Jump to content

Recommended Posts

МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ

Спомени на ученици

На 31 октомври 1944 г. тръгнах за София при Учителя. Той ме посрещна мило, разпита ме как сме на село сега при новата промяна. Отговорих Му, че сме добре, но вече са изхвърлили молитвата от училището. Той каза да я заменим с формулата: „Да мисля добре, да чувствам добре и да постъпя добре!" Вместо кръстенето с „В името на Отца и Сина, и Светия Дух", което правехме дотогава, да си служим с горната формула, като я разясним на децата и размишляваме върху нея.

Наталия Накова

Един ден бях седнала на скамейката на Изгрева точно срещу приемната стая на Учителя. По едно време Учителят излезе от приемната, дойде при мене и ми каза: „Сестра, като се молите, с мисълта си обикаляйте цялата земя." Само това ми каза и се върна в стаята си. И сега аз, когато се изправя на молитва, с мисълта си обикалям цялата земя. Казала съм го на много братя и сестри и дано да имат грижата за Доброто в света.

Д-р Давидова

Трима души работели в една кариера. Внезапно станало срутване. Двамата успели да избягат, а третият бил затрупан, но за негово щастие останал между две канари, където имало малко въздух за известно време. Изживял момент на голям ужас, като си мислел: "Тук вече ще ми е краят. Няма избавление." И почнал да се моли, но тъй като не знаел молитви, думал само: "Боже, Боже." В този момент на пълна безнадежност, при него се явил старец с бяла брада и дълга коса, който го погледнал благо и успокоително и му казал само това: "Аз ще ти помогна." И се изгубил старецът, също тъй, както внезапно се бил явил.
Другарите му веднага почнали да копаят и след няколко часа усилен труд успели да го спасят. Отнесли го в болница и след десетина дни го изписали.
Един ден същият човек отива у дома на Христо Каратлиев от Любимец. В стаята му вижда портрета на Учителя, загледал се в него и попитал: "Чий е този портрет?" - "Това е портретът на нашия Учител. Защо питаш?" - "Когато бях затиснат в кариерата и се молих, този човек ми се яви и ми каза, че ще ми помогне."

Христо Каратлиев

Брат Тодор Стоименов разказваше един такъв случай: Били в един град Учителят, Петко Епитропов и Тодор Стоименов. Минали покрай църква. Петко поискал от Учителя позволение да влезе в църквата и да се помоли пред олтара. Учителят му позволил. Влязъл Петко вътре да се моли, а Учителят казал на Тодорчо: "Хайде ние, докато чакаме Петко да се моли, да се поразходим". Петко коленичил в храма пред олтара и се молил на иконите. А наоколо цъфнали дървета, треви, цветя и едно чисто небе над тях, с няколко облачета като райска градина. Тодор споделил с Учителя: "Наш Петко така се моли, че вече се забрави". Учителят му казал: "Ако е за църква, каква по-хубава църква от тази природа тук!" И с ръка му посочил наоколо - цъфналите дървета, зелените треви и пъстротата на цветята. "Ако е за храм, какъв по-хубав храм от това Небе!" - и му показал Небето. "Ако е за олтар, какъв по-хубав от небесния олтар и слънцето на него? Ако е за Бога - то Бог е всичко това около нас и в нас. Ако е за молитва - човек може всякога и навсякъде да се моли и да прави връзка с Бога, защото Бог е Светлина, Бог е Дух, Бог е Въздесъщ - навсякъде прониква и навсякъде се проявява". Тодор гледа и чувства, че се намира в храма на Бога и пред изявлението на Бога. Учителят продължава: "А що се отнася до поповете и църквата - каквито са, аз не ги харесвам и не ги одобрявам. А че Петко ги харесва, това си е негова работа". Накрая се задава и Петко Епитропов, клатещ се бавно, едва пристъпващ, болят го колената. В онези години освен Петко, и други братя, като влизаха в църквата, падаха на колене и се молеха пред иконите и идолите, сътворени от човешки ръце, а не се молеха пред онова, което е сътворил Господният Дух на Силите. Ето тук започва преминаването от религиозното съзнание - с молитвите на Петко в църквата - към едно духовно съзнание, каквото трябва да има всеки човек, за което Учителят разказва на Тодор, говорейки за същността на молитвата в храма на Природата, но вече произнесена от човека с духовно съзнание.

Мария Тодорова

Тази зима имаше големи снегове почти до пояс. Ветровете ги носеха в планината и натрупваха преспи. Ние предприехме екскурзия с Учителя до Витоша. Стигнахме до бивака "Ел Шадай", но вятърът не само не утихваше, но се усилваше и беше студен вятър, небето облачно. Нагазили в снега, по указание на Учителя, ние се наредихме в две-три редици на обща молитва. Изпяхме няколко песни, съсредоточихме се, помолихме се и пожелахме времето да се оправи. Не мина много време, облаците се разкъсаха и вятърът стихна. Слънцето огря и стопли планината. Ще каже някой, че е случайно. Ние бяхме в Школата на Учителя, слушахме Словото Му, учехме и правехме опити. Това бе една опитност за силата на общата мисъл. След тази наша опитност прекарахме целия ден сред снеговете, огрявани от слънцето при тихо време. Мнозина от нас се разсъблякоха и се топлеха и приличаха на слънцето.

