Jump to content

Recommended Posts

УЧЕНЕ

Записки от беседите на Учителя

Важен въпрос за всички е въпросът за ученето. Човек трябва непрестанно да учи. Ученето подразбира приложение на Божествения живот. Бог иска човек да живее и да бъде доволен от живота си.
Учението е един стимул от Бога.
Развитието е един вечен процес, който няма свършване. В това вечно развитие е смисълът на живота, в него е всичката радост.
Всяко учение, всяка философия може да ни ползва само тогава, когато сме чисти.
Искате ли да разберете живота, вие трябва да се домогнете до всички науки - философия, математика, литература, естествена история и др. Те ще ви послужат като пособия за постигане на вашата цел.
Който не учи, който не знае как да мърда езика, очите, ръцете, краката си, той ще изпадне в положението на впрегнатия вол. Следователно, видите ли един впрегнат вол, помислете си, че ако не учите, ако не работите и вие може да изпаднете в такива лоши условия.
В една беседа Учителят казва, че Питагор отишъл в Египет и престоял 15 години при египетските жреци, само и само да получи посвещение. Открили му една единствена тайна. Тази тайна днес е известна на учениците в училище като Питагорова теорема. Според нея, хипотенузата на квадрат е равна на сбора от квадратите на двата катета. Но това е едната страна на въпроса. Онова, което научава там Питагор не е това, което се учи в училище. Питагоровата теорема има друго значение. Учителят разглежда триъгълника - неговите катети и хипотенуза - като проекция на човешката личност. Единият катет представлява чувствата, другият катет - мислите на човека, а хипотенузата представлява волята му. В такъв случай Питагоровата теорема има друго значение, което е истинското духовно знание. Или - волята у човека на квадрат (хипотенузата на триъгълника) е равна на сбора от чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат (това са двата катета на триъгълника). Ето това е получил Питагор от египетските жреци.
Има три вида хора: Глупавият непрекъснато се занимава с миналото, умният се стреми да прочете бъдещето, а мъдрият живее и нарежда настоящето.
Бъдещето, като проекция на миналото, е за грешниците; настоящето е за праведните. Когато някой каже, че за в бъдеще ще изправи своя живот, разбирам, че този човек е един грешник. Когато някой каже, че ще изправи своя живот още сега, аз разбирам, че този човек е един праведник, който е извадил гредата от своето око. Тъй че бъдещето е в този смисъл на грешниците, които не изменят своите желания, то е тяхна собственост; а настоящето е на праведните, защото то не заема никакво място, то е една математическа линия. Всеки праведник ще мине през тази права линия.
Аз казвам: Всеки, който владее настоящето, ще влезе в Царството Божие. И тогава: бъдещето е на грешниците; миналото, т.е. всичко, което е станало, е в ръцете на Бога, а настоящето е наше. И тъй, ние сме си разменили ролите.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×