Jump to content
Ани

ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА

Recommended Posts

ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА

Спомени на ученици

Учителят бил на гости на един брат в провинцията. В двора имало ябълка, която от дълго време не раждала и братът се канел да я отсече. Учителят научил за това намерение и му казал: "Не, остави я още една година!" Учителят отишъл при ябълката и нещо й поговорил. Той знаеше езика, както на животните, така и на растенията и можеше да общува с тях. Зад всяко животно и растение стоят разумни същества и Той разговаряше с душите на растенията и животните. От Него знаехме, че животните и растенията нямат като човека индивидуална душа, а групова. Цял един вид от растения или животни има обща душа, която живее в невидимия свят и ръководи всички индивиди от вида. На едно място Учителят казва: "Населяващите невидимия свят групови души на животните са много по-интелигентни и много по-силни от индивидуалния въплътен човек на Земята. Затова човек трябва да бъде внимателен, както към растенията, така и към животните, заради тяхната душа. Ако човек им напакости, техните души ще му отмъстят." Но да се върнем към случая с ябълката. Учителят й говорил нещо, помилвал я и направил определени движения около нея. На другата година ябълката дала обилен плод и оттогава всеки път раждала богато. Така Учителят свързал дървото с плодоносните течения в Природата, благословил го и то възродило силите си.

Влад Пашов

Една сутрин Учителят почна беседата с думите: „Една част от животните приеха вегетарианството и с това улесниха еволюцията на човека". Изразът на лицето Му беше странен. Израз на колосалните усилия, направени от братята на Слънцето, да подготвят тези животни да тръгнат в пътя на разумната последователност, да приемат волята на Бога, да зачитат правата на живот на другите и да служат на човека. Защото в основата на Божествения порядък има един основен закон: „Всяко същество е създадено да услужи някому".
На Изгрева имахме два лимона и един портокал, посадени в три качета. Една сестра обещала да се грижи за тях - поливане, почистване, окопаване и пр. Но както разбирам, тази грижа от нейна страна не била на необходимата висота, защото един ден гледам Учителят недоволен, с една клечка чистеше по клонките на дръвчетата някакви паразити, които ги бяха нападнали. Отидох и аз и най-усърдно се залових да чистя. След малко Учителят беше повикан за нещо и аз останах да довърша чистенето. Това направих най-старателно, защото в главата ми е златното правило: Правиш ли нещо, то трябва да бъде по всичките правила, особено, когато става въпрос за нещо на Изгрева. Тъкмо свърших, ето го Учителят при мен и ми каза: "Николай, лимоните са ти много благодарни!" Сестрата, която беше проявила тази немарливост, изкара края на живота си в провинцията в много тежко състояние, видях я цялата парализирана, не мърда. Беше в една инвалидна количка и не можеше да говори.

Николай Дойнов

Понякога Учителят откупуваше уловената риба от някой рибар и я връщаше във водата на езерото. С това ни даваше пример. По-късно, когато Него Го нямаше вече между нас, някои от нас правеха това.
При една от екскурзиите току-що сме пристигнали до хижата. Хижарят познаваше Учителя, познаваше Братството, приемаше ни и понякога с дни преспивахме там. Хижарят бай Коста, който бе разположен към нас, дойде при Учителя и Му каза: "Имам пъстърва". - "Я да я видим!" Той донесе една тенекия, в която плуваха 5-6 пъстърви, големи, хубави. Учителят го попита: "Колко пари искаш заради тях?" Той пресметна на глас и каза една доста голяма сума. Учителят каза на един брат: "Плати му рибата!" Братът плати на хижаря. Учителят каза на брата строго: "Вземи тенекията сега, та пусни пъстървите в езерото!" Хижарят слуша и гледа: "Как така ще ги пуснете, та нали аз ги улових?" Учителят се усмихна: "Ти ги улови, но нали ни ги продаде. Те сега са наши. Ние ще направим, каквото искаме с тях." Отиде братът и пусна рибите в езерото.
Каква ли благодарност са изпитвали тези риби, когато са се връщали пак в сладката, студена, бистра вода на езерото! Ако биха имали език, сигурно бихме чули излиянията им като на брат Звездински: "Милият Учител! Милият баща! Слава на Господа!"

