Jump to content

Recommended Posts

НЕПОСЛУШАНИЕ

Спомени на ученици

На Изгрева приятелите започнаха да си строят бараки. Сестра Динова си направи къща. Започнаха постепенно да си купуват места. Учителят каза нещо, за което ние не Го послушахме: "Всеки от вас да си купи по един декар. За да не са близки постройките, а да имате място да обработвате, с което да посрещате насъщните нужди от прехрана". Учителят имаше предвид, освен овощни дръвчета, всеки от нас да има зеленчукова градина, където сам да прави опитите, които даваше Той и така да се прехранваме.
Братският просветен съвет, състоящ се от интелигентни братя, имаше за задача да организира издаването на Словото на Учителя. На Братския просветен съвет Учителят беше казал да закупят всички места, разположени от Дървенишкото шосе до железопътната линия в гората. Имаха пари, но не ги закупиха. Непослушание и своеволие! Освен, че не ги закупиха, но направиха и втора фатална грешка. Започнаха да закупуват от селяните имоти, които бяха на парцели по два-три декара. С това се занимаваха доктор Иван Жеков, който бе отговорник и Любомир Лулчев. Откупуваха от селяните парцелите и след това ги разцепваха на 200-300 кв.м. на човек. Вместо да купят по един декар, както беше казал Учителят, те ги разцепиха на по 200-300 кв.м. Извинението им беше, че хората били бедни и нямали пари. Това беше и вярно, и невярно. Тогава имаше много братски пари и земите можеха да се откупят с тях, а след това всеки, който получаваше по един декар, щеше да си изплати на Братството заема. Но това не бе направено. Получи се едно раздробяване, безразборно разкъсване на парчета на парцелите и когато по-късно си направиха къщите, гледката не беше хубава. И когато решиха да правят къщите, пак не питаха Учителя, а Той беше за ред и порядък. Спомням си как по време на съборите нареждаше палатките да се построят в редици под конец. А тук всеки правеше това, което искаше и според възможностите си. Учителят никога не се бъркаше да каже: "Направи това или онова".
В Братството идваха млади попълнения и заварваха малките, неугледни и безразборно построени, но непременно оградени с бодлива тел къщички. Това не им харесваше, защото четяха и слушаха Словото на Учителя за живота. А Той бе казал: "Моето учение може да се предаде само с една дума. Тази дума е ЧИСТОТА". Та това даде повод на Учителя след това да нареди: "Да се вдигнат телените огради!" Някои ги вдигнаха, а някои не ги вдигнаха. После станаха кавги за педя земя. Съдиха се за квадратен метър земя. Когато след време четете това, трябва да знаете какво значи своеволие и непослушание към Учителя. Имаше случай, когато брат Белев се съди за един квадратен метър. Епитропов и доктор Жеков се съдиха за въздушно пространство. Тогава чрез съда събориха горния етаж на Иван Жеков, който бе построен неправилно и навлизаше във въздушното пространство на Епитропов. Аз плаках за тази работа. Какво братско отношение има в това? Така се скараха, че не си говориха с години. Брат Епитропов подаде заявление в съда и след като се съдиха, разрушиха една стая от къщата на доктор Жеков, която бе незаконно построена. Това не е позволено на братя: един да строи незаконно, а друг да търси правдата си чрез съда. Аз плаках тогава от срам и жалост, че сме толкова нищожни и малки хорица пред Учителя. Когато тази свада приключи, Учителят дойде в "Парахода" на стенографките и каза: "Примириха се, Еленке, току-що - на обед". Това бе празник за Учителя, че са се примирили. И стана на Ивановден, когато бе именния ден на доктор Жеков. Докторът отиде при Учителя да Го черпи за именния си ден, а Учителят му каза: "Не си ли готов да се примириш с Петко Епитропов и то днес, на именния си ден?" Доктор Жеков отговори, че е готов. Отишъл при него и се примирили. Заради това Учителят ни извика всички на обяд и отпразнувахме тяхното примирение. Каква голяма радост видях в очите на Учителя! Аз имах един случай с Петко Епитропов, който дойде да му напиша на пишещата машина заявление срещу доктор Иван Жеков. Казах му: "Брат Петко, вие имате недоразумения с брат Жеков. Както вие сте ми брат, така и брат Жеков ми е брат. Недейте ме кара да пиша заявление!" Погледна ме и промълви: "Сестра, разбирам това". И ме остави.
И сестри се съдеха за един метър за неправилно поставена телена ограда. Срамни истории пред Учителя.
А Той е искал, когато се купят всички места, да се парцелират по един декар и да се построи една голяма сграда, в която да живеят сестри и братя, които са самотни. Дори планът беше начертан. Всеки един щеше да има по една стая, кухня и антре. Имаше една сестра, която беше чула за това, дала всичките си спестявания на Учителя и бе казала: "Учителю, като правите нещо, една стая да ми направите". Учителят беше оставил нейните пари в купа на братските пари и понеже нищо не се построи, нейните пари останаха там. Накрая, от кумова срама, на сестрата бе скована една барака и тя преживя там живота си. Но стана не по вина на Учителя, а по вина на приятелите. Пред сестра Веска Козарева Учителят дори бе казал: "Казах им да построят едно общежитие за братя и сестри. Дадох им план, давах им пари, но никой не се нае да го построи. А построиха бараки и се оградиха с бодлива тел. Затова аз ще го предам това място на други хора, които да изпълнят Волята на Великия Учител". След този разговор изминаха десетки години и се сбъднаха думите Му.
След време питах брат Начо Петров, който беше от интелигентните и образовани братя в Братството: "Брат Начо, когато Учителят ви каза да купите местата от Дървенишкото шосе до линията, защо не ги купихте, защо не направихте така, както каза Учителят?" Брат Начо ме гледа, примигва и мълчи. "Брат Начо, пари ли нямахте тогава?" Накрая проговаря: "Имахме пари. Защо не ги купихме ли? Защото толкова разбирахме. Казвахме си: Какво ще правим в този пущинак, та да го купуваме? Защо да си хвърляме парите в този пущинак? И не купувахме, макар че селяните от тези места не ги оряха. Това беше Слатинска мера. Имаше много безстопанствени места. Не го направихме от неразбиране". Това не е извинение. Ако нямаха разбиране, защо не го направиха поне от послушание на ученик към Учителя? Разбирането е едно и за него има оправдание. Послушанието на ученика е нещо свещено и за него няма оправдание!
Има една друга причина, която е най-важната. Много пъти съм чувала как възрастните приятели говореха, че Учителят разбирал от духовни въпроси, но не разбирал от материални неща. Затова, като по-оправни в материалните неща, те ги разбирали по-добре от Него и правеха, каквото си наумяваха, без дори да се съобразяват с мнението на Учителя, изказано по някой въпрос. По този повод много приятели платиха скъпо за своето непослушание с личните си имоти. Когато отиваха да питат Учителя как да си разрешат въпросите с тях, след като получаваха съвета Му, правеха точно обратното, понеже смятаха, че Той не разбира от материални въпроси. Те си платиха за непослушанието със своите имоти, като ги загубиха! Но тук се касаеше за Братството, за братски имоти, за построяване на "Изгрева" и те нямаха право да проявят това своеволие. А го направиха.
Ето пример с Иван Радославов, който бе загубил от един мошеник-предприемач къщата си, дворното място и след това салонът на "Оборище" 14 трябваше да бъде разрушен. Отива той със своя адвокат при Учителя за съвет. След като адвокатът излиза от стаята на Учителя, започва да се кара на Иван Радославов: "Радославов, като имаш такъв умен човек, който да знае по-добре от мен всички закони, защо не си дошъл да Го питаш какво да правиш, а си се оставил в ръцете на онзи мошеник да те изиграе. И сега ме водиш пред Него и аз да се червя, като Го слушам колко много знае и че моето адвокатство нищо не струва пред Него!" Брат Радославов мълчи, но беше почтен, та после разказа това пред всички. Но беше късно!
Поради това неразбиране и непослушание раздробиха "Изгрева" на малки парчета и се получи една цигания. Не беше представително селището на "Изгрева". Представителни бяха само салонът и столовата, защото се поддържаше чисто, както и полянката, на която играехме Паневритмия. Но частните къщи и бараки не бяха представителни. Онези, които имаха повече пари и вкус, построиха хубави жилища. А всички, които бяха бедни, си бяха построили бараки. Те не се поддържаха добре и понякога представляваха срамна картина.
През 1926 г, освен приемната на Учителя, бяха построени четири-пет къщички-бараки, широки два до три метра. Приятелите идваха от града и преспиваха тук.
След 1928 г. дойде електрическият ток - прекарахме го от "Орион". Когато прекараха тока, сложиха един голям стълб с голяма крушка на поляната. Учителят не е искал на средата да има електрически ток и лампа, защото на тази поляна се играеше Паневритмията и електричеството пречи със своите силови линии и полета на онези същества, които ни посещаваха при играта на Паневритмия. Но Лулчев постави този стълб с лампа по свое усмотрение. Учителят искаше стълбът и лампите да бъдат отстрани. Така ставаха нещата - Учителят искаше нещо, а братята правеха, каквото си искат. Кой както си го разбира. Оттам се получаваше нарушаването на външния вид на "Изгрева". Трябваше да има план. Учителят имаше план да се построи сграда с читалня, библиотека, със стаички за самотните сестри и братя. Но не го осъществиха. Взеха, че си направиха малки къщички и после никой не искаше да си бута бараката за общия план на Учителя. Да, това бе трагично - не искаха да си бутнат бараките за общия план на "Изгрева". Там е истината! Да не говорим за това, че не взеха по един декар земя, а раздробиха всичко на парчета. Борис Николов и Славчо Славянски дори купиха общо една голяма нива и вместо да я направят по декар парцела, раздробиха на отделни малки парчета тази хубава нива.
Не сме били послушни. Своеволия сме правили. Учителят ни остави свободни, но трябваше да проявим Любов и послушание към Него. Нещата на "Изгрева" щяха да се устроят по друг начин и съдбата му би била друга днес. Имахме Учител, който ръководеше тази Школа и това общество и трябваше да Го питаме. Освен че не Го питаха, а и онова, което Учителят каза за устройството на "Изгрева", не се изпълни. Затова се получи тази непредставителна картина. Тя бе камък за препъване на мнозина, които идваха от града да чуят и да видят за пръв път Учителя. Те не можеха да прескочат бодливите телени огради и схлупените бараки на "Изгрева", въпреки че имаха вътрешен стремеж към Словото на Учителя. Ние ги спряхме с бодливата тел, с която се бяхме оградили. Ние носим вина за мнозина, които не дойдоха на "Изгрева" при Учителя именно заради това. Те се препънаха от тази гледка. А веднъж много по-късно, за да освободи онези, който се вайкаха, че са направили грешка, Учителят каза между другото: "Е, поне няма кой да ни завижда с тези бараки и да се съблазнява в това!" Ето хубавата страна така, както Учителят я видя и ни я показа, защото обществото в града Го хулеше, че ни привличал на "Изгрева", като ни давал пари и обещания за задгробен живот. Те идваха на "Изгрева", за да ни огледат, виждаха ни неугледни и непривлекателни и си казваха: "Тук няма нищо ново и интересно, което да ни накара да дойдем втори път!" Така бодливата тел отстраняваше любопитните. Но аз познавам и мнозина, които не можаха да я прескочат и не дойдоха на "Изгрева", макар че контактуваха с Учителя. Бодливата тел ги спря. Тя се яви голяма преграда за мнозина. А ние бяхме отговорни заради нея пред този народ!

