РАБОТА

[Ани]

РАБОТА

Спомени на ученици

Веднъж бе дошъл брат Васил от Айтос, да се оплаква на Учителя от брат Георги Куртев. Васил бил назначен за пазач на градината и сградата в Айтос, като за това получавал заплата, която се изплащала от доброволните вноски на Братството в Айтос, това е някъде от 1922 до 1927 г. През цялото това време този брат не хванал нито веднъж мотиката да прекопае някое дърво или да посади нещо в градината. Казвал: „Я не съм дошъл тука да работя, я съм дошъл тук да се подвизавам с песни и молитви в Господа!" И по цял ден пеел, свирил на мандолина, учил есперанто и стенография. Така минали около пет години. Накрая не изтърпели и го освободили и той решил да дойде на Изгрева, за да се подвизава и тук по същия начин. Идва този брат на „Изгрева" през 1927 г. и като вижда, че на „Изгрева" има и други такива като него, които искат да се подвизават по неговия начин и че няма кой да ги храни, решава да отиде при Учителя и да Му се оплаче от Георги Куртев. Решава да помоли Учителя да го върне в Айтос, за да може отново там да се подвизава по същия начин, защото тук, на Изгрева, нямало за него място за подвизаване. Местата за подвизаване били заети от други като него, които не си ги отстъпвали и той влязъл в конфликт с тях. Всеки си имаше място на „Изгрева" и никой не го отстъпваше доброволно, нито пък със сила. Само Учителят беше този, който можеше да променя местата на учениците. И при този случай аз присъствам на целия този разговор и слушам как подробно разказва брат Васил, а Учителят го слуша най-внимателно. Изслушва го и накрая му казва: „Рекох, сега аз ще ти дам един метод за духовно подвизаване в Айтос". „Слушам, Учителю!" - радостно възкликва Васил и с ококорени очи се взира в лицето на Учителя. Учителят започва да говори бавно, като отмерва всяка една своя дума в строго определен ритъм: „Методът е следният. Отиваш в градината на Айтос и започваш да се молиш с „Отче Наш". Но тази молитва се казва по следния начин: Заставаш изправен и казваш: „Отче Наш..." После се навеждаш, с двете си ръце хващаш мотиката за дръжката, издигаш я над главата и си казваш: „Който си на Небесата..." После замахваш с мотиката към земята, правиш първата копка и казваш: „ да се свети Името Твое..." Вдигаш мотиката над главата си и казваш: „да дойде Царството Твое..." Правиш с мотиката втората копка и казваш: „да бъде Волята Твоя..." Вдигаш я отново над главата си и казваш: „както на Небето..." Правиш с мотиката третата копка и казваш: „така и на земята". След това започваш да вдигаш мотиката до височината на очите си и продължаваш да се молиш: „Хляба наш насъщний, дай го нам днес..." Копваш с мотиката по земята и казваш: „и прости ни дълговете наши..." После отново я вдигаш до височината на очите си: „както и ние прощаваме на нашите длъжници..." Копваш с мотиката по земята и казваш: „И не въведи нас во изкушение..." Накрая отново я вдигаш и казваш: „но избави нас от лукаваго..." Копаеш отново и казваш: „Защото е Твое Царството, Силата и Славата во веки. Амин". Така повтаряш сто пъти тази молитва. На стотния път ще кажеш: „Бог царува на Небето, Бог царува на земята, Бог царува в живота, да бъде Името Му благословено". Ако искаш много да се подвизаваш, както досега, можеш да повтаряш молитвата на ден по сто пъти - сутрин, на обед и вечер. Всичко триста пъти."