Борис Николов

Един приятел от Русе, казваше се Никола, решил да посети в Мърчаево Учителя. Стигнал селото и се приближил до едни селяни, за да попита
къде се намира къщата на Темелко, а те по това време разговарят и то разпалено: "Откакто дойдоха тия дъновисти у село, ама не падна нито една капка дъжд, а по-рано какво беше - когато трябваше да вали - валеше, когато трябваше да духа - духаше, а сега ни дъжд, ни ветер". Като ги изслушал нашият брат Никола, разбрал, че от тях нищо няма да научи. После решил да запита някой друг и му казали, че приятелите с Учителя възможно е да са на екскурзия. Той започнал да се изкачва по билата, стигнал нависоко, но не намерил Братството. Накрая се върнал отново в селото и срещнал Учителя пред къщата, където е отседнал. Учителят го запитал: "Братът къде се губи досега, пътя ли не можа да намериш, или какво?" Нашият приятел разказал подробно, че след като чул какво говорят селяните в селото, така му се дощяло да излезе нависоко, за да вземе глътка въздух, защото му било неприятно от това, което говорят срещу Братството. Учителят го изслушал, усмихнал се и казал: "Значи те казват, че ние сме дошли и донесли злото в това село. Та лошотията си е у тях и аз, откакто съм тук, няма ден да не изкарвам по някоя лошотия, която се е загнездила в това село нагоре към небето. А те не знаят дори откъде им идват облаците, които носят дъжд. Ей там от онова дере им идват облаците, дето носят дъжд, но те това не знаят." Тогава Учителят помолил да се съберат всички около Него и да направят молитва за дъжд. А било ясно, лятно, хубаво време, небето чисто и никакъв облак. След това групата се прибрала на обед. След няколко часа нашият приятел си тръгнал пеша за София. Излизайки от селото, се обърнал и видял как в село Мърчаево се излива проливен дъжд. Дъждът го застигнал и целия го измокрил. Стигнал до Княжево, оттам до София и се прибрал в Русе. Там го запитали какво е видял в Мърчаево. А той отговорил: "Видях шопите, дето дъжд не им пада с месеци, видях Учителя с Братството и видях какво значи молитва за дъжд и какво значи проливен дъжд. Ето това видях и сега разбрах какво значи суша и какво значи молебен. Истинският молебен не се прави от поп и богомолци, а истинският молебен съизволява само чрез Дух и чрез Истина".

Мария Тодорова

Брат Иван е заможен селянин. Той има много имоти, които раздава на синовете си, а за себе си оставя една овощна градина десет декара, образцово засадена с най-хубави сортове. Брат Иван обича градината си и се грижи за нея. Всяка сутрин отива, застава на четирите кюшета на градината и прави молитва. След туй влиза в градината и почва да работи, целия ден песни пее. Синовете му виждат това и все му се поусмихват малко. тия млади хора не вярват. Обаче изобилно цъфнала тази година градината: ябълките, крушите, сливите - цвят богат. Цялата градина грее. Но от запад се задават облаци от твърдокрилите, дългокраките бръмбъри, които наяждат цвета и цветът пада. Ама такова множество, километри вървят на облак, където минат, зад тях цветът е на земята. Селяните са отчаяни , с какви ли не средства се борят срещу тях. Изкараха учениците от училищата, палеха огньове, нищо не помага. Бръмбарите налитат, налитат, кацат и унищожават градините. Приближават градината на брат Иван. Синовете се усмихват: "Татко, няма да помогнат молитвите ти." На брат Иван сърцето му се е свило, но пак сутринта отива, застава пак на четирите кюшета, прави си молитвата. Бръмбарите вече прелитат към неговата градина. Обаче в туй време се задава един грамаден облак от скорци и врани и нападат бръмбарите с такова настървение, че ако изядат един, десет унищожават с човките си. Птиците спират бръмбарите. Не само, че ги спират, ами като ги поемат напред, унищожават ятото бръмбари. Така градината на брат Иван остана незасегната от бръмбарите, а синовете му се замислили дали не помогнаха молитвите! И вече, когато се молеше, никой не му се подсмиваше зад гърба. Ако го видят, че се моли, тихичко се отстранят, за да не му пречат. Вече уважаваха молитвите му.

Борис Николов

Савка беше почти загубила зрението си от някакво преживяване. Седим на масата, а Учителят не е далече. Тя ми каза: "Еленке, аз не виждам Учителя!" Аз останах изненадана, защото знам я, до вчера виждаше, а сега да не вижда Учителя! И това със скръб ми го каза. А тя към мене не беше много отворена. Може би това се дължеше на връзката ми с Лулчев, а те смятаха, че това не е позволено.
Аз я водих, за да отиде до Учителя няколко пъти. И Василка я е водила, защото сама не можеше даже да се движи. Но това трая кратко време. Тогава Учителят й е казал да се моли всеки час. Всеки час да се изправи на молитва и да каже "Добрата молитва". Следващия час пак "Добрата молитва". Непрекъснато. Да навива през нощта часовника и във всеки час да става и да казва тази молитва и по този начин Савка се излекува.

Елена Андреева

Легнах си здрава. Събудих се през нощта и чувствам, че цялата ми дясна страна е схваната, парализирана. Почувствах също и тежест в мозъка. Значи аз съм парализирана. И как можеше да не плача в това тежко състояние?
В този момент нещо отвътре ми каза: "Недей плака, а се моли." И аз започнах да се моля, но така живо, както рядко съм се молила. Представях си Христа до мене тъй жив, а не както е по иконите. Представих си го физически и Му говорих тъй: "Ти, Господи, спаси тримата младенци в огнената пещ. Ти спаси Данаила от устата на лъвовете, спаси жената от кръвотечение, когато се докосна до дрехата Ти. Моля Ти се, Господи, помогни и на мене."
Представих си също и Учителя и Му се молих да ми прати нови клетки в организма, да обнови тялото ми. Да ми прати сили небесни да ми помогнат.
И какво стана тогава, мили братя и сестри? Като почнаха да лазят мравки по цялата ми дясна страна в продължение на цели два-три часа. На сутринта аз станах от леглото като чувствах само тежест в мозъка, но след два-три дни и то мина. И ето ме сега тук - на Рила, при езерата, стоя здрава пред вас за слава на Бога, на Христа и на обичния ни Учител.

Разказала Сестра Тулешкова на Георги Събев

Най-малката ми сестричка Любка, беше бебе, когато беше тежко болна. Една вечер положението й се влоши дотолкова, че всички се изплашихме за живота й. В този критичен момент всички се изправихме на молитва, която баща ми Георги Куртев ръководеше. В един момент, като я видяхме, че бере душа, изревахме, но баща ни не прекъсна молитвата си. Животът на Любка постепенно се възвърна.
След около половин година баща ми отиде в София и се срещнал с Учителя. Когато заговорили за Любка, Учителят казал, че ако бяхме прекъснали всички молитвата, тя щеше да си замине. "Завършете си молитвата, а другото оставете на Бога, защото всичко е в Неговите ръце" - казал Учителят.

Донка Куртева

Един ден брат Милен Попов от града отивал на Изгрева. Минавал по улица "Граф Игнатиев", близо до пресечката с "Цар Иван Шишман". Отгоре и отдолу идвали трамваи и той по средата. Трамваите идвали с голяма скорост. Време за бягане нямало. Бил пред катастрофа, пред неминуема смърт. Братът успял да извика само: "Учителю!" И за чудо на смаяната публика и двата трамвая успели да спрат едва на няколко крачки от него. Братът остава жив и здрав и продължил пътя си към Изгрева, а публиката още се чудела какъв Учител призовава тоя старец.
За тях, за случайните зрители, било чудно, но братът, на когото животът бил спасен, знае кого призовава и кой му помогна.
След тази опитност братът още по-добре опозна кой бе Учителят.