Елена Андреева

Иван Кавалджиев беше предан наш брат. Жена му беше учителка. Нямаха деца. Подхвърлиха им някакво дете пред прага на къщата и те решиха да го отгледат. В такива случаи бе задължително да се пита Учителя, но те смятаха, че това е техен личен въпрос. Това дете се оказа бавно развиващо се. Създаде големи грижи и усилия на новата си майка да го обучава и възпитава. На 18 години то заболя психически и се помина. Така че те сами си създадоха грижите, които по една или друга причини ги отклоняваха от Школата на Учителя. По този повод Учителят каза да не се вземат подхвърлени деца, а такива, на които родителите са починали, защото те от Невидимия свят ще помагат на детето. Имахме няколко случая на осиновявания на подхвърлени деца. Почти всички братя и сестри съжаляваха, че не бяха питали Учителя, преди да направят тази стъпка. Уроците се оказаха горчиви. Създадоха се условия приятелите да се отклонят от Школата.

Мария Златева

Отива една сестра при Учителя и казва: "В моя хороскоп сега преминавам през дома на брака. Какво да правя?" Учителят казва: "Мини транзит." - "Ама как транзит." - "Мини транзит или ще останеш в този дом десет години, а с транзит ще преминеш за една година и останалото време ще го посветиш да четеш беседи и да ги прилагаш." Сестрата не премина транзит, не послуша, а се омъжи и остана десет години в брака и накрая се разведе. По-късно се срещнахме и питах какво е станало с нейния транзит и с брака й, а тя отговори: "Ама че работа. За десет години не прочетох дори и десет реда. Ама нали бях млада и не послушах Учителя. Сега го бих послушала, но е късно - загубих си годините и силите." Тя беше изгубила благоприятните времена за работа.

Мария Тодорова

Имаше една сестра, с която се срещнахме години след заминаването на Учителя, видяхме се, разприказвахме се, беше дошла на гроба на Учителя. Тя започна да разказва как навремето била млада, как отвътре душата й хвърчала и била свободна, после се оженила и всичко тръгнало наопаки. Отива при Учителя и Му се оплаква. Той й казва: "Сестра, вашите страдания са нищо сега в сравнение с тези, които идват и които трябва да издържите." - "Защо, Учителю?" Той мълчи. И точно така станало, както е казал и тя с годините минавала от страдание в страдание и само останал светлия спомен от нейната младост. След разговора с Учителя сестрата си тръгнала, но винаги в такива случаи има и друго лице, което да слуша и да запомня. Учителят се обръща към онази, която случайно слушала и казал: "Виждаш ли, сестрата пита защо? Ами как защо, заради непослушание. Та аз колко време говоря за женитбата, те слушат с едното ухо и от другото ухо излиза. Слушат, а не изпълняват, слушат и си правят, каквото искат. Та това Слово излиза от Бога и тук има строг порядък, а непослушанието се наказва. Затова страданието ще си го носи." Ето това са думите на Учителя, а после сестрата проверява десетки години казаното от Учителя и отвреме навреме тя идваше на Изгрева, дано някоя светлинка да я огрее, да я охрабри, за да може да изтърпи и да изнесе страданието си до края.

Мария Тодорова

Един младеж се влюбил в бедна, но красива мома на село. Заобичали се двамата, но когато се дошло до женитба, той споделил с близките си. Неговият брат, който бил вече женен, му казал, че не трябва да се жени за бедна жена, защото и той е беден и когато се съберат двама бедни, от беднотия няма да се отърват цял живот. А той, както е красив, левент, як и здрав, може да си намери богата мома. Нашият влюбен момък не скланял, но нали бил беден, харесало му предложението на неговия брат, та като се ожени за богатата жена, да му премине животът като по калдаръм. Той се чудел какво да прави и понеже в това село имало няколко наши съмишленици, той споделил бедата си с една наша сестра. Тя му казала, че ще го заведе на Изгрева и по време на беседа той може да зададе мислено своя въпрос на Учителя и Той ще му отговори. Младият момък бил много свенлив и го било срам да занимава Учителя с неговата женитба. Затова се съгласил да зададе мислено въпроса, така че никой да не знае кой задава въпроса, а пък отговорът на Учителя може да го чуят спокойно всички. Дошли на Изгрева, седнали на столове в салона, беседата започнала и нашият момък задал своя въпрос на Учителя мислено. По едно време Учителят спрял, погледнал към момъка и към придружаващата го сестра и казал: "Има един млад момък от едно село, залюбил се с една млада мома, лична изгора, но ето дошли близките му и не харесват тази мома, понеже била бедна. Предлагат му да се ожени за друга мома, богата и пребогата. А той обича бедната мома и сега пита какво да прави. Аз ще кажа това: който си играе с онзи, който го обича, той сам ще пострада. Онзи, който си играе с огъня, палеж прави. Ами ако тази млада, бедна мома е твоето богатство и цял ден ще ти пее, ще работи и ще ти народи здрави деца и животът ти ще бъде като пътуване на файтон по калдаръм?" Учителят спрял да говори и си продължил своята беседа. Нашият селски ерген чул всичко, направило му впечатление, че Учителят казал неща, които само той ги знае и си тръгнал, но у дома отново бил поставен да избира между беднотията и богатството. Накрая склонил и се оженил за богата мома. Но след няколко месеца тя се разболяла, народила след време няколко деца и те били все болни, а пък жена му непрекъснато се вайкала, плачела, негодувала както от болестта си, така и от болните си деца и нашият млад момък през целия си живот не видял бял ден и не видял светла нощ. Веднъж след едно поредно скарване с жена си, тя го обидила: "Голтак, с голтак. Дойде в дома ми гол като пищов и сега от теб живот няма". Излезнал навън нашият приятел, видял как около него се въргалят болните му деца, погледнал към небето, въздъхнал и рекъл: "Ех, право си каза Учителя, че който с огън си играе, огън го изгаря". А бедната мома се оженила за друг беден човек от нейната черга. Народили им се деца и когато минавал покрай къщата, чувал как се пеят вътре песни, чува детски глъч, децата как се смеят, веселят се, а той върви и нещо тъжно, тъжно и скръбно плаче в него. Това е бил плачът по изгубената младост, плач за неговото непослушание към Духа на Истината.

Мария Тодорова

Брат Епитропов, един възрастен брат, който ходеше да проповядва по села и градове за Новото Учение, живеел в съседство с брат д-р Жеков на Изгрева. Преместил си оградата, имали някакъв спор и имало недоразумение между тях. Скарали се. Тогава Учителят им казал, че от Невидимия свят се разглежда техния спор. "Ще взема един от вас!" - казал Учителят, след като се завърнал на Изгрева и му докладвали за преместената ограда и за спора между тях, който се превърнал на война. Значи ще вземе един от тях и ще го прати в Невидимия свят, т.е. един ще си отиде от този свят.
Учителят повикал двамата при себе си, за да ги сдобри, да си простят, тогава им казал да се целунат и казал им по този случай да дадат един общ обяд на приятелите. И така, те се сдобрили и споразумели. Това ми разказа сестра Юрданка Жекова. Още една опитност имам. Учителят препоръчваше на всички наши братя на Изгрева да не си правят повече от един до два етажа. Повече да не правят. Най-много два. Обаче Епитропов без да пита Учителят си направи къща на повече етажи. Учителят след туй каза: "Той я направи голяма, ама един ден никой няма да живее там". И тъй стана. Тя запустя, нито се измаза. Остана празна и запустяла къща.

Георги Добрев

Майка ми си продаде къщата в Сливен, наследство от баща й и попита Учителя какво да прави с парите. Учителят й каза да ги внесе в банката и да не начева "майката на парите", а да се ползва само от лихвите. Тя така направи. Вложи ги в банката.
По-късно, когато бяхме си построили къщата, където сега живеем на ул. "Тракия" 5, тя в заговор с мъжа ми и брат ми Ангел решават да направят надстройка. Майка ми ще даде парите от банката. Тя искаше с високия наем от етажа да издържа брат ми в Германия. Аз бях против това. Исках да си купи етаж другаде, че да има къде да отивам, когато искам да избягам от къщи. По този случай тя пита Учителя. Той по най-деликатен начин й казва да отложи за след месец. Като изтича месеца, тя пак пита. Учителят пак й казва да отложи за още един месец. И така се забави цели три месеца. Аз и казвам, че трябва да послуша Учителя, но тя отговаря: "Учителят разбира духовните работи, но не от материалните, а Илия (мъжът ми) разбира повече". Аз се ядосвам, сърдя се, но те са трима (майка ми, мъжът ми и брат ми) против мене. Етажът щял да остане за нас, само брат ми да се издържа. Сестра ми не влизаше в сметката й. Майка ми си мислеше, че тя ще се ожени като мене, без зестра и ще напусне къщата, понеже беше хубава и желана от много обожатели.
Без позволение на Учителя етажът се построи, но нещата не излязоха, както ги смятахме и очаквахме. Брат ми почина на 23 години, а етажът излезе много по-скъпо. Илия се принуди да вземе от банката за своя сметка още толкова. Имахме големи недоразумения и неприятности с майка ми и сестра ми Весела. Те са последствие на непослушанието на ученика към Учителя - първият закон и втория: "Според великите закони на Битието първо се уреждат духовните работи и после материалните".
Времето и животът потвърдиха тези два закона с тази наша опитност. Преминахме през недоразумения, сблъсъци, кавги години наред, чак досега, с рождената ми сестра. До дълбока старост те не престават.
А можеха да се избегнат, ако беше проявено послушание към Учителя. Скъпо ни струваше това непослушание на всички - родовата карма се задълбочи, вместо да се омекоти. И досега сестра ми живее на таванския етаж на къщата и не минава месец да не се скараме за това наследство.

Мария Младенова

Беше даден наряд всеки от нас да отиде през една нощ до бивака на Витоша сам, без да говори с никого. Аз тръгнах нагоре. Но съм объркала пътя и съм поела погрешна пътека. Отбих се в кръчмата и помолих кръчмаря да разреши на момчето да ме изпрати до първата пътека.
- Не - каза той - аз ще Ви изпратя.
Когато стигнахме до воденицата, на полето, той се нахвърли върху мене. Аз трябваше да се защитавам. Това ми струваше страшни усилия. Чувствах се не само измъчена, но и дълбоко унизена, оскърбена. Казах на Учителя. Други път, когато минавахме през Драгалевци, ние се отбивахме в кръчмата, пеехме песни. Сега Учителят каза:
 
- Няма да се отбивате.
Постави човек да им казва да не се отбиват. И вече престанаха да се отбиват. В продължение на две години кръчмата започна все повече да запада. А на втората година кръчмарят беше убит с брадва и така се свърши с него.
 