Братът слуша и гледа онемял. Аз едвам сдържам смеха си, нещо в мен лудо се смее. Учителят го гледа сериозно. Братът се окопитва и казва: „Учителю, вие не ме разбрахте. Аз дойдох да искам от Вас да накарате брат Георги да ме върне на градината." Учителят го гледа строго и му казва: „И мен ме е страх от брат Георги Куртев. Иди и ти го помоли! Ако те приеме... Защото аз не мога да му кажа. Кажи му само каква молитва съм ти дал". „Ама Учителю, аз искам да се подвизавам в Господа". „По-хубаво подвизаване от тази молитва няма в света. Ще работиш и ще се подвизаваш. А тъй, без работа, кой ще те храни? Нали си чувал, че лозето не ще молитва, а иска мотика? Аз ти дадох и молитва, и мотика". Брат Васил стана и си излезе. Върнал се в Айтос, отишъл и разказал всичко на брат Куртев: как Учителят не го разбрал и как, вместо да му даде метод за подвизаване, му дал превод на „ Отче Наш" на езика на мотиката. А къде е по-горен човек от мотиката? И къде е по-горен човекът от молитвата? Не пасват, не се свързват тези две неща, според брат Васил. А брат Георги Куртев слуша и сълзи се наливат в очите му. Той гледа брата и вижда Величието на Учителя и Словото Му. Вижда и как е разрешил Учителят задачата с брат Васил. Ако брат Васил бе започнал да се моли с „Отче Наш" и с мотиката, брат Куртев би го приел отново и би му дал условие да се подвизава в градината с метода на Учителя - с молитва и мотика. Но той отказа. Такива случаи имахме много по наше време. Словото на Учителя може да стане плът и кръв, и живот за душите, които са готови, а такава готова душа бе брат Георги Куртев.

Мария Тодорова

Много братя и сестри, освен къщите си в града, имаха дървени бараки на Изгрева, където нощуваха след школния ден. Ние с майка ми също пожелахме да си направим малка дървена барака. Както на много други, така и на нас, със строежа на бараката се залови брат Николай Дойнов. Той накова скелето. На гредите, които бяха в четирите ъгъла, той накова две странични полегати бичмета, за да ги опаянти. Учителят мина и се спря, за да види как работим. Като погледна, каза: "Тези две бичмета не са заковани на еднаква височина. Ще се учите да не се лените. Всичко, което правите, да е от Високия Идеал. Ще разковете бичметата и ще ги наковете на една височина." Този урок остана да го помня през целия си живот. Бараката беше голяма - два на три метра. Майка ми, сестра ми и аз, когато ходехме на клас, преспивахме там. Този случай остана в съзнанието ми - всичко, което се работи, трябва да се прави и да се сравнява по Високия Идеал на ученика. Високият Идеал на ученика е свят, където пребивава човешката душа. Това е свят на Чистота, Виделина и Хармония. Ние трябва да го свалим на земята през постъпките и праведните дела в живота си. Това означава законът за Високия Идеал.

Мария Златева

(липсва стр. 437 от книгата - ще бъде добавена допълнително)

Записки от беседите на Учителя

Природата се е видяла в чудо, докато накара човека да работи. Природата се е видяла в чудо, докато накара човека да учи. Природата се е видяла в чудо, докато вкара в тази природа на човека движението, този пръв елемент на започващия порядък.

Леността е от човека, работата - от Бога.

На нивата орало, на лозето - мотика, а на жътвата - сърп.

Във всички хора трябва да се яви желание да работят на своя Баща.

В който час те намери господарят ти и те кара на работа, не се отказвай.

Във всички анали на Природата няма случай, дето някой да е работил с Любов и да е изгубил нещо.

Работете доброволно, каквото ви попадне. Не избирайте работите си, не определяйте положението си!

Работи без да се отделяш от хората и без да им се натрапваш.

2-3 часа за копане; 2-3 часа за музика; 2-3 часа за учене; 2-3 часа за благотворителност

Сам ще правиш леглото си, сам ще си услужваш във всичко.

Какво значи вяра? Да работиш при всички условия, това значи да имаш вяра. Ядеш ли, спиш ли, болен ли си, умираш ли, умрял ли си и пр. - работи.

И с гладки ръце влизат в гроба, и с груби ръце влизат в гроба, но за предпочитане е да работиш. Чудя се на хората, които не обичат да работят. Силата на човека е в работата! За всеки човек трябва да се създаде работа. Под работа аз не разбирам да работиш, за да печелиш. Работа е това, в което умът и сърцето взимат участие. Работата е най-красивото нещо в живота. Не гледай на работата като на унизително нещо. Ако считаш, че работата унижава човека, ти си създаваш най-лошите условия.

