Jump to content

ЦАРЕ И УПРАВНИЦИ


Recommended Posts

ЦАРЕ И УПРАВНИЦИ

Спомени на ученици

Учителят бе заточен от цар Фердинанд във Варна през 1917 г., защото беше казал, че Германия ще загуби и трябва да се вземат навреме мерки и да излезем от войната. Тези съвети на Учителя към цар Фердинанд са известни. Той не ги изпълни и затова българският народ плати жестоко. Освен това, бе нарушен онзи Божествен план, според който Великият Учител трябваше да работи на Земята в освободена и обединена България. Балканската война трябваше да обедини всички български земи и българите в една държава и по този начин да се създадат условия на Великия Учител да развие Своята дейност и да изпълни Волята на Бога, за което бе слязъл на Земята. Но от преизподнята излизаха сили, които противодействаха на Божия план. И се намериха служители на тези сили, които да пречат. Едни бяха вън от България, други - вътре. Всички се стремяха да ограничат условията, при които трябваше да работи Великият Учител. Това веднъж се извърши на Берлинския конгрес, където България бе окастрена. А Учителят дойде да работи между този народ в границите, определени от Санстефанския договор. Онези сили се прехвърлиха и в България и попречиха да се обедини. През Балканската война не послушаха съветите на Учителя. След това дойде Междусъюзническата война. България загуби всичко. По-късно дойде Европейската война и отново не бяха изпълнени съветите на Учителя. Злото работеше като разрушителна сила чрез управляващите по онова време.
Учителят живя между българите, когато управляваше династията на Кобургите. Една от най-големите грешки на Стефан Стамболов бе, че отиде в Европа и измъкна от един вертеп, от едно кабаре Фердинанд, доведе го и го направи княз на България. И оттук започва цялата трагедия на българския народ след освобождението му от турско робство чрез Русия. По този случай Учителят каза: "Фердинанд води много тесногръда политика. Изхожда от личната си политика и амбиция. Иска целият свят да загине, но да я осъществи. Той е много лош гений. Където стъпи и отиде, никой не прокопсва. Това е злият гений на Европа, дошъл в България." Ние, съвременниците на тази епоха, проверихме, че думите на Учителя са верни.
Фердинанд имаше адютант, казваше се Алекси Стоянов. Неговата жена, Мария Стоянова, бе последователка на Учителя. Чрез нея и мъжа й се занасяха някои съвети от Учителя - онези неща, които трябваше да се изпълнят. Тя бе придворна дама и лично имаше достъп до Фердинанд в двореца. Тогава в главата на Фердинанд се загнездва една безумна идея - че трябва да влезе в Цариград, т.е. Истанбул - столицата на Турската империя. Наредил да му се построи златна каляска. Били приготвени шест чистокръвни коня, които чакали да бъдат впрегнати в каляската и Фердинанд да влезе с нея като победител. Предадоха за тези неща на Учителя. А Той, чрез Мария Стоянова, каза да се предаде на Фердинанд следното: "Аз не виждам тази каляска да влезе в Цариград." Предадоха думите, а царят казал: "Аз от ясновидци не вземам съвети!" Злият гений на Европа го тласкаше към ката- строфа за България. На 26 октомври 1912 г. Одрин бе обсаден. На 13 март 1913 г. българските войски превзеха Одрин. Паднаха 2 354 убити, 13 123 бяха ранени, 827 безследно изчезнаха. Пленена бе 80-хилядна турска армия на Шукри паша. Общо в Балканската война бяха убити 83 000 българи.
В 1913 г. Учителят изпраща генерал Стоянова при Фердинанд да му каже да не отваря война на сърбите в никакъв случай. Фердинанд отгово- рил: "Аз не слушам ясновидци!" Накрая, поради непослушанието му към съ- ветите на Учителя, българските войски нападат сръбските, след което идва погромът в Междусъюзническата война и окупацията на българските земи от Сърбия, Гърция, Румъния и Турция. Така че, съветът на Учителя бе проверен, както трябва!
Когато Фердинанд искал да тласне България в Европейската война, ре- шил да се срещне с Учителя. По този въпрос, Учителят му казал следно- то България трябва да остане неутрална. За неутралитета си тя ще получи онова, което й бе отнето несправедливо след Балканската война." В отговор Фердинанд се обърнал, вдигнал си десния крак и с дясната си ръка се потупал по дирника. По онова време това бе една селска шега, която искаше да каже, че онова, което се чува от човешките уши, е достойно само за задните части на човека. Учителят казал: "Този задник, дето сега го виждам, в скоро време ще замине там, отгдето е дошъл." Така завършила тази среща.