Борис Николов

Дълги години след като бяха отнети братските места на Свирчовица след 9.09.1944 г., възрастните хора казваха: "Когато Бялото Братство държеше и обработваше тия места, градушка не ги ловеше!" Това трябва да се знае и помни, това беше истина. Хармоничният живот, добрите обноски, добрите мисли и чувства, молитвите и съзнателното отношение към Природата оказват силно влияние и Небето дава своето благословение. Наистина, Свирчовица беше защитена от лоши ветрове и градушки, но след като тази хармония бе нарушена, когато братята си казаха лоши думи и се опълчиха един срещу друг, тия места ги би такава градушка, че лозите бяха оголени и стърчаха само пръчки. Природата реагира на проявите на лоши отношения и дразги. Окултният закон се задейства и дойде време всичко това да изчезне.

Марийка Марашлиева

ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Какъв човек е този, който не може да се приравни с всички души? Какво значи човек да се приравни с всяка душа? Това значи да признае Божественото във всяка душа. Който признава Божественото начало във всяка душа, той никога няма да каже: Това е кон или това е птица, или това е дърво! Какво си ти тогава? - Аз съм човек, който разрешавам великите въпроси на живота. - Който разсъждава така, той неизбежно ще се натъкне на ред противоречия в живота. Бог всеки момент наблюдава как човек постъпва с животните, с растенията и от това съди за самия него.
Всеки, който отрече висшата разумност в Природата и поиска да ръководи сам своя живот, своята съдба, ще свърши с катастрофа. Това се отнася, както за самия човек, така и за обществата и народите.
Едно трябва да знаете за Природата, а именно: колкото е строга и взискателна, толкова е мека и снизходителна. Види ли, че някой се противопоставя на нейните закони, тя го оставя свободен. Не искаш ли да излезеш вън от къщата си, да се движиш, тя казва: Щом не искаш сам да излезеш, други ще дойдат да те изнесат. Ако съвременните хора нямат резултати във възпитанието и самовъзпитанието си, това се дължи на факта, че те се противопоставят на Природата, понеже мислят, че са свободни да правят каквото искат. Те считат себе си фактори в Природата. При сегашното положение, в което се намира, човек нито е свободен, нито е фактор. Според разбиранията на сегашния човек, свободата му седи в това да прави, каквото иска, да не се подчинява на никакви закони. Това е невъзможно. Природата никога няма да остави човека да нарушава нейния ред и порядък, да нарушава нейната хармония. Силният никога няма да се остави в ръцете на слабия, да разполага с него, както иска. Умният никога няма да се остави в ръцете на глупавия. Добрият никога няма да се остави в ръцете на злия.
В Природата има ред и порядък. Ние мислим да създадем някакъв особен наш ред. А всъщност трябва да приемем и приложим реда, който съществува в Природата. Ние виждаме във всичко, което ни заобикаля тук, проекция на реалния свят. Този реален свят съществува.
Не сме ние факторите. Ние, хората, сме последните фактори. Това трябва да осъзнаем. Колкото по-скоро го осъзнаем, по-добре. Вие казвате: "Ние трябва да станем господари на Природата, да я преобразим". И мислите, че Господ ще ви остави да преобразите Природата. Детето може ли да се качи на гърба на майка си и тя да го остави да й заповядва? Вие виждали ли сте какво нещо е Природата? Тя е една майка. Аз не съм виждал по-красива, по-мощна и по-сериозна жена от Природата. Да съберете всичките философи, които са живели на Земята от 8 000 години насам, не може да направят даже единия пръст на Природата. А те искат да й станат господари!
Като е дошъл на Земята, човек трябва да изучава Природата и нейните велики закони, за да може да ги прилага в живота. Не постъпва ли съобразно великите закони на Природата, човек ще създаде около себе си такава атмосфера, която ще го задуши.
Живата Природа обича последователността, тя никога не бърза. Това е един от нейните методи - тя не бърза. В нея е вечността, тя разполага с време, колкото иска. Тя икономисва своите сили, защото силите й не са в такова изобилие, в каквото е времето. Следователно, вие можете да разполагате с нейното време, но не и с нейните сили. По тази причина, онези хора, които не живеят, както тя иска, които бързат много, скоро изтощават силите си и умират много рано. Никакви молитви не помагат тогава за продължение на живота им.
