Jump to content
Ани

ДА ПОЗНАЕШ ГОСПОДА

Recommended Posts

ДА ПОЗНАЕШ ГОСПОДА

Спомени на ученици

Видях аурата на Учителя няколко пъти и то обикновено неделен ден след беседата, която Учителят държеше редовно от 10 до 11 и половина, 12 часа преди обяд. Защо това ставаше след неделната беседа, а не след някои от другите беседи, които Учителят изнасяше в сряда, петък или неделя в 5 часа сутринта? Аз това го обяснявам: Неделните беседи винаги биваха по-дълги и аз имах възможност да концентрирам вниманието си по- продължително.
Когато за пръв път видях аурата на Учителя, изненадах се много, защото дотогава имах друга представа за аурата на човека. Нали още от детство виждах образи на светии в църква - образи с ореол около главата. Обаче това, което видях при Учителя, беше друго: цветна обвивка с багрите на спектъра обграждаха цялото тяло на Учителя и тялото, като че ли се губеше в нея. Ясно виждах образа на Учителя, но вниманието ми се приковаваше от хармонично преливащите се цветни нюанси около него. Светлинната обвивка остана до края на молитвата, която редовно правехме след завършване на беседата. Тя може би се е запазила и след това, но аз вече не я виждах, вероятно поради разсейването на вниманието ми, причинено от движението и шума, които настъпват след беседата.
Ето какво наблюдавах в аурата на Учителя през цялото време: светлите багри не бяха наредени както при небесната дъга, а разпръснато, но пак хармонично, някъде преобладаваше розовата багра, другаде - виолетовата, жълтата, зелената и т.н. Защо беше така? Наблюдавах аурата и я съпоставях с преобладаващата идея в беседата: Когато Учителят застъпваше повече идеята за любовта, преобладаваше розовата багра; когато Той говореше за мъдростта, преобладаваше жълтата багра; застъпваше ли повече материалните въпроси - зелената багра и пр. Но която багра от спектъра и да доминираше, останалите, повече или по-малко, бяха запазени. Така че, ако някой не чува беседата, а вижда аурата, стига да я разбира, би могъл да каже коя е основната тема на беседата. По същата причина всеки път, когато виждах аурата на Учителя, тя биваше различна.
Светлите багри се пръскаха надалеч от тялото на Учителя и вероятно мнозина от присъстващите са ги чувствали.

Паша Теодорова

Когато Слънцето започна да изгрява, всички се бяхме наредили за молитва. А изгревът беше особен. С първите лъчи на Слънцето видях Учителя на хоризонта, до кръста, свири на цигулка. След малко, в едно ново избликване на светлина, пак виждам същото: Учителят свири с цигулка. За трети път същото на хоризонта. А иначе, Учителят беше сред нас в общата молитва, която произнасяхме по Неговото указание. Като свърши молитвата и се греехме на огъня, Учителят ме гледаше по особен начин. Той знаеше какво съм видяла. Бях видяла Истинския Изгрев.

Димитрина Антонова

Бях чиновник в БНБ, София. Всяка неделя след обяд отивах на Изгрева да се срещна с Учителя, както и да се видя с някои от приятелите. Веднъж Учителят ме покани в приемната си да седна на един стол, а Той седна на плетеното кресло срещу мен. Разменихме някоя дума, след което настъпи мълчание. Учителят си затвори очите и постепенно започна да се смалява и изчезна, а на мястото, дето стоеше, остана една светла точка. Останах сам. След малко тая светла точка порасна и наново се яви образът на Учителя' който ме погледна. Но ето, че след малко наново почна да се смалява и изчезна, като остана само светла точка на мястото му. Аз стоях като прикован на стола и само наблюдавах. И ето наново тая светла точка се превърна в светлия образ на Учителя, седящ на плетения стол срещу мен. След това той за трети път изчезна и се превърна в светла точка, а после отново се появи Учителят в целия си ръст.
Стоя и си мисля: "Господи, колко си велик и неузнаваем, а си се облякъл във формата на човек, работиш над нас и чакаш да се пробудим, помагаш ни да пораснем, да Те познаем."
Това, което видях този ден с очите си, не се повтори, но то дойде да ме освободи от всяко съмнение. Аз познах Учителя. Това беше една мълчалива проповед.

