Jump to content

ТЪРПЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ


Recommended Posts

ТЪРПЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Спомени на ученици

Какви ли не хора имаше на Изгрева - всякакви чешити и екземпляри, различни по характер и темперамент. Ние бяхме за Учителя една задача, която Той разрешаваше - да ни търпи. Казваше: "Щом Бог ви търпи, и аз ще ви търпя. Щом Бог такива ми е дал, ще ви търпя, защото други няма. Каквито сте, такива сте."
Учителят проявяваше търпение не само, когато някой Му говореше. Той изслушваше дори някои, които се опитваха да Му дават съвети как да по- стъпва. Защото имаше и такива случаи! Някои мислеха, че знаят повече от него и могат да Му дадат съвет. Тъкмо в такива случаи се виждаше, както търпението Му, така и благородството Му, защото Учителят само премълчаваше. Такива случаи бяха по-редки, в сравнение с това, което Той претърпяваше от проявите на нашето несъвършенство и незнание.
Учителят живееше при несгоди и неудобства, никога не се оплака и ни- кога не изказа недоволство. Той можеше да изтърпи всичко.
Веднъж присъствах, когато няколко души дойдоха последователно и Му разказваха едно и също нещо - за борбите на Дан Колов. Първият дойде и разказа на Учителя какво е видял и Той го изслуша с внимание. Дойде втори и той изказа впечатлението си от борбата. Учителят го изслуша със същото внимание. Дойде трети и той Му разказа същото. Учителят не пресече никого, не каза, че знае, но всеки изслушваше с внимание и търпение, без да се отегчи. Дори зададе някои въпроси, на които те с готовност отговаряха. Хората не обичат да им разказват това, което знаят. Ако някой разкаже нещо, което другият знае, той веднага го пресича: "Остави това, зная го!" Не чух Учителят да каже такова нещо. Той всеки изслушваше с внимание.
Във всички случаи, когато някой изказваше страданието си, мъката или болката си, Учителят слушаше внимателно и отговаряше заинтересовано, като му даваше съвет или наставление. Той сам е казвал, че понякога е трябвало да изслуша някого един час, два часа, а някога и повече. Ние виждахме Неговото търпение, сдържаност и благородство.

Елена Андреева

Всяка вечер една сестра-чиновничка донасяше на Учителя вестник "Мир". Ще дойде, ще целуне ръка на Учителя и ще Му подаде вестника. Ще размени една-две думи с Него и след това си отиваше. Това я хранеше. Една вечер, докато седи Учителят на стълбата и разговаря с приятелите, един от братята Му подава вестник "Мир". След това се задава сестрата, която редовно Му носи вестника. Учителят я видя отдалеч, сгъна вестника и го тури в джоба си да не го види сестрата, да не се огорчи. А тя пристъпва и с жест Му го подава като казва с няколко думи какво пише в него. Учителят слуша внимателно.
Брат Боян Боев отива при Учителя по важна и неотложна работа. В това време идва една сестра и разказва някакъв вълнуващ епизод на Учителя. Разправя Му го тя дълго време и брат Боян чака. Тъкмо свършва тази сестра и си отива, идва втора сестра и тя почва да разправя на Учителя същия епизод. Учителят я изслушва търпеливо, не й казва, че същия епизод току-що го е чул. Излиза сестрата, идва трета. И тя разправя на Учителя дълго време същия епизод. Учителят не казва нищо, и нея изслушва търпеливо. А брат Боян стои и чака и се чуди на търпението и деликатността на Учителя.

Борис Николов

Бай Илия бе от евангелските среди. От известно време той посещаваше беседите на Учителя, но дали от дълбок духовен интерес, или от някакви съображения, не ни бе известно. Като посещавал Изгрева, той виждал, че пред приемната на Учителя често се трупат хора. Пожелал и той да се срещне с Него. Една сестра му помогнала. Бай Илия, щом влязъл в приемната, седнал и започнал да говори. Темата му била Библията, която бил чел много пъти. Почнал от началото: Битието, минал Изхода, Левит, Числа... След като свършил Стария Завет, минал на Новия: раждането на Йоан Кръстител, на Христа. После изредил всички Послания, докато дойде до края - Откровението. Той говорил, а Учителят слушал спокойно и търпеливо. Нека се има предвид и това, че бил поискал среща само за пет минути. Тия пет минути станали три часа. След като бай Илия млъкнал, може би, за да си поеме дъх, Учителят предложил да излязат и да се разходят по поляната. Бай Илия бил доволен, че намерил добър слушател, а Учителят се радвал, че проверил търпението си.