Животът на сегашните хора е пълен с аномалии, защото те искат да станат нейни господари. В древността хората са имали желание да омагьосват, да си служат с различни магии. Сегашните хора пък искат да бъдат учени, всесилни, да правят каквото желаят. Нито едните, нито другите са успели в своите желания. - Защо? - Защото само разумният може да прави, каквото иска. В своите желания и стремежи, той се съобразява с великите закони на Природата. Той никога не изнасилва природните закони. Всеки човек, който се противопоставя на природните закони, сам се е разрушил. Той не е разумен човек. Който се е опитал да се противопостави на Природата, той е получил такъв урок, който с векове не може да забрави. Дали той е учен, светия или обикновен човек, Природата няма да му прости. Колкото по-високо стои човек в развитието си, толкова по-голяма е неговата отговорност. Той носи последствията на всяко нарушаване на природните закони. На обикновения, малко учен човек, се прощават правописните грешки, но на писателя, на учения, на поета не се прощават. Праведният като направи една морална погрешка, веднага я изправя. Той не се извинява нито с условията, нито с незнание. Щом сгреши, веднага изправя по- грешката си. Не я ли изправи, Природата го глобява. Глобата седи в това, да подигне всички ония, за падането на които той е станал причина. Този закон се отнася до всички хора. Каквато загуба сте причинили на хората, рано или късно вие трябва да я платите. Индусите наричат този закон "карма". Други го наричат "съдба". Днес всички хора се запитват съществува ли карма, съществува ли съдба в света. Какъв отговор ще си дадат, това не е важно. Важно е, че те се намират пред закон на "причини и последствия" и го изпитват на собствения си гръб. Съществува една последователност в света. Внесе ли известно нарушение в този закон, човек неизбежно носи последствията на това нарушаване. Като живее, човек трябва да спазва закона на последователността и в трите свята. На физическия свят той трябва да знае как да се храни, как да диша, как да пие вода и как да възприема светлината. Той трябва да има добре организирано физическо тяло. Влезе ли в духовния свят, той трябва да има добре организирано астрално тяло. За умствения свят пък трябва да има добре организирано умствено тяло.
Който е развил и трите си тела, той може да спазва закона на последователността. Колкото е важно физическото тяло на човека, толкова са важни астралното и умственото му тела.
Хората искат някой път Природата да ни стане роб, да ни даде всички удоволствия, а ние само да ядем и да пием, да ни даде дрехи, автомобили, къщи, да не пипне децата ни. Ние искаме Небето да гледа на нас с всичкото си почитание и уважение, а ние само да се разхождаме. Отлично е това, което искаме, но питам: Това, което желаем за себе си, искаме ли го и за другите? Постъпваме ли съобразно Небето? Това, което Небето прави; това, което Небето изисква, правим ли го и ние?
В Природата няма невежество.
Ако искаш да се запознаеш с ангелите, ти трябва да започнеш от растенията. Ако искаш да се запознаеш с архангелите, ти трябва да започнеш от млекопитаещите. Ти не си милостив към животните си, към воловете си, а искаш да отидеш при ангелите и архангелите. Те се занимават с животни, а ти гледаш на тях от високо.
Ти считаш, че едно дърво е невежа. Ти се заблуждаваш. Дърветата са толкоз учени, те са по-учени от нашите химици. Едно дърво е по-голям специалист. Един химик не може да направи една ябълка така вкусна. Туй дърво, което ти го считаш за невежа, прави най-хубавите плодове. Много учени са. После казвате, че те не виждат. Много очи имат. Растенията имат не едно, а хиляди очи. На всеки лист има по едно око. Ти като седиш при някое растение, мислиш, че не те видяло. Като идеш при него, растението знае какъв си. Има растения толкоз чувствителни, че ако се допре до тях един разбойник, те изсъхват. Те са толкоз чисти, че не живеят, преместват се на друго място, напускат къщата си.
Това, което виждате на Земята, съществува в душата. Следователно, когато вие правите пакост на някое растение, на някое животно във физическия свят, правите пакост на растението или животното във вашата душа. Тогава се поражда болест. Ето как се пораждат болестите. Защото външният свят е едно отражение на вътрешния, който съществува в нас. И тогава, значи, ние не можем да направим изменение вън, ако не направим изменение вътре в нас.
Хората обичат букети от скъсани цветя, но това е едно нещастие за тях. По-добре цветята да си живеят.
Ще гледате да не тъпчете цветята. И най-малкото цветенце да стъпчете, вие разваляте работата на някой художник. Както постъпвате с картините на художниците, така ще постъпват и с вас. Колкото по-добър е човек, толкова по-внимателно стъпва. Той знае къде да стъпи. Той знае законите на общността и единството. Ще се качваш по планинските върхове, но внимателно, с будно съзнание да не стъпчеш нито едно цвете.
Обичайте растенията и горите, за да се свързвате със силите, които действат в тях. В двора на всеки ученик трябва да има поне 2-3 овощни дървета, които да прекопава и полива от време на време.