Ив.Гарвалов

В първите години Учителят бе дал задача на учениците всеки сам да се качи на Витоша. Този опит бе направен от мнозина. Първо трябваше да се качат денем, а след известно време да се изкачи Черни връх нощем. През цялото време ученикът трябва да държи връзка с Бога и да не си отклонява вниманието със странични неща. Мнозина направиха този опит и се получиха най-невероятни случки за описание. Едно от условията беше всеки, който тръгне да прави този опит, да се обади на Учителя, Но имаше и своенравни братя и сестри, които самоволно решиха, че тази задача е много елементарна и че могат да се справят сами без помощта на Учителя. На тези им се случиха най-неочаквани премеждия и някои пострадаха.
Стенографката Паша Теодорова и тя решава да направи този опит. Отива при Учителя и Му съобщава, че иска да отиде на екскурзия на Витоша сама, за да може да размишлява, да съзерцава сред природата и едновременно да направи задачата, която Той е дал. Получила одобрението на Учителя, тръгнала пеша и полека, полека се изкачвала по пътеките на Витоша. По средата на пътя паднала мъгла и изгубила пътя. Лутала се насам - натам и накрая се объркала. Идва й на ум, че трябва да търси помощ. Спира се, прави молитва и търси мислено помощта на Учителя. По едно време вижда пред нея застанал Учителят. Тя пристъпва към Него, целува Му ръка, а Той й казал: "Хайде сега двамата да намерим пътя". Извел я на пътя, посочил й посоката, която трябва да следва и тя тръгнала с Него. Вървели, що вървели заедно и Учителят изчезнал. Тогава по пътечката тя слязла обратно от планината и след няколко часа пристигнала на Изгрева. Отива при Него и Му благодари за помощта. Той се усмихнал: "Когато се намирате в затруднение, търсете Ме в небесата небесни с молитва, където Моят Дух обитава".

Борис Николов

Беше през първите дни на декември 1945 година. Аз бях си махнала дантелените пердета от прозорците, защото исках да си почистя жилището за празниците и Новата година. Когато нямаше пердета, отвън се виждаше всичко в стаята. Аз седях до прозореца и четях вестник. Изведнъж някой се приближи до прозореца и заговори. Погледнах - руски войник, питаше ме зная ли къде е Руският дом. Отговорих, че не зная. Той ми огледа хубаво стаята, това ми направи впечатление и се отдалечи. След малко някой отвори външната врата, влезе в антрето и отвори без да потропа на вратата в стаята ми. Погледнах - същият войник. Скочих и го попитах какво търси в стаята ми. Той пак ми зададе същия въпрос - зная ли къде е Руският дом. Отговорих, че не зная. Той ме запита: "А вашият отец знае ли?" Казах, че знае и ако иска, ще го заведа при него. Гледах да изляза от стаята. Приближих се към вратата, за да изляза, но той хвана с двете си ръце ръцете ми под рамената, аз се отдръпнах, но той ме държеше здраво. Отдръпнах се още назад, но той продължаваше да ми държи ръцете. Така като се движехме из стаята, блъснахме гардероба, който се отмести, той настъпваше и успя да ме събори на миндера. Аз се свих на топка и с краката си го отблъснах от себе си. Аз знаех, че съм сама в стаята; на поляната, понеже беше студено, нямаше никой. Паша беше слязла в града и аз разбрах, че не мога да чакам помощ от никого отвън. Тогава си спомних думите на Учителя преди да си отидат приятелите от Латвия в началото на септември, когато в 1939 година Хитлер обяви войната на Полша. Те трябваше да минат близо до бойното поле и затова бяха много смутени. След последния обяд, който имаха с Учителя, Той като стана от масата, им каза: "Когато сте в нужда, повикайте Ме!" Като чух тия думи, аз изтръпнах. Не бях чувала друг път
Учителят да говори така открито за своите възможности. Бяха ми разправяли разни случки за помощ през разстояние, но направо от Неговата уста не бях чула и това ми направи много силно впечатление. Вярно, че те бяха много смутени и изплашени от пътя, който им предстоеше: да минат през страна, в която се водят военни действия. Доколкото си спомням, това беше между 9 и 13 септември 1939 година. Това, че Учителят им обеща помощта си открито и ясно, ме изпълни с радост за тях, но и радост за мене. И аз не се стърпях и им обърнах внимание да помнят това, което Учителят им е казал, но и аз го запомних.
И както се борех с войника, спомних си тия думи на Учителя и извиках силно, колкото мога: "Учителю, Учителю!" След като извиках втори път, нападателят веднага ме пусна, излезе вън на поляната, провря се под телената ограда и избяга в гората. Самата аз нищо не можех да направя, той беше по-силен от мене. Мъчно можех да му надвия и едничкото нещо, което ми оставаше, беше да извикам Учителя. Учителят беше вече напуснал земята. За моя радост помощта дойде веднага. Когато войникът напусна стаята ми, аз излязох след него, гледах го как се провря по корем под телената ограда и бях много зарадвана, но и изненадана какво стана в съзнанието на този войник, който само преди няколко мига се бореше с мен, а сега бягаше. В такъв момент човек може само да каже: "Благодаря ти, Господи за помощта! Ти можеш и знаеш как да помагаш. Благодаря!"

