Jump to content

Recommended Posts

ДАВАНЕ

Спомени на ученици

Десятъкът е един закон, който е още от много древни времена. Учителят го наричаше "Законът на Опуленса", той е закон на благословението. Всеки човек, като работи някаква работа и изкара пари, 1/10 част отделя, за да ги даде на някой, който се нуждае. Ако човек спазва този закон, казваше Учителят, ще има благословението и успех в работата си.

Елена Андреева

Има едно далечно село Любимец. Там един от нашите приятели имал нива край река Марица, на която садял тикви, но много често, когато реката прииждала, водите завличали големите тикви. Понякога и селският добитък, като минавал покрай пътя, изпояждал тиквите. Неговият голям син го подсетил: "Тате, защо не посадим една семка от тези тикви и да я наречем за Учителя". Бащата се съгласил, насадили семката, нарекли я за Учителя, отбелязали с едно колче мястото. Семката поникнала, стръкът пораснал, вързал и накрая тиквите пораснали големи като никога досега. Отново реката прииждала, заливала нивата, но така, че не отнасяла тиквите, а водата наторявала почвата и всички тикви пораснали от големи по- големи. И селски добитъци като минавали, кой знае защо, не поглеждали към тази нива, а отивали към други ниви да ядат тикви. Най-интересното е, че от наречената семка за Учителя се народили най-големи тикви. Братът се чудил как да ги занесе на Учителя. Накрая ги сложили в няколко чувала и ги качили на влака.
 
Веднъж стоим пред кухнята на Изгрева и се уточняваме кой какво трябва да върши, за да се подготви общия обед. Учителят излезе от приемната и се запъти към двама братя, които се разговаряха близо до нас. "Идете и посрещнете брата на шосето, носи две големи тикви и не може да ги донесе." Загледахме се натам, където посочи Учителят. Не се виждаше никой. Братята се запътиха с бърза крачка натам. След известно време гледаме, че трима души се задават и двамата от тях носят такива големи тикви, каквито за пръв път съм виждала, макар че знам какво значи земеделие. Посрещнахме ги с голямо внимание. А братът от провинцията се обръща към всички: "Учителю, тези тикви са Ваши!" След това ги разтовари в кухнята и отиде да целуне ръка на Учителя. Учителят го посрещна, усмихна се и го запита: "Значи, брат, тиквите тази година реката не ги завлече?" Братът се усмихна и каза: "Да, не ги завлече. Ама, Учителю, откъде знаете това?" - "Нали ти нарече една семка за мен и я посади в земята. Всеки път човек, когато в името на Бога рече да направи нещо, то Бог съизволява в думите му и в деянията му и благославя труда му."
 
Така че онзи приятел докара тиквите на Изгрева, те бяха опечени и поднесени в големи тави на един обед. Всички ги харесаха и отидоха да благодарят на Учителя за тиквите. Учителят каза: "Защо благодарите на мен, благодарете на брата, който донесе тиквите". Отидоха при него, за да му благодарят, а той каза: "Братя, защо ми благодарите, аз тази тиквена семка я нарекох за Учителя и я насадих за Него. Отидете и благодарете на Него". Отново се връщат при Учителя и питат: "Учителю, какво стана сега, каква е тази работа, ядохме хубава тиква, че преядохме. Искаме да благодарим, но не знаем на кого". Учителят се усмихва и казва: "Ще благодарите на Онзи, Който възрасна семката, че от нея се роди тиква и на Онзи, Който накара и даде подтик да се донесе плода на Бога при нозете на Великия Учител".

Мария Тодорова, Юрданка Жекова

Първите години, когато Учителят живеел в град Варна, един летен ден тръгнал на екскурзия с още няколко души из златна Добруджа. Денят бил горещ и пътуването уморително. Никъде не се виждало дърво, под сянката на което да си отпочинат. Вече наближило обяд, а място за почивка още не се намирало. Като вървели, забелязали далече от пътя чардак и сграда. Решили да се отбият там, ако има човек, да си отпочинат. Там имало пчелин. Стопанинът на пчелина ги приел с разположение. След като си отпочинали и се наобядвали, Учителят повел разговор със стопанина. "Как са пчелите тази година? Боледуват ли?" - "Не само боледуват, но и умират" - казал с въздишка стопанинът. "Ако искаш пчелите ти да не боледуват и умират, да ти пълнят питите с мед, от всичките сто и двадесет кошера ще отделиш дванадесет, ще си ги отбележиш. Те ще бъдат за Господа, а другите сто и осем ще са за тебе. Ти ще се грижиш за всичките еднакво, но когато дойде време да вадиш мед, тогава от дванадесетях кошера ще го туряш отделно. Него няма да продаваш. Той ще бъде за Господа, а от всичките други пчели медът ще е за тебе и с него ще разполагаш, както намериш за добре. Когато дойде някой да купи мед, ще му даваш от твоя, а когато някой дойде да поиска малко мед за болен, ще даваш от меда, който е оставен за Господа. Него няма да го продаваш, а ще го раздаваш."
 