Георги Събев

Учителят недвусмислено даваше да се разбере, че оставя настрана въпроса за семейството и за рода Му и че предпочита учениците Си, защото е дошъл за Учението и за учениците. Той уважаваше Своите роднини, приемаше ги, но с нищо не показваше, че те имат привилегия пред нас, понеже са Му роднини, нито пък ги допущаше по-близо до себе си, отколкото нас. Напротив, ние бяхме около Него, а когато идваха роднините Му, стояха настрана и се получаваше едно неловко положение, но ние се стараехме да го изглаждаме като ги заобикаляхме с внимание. Роднините се успокояваха и приемаха това като грижа към техния брат Петър. За тях беше рожден брат, а за нас беше Всемировият Учител. В Учението влезе само една от Неговите племенници. Рождената му сестра, а за нас баба Мария, често идваше на Изгрева, престояваше с месеци, понеже й беше приятно тук и имаше с кого да си бъбри, пък и нашите приятели я обгръщаха с внимание и грижа. Обръщението й към Учителя бе "Петре", а за нас беше толкова смешно, че се забавлявахме с това. Но тя си беше права - за нея Той беше Петър, нейният рожден брат, който е отгледала като малък. За нея Той не беше Учителят.
Веднъж аз бях свидетел как тя отива при Учителя да Му иска кафе. "Петре, имаш ли кафе да ми дадеш, та да си сваря и пийна и после да си погледаме на кафе?" Учителят отговори: "Нямам." А всички знаехме, че в шкафа имаше смляно кафе. Тогава кафе имаше само в специален магазин в града. Баба Мария си замина сърдита в бараката. След като си тръгна, Учителят се смя със сълзи продължително. Как няма да се смее! Тя идва при брат си Петър, а брат й Петър го няма изобщо, защото тук пред нея в това тяло е вече Духът на Истината, но баба Мария тези неща не можеше да приеме и да схване, докато поп Константин Дъновски бе свидетел за слизането на Духа Божий в сина му.

Мария Тодорова

За баба Мария Учителят не беше Учител, а беше Петър. Петър за нея е рожден брат, а рожден брат не може да бъде Учител на рода й. Нали знаете онази приказка, че пророците не са пророци в родината си и в семейството си Тук е абсолютно същото.
Баба Мария била евангелистка. Посещавала евангелски събрания и все се чудела защо около брат й се събират толкова много хора. Не изтърпяла веднъж, отишла и Му рекла: "Абе, Петре, тези хора, които се въртят около тебе, защо се въртят? Какви са тези хора около тебе и не разбирам на какво можеш да ги научиш." Учителят я погледнал строго и казал: "Ти гледай и това да не изгубиш, което имаш сега. Тогава ще разбереш на какво уча тези хора, но ще бъде късно за тебе!" Тя вдигнала рамене и си тръгнала. Савка наблюдавала цялата случка. Учителят се обърнал към нея: "Видя ли сега колко е било трудно навремето на Христа да работи, защото семейството Му е пречело! И сега е същото. Тя ме смята за рожден брат, а рожденият й брат го няма. Тук е Великият Учител, слезнал на Земята. Видя ли колко е трудно да се работи сега между този народ!"