Николай Дойнов

Властта работеше против Учителя. Тя налагаше най-различни ограничения. Забраняваше Му да държи беседи и все под влияние на духовенството, което се повдигна с голямо настървение срещу Учителя и Братството. Тогава в Своите беседи Той се е произнасял и по политическите събития. В една от тях казва: "Препоръчах на България да не се намесва в никоя групировка." И когато българите се определиха на страната на Германия, Учителят каза:
България да се оттегли от тази групировка, защото Германия ще загуби войната." За тези изказвания на Учителя, цар Фердинанд и Радославов Му забраниха да държи беседите си в София и Го интернираха във Варна. Учи- телят замина и на гарата каза на приятелите: "Аз отивам във Варна, но ще се върна пак в София, но те никога няма да видят България." И така стана, Германия загуби войната, цар Фердинанд абдикира, а Радославов забегна в Германия и те никога не се върнаха. Сбъднаха се точно думите на Учителя. Васил Радославов от 4 юли 1913 г. до 21 юни 1918 г. бе министър-предсе- дател. Той съдейства за въвличането на България в Първата световна вой- на на страната на Германия и Австро-Унгария. Забегна в Берлин. Бе осъден задочно от държавен съд след края на войната като виновник за втората национална катастрофа.
Учителят прекара 1917 г. и 1918 г. във Варна и след това се върна в София. Много приятели коментираха как е възможно Учителят да бъде интерниран във Варна. Защо е допуснал това? Отговорът е прост. Учителят беше дисциплиниран, Той с властта война не водеше, но Своя път и Своята работа следваше. Значи Той не беше дошъл тук да се бори с тази власт. Не! Но тази власт Го преследваше през цялото време. Аз се чудя на комунистите, когато дойдоха на власт през 1944 г., не взеха под внимание това, че Учителят беше гонен от царската власт. Фердинанд не Го обичаше. Духовенството и свещеничеството Го преследваха. И те използваха властта, за да гонят Учителя. Мъчеха се да очернят Братството по всички начини и какви ли не провокации правеха! Учителят бе сериозен и си вършеше работата. Не се противеше. Когато кажеха да се спре събора, да спре беседите Си, Учителят изпълняваше. Минат няколко дни или седмици, Той пак започва работа, но не водеше пряка война с властта. За Фердинанд и Кобургите Учителят е казал силни думи. Не ги обичаше. Той каза: "Те пращат да вземат съвети от мене, но никога не ги изпълняват." Даваше десетки примери, какви въпроси са Му задавали, какви отговори им е давал, но не са изпълнявали нищо. "Те вземат сведения от мен, питат по някои въпроси, но никога не изпълняваха моите съвети." Имам го този разговор, където Учителят посочва какви съвети са искали от Него и как не са ги изпълнили.
Полковник Генчев бе дошъл с автомобил, изпратен от Фердинанд да пита Учителя какво да прави по-нататък. Учителят казал: "Ако иска да запази династията си, да абдикира в полза на сина си Борис." Този път Фердинанд нямаше какво да прави и трябваше да послуша съвета на Учителя.
Както Фердинанд, така и Борис бяха своенравни Хабсбурги. Затова не ги обичаше Учителят. Той веднъж каза: "Откъде се взеха тези духове? От векове мъчат българския народ!" Ние проверихме думите на Учителя и те се оказаха верни. Интересно бе, че с освобождението на България от турско робство, Учителят идва да работи в рамките на Санстефанска България, но тези духове я разделиха на две чрез Берлинския конгрес. Дойде онова време, когато Германия се раздели на две през 1945 г. и от едната страна бяха САЩ, Англия и Франция, а от другата страна Съветска Русия. Те сега проверяват какво значи думата на Учителя!