Братът огледал кошерите и посочил кои кошери ще работят за Господа. Тази година пчелите събрали много, ама много мед, едва успял да го прибере. От 108 кошера извадил 5-6 тона мед, а от 12-те - около половин тон. Дори купил празни тенекии допълнително и всичко напълнил. Есента започнал да ги продава, но преди това отделил меда от наречените кошери за Господа. Постепенно при него идвали селяни и граждани и изкупили меда, понеже на пазара тази година е имало малко захар, била слаба реколтата от захарно цвекло и тръстика, от които са правели захарта. Продал всички тенекии и останали тенекиите за Господа. Като ги гледал, дожаляло му, досвидяло му за тях. Умувал, умувал, па си рекъл: "Господ не яде мед". И понеже Господ не яде мед, взел, че продал и тези 12 тенекии с мед. Напълнил си кесията.
 
Есента били затворени кошерите, както винаги се прави да презимуват и да не измръзнат. Обаче през пролетта отишъл на пчелина и какво да види - всички пчели от 120-те кошера измрели до една. Не останал нито един кошер и нито една пчела. Стоял като попарен и пребит. Отишъл при Учителя да провери каква е тази работа и защо кошерите са измрели. С плач проговорил: "Учителю, кошерите измряха." - "Онези, които работеха за Бога и те ли измряха?" - "И те измряха, Учителю." - "Какво направи с меда?" - "Продадох го като си казах, че Господ не яде мед." Учителят го запитал: "Ти как мислиш вече, Господ яде ли мед?" Пчеларят мълчи, навел глава засрамено и леко, леко се отдалечил от Учителя. На следващия ден Учителят ни разказа този случай и спомена, че той се подчинява на закона на десятъка за Бога. А този закон е закон за окултния ученик и за него не веднъж сме говорили.

Георги Събев, Мария Тодорова

Един ден отивам у свои роднини. Заварвам мъжа, който беше някакъв висш чиновник, внезапно заболял много тежко. Да си вземе няколко дена отпуск, да полежи и да се лекува, не може, защото на другия ден имал някаква ревизия, на която трябвало непременно да присъства и от която зависела службата му.
 
- Аз трябва до довечера да оздравея и утре да бъда на работа. Моля ти се, помоли вашия Учител да ми помогне да оздравея! Нали казваш, че Той лекувал и правел чудеса?
 
- Ще отида, ще Му кажа, щом искаш, но дали ще те излекува, не зная. Че може - може, но не всекиго лекува, защо - не зная. Но ще опитам. Щом имаш такава вяра и щом Го молиш, може да ти помогне.
 
Отивам веднага при Учителя. Той ме изслушва и казва:
 
- Ако може да отдели една голяма сума за бедните, веднага ще оздравее!
 
Аз се връщам и казвам това на човека. Той отдели веднага една голяма сума - беше много богат - и до вечерта оздравя. На другия ден отиде на работа.

Мария Милева

Дъщеря ми беше болна от плеврит. Аз вече помислих, че е оздравяла напълно, а тя си разстрои стомаха дотолкова, че нищо не можеше да поеме. Чудехме се какво да правим, как да я лекуваме. Отидох при Учителя за съвет. Тогава Той ми каза: "Направете една по-голяма материална жертва!" Направихме я и тя още на другия ден можеше да яде всичко, дори лук и краставици. Тя напълно оздравя.

Мария Милева

Законът за десятъка има пряко отношение към здравето. Когато човек дава, той се чисти и се освобождава от нечистата енергия, която е натрупана в него. Често пъти болестите са резултат от натрупване на такава нечиста енергия. Учителят нарича това състояние "подпушване". В този случай болният има някакви проявени болести, но причината за тези болести е подпушване или натрупване на такава нечиста енергия. При това положение болният не може да се излекува без да направи някакво материално дарение.
 