Какво значи смърт? Когато умът ти, сърцето ти и волята ти престанат да работят.

Не мислете за парите си в банката; не мислете, че сте осигурени. Всеки на работа!

За да се ползваш от благата на живота, и ти трябва да си работил за тяхното придобиване.

И вие трябва да научите по един занаят и да бъдете доволни от положението си.

Трябва да престанете да се осигурявате, а да работите. Човек може да си създаде в света някаква работа, която да го задоволява.

Всеки човек е определен за специална работа, вследствие на което и храната му трябва да бъде специална. Запример, всеки човек не може да меси хляб; всеки човек не може да готви. Всеки човек не може да бъде учен, писател, философ, музикант и т.н. Човек трябва да се изучава, да знае за каква работа е определен.

Докато човек мисли, че трябва да го пенсионират, че трябва друг да го замести в работата му, а той да излезе и да поживее щастливо, животът на общия организъм ще куца. Вижте какво става със земеделските рала, които не работят. Щом не се работи с тях, те ръждясват. В този смисъл, пенсионерите са ръждясали рала. Най-голямото нещастие в света са пенсионерите. Значи, не трябва да има пенсионери в света. Писателят трябва да умре с перо в ръка... Такива хора изисква бъдещето! Горко на онзи баща, който очаква на децата си да го гледат! Какъв е този баща, когото синът трябва да гледа? Това са болезнени явления в живота, а дето има болести, там не може да има щастие. Това всички трябва да знаят.

Който работи, яде най-хубавата храна; който не работи, на него дават укрухите.

"Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно" (Ев.Мат. 5:3) - Кои са нищите духом? - Които работят. Значи, който работи, ще наследи Царството небесно.

Много хора, докато минават за светски, те са работливи. Щом станат религиозни, те се отпущат, поддават се на мързела си и не работят. Те започват само да съзерцават. Това съзерцание не е нищо друго, освен мързел. Като светски хора, те знаят, че трябва да копаят, да разорат нивата, да я посеят и след това вече очакват, каквото Бог даде. Обаче, като духовни, те нито копаят, нито орат, нито сеят. Очакват дано Бог им даде нещо. Ако не получат нещо, те се разочароват.

Че и християните така се подвизават - с двата пръста. Господ не ще такова подвизаване, но иска гимнастика жива на ръцете и краката, да се раздвижите. Иска добродетели, добри дела, да се раздвижите добре, да оздравеете. Защо сте болни? Защото сте лениви. Схванати сте в краката, в сърцето, в ума, в очите, в устата, а само знаете да искате от Господа: "Дай ми, Господи, това и онова". Искате Господ да ви слугува. Да, но вашите ръце, крака ще се схванат. Защо ви болят нозете? - Нямате добродетел. Защо ви болят ръцете? - Правдата ви липсва. Те са ви дадени да ги движите в добро дело. Не работите добро - ще страдате. Защо ви болят ушите? - Липсва ви мъдростта. Защо ви болят очите? - Нямате виделина. Ако устата ви боли, нямате любов, зъбите - също; главата - нарушили сте истината, няма я у вас. С тях трябва да вършите добро за Господа, а вие вършите противното. Когато Господ им дава здраве, тях ги мързи да си прислужват, щом запрат да правят добро, разболяват се и викат доктора. И докторът им дава гимнастика. Една майка, която я мързи да струва добро за Господа, Господ й даде една мързелива дъщеря, за да й шета и заповядва. Когато една мома е ленива за Господа, Господ й дава един мъж да му стои диван насреща и да му угажда във всичко. Когато Господ види мързела в бащата, че не струва добро, то Той му дава един разсипник син, за да му разпилява парите по карти и блудства. Така Господ разбира от болните, мързеливи и ги цери с гимнастика.