Борис Николов

В една топла лятна сутрин възлизахме с Учителя към Ел Шадай - бивака на Витоша. Повод за тази екскурзия бе обявеният тридневен празник по случай раждането на престолонаследника Симеон. "Случайността" да се повторят отново две имена, записани в историята на България, събуди спомени. Двете имена - Борис и Симеон - са известни. Времето е отбелязало културни и исторически върхове. Цар Борис покръства българите, а неговият син - цар Симеон, е позлатил своето време с достиженията на блестящи културни изяви. Поради това, изкачвайки се по стръмния склон към бивака, запитах Учителя:
 
- Има ли някаква връзка между настоящата царска фамилия и двете имена - цар Борис и цар Симеон, известни в българската история?
 
- Да, има! Сегашният Борис е същият дух, който покръсти българите! Младенецът Симеон, заради когото днес се разхождаме по планината, е духът на историческия цар Симеон. Баща и син отново се събират в един дом!
Но тогавашният Борис I послуша Бог, Който му се яви, изпълни волята Му и сполучи за себе си и за българския народ. Той пожертва първородния си син и го ослепи, свали го от престола, хвърли го в тъмница и го пожертва така, както навремето Авраам жертва първородния си син пред лицето на Бога. Тогава той правилно реши задачата. На днешния Борис му пречи родовата карма, както на Бурбоните, така и на Кобургите. Днес Бог присъства тук чрез Великия Учител и той, Борис, не се вслушва в думите Господни и ще плати своето непослушание. А сегашният младенец Симеон е същият прероден дух на предишния цар Симеон, чрез когото започна златната епоха на бъл- гарската книжнина и култура. Но сега той има друга съдба. Той закъсня да се роди. Роди се много късно. Човек, когато закъснее с раждането си, пропуска благоприятните условия на живота. Така се получи с него - той закъсня.
Смълчани, удивени от "случайността", следвахме стъпките на Учителя. С нетърпение очаквахме момента, когато ще стъпим на китната, терасовидна полянка над сипеите, за да продължим разговора. Неочаквано вдигнатата завеса около това кардинално прераждане на историческите царе Борис и Симеон пробуди голям интерес. Не бе без значение каква ще бъде съдбата на новото историческо русло. Не по-маловажен бе и въпросът за сплитането разплитането на този исторически паралел, разгледан от кармически аспект.
Краткият отдих на малката поляна отново ни събра около Учителя и Той продължи да ни отговаря на въпросите: "Съдбата на настоящите царски личности ще бъде твърде различна. Цар Борис ще е последният български коронован владетел. Симеон не ще бъде на неговия престол. Той няма да царува. България повече няма да има царе и няма да бъде царство. Това е последното царство. Последните двама царе - Фердинанд и Борис, не послушаха думите на Великия Учител и провалиха условията на този народ, за да работи в него Великият Учител. Затова има решение на Небето: България вече ще бъде република."
Учителят прекрати разговора на тази тема. Подпрян на бастуна, Той се вгледа към шипковите храсти, откъдето се задаваха на групи приятелите и заемаха удобни места за почивка. Позволих си да използвам този момент и поставих въпрос на Учителя:
 
- След като младенецът Симеон няма да царува, значи ли, че българският народ няма да изживее втория паралел - златен век, за който наново ре говори тези дни?
 
