Jump to content
Ани

ЧОВЕКОЛЮБИЕ И ПОМОЩ

Recommended Posts

ЧОВЕКОЛЮБИЕ И ПОМОЩ

Спомени на ученици

Много са ония от нас, които се приближиха до Учителя, за да му кажат своите неудачи. И достатъчно беше една дума да каже Той: "Ще се нареди работата..." И като че ли в този миг твоята съдба се поема от "Невидимите помагачи" и работите се нареждат.

Жечо Панайотов

Като ученичка учех музика. Майка ми имаше големи амбиции да свиря на пиано и да давам концерти по Европа. Но аз в себе си бях решила: "Учителю, каквото кажеш, това ще бъде". Нищо още не бях избрала в себе си. Майка ми ходи при Него и Той бе казал музиката да ми бъде втора специалност, а първата да е литература, т.е. филология. Аз приех, че така трябва да бъде. В прогимназията пишех стихове. Записах немска филология. Вървеше ми много, но и учех. Професор Коста Гълъбов по пет-шест пъти ги късаше, а аз с лекота завърших. Учех много, не ме измъчваха изпитите. Професор Гълъбов два пъти беше давал "Фауст" на февруарска сесия. Никой не можеше да предположи, че ще го даде трети път. Вечерта се помолих: "Учителю, искам да си сънувам изпита". Този съвет м.. даде кака Еленка Казанлъклиева. Цяла нощ сънувам стая с книги, обърнати към мене: Гьоте - "Фауст". Събуждам се сутринта и взимам същата книга. Всички в Университета четат друго, само аз - "Фауст". "О, малката, тсй два пъти е давал "Фауст". Друго нещо ще даде". Професор Гълъбов бе на дъската и каза: "Пишете Гьоте - "Фауст". Написах си темата. Издържаха пет-шест човека, между които и аз. После казваха: "Я виж това малкото, за пръв път се явява и издържа. Как може такова нещо." Но те не знаеха за помощта от Невидимия свят и от Учителя.
Същото бе и на другите изпити. Преди да вляза в стаята за изпит, винаги преговарях онези въпроси, които ми даваха. Винаги така ми се случваше.

Лиляна Младенова

Преди изпита по философия Тодорка Кръстева Стоянова отива при Учителя на Изгрева за помощ. На следващия ден е изпитът при професор Михалчев. Учителят я приема, а тя не могла нищо да проговори, само очите й се налели със сълзи. Учителят я гледал, гледал и Тодорка вижда, че Той също се насълзява и тихо казва: "Е, иди!" Тя става, целува Му ръка и излязла от стаята. Спала при сестра Енчева от Бургас. Сутринта се събужда и в 5 часа отива на беседа в салона на Изгрева. Седнала пред масичката на Учителя и слушала. След беседа закусила и прочела 15 въпроса по логика и 15 въпроса по метафизика. Тръгнала през Борисовата градина и право в Университета. Чукнала на вратата, влязла, вътре били професор Михалчев и Михаил Димитров. "На колко се явявате?" - "На четири изпита." Тя била ни жива, ни умряла. Професор Михалчев повдига очилата си да я огледа добре и добавя: "Хайде да почнем. Що е познание?" А тя се изненадала, че това е въпросът, който сутринта в 5 часа Учителят го развил пред нея и тя го запаметила. Разказва беседата на Учителя. Професорът сияе от удоволствие. Постепенно преминала през всички въпроси, като те й съдействали да се ориентира при отговорите - по логика, история на философията и метафизика. Преминала успешно. На връщане купила два големи грозда. Единият занесла на Учителя, за да благодари за помощта Му, а другия занесла на сестра Енчева.

Тодорка Стоянова

Бях в София да купувам стока за амбулантната си търговия. Една сутрин отидох рано на Изгрева, на полянката за Паневритмия, но нямаше още никой. Повъртях се и тръгнах да си отивам. На връщане при чешмата ме срещна Учителят и ми каза: "Ти си дошла за стока в София и понеже не ти стигат 4000 лв, аз ще ти ги дам и след шест дни ще ми ги върнеш." Съгласих се, защото бях ангажирала стока точно за толкова пари. Платих я и заминах за някакъв панаир. За три-четири дни продадох всичко и направих оборот за около 100 000 лева, какъвто не съм правила през цялата си търговия дотогава и след това. Успях да изплатя дълговете, които имах, и да върна навреме парите на Учителя. Разбрах, че с даването на парите, Той ми е дал и своята благословия за търговията."