Н. Шиваров

Веднъж на Рила ние, музикантите, свирехме в кръга на Паневритмията. След като свърши Паневритмията, някой ме бутна и каза: "Виж натам онази картина!" Поглеждам и какво да видя! В една редица на 30 метра от кръга се бяха наредили в права линия 50-60 коня. Това бяха онези коне, с които конярят Янко превозваше багажа и продуктите от село Говедарци до Седемте езера. След като разтоварваха багажа, пускаха конете свободно по езерата. По вратовете им бяха закачени различни по големина звънци и така брат Янко се ориентираше къде се намира конското стадо. Но сега, когато дойдохме за Паневритмията, поляната беше пуста и нямаше никакъв кон. Те бяха чули оркестъра и музиката на Учителя и тихо се бяха приближили към нас, но кой беше този незнаен техен ръководител, който ги нареди един до друг - на два метра разстояние от кон до кон, по права линия от около сто метра? Стоят и ни наблюдават. Никой не шава. Само от време на време се вижда как се махат опашките им във въздуха. Значи, те ни бяха наблюдавали през време на Паневритмията и бяха слушали музиката на Учителя. Аз стоя със зяпнала уста и целият захласнат в тази картина. Какъв беше този парад на това Небесно войнство? Къде бяха техните ездачи и воини? Вероятно Небесните воини бяха ги яхнали и те стояха на парад пред Главнокомандващия. А кой беше този Главнокомандващ? С тези мисли се приближавам към Учителя, целувам Му ръка и казвам: "Вижте, Учителю, онези коне, които са се наредили на парад и гледат нашата Паневритмия." Учителят ги погледна, усмихна се и каза: "Вие сте свободни!" Конете тутакси се размърдаха, обърнаха се като че ли по команда и започнаха бавно да се отдалечават. Аз съм изумен. "Учителю, какво означава това?" - "Това означава Небесния парад на Небесното войнство, което управлява сега света. Те дойдоха да засвидетелстват пред Великия Учител мощта и силата на своя меч. А за това, че тези коне бяха послушни през цялото това време, като награда, в следващия живот тези същества ще се родят не като коне, а като човеци."

Галилей Величков

С Учителя отиваме на Бакаджиците. Тогава беше монашески манастир още. Чукаме на вратата. Вратите са много големи, високи, четири крила бяха. Излиза монахът. Имали три кучета. Едното куче се мушка между краката на монаха. Той казва: "Аз изтръпнах, като излезе кучето." Защото било много лошо и на никого не прощавало. А като излезе, то клекна между краката на Учителя. Учителят беше на първата линия и на монаха му направило силно впечатление. "Туй куче никога не е допущало такова нещо, а какъв е този човек, дето клекна в краката му?" - чудел се монахът.

Николина Попова

Приятели разговарят с Учителя пред долната стаичка. Изведнъж около тях започва да лети неспокойна пчела. Върти се, върти се и се удря в Учителя. Той спира да разговаря. Втори път пчелата се завърта около Него и пак се удря в Учителя. Той влиза в стаята си, след малко излиза с кана вода и отива при кошерите на другия край на поляната срещу лозето. Приятелите преди това са дали на пчелите сироп в хранилка отвън, но сиропът се сгъстил от слънцето и много пчели се залепили в него. Учителят налива вода и с една клечица разбърква сиропа, разрежда го и освобождава пчелите, Те отлитат от хранилката и радостни кръжат около кошера. Онази пчела, която беше изпратена да търси помощ от Учителя, бе Го намерила и предала своя зов за помощ.

Борис Николов

Ще ви разкажа за едно посещение на Учителя в Стара Загора при нашия брат инженер Каишев, който пред къщата имал овощна градина. Докато седели на масата в двора, Учителят видял едно плодно дърво - ябълка и попитал стопанина: "Как е това дърво, ражда ли, дава ли плод?" - "Не, Учителю, не дава плод, имам намерение да го отсека." Учителят му отговорил: "Е, недей, остави го още една година, пък ако не даде плод, отрежи го." Учителят отишъл при дървото. Обиколил го, пипал кората на дървото, върнал се на масата и казал: "Ако даде плод, ще бъде за мен." - "Разбира се, Учителю, години то не дава плод и аз затуй бях решил да го отрежа." За голямо учудване на стопанина, след този разговор клоните на дървото се превили от ябълки. Есента, когато узрели, почнали да пристигат сандъци с ябълки в пощенския клон на Изгрева. На братските обеди Учителят ги изнасял на тези, които присъствали. Ябълката оттогава всяка година раждала. Тя вече бе станала служител Господу и принасяше плод в изобилие.

