Jump to content

ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД


Recommended Posts

ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД

Спомени на ученици

По време на една от прекрасните беседи, които нашият незабравим Учител изнасяше всеки неделен ден в 10 часа преди обяд, Той направи чудото. Ние не се учудвахме на чудесата на Учителя - живеехме в тях, виждахме ги на всяка стъпка и бихме се учудили, бихме търсили причина- та, ако те отсъстват. Но те бяха всякога. Бяха навсякъде.
Говори Учителят, вдига всяко съзнание във висините, вдига целия салон заедно с всички слушатели, откривайки Велики закони и хвърляйки обилно светлина, както върху тях, така и върху обикновения човешки живот разглеждайки неговото минало, настояще и бъдеще. Изведнъж, между скъпоценните думи, слушателите чуват: "Сега всеки да си поиска това, което му е нужно." А видимите слушатели в момента са повече от триста души. Колко са невидимите и дали тези думи се отнасят и за тях, ние не знаем. Но достатъчно са видимите.
Триста души да си поискат нещо! Та кой милионер от земните може дa обещае това? Но това е Учителят! Най-богатият от най-богатите! Тук между поисканите неща ще има къщи, служби, търговски сделки и много дребни, незначителни неща. Според съзнанието, според културата, желанията.
Беседата завършва. Учителят се качва за малко в Своята стая, след което ще слезе пак, ще отговаря на въпроси, ще лекува и какво ли не. След това ще отиде на поляната, където с други групи и единично ще разговаря. Тук Го очакват обикновено музикантите.
И ето какво ми разказа този ден сестра Мария: "Щом чух това, което каза Учителят - да си поиска всеки това, което му е нужно - аз си помислих от какво в момента имам нужда, най-голяма нужда. И си поисках обувки. Когато Учителят седна на обедната маса, аз си тръгнах за дома в града, защото моите домашни ме чакат. Когато седнах на обед у дома, баща ми каза: "Миче, аз днес срещнах нашия обущар. Каза, че му дошли хубави кожи за обувки. Иди да ти вземат мярка и да ти направи хубави обувки."

Теофана Савова

Имаше един брат по професия зъболекар. Казваше се Димитър Костов. Той имаше привилегията да го запита лично Учителят: "Какви желания имаш?" Костов се стресна, но бързо се окопити, изправи се и каза: Учителю, имам три желания: първо - да имам апартамент, второ - да отида в чужбина, трето - да съм богат." Учителят му каза: "Добре." Минаха години. Дадоха му апартамент. После той замина за чужбина и то властите го пуснаха през онези години, когато никого не пускаха да премине през границата. Но така се случи, че замина и там стана богат. За неговите познати той беше човек, роден с късмет. За непознатите беше случайност.
Но за нас, които чухме трите му желания пред Учителя, нещата бяха ясни. За него желанията бяха също ясни, когато ги изказа пред Учителя и ние видяхме с очите си как тези три желания станаха реалност.

Борис Николов

Учителят пътувал с файтон от град Казанлък до някакво село. С Него пътувала и една сестра. Времето било на дъжд. Светкавици и гръм се надпреварвали. Небето било навъсено, което създало мрачно настроение. При всеки гръм сестрата трепвала. Учителят я попитал: "Изглежда, вие се страхувате от гърма?" - "Да, Учителю, много се страхувам." - "Е, като е тъй, рекох, няма да гърми." И наистина, след малко небето се прояснило и Слънцето пак огряло на чистото небе. Като видяла това, сестрата разбрала, че Учителят не е обикновен човек и станала още по-ревностна за Божието дело.

