Jump to content

ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ


Recommended Posts

ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ

Спомени на ученици

Учителят лекуваше и по трите възможни начина: физически, духовен и Божествен. При физическия начин Учителят даваше някакво лекарство на болния, което да го взема един-два месеца. При духовното - пак даваше лекарство и за един-два дни болният оздравяваше. Или го нахокваше и изпъждаше да си върви (изпъждаше духовете от него) и на другия ден болният е здрав. По Божествения начин - с лекарство и една дума (когато има опасност за живота) или мисъл, помилване по главата - болният оздравява веднага.
Учителят лекуваше по прост или сложен начин, невидим, изключителен, чудноват, но винаги на основание на факт - Той намира причината на заболяването и именно причината лекува. Всичко, което ние наричаме заболяване, Той нарича състояние, резултат на някаква вътрешна причина и нея лекува. Самата болест, която всички виждаме, е последствие на дадена причина. Лекарите лекуват последствията на болестите, а Учителите лекуват причината. Учителите и знахарите знаят кога и по какъв начин да разтворят съзнанието, да го разтърсят, че да го освободят от онова външно, механическо сътресение, което природата по външен път му е причинила.

Паша Теодорова

Когато срещнах една сутрин Учителя за пръв път през една лятна ваканция, ме посрещна оживено с думите: "Идете, рекох, в клиниката. Ние имаме тука клиника за всички болести. Кой от каквото е болен, като поработи там, ще оздравее. Идете, там са Стоянка, Пенка, Деметра". И ми посочи с ръка лозето. Той се връщаше оттам. Аз отидох в лозето. Там заварих назованите от Учителя млади сестри - учителки, дошли на ваканция. Те ме посрещнаха радостни и започнаха да ми разказват за клиниката. Така работели: копаели, плевели, почиствали градината и лозето сутрин към 10 до 11 часа - само един час. Изпотявали се хубаво под жарките лъчи на слънцето, после се прибирали вкъщи, обливали се със слънчева вода, преобличали се и отивали на обяд. Чувствали се отлично. Всички неразположения, умора, с които дошли от провинцията, изчезнали. Даже Деметра (Учителят така й викаше, тя се казваше Димитрина), се похвали, че била доста закъсала със здравето и сега се чувствала много добре. Разбира се, включих се на работа веднага и аз. Наведох се и почнах да плевя магданоза.
Но ето, Учителят пристига: "Рекох, днес да наберем ягоди за гостите за обяд". "Гостите" бях аз. Нямаше други гости този ден, освен мене.
Аз се бях забавила в Стара Загора и пристигнах две седмици по-късно от другите. Обърна се към мен: "Те, рекох, вече доста дни има, откак са постъпили в клиниката и се чувстват много добре. Ти къде беше досега? Всички неразположения ще отидат в земята. Тя извлича от нас болестите, а ние черпим от нея енергия. Освен това, изпотяването е много хубаво нещо. Няма да оставим болен човек между нас".
Набрахме ягоди и всички дружно излязохме да ги занесем в стола и да се приготвим за обяда.
Ред години тази клиника функционираше. Здрави и болнави, млади и възрастни сестри отиваха да поработват само по един час на ден преди обед и така болните се лекуваха, а здравите се ободряваха и освежаваха. Уви. Постоянството, изглежда не е черта на българина. Ние изоставихме този тъй лек и приятен метод на лечение. А Учителят не обичаше да повтаря. Като кажеше нещо веднъж, ние трябваше абсолютно да вярваме и да го прилагаме постоянно, за да имаме винаги добри резултати.

Наталия Накова

Учителят направи един път изказване в смисъл, че истинският лекар трябва да бъде духовно посветен и издигнат човек, а истинският свещеник трябва да има солидни знания по медицина. Единият е лекар на физическото тяло, а другият - на духовното и те не се изключват един друг, а напротив, трябва да вървят ръка за ръка, ако искаме да имаме добри резултати от лечението.

Тодор Божков

По настояване на очен лекар от IV клас започнах да нося очила с половин диоптър за късогледство и завърших гимназия с шест и половина диоптъра. Когато дойдох в София на работа, имах възможност да посещавам редовно беседите и да разговарям с Учителя. Един ден реших да Му заговоря за очите си. Тогава бях доста наивна и далеч нямах представа за истинския образ на един ученик. - "Моля Ви Учителю, кажете ми метод, как да излекувам очите си. Нали съм окултен ученик и трябва да се освободя от недъзите на болестите си? Ще направя каквото ми кажете. С лекарска помощ стигнах дотук. Вас моля да ми помогнете!" - казах с пълна вяра и млъкнах, за да чуя съвета на Учителя. - "Всяка болест има две причини - физиологическа и психологическа. Сега аз ще ти обясня физиологическата причина на твоето късогледство. Представи си очната ябълка, ириса... и в дъното жълтото петно. При късогледството лъчите, които влизат в окото, не се пречупват в жълтото петно, а преди него. Сега твоята задача е, да продължиш лъчите, които влизат в очите ти, за да достигнат до жълтото петно. Първо, свали очилата и ще ги слагаш само когато си на театър или когато искаш да виждаш много далеко." - "Аз съм толкова свикнала с тях, че на три крачки не бих могла да виждам познатите си - се опитах да възразя." - "Е, ще виждаш само тези, които са до тебе - весело ми каза Той. - Второто, ще си определиш удобно за теб време сутрин, обед и вечер и без да те знае и вижда никой, за пет минути ще концентрираш мисълта си върху очите. Ще си представиш окото и мислено ще продължаваш лъчите до жълтото петно. Третото, на масата си ще сложиш зелен лист хартия и ще се стараеш да гледаш повече зелен цвят. Ще отбягваш крещящите цветове. И четвъртото, всяка вечер по половин час ще ходиш на тъмно без очила. Като казвам да ходиш, то значи да се движиш. Не е достатъчно да стоиш на тъмно, а да се движиш в тъмно. Прави това и ще видиш резултатите!"
Свалих очилата. Трудно свиквах без тях, но все пак свикнах. Изпълнявах стриктно казаното от Учителя. Без да споделям с когото и да било, обикалях двора по половин час на тъмно. Скривах се на всевъзможни места и по три пъти на ден по пет минути съсредоточавах мисълта си върху очите, а в стаята ми преобладаваше зеленият цвят. Така се изминаха три години и половина. Когато слагах очилата в театъра, виждах по-ясно, но очите ме заболяваха. Отидох на преглед при професор Пашев, при когото ходех от години, според когото късогледството ми не би могло да се намали, а обратно, за да не се увеличава, трябвало да нося непрекъснато очила. За негова изненада, сега късогледството ми бе намаляло с два и половина диоптъра. "Е, понякога Природата прави чудеса" - каза професорът и ми даде рецепта за очила четири диоптъра. Аз бях щастлива, че опитът на Учителя бе по-ефикасен от лекарските наставления. Майка ми, която беше с мен, сдържано оправда моите ексцентрични упражнения. И като резултат от това, тя ми напомняше да не пропускам вечерните обиколки в тъмно, които дотогава считаше едва ли не за глупост. Похвалих се на Учителя. - "Да, понякога малките погрешки довеждат големи последствия и често големите последствия се лекуват с малки корекции" - каза спокойно Учителя, без да подчертае какво голямо добро ми беше направил.

Милка Периклиева

Ето какво четем и в една беседа от Учителя:
"Мнозина са питали какъв начин има за усилването на човешките очи. Казвам: Един начин има, който е много прост. Избирайте тъмни и бурни нощи и тогава излизайте навън, да се взирате. С това взиране очите ви ще се усилят. Вашите очи са отслабнали, поради това, че малко кръв приижда в тях. Като излизате вечер, взирайте се в Небето да различавате звездите от шеста и седма степен величина. Като останете в стаята си, пак - изгасете лампата и правете опити да се взирате в тъмната стая, да намирате този или онзи предмет. Освен това, за засилване на очите, на нервната система главно, качвайте се на височини, около 1500-2000 м. Като прекарате на такива височини около 25 дни, очите ви ще се засилят и нервната ви система ще се подобри. Не ходете на планините за удоволствие. Аз отивам на планината, за да вляза в общение с Разумното начало в нея и да придобия от нея нещо! Планината е разумна, разумни сили я управляват."
Бях младо момче, току-що дошъл от провинцията. Настаних се да живея на Изгрева. Учителят познавах по разговорите на майка си и брат си, но аз бях още неоформен младеж и нямах отношение към Него. Един ден Той ме срещна случайно из алеите на Изгрева, усмихна ми се приятелски и рече: "Защо не хвърлите тези очила?" - "Ама аз съм късоглед, Учителю" - побързах да му обясня, също усмихнат дружелюбно. "Може, рекох, да ги хвърлите." - "Но аз от детинство нося очила. Аз съм късоглед, не мога да ходя без очила" - настоявам да Му обяснявам, помислих, че не ме е разбрал.
Тогава Той каза: "Можете ли да отидете на Витоша, но без очила и да гледате зелената трева, зелените гори, въобще зеления цвят в продължение на три месеца? И повече няма да ви трябват очила." - "Добре, Учителю, мога, ще отида."
Аз бях млад, здрав, силен, бодър, пъргав като коза. Обичах планината, обичах туризма. Беше краят на пролетта и началото на лятото. Аз стегнах раницата си, съобщих на майка си и на брат си, хвърлих очилата и отидох на Витоша. От хижа на хижа, от връх на връх, прекарах три месеца на планината. То бяха незабравими дни. Оттогава и до днес, вече съм на 50 години, очила не са ми потрябвали.
Учителят препоръчваше за засилване на очите и сутрин при изгрев Слънце да се гледа в слънцето без очила в продължение на пет минути от изгряването му.