Елена Андреева

Брат Тодор Стоименов работел в Бургас в БНБ. От някакво предприятие го поканили да отиде на екскурзия до Цариград. Брат Стоименов много искал да отиде на екскурзията и помолил директора на Банката да го пусне. И наистина, екскурзията се състояла, всички се качили на парахода. Но какво станало? Пристигнали в Цариград, а там се била появила болестта холера и по тая причина била обявена карантина за 40 дни. По това време Тодор Стоименов бил излязъл извън парахода на разходка - без пари и без паспорт и попаднал в блокада. Не могъл да се върне на парахода.
Брат Стоименов в тоя момент се досетил да отправи молба към Учителя. Станало тъй, че се срещнал с един българин, който след като разбрал, че брат Стоименов трябва да се върне в България, му купил билет. Тодор се качил на влака и влязъл в едно първокласно купе. Дотук всичко минало много добре, но без документи какво ще прави? Нещо го стягало. Отново отправил молитва към Учителя. Влакът тръгнал. По едно време минал кондуктор. Отворил вратата, погледнал, застанал мирно, поздравил и продължил. Брат Стоименов се учудил какво става и си рекъл: Това мина, но нали ще минат митничарите, те ще бъдат няколко, как ще бъде? Не след дълго минават и те. Спрели на вратата, застанали мирно, поздравили и отминали. Брат Стоименов не можел да си обясни как стават тия работи, но фактът бил налице. Преминали границата и като отишъл в София се запътил направо при Учителя да Му разкаже случилото се с него. А какво било учудването му като Учителят го посрещнал на вратата с думите: "Тодорчо, как мина пътуването?"
Друг случай има също с брат Никола Гръблев. Той каза, че много често неговият ръководител, нощно време, когато спи, го взема със себе си, за да помагат в най-различни случаи. А някой път казвал: "Легни да спиш, за да те взема да отидем еди къде си". И така веднъж той го взема и го завежда в Америка. В това време в някакво езеро става голяма буря и параходчето, в което са били пътниците, се обръща и те отиват да ги спасяват Хората се давят вече и брат Гръблев се спуска да спаси една красива жена. А ръководителят му казва: "Не тази жена, остави я нея. Ей тази." И му посочил неугледно, възгрозничко момиче. "То единствено се помоли, когато се качи на корабчето и попроси от Бога покровителство. Него ще спасиш."

Веска Величкова

Ние сме заобиколили Учителя и се намираме в една от бараките, където една сестра ни бе поканила на гости. Пием чай, поднесени са сладкиши, разговаряме с Учителя. Както Учителят държи чашата с чай, изведнъж си затвори очите, облегна се на стола, замълча и все едно, че заспа, без да изпусне чашата с чая. Изминаха няколко минути, ние стоим, оглеждаме се, никой не смее да шавне или да продума. Чакаме Учителя. Ние знаем, че Той се е извлякъл от тялото и е заминал някъде спешно по работа. След малко Учителят си отваря очите, оглежда ни, усмихва се и казва: "В океана имаше един кораб, който бе взел погрешна посока и уредите му за ориентиране се бяха развалили от бурята. Трябваше да покажа пътя на онзи, който държеше кормилото, за да поеме истинския път. Кормчията извика: "Господи, в Тебе предавам живота на всички и на себе си". Е, понеже има Господ, то Господ отиде и показа истинския път".

Мария Тодорова

През време на една от своите беседи Учителят изведнъж се вглъби в себе си, притвори очи и след малко написа на черната дъска трите букви SOS и обясни: "В този момент в Атлантическия океан потъва един кораб. Той е издал своите сигнали за помощ SOS, обаче никой на този кораб не се моли. Няма нито един, който да вярва в Бога, който да търси Неговата помощ. Аз приемам тези сигнали, но понеже нито един на кораба не се моли, ние не можем да окажем помощ и съдействие на кораба. Той ще потъне". И действително, след няколко дни във вестниците писаха, че на тази и тази дата, около толкова часа в Атлантическия океан е потънал кораб. Времето и датата съвпадаха с момента, в който Учителят се съсредоточи и написа на черната дъска сигнала SOS.
При един разговор запитахме Учителя - като се молим
:
къде и как да застанем и към коя от четирите посоки на света да се обърнем. Той каза: "Рекох, ако ви вържат с главата надолу, как ще се молите?" Отговорът бе даден. Значи, съдържанието е по-важно, а не формата. Важен е Духът на нещата, а не буквата.
Есента, 5 октомври 1912 година, започва Балканската война. Всички членове на Веригата са изпратени на фронта от Мировия Учител с 91 пса- лом и „Добрата молитва", зашити във военните куртки и се завръщат живи и здрави след разгрома на България в Междусъюзническата война, завършила с Букурещкия мирен договор от 23 юли 1913 г.
През време на бомбардировките се оплакахме на Учителя, че от големия страх забравяме думите на "Деветдесет и първи Псалом". Тогава всеки от нас си бе написал на лист "Деветдесет и първи Псалом" и "Добрата молитва". Носехме ги в себе си, а някои ги бяха зашили в дрехите си. Още по време на Балканската и Европейската война Учителят беше дал задача на приятелите да ги четат винаги. И всички те се съхраниха и се върнаха живи и здрави от войните. Но сега самолетите и бомбите над София бяха ни завързали и ума, и устата. След като чу оплакването ни, Учителят каза, че е достатъчно да отправим мисълта си нагоре към Небето, достатъчно е и една дума да произнесем от молитвата, защото е важна връзката, която ще направим с Небето - по тази връзка към нас ще потече помощта на Небето. Това и нашето поколение го изпита, както го бе изпитало и предишното поколение.

Мария Тодорова

Когато започнали бомбардировките над София, Учителят заедно с една група братя и сестри се евакуирали в село Мърчаево, Софийско. Преди това казал, че върху Изгрева бомба няма да падне и който има здрава психика, може да остане.
Баща ми Пантелей бил от тези, които останали. Една група приятели пазели Изгрева от чужди посегателства. Наистина, върху Изгрева не паднала нито една бомба, но това съвсем не важало за гората до него.
Един ден Пантелей се разхождал из гората зад поляната. Изведнъж се чули сирени, той се почудил какво да прави, нямало време да стигне до Изгрева и останал в гората. Застанал до едно дърво и започнал мислено да вика Учителя и да моли за помощ.
Бомбите падали от всички страни. Чувал се страшен трясък, тресяла се земята и гората. Бомбите изравяли дълбоки трапове, хвърчали пръст, камъни, клони, падали дървета, било много страшно! Но баща ми останал невредим, дори едно камъче или бучка пръст не стигнали до него. Той беше убеден, че е оцелял,благодарение на Учителя.