Драган Петков

Баба Мария бе на възраст и се разболя. Изпраща при Учителя една сестра, да Го помоли да продължи живота й. Ето тук, вижте сега кое е интересното. Изведнъж тя вижда, че това не е брат й Петър, а Учителят, Който може да продължи живота й и затова изпраща сестрата и иска от Него да оживее. Учителят върнал сестрата, като й казал, че всичко ще се оправи. Наистина, баба Мария сред няколко дни оздравя и така мина една година. Но тя отново се разболя и пак изпраща сестрата при Учителя да Му съобщи, че е много болна, защото знае, че без Неговата помощ няма да оздравее. Търси помощ, но не от брат си, а от Учителя и това го знае, иначе не би искала помощ. Но Учителят така подготвя нещата, че сестрата, която Го търси на Изгрева в продължение на три дни, да не може да се срещне с Него. Баба Мария починала и отиват да Му съобщят. Той казва: "Време й беше да си замине. Тя искаше и втори път да се изхитри и да отложи заминаването си." Ето това е един интересен епизод, поучителен в различни направления.

Мария Тодорова

Нека разкажа нещо и за жените, които заобикаляха Учителя, които се навираха в Него, препречвайки пътя Му, следваха Го като призраци, петле- еха се около краката Му, излагаха Го, създаваха Му онзи ад, за който много съм мислила. Заради нас тук, Той беше в ад.
Да вземем, например, Магдалина - дъщеря на съдия, галено дете. искаше на всяка цена да мине за Негова невяста. Обличаше се в копринени рокли с къси ръкави, с голи до раменете ръце, като някаква светска жена от най-лош порядък, навираше се в спалнята Му, криеше се под кревата Му. Говореше Му на "ти". Казваше Му: "Ти си Христос." - и това пред външни хора в същото време Му противоречеше, караше се с Него като казваше нахално пред външни хора: "Нали си Учител, ще ме търпиш." Той я търпеше. Само че бързаше да се заключи, за да не й позволи да се намърда в стаята Му, отгдето не можеше да я изпъди.
Една от първите сестри, които заварихме при Учителя, бе Мара Граблашева. Граблашев имаше от нея син и две дъщери. Синът му страдаше от клептомания и го срамеше. Един ден той каза: "Аз знам, че в него са въплътени моите собствени престъпления и грешки." Взе го и замина за Америка Там той влезе във връзка с теософски и други духовни общества и допринесе доста за разпространението на идеите на Учителя в Америка. Остана там със сина си. Изоставената съпруга реши, че може да стане нещо като жена на Учителя. Вие я помните - влачеше се като сянка след Него, когато идваше на беседа. Когато си отиваше, навираше се в спалнята Му. Противоречеше Му, огорчаваше живота Му до невъзможност.
Стигна се дотам, че заради нейния начин на живот и поведение, критикуваха Учителя, хвърляха Му упреци, обвиняваха Го заради такива нейни грешки. Учителят бе прилагал към нея различни методи. Приложи и най-старият метод и я би няколко пъти с бастуна. И този именно бастун на Учителя стана причина да се изкушат в Него неколцина. Бяха дошли на Изгрева няколко приятели, които все се съмняваха дали това е Учителят. Един се отдалечи от нас. Назначи се лекар някъде в Бургаско. Заболя от някаква болест. Как не се опитва Учителят да го спаси, да му помогне.
- Не мога - казваше той - да създам връзка с Учителя! Чужд ми е, не съм съгласен с Него. - След няколко месеца се разболя и почина.
Имаше един брат Цветанов от Бургаско. Заради Учението на Учител? жена му го напусна, бе прогонен от службата си, беше безработен и изживяваше доста противоречия. Той дойде на Изгрева и като видя как Учителя
-
налага с бастуна Граблашева, изведнъж преминава през такова разочарование и с плач напуска Изгрева. Чули го да плаче: "Аз за това Учение напуснах жена, напуснах служба, напуснах всичко, за да се добера до Истината. А днес видях истината - Учителят да налага с бастун ученик. Край с мене!" И той с плач напусна Изгрева и се загуби от нашите среди. А нея хич не беше я еня, че е яла бой от Учителя, че някой се е разочаровал от Учението, заради бастуна на Учителя. Така че Граблашева бе предметно учение за мнозина Учителят каза за нея: "Тя по-напред ходеше да вдига скандали на мъжа си в кантората, че се е срещал с жени. Тук нейната ревност се обърна на друго място и сега тя ревнува всички, които се приближат към мен."