Десятъкът за Господа или Законът на благословението е изпълнен, когато със събраните пари за Господа, се извърши едно Богоугодно дело. Ако с парите от десятъка някой направи една кръчма, изпълнил ли е закона? Не само, че не е изпълнил закона, но ще го държат отговорен. Но този, който е събирал пари за кръчма, а после тези пари вложи в една работа за Господа, той е изпълнил закона.

Христо Тодоров

Всеки път, когато ходех при Учителя, Той ми даваше по нещо да изнасям от Неговата стая, от онези неща, които приятелите Му носеха. Обикновено това бяха сладкиши, баници, сладка, плодове - пресни и сушени и какви ли не още неща за ядене. Когато слизах по стъпалата, аз винаги носех нещо в ръцете си, а долу имаше сестри, които ме пресрещаха и виждаха какво Учителят ми е подарил. А аз се стеснявах, все едно като че ли съм откраднала от Учителя и съм хваната на местопрестъплението. Това се повтаряше всеки път. Така че, онова, което ми беше дал Учителят, често ми засядаше на гърлото.
 
Веднъж Учителят ми се скара: "Знаете ли как ме измъчват тези, които ми носят нещо за ядене с мислите си? Подаряват го, а мислено ми казват: "Само Ти ще го ядеш и няма да го даваш на никого!" Мога ли аз да изям всичко това? А на тези, които давам да изнасят навън подарената ми храна, те също се стесняват и казват: "Дано няма никой долу на стъпалата и дано никой не ме види". Всичко това ме измъчва, аз чувам тези мисли, които ми причиняват неприятно чувство. Щом взимаш, благодари на Бога. Щом даваш, благодари на Бога, че е взел твоето приношение. И в двата случая трябва да се благодари. А тук какво става? И в двата случая искат да ограничат Бога в себе си и извън себе си, че дори и в другите". Оттогава аз започнах да излизам от стаята на Учителя по-спокойно, когато държах нещо в ръцете си. Долу вече не се стеснявах, когато другите оглеждаха какво Учителят ми е дал. Дори, когато виждах да носят другите, излизайки от стаята на Учителя, аз се радвах и славех изобилието, което изтичаше от Горницата на Учителя.

Катя Грива

Веднъж една жена от София донесла малко масло на Учителя, но Той й го върнал. Костадинка, дъщерята на брат Темелко, видяла това и после запитала Учителя защо е върнал маслото. Учителят й казал, че тази жена като носела маслото, още из пътя си думала: "Нося го, но това масло няма да го яде Учителят, а ще го ядат ония, които са край Него."
 
Тя не го дала от любов, затова Учителят й го върнал.

Георги Събев

ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Съществуват два начина за пречистване на човешката кръв - чрез мислите и чрез чувствата. Чувствата се пречистват чрез даване. Като дава с Любов, сърцето на човека се разширява. Колкото по-широко е сърцето на човека, толкова по-лесно се пречиства. Ако някой е болен и не може да дава, трябва да прави умствени упражнения: Да си представи, че разполага с големи богатства и да раздаде всичко на бедните и страдащите. Животът всякога носи условия за човека да чисти сърцето си. Може да се дава и материално, и сърдечно, и умствено. Колкото по-чисти са човешките мисли и чувства, толкова по-чиста е неговата кръв. Чистата кръв носи здраве и веселие.
 
Даването облагородява човека. Колкото повече се освобождава от Тиамат, от егоизма, алчността, жаждата да заграби всичко за себе си, толкова той по-бързо се освобождава от един ограничен свят, толкова в него по-свободно и пълно ще протича светлината, животът, толкова той по-бързо приближава Боговете.
 
Когато работите и изпълнявате задачата с левчето, която е дадена на учениците и произнасяте лозинката, която е дадена, ще произнасяте и това мото: "Господи, както турям по един лев в касата, така и всички хора на Земята да турят по един лев", (три пъти) Амин.
 
По тоя начин ще пращаш твоята силна мисъл по целия свят да работи и така хората по въздуха ще възприемат тази идея и ще я приложат.
 
Даването е първа проява на Любовта. Щом забележи в себе си най- малко нежелание да дава, в този момент човек не е добър.
 
Докато хората дават, Любовта действа в тях. Щом престанат да дават, любовта ги напуща. Писанието казва: "По-блажен е онзи, който дава, отколкото този, който взима".
 