Петър Камбуров

В първите години, когато съборите, братските срещи ставаха в Търново, приготовленията почваха от рано. Съборите ставаха в лозята, на запад от Търново. Няколко братя бяха подарили лозята и вилите си на Братството. Да се посрещнат 500 и повече души, които ще прекарат десетина дни, не беше лесна работа. Вилите трябваше да се стегнат и почистят, да се наемат и други вили наоколо. Да се приготвят местата за палатките. Главната вила, където живееше Учителят и където беше Горницата, трябваше особено грижливо да се приготви. Трябваше да се набавят продукти и много още други работи. Братята, които се грижеха за вилите, бяха приготвили почти всичко. Но и Учителят идваше десетина дни по-рано с още братя и сестри да наглежда и да помага в работата. Като привършихме всичко, оставаха още два или три дни до началото на събора. Събрахме се да направим последен преглед на извършеното. Тогава братът, който се грижеше за вилите, се удари по челото: "Учителю, ние измазахме, боядисахме, наредихме вилата, но аз забравих, че покривът тече. Ако завали един дъжд, какво ще стане сега?" Учителят огледа всички ни и попита: "Има ли някой от вас, който знае да реди керемиди?" Всички замълчаха. Повечето бяха чиновници. Не бяха дошли още братята от селата, майстори изкусни и силни. Тогава няколко младежи се обадихме: "Учителю, ние ще редим керемидите!" Учителят се усмихна и каза: "Хубаво!" Работата почна веднага. Качихме се на покрива, събрахме старите керемиди на купчини, поставихме макара, свалихме старата пръст долу, разбивахме я с вода на кал и я качвахме пак горе. Помощници много, ентусиазъм голям, работата вървеше спорно. Но едва бяхме наредили първия ред, от запад се зададе тъмен облак. Загърмя, затрещя, идеше проливен дъжд! Настана смущение. Учителят с братя и сестри беше в беседката пред вилата. Ние извикахме отгоре: "Учителю, идва пороен дъжд!" Той запита: "Колко време ви трябва, за да покриете колибата?" Отговорихме: "Два часа." Тогава Учителят се отдалечи зад колибата, застана сам с лице срещу облака. Първите капки вече достигаха до нас. Учителят постоя няколко минути така, вятърът измени посоката си, облакът се отнесе на север и дъждът се изля нататък към Арбанаси.
Един от братята извика: "Учителю, Вие спряхте бурята!" - "Да, но само за два часа. Пътят на бурята е оттук и ние измолихме съществата да отсро- само с два часа." И като се обърна към мен, добави: "Бързайте да завършите защото след два часа бурята пак ще дойде!" Работата кипна с още по-голям ентусиазъм. За два часа покрихме. Слагахме вече последния ред капаци, когато се зададе отново облак, разрази се буря, дъжд, светкавици и гръм. Дъждът се изливаше като из ръкав, но ние вече бяхме покрили вилата. Само нас измокри до кости, докато приберем инструментите и слезем. От покрива слязохме като герои. Братята и сестрите ни посрещнаха долу с пес- ни. Учителят каза: "Дайте им да се преоблекат! Направете чай да пият и да легнат да си починат." Да, такава сладка почивка те изпълня с доволство, че си завършил работата си. Такова нещо е близко до щастието.
Този ден имахме среща за пръв път със Силите Господни и със Словото на Учителя. На този събор Учителят оповести, че Бялото Братство е открилоШколата си.

Борис Николов

Беше юни, 1942 г. Учителят пожела да се качим на Седемте езера. Бяхме седем човека - Боян Боев, Савка Керемидчиева, Борис Николов, Мария Тодорова, Илия Узунов, Стоянка Илиева, Пенка Кънева. Учителят посочи кои да отидат на екскурзията. Не искаше голяма група. Ние се разположихме на поляната между клековете. Направихме огнище, опънахме за Учителя една малка палатка, а за нас опънахме едно платно, само да ни пази завет. Отпред гореше хубав огън. Братската кухня, която беше покрита с плочи, бе удобна, но понеже в нея бе лежал добитък, не искахме да я чистим, затова напращаме заслон на чисто място по-настрани. Първият ден бе хубав. На втория ден се заоблачи, паднаха мъгли и след това дойде буря. И с бурята - дъжд. дъждът премина в градушка и зърната се сипеха отначало като лешник, а после станаха големи като орех. Натрупа 15 см лед. Ние се бяхме скрили под платната. Уплашени се бяхме сгушили, а Учителят беше в палатката Си. Неговата палатка бе от брезент - яка палатка. А градушката пада отгоре с такава сила, че аз се уплаших да не би да разкъса нашето платно, което беше от американ и можеше да ни изпотрепе. Толкова едри късове лед падаха и усилваше градът, все растат ледените парчета! Аз надникнах да видя в палатката на Учителя. Градушката беше в най-голямата си сила. Учителят ме погледна, после махна с ръцете Си настрани и духна. Градушката спря изведнъж като отсечена с нож. Ние не можехме вече да останем под платното - лед 15 см бе покрил всичко. Щем не щем, се върнахме в братската кухня, която бе иззидана с камъни, покрита с плочи, с голямо огнище. Изнесохме тора от добитъка. Опънахме платнището към отвора на кухнята и стана като затворена стая. Накладохме огън и сложихме чайника. Стана топло като в къща. Учителят се усмихна: "Не ви се чистеше, но ви накараха!" Ние сме в кухнята на топло и се усмихваме.

Борис Николов

Цялото Братство почти всяка година отивахме да летуваме на Седемте Рилски езера. Палатките ни се разполагаха на Второто езеро, където можеха да се създадат по-добри битови условия. Ще спра вниманието си върху един важен епизод през време на това летуване. В първите дни на август се разрази една страшна буря, небето беше спуснало своите тъмни облаци почти до земята. Снегът се сипеше обилно. Бурята беше така силна, че имаше опасност да вдигне леките ни палатки и да ги завлече в езерото. Цялото Братство беше в ужас пред опасната буря в планината. В този момент изтичах при Учителя. Той беше сам в палатката Си. Станах изразител на големия смут който цареше у всички братя и сестри. Учителят стана сериозен, излезе от палатката и заедно отидохме зад нея, където никой не можеше да ни види Лицето на Учителя в този момент беше тържествено. Той вдигна дясната Си ръка, направи някакво магическо движение, произнесе една формула и за мое учудване, бурята спря, снегът престана да вали, небето разкъса своята облачност и Слънцето величествено се показа.
Съобщавам този факт, защото по принцип за мен чудеса не съществуват, тъй като бях произлязъл от атеистични среди. Никога не се поддавах на религиозни мистификации, на суеверни загадки. Това, което Учителят направи, звучеше в моето съзнание не като някаква легенда, не - то беше един факт. Подобно, както един държавен глава, когато подпише указ за обявяване на война или сключване на мир, целият народ извършва съответните действия, така също и Духовните същества, които разполагат със Силите на Природата, могат да предизвикат известни действия, които за обикновения човек изглеждат като чудеса.