Юрданка Жекова, Мария Тодорова

Веднъж Балтова беше постила, дълъг пост изкарала - голямо геройство и отива при Учителя на Изгрева: "Аз ще остана при Вас!" Да спи там. Учи- телят отговаря: "Добре", но си взема шапката и отива на ул. "Опълченска" 66. Оставя я да преспи там до сутринта. Тя чака да преспи с Учителя. Виж, какви нахални духове имаше!
 
Маргарита един път се скрила под леглото на Учителя, да остане да спи там. Това било още на ул. "Опълченска" 66. Легнала под леглото, но Учите- лят вижда и помолил един брат: "Кажете на сестрата да излезе." И братът я изважда изпод кревата. Та Маргарита така я свалиха от стаята на Учителя.

Елена Андреева

Веднъж на беседа Учителят разказа за една сестра, която отишла и Му казала: "На мен Духът ми каза, че аз чрез Вас трябва да имам син! И това ще бъде велик дух." Ние всички сме възмутени. Не знаем коя е и си казваме: "Как може тя да дръзне да прояви това нещо към Учителя!" А Учителят как го каза, не мога да забравя: "Вижте, аз съм минал по вашия път. Аз съм бил и баща, и майка, и сестра, аз съм минал по тоя път, защо трябва да се връщам назад сега? После, нали Духът на мен трябва да каже? Как така?" Но така го каза само, така смирено. Нямам думи да го опиша. У всички нас възникна възмущение към тая сестра, коя ли е тя? Той не я каза.

Милка Говедева

Ще ви разкажа историята на една сестра. Не казвам името й, защото тя ще си я разкаже сама, за да се запише и отпечата. Тя мислела, че като ходят сестрите при Учителя, не ходят само за духовни въпроси. Мислела си, че ходят и по любовни въпроси. Казала: "Защо пък и аз да не отида при Учителя!" И веднъж посред нощ в 12 часа, отива и тропа на вратата Му. Дословно го предавам, защото тя го разказа на мен, а после и на други сестри. Така че тя не го е запазила в тайна, може би е имала угризения. Тропа на Учителя, Той не отваря. Продължава да тропа - не отваря. Тя все тропа. Най-сетне Учителят излиза по долни дрехи, както си е бил в леглото, изправил се така пред нея със сълзи на очи и тя останала като гръмната само от това, което Той излъчвал. Тя отведнъж разбрала какво е направила - че отива при един светец да иска от Него нещо, което Той не може да й даде. И само така на- правил с ръцете, искал да каже: "Какво искаш от мене?" Тя навела глава и си тръгнала. Вижте какви унижения имаше за Него! Той е намерил начин, без да я ругae, това благородство кой може да го прояви? Кажете ми? Към Магдалина, към такива сестри? Това е благородство, това е святост. Така може да направи един свят човек. Той не й казва: "Какво си дошла посред нощ при мене?" Или да излезе с бастуна си и да я наложи. А пък и така да го направи, ние ще кажем - има право. Но Той не достига човешкото, Той изявява своята святост и чистота и с това стъписва тези нагли духове. Мене ме потресе, когато ми разказа този случай. "Как си могла, сестра, това да направиш? Аз ти се чудя - откъде е у тебе тази сила, че да си го разказваш сама, без да се срамуваш?" А тя искаше да се изчисти от мръсотията.

Елена Андреева

Аз ще разкажа един случай с мене. Една вечер късно, в 12 часа, отивам при Учителя като жена. Говореха, че Учителят приема тази, онази, не знам какви сестри. И моя милост решава да почука на вратата. Как съм дръзнала, не знам. Отивам и чукам на вратата. Учителят е бил в молитва изглежда. Излиза на вратата по долни дрехи, вълнени. Аз леко хвърлих поглед само и когато Го погледнах в лицето - два реда сълзи текат, така се почувствах нищожество пред Него. Той ме запита: "Какво искате?" Аз като видях сълзите, как да кажа, нямам думи да кажа, наведох си главата и си казах: "Как дръзнах?" Само си наведох главата и казах: "Извинявайте!" - и хукнах да бягам надолу по стълбите.

Милка Говедева

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...