не обърнахме внимание на това. Учителят извика Юрданка Жекова и нарежда: "Отиди и извикай д-р Жеков, за да може да седнем на масата, поне да бъдем двама, защото изпразниха Изгрева с тези комуни. За това българският народ ще отговаря, че когато се даваше Словото Божие, неговите избраници напуснаха Школата и отидоха да гонят Михаля." Юрданка приготвя масата и тримата сядат да обядват заедно. Този случай го разказваше Юрданка Жекова много пъти за поучение на младите. А да гониш Михаля е един израз, който означава, че отиваш да гониш, за да хванеш вятъра.

Борис Николов

На първия Младежки събор Учителят каза, че има план с най-големите подробности за поставяне начало на съвместен братски живот в името на Любовта. И след това тихичко добави: "Посочете ми двама души, между които има любов и аз ще ви дам този план наготово. В противен случай вие можете да се доберете до този план само след като извървите пътя, по който съм минал и Аз, за да го начертая."

Записки от беседите на Учителя

Идеята за комуналния живот е излязла от Божествения свят. Хората са я доловили с ума си, но не са в състояние да я приложат. Да си представим, че на един от вас е счупена ръката, а на другия е счупен кракът. В това положение ви сложат да спите на едно тясно легло. Е, как ви се струва, ще можете ли да спите спокойно? Всяко помръдване на единия, ще причини болка на другия. Това са хората днес. Счупените ръка и крак са слабостите на хората, които не им позволяват да се доближат един до друг и да работят задружно. Истинската комуна ще се осъществи на Земята след 300 години, когато първата група от Шестата раса слезе на Земята." Запитахме : "А дотогава как ще живеем?" Учителят каза: "Не след дълго време хората ще напуснат градовете и ще живеят сред Природата на групи по няколко семейства - на по-голе- ми или по-малки групи. Ще зависи от хармонията, която имат помежду си.
Когато се пробуди българското съзнание след 300 години, тогава ще се яви колективното съзнание в българите и ще бъдат готови за комуни и комунален живот.
Вие искате да образувате комуни, но се страхувате, че няма средства. Вие може да образувате комуни, а аз ще ви представя един начин за образуване на сигурен фонд. Колко души сте тук? - Около 200 души. Значи, всеки един от вас не може ли да спести по 300 лв. през годината? - Може. Тъй, 200 души по 300 лв = 60 000 лв. След това всеки един от вас може да убеди поне още по трима души и те да дадат по 300 лв. Тъй щото, вие ще турите в себе си мисълта, че комуните съществуват в света - ние няма какво да ги уреждаме. Тялото е една комуна и същият образ на нашето тяло ще го приложим в обществения свят. Няма друг образ за комуна, освен образа, който съществува в тялото.
Богатите хора може да платят дълговете на своите братя. В Природата има един закон за тази компенсация и ако вие вярвате в комуните, ще ги устроите, те ще изникнат като гъби. Но трябва да знаете първото нещо: много са дебели стените между хората, понеже човешкият егоизъм е взел връх над всичко. Дебелите стени трябва да изчезнат, да останат много тънки прегради за да можем свободно да преминаваме и като дойдеш до своя съсед, да няма преграда. Ще попиташ: "Мога ли да прекрача в твоето място по закона на Любовта?" - Можеш!
За пример, в някое общество се устройва комуна, всички се хранят заедно, на братски начала. Какво се забелязва в такива комуни? Едни работят, а други се ползват наготово от техния труд. Те се оправдават с това, че плащали - Не, плащат или не, всички еднакво да работят! Момичетата и момчетата, всички ще работят: Ще слагат трапеза, ще я вдигат, ще сипват ядене, ще прислужват, ще мият чинии, тенджери - всичко ще става по дежурство. Всеки ще знае, кога е дежурен и ще изпълни задълженията си, както трябва. Между комунарите трябва да съществуват добри отношения: да не се обиждат, да не се докачат - всички да се разбират помежду си като братя и сестри. Какво става сега в братските комуни? Едни работят, други чакат наготово. Вследствие на това се явяват недоразумения, недоволство и виждате, че след една година най-много, комуната се разделя. Защо? - Всички искат да устроят нещо ново, но на стари основи. Така работите не вървят. Какво трябва да се прави в такива случаи? Всеки трябва да работи съзнателно в комуната, да развива добри навици в себе си.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...