Всъщност вие сте добри, но сте лениви, духовно лениви, немарливи, индиферентни и не знаете как да употребявате добрината. Понякога се показвате много работливи, но това е само привидно. Приличате на един човек, който работи само, когато господарят му е до него, щом никой не го наблюдава, работи си пак, както знае той. Леността е вследствие земната душа, която ви завладява и Господ като вижда, че хората са много мързеливи, изпраща им страдания, за да напуснат мързела.

Следователно, човек не трябва да изпада в крайности. Докато живее на физическия свят, той трябва да работи и физическа, и сърдечна, и умствена работа. Щом стане духовен, той трябва да работи още повече, и то и в трите свята.

Искате ли да бъдете истински религиозни, вие трябва да се занимавате с отглеждане на цветя, плодове и зеленчуци, които да отглеждате грижливо и с любов.

Сега на онези от вас, които са земеделци или градинари, ще им дам да направят следующия малък окултен опит през тази година. Отделете си едно място - декар, 1 декар или 100кв.м, насейте го с жито и когато расте то, ходете често, обикаляйте туй място, четете си, молете се на Бога и туй жито, което е расло под вашите молитви, съберете го, направете хляб, нахранете някои хора и вижте каква разлика има между този хляб и другия и какво влияние ще окаже той. Друг опит: имате някоя слива, която ражда. Ходете при нея всеки ден, пращайте й хубави мисли, когато зреят плодовете й. Когато узреят, дайте тези плодове на онзи, когото обичате и ще видите какви резултати ще произведе.

Чрез всички зеленчуци, които продава, градинарят предава своите неразположения или разположения.

Когато садите боб, царевица, пшеница, дини или нещо друго, добре е това да става в периода на импулс за растене на растенията. Но в това време те не могат да растат. Те имат само вътрешен подтик за растене, но самото растене спира. Щом луната започне да се празни и растенето на растението започва. Добре е да се сеят дините, когато луната е малко празна. Те (българите) не обичат да сеят дините, когато луната е съвсем пълна, защото са забелязали, че тогава те не узряват добре.

Малко лозари има, които знаят да обрязват лозите. По колко очи трябва да се оставят на лозите? Някои оставят по едно око, други по - две, а рядко - по три. Едното око символизира Бога. Двете очи - човека, за двете очи казват: "Ненаситни човешки очи". Според мен на всяка лоза трябва да се оставят най-малко по три очи.

Градинарят да знае кои дървета не се търпят. Праскова и зарзала между сливи изсъхват, както у човека има нетърпение един към друг. Човек, който не люби Бога, не може да търпи този, който Го люби. С плодните дървета е тъй. Отначало почва вътрешна борба, а като растат - борба между клони и корени. Едно цвете иска да се премести от друго. Орехът има тежка аура. Яж му орехите, но бягай от сянката му.

И тъй, мързелът е за невежите, учението - за учениците, за трудолюбивите, а работата - за посветените, които разбират нещата и ги прилагат. Невежият се мъчи, ученикът се труди, а добрият, посветеният - работи. Щом се мъчиш - невежа си; щом се трудиш - ученик си; щом работиш - добър, посветен си. Мързелив ли си, прост и невежа ли си не учиш ли, не се ли трудиш - не си ученик; не работиш ли - не си добър, не си посветен. Някой казва: Как да излекувам мързела си? - Започни да учиш! - Аз искам да стана добър човек. - Щом искаш да станеш добър човек, ти трябва да работиш! В работата човек придобива светлина, знание. Щом има светлина, знание, той е посветен човек.

Някой казва: Дотегна ми вече да работя! Така може да каже само мързеливият. Човек трябва да работи с приятност, с любов, никога да не се отегчава.

Който правилно прилага, той си почива. Който неправилно прилага, той се уморява. Някой чука по цял ден, но като не знае как да чука, отслабва, уморява се и се отказва по-нататък да работи. Който знае да чука, той в 5 минути може да свърши работата си. Приложението иска умение, а не усилие.

Помнете: Трудът е най-ниската точка, до която можете да стигнете. А пък служенето е най-високата точка, до която можете да се качите.