Божислава Пантелеева

Едно младо войниче било пуснато в градски отпуск само за един ден. То идва, среща се с Учителя, поискало да Му целуне ръка и трябвало да си замине вечерта в казармата. Учителят го попитал: "Имаш ли преписан "Деветдесет и първи Псалом?" - "Не, Учителю, аз си го зная наизуст." - "Рекох, препиши го и го сложи в джоба на куртката си." Момчето обещало да стори това и си отишло. Като се качило на влака, някъде по пътя се получило свличане на един мост. Машинистът забелязал свлачището и успял да спре влака точно пред моста, но това направил с внезапната спирачка, която разтърсила целия влак. Пътниците се въргаляли един връз друг. Наскачали от влака и с ужас констатирали каква страшна катастрофа е била предотвратена и животът им е запазен. Слязло и войничето от влака и като видяло надвисналата опасност за живота им, която успели да избегнат, поблагодарило на Бога и на Учителя за Псалома, защото то било заспало в този момент и не би могло да предвиди всичко това.
Като се освободил от казармата, дошъл при Учителя да Му благодари. Щом го видял, Учителят му казал: "Разбрахте ли защо трябваше да се препише "Деветдесет и първи Псалом?" - "Да, Учителю. Добре, че накрая реших да го препиша и го заших в куртката си. Иначе, както бях заспал, нямаше да има време да казвам "Деветдесет и първи Псалом".

Юрданка Жекова

Разказаха ми за един случай на необикновено преживяване на наш офицер във войната. Попада в плен в ръцете на противниковата армия. Същата отстъпва, а нашата армия я преследва. Пленниците също отстъпват заедно с противниковата армия. След три дни противникът решава да се освободи от пленниците като ги избие. Те са били пет-шест човека. Извеждат ги една сутрин късно през есента в полето, нареждат ги в една редица, за да бъдат застреляни. Те разбират намеренията на противника и знаят, че е дошъл краят на живота им. Офицерът се обръща към един от противниковите войници и му казва: "Зная какво ме очаква, но моля ти се, преди да ме застреляте, дайте ми възможност да се помоля на Бога и да направя последната си молитва. Аз съм християнин." Противниковият войник се замислил, гледа го в очите, но нищо не му казва. Нашият офицер повтаря молбата си. Войникът мълчи и трети път офицерът се обръща към него със същата молба. Противниковият войник му казва: "Бягай!" Той почва да тича, отдалечава се от мястото на екзекуцията и отпаднал, изморен, не ял три дни, след тези силни преживявания, пада на земята изнемощял и безсилен. В този момент чува гърмежите и разбира, че другарите му са избити. Той лежи, едва диша и започва да плаче сърцераздирателно и неутешимо. След един ден армията пристига и го прибира при своите близки.

Тодор Божков

Когато германците окупирали Латвия, при една акция били заловени 13 души и осъдени от военния съд на разстрел. Дошъл денят за провеждане присъдата в изпълнение. Първият бил разстрелян, вторият и следват залповете... Между тези осъдени, 13-ият човек бил от Бялото Братство. Виждал той как един след друг следват залповете и че скоро идва и неговият ред, но той не иска да умре, иска да живее и да работи за делото Божие и за славата Божия. Почнал да се моли в себе си. Когато вече дошъл неговият ред, телефоните тревожно звънели. Съобщавало се нещо много важно и тревожно. Всички се разбягали: и офицери, и войници и забравили изпълнението на присъдата на оня, който единствен се помолил и пожелал да бъде помилван да работи за делото Божие.
И от тоя случай ние пак се уверяваме, че за Бога невъзможно няма. Той има хиляди възможности. И от въжето може да те снеме, стига навреме да поискаш помощ.

Боян Боев

Имаше един такъв случай: Една сестра преработила молитвите на Учителя от единствено число в множествено, защото смятала, че молитвите се казват колективно. Отишла при Учителя и Му ги занесла да види дали ще ги хареса. А Той казал: "Няма да променяте думите на молитвите. Както съм ги дал, така ще ги казвате. Може да не бъдат верни по вашата граматика - ще ги казвате така, както са записани и както съм ги казал!"

