Jump to content
Ани

ГРЕШКИ И СЛАБОСТИ

Recommended Posts

ГРЕШКИ И СЛАБОСТИ

Записки от беседите на Учителя

Когато човек свърже своята мисъл с Божията, никога не греши.
Кой е мъдрец? - Който не прави погрешки.
Когато някой праведник греши, Господ го оставя на лошите духове, за да го поупражняват в пътя, в който е поставен.
Когато човек наруши един Божествен закон, Бог не го слуша вече. Щом забележите това, преглеждайте живота си, да видите къде сте постъпили неправилно или кой Божествен закон е нарушен.
Щом направиш една грешка, ти допущаш вече и втора, и трета. За да не става така, дръж първата грешка. Щом я изправиш, другите грешки се избягват.
Допуснеш ли една грешка в живота си и не я изправиш, твоят неприятел ще пусне червените мравки срещу тебе да те изядат. Грешките са живи същества, които постоянно работят против вас, докато ви изядат. Ако съзнанието ви не е будно, те ще ви оглождят, както червеите и ще ви отнемат живота.
Сега аз не искам да ви плаша, но казвам де се крие опасността в живота ви. Не говоря за обикновените грешки, които стимулират човека. Няма човек в света, който да не греши. Било в писането, смятането или четенето, все ще направи поне една малка грешка. Привилегия е за човека да направи една грешка, но той трябва да я изправи. Ако не я изправи, тя ще му причини голямо нещастие. Който греши и изправя грешките си, той е умен човек. Започваш една работа, но не върви добре. - Защо? - Допуснал си една малка грешка. Върни се да изправиш грешката си и после продължавай работата си. Малката грешка спъва хода на цялата работа.
Питаш се: Защо ми дадоха толкова страдания? - Защото си правил зло на хората. - Как ще се освободя от тях? - Като се върнеш назад и изправиш грешките си. Ще изправяш грешките си, без да се занимаваш с чуждите грешки. Те са нечистота, която като разбъркаш, започва да мирише. Тури запушалка на нечистотиите и ги остави далеч от себе си. Като отиваш при Бога, не говори за грешките на хората, но питай Го какво да правиш, за да се освободиш от мъчнотиите и противоречията си.
И тъй, по-добре е да предотвратявате грешките, отколкото да ги правите и после изправяте. Една стара пословица казва: "Една предотвратена грешка струва повече от сто изправени." Значи сто изправени грешки не струват колкото една предотвратена грешка. Някой казва: Можем да грешим, но важно е да изправяме грешките си. - Не трябва да грешим!
Не, слабостите не са присъщи на човешкия дух, вследствие на което човек няма право да се крие зад своите слабости като зад параван. Преди всичко, изкушенията, изпитанията и мъчнотиите в живота са дадени точно според неговата сила. Те не са по-големи от силата му. Даже нещо повече: Силата на човека е по-голяма от мъчнотиите и изкушенията, които му се дават. Затова именно, човек се съди, когато не издържи на дадено изкушение. Кое съди човека? - Силното в него, което му е дадено като средство за борба с изкушението. Въпреки това човек пак търси начин да се извини и казва: Слаб съм аз.
Ако искаме да побеждаваме страха, гнева, страстта и духовната гордост, трябва гневът да преобръщаме в деятелност, страхът - в благоразумие, страстта - във воля, а духовната гордост - в проява на живота, т.е. да живеем, както подобава, да намерим истинския смисъл в живота или да я превърнем в стремеж.
Съвременните хора се нуждаят от положителна наука. Положителна наука е тази, която открива на човека вътрешния смисъл на явленията в живота и Природата. За пример, някой се оплаква, че на окото, на носа или на ухото му излязла някаква пъпка. Понеже минава за учен, той казва, че тази пъпка се дължи на нечиста кръв. Това обяснение не е достатъчно. Той трябва да знае защо пъпката е излязла на окото, а не на носа. Или защо е излязла на носа, а не на ухото. Ако пъпката е излязла на окото, с това Природата му обръща внимание да бъде изправен към Истината; ако пъпката е на носа, той трябва да се научи да мисли право; ако е на ухото - да слуша добре, да бъде мъдър.