Спазвайте закона: Даром сте взели, даром ще давате. С други думи казано: Както вземате от Бога, така и давайте. Вие вземате знание, мир, радост, това трябва да давате и на другите. В човека има вътрешен подтик да дава. Той не трябва да подпушва този подтик. И ако даром дава, даром ще получи. В който момент решите да живеете по тоя начин, вие ще имате помощта на всички добри, възвишени същества по лицето на Земята.
 
Идеалният човек така разрешава въпросите за себе си, че за благата, които животът дава, той се явява последен кандидат. Който не е последен, нека се яви по реда си, да вземе стоте декара земя. След това нека се жени, нека се мъчи, нека страда, нека плаче и т.н. Когато всичко става по естествен път, то е в реда на нещата. Та когато казвам, че човек не трябва да плаче, аз имам предвид идеалния човек, който последен се ползва от благата. Той трябва да се радва, а не да плаче. Който не е последен, той трябва да скърби и да се радва, да плаче и да се смее. Последният, обаче, е велик човек. Когато хората бъдат последни по ред в своите желания, Бог ще изтрие сълзите им. Тогава хората ще бъдат едно тяло, един ум, едно сърце.
 
Като дойде някой при мене, няма да му дам хапка; цял самун хляб ще му дам, пък хапката ще оставя за мене. Аз на хората никога малко не давам. Малкото задържам за себе си, там е тайната на живота. Многото за другите. Хапката и капката - за мене. Задръжте малкото за себе си, многото - навън! В малкото е силата.
 
За да бъдеш Божествен, трябва да взимаш най-малкото.
 
Ще даваш, колкото се може най-много; ще вземаш, колкото се може най-малко.
 
Не взимайте повече блага, отколкото ви трябват.
 
При всяка придобивка - материална, духовна или умствена, вие имате право само на 25%, ближният ви - също на 25%, а Бог и природата - 50%. Значи 75% от придобивката не е ваша.
 
Всеки човек трябва да има на първо място необходимото, после - потребното и най-после - излишното. То се дава по благодат.
 
Всеки ден давайте нещо от себе си. В даването е животът. Давайте най-хубавото, а не най-лошото, както сега правите.
 
Природата дава изобилно, но не разточително. Ти не трябва да даваш нито повече, нито по-малко.
 
Да давате, колкото природата дава. И да дадете, колкото сте взели. И в следния момент вие ще имате толкоз, колкото се нуждаете.
 
Когато ти даваш повече, отколкото вземаш, ти си в процеса на подмладяването.
 
Отворете торбите си, раздайте на страдащи и нуждаещи се, и вие ще се подмладите.
 
Никога не вземай това, от което нямаш нужда.
 
Правилно е човек да дава, а не да взима. Така постъпват избраните.
 
Ще даваш, за да се чистиш.
 
Ще даваш, за да се подмладиш.
 
Ще даваш, за да растеш.
 
Ще даваш, за да си здрав.
 
Който обича, дава. Бог постоянно дава.
 
Някой е закъсал в живота си, защото не дава. Вършете волята Божия, давайте безкористно, за да се освободите от всички болести, от всички смущения и несгоди.
 
Всички болести се дължат на това, че човек не дава.
 
Който е остарял и закъсал, той никому нищо не дава.
 
Бъдещето на човека не зависи от това, което взема, а от това, което дава.
 
Ако не давате, вие не можете да се чистите. Ако не давате, не може да растете.
 
Ще давате с лявата ръка, ще вземате с дясната.
 
Приеми новото и стани извор, който постоянно дава.
Когато влезете в един дом, вижте от какво се нуждае този дом и ако можете, помогнете му.
 
Давайте всичко с Любов, да се благослови даването ви.
 
Като даваш, ще даваш с любов. Ако даваш плод, ще дадеш най-хубавия, който имаш. Ако кажеш някаква мисъл, и тя ще бъде най-хубавата, която имаш. Ако дадеш чувство, и то ще бъде най-хубавото.
 
И комуто каквото подадеш, влагай винаги по една красива, възвишена Божествена мисъл или желание към този, който ще (вземе) изяде даденото от теб: да получи или да се събуди в него една добродетел - Любов към Бога, Любов към ближния си или друго нещо. Това е един метод на служение на Бога.
 
В какво седи Новото? - Новото се отличава от старото по начина на даването. В стария живот човек дава и очаква да получи нещо. В новия живот човек дава, без да очаква.
 