Славка Кайрекова

Сестра Грозданова от Сливен разказва за дъщеря си, че завършила гимназия с отличен успех и искала да следва медицина в Италия. Понеже майката нямала достатъчно средства, момичето помолило вуйчо си да помогне за издръжката. Вуйчото отказал, защото нямал доверие на момиче- та-студентки. Тогава Грозданова отива при Учителя и му излага проблема. Учителят отговорил: "Рекох, ще даде, иди си." Когато Грозданова отишла при брат си, той я попитал: "За Палка ли идваш, кажи й да си стяга багажа."
Друг случай със сестра Веса. Отишла да работи в една печатница. Носела от тавана книгите и материалите долу. Обаче там един арменец не я обичал и много лошо се отнасял с нея. Казвал: "Няма да се качваш с асансьор! Само пеш". А тя била слаба, не била добре. Но качвала се, носела материалите, какво да прави. Веднъж отишла при Учителя и казала: "Учителю, какво съм направила на този човек, защо така ме мрази? Не ми дава да ползвам асансьора и все пеш се качвам и слизам да нося материали". Учителят замълчал малко и казал: "Рекох, пребройте стъпалата!" Тя си казала на ума: "А, стъпалата ще броя, та това помощ ли е?" Но като се качвала отново по стъпалата, се сетила и си рекла: "Защо пък да не ги преброя?" И започнала, преброила ги догоре. След това слязла надолу. Когато отишла при този човек, той омекнал като памук: "Весе, качвай се на асансьора! Недей се мъчи тъй да ходиш! Качвай се!" И оттогава се сприятелили.

Йорданка Колева

Малко съм се срещал с Учителя, защото, гледах да не Му отнемам времето. Знам, че Неговото време е скъпо и е зает с много по-важни работи, затуй гледах личните си въпроси сам да ги уреждам. Но един път така се случи, че в службата ме бяха поставили да работя при един старец, който непрекъснато пушеше. А касите ни са една до друга и аз съм непрекъснато до него, рамо до рамо. Той не може да се откаже от цигарите, а аз да ги пуша не мога, и така живеех в едно противоречие. Мина месец, два - цели дни аз съм потопен в тютюнев дим и ми беше страшно неприятно. Най-по- сле реших да споделя с Учителя тази си мъка. Отидох и Му разказах всичко. Той помълча малко и каза: "Рекох, ще се нареди!" Аз помълчах и възразих: "Знам, Учителю, че ще се нареди, ама не мога да разбера как." Гледам вън пред Неговата приемна, погледнах към Витоша - планината беше покрита със сняг. "Ако някой възложи на някого да отиде да изрине снега на Витоша, за колко време може да го изрине?" Отговарям: "Учителю, един човек и за милиони години не може да го изрине." - "Да, а Господ като прати вятъра, слънцето и дъжда, за два дена няма да остане помен от него. Което за човека е невъзможно, за Бога е възможно." Като ми каза това, аз вече се успокоих. Минаха две седмици, в печатницата стана пожар. В печатницата имаше много пушачи и всички през работно време пушеха. В машинното отделение буквите се чистеха с бензин или с парцали с газ. Като бършат, хвърлят парцала в коша с боклука. Един работник хвърлил цигарата в кошчето и то веднага се възпламенило, става пожар. На печатните машини имаше сигнални противопожарни лампи. Щом се вдигне пламък, веднага алармата свири и от пожарната знаеха. След няколко минути дойде пожарната команда да гасят пожара. Обаче директорът използва случая, защото самият той не искаше да се пуши през време на работа. Работниците са 500 мъже и 500 жени, повечето мъже тогава пушеха. Той ни събра и каза: "Господа, вие тук работите, прехранвате семействата си, а знаете, че в двора има заровени тонове бензин. При един пожар в печатницата нищо няма да остане от нас. Ето защо занапред забранявам да се пушат цигари през време на работа." При това изказване всички ахнаха. "Но понеже вие не може да се отучите лесно, ще определим време за пушене. От 10 до 10.15 ч. и от 4 до 4.15 ч. Който иска да пуши, който иска да си почива." Както Учителят каза: "Туй, което човек не може за милиони години, Бог за 24 часа ще го направи." Така се разреши въпросът за пушенето в печатницата.