- Борила си се с дявола - рече Учителят.
Но аз си бях виновна: Той беше казал по пътя да не се приказва, а аз не изпълних нареждането.
-Аз ви дадох задача за изпълнение в продължение на една година, а вие я изпълнихте за две седмици! Аз си знам какво ми струваше всяка нощ да ви пазя.
Очевидно, Той е стоял буден и е мислил за нас, пазил ни е.

Наталия Накова

Случвало ми се е да ми каже Учителят някоя дума да направя нещо за себе си, но понеже го е казал някак така, ненастойчиво, между другото, аз не съм обръщала внимание, не съм го изпълнявала. След време аз виждам, че ако съм го изпълнила, щяла съм да имам някакъв добър резултат, а сега нямам. И съжалявам и си казвам: "Защо Той не го каза по-настойчиво? Защо не го повтори и потрети?" Но тогава щеше да бъде вече насилие. А Той беше за свободата. Той казваше веднъж и ние трябваше да бъдем будни.
Имам някои примери, които потвърждават горните мои мисли.
Един младеж от провинцията отива да посети Учителя на Изгрева, да се посъветва по някои въпроси, между другото и какво да следва. Той имал желание да следва медицина, а също и родителите му, сигурно като най-доходна професия на времето. Учителят му казал: "Не, по-добре е да следваш лесовъдство, да станеш лесовъд". Защо, за какво, не му обяснил. И младежът, на който не му се харесал този съвет, не го послушал, следвал медицина и станал лекар. Но какво излязло? Той бил с нежен, слаб организъм, чувствителен и възприемчив към болести и внушения и започнал все по-често и по-често да боледува, та и медицината, която изучавал, не можела да му помага вече. Най-после той си спомнил, че Учителят го посъветвал да следва лесовъдство. "А може би Той е виждал, че аз не съм за лекар и че имам нужда от горски и планински чист въздух, а не от болници и болни хора." Но било вече късно. Замина си млад и непослушен.
Друг младеж отива при Учителя с майка си - наша сестра, в последните дни на Учителя да се съветва също какво да следва. Той бил поет по душа, обичал поезията, обичал литературата и искал да следва литература. Учителят му казал: "Не, ти ще следваш медицина и ще станеш добър лекар да помагаш на хората. Литературата ти си я имаш, ти си я носиш в себе си."
А този младеж беше здрав, силен, як, както се казва "пращеше от здраве". Той послушал Учителя, следвал медицина и беше станал един добър хирург, обичан от всички, които са слагали живота си в неговите здрави, силни и благословени от Господа и Учителя ръце. Но и литературата и поезията не му са убягнали. Аз съм слушала от него още като студент, наскоро след заминаването на Учителя, да рецитита на нашата изгревска сцена такива собствени стихотворения, посветени на Учителя, каквито никой от нашите поети дотогава пък и досега не е написал.

Наталия Накова

Тук е добре да спомена една негативна случка, която характеризира упорството и непослушанието на нашите приятели. Когато основали комуна, те са имали желание за нуждите на земеделието да се сдобият с кладенец и решили да изкопаят кладенец. Когато Учителят разбрал, че те имат такива намерения, решил да им помогне като им казал къде да работят, трудът им да се увенчае с успех и им посочил къде има вода. Нашите приятели обаче вместо да отидат да копаят там, където Учителят им посочил, отишли да копаят на стотина метра под това място. Копали дълго време и вода не излязла. Вместо да се върнат да копаят на това място, където Учителят им показал, те отишли на 100-150 метра над това място. И там отново изгубили един месец да копаят и вода пак не намерили. Така зарязали и едната, и другата дупка, но на това място, което Учителят им показал, даже и така, за опит, не отишли да проверят и изкопаят, та да видят дали има вода или няма. Поне да проверят думите на Учителя. Не. Зарязали и не копали кладенец повече.

Тодор Ковачев - внук

Всеки ден се случваше, че някой идваше при Учителя да решава съдбовни въпроси за самия себе си. Светът отвън се бе сгромолясал върху този брат или върху тази сестра и те се влачеха пребити и едва се домъкваха до Изгрева и търсеха среща с Учителя. Идваха, влизаха при Него и излизаха понякога преобразени в съвсем други хора. Тогава те хвърчаха в истинския смисъл на думата - излизаха, тичаха, ръкомахаха, говореха радостни, възбудени. Друг път излизаха от приемната на Учителя, неможещи още да проумеят какво е станало с тях и да излезнат от онова състояние на съзнанието, в което бяха попаднали. Понякога те само се усмихваха, светеха отвътре и не можеха да продумат и дума. Случаите бяха различни и случай със случай не се покриваше. Обикновено Боян Боев посрещаше всеки от тях и го запитваше какъв му е бил проблемът и как Учителят го е разрешил. Онзи му разказваше, а брат Боев стенографираше и в неговите тетрадки, ако са запазени и ако не са унищожени след обиските през 1957 г, то в тях ще се намери невероятен материал от такова естество.
Веднъж излиза един човек и обяснява, че отишъл при Учителя да го пита как да се справи с положението си. Учителят му казал: "Твоето положение е много сериозно и ще се оправи само по един начин." - "Какъв е начинът, Учителю?" - "Да хвърлиш раницата, която носиш и остави други да я носят вместо тебе." Разпитват за каква раница се говори и се оказва, че братът бе богат и неприятностите му идваха от неговите търговски сделки и в случая, според съвета на Учителя, той трябваше сам, доброволно да се откаже от това, към което се е стремял цял живот, т.е. да бъде богат. Той обаче не послуша и неговото състояние се усложни, фалира, разби семейството си, психически се промени и накрая беше цяла развалина. Та не хвърли раницата доброволно, но му я свалиха насила. Непослушанието към Учителя има големи последици и обхваща вътрешния и външния живот на ученика. В този случай, ако бе захвърлил въпросната раница, щеше да се освободи доброволно от много неща, щеше да промени живота си, да запази семейството си, да се съхрани физически и психически здрав и да бъде полезен и за себе си, и за другите. А какво се случи? Случи се обратното и накрая представляваше жив труп.

Мария Тодорова

В София имаше един оперен певец, казваше се Събчо Събев. Имаше собствена певческа школа в София. Но пиеше много. Беше отишъл при Учителя и Той му бе казал: "Ако не престанете да пиете, то след две години ще си заминете от този свят." Събчо бе отговорил: "Господин Дънов, дори и след един месец да умра, не мога без пиене и без ядене". Учителят му казал: "Е, както намерите за добре". Той продължил да пие и накрая умря на оперната сцена на операта "Евгений Онегин", пеещ арията на Евгений. Беше баритон. Той се беше оженил за италианка, която беше добра музикантка и тя се бе жертвала за него. На другата година умря сина му, а на следващата почина жена му, италианката.

Мария Тодорова

Една опитност на леля ми Ана Белова, по-голяма сестра на майка ми.
Мъжът на леля ми Ана беше веселяк, гуляйджия. Не пиеше никога сам, но в компания поддържаше веселието. Чашка аперитив ракия, после студено винце с яденето, прекаляваше, а не можеше да носи питиетата. Често бе пиян. Голям тормоз бе за всички.
Един ден отива на лозето си в подножието на Сините камъни с каруца, впрегната с два буйни коня. Те се подплашват, почват силно да бягат и го прегазват с колата заедно. Беше много болен. Леля ми, която е ученичка в Учението, пише на Учителя да му помогне да оздравее. Учителят казва: "Може, но да обещае да не пуши, да не пие и да не се събира с тази гуляйджийска компания." За дни той оздравява, все едно, че нищо не му е било.
И наистина цели две години издържа обещанието си и беше здрав. По- късно забрави обещанието си. Един ден отива със същата компания на гуляй в село Сотиря на манастира. След като си похапнал и пийнал, отива да извади шише с ракия от дълбокия извор, оставено да се изстудява и пада в ледено студената вода. Целият мокър и премръзнал, завит в одеяла, го довеждат в къщи в Сливен. Отново се разболява тежко. Моли леля ми да пише пак на Учителя за помощ. Но тя беше жена благородна, със силен характер и тъй като той не изпълни даденото обещание на Учителя, не писа втори път. Той си замина при силни болки и страдания. Научихме закона: "По-добре не обещавай нищо на Бога, но обещаеш ли, трябва да го изпълниш. За неизпълнение на дадено обещание на Бога, се плаща скъпо".

Мария Младенова

Когато Георги Радев заболя от туберкулоза, Учителят му препоръча да яде по едно яйце на ден. Но той отказа, защото не искал да се върне към птичия свят и с това да се върне назад в своята еволюция. При белодробната туберкулоза, с две-три открити каверни, които той имаше, се губи много белтък от организма. Този белтък трябва да се възстанови - трябва да бъде внесен отвън чрез храната. Понеже бяхме вегетарианци, то той можеше да бъде внесен в организма чрез мляко и млечни продукти или яйца. Състоянието на Георги Радев се влоши и той си замина. Учителят казва, че животът на земята е по-ценен от всякакви крайности. Човек трябва да съхранява живота на тялото си, защото то е храм на човешката душа и човешкия дух, а чрез тях той е храм на Бога.

Борис Николов

Нашият известен брат Георги Радев беше болен от туберкулоза. Отива при Учителя и Му казва: "Учителю, аз си направих хороскоп и точно съм изчислил кога ще умра." Учителят отговорил: "Ние можем да изменим хороскопа, да променим движението на планетите." А той пак: "Ама аз, Учителю, си направих хороскоп и така ми се падна, че ще умра еди кога си." Учителят пак му казал: "Ние можем да променим хороскопа". Той отново, за трети път казал: "Учителю, аз си направих хороскоп и точно ми е определено кога ще умра!" Учителят повече не казал нито дума. И наистина той умря по това време. В Юндола почина. Държи се за хороскопа, не се пуска от него, та да се хване за Думата на Учителя.

Станка Тотева

На една беседа Учителят говореше за непослушанието на учениците. С още по-голямо възмущение Той говори за непослушанието на един ученик: "И брат Георги Радев хич не Ме послуша. Аз му казах много неща и той нищо не изпълни." Много малко са хората, които можеха да изпълнят онова, което Той казва. А Той казваше прости и обикновени неща за изпълнение. Но ние хвърчахме нависоко, гонехме великите работи и накрая не хванахме нищо. Много е важно в даден момент, точно навреме да изпълниш волята на Учителя.
Имаше един брат есперантист, който пътуваше в чужбина, Учителят три пъти го предупреждава да внимава с кого се среща, с кого говори и за какво се споразумява. Накрая нашите власти го обвиниха, че е английски шпионин и го обесиха. Три пъти го предупреждава Учителят, но не послуша нито един път. Обесиха го и остави жена с две деца. Казваше се Емил Стратев.