На един стар човек, на едно дете, на една капка гледайте да услужите, да имате светла мисъл към тях. Вие минавате по цветя, газите ги, тъпчете ги с краката си. Тия цветя са изложение на същества, които стоят много по- високо от вас. Те са направили изложба на своите картини, а вие минавате отгоре и пет пари на давате, че ги тъпчите. После се чудите откъде ви е сполетяло нещо лошо.
Децата не трябва да се учат да късат цветята, защото късането има разрушителен характер. Но цветята да се носят в саксии. Аз се радвам, че горе на Витоша има надпис: "Да не се късат цветята!" Възприели са тази мисъл на Новото Учение. Иди там и помириши! За цяр ако искаш, можеш да откъснеш и ще туриш мисълта, че я вземаш за цяр. Жертва се тогава цветето. Новият морал е: Не късайте цветята! Нека те си цъфтят на самите корени, да красят нашите градини и да пълнят пространството със своя аромат. Вие ги помиришете, порадвайте им се, помилвайте ги и си заминете! А той ще се окичи с цветя. Това го правят в света. Един ден и ти ще заприличаш на откъснато цвете. Плодовете и цветята носят здраве, ако хората знаят как да постъпват с тях. Откъсването на едно цвете зле се отразява върху човека. Хората не знаят това. В Америка късат много цветя и всеки се кичи на палтото с лист или цвете и затова всички американци страдат. Представете си, че дохожда един при мене и косъм по косъм ми оскубва всичката коса от главата. Главата ще оголее. Късането на цветята се отразява на Земята тъй, както скубането на косата от главата. Един плод, който е узрял на дървото и готов да падне, могат да ви го дадат. Който иска да получи Божието благословение, да не пипа нищо без позволение и не навреме. Земята е Господня и ти си длъжен да изпълниш Божия закон. Позволение ще взимаш за всичко. Свободата седи в разумното - позволението. А другото са атавистични черти, т.е. черти, наследени от деди и прадеди. Малките погрешки трябва да се поправят, понеже стават големи, ако навреме не се поправят, тъй както от малките гниди излазят големи паразити.
Понеже цветята са изложение на ангелите, в дадения случай, не разваляйте изложбата на ангелите. Затуй, не късайте цветята. Ти минеш - късаш. То никакво възпитание няма в нас. Казваш, че зад това цвете седи разумно същество. Туй ухание, което чувстваш, не е негово. Туй ухание е на онова същество. Цветята са връзка между хората и ангелите. Растенията са връзка между ангелите и хората. Млекопитаещите, които ни орат, овците, белите говеда, черните биволи, те са връзка на архангелите и хората. Волът ти оре заради архангелите. Той казва като ги погледне: Заради тях, от любов дойдох.
Преди два дни говорих нещо върху късането на цветята и им казах, че всяко откъсване на 10 цветчета води след себе си смъртта на някой човек. Ако кажете някому 10 лоши думи, къщата на някого ще изгори. Ако посеете някъде 10 цветя, някой добър човек ще дойде на Земята. Правете наблюдение от този характер, за да видите, че това не е само приказки. Наблюдавайте плодните дървета в някой двор. Докато клоните на дърветата са зелени, хората на тази къща си живеят добре, но започнат ли да съхнат, то животът се разваля в тази къща, благодарение на лошите мисли, които взимат надмощие. След това някой от тази къща ще умре.
Лошите мисли и желания, лошите изпарения, които излизат от хората, отиват по дърветата и затова те боледуват. Нечистотиите от хората се поглъщат и те (дърветата) се разболяват.
От десетки години лозите в България бяха нападнати от филоксерата. Лозарите бяха принудени да присадят на местната лоза американска. Местната лоза беше по-хубава от тая, която донесоха от Америка. Какво показва филоксерата? Съвременната война, съвременните недоразумения в човечеството, това е филоксера в умовете, в душите и в сърцата на хората. Аз правя аналогия между лозата и човека. Във Франция са изтребили лозите, в България - също. Навсякъде, където прониква филоксерата, прониква и войната. Когато лозата боледува, и човек боледува. Когато лозите се развиват добре, и хората живеят добре. Мислите ли, че е добро за селяните или за даден народ, ако горите им изсъхнат? Не е добро за народа, ако горите изсъхнат и се изтребват. Има връзка между хората и горите.
Сега ние сме оставили този Истинския Живот и вземаме един живот, който не е Негово изявление. Вземем едно животно и без то да иска, отнемаме му живота. Не го питаме съгласно ли е. То иска да живее, пък ние го изяждаме. Не, така не се живее. Големите нещастия, големите болести, неврастенията, охтиката, които се явяват в света, се дължат отчасти на избиването на млекопитаещите и изсичането на горите. Всички болести се дължат на неестественото положение, което си позволяваме в света. Ние си позволяваме това, което не трябва да си позволим, защото нямаме свещено чувство. Ние си позволяваме да отсечем едно дърво, едно растение, ей така, само от каприз. Има растения, които са живели 100-150-200 години, а в Америка има растения, които са живели 1500-2000 години. И американците ги изсичат. Но от безразборното изсичане на горите, от безразборното избиване на млекопитающите, няма страна в света с толкова неврастения и толкова нервни болести, колкото Америка и няма хора, на които зъбите да са изпадали така. Ще кажете, това е една случайност. Навсякъде законът е същият. Нямаме право да правим това, което искаме. Трябва да вършим онова, което е в съгласие със законите на живата Природа.