Атанас Минчев

Веднъж нашият обичан брат, зъболекарят Михаил Стоицев, отишъл при Учителя и му се оплакал, че зрението му вече много отслабнало и не ще може да ходи и да посещава приятелите по градове и села, кое го досега бе правил. Учителят му препоръчал да посреща изгревите на Слънцето и да прави гимнастика на очите.
Брат Стоицев приложил препоръчания метод около една година и получил подобрение на зрението. Същият споделил тази си опитност с други наши приятели, за да могат да се възползват при нужда.

Георги Събев

През 1935 г. работех в "Горска индустрия", село Кочериново в Рила като магазинер. От преумора очите ми отслабнаха. Лекарят ме прегледа и предписа инжекции, които бяха много болезнени и аз се отказах от тях. Тогава се сетих за Учителя и си казах: "От Учителя по-голям авторитет няма, ето защо ще отида да се посъветвам с Него." Срещнах се и Му казах болката си. Той ми препоръча да почна да вземам стъргани моркови с лимон, а при липса на лимон, с малко винен оцет преди всяко ядене, а вечер да слагам краката до глезените в топла вода и с канче да ги поливам от коленете надолу. Ту десния - ту левия, около десетина минути. След това да обувам чорапи или терлици и да си лягам. Това продължи 30-40 дни, но аз на седмицата почувствах голямо облекчение.

П. Терзистоев

На един мой братовчед, железар, при работа в окото му влиза желязна стърготина. След лекарска намеса, превръзки, д-р Момчилов му каза, че окото му трябва да се извади. Тогава баща ми отива при Учителя за съвет. Учителят казва, че ако извади едното око, ще пострада и другото. Препоръчва му да направи млечен компрес на пострадалото око. Окото му оздравява.

Георги Радев

Едно от децата на брат Гръблев, го заболяло ухо. Местният лекар го лекувал цял месец, но с нищо не помогнал. За станалото след това братът разказва: "Най-после лекарят ми рече: "Господин Гръблев, аз не мога да направя нищо повече и ви съветвам да заведете детето в София и да му направите трепанация". Отговорих му, че предпочитам момчето ми да си отиде, отколкото да направят трепанация и то да остане идиот. Още на другия ден взех влака и отидох в София, за да питам Учителя какво да правя. Казах му, че лекарят препоръчва да се направи трепанация, но аз не съм съгласен. Учителят ми вдъхна вяра: "Ще му мине. Ще вземеш едно памуче, ще го натопиш в зехтин и ще го сложиш в ухото - това ще направиш няколко пъти и ще му мине. Ще трябва малко да затоплиш зехтина." Благодарих Му, сбогувах се и си заминах. Още на другия ден направих, каквото Той ми препоръча и след седмица момчето ми беше съвършено здраво. Повиках лекаря и му показах оздравялото дете. Той само се почуди, без да може да каже нищо."

Никола Гръблев

Жена ми заболя с ушите си. Стигна се дотам, че трима лекари я преглеждат в Лом, за консулт я пращат в София на хирург. Трепанация трябва да се прави на ухото. Тръгваме веднага за София. Тя не пожела да отиде при хирурга, а пожела да отидем при Учителя. Учителят каза, че ще мине, но да налага на ушите един топъл компрес с трици. Вечерта пита: "Как е германка- та?" Дава назначение за един млечен компрес. Мляко се сварява, изцежда се лимон в него, после се вари, получава се едно сирище и се прави лапа в тензухена кърпа, налага се на болното ухо. Изтече всичко от ухото като гной и секреция. Олекна й, спадна високата температурата. Тя е вече здрава, на другия ден се връщаме в Лом. Лекарите я преглеждат отново и не могат да разберат нищо. И какво да им разправям, дали ще ми вярват? Замълчах си. А жена ми Хилда също мълчи. Тя знае вече - Христос и Учителят са едно.

Васко Искренов

Аз от малка страдам от ухо. През 1934 г. беше много голяма суша в нашия край и отиде мъжът ми да работи в Тополовград. Там отидох и аз с двете си деца, за да изкараме зимата заедно, да не са на две места разноски. Там дружахме с един евангелски пастор, който беше запознат с наша сестра учителка - Наталия Накова. Всичките братски песни пееше и въобще познаваше Учението на Учителя и се събирахме вечер. Много хубаво си дружахме. Пеехме, приказвахме. Не щеш ли, изведнъж ме заболя ухото. Неговата жена е аптекарка. Той ми донесе много хубаво лекарство, обаче като туря, за пет минути мине и пак започва да ме боли и аз слагам и изгоря отвън ухото ми. Стана рана и тогава се стигна до връхната точка, тъй да се каже на непоносими болки, че нито спане, нито храна. Мъжът ми вика: "Дане, трябва да пишем на Учителя!" - "Късно е вече. Не мога да чакам да пишем, че да ми отговаря. Аз тая вечер правя връзка с Учителя." Той нали казва да направим връзка: "Сложете контакта и радиото ще тръгне". И аз вечерта като си лягам, казах си формулата. Не можех и да се моля. То нали, за да кажеш молитва трябва да си спокоен. И казах само формулата: "В името на Божията Любов, в името на Божията Мъдрост, в името на Божията Истина, в която живеем и се движим и със силата на живото Слово Божие, да се разпръснат всички тъмни и вражески сили и зли помисли от лицето на Земята" и духнах. Три пъти я казах. Заспала съм за съвсем малко и сънувам, че се намирам на пазарището в Тополовград и срещам един много благороден старец с бяла брада. Но не е Учителят. Той ме поздрави, запита: "Как си?" Аз му отговорих: "Много ме боли ухото!" Той каза: "Ах, без пари лекарство. Ще отидеш при една жена млада, която кърми първо детенце, да бъде момченце, да ти сложи от нейното мляко на ухото." И преди още да му благодаря, него го няма. Сънувам, дето са ми говорили за един Гошо, че се оженил за едно момиче от село, имал бебе момченце и не го знам къде живее, но изведнъж намирам се на неговата порта. Като чукнах с пръста си, чух звука от моето чукане и се събудих. Мъжът ми казва: "Дане, ти заспа малко." - "Заспах, ама аз вече стана ли, то ще оздравея." Сутринта като навалял един дълбок сняг, едни преспи, нали тук е Сакар планината, а аз едва вървя. Пратихме хазайката. Тя отиде с една чашка, донесе ми съвсем мъничко млекце - цръкна ми малко млекце Гошовата булка. Като го сложих на ухото, също като на Симоновата проказа, изчезна, както отвътре оздравя, така и отвън, веднага. Значи за вас може да е лъжа, за мен това е истина, веднага ми оздравя ухото и отвън, и отвътре и до ден днешен не ме е заболяло - вече съм на 83 години. Като ми мина, аз се прибрах на село и сях памук. Като го берях вече наесен, по Елховското шосе виждам заминава жена с увито момиче с шалове, а духа един студен вятър. Аз не можах да ги питам къде отиват, защото бях надалеч, но когато отивах вече към шосето, те се връщат и аз ги питам: "Къде ходихте? Защо се връщате бързо?"- "Стойка я боли ухото - майката разказва. - И ходихме да търсим фелдшер, обаче няма и се връщаме и какво ще правим, не може да спи вечер". Аз веднага се спрях: "Намерих лек за ухото. Идете при Мара Атанасова да й сложи от нейното мляко в ухото!" И те отишли, направили това. Минаха няколко дена, заварвам тази жена на фурната и тя ме прегръща: "Чедо, Господ здраве да ти дава. Стойка оздравя като й сложи Мара от нейното мляко и не я боли вече ухото". Аз си викам на ума: "Благодарете на Бога, на Учителя." И така, излекува се и туй момиче.

Данка Хр. Колева, кв. Прослав

Борис Равноустов - сладкар от Ямбол, заболява от ухо. Най-добрият лекар в Ямбол, д-р Момчилов, му препоръчва да си направи операция в Бургас. Борис чрез писмо иска съвет от Учителя, дали да се съгласи на операция. Учителят му отговаря, като му дава следния съвет: Да направи нагряващ компрес от пресечено краве мляко зад ухото. Той изпълнява съвета, но резултат не получава. На другия ден получава второ писмо, с което Учителят му обяснява, че не е получил резултат, защото не е загрял добре мястото. След втория компрес ухото оздравява.

Жельо Танев

Аз бях заболяла от гуша и си слагах шалче бяло да не се вижда. Един ден бях с братя и сестри, беше и сестра Златева - майката и стояхме пред приемната стая на Учителя. По едно време Той се показа на вратата и се обърна към мене с думите: "Рекох, какво имате там?"- и посочва шалчето ми. Аз се смутих и Му казах: "Ами имам гуша". Той тогава каза да донесат зехтина от стаята Му и да ме разтрие сестра Златева. Тя ме разтри с Неговия зехтин. В неделя, когато Учителят държеше беседа, каза така: "По разни части на тялото на човека се явяват разни тумори и гуши. Те се лекуват с мазане със зехтин и разтривки, като всеки ден в продължение на девет дни се казва следното: "Всеки ден туморът намалява!" И така за девет дни трябва да изчезне". И аз така постъпих със себе си. Всеки ден мажех гушата си със зехтин, казвах формулата и разтривах гушата си със силна вяра. И действително, до деветия ден тя се стопи и изчезна напълно.
Нашата съседка беше заболяла също от гуша. Аз отивам у Тяна, веднага започвам да я разтривам, както правех със себе си. Разтривки силни и много молитви и разтривки до изпотяване. Толкова много трябваше да я разтривам. Това беше първия ден. Втория ден, третия ден усилвах разтривките, около половин час я разтривах и докато дойде деветия ден, гушата й се стопи и нищо не остана от нея. Всеки ден като я разтривах, казвах формулата на Учителя, че гушата й намалява. Така постъпвах всеки ден, докато дойде деветият ден, в който абсолютно изчезна нейната гуша. Тя беше много голяма. Лекарите останали учудени от нейното тъй бързо оздравяване. Тя беше пила йод според техните препоръки и приеха, че се излекувала от йода.