Пеню Ганев

ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Всички страдания на хората се дължат на нежеланието им да се молят. Няма да се мине много дълго време, и те ще се научат да се молят. - Как? - Бедни ще станат, болни ще бъдат, гладни ще останат, богатството си ще загубят, жената и децата ще забягнат някъде. И като останат сами и нещастни, ще започнат да се молят на този, на онзи да им помогнат.
Ако човек не се моли доброволно, Провидението насила го заставя да се моли. Ще му прати някоя болест, ще го постави в лишение и тогава насила ще се моли. Болният ще вика лекар и ще се моли да му помогне да оздравее. Сиромахът, който е в лишения, ще търси банкери, да иска пари назаем, и пак ще се моли. Каже ли някой, че не иска да се моли на Господа, сам ще си избере на кого да се моли.
Мнозина казват, че и без молитва може да се живее. Не, без молитва не може. Колкото е възможно без дишане, без ядене, без мисъл, без чувства, без работа, толкова е възможно и без молитва. Спре ли един от тия процеси, целият живот спира. Човек е сложна машина, за поддържането на която са нужни различни енергии.
Душата има нужда от вътрешна духовна храна, която може да се достави само чрез молитвата.
Ще кажете, че без ядене не може. Като дойдете до молитвата, казвате, че без молитва може. - Не, без молитва не може! Както не може без ядене, така не може и без молитва. Има хора, които и на сън се молят.
Ако някой мисли, че може без молитва, съзерцание и размишление, той е на крив път.
Десет години човек трябва непреривно да се моли и като си ляга и като става, и като работи, и като почива, за да създаде връзка с Бога.
Колко време трябва да се молиш? - Непрестанно!
Молитвата е непреривен процес. Молитва, която се прекъсва, не е истинска. Ще се молиш и като спиш, и като ставаш от сън. Ще се молиш и като работиш, и като почиваш. Целият ти живот трябва да бъде молитва. Тя е закон на Любовта.
Молитвата не подразбира, че ти трябва да спреш по цели часове да се молиш. Ти може да се движиш и пак да се молиш. Можеш да работиш и едновременно да се молиш. Работата не изключва молитвата. Можете да копаете и да се молите. Само онзи, който живее в закона на Любовта, той всякога има разположение за молитва. С други думи - в живота на любящия всичко е молитва.
Молитвата е най-силният акт в човешкия живот. Тя концентрира в едно мисълта, чувствата и волята на човека. Такава молитва е мощна. Тя върши чудеса. Молитвата е най-красивата работа. Тя е разговор с Бога. Няма по-важен момент от този, човек да зърне лицето на Бога. Колко е красиво сутринта като станеш да се разговориш с Първата Причина на света. Който не се интересува от нея, постоянно губи силите си, остава назад, не напредва.
Който не се моли, е напуснал училището. Който не се моли, той не се учи, защото човек се учи при молитвата. Организирането на духовното тяло на човека става чрез молитва и съзерцание. Когато човек няма организирано духовно тяло, при заминаване отива при гроба и присъства при разлагането на физическото тяло - тогаз изпитва страданията на ада. А когато духовното тяло е организирано, то при заминаване, човек направо влиза в него и няма нищо общо с физическото тяло и с гроба.
Силен е този, който може да издържи на всички изпитания. Някой казва: Аз боледувам, помолих се, но молитвата ми не се прие. Ти не се обезсърчавай. Пак се помоли и ще получиш отговор; молитвата ти ще бъде приета.
Колко пъти трябва да се моли болният? Болният не трябва даже да спи. Той постоянно трябва да се моли. Денем и нощем да се моли. Нито един ден да не прескача. Молитва, молитва, молитва. Някой казва: "Аз се молих три пъти." С три пъти болест не си отива. Постоянство трябва в тази работа, докато се образува връзка с Божествения свят. Щом се образува тази връзка, тогава нещата стават. Трябва силна мисъл, за да се поддържа връзката - връзка непреривна с невидимия, с Божествения свят.
Истинската молитва има отношение към дишането и пречистването на кръвта.
Защо трябва да се моля? - За да пречистя кръвта, мислите и желанията си.
Когато човек прави екскурзии, трябва постоянно да се моли. Светът не е напълно в безопасност. Има и неприятели. Петната на Слънцето са много големи и това причинява да има много катастрофи сега. Всяка година е определено колко парахода ще потънат, колко къщи ще изгорят и прочие.
Казано е: "Бдете и молете се". Да бъде човек в контакт с небето, защото не знае това, което има да му се случи. Ако нещо е определено, молитвата може да го отмени. Може, може. В тези работи чудесии могат да станат. Стига молитвата да е силна. Божията ръка не се е изменила да спасява.
Като ученици вие трябва да отделяте на ден поне по половин или един час за размишление и молитва.
Днес от всички хора се изисква молитва. Защо е нужна тя? - Понеже се намират в границите на един несигурен свят, дето всеки момент стават промени в реда и порядъка.
Чрез молитвата човек се огражда от тревогите и страховете на света. Те не могат да проникнат в него.
Молитвата повишава вибрациите на човешката аура, чрез това човек става неуязвим за по-низшите околни влияния.
Когато някой падне в затруднение, казвам му: Моли се, за да влезеш във връзка с разумните същества, които могат да ти помогнат.
При молитва човек получава известни енергии от Божествения свят. - Законът за яденето е както за молитвата. Като се лишава от ядене, човек усеща някаква липса. Когато душата се лишава от молитва, също усеща липса. Молитвата е вътрешна нужда на душата. Тя е общение на душата с Бога. Молитвата е реалност, а не сянка. Това, което е в даден момент, дава сила.
Молитвата е връзка, тя е пропуск. Аз наричам молитвата пропуск, понеже, ако след като станеш сутрин не се помолиш на Бога, всички ангели, които служат ревностно на Бога, няма да те пропуснат да влезеш в живота. Затова трябва да имаш пропуск. Като се молиш, ще ти отворят, ще те пуснат да влезеш в живота. Без молитва никъде няма да отидеш. Без молитва животът е затворен за тебе. Почнеш ли да се молиш, всяка врата ще се отвори пред тебе и ти ще излезеш нашироко.
Всичките ни работи ще успеят, ако ги започваме с молитва. Който в молитвата е постоянен, ще види и ще се увери, че Господ е верен, но с молитвата трябва да се постоянства, докато изгубите вече разположение да се молите, което показва, че на молитвата ви, така или иначе, положително или отрицателно, е отговорено. Но молитвата трябва да има благодарствен характер за всички блага и благословения, които Господ дава.
Който излиза сутрин на молитва с цел да спечели нещо, по-добре нека седи дома си и да не се моли. С молитва търговия не се прави. Ако излизаме сутрин да посрещнем Бога и да Му благодарим за всичко, което ни дава, тази молитва има смисъл и винаги е приета.
Казано е в Писанието: "Ангел Господен се застъпва за ония, които се молят и уповават на Бога". Следователно, когато се молите на Бога и Го призовавате на помощ, непременно някое светло същество ще дойде от невидимия свят да ви придружава в трудни и страшни часове на вашия живот. Сам никой не може да мине своя път. Сам никой не може да свърши възложената му работа. Все трябва да му дойде някаква помощ. Щом се намерите в затруднение, помолете се сърдечно и веднага служебни същества ще ви се притекат на помощ.