Болките на краката говорят за мързела, за леността на човека. Болките на главата говорят за недоволството и невежеството на човека.
Друго нещо, което руши виделината, е гневът. Гневливият човек е човек без воля. На едно място в Писанието се казва: "Гневете се, но не съгре- шавайте." Гневът е известна енергия, неизползвана в добро направление. Всеки е изпитал след гняв едно отслабване. Това показва, че е настанало демагнетизиране. Трети елемент, който спъва виделината, е сладострастието. То е гробът на Любовта. Колко млади моми и момци са отишли преждевременно в гроба от него. Любовта е хармония, а сладострастието - отрова. Четвърти елемент, който съсипва виделината, е леността. Ако отидете в Америка, ще видите, че в училищата учат децата освен на наука, и на съответстващи за тях занаяти. Там всеки работи, всеки сам изкарва прехраната си и счита за унижение да очаква подаяния. Там се уважава всеки младеж или мома, които работят. Бих желал в България всеки да се стреми към труд. Това се отнася до гражданите, защото за тях се явява опасността от леност, а не за селяните. Пети елемент, който руши виделината, е завистта. Завистта и гордостта са брат и сестра. Оня, когото е завладяла завистта, наслаждава се, когато гледа, че другите страдат.
От друга една слабост се пазете, именно: да си заповядвате един на друг. Пазете се от туй, защото вие като налагате на други своята воля, друг пък върху тебе ще наложи своята воля, а пък знаете, че пъкълът е основан на насилието. Винаги доброволно трябва да очаквате другите да ви послушат, а не по един или друг начин да натрапвате себе си на тях.
После, трябва да се пазите да не се оскърбявате един друг, защото оскърбеният, без да иска, може да ти препраща лоши мисли чрез своите подозрения и така го спъваш в пътя му, а временно ще напакости и на самия тебе. Всички сте човеци и правите грешки, но гледайте грешките ви да не са от естество да ви спъват в пътя ви. Не е волята на нашия Небесен Баща да мърморим един на друг. Няма никоя работа в света, която да не мога аз да изправя. Законът е такъв, че всеки трябва да работи, а Господ ще оправи работите му.
Бог изправя погрешките на хората. Ако обикнеш човека и мислиш, че ще го изправиш, ти си на крив път. Любовта не вижда грешките на хората. Да мислиш, че някой те погледнал криво, това е човешко разбиране.
Ще се пазите от гримасите.
За да греши по-малко, човек трябва да яде по-малко.
Ако не бързате, погрешките ви ще бъдат по-малко.
Когато човек наблюдава някое отрицателно действие, той се опетнява.
Всяко действие, за което съжалявате, че сте го направили, няма Божествен произход.
Не роптайте от условията, при които живеете.
Ако вие имахте всичките потребности, нямаше да дойдете на Земята.
Между Източника и душата никога не трябва да се образува борба.
Ако вие разрушавате това, което Господ е създал, другите ще ви разрушат повече. Ако вие не любите вашия живот, как очаквате другите да го любят?
Гледайте да запазите това, което ви е дадено, защото, ако излеете чашата си, никой не ви е крив.
Лошото се заражда най-напред в сърцето, после в ума и най-после се реализира във волята.
Ако човек слуша какво говори светът и низшите духове, никога няма да влезе в Царството Божие.
Ако тръгнеш по пътя на удоволствията, не само че нищо няма да постигнеш, но ще се провалиш. Ако вървиш по правия път и нищо не постигнеш, по кривия път още по-малко ще постигнеш. Не можеш да си откъснеш плод от дървото, на което има ябълки, ами ще отидеш при сухото дърво! Там и листа няма да намериш!
Ний сме най-големите мъчители на себе си. Дяволът е втори по ред. Първият по ред, който те мъчи, си самият ти. Колкото по-малко се занимавате с лошите работи на хората и се занимавате с добродетелите (прилагате ги), толкоз по-добре.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×