Стефка Няголова

Следващият пример е за една сестра, която започва да линее от ден на ден и болестта я стоварва на леглото. Отиват и съобщават това на Учителя. "Рекох, кажете й да яде риба!" Но сестрата се удивлява: "Учителю, в София няма риба. Рибата е в морето. И освен това тя е вегетарианка." Учителят я изглежда и казва: "Като няма риба в София, то други са я хванали и са я сложили в консерви. Оттам ще яде." - "Но, Учителю, защо именно риба, а не нещо друго?" - "На сестрата й липсва фосфор в кръвта. А мозъкът й има нужда от него като елемент. Единствено в рибата има фосфор. И тя може да си попълни недостига на фосфор в кръвта като яде риба. Като си попълни недоимъка, после пак ще бъде вегетарианка." Сестрата предаде точно думите на Учителя. Болната сестра имаше сили толкова, колкото да поклати с клепачите на очите, че е съгласна. Купиха консерва риба и започнаха да й дават от рибата на малки хапки. Малко по малко за една седмица състоянието на сестрата се подобри. На втората седмица тя вече играеше Паневритмия. Приближавам се до нея и казвам: "Сестра, вие много хубаво и с вдъхновение играете днес Паневритмията." Тя се обръща засмяна: "Днес аз не играех, а плувах в небесния простор като риба, защото в кръвта ми тече рибешка сила и флуида на рибите от океана. За мен това е Небесен океан от слънце, въздух и вода. А аз пред теб не съм сестра, а една златна рибка от приказките." Аз занемявам. Не очаквах такъв отговор и такова обяснение. Приказката за златната рибка от морето се бе пренесла на Изгрева и се бе реализирала в своята пълнота.

Галилей Величков

От много време страдах от болно сърце и се чудех какво да правя. Постоянно търсех лекар, който да ме лекува, но ефикасно лечение не намерих. Една нощ сънувах следния сън: Идва при мен един старец със свежо, хубаво лице и с бяла брада, който ми каза така: "Ти постоянно търсиш лек за твоето сърце и не си намерила досега. Престани да търсиш! Не ти трябва! Аз ще ти кажа лекарство, с което ще се лекуваш. Лекарството е следното: Ще вземеш клей от бадем и ечемик, ще ги опечеш, ще ги счукаш, пресяваш със сито, смесваш ги с една водна чаша пчелен мед. Употребява се три пъти на ден по една супена лъжица, преди ядене." С това лекарство аз оздравях.

Мала Желева, с. Горица, Поморийско

Един брат отива за съвет при Учителя и Той му казва:
"Ще вземеш мляко, ще го свариш и после ще го пресечеш с лимон. Ще вземеш пресеченото мляко и от него ще си направиш компрес. Няколко такива компреси ще подобрят положението ти. Тези млечни компреси ще ти покажат има ли нечиста материя там или не."
И наистина, той направи 2-3 такива компреса и положението му се подобри. Кракът набъбна и на това място, дето е нечистата материя, отвори се една малка дупка, отдето изтече всичко нечисто. Температурата му спадна, мястото се пречисти.
Баща ми се разболя. Брат ми беше лекар, завършил в Италия, с много голяма клиентела и добре поставен в лекарските среди, започна да го лекува. Баща ми имаше двойна бронхопневмония. Брат ми го лекуваше с лекарства и силна храна. Тогава още нямаше сулфонамиди, нито антибиотици - това беше преди войната. Сулфонамидите дойдоха след 1943 г. в България от Германия по време на войната и то имаше един препарат, наричащ се "Пронтозил". Човек, когато го поемеше, урината му се оцветяваше оранжево, но лекарството имаше голям ефект. Тогава една кутийка се продаваше за една жълтица. Така немските войници продаваха в България това скъпо и ценно лекарство. Та брат ми лекуваше баща ми с лекарства и силна храна, но още го нямаше "Пронтозил"-а и той ставаше все по-зле. Отидох при Учителя, обясних му всичко и Той ми каза: "Направи млечен компрес. Но ако яде силна храна, организмът му, докато се пригоди на много храна, то той ще си замине.
Ще му даваш малко храна - мляко половин чаша и половин чаша вода. На четиринадесетия ден температурата ще спадне от 38,5 на 37 градуса". Това ми каза Учителят, аз отидох у дома и разказах на баща ми какво е казано за него, той повярва и остави аз да го лекувам. Брат ми като разбра - нали беше лекар, дойде и ми удари един шамар, че лекувам без да имам право за това. Така се възприемаше от лекарското съсловие - лекува само онзи, който има диплома. Но баща ми беше посетил веднъж една беседа на Учителя. Бе го видял, беше се докоснала душата му до Божественото, повярва и ми позволи да го лекувам. Направих млечен компрес и го наложих на гърба. Той се слага вечерта и се сваля сутринта и се прави през ден. Така баща ми оздравя за изненада на всички. Баща ми се разположи към мен и после дойде с нас на Седемте Рилски езера при лагеруването ни. Там много му хареса, дори се разхождахме с лодка по езерото. Веднъж споделих с Учителя, че баща ми иска да го приеме, за да благодари за лечението. Съгласи се. Отидохме при Учителя, аз Му целунах ръка, баща ми също се наведе и Му целуна ръка, благодари Му. Учителят поприказва с него общи работи, после дойдоха други посетители, ние станахме и си отидохме. Баща ми остана много доволен от летуването и от това, че той благодари на Дънов. За него той не беше Учителя, а господин Дънов. Но все пак благодари, а това не бе малко за него, да се поклони и да целуне ръката на Бога без да знае пред кого застава, кому се покланя и кому целува ръката.

Мария Тодорова

Майка ми беше много болна. Свила се на кълбо с адски болки в корема. Болеше я целият корем. Заведоха я на лекар и казаха, че е остър апандисит и предложиха да се оперира. Аз без да я питам отидох при Учителя и Му разказах за мнението на лекарите. Каза ми: "Не е това, което мислят лекарите. Не е апандисит, а възпаление на дебелото черво. Да се прави млечен компрес през ден, иначе ще си замине, ако си направи операция. Болно е дебелото черво, сложи млечен компрес". Отивам при майка ми и разказвам какво е казал Учителя. Ама като чу, че е от Учителя, настръхна и крещи: "Той провали дъщеря ми и не искам нищо от него". Казах й да избира: ако иска да живее, трябва да се съгласи, а като се съгласи ще се лекува по Неговия начин и като оживее, ще знае, че живее, благодарение на господин Дънов и главно затова, че е майка на една Негова ученичка. Майка ми беше в ужас. Баща ми бе на моя страна, а брат ми като лекар, бе за операция. А това беше преди войната, когато на три операции, направени за апандисит, оживяваше един, а другите двама умираха от инфекции. Сега, 40 години след това, времената са други и дори при спукан апандисит и перитонит хората оживяват. Сега хирургическото лечение е друго, има лекарства срещу инфекцията. Въпросът бе майка ми дали да умре или да живее. Започна се голяма караница у дома. Големи разправии. Казах й да позволи да направя опит, за да оживее. Тя мълчи. "Слушай какво, ако отидеш в болницата, ти вече си умряла, а ако останеш тук, можеш да живееш много дълго. Изборът е твой. Аз повече няма да говоря с теб". Аз бях много войнствена и решителна и след дълги разправии с брат ми и с родителите ми им казах да опитаме с млечен компрес и ако не стане нищо, то тя може да се оперира. И понеже баща ми го бяхме излекували по същия начин с този млечен компрес, когато щеше за малко да си замине, то накрая се реши аз да вляза в ролята на лечител. Учителят ми каза, че на четиринадесетия ден температурата ще спадне на 37,5 градуса, както се и сбъдна. Аз започнах да слагам млечния компрес на онова място, където имаше една подутина като бучка, т. е. където беше възпалението на дебелото черво според думите на Учителя. Преди това Учителят бе обърнал внимание, че отначало има подобрение, а след това идва процес на влошаване, защото се разнася възпалението от дебелото черво и всички токсини от това възпаление навлизат в кръвта, идва се до криза и се вдига температура до 40 градуса. Учителят ми беше казал, но то бе останало някъде далеч в периферията на съзнанието ми. Аз през ден слагах млечен компрес, получи се подобрение, бучката започна да намалява, но състоянието на майка ми се влоши, след четиринадесетия ден вдигна температура до 40 градуса и започна да бълнува. У дома всички ме гледат заплашително и упрекват, че ще убия майка си с моето твърдоглавство. Отивам при Учителя, за да питам какво да правя, но Той не ме приема, не ми обръща никакво внимание. Седнах на пейката отвън пред салона, минаха пет - шест часа, а аз седя и чакам. А Учителят си гледа Неговата работа, приема и изпраща гости. Седя аз и си казвам в себе си: "Учителю, знам, че не ме приемате и че имам някаква грешка. Ама какво да правя като не я виждам, за да се коригирам. Помогнете ми". След малко Той идва при мене на пейката и пита: "Кажи, каквото имаш да казваш, че съм много зает". Аз бързо в няколко изречения разказах всичко и че състоянието на майка ми се е влошило от млечния компрес и всички смятат у дома, че съм убиец на майка си. Учителят не ми каза нищо, отдалечи се така, както дойде, а аз останах на същото място и чаках. Ама това чакане стана много дълго - от 8 часа сутринта до 10 часа вечерта. Беше се стъмнило, аз седя на пейката и чакам. Учителят отвори вратата, мина покрай мене, но без да си обърне главата към мен, а гледайки напред пред себе си каза: "Вяра, вяра, вяра" и си продължи нататък. Аз станах и си тръгнах и посред нощ се прибрах у дома. Знаех, че Учителят нямаше да ме приеме, защото беше ми казал какво да направя, а аз се усъмних в това, което правех и бях дошла при Него за помощ. Бях нарушила закона на вярата. А за тази вяра Той непрекъснато говореше и тя беше онази вътрешна връзка на общение на човешкия дух с Бога, която трябва да се запази, за да може по нея като по жица да протече Божествената сила, която лекуваше. Бях изгубила тази вътрешна връзка и бях дошла при Него за помощ. А стоейки на пейката дванадесет часа, аз без да искам, с търпението си успях да възстановя тази връзка. Като пристигнах у дома в града, приближих се при майка ми и температурата беше спаднала от 40 градуса на 37. Голямата криза беше преминала по времето, когато аз бях на онази пейка, където чаках дванадесет часа. Майка ми беше отпаднала, бучката се беше разнесла, нямаше възпаление и след няколко дни тя се оправи, седна на кревата, а след една седмица проходи. Майка ми оздравя и оживя. След това живя много години, дори преживя десетилетие след баща ми. Та като проходи майка ми, първото нещо, което ми каза, бе: "Е, дъще, доживях да видя нещо от твоето дъновско учение". Ама беше сърдита външно, но вътре се радваше, че е оживяла. Духовете вкъщи се успокоиха. Та така трябваше вътрешно да преживея изпитанието на вярата, за да се възстанови загубената връзка с Бога.
Оттогава майка ми не ми натякваше вече, че съм се провалила като дъ- новистка. Така накрая родителите ми по различен начин коленичиха пред нозете на Учителя. По този начин Учителят им заплати за това, че са били мои родители и ме направи свободна към тях.

