Jump to content

Recommended Posts

ТЪРПЕНИЕ

Спомени на ученици

Имаше една сестра Дафинка Доганова. Беше много красива - японски тип. Откъде се бяха сложили тези черти в нея, не зная, но беше привлекателна за всички младежи. Имаше един брат Константин Константинов, баща му беше учител, а той се записа в университета да следва математика. Той се влюби в Дафинка. Обаче тя си имаше друг на сърцето и не му обръщаше внимание. Развихриха се чувства в него, удавиха го и след това той залиня и се разболя от туберкулоза на белите дробове. А тогава охтиката бе бич за всички млади хора. Нямаше още лекарства за тази болест. Тогава Константин отива при Учителя за помощ и съвет и Учителят му го дава: "Ще ти помогна, ако се откажеш от Дафинка!" Константин отговаря: "Ще помисля три дни". След два дни отива при Учителя и Му съобщава: "Не мога да се откажа от Дафинка!" Учителят му отвръща: "Да бъде така, както си решил." Не след дълго той си замина от този свят. Този срив на чувствата у него разруши белия му дроб. Не можа да изтръгне един плевел и си замина, макар че Учителят му даде съвет как да стори това. А Дафинка не обърна дори внимание, че Константин си беше заминал и то заради нея. Бе се жертвал без да получи отговор на любовта си.
А Дафинка си имаше любим и той се казваше Сираков. Той беше председател на анархистите, които бяха допуснати от Ал. Стамболийски на конгрес в Ямбол и после бяха избити около 200 човека по негова заповед. След смъртта на любимия си Сираков, Дафинка от тъга и скръб по него се разболя и си замина. Пследните дни от живота си пожела да отиде на Витоша. Отива при Учителя и Го помолва да я заведе някой на Витоша на Бивака, защото е слаба и немощна. Учителят посочи мен с пръст. На уречения ден тръгнахме с Дафинка рано сутринта в 5 часа. И от Изгрева до Бивака Ел- Шадай пътувахме точно 11 часа, движейки се стъпка по стъпка. Беше истинска Голгота. Гледах я и си представях каква красавица бе преди, а след това в нея се кръстосаха чувствата на различни хора, разпънаха я на кръст и я унищожиха окончателно. Върнахме се и Учителят каза една похвала за мене пред всички: "Брат Борис има търпение!" Може би тогава научих какво е търпение. Вървяхме стъпка по стъпка общо 18 часа - 11 часа натам и 7 на връщане. А този път ние го вземахме от Изгрева до Бивака за три часа и два часа за връщане. Но да се движиш стъпка по стъпка, да я подкрепяш и да спираш на всеки двадесет метра бе повече от търпение. На всяка почивка поглеждах нагоре към Небето и си казвах: "Къде си ти, Константине, и къде си ти, Сираков, че ме оставихте аз да водя вашата Дафинка!" Познавах ги като младежи, пълни със сила и хубост. Къде отиде всичко това?!

Борис Николов

ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Нетърпеливият човек е човек със слаба воля и със слаба любов. Търпението показва степента на нашата любов.
Ако не можете да търпите хората и се дразните от тях, вие не сте проявили още своята мекота. Докато човек не прояви мекотата си, мъчно може да се възпитава.
Казвам, търпелив човек е онзи, който изслушва всички; а добър човек е онзи, който не се възмущава от злото. Търпеливият изслушва всички. Вятърът бучи, духа, шапката ти дига, космите ти в очите ти хвърля, но преспокойно го изтърпи. Знай в душата си, че този вятър има една отлична служба. Бъди търпелив час, два, три, четири, да не се интересуваш. Като изтърпиш вятъра, след това ще дойде дъжда, който ще те намокри, но пак ще бъдеш търпелив. След това ще дойде третото положение - ще имаш скъсани дрехи, ще гледаш наоколо си хора, облечени с хубави, нови дрехи, но ще бъдеш търпелив. Не са ти дали ядене, пак ще бъдеш търпелив. Изобщо, ще бъдеш търпелив, докато ти се даде туй, което искаш. Та казвам сега на вас: две неща са ви необходими - търпение и добро. Търпение да издържаш на всички противоречия, да изслушваш всички: а добро - да не се възмущаваш от зло.
Гледайте на нещата така, както Бог гледа. Както Той търпи, така и вие ще търпите. Той вижда погрешките на хората и мълчи. Защо и вие да не търпите?
Най-малкото нетърпение, което човек проявява, може да стане причина да не му се даде определеното за него благо.
Победата е в търпението.
Търпението изисква вяра, вярата - любов, любовта - послушание, послушанието носи знание и мъдрост.
Ако искате да бъдете търпеливи, трябва да се учите да задържате въздуха по-дълго. Търпението ви зависи от това, колко време може да задържате въздуха.
Някои от вас, които нямат търпение, ще ви кажа един малък метод, за да бъдете търпеливи. Когато искаш да проявиш търпение, пипни с пръстите върха на носа.
Като говориш за търпението, трябва да си представиш една канара, която от хиляди години стои изправена на височината! Гордо гледа. Това е търпението. Един човек, който не може да си представи търпението като една планина, като една скала, която с хиляди години стои и чака, той не разбира търпението.
Търпението е път, метод за постигане на всичко онова, което човешката душа желае.
Търпението е активната страна на човека. То показва, че човек работи.
Когато ни предизвикват, трябва да мълчим.
Победата е в търпението.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×