Райна Стефанова

Колю беше решил да направи пост от двадесет дни. Реши и го направи. Обикновено Учителят не разрешаваше всеки да пости, кой когато му се поиска. Имаше правила за това. Има месеци, когато се пости, а това е началото на месец февруари, обикновено при разсип на луна и най-много 14 дни. Обикновено постът продължава 10 дни. Имаше ръководител на поста, а това бе Учителят. Но Колю си направи поста без да пита Учителя. На 21-я ден той с големи усилия отива при Учителя и Му обяснява всичко. Очаква похвала от Него, но Учителят нищо не казва. Откъсва едно зърно на поставения грозд пред Него в една чиния, взима ножчето и зърното го разрязва на две, дава му половин зърно, като му казва, че днес трябва само него да смучи. Дава му съвет как бавно трябва да отпоства, за да не се увреди и му посочва колко течност трябва да пие на ден. Колю кима с глава в знак, че е разбрал и че ще изпълни всичко. Той излиза и решава да отиде на баня, за да се изкъпе. Нали от поста се е пречистил, пие една, две глътки вода на ден и сега трябва да очисти тялото си в банята и е вече готов за нови подвизи. Но в банята се задържа повече и през сухата му кожа, напукана от поста 20 дни на жадна диета, почва да се поема водата, да се резорбира течността в нея и кожата набъбва, напуква се, става отточна и след като излиза от банята едва го познават на Изгрева. Приличал на човек, нахапан от пчели. Целият подут. Едвам се домъква до бараката си на Изгрева. Съобщават на Учителя. Той е сърдит и недоволен от непослушанието му. Дава съвети, които му се занасят. Едва успява да излезе и да се измъкне от поста жив и здрав. Много хора на Изгрева си заминаха и то главно при отпостването, поради груби грешки.

Борис Николов

Веднъж доведоха един брат при Учителя за съвет и да чуе мнението Му за една кожна пъпка, излязла на лицето му, която пъпка лекарите бяха решили, че е злокачествена. Учителят препоръчва да се налага с топли компреси, защото ако се правят нагревки във физиотерапията при лекарите, то пъпката ще се превърне на рак. Учителят си имаше свои съображения, той виждаше причината на болестта горе - в духовното поле на този приятел, в неговия етерен двойник, виждаше отклонението му и знаеше какво трябва да се направи и как да му се помогне. Методите понякога бяха малко обикновени, от гледна точка на лекарите бяха безмислени и ненужни, но те имаха своето преимущество като лек и безвреден метод. Човешкото съзнание трябваше да се закачи и да се хване за нещо обективно, за да може да мобилизира вярата си, а така също и онези заспали сили в организма. Тогава, след като чухме съвета на Учителя, аз започнах да му правя топли компреси на лицето. Но той веднъж решил, че може сам да се лекува, взел, че си наложил компрес, но той бил толкова горещ и чрез него си изгори кожата, така че тя освен, че почервеня, но се надуха едни големи мехури. Той видя несполуката си и се извини пред мене, че се е престарал. Решихме тогава да лекуваме изгорялото място и го намазахме с мазила и мехлеми. Не щеш ли, за зла прокоба идват дъщерите му на Изгрева, а те не бяха идвали месеци наред, понеже живееха в града при семействата си и като го виждат как се е изгорил, възмутиха се много - надълбоко, нашироко и нависоко, колкото им глас държи: "Ей, какво са те направили и как са те украсили". Той заплаква от умиление, че рождените му дъщери се вайкат за него, а те изобщо не се грижеха и не се интересуваха от него и чат- пат в годината я дойдат, я не дойдат. Аз стоя отстрани, гледам и се чудя - той не се ли усеща, че те му правят театър и разиграват сцени, но накрая той се подвежда по тях и те решават да го заведат в града, за да му правят нагревки.
Завеждат го, започват да му правят нагревки, като по същото време го завеждат в нотариуса да подпише и да препише на двете си дъщери прехвърлянето на наследствен имот. Та се разбра, че тези две дъщери бяха дошли да го видят дали му е дошло време, та да прехвърлят наследствения имот. Видяха, че му е дошло времето, взеха го при себе си и не след дълго време той си замина. Донесоха некролога му на Изгрева, за да го видим. Ако беше си останал тук и бе послушал, можеше да живее, понеже беше жилав, подвижен и умен брат. Така родът го довърши.

Мария Тодорова

Рождената сестра на Дора Карастоянова - Анастасийка, ми е разказвала за поета Христо Смирненски, който я помолил да пита Учителя ще благоволи ли да го излекува от тубелкулозата. Тя предава тази негова молба, на която Учителят отговорил: "Кажи му само един месец да не яде месо." Христо Смирненски се съгласява със съвета на Учителя, но приятелката му, която се е грижила изцяло за него и не е позволявала друг да се меси в лечението му, категорично заявила: "Тази няма да я бъде, как мога да го лиша от най-силната храна - месото." Затова, че Христо Смирненски е поискал помощ от Бога - Учителя, а е изпълнил нареждането на приятелката си, то много млад си замина за другия свят.

Магдалина Григорова

Една наша сестра живееше в София. Имала родна сестра, омъжена в град Сливен, не наша съмишленица, която често боледувала и била почти неизлечима от болестта си. Веднъж нашата сестра посещава сестра си в Сливен, вижда болезненото и състояние и казва: "Имаш ли нещо против да попитам Учителя за твоето оздравяване?" - "Разбира се, стига да мога да оздравея!" Сестрата поседяла там два-три дни на гости, пристига в София и се озовава при Учителя. "Учителю, имам рождена сестра, която е омъжена в Сливен. Сестра ми е болна и лекарите не могат да и помогнат. Все така в едно болезнено състояние е. Можете ли Вие да и помогнете, Учителю?" - "Разбира се. Кажете и само да смени храната, да се храни само с вегетарианска храна." Сестрата взема влака и отива в Сливен. Отива, казва това с радост, защото казаното от Учителя не е само предложение, а е категорично за оздравяването на сестра и. Съобщила: "Учителят не каза никакви други рецепти и лекарства, само да смениш храната от месоядство към вегетарианство: плодове, зеленчуци, млечни произведения." И като поседяла няколко дни, си пристига в София. След един месец Учителят заръчал на сестрата да дойде при Него и Учителят и казал: "Сестра, Вие имахте добро желание и намерение за Вашата сестра да оздравее, но тя продължава да се храни с месо. Ще си замине." Сестрата сконфузена от това, че сестра и не изпълнява съветите на Учителя, извинява се за непослушността на сестра си и Му благодари. След известно време отива пак в Сливен и казва на сестра си: "Защо ти не изпълняваш поръчението на Учителя да се храниш с вегетарианска храна, а продължаваш да се храниш с месна?" - "Мъжът ми настоява да се храня с месо, защото е силна храна."
Сестрата я уведомява: "Щом така вие сте решили, ще има нежелателни последици от вашето решение да продължавате да се храните с месна храна." Тя си пристига в София, а сестрата след известно време починала. Послушанието към Учителя е условие за връзка на човека с Бога.

Нестор Илиев

Дойде време да се срещна с Учителя. Защо се срещнах? Имах нужда от Неговата помощ. Имах херния и тя много ми пречеше. Помолих брат Димитър Звездински да ме заведе при Учителя. Той ни прие и аз Го питах, дали да си правя операция заради хернията. Той ми отговори: "Рекох, недей да се оперираш, носи бандаж за хернията. Така е по-добре за тебе." Учителят ми каза каквото трябваше, но аз не Го послушах. Направих си операция, но тя не стана сполучлива и отново ми се изсипват червата и досега, та вече 50 години нося бандаж. Нали Той така ми каза. Той е виждал това нещо, но кой да Го слуша?
Та едно непослушание се изпитва от мене 50 години. Запитах Го и за една моя лека гърбица, която ми се беше явила. А Той ми каза: "Светли мисли оправят всички гърбици: и вътрешни, и външни". Каза ми го, но вече Го послушах. Вече съм на 80 години и си ходя изправен, не се сгърбих като други старци. Ходя си свободно, търча си и не нося бастун. Ето така работи Учителят. Има общи методи, но за всечки човек има строго определен метод. До него ученика се добира чрез послушание и проучване Словото на Учителя. Така се запознах с Братството и с Учителя и доживях до тези години. През 1992 г. направих 80.

Крум Божинов

Друга сестра е болна и съобщават на Учителя. Той дава съвет: "Кажете й да се храни с месо." Отиват и предават думите на Учителя. Тя не може да повярва. Тя е от 40 години вегетарианка и не желае да бъде подведена сега в края на живота си. Освен това не вярва, че такова нещо може да каже Учителят. Изпраща друга сестра при Учителя за съвет и съветът е същият - трябва да яде месо. Сестрата добавя: "Учителю, но тя е вегетарианка цял живот?" - "Знам, но на нея и липсват жизнени сили. А те могат да дойдат единствено чрез месото на животните." Отива си сестрата и предава думите на Учителя. Болната сестра разбира, че Учителят не се шегува, но не желае да поеме месо, защото смята, че ще се върне назад в своята еволюция. Отказа се от съвета на Учителя. Не прие съвета на Учителя и си замина. Отидоха и Му предадоха за настъпилата развръзка. Той каза: "Човешкият живот е по-ценен от буквата на нещата. Дори най-неинтензивен живот на земята е за предпочитане, отколкото преждевременно заминаване. А тази сестра си замина преждевременно."

Галилей Величков

Отива един приятел и заявява на Учителя, че иска да пости. Той не му разрешава. Братът пита: "Защо не мога да постя?" Учителят е строг и ядосан от неговото вироглавство: "Защото това е внушение на тъмните сили и те искат да те примамят с поста и да те задигнат от този свят, защото им пречиш". - "Та аз толкова ли съм важен?" - "За Бога всички са важни - една тревичка, едно врабче, един човек - всичко е свързано в едно." Братът си тръгва и след това разказва случая на всички. Минава време и отново му хрумва мисълта, че трябва да опита този пост. Нали толкова хора го правят и се подвизават духовно чрез него. Започва пост без да пита никой. Постът продължил дълго и той не можа да излезе от него и си замина. След един месец донесоха некролога му и искаха да го закачат. Учителят не разреши, беше крайно недоволен. Това бе проявено непослушание към Учителя. А лично ние чухме какво Учителят му бе казал и какво го грози. Така че го задигнаха онези сили, които смятаха, че той им пречи.