Мария Тодорова

Ще ви разкажа нещо, което ми се случи през 1933 г. Както си решех косата, някъде зад ушите горе, гледам - гребенът се напълни с коса и като потърсих с пръст, усетих, че на едно място ми студенее на главата. Отидох до огледалото и гледам, наистина ми е паднала на едно място косата - около една монета голямо, колкото сегашните два лева. Отидох при Учителя. Той ме погледна и ми каза: "Ще вземеш чист зехтин и ще го мажеш". Взех си едно шишенце и когато ми дойде на ум, намазвах мястото. Но когато ми падна косата, бях казал и на брат си. Като мина месец, брат ми вика: "Ние в сиропиталището във Варна имахме деца, които бяха без коса и ги лекуват и не могат да ги оправят, че тука с малко зехтин ли ще се оправиш?" Но като мина известно време, месец и нещо, викам на брат си: "Я погледни главата ми!" - "Поникнал е един мъх" - казва брат ми. Мина още месец и белият мъх стана коса. Оттогава минаха много години и мисля, че Учителят си беше вече заминал и един ден като се реша, пак един кичур от дясната страна на челото ми падна. И аз отново започнах да мажа мястото със зехтин. Мина месец и нещо, пак излезе мъх и после тоя мъх стана коса. Сестра Анина Бертоли пристигна от Париж и гледа цял кичур бяла коса на главата ми. Тогава нищо не ми каза. Отиде си в Париж, но като дойде другата година, гледа, нямам вече бяла коса. Смее се: "А, ти си боядисваш косата." - "Не си боядисвам косата" - отговорих аз. Тогава тя каза: "Миналата година, като идвах, имаше един кичур бяла коса, а сега?" Обяснявам й: "За сведение, тогава ми падна косата и аз я лекувах с чист зехтин, така ми каза Учителят по-рано". И други съм лекувал по тоя начин. Но на мене тая опитност ми е скъп спомен от Учителя.

Гради Минчев

Една от младите сестри като ученичка от четвърти клас на гимназията, сегашният осми клас, заболява от апандисит, т.е. възпаление на сляпото черво. Щом усетила силни болки, младата сестра не се решила да отиде на лекар, страхувайки се от нож, а отишла при Учителя за съвет. Понеже била вегетарианка, Учителят я посъветвал да прекара три дни в абсолютен пост (без никаква храна и вода). Болната приела с готовност този съвет и го изпълнила. След поста тя прекарала два - три дни с лека храна и повече не усетила никаква болка в сляпото черво.
Как обяснява Учителят в дадения случай лекуването на апандисита с глад? Учителят казва, че в някои случаи възпалението на сляпото черво се дължи на някакво чуждо вещество, частици от храна или друго нещо в този орган. Гладът в този случай допринася следното: Организмът, лишен от храна, продължава да работи и изсмуква всички чужди вещества от организма и по този начин се всмукват и частиците, чуждите вещества, попаднали в сляпото черво. Премахнати причините на възпалението, самото възпаление минава.
Млада мома (на 20-21 години) заболява от апандисит. Тя не е вегетарианка, редовно яде месо. Да си прави операция, не се решава. Помоли ни да я заведем при Учителя да й даде някакъв съвет, защото болките били непоносими. Учителят я посъветвал да не яде месо само един месец, през което време всяка вечер да си мие краката с гореща вода, колкото може да търпи, до слабо зачервяване. След това да измива слабините си и да легне да спи. Тя изслушала съвета и очаквала да й се даде някакво лекарство, но като не получила такова, благодарила за съвета и си отишла. Като излязла вън, запитала сестрата, която я придружавала: "Защо Учителят не ми даде никакво лекарство?" - "Нали ти даде съвет - отговорила сестрата - Ти изпълни точно съвета и чакай резултат." Младата мома изпълнила съвета, след което се почувствала напълно здрава. Днес тя е на 40 години, женена, с две големи деца, без смущение на апендикса.
В този случай е интересен фактът, че за същата болест Учителят приложи друг метод, различен от първия. Това обстоятелство, че тя не яде месо цял месец, се отрази благотворно на здравето й. При промяна на храната се изсмукаха чуждите вещества и излишните утайки, причиняващи възпалението на сляпото черво.

Паша Теодорова

През 1934 г. сестра ми се разболя, получи силни болки в корема. Викат лекар, взема лекарства, но болките се увеличават. Лекарите правят консулт, но резултат няма. Тогава баща ми се качва на влака и отива при Учителя. Той го посреща и му казва: "Нещо си напечен." Тогава баща ми Му обяснява и Учителят казва: "Нищо не познали докторите, ще й мине. Сега тръгвай оттук без да се спираш, за да свариш влака. За болната ще вземете грах с прясно краве масло и като го сготви, да яде, колкото може." Оказа се кучешка тения, която изчезна.

Георги Радев

Братовчедката ми Цонка пристигна от Русе и каза: "Како, заведи ме при Учителя, да видя Той какво ще ми каже!" Тя беше болна от страх, нерви, туберкулоза II стадий и нямаше деца. Правили й операция и й казали, че няма да има деца. Заведох я при Учителя и тя започна да плаче и да Му разправя: "Омъжих се, разбирахме се с мъжа ми, но там, където живея, е много страшно за мен. Чичото и свекърът всяка вечер слагат брадвите зад вратата да се убиват за имоти. Аз цяла нощ треперя. Не стига това, ами нямам и деца. Правих си две сложни операции и лекарите ми казаха, че няма да имам деца. От мъка съм се разболяла и от нерви, и от страх, от туберкулоза II стадий, все на легло лежа. Лекарите не ми дават да ставам. А затова, гдето нямам деца, свекърва ми иска да ни раздели със съпруга ми". Учителят й каза: "Няма нищо страшно, всичко ще се оправи!" А тя плаче, сълзите й текат, хълца. Учителят се смее и казва така: "След един месец ще ти изпратя писмо. Сега ще кажеш на свако си (на татко) да те заведе на Рила, да походиш малко. Не едно, а три деца ще отгледаш". И така, отидохме си вкъщи. Казахме на татко, той се засили веднага, беше енергичен и пъргав. Направи едни терлици, отдолу с кожичка ги подплати и каза: "Така лекичко ще пътуваш". И тръгнахме на екскурзия през Мусала. Тя нищо не носи. Той носи всичко. През пустинята, през Рибните езера, Рилския манастир, през Седемте езера и си дойдохме в София. Обаче, когато Цонка се изкачила през Рилския манастир по стръмната пътека, Друшлявица, пътя нагоре към Дамка, по средата на пътя повърнала много кръв. И казва: "Како, там ми остана туберкулозата! Там, на Рила я оставих. Като повърнах тая кръв, излезе от мене тоя дявол и се оправих". След един месец тя получава писмо, което е написал саморъчно брат Боев. Учителят го диктувал на брат Боев - как да си лекува нервите и какво да прави, за да има деца. Писмото е при мене. Първо, през време на жетва, да пие преварена гореща вода по една чаша сутрин, обед и вечер, с кафена лъжичка по малко, бавно и ще се измива отдолу с гореща вода. Ще вдиша дълбоко като брои до шест, шест пъти, задръжки до 12 и до шест издишки. Това нещо като прави - пи вода, измива се и прилага дишането, то след три месеца тя забременя. Туберкулозата я остави на Рила, нервите й се поуспокоили. Чичото се махнал оттам. Те си направили друга къща и отидоха там да живеят и по-късно тя роди момче. След сина й се ражда едно момиче и едно момче. Тя изгледа и трите.

Станка Тотева

През месец септември 1934 г. доста време прахме на реката боси. Про- студих се и ме заболя стомахът. Не ми минава от гореща вода. Сама се мъчих да се излекувам, не можах. Реших да се посъветвам с Учителя. Той беше пред приемната стая. Разправих Му. Той каза: "Няма нищо, ще мине, но една седмица яж на всяко ядене по две картофчета и по малко хлебец. Другата седмица - по две ябълки или круши и по малко хлебец."
Направих това и ми мина. Един ден отивах към салона. Учителят беше на алеята при борчетата със сестра Савка и сестра Еленка и се разговаряха. Помислих: да мина далеч от тях, през градината (нямаше още тел), без да ги поздравя, за да не прекъсна разговора им. Учителят схвана положението че се стеснявам, обърна се към мене и с благост ме запита:
 
- Оздравяхте ли?
 