Георги Събев

Около Учителят имаше непрекъснато посетители. Не всеки биваше приеман по всяко време - можеш да седиш с часове и с дни, без Учителят да те погледне и да те приеме. Тогава Учителят можеше да мине покрай някого и да му каже само една - две думи, но в строго определено време, точно тогава, когато е необходимо за онзи, който в този момент вътрешно е стигнал до някакво разрешение на своята задача. Мине Учителят покрай него, каже му една дума и задачата на приятеля е разрешена. Така веднъж беше спрял един възрастен брат и с часове чакаше Учителя. Учителят мина няколко пъти покрай него и произнасяше само една дума. След половин час Учителят пак излиза навън от стаята си, спря се пред него и му каза: "Ти не разбра ли, че твоята работа се уреди преди три часа?" - "Разбрах, Учителю, но не мога да мръдна оттук от голямата радост." - "Тогава скачайте, брат, скачайте, защо трябва да вървите?" И той разтвори ръце, като че ли искаше да хвръкне с тях като с криле и подскочи веднъж, подскочи втори път и видях, че той подскочи най-малко 10 пъти и то най-малко на половин метър над земята. А аз бях млада и едва ли щях да подскоча 30 сантиметра. Та тази радост се отприщи и като сила го повдигаше нагоре и той подскачаше. Ето, това беше една от малките величини, чрез които Учителят работеше и разрешаваше съдбите на всеки един от нас.

Мария Тодорова

Сестра Милка Периклиева идва от Варна с цялото си семейство. Баща й фалирал търговец и семейството е в беда. Милка търси работа из София като учителка, но е закъсняла, местата са вече заети. Отива на Изгрева и се залавя да чисти голямата чешма. Измита наоколо, изчиства я, измива я, в това време идва Учителя: "Какво правиш?" - "Чистя чешмата." - "Е, какво, намери ли си работа?" - "Не, закъсняла съм, Учителю. Местата са заети, ще трябва да се върна във Варна." Учителят й казва: "Иди веднага в Министерството на просветата!" Милка обяснява: "Но, Учителю, часът е вече пет, докато отида там, всички ще са вече излезли." - "Иди още сега!" Милка отива, в това време от една стая излиза неин познат, журналист. "Какво правиш тук?" - "Търся работа, но всички места са вече раздадени." - "Тъй ли! Я чакай." Влиза той в една стая, във втора, след малко идва с формуляр. "Подпиши го!" Пак влиза тук и там и след малко се явява със заповед за назначение. Милка не вярва на очите си, а заповедта си е заповед и Милка остана в София.
Ако не беше изчистила чешмата, нямаше да се уреди и нейната работа. Животът е неразривно свързан. Трябва да изчистиш нещо отвън, което е свързано със същото, което е в теб задръстено и е запушило извора на живота да тече в теб. Това са съотношения. Чистенето започва отвън, после отвътре и накрая идва отпушването.

Борис Николов

Идва един брат в Мърчаево и разказва на Учителя какви мъчнотии, какви несгоди е имал. Учителят мълчи, а навън е зима, сняг дълбок. След малко Учителят излиза вън, взема една дървена лопата и почва да разрива снега по пътеките. Братът върви след Него и все Му говори за своите несре- ти. А Учителят мълчи, чисти снега от пътеките.
Като очистил пътеките, Учителят се обръща към брата, който все стои до Него и се оплаква, и му казва: "Може да си отиваш, твоите работи ще се оправят." Той си тръгва. На следващия ден му съобщават, че е назначен на работа. Някой преди това беше очистил собствената му пътека от снега.