Мария Тодорова

Теософското движение водеше своето начало от Индия. То намери добра почва у нас и неговите последователи пълнеха страната ни с преводна и оригинална литература, в която се излагаха идеите и схващанията на това движение. Между другото те прокарваха мисълта, че учението се ръководи и вдъхновява от двамата Велики Учители с надчовешки качества, имената на които бяха Мория и Кут Хуми. Казваха, че живеели някъде в Хималаите, но не казваха къде, както не се поясняваше дали тези Учители са във физически тела или в някакви други тела, за кавито те тъй много говореха в своята литература. Пишеха за тела, които могат да се видят само от избраници. Образите на тези Учители бяха отпечатани на картички с обикновен пощенски формат и се разпространяваха от последователите им в България. Образите бяха безупречни, красиви. От френологично гледище бяха напълно издържани, отговарящи на образи, имащи наистина високи качества. Беше много приятно да ги гледа човек. Освен това, онзи, който ги бе нарисувал - известният и талантлив художник Николай Рьорих - с много тънък усет, с разбиране за съвършенство и с рядко умение беше изобразил тези два човешки образа. Всякога, когато съм имал случай да наблюдавам тези портрети, съм се запитвал, че ако наистина това са великите създатели и ръководители на теософското учение, защо тогава имаше смисъл тези, които първи изнесоха пред света това учение - Блаватска, Ани Безант, Ледбитер и други - да вземат и да издигнат човека с име Кришнамурти, и да го обявят за Миров Учител и за един нов Христос? Щом като не е един, а двама или трима са тези Учители, то тогава кой е техният истински Учител? Този въпрос така остана в мене без никакъв отговор.
Един ден, когато теософското движение беше вече много нашумяло у нас, група братя и сестри се бяхме събрали в салона на трапезарията, в която се хранехме. Някой беше донесъл картичките с образите на тези Учители. Всички с голям интерес и оживление започнахме да ги разглеждаме и то най- вече от френологично гледище. Изведнъж гледам през прозореца на салона, че Учителят излиза от стаичката Си. Веднага блесна в мене идеята да отида и да Го попитам за тях. Грабнах картичките и тичешком - право при Него. Пред Учителя всякога бях свободен, естествен и непринуден. Показах Му картичките и запитах: "Учителю, какво ще кажете за тези двама Велики Учители?"
Той ме погледна, усмихна се и каза: "Такива ще бъдат хората след две хиляди години". Погледнах отново картичките, но вече с други очи, след изреченото мнение на Учителя. Това бяха идеални образи, нарисувани по всички френологични правила за идеалния образ на човека. Разбрах, че това са идеалните образи на хората от далечното бъдеще, които един много способен и с разбиране художник като Николай Рьорих беше нарисувал. Но нещо ме караше да попитам още веднъж Учителя: "Учителю, тогава защо се продават тези портрети?" Обръщам се назад и Му показвам една малка масичка, поставена пред салона, където един човек продаваше освен тези картички, но и окултна литература и то главно на теософите. И което бе най-интересното, в същия момент двама ученика си купуваха от тази литература. Учителят погледна строго и каза: "Те се продават тук, за да отклоняват учениците от Школата, защото Мория и Кут Хуми са Учители на Черната ложа. И този, който ги е нарисувал, е ученик от същата Школа и е техен ученик". Пред мен се раздра завесата на едно голямо заблуждение и на едно опорочение. Една заблуда беше издигната в неоспорима истина и дори бе нарисувана с ликовете на двама така наречени "Учители".
Учителят леко се отдалечи, а аз останах сам на поляната. Двете картички се изплъзнаха от ръцете ми и паднаха на земята. Аз ги прескочих и тръгнах след Учителя към беседката, където се бяха събрали братя и сестри. Те бяха Го вече наобиколили и разговаряха с Него. И денем, и нощем тук беше Школа, и то - на Бялото Братство.
Случи се така, че Любомир Лулчев от "Изгрева" даде идеята да се преведе на български една книга от Мория, със заглавие "Агни Йога". Намери се втори човек, който да организира превода и подготовката за печат. Трети финансира издаването на тази книга. Четвърти я отпечата в издателство "Братство" в Севлиево. Още в самото начало Учителят им забрани да правят това, но никой не го послуша. А рядко Учителят забраняваше. Той оставяше учениците да се проявяват свободно, защото Духът в Него бе Духът на Истината, а този Дух на Истината създаваше Света на Свободата.
След години, онзи, който бе дал идеята, бе осъден на смърт от комунистите, защото бил съветник на цар Борис III. Това бе Любомир Лулчев. Вторият, организаторът на превода бе Елиезер Коен. След заминаването на Учителя, той се обяви срещу Него, най-официално се отказа от Него и дори обяви на всеослушание, че Учението на Учителя било фашистко и че Учителят бил фашист като Хитлер. Елиезер Коен се разболя от рак на черния дроб и след няколко месеца си замина при адски мъчения. На онзи, който финансира книгата, впоследствие комунистите му национализираха всички финансови средства и той остана без пукнат грош. Нашият приятел, в чието издателство се издаде книгата, бе Сава Калименов. Той беше подведен и смяташе, че щом тази идея идва от "Изгрева", значи е съгласувана с мнението на Учителя. А той не знаеше за възбраната на Учителя за тази книга. Но всяко нарушение, дали е изпълнено със съзнание или с незнание, се заплаща. Книгоиздтелство "Братство" на Сава Калименов бе национализирано и иззето от комунистите. А той стана продавач в местната книжарница, с което си изкарваше прехраната.
Така че, развръзките бяха много драматични и поучителни. Сава Калименов доживя досега - четиредесет и пет години след заминаването на Учителя. Аз също доживях. В Школата на Учителя има едно правило, че при всяка една развръзка, някой трябва да остане да засвидетелствува за истината. Аз доживях да опиша този случай за следващите поколения, а Сава Калименов също доживя да потвърди тази история.
Цената на заблудата, цената на отклонението и на опорочението е много висока. Тя бе заплатена с живот. А случаят на развръзката бе ви описан като поука за следващите поколения.
Школата на Великия Учител е Една! Словото на Великия Учител е Едно! Неговото име е Беинса Дуно!
Забележка: Според Стефка Калименова, дъщерята на Сава Калименов, печатницата на баща и е национализирана на 23 декември 1947 г, а национализациите на печатниците в България е станала през 1950 г. Това е извършено по инициатива на местните власти и е било незаконен акт в това време. Според нея, преводът на книгата "Агни Йога" е извършен от баща и, като текстовете са били изпращани от Белград, от едно дружество симпатизанти на Николай Рьо- рих. Предговорът на книгата е също от Сава Калименов. След като книгата излиза през 1935 г., той получава писмо от латвийката Амелия Вайланд, която му цитира мнението на Учителя за Мория. Тогава Сава Калименов напечатва това писмо и го разнася по всички приятели, за да го прочетат и да се запознаят със становището на Учителя. По този начин той иска да се коригира, да изправи една своя погрешка.

Николай Дойнов

Бях свидетел на големи недоразумения и голямо неразбиране на нашите приятели, когато търсеха да вместят Словото на Учителя в окултната литература от Запад или от Изток. Тогава тя се внасяше в оригинал и се превеждаше много в България. Школата бе отворена, в нея имаше ученици, имаше Учител, Който даваше Своето Слово. Учениците си Го записваха на тетрадки, а приятелите Го отпечатваха в томчета. Случи се нещо необикновено. Почти всички четяха окултна литература, внесена отвън и преведена на български, за да проверят дали Учителят казва същото, което е напечатано в тези преведени от чужди езици книги. Така, някои искаха чрез тази чужда литература да претеглят и да измерят колко тежи и колко е висок в Своите знания Учителят. Искаха и да го проверят. А още през 1922 година на събора в Търново Учителят заяви, че всичко написано досега по окултизма и издадено в книги, е работа на Черната ложа. А това, че всички книги се превеждаха на български и дори се носеха на "Изгрева" да се продават, това бе работа на Черната ложа. Така бе заблуден и моят пръв приятел Георги Радев, който преведе на български език три книги на Бо Ин Ра още в началото на Школата и след това те се отпечатаха в различни печатници в София през 1932 година. Той не попита Учителя. Когато приятелите запитаха Учителя, Той каза, че този автор е от Черната ложа. Книгата бе напечатана и разпродавана и на "Изгрева".

Борис Николов

Професор Янко Тодоров имаше богата окултна литература. Той изучаваше астрология и направи хороскоп на сина си, който му е единствено дете и е на десет години. Прави го и вижда, че има един фатален аспект и му е определено да си замине по хороскоп. Детето си заминава в определеното от астрологичния аспект време. Той остава потресен от окултното знание, съкрушен събира всичката окултна литература, опакова я в сандъци и я оставя в мазето си. След кратко време и той умира. Жена му иска да се освободи от литературата и я продава. Методи Константинов и Неделчо Попов отиват при Учителя и Му предлагат да я купят. Не Го питат какво е мнението Му, но Му казват, че трябва да се купи. Учителят ги пита колко струва, а те отиват при жената, отделят подходящите книги и ги пазарят. Учителят им дава пари. Те вземат две раници, пълнят ги догоре със закупените книги и ги носят на "Изгрева". Влизат при Учителя и Му отварят двете раници доволни, щастливи и горди. Най-отгоре има книга на Папюс: "Бяла и черна магия". А той е от черната ложа. Учителят няколко пъти ни е казвал това. Но кой да слуша! Та така, те или не знаят кои са Папюс и останалите автори, или не искат да знаят. Вадят книгите от раницата и искат да ги сложат на масата Му. Учителят ги кара да ги сложат на пода до вратата Му. Учителят седи и мълчи. Те стоят прави. Накрая Учителят смръщва вежди. Протяга дясната Си ръка с показалеца напред и отсича: "Изнеси навън тези трици! От толкова време аз говоря за житното зърно и за Божествения хляб, който е Словото на Бога, което ви говоря. Какво научихте досега? Нищо." Приятелите стоят като попарени. Навеждат се, слагат книгите в раниците и ги изнасят навън. Седят долу на пейките и разсъждават. Започват да изваждат книга по книга и да ги разглеждат. След думите на Учителя те започват да виждат вече с други очи. Ами какво да правят с тези книги? Нали Учителят е дал пари за тях и по тяхно настояване са купени. Накрая ги оставят в библиотеката.

Борис Николов

След като Учителят се завърна от Мърчаево, аз се въртях край салона. Веднъж Той каза: "За ръководител пред властта трябва да се намери такъв брат, който да е запознат с комунистическите идеи, за да бъде мост между нас и тях. Подходящи за това са брат Антов и брат Пеню Ганев." При друга група Учителят бе казал същото: "Ще намерите един от вас, който добре разбира комунизма и той ще бъде връзка между вас и властта." Много хора го чуха и много го запомниха - но това не се изпълни. Послушанието на ученика е първото условие на ученичеството. Ние проверявахме на гърба си цената на непослушанието цели четиридесет и пет години. Думите на Учителя към ученика са свещени. Ученикът има право да избира и да прояви свободата си в това как най-добре да изпълни Волята на Учителя. Но няма право да използва свободата си, за да реализира своето непослушание към Учителя. Ако направи това, той вече не е ученик.
Дойдоха приятели да искат от Учителя съвет, а Той отговори: "Отсега нататък ще се събирате по десет души. Помолете се и така ще решавате въпроса." При сходен случай Той заяви: "В бъдеще ще работите по групи." Но ние сме свидетели, че това не се изпълни. Това беше чуто, това беше написано, това беше разказано на другите - всички знаеха, че това са думи на Учителя и никой не се съмняваме в тях. Но не се намери някой, който да изпълни волята на Учителя, която е воля на Бога. Аз бях свидетелка на непослушанието на учениците към Учителя, бях свидетелка и на това какво донесе това непослушание върху главите ни четиридесет и пет години след заминаването Му. И ако вие, следващите поколения, не проявите послушание към думите на Учителя, през следващите четиридесет и пет години ще проверите колко струва и вашето непослушание. В това съм убедена, защото ние го проверихме, ние го изпитахме чрез живота на "Изгрева".