- Благодаря, Учителю, оздравях - Му отговорих.
- Там, дето живеете, удобно ли Ви е? - (живеех в малката къщичка на сестра Стефова) - Да, Учителю, удобно ми е, благодаря - отговорих тихичко и отминах.
Никога никой досега не ме е запитвал с бащинска милост за състоянието ми. Останала съм сираче на 6 месеца, след Сръбската война, не знаех баща и бащинска милост. В момента я почувствах и се обогатих с представата за баща и бащинска милост. Голяма радост изпитвах от почувстваното и преживяното и като са върнах вкъщи, с вдъхновение написах "Привет към Учителя".

Ана Шишкова

Преди години страдах от разстроен стомах. Заведоха ме в Окръжната болница на лечение, където бях повече от месец, но не ми помогнаха. От продължителното лекуване бях толкова отслабнала, че едва се движех. Ето защо писах на Учителя чрез брат Боев. Разказах му за болестта си и за опитите на лекарите, като завърших писмото така: "Аз зная, Учителят може да ми помогне,"
Брат Боев като получил и прочел писмото, отива с него при Учителя. Но интересното било следното: Учителят излязъл да го посрещне и му казал, смеейки се: "Какво пише сестрата?" и след това добавил: "Аз зная, че Учителят може да ми помогне." - "Рекох, пишете й да пие сок от ряпа, по една супена лъжица."
Получих писмото. Пих сок и оздравях. Това е, братя, моята опитност, която исках да споделя с вас.

Койка Митева,село Горица

Получих невроза, не можех да спя, бях неспокойна и се задушавах. Не можех да се храня, храната ми засядаше на гърлото, не можеше да се смели. Понякога повръщах упорито. Бях обезпокоена за здравето си. В една от ваканциите отидох при Учителя и Му обясних всичко. Препоръча ми сутрин да изпивам на гладно една чаша топла вода и като се минат 10-15 минути да изпия една - две супени лъжици зехтин. Накрая Той завърши с думите; "Храна, която не лекува и лекарство, което не храни, не е за препоръчване".
Отидох си на село. Започнах да изпълнявам съветите. Стомахът ми се отпусна и можех да поемам течности и по малко храна. След една - две седмици храносмилането ми се оправи. Възвърнах жизнеността си и възстанових здравето си. Иначе щях да си замина млада.

Стоянка Илиева

Когато бях офицер в Бургас, моята другарка заболя тежко от туберкулозен перитонит. Цял месец непрекъснато вдигаше температура около 40 градуса и в корема й се появиха гнойни гнезда като циреи. След един месец, като опитах всички начини за лекуване, които аз знаех, повиках полковите лекари, 7-8 души, на консулт. Като видяха състоянието на жена ми, всички до един ми казаха:
 
- Чудно, как е доживяла досега. Тя не ще живее повече от два - три
дни.
След като си отидоха, аз се запътих към казармата. Случайно виждам генерала. Щом ме видя, той ми казва:
 
- Гръблев, чувам че около тебе има някакво нещастие, но ти си героичен човек, приготви се да понесеш мъжки загубата на жена си.
Аз му казах:
 
- Може ли да ми разрешите няколко дни отпуск, да отида до един професор в София, да се консултирам с него?
Той ми разреши. Веднага взех влака и заминах за София при Учителя. Още като влязох в двора на Изгрева, видях Учителят стои на вратата и гледа към мене. Отидох при Него, целунах Му ръка и още с целуването на ръката Му, Го питам:
 
- Учителю, нали Иванка ще оздравее?
Той ми отговори:
 
- Ще оздравее, всичко ще мине благополучно.
След това влязохме в стаята и там Му разказах всичко подробно за мнението на полковите лекари и пр. Учителят се засмя и ми каза:
 
- Ще вземеш една чаша сусамено семе, една ряпа, ще изцедиш сока й в сусамовото семе и ще й дадеш да го изпие.
Аз Му казах:
 
- Нали тя и без това ще оздравее? Зная, че тя е капризна и няма да го вземе.
Учителят каза:
 
- И без това ще оздравее, но ти ще го направиш. Също ще й правиш и горещи компреси с памук, натопен във вряла вода, малко изцеден, и ще го сложиш на корема. Като поизстине, ще го натопиш пак, и така няколко пъти, и ще мине.
Благодарих Му и си тръгнах за Бургас. Като пристигнах вкъщи, Иванка беше по-добре. Съобщих й, че Учителят каза, че тя ще оздравее. Приложих само компресите с врялата вода, а сусамовото семе и ряпата не направих. В няколко дни Иванка ставаше все по-добре и след една седмица беше съвършено здрава. Беше толкова здрава, че можех да изляза с нея на разходка на улицата. Като ме срещнаха лекарите с нея под ръка, ахнаха от почуда и казаха:
 
- Как е възможно това?
Аз не им обясних нищо, само казах:
 
- Фактът е налице, виждате я здрава, а вие казахте, че не ще доживее и три дни!
След това извиках главния лекар вкъщи, където му казах как Иванка е оздравяла. Лекарят повдигна рамене и каза:
- По нашата медицина, това е невъзможно, но фактът е налице и трябва да го приемем.
Казах му да не доверява това на другите лекари.

Никола Гръблев

Учителят не отрича медицината, но държеше лекарят да бъде добър, съвестен и магнетичен, лекар по призвание, а не занаятчия или чиновник, каквито ги имаше и има на всяко време.
Разказвала ми е кака Райна Каназирева от Стара Загора, как Учителят е помогнал да оздравее един сляп човек чрез лекар. Не зная как и от какво е ослепял, но дълго време бил сляп. Той не е наш брат, но аз го познавам лично. Виждала съм го в Стара Загора. Той живееше близо до нашата девическа гимназия и почти всеки ден съм го виждала да минава край нея, воден от жена си - сляп, напълно сляп.
Обиколи всички лекари в Стара Загора, всички професори в София, лекувал се с народна медицина, опитал всичко, кой каквото му каже, но никой и нищо не могло да му помогне да прогледа. В 1920 г., когато Учителят отива през пролетта - по Великден в Стара Загора, той чува за Него, отива, пред цялото събрание коленичил пред Учителя, целунал Му ръцете и Го помолил да му помогне да прогледа.
"Да бъде според вярата ти"- му казал Учителят с думите на Христа.
Човекът си отива вкъщи и чака ден, два, три и т. н. да прогледне и не проглежда. След една година обаче, се среща случайно с някакъв германски лекар, който му направил операция и прогледнал. Когато срещнал сестра Каназирева, казал й: "Вашият Учител нищо не можа да направи, но един германски лекар ми помогна."- "Аз съм уверена - казала сестра Каназирева - че именно Учителят ти е помогнал чрез този лекар. Той е видял, че имаш нужда от някаква операция и е наредил да се срещнеш с този лекар и да ти помогне." За нас това е ясно, но той е още далеч, за да ги разбира тези работи. "Но нали стана според вярата ти?"- му казала още кака Райна.
Ще каже някой, както и този човек: "Защо не прогледа веднага? Защо не го излекува моментално, както Христос е лекувал? Щеше да получи и слава". Аз не мога да мисля така. Аз не се съмнявам, че Учителят можеше да лекува и моментално, защото съм виждала и това, но зная, че Той оставяше понякога лекуването да става и по-бавно. Защо и за какво, Той си знаеше. Може би бягаше именно от "славата"? Какво би станало, какво би правил, ако всички слепи и всички болни се струпаха на вратата Му да ги лекува?
Но кажеше ли, че ще мине, или "Да бъде според вярата ти", рано или по-късно минаваше.

Наталия Чакова

Върлува инфлуенца. Изредиха се и колеги, и ученици, и хазаи да боледуват. Цяло село боледуваше. Дойде и моят ред. По това време бях доста здрава. Години не бях боледувала. Но този път хвана и мене инфлуенцата, Понеже не бях боледувала, не знаех как да си помогна. Нямаше лекар или фелдшер в селото. Нямах никакви лекарства. Не отидох в училище. Лежа и пъшкам от главоболие и температура. По едно време се сещам, че Учителят казва в една от лекциите: "Когато сте болни, пейте. Прилагайте музиката, пеенето като метод за лекуване..." Почнах да пея. Изпях една, две, три, пет и повече песни. Главоболието престана, олекна ми на гърдите, температурата ми спадна. Аз се зарадвах. Взех тетрадката си, да споделя радостта си от този опит. Чувам, че колежките ми идват да ме видят. Хазайката ги посреща. "Как е Наталия?"- питат. "Ами, болна е, болна. Има огън, голям огън има, ама пее. Цял ден днеска пее. Хората пъшкат и плачат, пък тя пее."- "Не е болна, щом пее"- заключават колежките и влизат при мене. Аз ставам и весело ги посрещам. Но какво да им кажа? Не мога да им обяснявам, няма да ме разберат. Казвам им само, че ми е спаднала температурата и утре ще отида на училище.