- България продължава да изживява дните на своя златен век. Тези златни дни на българския народ настъпиха години преди настоящия век. Гос- под стъпи на българска земя и заедно с Него слязоха много светли души. Присъствието на Бога е, което позлатява века. Българският народ изживява едно изключително, свещено време. Бог благоволи да ви посети така, както никога досега не е посещавал народите по лицето на Земята. Симеон този път закъсня!
Думите на Учителя бяха записани от мен. Аз ги пазех като съкровена тайна. Имах възможност да ги проверя 40 години след заминаването Му. Досега се оказаха верни. А вие ще ги проверите в бъдеще!
Групата се раздвижи. Първите навлязоха под свода от разперени клони на зеления лещак. Изкачването на гористия склон продължи. Категоричните слова на Учителя звучаха в ушите ни. Ние следвахме Неговите стъпки. Пътеката е значително тясна, за да водим разговори. Свежата зеленина придава красота и ведрина. Бодро се движи групата към Ел Шадай. Разпуканата и раздвоена канара на бивака, който от години ни приютява, вече дими. Първите са запалили огньове, Вървим нагоре и мислим върху казаното. Учителят даде ново съдържание на възходящата спирала на един народ.

Галилей Величков

Беше февруари 1925 г., когато една група братя и сестри пожелахме да отидем на екскурзия на Рила. Бяха навалели големи снегове. Върху стария сняг бе навалял нов, така че много трудно се вървеше. Група от около 12 братя и сестри се подготвихме и смятахме да се качваме на Мусала. Щяхме да тръгваме вече, когато Учителят каза: "И аз ще дойда с вас." Учителят се приготви, наехме малък рейс. Заведе ни до Чам Кория и се уговорихме с шофьора кога да дойде и да ни вземе обратно. Тръгнахме по пътека за Мусала. Снегът бе много дълбок, много трудно се ходеше и ние с големи усилия се придвижвахме. Сутринта като тръгнахме, минахме покрай двореца в Царска Бистрица. На пост стоеше войник с пушка. Това означаваше, че царят е в двореца. Поздравихме и заминахме. Войникът е съобщил на царя, че една група е минала нагоре в планината. Изкачването беше трудно. А ние не бяхме се екипирали добре: нито обущата, нито дрехите ни са както трябва, излезли сме с най-обикновено облекло в планината; сестрите са с дълги поли, които се влачат, залепва се сняг по тях, размразява се, после пак замръзва и висят висулки лед по тях. Като вървят, дрехите им дрънкат от ледените парчета. При това Боян Боев куцаше с единия крак и вървеше много бавно. Онези, които вървяха най-отпред, бързо се изморяваха и се сменяха. Върви някой известно време отпред и разбива пъртината, като стъпи на стария сняг, пропада и хлътва до пояс. Беше много трудно и до скалата стигнахме към 2-3 часа следобед, но през зимата това е свечеряване. Слънцето се наведе и се скри, а ние сме до пояс в сняг. Опитахме се да вървим нагоре, но снегът по-дълбок ставаше. Тогава Учителят каза: "Дотук!" Обърнахме се към Него: "Учителю, да се върнем до скалата и да направим лагер - там да преспим." Върнахме се до скалата. Разринахме откъм южния край снега и направихме с него нещо като ограда. Запалихме огън. Наоколо имаше сухи клекове, което много ни улесни. Аз винаги нося брадва, без нея не ходя в планината. Тя ни услужи много. Насякохме клони и запалихме огън. Натрупахме на земята много сухи клони за огрев и за да можем да сядаме и лягаме. С платна заградихме наоколо да не духа. Като се засили огънят, стана приятно. А времето беше ясно, тихо и студено. Студът се засилва след залез слънце Огънят гори непрестанно, чайниците врят. Ние се затоплихме, сякаш бяхме в стая. Дойде доброто разположение, запяхме песни, разговаряхме. Прекарахме цялата нощ в най-добро разположение и при всички удобства. Никой не усети студ, а някои подремнаха. Групата не спа. След като бяхме направили от клонки хубаво "гнездо" за Учителя, Той седна върху него и така прекара цялата нощ. Сутринта станахме рано. Направихме молитвата си, засилихме огьня, завряха чайниците и тъкмо да закусваме, гледаме отдолу по пътеката идват хора. Напред върви човек с калпак - висок селски калпак. Зад него следват няколко човека и 7-8 коня един след друг. Като се приближиха към час. гледаме цар Борис III с неговите хора. Той беше с калпак. Дойде при нас. като ни видя, смая се, че ние сме се разположили, огънят гори, чайниците врят и сме в най-добро разположение. Тогава се разбра, че са му докладва- ли като сме минали покрай двореца и понеже не сме се върнали до вечерта, той помислил, че сме закъсали в снеговете. Тръгнал със своя адютант и още няколко човека с осем коня, за да ни спасят. Но като видя как сме се разположили, той върна конете назад и остана с двама придружители. Размени някоя дума с Учителя от учтивост. Повечето разговори бяха с нас, понеже сестрите постоянно го разпитваха за най-обикновени неща. Той се учудваше на въпросите им, но им отговаряше. А това не бяха глупави въпроси. Всички сестри бяха студентки по онова време. Нямаше неуки и прости хора между час. Като ни видя как сме се устроили, той се учуди много, защото бяхме закътани в заслон от платнище. Пиехме чай и разговаряхме на общи теми за времето, за планината, за чая, за туризъм и т.н. Имахме възможност да ви- дим царя за първи път непосредствено до нас като обикновен човек. Той бе до нас, а ние бяхме в присъствието на Учителя. Учителят стоеше спокойно, пиеше чай и се усмихваше. Според мен, това бе единствената среща на цар Борис с Учителя. Повече те не се срещнаха на физическото поле. В това съм напълно сигурен и точен. След това ние се сбогувахме. Царят и придружаващите го войници с конете тръгнаха към Мусала.
Ние не можахме да продължим нагоре, защото нямахме приспособления за ходене по снега. Казваха се "ракети". Това са елипсовидни решетки, които се слагат на краката и с тях не се потъва в снега. Така те, трима души, заминаха нагоре, а ние останахме при нашата скала. Прекарахме още няколко часа и следобед слязохме в Чам Кория. В уречения час колата дойде и ни откара в София. Това бе зимната екскурзия до камъка през 1925 г.

