Jump to content
Ани

ОТВЪДЕН СВЯТ

Recommended Posts

ОТВЪДЕН СВЯТ

Спомени на ученици

Съпругата ми се помина. Останах сам между четири стени. Няма с кого дума да разменя. Толкова ми стана неудобно и непоносимо. Сякаш светът ми стана тесен. Сякаш нещо отвътре ме мъчеше и задушаваше. Моята единствена утеха бяха беседите на Учителя. Един ден, когато четях беседа, срещнах нещо, което отблизо ме заинтересува. Понеже много тежко изживявах раздялата с моята другарка, това ми дойде като балсам: "Вие скърбите за вашите заминали близки! А те са около вас. Само дето не ги виждате. Ако силно пожелаете, може да ги видите, но трябва работа. Ще ставате в дванадесет часа в полунощ и ще се молите за тях без да прекъсвате нито веднъж. На четиридесетия ден ще ви се явят."
Реших да направя опит. Направих го и жена ми се яви във вид до кръста. Погледна ме и постепенно изчезна.
Горният опит ме увери, че има и друг свят, който ние с нашите физически очи не виждаме, защото той е по-ефирен.

Село Тополица, 1940 г, Димитър Славов

ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

На Земята няма деца, а има дечурлига. А на Небето има деца. На Земята няма старци, има старуци.
Божественото Учение отрича старостта, отрича и смъртта. Според нас, смъртта не е нищо друго, освен събличане на старата дреха и обличане на нова. Ако старата ви дреха е нечиста, скъсана и окаляна, няма ли да я съблечете? Ще я съблечете, разбира се. Ако има възможност да се закърпи, ще я закърпите, а след това ще я оперете. Ако не може да се кърпи и пере, ще я изгорите и ще облечете нова, чиста дреха. Има ли нещо лошо в събличането на старата дреха и в обличането на нова? - Къде е онзи свят? - Пред тебе, но ти не го виждаш. Този и онзи свят са на едно и също място, но хората са слепи, не виждат нещата ясно. - Далеч ли е онзи свят? - Близо е. Колкото е разстоянието от мравешкия до човешкия свят, толкова е и от този до онзи свят.
Физическият свят е подобен на астралния, но последният е по-хубав. Астралният е около 100 км над земната повърхност - Божествените съкровища - местата, където възвишените духове си оставят телата, които им служат.
Оня свят е в междупланетното пространство. В това пространство има невидими, прозрачни небесни тела на Слънчевата система. Заминалите хора отиват там.
Какво нещо е раят? - Раят, тъй както аз го познавам, е една земя без нечистотии; една земя, пълна с ухания, с най-хубави растения и цветя, с най-хубавите изворчета, с най-хубавата музика, която съществува и с най- хубавите училища, с най-хубавите домове, с най-хубавите яденета. Раят се отличава по това, че няма клозети, защото материята е толкова чиста и организирана и организмите толкова съвършени, че всичко асимилират. Докато хората достигнат до тази висока култура, много време ще мине. Истинската култура съществува само при абсолютната чистота.
Колко има да работи върху себе си, човек ще познае само когато отиде в невидимия свят между възвишени и напреднали същества. Само там той ще може да сравни какво представят неговата ученост и неговото знание, неговата музика и неговото изкуство. Достатъчно е да чуе един от тамошните певци и музиканти да пее, да свири, за да пожелае веднага да слезе на Земята отново да започе учението си.
Човешката душа преди да дойде на Земята се прекарва през едно езеро, дето се окъпва, за да забрави всичко, което е преживяла горе. Ако помните това, което е там, тогава по-малко бихте издържали тук.
Свободният човек знае правилно да се храни, да диша, да чувства, да мисли и да служи на Бога. Знае ли тия неща, човек се е развил правилно и физически, и духовно, и умствено. Като го погледнете, виждате, че той е изработил красиви линии на лицето, на тялото си. Той не е нито слаб, нито пълен. Замине ли за другия свят, той влиза направо в райската градина. Намерят ли, че не отговаря на мерките, веднага го връщат на Земята да завърши започнатата си работа. Щом ви видят, веднага ще познаят правилно ли сте се хранили, правилно ли сте мислили и чувствали, правилно ли сте служили на Бога. Не сте ли изпълнили едно от тия правила, както трябва, вие имате някакъв недостатък.