Наталия Чакова

За моето семейство 1949 г. беше страшна и много тежка, защото тя сложи началото на непрекъснато неизразимо нещастие. През тази година нашата скъпа и единствена рожба Веска, която беше учителка по музика в 36-то единно училище в София, се разболя от менингит. През време на лечението в болницата тя получи парализа на дясната телесна половина. Беше поставена на лечение при други болни от същата болест, с тази разлика само, че те бяха в по-лека форма и не бяха парализирани. Поради парализата, на нас ни бе разрешено да бъдем при нея, за да я обслужваме. Лекарите и няколко професора полагаха всички усилия, за да помогнат на болните, но специално за нашия случай бяха убедени, че краят ще бъде злополучен и за тях съдбата на Веска беше предрешена.
Ние, родителите, опирайки се на вярата ни в Учителя, имахме надежда, че това няма да се случи и че Учителят ще направи с нея чудо и животът на Веска ще бъде спасен.
Професорите, между които имаше и най-близък роднина, ме подготвяха да бъда готов за един възможен лош край. Аз казах това на жена си, обаче тя не прие това нещо и каза, че на никаква цена тя не дава детето си да замине. Аз останах при болната, а майката се завърна в празната къща, самотна, с голяма скръб и болка в душата. Започва да се моли на Бога и Учителя да запазят живота на Веска. След това тя заспива и насън й се явява Учителят. Във вестибюла на апартамента, насън, тя вижда на масата наредени много бутилки с плодови сокове: от моркови, ряпа, лимони, портокали, зехтин от маслини. Учителят й посочва бутилките и казва: "Ето, давайте от тия сокове!" Тя се събужда и твърдо решава да изпълни даденото нареждане. Още рано сутринта купува посочените плодове, повиква добри съседи и приготовляват необходимите сокове. И така започва даването на сокове за храна и лечение по наставленията на Учителя.
Ние лекувахме Веска по нашите методи, като дублирахме лечението с това на болницата. Трябва да отбележа, че Веска, както и някои от другите болни, поради естеството на болестта, не можеха да приемат никаква храна, дори най-малкото количество, веднага след вземането следваше ужасно продължително повръщане. Това беше довело болните до най-голямо изтощение. Постепенно след като започнахме да даваме соковете, повръщането намаля, а приемането на зехтина засили организма. Подобрението започна да се чувства осезаемо. След една седмица то беше установено категорично. В събота обикновено минаваше професорска визитация. Всички професори останаха изненадани и зарадвани от голямата промяна на болната и от външния й вид. Весето беше най-зле, а в момента по външен вид тя беше най-добре. Един от професорите дори каза така: "Тази майка със своята любов и грижи спаси живота на дъщеря си." Окуражени и малко успокоени, ние продължихме режима със соковете и зехтина и все пак бяхме неспокойни пред неизвестността и пред възможните изненади на тежката и неизлечима болест. Постепенно съзнанието на Веска се възвърна, картината с температурата и другите изследвания даваше по-добри резултати.
Ние се изтощихме много с майка й и все още не бяхме сигурни в крайния резултат. Една сутрин Весето ни зарадва с един хубав сън, който сънувала през нощта. Насън й се явил Учителят и между нещата, които казал, някои от които тя не запомнила, най-важното било това: "Внимавай, защото след пет години ще дойда пак да те проверя какво си направила!"
След пет години - значи животът на Веска беше осигурен. За нас въпросът беше вече решен, че Веска няма да си замине и че животът й засега е вън от опасност.
От този ден у нас настъпи абсолютно спокойствие и чакахме деня, когато тя ще бъде изписана от болницата. Ние бяхме сигурни, че ще се върне жива, макар и парализирана и в тежко положение. Ние се бяхме примирили с по-малкото зло и заживяхме с надеждата, че и това зло постепенно ще се подобри, а може дори да се премахне съвсем.
Минаха оттогава вече 25 години, но за голямо съжаление, може би поради наши някакви грешки, Весето си замина в края на 1974 г.

Тодор Божков

През 1942 г. жена ми заболя много тежко, лекарите казаха своята тежка дума, че и Господ да слезе от небето, пак не може да й помогне, ето защо я изписаха от болницата. Тогава писах писмо на Учителя, като Му изложих състоянието на жена ми, казах Му и мнението на лекарите. С писмо Учителят ми даде метод как да я лекувам. Методът предвиждаше мазане със зехтин и пиене по една лъжичка, което бе придружено с формула. Освен това, Учителят каза да намеря лекаря и да му кажа, че Господ слезе на земята и казва, че жена ми ще оздравее. Само за четиридесет дни тя оздравя напълно. По тоя случай приготвихме подарък за Учителя и заминахме за София, да Му го поднесем. Когато пристигнахме на Изгрева, беше събота, в който ден
Учителят не приема никого. Примирихме се, но стоим пред стълбището до стаята Му. Учителят слезе отгоре и ни прие в гостната, като веднага след нас заключи вратата. Ние паднахме на колене пред Него и Му благодарихме за излекуването на жена ми. Тогава Учителят каза, че било определено тя да си замине и всичко било готово, но Бог, Който е Любов, я кредитирал с 20 години. След като изтекоха определените години, тя си замина от земята.

Брат Паню от Ямбол

Много тежко болен бил брат Койчо от Казанлък, лекарите вдигнали ръце и казали, че не могат да помогнат. Тогава той още не бил наш брат, но жена му била в Братството. Тя го молела да отиде при Учителя, като го убеждавала, че Той ще му помогне, но Койчо бил настроен зле към Учението и не искал да иде. Когато разбрал, че вече никой не може да му помогне, решил да се обърне към Учителя. Сестрата Му разказала за тежкото положение на мъжа си и Той заръчал: "Нека да си мие краката до над коленете по три пъти на ден с много топла вода, да пие топла вода и да яде лимони." След известно време от това лечение болестта му минала и той станал ревностен брат.
Олга Славчева разказва, че дъщерята на една сестра заболяла от отравяне на кръвта. Имала чести и нетърпими болки. Лекарите я подложили на строга диета от сокове на зеленчуци, домати и плодове, но положението се влошавало, кризите ставали все по-чести. Тогава майката отишла при Учителя, който й казал да дава на дъщеря си горещо мляко и варена царевица. Болната пила горещо мляко и яла варена царевица и за три дни напълно оздравяла. След месец лекарят плахо позвънил у тях и попитал как е дъщерята. Майката радостно отговорила, че е оздравяла напълно и преди няколко дни се е сгодила.

Влад Пашов

През 1918 г. Сестра Олга Славчева заболяла тежко от испанска болест. Ето какво се случило с нея: "Един роднина дойде да ме заведе в родния ми град, за да умра там. При пътуването се чувствах много зле, положението ми се влоши, не можех нито да седна, нито да стана, задушавах се. По това време камбаната често биеше на умряло. Забраниха на сестра ми да ми казва кои мои другарки са умрели от болестта. Приготвиха и моите дрехи и всички плачеха около мене. Идваха лекари, но бързо си отиваха, като не можеха с нищо да ми помогнат. Извиках сестра си и й казах да напише писмо на Учителя, че съм на смъртно легло. Сестра ми веднага го написа и го изпрати. Когато близките ми отидоха в кухнята да вечерят и ме оставиха сама в стаята, изведнъж усетих някаква сила в себе си. Казах си: "Умирам, но за Тебе, Господи, още не съм живяла. Искам да живея за Тебе!" Смъкнах се на колене до леглото и пламенно се помолих да получа възможност да Му служа. Втората ми молитва беше ридание. Бях едва на 24 години. Тогава сестра ми и майка ми влязоха и се уплашиха, като ме видяха простряна пред леглото. Изпитвах безкрайно блаженство. Те искаха да ме облекат в приготвените дрехи, но аз им прошепнах: "Аз няма да умра." В същия ден ми се привидя една детска люлка, гергьовска люлка, която се приближаваше към мене. В нея седеше малко момиченце с усмихнато лице - това бях аз, на 4-5 години, облечена в бяла рокличка. Детето и люлката се сляха с мене и аз седнах на леглото за първи път след 20 дни. Изпих чашка мляко и спах непробудно до сутринта. На другия ден станах от леглото и отидох до прозореца. Първата поща ми донесе писмо от Учителя: "Аз зная, ти си вече здрава, Любовта е по-силна от смъртта. Пий горещо краве мляко и яж варени картофи. Природата най- добре лекува, а лекарите са само милосърдни сестри."
Скоро се завърнах в София, целунах ръка на Учителя, а Той многозначително ми каза: "Добре дошла!"

Олга Славчева

Като малко дете брат Хр. Караиванов имал зъбобол и баща му го завел при Учителя. Братът си спомня: "Учителят ме погледна, позасмя се и ме успокои: "Зъбите сега те болят, но ще ти минат. Ще вземете орехови листа, ще ги измиете, ще ги сварите и с тази вода ще нажабуркаш зъбите си - от това болката ще ти мине." Помислих си: "Тази работа без лекар няма да премине." Но за мое голямо учудване, като се върнахме вкъщи, още преди да сме сварили ореховите листа, зъбите престанаха да ме болят."
Друг брат боледувал от сливици. Лекарите казвали, че непременно трябва да се извадят, защото са гнойни. Братът не искал да му вадят сливиците и отишъл за съвет при Учителя. Той му дал наставление в никакъв случай да не се съгласява да ги вадят. Препоръчал му да намери старо 4-5-годишно вино и като го постопли, да прави с него гаргара няколко пъти на ден. Братът намерил такова вино, правел гаргара, сливиците му минали и никога повече не го заболели.

Влад Пашов

Екскурзиите също са метод, препоръчан от Учителя като лечебно средство. И въобще движението. Той не е за много лежане при боледуване.
"Нека болният прави усилия да се движи, да ходи, да работи, колкото може. Така по-скоро ще оздравее, отколкото ако лежи и чака да му услужват." - казва в една беседа.
Това са го опитали мнозина наши хора. Има десетки примери. Разказвала ми е нашата обична стара сестра Динова: "Болна бях от пневмония. Изпратих да кажат на Учителя. Той казал: "Утре, рекох, ще има екскурзия до Витоша. Да дойде на екскурзията". Тя отива на другия ден и се връща здрава.