Елена Андреева

Имаше един брат, доктор Мавров, който имаше богата окултна литература. Той си замина и нашите приятели бързаха да не изпуснат тази чудна за тях литература. Отидоха при Учителя и искаха от Него пари да я закупят. Не питаха какво е мнението Му по този въпрос, а направо искаха да я закупят. Той им даде пари без да каже нищо - остави ги свободни. Те закупиха част от тази окултна литература, донесоха я и я сложиха по опис в библиотеката на "Изгрева". Това беше голямо изпитание за Всемировия Учител. Той не каза нищо, остави ги свободни да си направят опита и те го направиха. Всички онези, които закупиха тази книги, по-късно се отклониха от Учението, от Учителя и от Школата по различни причини. Запомнете това добре. Те извършиха отклонение и нарушение на окултните закони, които управляват тази Школа - защото Словото на Учителя е Слово на Бога - и внесоха окултната литература на Черната ложа в библиотеката на "Изгрева". Така те внесоха разрушението отвътре, което след време ги разруши отвън и те се отклониха. След време те заплатиха жестоко за това. А тази литература стоеше по опис и мнозина смятаха, че това е литература на Учителя, от която Той чете, учи се, усвоява знания и по нея държи Своите беседи. Това смятаха онези, които бяха под закона на Духа на заблуждението. Останалите знаехме как стоят нещата. Тази окултна литература изчезна след деситилетия, и по-точно след 1957 година, когато бе описана и препродадена чрез заложна къща на приятели от "Изгрева". Никой вече не съжаляваше за нея. И ако след време някой ви поднесе такава книга с печат "Братска библиотека" и някакъв номер на нея, то знайте, че тя е продукт на Духа на заблуждението и няма нищо общо с Учителя. Това е от брат Борис.

Борис Николов

Има нещо на планетата Земя, което поставя в затруднение и най-раз- умните същества. То е порядъка в самия човек. В човека има една дива, инертна, непослушна, своенравна, неприемаща никакво внушение природа, която нищо не приема, нищо не дава и търси само да използва. Внасянето на реда в тази природа на човека е най-трудната задача засега.

Николай Дойнов

Учителят много обичаше искрените, естествените, откровените ученици и с разположение разговаряше с тях. Едни от тях бяха дядо Благо, Николай Дойнов и Пеню Ганев, Но понякога с нашето вироглавство и непослушание създавахме големи неприятности на Учителя. В такива случаи, Той ни поглеждаше и казваше: "Какво да ви правя? Толкова можете."

Георги Куртев

Последните думи на Учителя бяха: "Рекох, узаконете нещата. Нещата да се узаконят". Значи редно беше след Учителя да се замислят, да се съберат и да узаконят всичко. Имало е възможност да оправят нещата. Като дойде инспекторът да прави ревизия, казали му: "Какво ще ни правиш ревизия, ние сме общество "Бяло Братство", ние горе на Небето даваме отчет." - "Ами идете да живеете горе! Що търсите тук на земята?" Какво невероятно разрешение на спора! Така казал инспекторът, много благороден бил: "Съберете се, да ви оправя нещата." Започна да се вижда, че счетоводството не е в ред. Обаче Борис ударил на масата и казал: "Ние нямаме нужда от вашето оправяне. Ние сме оправени". Инспекторът казал тогава: "Тъй ли?" И след това започнаха. Салонът обсебиха, направиха го на работилница, туриха милиционери горе да живеят в стаята на Учителя. И най-после го събориха. И затуй аз съм чувал думите на Учителя, който казва: "Един ден, рекох, всичко ще ви вземат. Всичко ще ви вземат и вие ще бъдете пръснати, да не се виждате. Но един ден пак ще ви повикат, ще ви върнат всичко, което са вземали и още толкова ще ви дадат".

Георги Добрев

Селището на "Изгрева" постепенно се разрастваше и придоби своя облик на цял квартал. Той трябваше да се устройва, а тогава нямаше още регулационен план. Приятелите купуваха по някой парцел от селяните, после го раздробяваха по на 300-400 кв.м, заграждаха го и си построяваха бараки. Макар че Учителят държеше за ред и порядък, селището се устрои в безпорядък. Аз си спомням как на съборите, когато се опъваха палатките за подслон, Учителят държеше да се подредят по конец и по редове, да се оформят местата за боклук, отходните места и пр. Държеше за порядък и чистота. Но как и защо се случи така, че селището се изгради в безпорядък - не можах да си отговоря. Много по-късно, след заминаването на Учителя, запитвах възрастните приятели. Те се усмихваха, почесваха се зад врата и философски казваха: "Брат, ние смятахме, че Учителят разбира от духовните и Божествените неща, но че от физическите работи не разбира. Смятахме, че ние, които сме от света, ги разбираме тия неща по-добре от Него. Смятахме, че ние разбираме светските неща, а Учителят е Учител за духовните неща. Неразбиране, брат. Голямо невежество. И затова много беди ни сполетяха." Така говореха побелелите братя след 1945 година, когато си бе заминал Учителят.
Беше прекаран водопровод на "Изгрева", имаше вече течаща вода и отпадна грижата ни да се ходи с бурета и с каруци да се кара вода от разсадника за миене, а за пиене - от извора на Дианабад.
Приятелите решиха да се прекара и електричество на "Изгрева". До този момент бяхме на газени лампи и фенери, а за салона имаше петромаксови лампи, които осветяваха, колкото лампа от 500 вата. Отидоха приятелите при Учителя и съобщиха своето решение. Учителят мълчеше. Те не Го питаха и не искаха Неговото мнение дали да се прекара електричество на "Изгрева", а отидоха с готово решение. Учителят мълчи и нищо не казва. Накрая те настояха за Неговата тежка дума: "Щом сте решили - направете го". Прекараха електричество на "Изгрева", светна в салона и в стаята на Учителя, светнаха лампи в бараките на приятелите. На поляната, където играехме Паневритмия, бе поставен един голям стълб и на него бе окачена голяма крушка от 500 вата, за да осветява нощем. Имаше и общ електромер, който отчиташе похарчената електроенергия и Учителят, когато му дойдеше времето, изваждаше пари и плащаше за нея.
Бараките на приятелите никнеха като гъби. В тях бяха вече окачени електрически крушки. Но дойдоха зимните месеци и си накупиха котлони и започнаха да си готвят на тях, та дори и да се отопляват с тях. Изведнъж разходът на електрическа енергия скочи над десет пъти. Дойде инкасаторът, видя електромера и отчете, че трябва да се плати една голяма сума. Отиват при Учителя и Му искат пари. Той ги пита: "Защо толкова поскъпна токът?" - "Учителю, не е поскъпнал, но всички се включиха в общия братски електромер и се осветяват, и си готвят, и се топлят." Учителят намръщи вежди: "Щом е така - да си плащат тока! Аз пари не давам за тях." Тръгна брат Ангел Вълчев да събира пари от барака на барака. Но никой не дава. Всеки смята, че това е Братство, че всичко е общо и щом е общо, трябва да се плаща от братската каса. А в тази братска каса те не бяха внесли нищо. Излизаше така, че Учителят трябваше да плаща за тях, само защото живеят на "Изгрева" и затова, че се числят към Бялото Братство. Надигна се врява, недоволство. Имаше всякакви хора на "Изгрева" - анархисти, комунисти, социалисти, републиканци. Казваха: "Ще се плаща от братската каса. Нали тук всичко е общо и сме за братство." Но когато ги подканиха да внесат сума за братската каса, те вдигнаха рамене. Брат Борис Дряновски тръгна от барака на барака да проверява кой какви крушки и котлони има и кой какво плаща. Той откри около 40 човека, които бракониерстваха.
Накрая недоволните решиха да свикат общо събрание в салона на "Изгрева". Не питаха Учителя. Направиха събрание и салонът се изпълни повече, отколкото за беседа на Учителя. Председател на събранието бе Тодор Стоименов. Вдигна се врява. Всеки говореше, че трябва общо да се плаща. Вдигаха се лозунги за "общ комунален живот" и се възмущаваха всички, че трябва да плащат. Дори се стигна дотам да упрекват Учителя, че в салона свети цяла нощ голяма крушка, както и онази крушка, на стълба на поляната светела през нощта и събирала бръмбари, пеперуди и тези две крушки харчели целия ток на "Изгрева". И други неща изнесоха и пак упрекнаха Учителя. Брат Ангел съобщи, че сумата, която трябва да се плати, е 17 000 лева, а са събрани само 500-600 . Всички си правят оглушки - уж, че нищо не са чули. Това беше бунт срещу Школата на Учителя. Чист бунт. Учителят беше горе в стаята Си и не слезе долу. В този салон, където Учителят сваляше Словото на Бога, се развихри буря и ураган. Отидоха при Учителя и Му съобщиха решението на събранието, че трябва да се плаща от братската каса. Учителят ги изслуша и каза: "Ние този опит с комуната го правихме и той се провали. Втори път няма да го правим. Затова отрежете жиците от общия електромер. Всеки, който иска електрически ток, сам да си го прокара и сам да си го плаща. Аз втори път в ада не влизам."
Делегацията бе недоволна, но отидоха и съобщиха решението на Учителя.
Всички посърнаха. Разотидоха се. Вечерта нямаше електричество за тях. Бяха откачени. Полека-лека започнаха да си инсталират електромери и всеки сам започна да си плаща. Никой не одобряваше метода на Учителя. Защо трябва да се плаща еднолично, когато трябвало общо, както се пее в песента "Братство - единство". А Учителят този въпрос със комуните го беше разрешил така: "Не се комунизира капиталът, а се комунизира трудът." Тук изгре- вяни искаха да комунизират капитала, при създаването на който те не бяха взели участие. Аз бях свидетел на този бунт - това бяха срамни и обидни сцени за Учителя! Отидох и споделих с Него. "Никога не се допитвай до народа, защото хората докарват други духове, които воюват срещу Единоначалието на Божествения Дух." Това беше урок за всички. При друг случай попитах Учителя за това електрическо осветление - какво е Неговото мнение. "Ако питаха Мен, не трябваше да се прокарва осветление в салона и на "Изгрева". Щяхме да минем с газените и петромаксовите лампи. С електрическото осветление на "Изгрева" се докараха електрически сили и други влияния, които действат разрушително и това може да бъде фатално." "Изгревът" след време бе иззет и разрушен до основи. Ние бяхме причина за това. Първо се почна с непослушанието, после дойде бунтът и накрая - разрушението.
Когато на поляната започна да се играе Паневритмията, Учителят бе наредил да се осветлява отстрани поляната, като се поставят няколко лампи в кръг, но да бъдат отдалечени на 10-15 метра от кръга на Паневритмията. Не Го послушаха и ние играехме Паневритмия около онзи стълб с голямата крушка, който бе поставен точно в средата на кръга. После се чудеха, защо новата власт не ни разрешаваше да играем Паневритмия дори и в гората. Това са съотношения, свързани с послушанието, което имаме към Учителя. Имаш послушание - пътят на ученика е отворен! Нямаш послушание - пътят ти е затворен!
Старите приятели разказваха, че когато била прекарана трамвайната линия в София, началната спирка в центъра на града е била около църквата "Света Неделя". Там спирали трамваите, после обикаляли целия площад и църквата и поемали обратния път. Веднъж Учителят, като минал оттам, погледнал към църквата и жиците и изрекъл следното: "Не е на хубаво, че трамваите с тези жици обикалят непрекъснато около църквата." Приятелите запомнили думите Му, за да могат да ги проверят след няколко месеца. Точно тогава става атентатът в църквата "Света Неделя". Поставената под кубетата бомба разрушава покрива, загиват много хора и стотици са ранени. Това стана на 16 април 1925 година. Загинаха над 150 човека и имаше около 500 ранени. Властта обвини комунистите за този атентат. Те бяха извършителите - това се знае. Но кой бе онзи, който нареди да се прокарат тези жици около църквата? Това остана неизвестно. Причината за атентата също бе забулена в тайна. А Учителят я разбули - електричеството, електрическите жици, електрическото поле и сили са несъвместими с храм, където се чете Евангелие и Библия.
"Изгревът" бе разрушен, а изгревяни бяха настанени в апартаменти по цяла София. Бяхме пръснати, не можехме да се виждаме, да общуваме, а годините ни минаваха и ние стареехме.