Ако жертвата, която направите, не е за Слава Божия, нищо не допринася. Ако жертвата е за Слава Божия, тя носи благословение за всички хора.
 
Ние сме от дебелоглавите. Като ти поменат Името Божие и не даваш, ще дойде някой с револвер срещу тебе и ще дадеш. Природата учи тези дебелоглави.
 
Ако при получаване на известно благо, чувствате някакво вътрешно стягане, откажете се от него - то не е за вас. Дайте го на други.
 
Спрямо човеците, всякога трябва да даваш толкова, колкото взимаш.
 
Като давате пари на някого, гледайте дали тоя човек държи ръцете си нагоре или надолу. Ако ги държи нагоре, ще върне парите; ако ги държи надолу, няма намерение да ги връща.
 
Радвай се, че дължиш, защото ще живееш повече време на земята. Ако имаш да взимаш, по-малко ще живееш. Добрият човек живее по-малко време. - Защо? - Защото е щедър, на всички дава. Тоя дойде при него, иска пари на заем; оня иска пари на заем. Той дава на всички, докато един ден фирмата му фалира и той напусне земята. Ще кажете, че тоя човек е неспособен. Докато добрият човек раздава щедро капитала си, минава за неспособен. Лошият постъпва точно обратно: на никого не дава. Капиталът му расте, фирмата му продължава да съществува и той остава дълго време на земята.
 
Мнозина мислят, че като влязат в Божествения свят, ще придобият онова, което търсят. - Не, влезете ли в Божествения живот, вие трябва да дадете всичко, каквото сте спечелили.
 
Когато отидете в Божествения свят, вие трябва да бъдете готови да дадете всичкото си богатство. Щом дадете всичко, ще получите всичко.
 
Благата, от които ние се ползваме, идат от ангелите. От своите излишъци те пращат на нас. Ако ангелите бяха скъперници като хората, животът на земята щеше да се прекрати. Благодарение на тяхната щедрост, ние живеем в изобилие. Да бъдем щедри и ние да изпращаме от своите излишъци на същества, които живеят под нас. За нас техният живот е ад; за тях нашият живот е рай. Каквото е отношението между нас и нисшите същества, такова е отношението между ангелите и нас. За ангелите нашият свят е ад. За нас техният свят е рай. Значи за едни същества раят е на земята, а за други - горе.
 
И тъй, помнете следното нещо: Човек дава малко, дяволът - много, а Бог - нищо или всичко. Като даде много, дяволът снема и двете кожи от гърба на човека, а след това го заробва за три-четири поколения. Бог или нищо няма да му даде, или всичко, но го оставя свободен, като царски син. И затова казвам: Не се заблуждавайте от малкото, което човек дава! Не се подкупвайте от многото, което дяволът дава! Дръжте се за нищото или за всичкото, което Бог дава! Това са правила, които трябва да спазвате в живота си.
 
Турете вашите нужди на последен план, защото е закон: Ако желаете на другите и то повече, най-напред вас ще удовлетворят. Затова не искай само за себе си, а искай за другите, защото онова, което бъде изпратено тям, ще дойде чрез тебе.
 
Ако благото е само за тебе, ти си в човешкия порядък. Ако благото е общо за всички, ти си в Божествения порядък.
 
Искайте и ще ви се даде.
 
Който иска - получава! Някой казва: "Господ нали знае?" Не! Законът е такъв: "Който иска, му се дава". Никой Учител в света не идва да се натрапи на ученика, но ученикът трябва да дойде да хлопа на вратата на Учителя си и тогаз Учителят ще отвори съкровището си и ще даде.
 
Така трябва да искате, че да останат доволни от вас и да кажат: "Дано този брат и друг път дойде да ми иска нещо."
 
За да ви се помогне, трябва да направите таен договор с Бога, разбирайте следното: Тия особено от вас, които сте в трудно положение, дайте обещание пред Господа в себе си, ама абсолютно никой да не знае, няма нужда да знае някой, обещание, каквото Яков, например, даваше Господу, което е описано в Библията, глава 28, стихове 20, 21 и 22, глава 31, стих 13 или за каквито четем в книгата на Съдиите, глава 11, стихове 30, 31 и във Втората книга на царете, глава 15, стих 8 и пр.
 
Окултен ученик не трябва никога да проси, нито да се задоволява с малко! Ако иска човек да се облагороди - той трябва да иска! Можем да искаме само от Бога!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×