Борис Николов

Изпаднах в особено дисхармонично състояние, за което нямаше никаква явна причина. Нещо измъчваше душата ми, без да мога да си помогна. Тормозех се дълго време, но не исках да безпокоя Учителя. Най-после нещо вътре ме застави почти насила да отида при Него. Подчиних се и отидох. Учителят слезе по стълбите от горната стая, дойде при мене и ме попита: "Какво има?" Аз му обясних, че нещо ми е тежко, без да зная причината. Учителят ми каза, че това е кармично. После тръгна към големия салон, влезе вътре и се отправи към черната дъска. Влязох след Него. На дъската имаше чертеж от предишната лекция. Учителят взе пергела и започна да измерва с него чертежа. Не ми продума нищо, а само ми подаде пергела. Аз го взех автоматично, без да зная защо ми го дава. Щом хванах пергела в ръката си, тежестта, която изпитвах, изведнъж се стопи. В същата минута ми олекна, а от очите ми бликнаха буйни сълзи. Не зная какво стана с мене, но мъката ми изчезна. Разбрах, че пергелът стана проводник, чрез който Учителят трансформира известни енергии, които са ме мъчили, кармично са идвали от миналото ми.

Колю Драгнев

Една сестра, която никога не се е приближавала много до Учителя, ми разказа: "Живеех в града. Посещавах беседите, харесваха ми, уважавах Учителя, но никога не бях се приближавала до Него. Никога не бях разговаряла с Него. Аз съм без образование, простичка, какво ще разговарям с Него. И отдалеч само Го гледах, слушах и Му се радвах. По едно време се натъкнах на едно противоречие в живота си и една мъка заседна в душата ми. Борих се ден, два, три, месец, година да се освободя от нея, не успях. Тази мъка не ме напущаше. Нямам близки, които да ме разберат и да ми помогнат, нямах на кого да кажа. Мина ми бегло през ума да ида при Учителя. Той, казват, разбирал хората и им помагал, но веднага отхвърлих тази мисъл от стеснение. Заживях с мъката си, която ме разяждаше отвътре и която можеше да ме поболи.
Една нощ сънувам Учителя, че се приближава при мене и ми казва: "Можете ли да ми купите една питка?" Събудих се и мислих върху съня какво може да значи. Ако е символичен, не разбирам от символи, не разбирам какво трябва да направя. И реших да изпълня буквално, каквото ми каза в съня - да купя една питка, да я занеса на Учителя и да Му кажа какво съм сънувала. После се разколебах и се отказах, но сънят е все пред очите ми, където и да отида, каквото и да правя. Най-после се реших. Е, Той не е останал на моята питка и дали ще я яде, не зная, но аз ще отида, за да се успокоя. Купих една бяла питка и отидох на Изгрева. Вън нямаше никой. Учителят беше сам в стаята си. Сякаш мене чакаше. Почуках несмело. Той веднага отвори и ме покани.
"Учителю, - казах със задавен от стеснение глас - сънувах, че ми казахте да Ви купя питка. Не разбирам какво може да значи този сън и реших да Ви купя една питка. Може да не я ядете, може на други да я дадете, не зная."
Учителят пое питката, веднага отчупи едно парченце от нея и почна да яде. Покани ме да седна. Занесе питката зад паравана и седна срещу мене. После си затвори очите и дълго мълча. След това ме поразпита как прекарвам, къде живея, как живея, какво работя и т.н. - обикновен разговор, но за мъката ми нито аз, нито Той отвори въпрос. Даже и на ум не ми мина за нея. Така беше заличена от съзнанието ми. След малко стана, подаде ми ръката си, целунах я и си излязох, но така леко, леко ми стана и на тялото, и на душата, че не сетих как слязох в града. От този момент мъката, която носех в душата си от години, ме напусна и никога вече, до ден днешен, не се яви.
Аз разбрах, че Той направи това. И разбрах, че Той е знаел всичко и затова ме извика по такъв особен начин, за да ми помогне. Сега, кой човек, коя сила може да ме разколебае в Него, в Неговата мъдрост и сила? - Никой, никога!"
А аз ще добавя: И в Неговата бащина Любов и грижа за малките!

Наталия Чакова

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×