Галилей Величков

Сега ще ви разкажа за песента "Писмото". Поводът за раждането на тази песен е следният: В онези ранни години, когато Учителят е започнал своята дейност, нашите приятели са се събирали на редовни събрания в различни салони, където са слушали Словото Му. Тогава са говорили помежду си: "Как може така? Навсякъде има ред, навсякъде има дисциплина, навсякъде има членски карти, членски вноски, има изградена организация с ръководство, а при нас няма? У нас никой в тези събрания не те пита кой си, кога идваш, кога си заминаваш, слушаш ли или не слушаш, четеш ли, не четеш ли, никой на никого не се подчинява, всички слушат само Учителя. Разбира се, слушат, но не всички изпълняват. Изпълняват тези, които имат послушание. Затова трябва да се сложи ред и порядък. Трябва организация и ръководство. А този въпрос, върху който сега размишляваме, в следващата сряда ще го поставим на Учителя." Така мислят и решават приятелите, без знанието на Учителя. Обаче Той знае какво мислят. Но те не знаят, че Той знае всичко тава. С нетърпение очакват да дойде тази сряда, в която са готови да направят своето изложение пред Учителя. Въпросната сряда идва. Учителят извиква Тодор Стоименов и му връчва един плик с писмо. Тодор Стоименов е един от първите ученици на Учителя. Когато Учителят идва на беседа, те обикновено заедно влизат в салона. Това е знак на уважението на Учителя към първия Му ученик. И сега му казва: "Тодорчо, Аз няма да идвам на беседа. Ти ще отвориш писмото и ще го прочетеш там на всички в салона".
Брат Тодор взема писмото и влиза в салона сам, за голямо учудване на присъстващите, защото знаят, че Учителят трябва да дойде, а виждат, че е дошъл само брат Стоименов и държи в ръцете си плик. Всички са озадачени. Когато отива до катедрата, той казва: "Братя и сестри, Учителят днес няма да дойде на беседа. Той ми даде това писмо да ви го прочета. Ето сега пред вас ще го отворя и ще видите какво е написал". Със затаен дъх всички чакат. Той отваря плика. Бавно и с разтреперан глас, брат Тодор чете:
"Когато Любовта царува, смут не става.
Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава.
Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее."
Спомням си, след като бе прочетено писмото, какво разочарование се изписа по лицата на възрастните приятели, които искаха да създават организация.
В салона настъпва тишина. Нашите приятели, които са очаквали с нетърпение този ден, за да отправят към Учителя своето разсъждение за ред, организация и ръководство, са засрамени. Защо? Защото дълги години са слушали беседи на Учителя за абсолютната и безусловна свобода на човека. Свободата е вътрешно качество на ученика. Свободата е качество на човешката душа и стремеж на човешкия дух. Това е Пътят на ученика - да бъде свободен в проучването на Словото и в приложението Му чрез собствения си живот. Този Път е разгледан подробно в съборните беседи от 1927 година, отпечатани в томчето "Пътят на ученика". А другият път в живота на човека е този - организация, ръководство, дисциплина, членски карти, членски вноски и пълна подчиненост на ръководство и ръководител. Той е от обикновения, човешкия ред на нещата. Учителят е дошъл да донесе нещо ново. Да се въдвори в човека това съзнание, което да постави в правилни отношения вътрешния порядък между хората. Това става с вътрешна организация у човека, с пробуждане на човешкото съзнание, схващането му като душа и готовността му да работи като човешки дух за въдворяване Царството Божие на земята. Този път е даден в Словото на Учителя.
По-късно, за тези три изречения Учителят свали и подходяща мелодия. Песента е записана от брат Иван Кавалджиев. А защо не бе включена песента "Писмото" в песнарката след заминаването на Учителя? Отговорът е много ясен: ако бе включена тази песен, трябваше да бъде включена и историята на текста и мелодията. Тогава всички биха разбрали как стоят нещата. А именно в този момент, след заминаването на Учителя, бе избран Върховен братски съвет от седем човека, избрани пожизнено. Затова тази песен не бе включена в сборника, защото учениците трябваше да изпълнят Волята на Учителя, когато пеят тази песен. А това означаваше да живее вечно песента в душите на учениците, а да няма вечно избран Братски съвет.

Нестор Илиев

Старите приятели обичаха много парадността. Така бяха устроени. Идваха от една епоха преди войните, където се държеше на етикета, на обществени правила за възпитание и място в обществото. А ние бяхме млади, когато се откри Школата през 1922 година - около двадесет-двадесет и две годишни. И всичко това за нас бе смешно и старовременно, а ние за тях бяхме невъзпитани и искаха да ни възпитават, както те си знаят. Но добре, че Учителят ни взе под своя закрила, отвори младежкия окултен клас и ни отдели от тях, така че ръцете на старите приятели, които искаха да ни вкарат в пътя, увиснаха във въздуха. С мъка преглътнаха този урок на Учителя. Тогава те Го караха да прави наряди и да ги подписва. А после ги умножаваха и ги пращаха в провинцията. Искаха да създадат организация в Братството, подобно на много други, които съществуваха в света. Учителят, който живееше по закона на Свободата и не ограничаваше никого, ги оставяше да действат, но не одобряваше постъпките им в това направление. Ето, че дойде време за един урок. Приятелите веднъж направиха наряд за един събор - доста надут и с пищна програма. Предварително беше разгласен и програмата бе подготвена до подробности. Учителят дойде, огледа ни и каза само: "Добрата молитва". Тогава всички хорово я произнесоха. И Учителят веднага пристъпи към беседата Си. Старите братя се спогледаха, изненадаха се, но не можаха да кажат нищо. Не бяха доволни от Учителя, защото не бе зачел трудът им. А те отделиха много време в спорове, предложения и умувания как да направят такава програма, че всички да бъдат доволни и никой да не остане обиден. Така че в тази програма влезнаха почти всички предложения, изказани от всеки член на комисията. Затова програмата стана обемиста, след което се отпечата и бе раздадена на мнозина. Ние младите, като видяхме това, се усмихнахме. Бяхме вече тридесет и пет годишни. Учителят не позволи да бъде вкаран в правила, изработени от обикновени човеци. А ние бяхме освободени от Учителя от същия този капан от правила, измислени от човеци. Затова Той бе казал: "Не се обличайте в друга форма освен тази, която съм ви дал." Просто, ясно и категорично.

Борис Николов

Един път Петко Епитропов беше направил наряд за събора на Братството в София и отдолу се беше подписал така: Петко Епитропов - от ръководителите на Бялото Братство. Има запазени такива негови наряди от различни години, може да проверите и да видите, че това е точно така. Веднъж един такъв напечатан екземпляр, подготвен, за да се разпространи в София и провинцията, бива представен на Учителя, за да го прегледа. Наряда го бе съставил Петко без да пита Учителя и се подписал, размножил го и сега трябва да се изпрати по всички Братства в страната, за да го изпълняват. По този начин Петко сам се провъзгласява за ръководител. Поднасят наряда на Учителя, Той го гледа, обръща го насам-натам, чете го и накрая казва, но така ядосан, възмутен и категоричен: "Я да махнете това. Ръководители ли? Те не са още кандидати за ученици, а ми се подписват тук с разни титли". Веднага бяха донесени на Петко думите на Учителя, стана му неприятно и едвам понесе този удар. Разбира се, че не бяха изпратени неговите наряди за провинцията. Това беше голям удар за старите братя, които искаха титли, привилегии. Впоследствие ръководителите в провинцията научиха с подробности целия случай и думите на Учителя, но те приеха, че това се отнася само за онези, които като Петко се намират на Изгрева и са около Учителя. Те приеха, че това не се отнася за тях, защото те са истински ръководители с истински братства и салони...След заминаването на Учителя, Петко продължи да пише наряди и да се подписва по същия начин.

Мария Тодорова

Приятелите искаха стари форми, които ги имаше в света, искаха чрез тях да заставят другите да им се подчиняват. Аз съм виждала членски карти, направени от братя и сестри, дори със снимки.
Такъв опит бяха направили братята в Русе. С тези карти те си плащаха членския внос. Направиха си дори и устав. В Русе бе направена и комуна. И какво стана накрая? Комуната се разтури. Членските карти и уставът не успяха да задържат единството на братството. Изпокараха се за имотите, които имаше русенското братство, някои си присвоиха от тях, направиха ги лични имоти и накрая братският салон и мястото също ги направиха личен имот. Макар че имаха устав и членски карти, те не решиха въпросите си по устава, а ги разрешиха, както на всеки му изнася. Всичко се разпиля, разпръсна се и се загуби и то още по времето на Учителя.

Елена Андреева

На един от младежките събори Учителят каза, че всички, които идват в Школата с цел да докарат онези форми на света като организация и правила, по-добре е за тях да си стоят в света. Учителят строго бе заявил, че всички, които идват тук и искат да наложат своето разбиране за порядък и правила, по-хубаво е да се върнат там, откъдето са дошли и да си живеят своя живот. По този начин Той отговори на тези приятели, както от младото, така и от възрастното поколение в онези години. Учителят искаше да създаде съвсем ново нещо от нас, да създаде нови хора. Онова, което Той ни говореше за ученика, не бе в съгласие с човешките разбирания. Това знание бе от друг порядък, от по-висока идейна инстанция. Веднъж Той каза: "Ние няма да правим от Учението църква. Ако някой се опита на направи църква, Аз ще я разруша". Това бе категоричното Му становище за организацията и всички онези организационни форми, с които искат да облекат Учението Му и Неговото Дело. Друг път Той заяви: "Ако от Моето учение направите религия, Аз ще я разруша."