Борис Николов

Бяхме на Рила. Цар Борис III беше дошъл на Първото езеро и се беше скрил в клековете при реката, където водата се влива в езерото. Беше дошъл инкогнито. Изпрати своя приближен Свилен, който му беше верен като сянка, да повика брат Лулчев от лагера на Второто езеро. Лулчев ми нареди да взема чайника и ние двамата отидохме при царя. Там накладохме огън, сварихме вода и брат Лулчев каза: "Сипи му вряла вода да пие!" Аз му сипах, а по-късно Лулчев ми каза: "Сипахме му вряла вода, защото е символ на чист живот, а царят няма чист живот. Сипахме му вряла вода да му се прочисти стомахът и кръвта и да добие чист живот." Лулчев и царят пиха чай. Ние със Свилен се отдалечихме, те имаха за какво да си говорят. Този ден Учителят че се срещна с царя. Изобщо, Учителят никога не се е срещал с него. Никога не е говорил с царя. Когато трябваше да му се предаде нещо, изпращаше Лулчев. Така стоят нещата. Дойде време и царят замина за Германия на среща с Хитлер. Върна се и след няколко дни научихме, че е умрял. От какво, не се разбра. Едни говореха, че е отровен, други - че е задушен с отровен газ, докато е пътувал в самолета и уж му подали маската да диша кислород. Всякакви приказки чухме. Убиха ли го, не можахме да разберем.