Наталия Чакова

Бях болна от маточно кръвотечение от 4-5-6 години. Тъй като беше решено да се отива на Мусала, аз размислях, че при това кръвотечение, ако тръгна, то значи да ме носят на носилка. Затова реших да се моля. Молих се три дена и три нощи да ми спре кръвотечението. Но точно сутринта, когато да тръгвам, кръвотечението пак се появи. Но аз реших, каквото и да става с мене, ще отида. И отидох. Като стигнахме на Мусала, там валя цяла нощ дъжд и сняг. Бях мокра. На върха се качих с един скъсан сандал.
На другия ден бях пак мокра, но по чудо кръвотечението спря. Бях добре. Но като се върнах, по неизвестни причини, краката ми се подуха. Едва вървях. По едно време, като вървях, срещнах Учителя. Той веднага ми видя краката и ме попита какво е това. - "Подуха ми се краката." - "Десет дена да ги миеш три пъти подред в гореща вода. "Аз започнах да си слагам краката в гореща вода, но не минаха и десет дена, и краката ми оздравяха. Оттогава, до ден днешен, слава на Бога, нямам никакво кръвотечение. И краката ми са здрави.

Сестра Барудова

Брат Неделчо се разболял и почувствал остри болки в стомаха си. Отива при Учителя и казва: "Учителю, нещо съм много болен, имам страшни болки в стомаха". Учителят казал: "Брат, рекох, утре сутринта в 10 часа се пригответе за екскурзия." - "Ама как, Учителю, аз съм толкова болен, толкоз ме боли!" - "Рекох, 10 часа, бъдете точен, пригответе си раничката." На другата сутрин в 10 часа брат Неделчо, превиващ се от болка, с раничка на гърба, очаква Учителя за екскурзията. Учителят поканил само него и три възрастни сестри. Тръгнали. Вървят бавно, сестрите лъхтят, Неделчо пъхти, болки в стомаха, едва върви. Вървят нагоре, Учителят бърза и те щат - не щат, бързат. Сестрите се изпотили. Едната свалила раницата. Кой ще грабне раницата? Няма друг кавалер освен Неделчо. "Неделчо, рекох, вземете раницата на сестрата, тя не може да върви." Грабва Неделчо върху своята раница и раницата на едната сестра, продължава, но едва се влачи. В това време другата сестра се изпотила, свалила палтото. Кой ще вземе палтото на сестрата? Няма друг кавалер. Грабва Неделчо палтото на втората. След малко, хоп, и багажа на третата. Натоварил се като магаре, но вървят нагоре. Пъхти брат Неделчо със силни болки в корема, едва върви. Учителят бърза, не може да Го стигнеш. Стигнали най-после на Бивака. "Ох"- отдъхнал си Неделчо. Сега ще почива. Какво ще почива? Кой ще запали огъня, кой ще свари чай да пият. Няма друг кавалер. Тръгва брат Неделчо да търси дървета, запалва огъня. Таман сварява чая, изпиват го и той решава, че вече ще почива. Но в тоя момент задухал силен вятър, хвръква шапката на Учителя. Кой ще гони шапката, тия възрастни сестри не могат. Търчи брат Неделчо подир шапката, връща я, поднася я на Учителя. И си казал: "Ох, вече най-после малко да си почина, да си отдъхна". Изведнъж Учителят става и казал: "Бързо, бързо, тръгваме веднага, идва дъжд, идва буря". Неделчо, още запъхтян, грабва багажа и хукват надолу, че идва буря. Учителят търчи, те след Него. Стига Неделчо вкъщи ни жив, ни умрял. Преуморен, ляга и заспива. На сутринта като се събужда - никакви болки в стомаха, оздравял напълно. Отишъл при Учителя да благодари. Учителят му казал: "Е, рекох, болен здрав носи, Духът е, който дава живот." И се усмихнали и двамата.

Стефка Няголова

Когато била малко дете една сестра се схванала и не можела да се движи. Всички лекари смятали, че е неизлечимо и така останала няколко години. Посъветвали майката да я заведе при Учителя. Жената отишла при Него и Той казал: "Ще я мажете със зехтин по цялото тяло и ще я заведете на височина над 1000 метра. Там ще почне да прави разходки първо на няколко метра, после на далечно разстояние, докато постепенно се раздвижи и оздравее. Приложили този метод и момичето напълно се излекувало. Когато лекарите видели резултата, казали само, че това е невъзможно.

Влад Пашов

Веднъж се разболя една наша сестра и легна на легло. Последователно ходеха сестри да й прислужват. Съобщиха на Учителя, че една сестра в града е болна. Той им каза: "Кажете на сестрата утре да дойде на Изгрева!"
 
- "Как ще дойде, Учителю, на Изгрева, та тя не може да става от леглото."
 
- "Рекох, кажете й утре да дойде на Изгрева!" Отишли в града и съобщили на сестрата какво е наредил Учителят. "А, това е невъзможно, аз цялата съм схваната." - извикала от ужас сестрата.
На сутринта тя се опитала да стане, краката много я болели, но тя станала и казала в себе си: "Щом Учителят казва да отида, то аз ще отида на Изгрева". Полека се облякла и тръгнала, бавно, с много усилия вървяла и накрая стигнала на Изгрева. Като я видели сестрите, които са я посещавали в града, се почудили как е възможно тя сама да се качи на Изгрева.
Този ден беше четвъртък и всички бяхме готови да тръгнем на Витоша с раници. Учителят взе една раница и я подаде на болната сестра да я носи. "Хайде сега с нас на Витоша!" Сестрата не се противеше, тя знаеше, че щом Учителят го казва, то тя ще може да отиде на Витоша. Тръгнахме всички, като често спирахме по няколко минути за отмора. Болната сестра се изпоти на няколко пъти. Учителят я караше да се преоблича на всяка почивка и така тя започна да се чувства все по-добре и по-добре. Като стигнахме на Бивака, тя се чувстваше съвсем добре и оздравяла. Излекува я Учителят с един толкова обикновен метод, на екскурзия с раница.

Юрданка Жекова

В навечерието на едно заминаване на Рила, аз се простудих много силно. Цяла нощ имах силни плеврални болки от дясната страна и висока температура. Рано сутринта приятелката ми Буча отива при Учителя и Му казва, че съм болна.
"Как ще пътува, Учителю, какво ще прави там, да остане тука?" - "Нека тръгне, рекох."
И тръгнах. Разбира се, не ми мина веднага, не ми беше леко пътуването, но сигурно съм изкарала по-леко един сух плеврит на Рила, отколкото ако бях останала в София. Болестта се продължи около 15 дена с болка, кашлица, температура, но аз ходех макар и бавничко и с мъка на Молитвения връх и на Паневритмия, и по езерата, и навред, където ходеха всички с Учителя. Услужвах си сама и без да взимам лекарства или да правя нещо друго, освен дълбоко дишане, оздравях. Учителят ли направи нещо, рилският ли кристален въздух ме излекува, не зная, но оздравях. Той би могъл да ми помогне и веднага, още при тръгването, но предполагам, остави да опитам, че и планината лекува. В една беседа казва: "Изнесете болния на 2000 метра височина и той ще оздравее, от каквато и болест да е болен." А Рилските езера са над 2000 метра височина.

Наталия Чакова

Един пролетен ден през месец май брат М. С. ме заведе на Изгрева да видя Учителя и да чуя Словото Му, което дотогава само бях чела от печатните Му беседи. Братът излезе рано и отиде сам на салона и поляната. Срещнал се с братя и сестри, от които научил, че ще има екскурзия до Витоша на следния ден. Срещнал се и с Учителя.
"Утре ще има екскурзия до Витоша - казва брат М. - Ще дойдеш ли?" - "Как мога да дойда на Витоша с това лумбаго?" - "Учителят те кани" - ми каза той. - "Щом Учителят е казал, ще дойда."
На следния ден рано, в зори, около стотина души, братя и сестри, тръгахме за Витоша. В групата имаше хора от различна възраст. Пъплехме на- "оре. Срещнахме изгрева на слънцето над Симеоново. След като изкачихме стръмната урва, стигнахме до една поляна. На горния край на поляната имашe една скала, наподобяваща гърба на легнал слон. Учителят, който беше в едната група, спря там за малка почивка, да си отдъхнат възрастните, както и да се съберат пръснатите по цялата урва приятели. Когато пристигнаха и последните, почакахме още малко, за да могат и те да си отдъхнат. Тъкмо гледах къде да седна, когато Учителят ми посочи големия камък. Полуоблегната, полуседнала, слушах разговорите, които се водеха с Учителя. Когато станахме да продължим по лъкатушния път, за моя голяма изненада вече не чувствах никакви болки. Моето лумбаго бе останало на камъка, на който почивах. Много се зарадвах, че дойдох на тази екскурзия, за да се върна здрава. Как бе станало това, не зная, това лумбаго бе ме мъчило много години.

Разказала: Ал. Н.

Майката на Стоян се оплаквала, че е болна, но не знаела от какво. Ту болки в гръдния кош, ту болки в стомашната област. Завел я в Горна баня да прави бани. "Сега съм най-близо до Изгрева, защо да не отида да се срещна с Учителя и да го попитам за болестта на майка си." - си казал той и заминал за Изгрева. Учителят бил зает с подреждането на една барака. Зарадвал се братът, че му се удало удобен случай да се срещне с Учителя. Но след като работата свършила, Учителят се прибрал в стаята си. На брата му се свило сърцето, че изпуснал сгодния случай. Той разказва: "Но ето, че след малко
Учителят наново излезе и се суетеше тук-там, явно беше, че нарочно се бави, за да Му се обадя, но аз все още нямах кураж. Ето, че най-после Учителят дойде при мене, като ме поздрави с леко кимване на глава. Чак сега вече добих кураж, станах, отидох при Него и го попитах за болестта на майка ми. Тогава Той ми каза: "Ще вземете маслини и ще ги счукате с костилките, ще счукате и чесън и ще ги размесите. От това лекарство ще взема по една чаена лъжичка три пъти на ден преди ядене."
Лекуването продължи около един месец и майка ми оздравя.