Елена Андреева

Борбата за създаване на организация е била голяма, независимо, че Учителят е дал да разберат, че не е тоя пътят на движението на тая Школа, на това Учение. Събрали се единадесет души наши приятели възрастни и решили, че трябва да направят Братски съвет, който да ръководи цялата Школа. Но смятали, че единадесет души не е правилно да бъдат, а трябва да бъдат дванадесет. И кой да е дванадесетият - дядо Благо. Тия 11 души викат и него и му казват какво са намислили - че са решили този Братски съвет да го предложат на Учителя. По-късно вече дядо Благо споделя с бай Иван (Антонов): "Дете, пък да знаеш, как ми стана едно драго, драго на сърцето, че и аз съм между тия 12 души, от които и аз съм кадърен да бъда ръководител". Решили да бъдат ръководители, но не знаят по-нататък какво да правят. И следващата мъдрост, която измислили е, че ще трябва да отидат при Учителя и Той да им каже какво да правят. Избират подходящ момент, отиват и се представят. Но кой да започне разговора? Всички единадесет са били хитреци, побутват дядо Благо, защото виждат, че Учителят има някакво разположение към него. Пробутват дядо Благо, той излиза най-отпред и започва: "Учителю, ние тук 12 души сме се събрали да бъдем ръководители, ама като сме се събрали, не знаем какво да правим. Та дойдохме да Ви питаме какво да правим. Как да ръководим?"
Учителят ги гледал, гледал и казал, че това, че са се събрали е много хубаво, но че Братството няма нужда от тяхното ръководство и без ръководство е още по-добре. И разтурил образувания Братски съвет.
Продължаваме с дядо Благо.
Искам да подчертая, че когато той е бил при Учителя с групата от 12 приятели, които били решили да правят Братски съвет, точния израз е бил: "Учителю, ние тук 12-те се събрахме и се самоизбрахме". Подчертавам "само- избрахме", защото наистина те са се самоизбрали. Както и сегашния съвет се е самоизбрал, както и предишния след заминаването на Учителя, пак се е са- моизбрал. Всички те се самоизбират, никой не ги избира. В тая връзка искам да кажа, че на стр.149 от томчето Беседи от Учителя, дадени на Бялото Братство при срещата им в Търново през лятото на 1921 г., четем: "Тази сутрин, когато теглихте жребие, направихте една погрешка. Тази погрешка седи в следното: когато един от апостолите стана изменник и предател на Христа, изгуби своето апостолство. Апостолите се събраха, теглиха жребие, кой да го замести и избраха Матея. А след туй Господ имаше и други кандидати. Апостолите си избраха кандидата Матея, а Господ избра Павел. Кой от двамата свърши по- голяма работа? - Павел". Още 1921 г. нашите приятели правят опити за избиране, теглят жребие и т.н. и всичките тия избирания са неуспешни. И сегашния съвет, който се събра и се самоизбра и той ще бъде неуспешен, само че не може да им се влее в ума и в главите на тия хора, че нямат работа с правене на съвети, а трябва да изучават Словото, което им е дал Учителят и да го прилагат в живота си.

Тодор Ковачев - внук

Учителят желаеше на Изгрева да се създаде една духовна братска общност, която да е осигурена материално, за да може да работи предимно със Словото. Когато към 1930г. в Братството се събират над 5 милиона лева от десятъка и дарения на братята и сестрите, Учителят предлага да се закупят всички места до околовръстната линия и да им се раздадат с нотариален акт. Възрастните приятели, начело с бащата на Славчо Печеников - Георги Ефремов, са против това желание и предлагат парите да се вложат в банка, където щели да се увеличат от лихвите. Учителят не се намесва и оставя братята да направят своя опит. Те внасят парите в банка "Гирдап", която след година фалира и парите пропадат. Учителят е крайно недоволен от резултатите на тази постъпка и в разговор по този въпрос за бащата на Славчо Печеников казва: "Глупав човек, той не може да оправи своите материални работи, а тръгнал да оправя братските."
По това време Учителят предлага да се закупи мястото зад салона, но братята не изпълняват и това Негово желание. Скоро, със съдействието на църквата, зад салона, се отваря кръчма, в която викат и пържат, а Учителят трябваше да търпи всичко това. Той обяснява: "В света съществуват три главни и най-страшни бацила: първият бацил е бацилът на непослушанието; вторият - на безверието; третият - на лъжата.

Светозар Няголов

Когато отначало брат ми Иван отиде при Учителя, тогава той водеше кореспонденция с Розенкройцерите от Америка. Те му изпращаха формуляри с въпроси, на които да отговаря. Ако отговореше на всички въпроси, щяха да го приемат за член на Розенкройцерите. Брат ми е начетен и отговаря на всички въпроси. Те са учудени, че той знае толкова много неща. Той им пише, че е от Бялото Братство. Те му отговарят с писмо, че трябва да се определи: или да бъде към Розенкройцерите, или да остане към Бялото Братство в София - не можело да членува в двете общества. Брат ми остава в Бялото Братство и изпраща своето решение. Имахме запазена тази кореспонденция.
Един ден брат ми отива при Учителя и Го пита: "Учителю, Бялото Братство има ли средства?" И Му показва снимки на Розенкройцерите в Калифорния, където имат голям хотел и всеки, който е член на тяхното общество, може три месеца в годината да живее там, като нощувката и храната е безплатна. През това време се четат лекции от лектори. Брат ми показва изпратените му снимки, на които много добре личи какъв салон имат, какви читални, басейни, площадки за почивка и спорт. Тези снимки са специално изпратени от Розенкройцерите на брат ми, за да се увери какво представлява тяхното общество. А сега той ги показва на Учителя. Учителят ги разглежда внимателно и казва: "Имаме и повече средства от Розенкройцерите. Но иди при брат Тодор Стоименов и му кажи, че те изпращам и да ти каже, може ли да направим тези неща, които показваш тук на снимките." Брат ми отива при Тодор Стоименов и му казва: "Брат Стоименов, бях при Учителя, показах Му тези снимки да види хотела на Розенкройцерите в Калифорния; ресторанта, където се хранят; имат салони, библиотеки и т.н. Учителят ми нареди да ти покажа тези снимки и да те питам дали Братството има средства и възможности, за да застроим Изгрева по този начин." Тодор Стоименов му изкрещява: "Я да си вървиш. Вчера си дошъл в Братството. Сега искаш това и онова. Искаш да командваш. Скоро да си вървиш оттука." Скарва му се доста яко. Брат ми е млад тогава. Засрамен си тръгва и не може да проумее как става така, че Учителят го праща при него, а той го пъди. Срам го е да мине покрай приемната на Учителя и тръгва зад лешниците. В двора имаше дълги маси, на които обядвахме, а зад тях бяха посадени лешници и се бяха издигнали големи храсти. Брат ми минава зад тях - не иска никой да го види, защото го е срам. Но Учителят стои пред вратата на приемната стая, вижда го и го извиква. Брат ми отива при Учителя. "Е, какво ти каза брат Стоименов?" - "Каза ми - Я да си вървиш. Вчера си дошъл в Братството и сега ще командваш. Братството няма възможност да се строи." Учителят му казва: "Има средства. Има и повече. Но аз те изпратих нарочно, да видиш и да си свидетел. Защото някои казват, че Учителят не разрешава и не дава средства да се строи. Не Учителят е този, който не дава. Но други са, които не разрешават и не дават. А Братството има повече от Розенкройцерите и може да построи много повече и по-хубави неща от Розенкройцерите." Така свършва този исторически разговор между брат ми и Учителя. Ето, тази опитност е много важна, както по отношение на Розенкройцерите, така и за Изгрева. Аз бях чувала и от други хора, че Учителят е искал да се построи двуетажен дом за братята и сестрите. Да има по две стаи за семейните и по една за самотните. Трябвало в полукръг да се построи там, където е сега мястото на Учителя, Но Тодор Стоименов и другите около него не дадоха да се продума. Пазеха бели пари за черни дни. Накрая черните дни дойдоха и вместо да вземат да раздадат белите пари на братята и сестрите да си помогнат с тях, те взеха, че ги изгориха при обмяната на парите през 1947 година. Изгориха ги, за да не ги питат откъде имат толкова пари, защото след заминаването на Учителя ги укриха и направиха две счетоводства - едно явно, официално за пред властите, а другото тайно и потайно за вътрешните хора. Накрая всичко излезе на видело и се видя кой бе против построяването на Дом за братята и сестрите. Всички видяха, всички го разбраха, но на някои не им изнасяше да се знае това. И сега на някои не им изнася. Но аз го разказвам, за да се знае от онези, които ще дойдат след нас. Да бъде за поука.
Брат Звездински, който живееше при Тодор Стоименов, ми каза: "Милиони, милиони пари има под тюфлека на Тодор Стоименов. Пачки по хилядарки са наредени по куфари." Имало е към 4 милиона в куфарите. А тогава една заплата на един чиновник и на една учителка беше около 5-6 хиляди лева. Та направета си сметка какво представляваше тази сума.
Още са в ушите ми думите на Учителя, казани на брат ми: "Да чуеш и да видиш кой не дава. Не Учителят не дава, а други са тези, които не дават." Та други сили и хора имаше, които не даваха. Много трудно Учителят е работил с тези хора, особено когато тези сили са действали чрез тях и са работили срещу Учителя. Много Му се искаше да се построят училище, дом за братята и сестрите, магазин, малки работилници, в които братята и сестрите да си изкарват хляба. Но не дадоха пари. А защо? Беше им жал за парите. Пазеха парите. А после ги изгориха всичките и след това се чудят защо Невидимият свят отряза условията на Изгрева и спря всички. Чудят се защо става така. Разцепление, разединение, че накрая се стигна до процеса през 1957 - 58 г. Това идва оттам - няма смирение, няма послушание към Учителя и Словото Му.
Тодор Стоименов бе студен, затворен човек. Беше много високомерен. Ако го погледнете на някоя снимка, ще видите, че ви гледа някакъв лорд. С всеки не говореше. С нас, младежите, не говореше - не ни обръщаше внимание. Така ли беше устроен или беше горд, че беше един от тримата първи ученици, с които Учителят бе започнал да работи в България? А какви сили стояха над него и какви сили бяха в него - това можем да съдим само по думите на Учителя, които бе казал на брат ми: "Да чуеш и да видиш кой не дава. Не Учителят не дава, а други са тези, които не дават". Та като споменавам за Учителя, трябва да спомена и тези, които не даваха. Това бяха онези сили, които работеха срещу Учителя и Неговото дело. Тези сили присъстват и днес в Братството.

Драга Михайлова

Веднъж бай Иван Антонов се движи някъде около салона и насреща му идва Учителят. Учителят е много строг, като че ли бай Иван е виновен за всичко, му казва: "Ти знаеш ли какво ще ги правя аз тези, които бяха по няколко години в Братството на духовната трапеза, ядоха и пиха и след това отидоха в света?". Брат Иван не знае какво да отговори. Учителят продължава: "Ще дойде време, когато аз тия всичките, гдето ядоха и пиха на духовната трапеза и отидоха в света, ще ги товаря като магарета с камъни". Това е изказване на Учителя пред бай Иван и коментар всеки да си направи за себе си.

Тодор Ковачев - внук

Записки от беседите на Учителя

Знаете ли в какво стои подхлъзването на ученика? В непослушанието. Падналите духове - те са упоритите синове на Бога.
Със своето своенравие човек всичко разваля. Няма по-своенравно същество на Земята от човека. Казано е в Писанието: "И разкая се Бог, че направи човека." Това се отнася за всички хора, за цялото човечество. Същевременно, по-добро същество от човека няма. Той се движи между две крайности.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...