Йордан Бобев

За 1943 г. Учителят бе казал, че ще бъде фатална за цар Борис. Ако я премине благополучно, след това няма да има опасност. Както е известно, в тази година цар Борис завърши земния си живот при твърде загадъчни и неизяснени обстоятелства. Носеха се слухове, че бил отровен от Хитлер, понеже се противопоставил на изпращането на българска войска на Източния фронт, за да се бие срещу Русия.
Когато царят беше болен, при Учителя дойдоха от двореца да питат каква е причината за болестта. "Рекох, в храната вижте!" - това каза Учителят. После Той каза и друго: "Царят умря затова, защото тези, които му предаваха, не предаваха това, което аз съм казал."
Няколко дни след завръщането от последната му среща с Хитлер, царят се разболял. Тогава в присъствието на сестра Донка Проданова, която беше домашна прислужница на семейството на генерал Стоянов и имаше безпрепятствен достъп до двореца, Учителят каза следното за болестта на цар Борис III: "Ако има някой, който да даде на цар Борис да изпие само една чаша гореща вода, той ще оздравее!" Но се случи така, че тя не можа да се добере до него и да му поднесе тази чаша гореща вода и той си замина. Освен че това бе истина, бе и символика, която трябваше да стигне до онези, които управляваха България. Всяка човешка душа, зажадняла за Божествената Правда, може да се напои само с чашата, която е вместила в себе си истината за Словото на Всемировия Учител. Никой не се намери и не му поднесе тази чаша вода и той си замина от този свят. На България й предстоеше съвсем друга политическа развръзка.