Стоян Димитров - Варна

В критичната си възраст леля Райна се разболя от Дюринг, болест, която и сега не могат да лекуват. По кожата на ръцете и цялото й тяло излизат мехури, пълни с вода, като при изгорено. Мъжът й лекар и синът й студент- медик, които познаваха тази болест плачеха, че тя си отива, а те са безпомощни, не могат да й помогнат.
Леля прати майка ми да пита Учителя за нея. Той отговаря: "От нея зависи". Леля много добре схвана какво искаше да каже Учителят. Стана вегетарианка, отиде да живее на Изгрева, близо до Учителя. Здравословното й състояние се подобри и често ходеше на поляната да разговаря с Учителя. Веднъж и аз присъствах на разговора. Тя каза нещо, което на Учителя се стори много смешно и Той се смя със сълзи. Аз за пръв и последен път Го видях така да се смее. Той казваше: "Повтори, повтори същото" и почваше отново да се смее със сълзи. Леля Райна беше рядко духовита. Беше оценила Благодатта, изляла се чрез Христовия Дух на Учителя върху нея. Благодареше и възнасяше хвала на Бога.

Мария Младенова

На събора през 1922 г. група младежи бяхме събрани на едно място и разисквахме различни въпроси от идеите на Братството. Учителят беше на около 200 метра от нас и разговаряше с няколко възрастни братя. Забелязах, че Той напусна групата и се упъти към нас. Щом пристигна, без да е чул разговора ни, Той започна да говори по темата, която обсъждахме: "Аз мога да лекувам всички болести и мъртви да възкресявам, но това не го правя, защото няма никаква полза." Представете си - взема едно прасенце, оваляно в калта, окъпя го в едно корито с топла вода и сапун, но като го пусна, къде мислите ще отиде? Пак в калта, ще отиде в най-нечистата локва и там ще се оваля.
Представете си, че застана вън от София, където се пресичат пътищата от Европа и започна да лекувам. Славата ми ще се разнесе по целия свят. Тогава няма да мога да си гледам работата. И ако излекувам всички болни хора, какво съм направил? Ще се събере много народ - болни и придружители, журналисти, лекари, които да наблюдават какви промени са настъпили след лечението. Ще дойдат търговци, циркаджии, кебапчии. Ще се превърне на ориенталски панаир. Излекуваните ще кажат: колко е кратък животът, нека сега да го използваме рационално - да ядем и пием и се веселим. И болестите наново ще се явят. Тогава има ли смисъл от жертвата, която бих дал?
Така е и с всички хора, които страдат от различни болести. Болестите са резултат от техните грехове и престъпления в миналото и ако ги излекувам без в тях да се е пробудил стремеж към духовен живот, те ще продължат да си живеят в своите грехове и още по-лоши болести ще ги сполетят. Има ли тогава смисъл да лекувам такива хора? За да се лекуват хората, преди всичко трябва да стане пробуждане в тяхното съзнание и да изменят начина си на живот. Значи в умовете на хората трябва да се внесат нови идеи, които преобразуват техния живот".

Георги Попов, Жельо Танев

Преди години получих смущение в стомаха, което стана причина да придобия ценна опитност чрез Учението на Учителя. Забави ми се храносмилането, появи се тяжест в стомаха и липса на апетит. Чел съм много литература за природосъобразен живот и реших, че трябва да приложа нещо от знанията, които имам. Но се оказа, че не мога да намеря лечебен метод за моя случай. Започнах да търся какво дава в беседите Учителят за стомах и намерих, че препоръчва да се носи вода с две стомни от някой извор. Веднага се заех да изпълня задачата. Извор има на горния край на селото, който е каптиран в чешма, но стомни не можах да намеря, защото вече никой не си служи с тях. Взех две туби по 10 литра и се запътих към чешмата. Напълних ги и тръгнах обратно. Докато носех водата, вътрешното ми състояние се промени. Какво точно става, не можех да си обясня. Някакви енергии се задействаха. Прибрах се и след половин час се получи раздвижване в стомаха. Не се наложи да нося втори път вода, защото на следващата сутрин изпитвах глад. Този случай на лечение за мен е едно чудотворство. Необяснимо е как водата лекува стомах, туберкулоза, сърдечни болести, без да има пряко съприкосновение между водата и тялото или с болния орган. Някакви много дълбоки закони действат, които са неизвестни и непроучени.
Веднъж прочетох в една беседа от Учителя, че по стените на стомаха има налепена слуз, която пречи на храносмилането и на пълноценното усвояване на храната. Ако искаме да изчистим тази слуз, трябва да се обърнем към клетките на стомаха, които са разумни, да я изхвърлят навън. След като прочетох това, веднага се обърнах към клетките на стомаха: "Не знаех досега, че сте разумни, моля ви изхвърлете слузта от стомаха навън." На другия ден голямо количество слуз, подобно на желе, беше изхвърлено. Това беше голяма изненада за мен, защото имаме наука и медицина напреднали, а не знаем, че клетките в човешкото тяло са разумни.
Ето и в учението Йога, което съществува от хилядолетия, никъде не се упоменава, че клетките в човешкото тяло са разумни. Йогите имат едно упражнение за изчистване на слузта от стомаха, което е следното: Йогата взема бинт, дълъг 20 м и започва бавно да го гълта. След като го погълне, го изважда навън, с което се цели да се изчисти набраната слуз по стените на стомаха. Но това упражнение е много трудно и малко хора могат да го приложат. Колко по-прост и ефикасен е методът, който дава Учителят!
През 2002 г. решихме с един приятел да започнем житния режим през февруари. Бяхме изкарали вече един-два дни, когато съпругата му прояви желание и тя да се присъедини към нас. Само че тя работи като счетоводителка, всеки ден е в напрегната атмосфера всред колектив, където трябва да оправя много сметки. Освен това беше с наднормено тегло и имаше високо кръвно налягане, което от години поддържаше в някакви граници с медикаменти. При това положение тази жена се реши да кара житен режим, а заедно с това да изпълнява задълженията си в работата, а след работа и задълженията си като домакиня. Тя изкара шест дни на жито и една лъжица мед на ден, след което започна захранване със спаначена супа. През първите дни на режима тя се страхуваше да не й стане лошо по време на работа и дали ще може да си върши задълженията, но страховете й се разсеяха, защото дните протичаха нормално. Имаше още един труден момент за нея през време на режима - към четвъртия ден тя трябваше да спре лекарствата за кръвното, но се опасяваше, че след като ги спре, кръвното й, както в други случаи, когато не е вземала лекарства, ще скочи рязко в някакви опасно високи граници. Сега обаче това не се получи. Тя спря да взема лекарства и досега, вече шест години, няма високо кръвно налягане. След житния режим, Магдалена Митева промени и начина си на хранене и постепенно се освободи и от наднорменото тегло. След един месец като отишла при лекуващия лекар на контролен преглед, той след като й измерил кръвното, с изненада казал: "Знаеш ли, никога не сме имали такива добри резултати с тези лекарства." Тя му отговорила: "Докторе, да ти призная аз от един месец не вземам лекарствата, но карах известно време житен режим." "Така ли, изненадал се той, я ми обясни какъв е този режим, защото виждам, че си отслабнала, а аз също искам да отслабна." Като си тръгвала, докторът й казал: "То е ясно, че няма да идваш вече на прегледи за кръвното, ами идвай от време на време да се виждаме."
През 2004 г. се срещнахме с един възрастен човек - бай Митьо. На осемдесет и четири години беше тогава. И двамата имаме кози и се заприказвахме на тази тема. Той ми каза: "Слушай сега да ти разкажа за ползата от козето мляко."
Само че аз тези неща ги зная, и си мислех, че ще трябва от уважение само да го изслушам. Но това, което разказа, наистина трябва да го знаят повече хора.
Той работел в бившия завод АТЗ като счетоводител, където се пенсионирал. Но тъкмо се пенсионирал и се почувствувал не добре. Оказало се рак. Тогава напуснал Стара Загора и дошъл да живее извън града в една малка зила зад Дома на инвалидите. Купил си няколко кози, които пасял и основната му храна била козе мляко.
Като пасял козите и бил сред природата, той се успокоил и времето започнало да минава неусетно. Изминали няколко месеца, минала година, две, три - изгубил се ракът. "Та мене козето мляко ме излекува - завърши разказа си бай Митьо - сега съм на 84 г. и затова, когото видя, обяснявам на хората за ползата от козето мляко."
За ползата от козето мляко Учителят казва: "Онези, които говорят, че чесън и мляко са яли, на мене да ми ги разправят тези работи, че чесънът и млякото са продължили живота им. Тези хора са яли млякото не на болните крави, те са яли млякото на здравите кози."
Бай Митьо не е чел беседите на Учителя, но по вътрешен път намерил правилната посока за себе си.
Според медицината ракът е неизлечима болест (оперативната намеса не е лечение на болестта).
Но тук аз искам да допълня, че познавам един човек, който на 50-годиш- на възраст имаше тумор в мозъка, рак на дебелото черво и камъни в бъбреците. Чрез вяра и суровоядство за шест месеца той се излекува напълно.

Христо Тодоров

Такава насока за правилно хранене има от Учителя:
От архива на Савка Керемидчиева
За обновяване на организма - за една година:
Да се види може ли човек да се храни 4 месеца през годината само с плодове, нищо готвено. От трите месеца на пролетта избира се един месец по желание, през който месец ученикът се храни изключително с плодове, чай, жито, картофи, варени със сол, ошав и хляб. Нищо готвено, никакъв зехтин, сирене и тем подобни. През пролетта един месец - ще си отбележиш какви плодове си ял и как си се чувствал. През лятото пак един месец и ще си отбележиш как си се чувствал. Същото през есента и зимата.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...