Ние нямаме свещено понятие даже за човешкото достойнство, а още по-малко за животните и растенията! Всяка страна, в която се изсичат горите, е осъдена на страдания. Всяка страна, в която животните се избиват безразборно, е осъдена на страдания. Всяка страна, в която хората се избиват безразборно, страданието е още по-голямо. Какво ще кажете за това? Хората се молят на Бога и свещи палят, а при това у нас, в България, всеки ден стават убийства. Четем във вестниците, че син убил баща си, баща -сина, какви ли не убийства стават! И после търсим причината за това. Къде е причината? Търсим причината там, където я няма. Причината е там, че всички хора искат да подобрят своето положение. Като ги погледнете, всеки мисли за себе си, как да свърже двата края. Не, светът никога няма да се изправи по този начин.
Поради изсичане на горите и избиване на млекопитающите, хората се натъкват на големи страдания, без да могат да си помогнат. Те не подозират, че животните и растенията представляват резервоар на жизнени сили за растенето и развитието на човека.
Един народ, ако иска да бъде здрав, не трябва да изсича горите си безразборно. Често на едно дърво отсечено, един човек умира, а две дървета ако се отсекат, двама души умират - така дълбоко са свързани дърветата, растенията с хората.
С право може да се каже, че хората днес действат като държава в държавата в света, че те действат като неотговорни фактори. Те мислят, че могат да разполагат безотговорно и неограничено с всички блага на Природата, с всички нейни сили и съкровища. Те я третират като нещо, което трябва да покорят, за да обсебят неговите богатства. Те използват безогледно минералните й богатства, растенията, животните, често за разрушителни цели. Те мислят дори, че могат да разполагат безнаказано и с човешкия живот.
Днес хората, поддържащи един грубоматериалистичен възглед за живота, който се мъчат да прокарат в целия политически и стопански строй, в наука, философия, изкуство, се натъкват на остри противоречия, които произтичат от стълкновението им с Природата, с нейната суверена власт. Напразно се мъчат те да установят един ред мимо нейния ред. Напразно се мъчат да разрешат парливите проблеми на настоящето на своя глава, по свое разбиране, със свои похвати.
Някой мислят, че са господари на земното богатство, но те се лъжат. Знаете ли какво нещастие донесоха въглищата на човечеството? И добрият, и лошият живот на предпотопните животни, превърнали се вече във въглища, се внесе в човешкия живот. Лошите духове, които бяха във въглищата, чрез изгарянето им се освободиха и днес хората се намират в чудо - не знаят как да се справят с тях. Спасението им е в растенията. Те трябва да се умножават, за да погълнат излишната въглена киселина от въздуха. Само така животът ще се нормализира. В бъдеще хората трябва да заместят въглищата с електрическа енергия.
Анормалната човешка мисъл е причина за земетресенията. Туй е под- пушване на естествените сили на земната кора. Ако ти не живееш и не мислиш, както трябва, Земята ще ви избълва.
Когато не се спазват природните закони, идат страдания и противоречия. Идат и блага в живота, когато се спазват природните закони.
Един народ има право да съществува дотолкова, доколкото спазва естествените отношения към законите на разумната Природа, Първото отношение на народите, на обществата, на семействата, на индивидите е към разумната Природа, а после един към друг. Всички народи, всички държави са удове на Великия Божествен организъм. Следователно, ако не функционират в съгласие с този Велик организъм, те са осъдени на изчезване. Тази е причината, поради която много държави и народи са изчезнали от Земята. В далечното минало са съществували атлантска и лемурийска раси, но днес нищо не е останало от тях. Какво ще остане в бъдеще от бялата раса, не се знае. - Защо? - Защото Природата не търпи никакво израждане.
Човешката мисъл определя чувствата на животните. Когато човек постъпва несправедливо, изопачават се чувствата на животните.
Ако някой обикне едно животно като човек, то непременно ще умре.
Животните си имат ръководители и затова трябва да не се измъчват.
Ако един ден ме повикат за свидетел по делото срещу човека от страна на животните, непременно ще взема страната на животните.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×