Jump to content
Ани

ЛИЧЕН ЖИВОТ

Recommended Posts

ЛИЧЕН ЖИВОТ

Записки от беседите на Учителя

Няма по-голямо нещастие за човека от самотията: да живее сам, без хора около себе си, да не чуе две думи от своя ближен, да няма с кого две думи да сподели. Уединен, усамотен, отдалечен от хората, това е криво разбрана самотия. Да се усамоти, да се отдалечи човек от хората, това значи да се откаже от злото в тях и да заживее с доброто, с тяхната любов. Това значи да се свърже човек с Бога. А тъй, да се отдалечи от хората, изобщо, това подразбира да остане той с едно голо съзнание. Каква по-голяма сиромашия от тази? В самотията няма никакво повдигане. В свързването с Бога е смисълът на живота. В изпълнение на Божията Воля е силата на човека.
Всички хора - добри и лоши, са проводници на Божието благословение. Закон е: Ако вярвате в това, благословението ще дойде; ако не вярвате, благословението няма да дойде.
Който каже, че няма нужда от другиго, то е от лукаваго.
Всеки, с когото сте в съприкосновение, е необходим за вашето повдигане.
Всички хора, които влизат във вашата сфера, това са възможности за вас. Всички хора, които ви ограждат и вие попадате в тяхната сфера, вие сте възможности за тях, те са за вас условия.
Така и вие не можете да подигнете себе си, ако не подигнете другите. Направете опит в това и ще видите, че не може да се усъвършенствате, ако не помагате на другите. Павел казва, че не прие да помага на ангелите, а на человеците.
Под думата "религиозен живот" не значи само да сме в религиозно настроение и да вярваме. Някои приятели като бъдат религиозни, мислят, че са по-угодни, но това е едно заблуждение. Когато си готов да извършиш всичко за в полза на другите, без да усещаш някакво притеснение, това е то Божественият път. Често хора в това положение си турят известни правила, които ги спъват, а пък то правото е, че здравето и щастието зависят напълно от туй да притежаваме благословението на Бога и человеците.
Досега хората са се научили да обичат само себе си. И всичките противоречия в живота произтичат от това, че ние обичаме себе си повече, отколкото трябва, и се измъчваме. За да се освободим от противоречията, трябва да обикнем ближните, както себе си.
Братството се основава на пълно безкористие. Дето има корист, никакво братство не съществува.
Личното (личните чувства) у човека като изпъкне, спира се всеки прогрес.
Личният живот подразбира живот на разправии. В този живот човек първо се бори със себе си, а после и със своите близки. Тъй щото, видиш ли, че двама души спорят или се карат, те са в областта на личния живот. Мини и замини край тях без да се спираш и да даваш мнението си кой от тях е прав.
Трябва да се освободите от личния живот. С нашите мисли, страхове, непостоянство ние вредим не само на нас, но и на нашите близки. Всички сме свързани.
Някой напряга мозъка си, иска да стане учен, философ, поет, да забогатее. Ако искаш да бъдеш учен, философ и поет, за да помагаш на човечеството, доброто е на твоя страна; ако искаш да придобиеш всичко това само за себе си, злото върви в стъпките ти. Да бъдеш философ, учен значи да бъдеш точен като часовник, да знаеш колко време да работиш и колко време да почиваш.
Щом вземаш от едно благо повече, отколкото ти трябва, ти влизаш вече в областта на егоизма.
Турете вашите нужди на последен план, защото е закон: Ако желаете на другите и то повече, най-напред вас ще удовлетворят. Затова не искай само за себе си, а искай за другите, защото онова, което бъде изпратено тям, ще дойде чрез тебе.
Вие, като ученици, трябва да разглеждате нещата разумно. Казвате: Вижте онзи човек там как си е поправил положението. Кой си е поправил положението? Това е една самоизмама.
Стомахът, който се занимава с долни работи, пръв опитва благата на живота. Доста време трябва да мине, докато мозъкът опита нещо от тия блага. Мнозина питат: Защо много недостойни хора първи опитват благата на живота и при това в такова голямо изобилие? - Те са в стомаха на Природата. - Защо не дадат и на нас от тия блага? - Не се стремете да слезете до тях. Не се съблазнявайте, че някои хора благуват. Те работят в стомаха.
Онези хора, които обичат удоволствията, които обичат да си похапват, да си попийват, да говорят за кокошчици, за патици, за ядене, за пиене, техните ръце са дебелички и много добре устроени. А онези хора, които са критици, които не могат да видят нищо хубаво в света, а виждат само лошото, те имат дълги, сухи, кокалести пръсти, с възли.
Какви съотношения има между онзи, който е поставен пръв министър на България и онзи, който оре на нивата? По отношение на Бога, онзи, който оре на нивата, заема първо място, а онзи, който е пръв министър на България, заема последно място. По отношение на хората пък, това е обратно.
Не се самозалъгвайте - животът не седи във външните прояви.
Физическият живот, това е една голяма илюзия. Нищо не уреждаме с него. И туй, дето мислим, че нещо уреждаме, нищо не уреждаме.
Аз казвам: Това са стари хора, които мислят за осигуровки. Най-до- брата осигуровка, това е смъртта, това са гробищата на човечеството. Но гробищата не носят някоя нова идея на човечеството, а създават само нещастия и страдания на света! Там, в гробищата, са заровени и царе, и свещеници, и проповедници, и музиканти, и поети - все за своите грехове. Ако ме попитате защо умират хората, ще ви отговоря: Хората умират за своите стари идеи.
Няма осигурен човек на Земята. Няма общество, държава или народ, които да са осигурени. Всички хора, всички общества и народи са фалирали. Цялата Земя е покрита с черепите и костите на осигурени хора. Сигурност има само в Божията Мъдрост. Сигурност има само в Божията Истина. Който живее в Любовта, Мъдростта и Истината, ще живее, колкото иска. Върху такъв човек смъртта няма сила.
Та когато дойдат лошите условия, на какво се дължат те? Те се дължат на онова вътрешно неразбиране. Ние сме нещастни, понеже обичаме лекия живот, живот без мъчнотии. И тогаз именно Природата ни дава най-големи изпитания. Когато ние се откажем да работим, тогава идват те. Природата иска да ни застави да мислим, да чувстваме и да действаме.
Всички хора търсят удобства. Тази идея е за инвалиди. Ако в тебе се яви желание хората да ти служат, това е идея на инвалиди.
Съвременните хора не успяват в живота си и се оплакват, че животът им е тежък. Защо? Те искат другите хора да им помагат, да влизат в положението им. Не, човек трябва да разчита първо на себе си, а после на другите. Ако няма правилни разбирания за живота, никой не може да му помогне.
Докато разчиташ на хората, ти си в старото разбиране. Щом разчиташ на себе си, ти си в новото разбиране. Разчитай на своите сили, за да се обновиш. Този е естественият път на живота. Всяка неестествена мисъл, всяко неестествено чувство внасят противоречия в човешкия живот.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×