Нима съвременните хора работят? Това не е работа, то е мъчение, труд. Работа се върши винаги с любов; трудът служи на дълга, а мъчението става чрез насилие. Всичко това става от тази частна собственост.

Не се насилвайте, защото с насилие и мъчение работа не се върши.

Ако се трудите повече, отколкото са силите ви, това е от лукаваго.

Днес всички хора са производители и се стремят към изобилие. Не, хората трябва да се върнат към първоначалната култура, на която девизът е бил: Малко, но хубаво. Малко говори, но хубаво място да хване. Малко направи, но хубаво, всеки да остане доволен.

Като отиваш на работа, излез с лицето си навън. Обърнеш ли се с гърба си, работите ще останат назад.

Когато отиваш на работа, не бързай. Тръгни бавно, полека и постепенно ускорявай хода си. Така по-добре ще свършиш работата си, отколкото ако тръгнеш бързо. Знае се, че видните педагози, художници и музиканти са били хора на търпението.

Човек трябва първо да се помоли на Бога и после да започне да работи.

Сряда - ден, в който не се сяда. Ако човек седи, ...ще пострада. Ден на мисъл, на работа, на учене.

Аз искам да бъдете весели. Кога? - Когато завършите работата си. Искам да бъдете сериозни. Кога? - Когато вършите работа.

Добре е да търгува човек, но да бъде сам и производител, и продавач.

Светът се издържа не с капитали и пари, а с труд. Всички казват: "Дайте пари!" Не, трудът е, който поддържа света! Трудът, който ние влагаме, ония работни ръце, ония работни маси - това не са нито маси, нито екземпляри, нито елементи - а това са ония работещи души, които влагат своята воля, които ден и нощ работят. Аз наричам това "Свещения труд", който поддържа света. И ние се нуждаем не от пари, а от труд. Има ли този свещен труд, парите ще дойдат. Парите са равносилни на онова, което ние добиваме от Природата. В съвременния културен живот хората имат само една лъжлива идея. Правят сметки да се уравни бюджета. Не, трудът е, който оправя света. Когато всички почнат да работят честно и почтено, ние ще имаме един строй

по-добре уреден, отколкото днешния.

Един ден органическият живот ще се облекчи и тогава хората няма да се мъчат и трудят, както сега, но ще работят. Работата им ще бъде по-малко от сегашната.

Ще дойде ден, когато от всеки човек ще се иска отчет какво е направил на Земята, какво е дал на човечеството. Докато е болен, човек се нуждае от помощта на лекари, на милосърдни сестри. Като болен всеки може да го помилва, да му каже една сладка дума. Оздравее ли, излезе ли от болницата, веднага трябва да отиде на работа. Мъже, жени, деца - всички трябва да отидат на работа. За здравите се предвижда работа, а не милване. Светът се нуждае от здрави, работоспособни хора, а не от инвалиди.

Ако на земята всички работят, щеше да падне за човека всеки ден 2-3 часа физически труд.Всеки ще има нужда да работи само по два часа на ден, а останалото време ще бъде употребено за нуждите на духа. Щеше да има свободно време за изкуство, наука и пр. И такава култура ще настане на земята. Съвременните народи работят много, с малки придобивки, а пък им трябват 2 часа, за да изкарат прехраната. Всичкото време на човека днес отива за физически труд и не му остава време за нищо друго.

Ако отидете в Америка, ще видите, че в училищата учат децата освен на наука, и на съответстващи за тях занаяти. Там всеки работи, всеки сам изкарва прехраната си и счита за унижение да очаква подаяния. Там се уважава всеки младеж или мома, които работят.

Бих желал в България всеки да се стреми към труд. Това се отнася до гражданите, защото за тях се явява опасността от леност, а не за селяните.

Каквито и да сте по положение - свещеници, учители, съдии или земеделци - всички трябва да сте готови за работа. Този е пътят, по който българският народ може да се повдине. За да стане един народ велик, Бог на разума, на интелекта, на сърцето, на душата, на силата трябва да живее сред него и всички да бъдат доволни от труда и от работата си.