Нестор Илиев

Това беше в 1920 г. Учителят държа беседа в салона в Айтос и говори за женитбата. С такова силно впечатление останах и реших тогава, че няма да се женя. Малко дете бях. От 4-то отделение съм решила да не се женя. Вечерта Учителят пренощува у дома и на другия ден баща ми го изпраща до Бургас, до минералните бани. С файтон от Бургас идват да посрещнат Учителя и ние отидохме сутринта много рано да го изпратим. Качиха се на файтона, защото в Айтос нямаше тогава леки коли, и помолих баща ми да отида и аз с Него, но баща ми не ме пусна. Хем Учителят му каза и не ме пусна. А аз знам кой е Учителят. Вътре душата говори на човека. Преди да тръгне файтонът, Учителят дойде до мен и ме погали по косата. Тогава се качи и файтонът тръгна, но аз чакам да се върне баща ми. На пътната врата го чакам. Той дойде, слезе от файтона и извади пари да плати на файтонджията. Но последният каза: "Аз пари не искам, аз Господа возих във файтона." А това е турчин-файтонджия, никога няма да го забравя. "Аз Господа возих, пари не искам, бай Георге." Отивам вкъщи с баща ми и му викам: "Татко, аз няма да се женя." А той ми каза: "Като станеш на 18, на 20, на 30 години, има време, тогава ще го кажеш." Това за цял живот го изпълних, не съм се оженила.

Верка Куртева

През 1910 г. Учителят посетил Айтос, където изнесъл сказка по френология, а през 1911 г. - сказка по хиромантия, след която пожелал да замине за Бургас през минералните бани. Наели файтон, а в него били трима пътници: Учителят, брат Георги Куртев и брат Петко Епитропов. Пътуването от Айтос до баните било цяло удоволствие. Пътували са по равно шосе, с нов файтон, теглен от два хубави бели коня, а файтонджия бил един турчин - познат на брат Куртев. По пътя се водели различни разговори. На минералните бани трябвало да ги посрещне брат Минчо Сотиров, подполковник от Бургаския гарнизон и да ги поеме с неговия файтон. Те пристигнали преди срещата и трябвало да почакат, поради което брат Епитропов предложил, докато чакат другия файтон, да използват времето и да се изкъпят в банята. Учителят нищо не казал. Тогава брат Куртев продумал: "Ние като сме тръгнали да вършим една работа, друго не ни трябва." По израза на лицето на Учителя се четяло съгласието Му с изказаната мисъл на Куртев. Останали да чакат. Не се изминали и 20 минути и ето - брат Минчо Сотиров пристигнал с друг файтон, който взел пътниците, а Куртев се върнал с първия файтон в Айтос. По пътя за Айтос, брат Куртев попитал файтонджията: "Мустафа, друг път би ли дошъл да ни возиш с файтона?" - "Брат Георги, аз досега много пътници съм превозил, но като тоя, по-ниския, с брадата, друг път не съм виждал. За мене той е свят човек, ако и другия до него е по-висок и да има по-голяма брада от него." Мустафа посочва с ръка и показва колко е висок и голям брат Епитропов и колко му е дълга брадата. "Когато стане нужда, пак ще дойда, викай ме! За такъв човек посред нощ ставам и тръгвам. Святият човек се вижда отдалече" - заключава Мустафа. Не се лъже Мустафа от големи бради и големи глави. Знае Мустафа и отвътре някой му казва кой е святият и кой - обикновеният човек.
Седи брат Куртев във файтона и радва се, че обикновеният човек може да различи святото начало от обикновените неща на ежедневието. Само човекът с будно съзнание може да различава и оценява.

Георги Събев

Турчинът само като зърва Учителя и веднага познава кой е Той и Кому служи. Той нито е слушал Учителя, нито е чел нещо от Него, но разпознава Учителя като Божи човек само с един поглед. А мнозина наши приятели преминаха десетки години с Учителя, слушаха хиляди слова, четяха беседите Му и са прочели стотици или хиляди страници, но малцина разбраха кой е Учителят. А ето, един турчин Мустафа, като зърна Учителя, разбра, че това е Божият човек. Да различиш Божия човек от останалите човеци е цяло посвещение.