Обикновеният човек не знае какво нещо е безсмъртието. Само безсмъртният познава безсмъртието. Безсмъртен е онзи, който от нищо не се смущава, който не нарушава своя вътрешен мир. Докато се смущава от всяка болест, от всяка неприятност в живота, човек е в областта на смъртта. Той е смъртен човек.
Когато умре човек, всичко оставя на Земята. Единственото нещо, което взема със себе си, е капиталът, вложен в неговия мозък. Когато човек умира, душата му стои до главата - чака последното му издихание, за да вземе веднага тоя капитал. Цял живот тя е работила върху него, превръщала е нисшето във висше, организирала го е и сега слиза, за да го вземе със себе си. Тя взема само есенцията на мозъка.
При смъртта животът започва да се изтегля от краката и ръцете нагоре към горния край на главата и оттам излиза. Има една нишка, която съединява духа с пъпа и ако тази нишка не се скъса, човек се връща; но ако се скъса, не може да се върне.
Тези, които умират, отиват в чистилището; тези, които заминават - в рая, а тези, които са бракувани, чакат прераждане.
Умирането не е страшно. Душата прилича на балонче, направено от много фина материя и се държи за тялото с една много тънка нишка, вързана е със синкав конец под лъжичката. Като умира човек, туй балонче се отделя - скъсва се нишката и балончето отлита. Ако сте ясновидец, ще видите милиарди такива нишки. Вечерно време излизаш по тоя конец и пак по него се връщаш в тялото.
Човек не умира, само плътта умира. Душата на човека тежи 33 грама.
Умрелият човек съзнава, а хората казват, че е умрял.
Човекът в гроба запазва съзнанието си. Докато се освободи от тялото, минава през ред мъчнотии, защото е свързан с хиляди здрави нишки - не е лесно да се освободи от тях. Тежко е положението на душата и духа, докато се освободят от връзките на тялото.
Хубаво е човек да не вижда как се събаря тялото му. Затова да не се привързва много към земята, към вещите и близките и да прощава.
Гледайте да прощавате веднага на хората, за да може като умрете, веднага да се освободите. Иначе душата ви дълго ще гледа изгниването на тялото.
Няма какво да плачете за умрелия, той се преструва, че е умрял. Защо не плачете за един човек, когато греши? Аз плача за хората, само когато не се обичат. За умрелия не плача, защото зная, че смърт няма.
Под думата "душа" аз разбирам онова, което си ти, човекът. Що е душата? - То е човекът в своята същина, която не може да умре. И онзи, който не вярва, след като умре, ще види, че не умира. Той само се чуди, понеже е мислил, че ще умре. Като умре, ще види, че не само не е умрял, но е оживял, станал е радостен и весел. Всички сегашни хора, които умират, за които вие плачете, често са крайно весели и щастливи. Тия, които плачат тук на Земята, те плачат от съвсем други съображения. Не ви казвам, че трябва да желаем смъртта, но казвам: Ония, които са заминали за другия свят, от другия свят помагат повече, отколкото ако са на този свят.
Нашите хубави мисли към заминалите са храна за тях. Соковете, които самите мисли и чувства съдържат, ги хранят.
Вашите близки заминали са във вас, вие ги възпитавате. И те играят с вас гимнастика, и когато се чувствате изморени, това са вашите дядовци.
За самоубийството ще кажа: Не излизай от затвора, докато не му дойде времето. Защото ако излезете, десет пъти по-лошо ще бъде. Докато не ви пуснат, стойте в затвора да учите урока си.
Самоубийството е процес на израждане. Този, който се е самоубил, той се превръща в животно, деградира в животинското царство. След това му трябват хиляди години да пъпли като животно, докато дойде до това положение, в което се е намирал преди да се самоубие.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×