Николай Дойнов

Школата на Учителя от 1922 г. до 1944 г. премина през царуването на цар Борис. След Европейската война през 1919 г. имаше голям подем в Братството, в този народ се родиха онези, които трябваше да дойдат в Школата на Учителя. Но едновременно с това изскочиха и онези тъмни сили, които Му се противопоставяха. Тогава Учителят каза: "На Бялото Братство не трябва да му се пречи и противодейства, защото ще има тежки последствия, както за управляващите, така и за народа. Това изпита Фердинанд, това ще изпита и синът му Борис, ако върви по стъпките на баща си."
Учителят не обичаше Кобургите и неведнъж бе казвал това пред нас: "Кобургите имат много тежка европейска карма. И вместо да си седят в Европа и там да си я разрешават, дойдоха в България, че заангажираха и Бялото
Братство и за тяхното непослушание и вироглавство трябваше да плаща и ще плаща българският народ."
Чрез сестра Мария Стоянова, цар Борис се е допитвал за някои въпроси. Учителят даваше съветите си, те се предаваха на царя, но той не ги изпълняваше. Веднъж Учителят открито заяви пред всички на беседа: "Досега никога никой цар не е изпълнявал това, което Великият Учител казва. Дори и когато идват да Му искат съвет за даден случай. Всички съвети, които съм ги давал, са били за доброто на България, но те нищо не изпълниха и по този начин изкушиха Бога и Неговото Слово. Такава е истината! Тя трябва да се знае и помни от българите. Защото българите ще отговарят пред Бога зара- ди това!" Учителят по този повод каза: "Цар Борис е зает със своя си престол няма идейни подбуди. Той не мисли за бъдещето на България, а мисли само за бъдещето на себе си и на династията си."
Може би ще срещнете разни писания за срещи на царя с Учителя. Това не е вярно. Той, царят, не можеше да прескочи тази бариера. А това бе тежката карма на Кобургите. Когато царят трябваше да замине за Берлин за среща с Хитлер, за да му бъде поискано включване на България във войната на Източния фронт, да бъдат изпратени български войници да се бият срещу Русия, то Учителят бе казал: "Царицата не трябва да напуща кошера, когато кошерът не се рои, А когато кошерът се рои, царицата пак остава в кошера, а онези, които напущат кошера и създават нов рояк, то те си създават сами царица." Ето едно изказване, над което може да се умува столетия наред като се сравнява с историческите събития по това време. Не послушаха съвета на Учителя, Царят напусна кошера, замина за Германия, върна се оттам и след няколко дни почина. На Изгрева имаше пчелин с 20-30 кошера. Ние знаехме, че когато царицата напусне кошера си, тя загива. Така стана и в този случай. На деня на смъртта му - 28 август 1943 г., Учителят държа беседа и спомена за цар Борис, че в Невидимия свят е тръгнал по пътя на Любовта, че той там е простил на всички свои врагове и е тръгнал по един нов път: "Цар Борис тръгна за Невидимия свят по пътя на Любовта. Желая ви и вие да тръгнете така. Това беше най-демократичният цар в света."
Учителят беше предал да се каже на цар Борис да се приложи Паневритмията в основните училища до упражнението "Евера", а в прогимназията - останалите упражнения.
"Това е за доброто на този народ Паневритмията - това са разумни линии в живата Природа, които са живи, хармонични и действат на човека - на тялото му, на чувствата му, на мислите, на волята му да твори доброто. Другите държави ще вземат модел от България. България с друго не може да се похвали, както днес, така и утре, освен с Бялото Братство. Един народ е уд в общочовешкия организъм. И чрез Паневритмията този народ ще се развие. Ако Паневритмията се приложи в училищата, ще остане в историята на човечеството, че по време на неговото царуване - цар Борис, е приложена. Иначе, ако не се приложи по негово време, ще се затрие, както той, така и династията му."
Тези думи бяха предадени на Борис III, но не бяха изпълнени. Ние бяхме свидетели, че той затри, както себе си, така и династията си. Той почина през 1943 г., а след войната се стигна до референдум за република. Нашите бащи, които бяха воювали през войните от 1912 г. до 1918 г. и бяха преживели две национални катастрофи заради Кобургите, гласуваха за република. Бащите ни бяха воювали, гладували, умирали за една идея, за обединението на този народ, а Кобургите провалиха всичко. Ние, синовете на този народ, преживяхме царуването на цар Борис и също гласувахме за република. Всички въздъхнаха, че се отърваха от династията на Кобургите. Царското семейство с престолонаследника бяха изпроводени вън от България.
Учителят беше казал: "Кобургите имат тежка европейска карма. Те дойдоха в България, за да я разрешат и смекчат при нозете на Великия Учител. Но поради неизпълнение думите на Великия Учител, тяхната карма не само че не се смекчи, но се и задълбочи и те ще плащат за това."
Това са думи на Учителя, които изнасяме и които българският народ трябва да знае, защото сега България е република. И ако някой български политик и умник реши да докарва наследниците на Кобургите отново тук за царе, то трябва да знае, че тяхната карма е жестока и предварително определена. Тя е определена, поради непослушанието към Великия Учител, което доведе до драматични развръзки в историята на този народ. Техните деяния бяха насочени към Бялото Братство и срещу бъдещето на този народ И тяхното бъдеще е предопределено. България никога вече не трябва да се свързва с Кобургите. Ако нямате послушание за това, което разказваме, ще го проверите и ще го изпитате на гърба си чрез страдание. Нашите бащи го провериха. Ние, техните синове, също проверихме колко струват Кобургите. Затова бащи и синове гласувахме на референдума за република.

Борис Николов

От 1940 г. започнаха изпитанията на Европа, на България, пък и на Братството. Границите се затвориха и гости от чужбина не ни посетиха. Започнаха оскъдни, гладни, мъчителни години в очакване да се свърши войната. Учителят препоръчваше българите да пазят неутралитет, но не Го послушаха и отвориха своята, макар и символична война на САЩ и Англия, която даде много разрушения и жертви. Учителят е давал съвети да мине българският народ по най-меката линия, с най-малко жертви, но не изпълниха думите Му. Ако Го бяха послушали, косъм от главата на никого нямаше да падне. Той. обаче, запази Своите хора. Нито един наш човек тогава не пострада.
Учителят каза на цар Борис да предаде на Хитлер да не отваря война на Русия. Това беше предадено, но той не послуша думите на Небето. Никой не искаше да слуша гласа на Бога. Всички действаха от свое име. Хората не можеха да разберат, че думите на Учителя са за тяхно добро и че никога Бог не желае злото на Своите чеда. Хората на Земята не вярват на себе си, затова не вярват и на Бога, защото мислят, че и Бог е като тях.