Борис Николов

По време на съборните дни Елена Иларионова отивала сутрин в салона в Търново, където Учителят държал беседи. Салонът по онова време бил обкичен с панделки в най-различни цветове на дъгата, от единия до другия край. Тя отивала сутрин да измете салона, да го почисти, защото там ще има беседа. Нали е събор. Един ден тя пак се качва горе в салона. В това време Учителят свирел на цигулка. Долу на двора много братя и сестри слушали Учителя като свири и се наслаждавали на Божествената музика, която Той предава от Невидимия свят чрез цигулката си. Когато тя отишла да мете, Учителят престанал да свири и тръгнал към нея. Както отивал към нея, образът Му започнал да изчезва постепенно, постепенно и се заменил с образа на Христа. Той я запитал: "Кой съм аз?" Но на нея устата се била сковала и не можела да отговори пред това преобразование, което станало пред очите й. Нищо не отговорила. Отново се явил образът на Учителя, после изчезнал и пак се получил образът на Христа. Той отново я запитал: "Кой съм аз?" Тя пак не можела да говори. И трети път се повторило това нещо. Образът на Учителя отново изчезнал, за да се появи образът на Христа. Отново я запитал: "Кой съм аз?" Пак изчезнал и се заменил с образа на Учителя. И третия път сестра Иларионова не могла да отговори.
Вечерта, когато се прибирали вкъщи, а Учителят нощувал у Иларионова, тя Му казала: "Учителю, аз разбрах, че в миналото Вие сте били Христос!"

Елена Иларионова

Руските войски навлязоха в България. Посрещнаха ги с хляб и сол и с цветя. Срещу тях не гръмна нито една пушка. Руските ешелони преминаваха през България. Руси Караиванов, който е железничар по професия, е дежурен на гара Ветрен. По това време спира един влак, пълен с руски войници. Войниците слизат на гарата, за да налеят вода и да си купят някои неща, като мнозина от тях плъзват по съседните къщи. Влакът трябва да пренощува на гарата. Руси Караиванов отива и поканва един офицер да му гостува. Завежда го у дома си и му предоставя гостната стая. След като се нахранили, след като се разговорили за войната, накрая Руси Караиванов му дава една беседа от Учителя, преведена на руски, за да се занимава, докато заспи. Брат Руси е доволен, защото са се сбъднали думите на Учителя, че славянството е непобедимо и че Русия има мисия в света. Ето горе, в неговата стая, определена за гости, сега почива руски офицер и чете беседа от Учителя на руски. Той взима и разгръща отново онзи вестник "Братство", от който бе научил какъв ще бъде изходът на войната. Препрочита отново статията и плаче от радост. По едно време в стаята му нахлува руският офицер. Пита го: "Какво е това? Кой го е написал? Жив ли е този човек? Такова нещо аз никога не съм срещал и няма никъде написано по света. Аз съм професор по литература и обществени науки, познавам много неща, но такова нещо досега никога и никъде не съм срещал." Тогава Руси Караиванов му обяснява, че това са беседи на Учителя и че Той живее в София на "Изгрева". Руският офицер пожелал още утре Руси Караиванов да го заведе в София и да го представи на Учителя. На следващия ден те се качват на влака, пристигат в София и Руси го завежда на "Изгрева", въвежда го при Учителя. В момента, когато руският офицер вижда Учителя, пада на колене пред Него и извиква: "Отец мой и Бог мой!" И започва да целува краката и обувките на Учителя. Учителят го вдига и го повежда в стаята Си. След него влиза и Боян Боев. А Руси остава отвън. Цели два часа се води разговор между руския офицер и Учителя. Така руският национален дух изпрати своя представител, за да падне на колене пред нозете на Учителя.
Руското войнство, неговият представител, паднаха на колене и благодариха пред Великия Учител, защото Той изрече и даде Божието решение за съдбините на света. Руският народ заплати с милиони жертви - над 20 милиона убити. Руското оръжие спечели войната, защото ги водеше Учителят в Невидимия свят, за да изпълнят Божието решение и да бъдат съвременния бич в ръцете на Бога. Достойно е да се отбележи, че този руски офицер, четейки страници от Словото на Учителя в село Ветрен, в дома на Руси Караиванов, по дух разбра, че има среща с нещо Велико, което е дошло в света. А там на "Изгрева", когато зърна Учителя, за миг той Го позна и разбра, че се намира пред Бога и затова извика: "Отец мой! И Бог мой!" Ето, това е финалът на тази история, когато съдбините на света се ръководеха от Всемировия Учител в малкото селце Мърчаево, в дома на брат Темелко Темелков.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×