Човек трябва да се моли на Бога, за да не Го застави да оттегли лицето си от него. Страшно нещо е Бог да скрие лицето си от човека. Тогава настъпва такъв мрак, студенина, каквито никога не е изпитвал в живота си. Светията получава своето знание чрез молитва, съзерцание, размишление, наблюдение. Светията се моли дълго време, докато се вдъхнови и тогава му идат нови мисли. Дето и да се намирате, в каквото положение да се намирате, отделяйте време да мислите за Бога. Така се разширява съзнанието.
Да се молиш съзнателно, това значи, да отправяш енергиите си към разумното в света. Накъде е Разумното: нагоре, надолу, на изток или на запад? Дето е Разумното, там е истинската посока, която може да бъде изток, запад, север, юг - безразлично. Ние не държим за външната посока, но за смисъла на нещата. Дълбоката, истинска молитва се приема всякога, независимо от това, как и откъде иде.
Молитвата и съзерцанието са усилие на духа да се изкачи на високо място. Така се добива прилив на умствена енергия и с това се улеснява работата на съзнателния човешки живот.
Всеки ден, като размишлявате върху Христа по един, два часа, ще видите какъв подем ще имате.
Молитвата е първият метод, чрез който започваме изучаването на Божествения език. Ако не се молим, никога няма да го изучим. Ние с молитвата изучаваме езика на Бога. Не Му знаем още езика!
Човек не може да разбере нещо, ако не се моли. Молете се, за да идва повече светлина в съзнанието ви.
Да се моли човек, това значи, да се свърже с Бога, да възприеме Неговите мисли и чувства.
Молитвата е един от начините да познаете Бога като Любов. Само по този начин работата ви ще се осмисли. Само по този начин вие ще си създадете устойчив характер.
Прилагайте молитвата като метод за работа в духовния свят. Чрез молитвата вие се свързвате с Бога външно и вътрешно. Ще търсите Бога вътре и вън от вас, но не едновременно.
Как може да се поддържа хармония между човека и Бога? Едно от условията е молитвата. Чрез молитвата се поддържа свещената връзка на човешката душа с Първата Причина на нещата. - Не искам да се моля. - Щом не искаш да се молиш, ще влезеш в неестествения ред на живота. Молитвата е едно от съществените задължения на човек. Каквото представят физическите задължения на човека, такова нещо представя молитвата за духовния живот на човека.
Да се моли човек - това е най-високото и благородно занимание, което може да се върши в този свят. Само така се въздига и облагородява човешкото сърце. Не говоря тук за външната страна на молитвата, дето взема участие само езикът, но за оная молитва, в която се изразява съзнателният стремеж на душата към Бога - висшата Любов.
Молитвата е велико състояние на душата, чрез която човек влиза в съзнателна, разумна връзка със същества, които са завършили своето развитие. Да се моли човек, това значи да влезе във връзка с Великия, Който ще му разказва за живота на другите светове, за великите души в невидимия свят, за Любовта между тях. Какво по-голямо благо може да очаква човек.
Според мене, молитвата е най-свещеният акт, който е достояние само на душата. Молитвата е един процес, тя е една привилегия.
Няма по-велико нещо за човека от молитвата, т.е. от разговора си с Бога. Всичко на земята зависи от молитвата на хората, но не както сега се молят.
Молитвата не е външно приказване. Всяка работа, която вършиш в сърцето и мислиш заради нея, и всяка мисъл, в която влагаш чувство, то е вече молитва.
Какво нещо е молитвата? - Вътрешен процес, в който сърцето и душата вземат участие. Молитвата е въпрос на вътрешния живот в човека. Ако сърцето и душата не вземат участие в молитвата, човек взема само външни пози, без вътрешно съдържание и смисъл. Това не е молитва, но позиране - външна маска. Молиш ли се по този начин, няма да получиш отговор на молитвата си.
Докато огнището на сърцето ти не се сгорещи, молитвата ти не може да отиде при Бога.
Истинската молитва подразбира вглъбяване в себе си, уединение, никой да не вижда, че се молите. При това, вниманието ви за външния свят и за всичко, което става около вас, трябва да бъдат така далеч, че и с игла да ви боднат, да не усетите.
Когато иска да се предаде на размишление, човек трябва да застане прав, със спуснати ръце отстрани на тялото, десният крак малко напред. Това положение показва, че той е във връзка с възвишения свят, отдето слизат разумни същества да му помагат.
Според мене, най-добрият начин за молене е човек да бъде прав. Ще застанеш прав и няма да гледаш нито към земята, нито нагоре, но направо в посока перпендикулярна на челото - под ъгъл 45 градуса. Това е правата посока на нашето движение. Когато гледа нагоре, човек се увлича от слънцето, от звездите, а това пречи на молитвата му. Следователно, молиш ли се, направо ще гледаш под 45 градуса.
Някой коленичи и така се моли на Бога. Той не знае, че като коленичи, влиза в съгласие със земята, а в разногласие с небето. Друг повдига ръцете си нагоре, моли се. Така поставени ръцете, това показва, че този човек не знае, какво да прави.
Защо в църквата се кланят? Защото при кланянето се образува един ъгъл, а това показва, че с поклона вие искате да се смирявате. Поклон не бива никога да се прави, дето виждат хората. Дето се прави поклон на нечисто място, там е опасно.
Човек не може да се моли на нечисто място. Трябва да отиде на чисто място.
Не може да се молиш, ако умът не е чист и ако сърцето не е чисто.
Някой казва, че се моли, но няма отговор. Причината е, че съзнанието му не е будно.
Някой получава моментално отговор на молитвата си; друг чака дни, седмици, месеци; а трети чака и години - това зависи от интензивността на молитвата.
Който е в съгласие с Бога и върши Неговата Воля, получава отговор на молитвата си.
Който не върши Божията Воля, ще се чуди, защо не получава отговор на молитвата си.
Ако искаш нещо, съгласно с Божията воля, ще получиш отговор. Иначе, молбата ти остава без отговор.
Когато човек се помоли и отвори Библията, то каквото се падне не е случайно, но е дадено отгоре.
Добре е да се молите, но не да се изменят нещата заради вас, а да станат така, както Бог е наредил.
Човек трябва да се моли за прославяне Името Божие, за идване Царството Божие и Неговата Правда на Земята и за изпълняване на Божията Воля. За тия неща трябва да се моли човек. Вън от прославяне Името Божие, всичко друго е личен живот. Да прославиш Името Божие, това значи да имаш еднакво и справедливо отношение към всички хора, към всички животни и растения.
Ще се молите за всички хора по целия свят.
Един закон гласи: Когато се молиш за други, само тогава молитвата ти добива магическа мощ, когато се придружава с любов към тях.
Преди да влезеш в селото, ще се молиш за себе си и за селото и като влезеш в селото, поне един ще намериш, който да те посрещне сърдечно.
Заповедта на Духа е: Много и дълги молитви пред хората ги избягвайте. Кратки, много кратки.
Когато човек се моли, трябва да бъде конкретен пред невидимия свят. Иначе молитвата прилича на заявление, в което не е изложено, което се иска както трябва и тогава тя остава без последствие.