Тодор Божков

Записки от беседите на Учителя

Аз предупредих Фердинанд за четири неща. През време на Балканската война казах, че не трябва да се воюва със съюзниците от Балканската война, На 16 юни 1913 г. Фердинанд обяви война на съюзниците. Ако не бяха воювали, щяха да получат Дедеагач, Кавала.
Когато започна Всеобщата война (Европейската война), аз казах да предадат на Фердинанд България да не се намесва във войната, а да пази строг неутралитет. Ако беше запазила неутралитет, България щеше да получи много повече земи. Затова през 1914 г. казах на Фердинанд България дa не се намесва, а да пази неутралитет, защото България така ще спечели повече, ще получи земя за цената на своя неутралитет. Ако се намеси, ще из- губи. Те не ме послушаха, дори си позволиха да се подиграват. След като се намеси България в Първата световна война, казах в 1917 г., че Германия ще загуби войната, затова навреме да вземат българите мерки и да се оттеглят войната. Аз исках доброто на България, а те какво направиха? - Взеха, че ме интернираха във Варна. След това загубиха всичко. Е, кой провали Божия план? Не ме послушаха. После ме питаха след погрома, но казах: "Късно е вече!"
После казах на Фердинанд и Бориса, че трябва да имат добри отношения с всички съседни държави.
Фердинанд вървеше слепешката подир Австрия и българите пострадада за нищо и никакво за Австрийската империя. По-късно българите наруши- ха Божия план, когато им даваха територията, западно от линията Мидия - Енос. А те не я взеха, защото германците им казаха, че това ще бъде само за 6 години и те им повярваха и загубиха условията. Фердинанд не послуша и загуби всичко. И накрая България изгуби условията, дадени от Небето. Не послушаха Мировия Учител, а злия гений на Европа.
Англия наруши Божествения план, като наруши границите на Санстефанска България и предизвика Берлинския конгрес и разделянето на България. А това бе най-хубавият Божествен акт на Земята. Англия се уплаши от Русия, че ще се увеличи влиянието й. Тя сбърка. Напротив, щеше да се увеличи английското влияние. Тя не трябваше да се меси. Раздели България на две, за да не стане България руска губерния и да не би да се завардят и блокират проливите и Черно море. Но Англия сбърка. Ако беше оставила България в границите на Санстефанския мирен договор, то Санстефанска България щеше да бъде в услуга на Англия. Но те не можаха да предвидят това и сбъркаха. Но онези сили, които противодействаха, не сбъркаха, а сполучиха. Това са същите сили, които направиха атентат на двойния освободи- тел цар Александър II и го убиха. Тези сили не се шегуват!
Свободата на българите е дадена от Бялото Братство и ако злоупотребят с нея, да му мислят! Щяха да видят българите свобода, ако не беше влязъл Бог в руския цар Александър II и не му беше внушил да освободи България! Манифестът на руския цар за обявяване на войната е Словото на Господа за освобождение на България. Така че, българите дължат освобождението си първо на Бога, второ - на Бялото Братство, трето - на руския цар и четвърто - на руския народ.
Само онзи народ, който върви по пътя на Любовта, Истината и Мъдростта, има бъдеще. И Чърчил, и Рузвелт, и Хитлер трябва да разберат това! Иначе всичките ще бъдат повикани горе да отговарят за делата си. Сега горе започва да се гледа делото.
 
И нашият цар получи призовката и сега е горе, за да отговаря. Всеки поотделно ще го съдят за грешките и делата му.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...