Ако молитвата ви е приета, под лъжичката си ще усетите малко топлина и светлина. Няма да се мине много време и вие ще получите това, за което сте се молили.
Никога не се молете, когато лежите. Това Духът не обича. Духът ви казва тия неща, за да не се създава у вас вътрешна мъчнотия.
Като станете сутрин, отправете съзнанието си към Реалността. След това, дали ще учите, обърнете се към невидимия свят за помощ. А вие сутринта веднага почвате работа, забравяте за Великата Реалност, за разумните сили в Природата.
След молитва и съзерцание не бързай да почнеш обикновената си работа, но чакай известно време пасивен, в очакване с мир, за да получиш един небесен дар. Непременно ще ти се даде нещо: например, някоя нова мисъл, ново чувство, нов подтик или ще видиш нещо и пр.
Не зная как да се моля. - Знаеш, не знаеш, ще се молиш! - Какво да искам от Господа? - Ще се молиш и без да искаш нещо. Като се молиш десетина години наред, ще се оформят и челото, и брадата, и устните. Това ще се отрази не само върху волята, но и върху ума ти. Умственият и сърдечният живот ще се подобрят. Ще се молиш в тайно, никой да не те вижда.
Най-хубавото време за молба през деня е от 4 до 9 часа сутрин и от 9 до 12 вечер. Доколкото спазвате този ред, дотолкова духовно ще се уякчавате.
За размишление за тази цел са добри нощните часове, когато хората заспят. Тогава ще влезете във връзка с тези същества. Хубаво е молитва и размишление да се правят от два и половина до три и половина часа след полунощ или от три и половина до четири и половина, или между три и четири часа.
Благоприятни часове за молитва са ранните часове след полунощ: например три часа, пет часа и пр. Псалмопевецът казва: "Господи, на ранина ще Те призова". Това значи: Преди слънчевия изгрев ще се занимая с най- великата работа - общение с Великия Център на Битието, за да придобия енергията, с която да завърша работата си през деня. Дето и да отиде човек, каквато и работа да почне, той се нуждае от енергия. Остави ли се човек на влияние на света, светът ще го изкара вън от релсите на неговия живот. Сутрин като станеш, да имаш една кардинална мисъл, ще се отвориш като един цвят. Христос е прекарал полунощта в молитва. Защо? През тия часове Той се е напълвал като акумулатор с енергия, която харчил през деня.
Дотолкоз, доколкото вие слушате, дотолкоз и молитвата ви ще бъде послушана; ако вие отлагате и за вас ще отлагат. Ти бързаш - и за тебе ще бързат.
Щом ти отлагаш, и Бог отлага. Щом престанеш да отлагаш, и Бог няма да отлага. Следователно, когато Бог не отговаря на молитвата ви, знайте че и вие не сте изпълнили Неговата Воля. Щом изпълните това, което сте отложили, и вашата работа ще се нареди.
Не е достатъчно човек само да се моли, но работа се иска от него.
Не е разумно да иска човек нещо, което сам може да направи. Един правоверен се молил да му изпрати Бог един ангел, да го пренесе през реката. Обаче, преди да дойде ангелът, като видял зад себе си мечката, че иде към него, не усетил как преминал реката.
Човек се моли най-добре, когато го гонят. Като те поставят на големи страдания, изпитания и гонения, тогава се молиш както трябва.
Сега за пет минути нека да се концентрираме и да изпратим една добра мисъл към целия свят. Законът е: Ако изпратите тая мисъл, както трябва, то работата, която ще извършите, може да е равна на работата, която извършвате през целия живот.
Тази вечер ще се молите за вашите домашни, да бъдат просветени, и то по следния начин: Да кажем, че един човек ви прави спънка. Най-напред вие се укрепете да станете силни, после го потърсете умствено, за да му въздействате и това предпочитателно ще правите нощно време от 9 до 12 и от 1 до 4 часа.
За всяка седмица трябва да си избираме по един ден за молби (молитви), така щото, 52 седмици като са в годината, ще имате 52 дни за молитви. Тия дни ще бъдат петъците. В този ден - петъка, няма да се яде нищо готвено и никого няма да задължавате да ви готви през този ден, но ако има нещо сготвено, без да сте го искали, може да ядете, стига да бъде растителна храна. И като не задължавате никого да ви слугува, Господ ще ви помага, но ако ви слугуват хората, лишавате се от помощта на Небето.
Молитвата е метод за разрешаване на най-трудните задачи.
Всякога, когато се обезсърчите в душата си, казвайте първом: "Господи, Ти Си казал, че гдето са двама или трима, събрани в Твое Име, там Си и Ти посред тях" и след това кажете молението си. Това ще бъде за вас пропуск и с него ще си служите, когато се обезсърчите. Щом дойде някоя мисъл, която иска да ви разстрои, то изговаряйте в себе си този пропуск: "Господи, Ти си казал: Гдето са двама или трима, събрани в Мое Име, там съм Аз посред тях" и тогава Господ ще влезе във вас и ще ви научи как да работите.
Ако някой брат или сестра закъсат, съберете се няколко души, помолете се за него и ще видите как работите му ще се уредят. Ако нямате нищо в джобовете си, можете да се помолите; ако имате пари, ще отворите кесиите си и така ще помогнете.
Ако сто души, братя и сестри, или поне 10 души се съберат на едно място и концентрират мисълта си, ще могат да постигнат това, което искат.
Ако някой човек греши, помолете се за него и той ще се поправи и ще има добро разположение към вас.
Следователно, ние при несполука в молитвата ще искаме помощта на един, двама, трима и повече братя и сестри, според степента на нуждата, докато сполучим. Опитайте този начин и ще видите доколко може да го приложите на практика.
Аз ви слушам как четете молитвите - бързате по-скоро да свършите. Когато Аз се моля, "Добрата молитва" ми отнема 15 минути, за "91 Псалом" и "Пътят на живота" употребявам 20 минути, а като чета "Отче наш" минава половин час и като дойда до "Молитвата на царството" става един час. Ако се молите с Мене заедно няколко пъти по този начин, нито един няма да остане тук.
Ако бих се молил сега, щях да искам от Бога сила, знание, Мъдрост, Любов, Истина и Свобода. Когато човек се моли, трябва да иска най-малкото, но същевременно най-необходимото. Молитвата е приета, когато има предвид Волята Божия.
Направете следния опит: Вдълбочете се в себе си и кажете: Господи, готов съм още сега да изпълня Твоята Воля, Която движи всичко живо в света. Или кажете: Ако съм намерил благодат пред Тебе, нека да почувствам радостта Ти, в името на Твоята Любов, Мъдрост и Истина. Знаете ли какво ще почувствате? - Ще почувствате такъв трепет, какъвто никога не сте чувствали. Ще се почувствате възродени.
В един момент човек може да преобрази лицето си. Обърни се към Господа и кажи: Господи, тури ме в огъня на Твоята Любов. Или кажи: Господи, какво искаш да направя за възтържествуване на Царството Ти на Земята и за осветяване на Името Ти между човеците?
Когато се моли, човек трябва да знае точно какво иска. Според мене, единствената молитва, която човек може да отправи към Бога, е да иска светлина и разбиране, да изпълнява Волята Божия.
Божественото Учение трябва да се приложи. Трябва да се молите така: Научи ме, Господи, как да приложа Божественото Учение.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...