Методи Константинов

Когато през 1913 г. стана земетресението в Търново и Горна Оряховица се срещнах с Учителя, Който беше дошъл да види разрушенията. С Драган Попов Го придружавахме и след като Учителят разгледа пораженията в Горна Оряховица и Лясковец, се върнахме в Търново у Иларионови. Седнахме на двора около една масичка. По време на разговора видяхме, че от запад се задава страшна буря. Учителят скочи и забърза към задния двор, постоя известно време срещу връхлитащия вятър, направи определени движения после се върна при нас и каза: "Какво чудо щеше да стане с Търново, ако не бях тук!" След това научихме, че ураганът изкоренил край града грамадни 40- 50-годишни дървета. След земетръса, резултатът от тази буря беше ужасен, но ако Учителят не беше я отклонил, можеше да унищожи Търново.

Стефан Тошев

Съгласно благоустройствения план на Мусман, нашата къща на Изгрева оставаше в центъра на два кръстосващи се пътя. Това налагаше тя да бъде разрушена. Ние бяхме много обезпокоени. Един ден през лятото с моя другар мажехме къщата си. Целият багаж бе изнесен навън по двора и ние, целите изцапани с вар, работехме. По едно време аз излязох на двора и видях на пътя пред къщата ни стои Учителят и я гледа. Аз много се смутих къде да Го посрещна. Изтичах вътре и рекох смутено: "Круме, тичай навън, Учителят е дошъл при нас!" Той изскочи бързо навън, без да обръща внимание на своя външен вид. Отидохме до Учителя и Крум Му разказа за плана и бъдещата съдба на нашия дом. Тогава Учителят каза: "Всичко, рекох, ще се нареди добрe - така, както трябва." И Той тръгна по пътя, като моят другар Го изпра- - Действително, този план на Мусман пропадна изцяло. Нашата къща си остана и ние живяхме в нея още дълги години, дори и след заминаването на Учителя от този свят.
Един брат отишъл при Учителя и Му казал: "Учителю, планът "Мусман" засяга целия квартал "Изгрев". Учителят Му отговорил: "Какво представлява за нас планът "Мусман"? Той не ни засяга. Ще бъде това, което ние кажем!" Доживяхме това. Наистина се сбъдна това, което реши Учителят!

Стефка Няголова

Учителят беше заточен във Варна от Фердинанд. Намираше се в хотел Лондон", на последния етаж.
Ежедневно Го посещаваха приятели. Сестра Елена Казанлъклиева беше поела грижата да почиства стаята и да се грижи за бита Му. Тя видяла, че в поведението на Учителя има нещо необикновено и тайнствено. Затова решила да Го наблюдава скришом, да види какво прави Той през свободното си време. Една вечер Учителят излязъл пред хотела, застанал посредата на двора, вдигнал глава и се загледал към небето. Била тиха лятна вечер, небе- то чисто, а звездите блещукали, като че ли са запалени свещи. Елена Казанлъклиева решила да провери какво прави Учителят на двора в тази звездна нощ и тайно Го наблюдавала през отворената врата на хотела.
Учителят стоял на двора с вдигната нагоре глава и разглеждал звездното небе. Бил обърнат с гръб към вратата, зад която се скрила Елена. Както е бил с гръб към нея, по едно време тя чува гласа Му: "Еленке, ела тук при Мене!" Тя се стреснала, уплашила се, че Учителят открил по някакъв Свой начин, че тя Го наблюдава скришно. Тя стои и се чуди какво да прави. Изпитва срам от своята постъпка, че е следила Учителя. Той отново я приканва да иде при Него. Няма как, престрашава се, отива до Него и виновно навежда глава. Учителят се обръща към нея и казва: "Еленке, извиках те, за да ти съобщя нещо. Сега внимавай какво ще кажа. Вдигни главата си и ме гледай." Елена си вдига главата и поглежда Учителя. Той стои пред нея, главата Му е вдигната нагоре, а очите Му са отправени към звездите. Той леко вдига ръцете Си до височината на гърдите Си с длани към небето. След малко чува думите Му: "Реших да пусна болшевиките на Земята!" Учителят сваля ръце след малко, обръща се към Елена и казва: "А сега е време да се приберем и да оставим Силите Господни да изпълнят Волята на Великия Учител и на Бога." Прибират се в хотела.
След време научаваме от вестниците, че в Русия е извършена Февруарската революция и на 12 октомври 1917 г., чрез въстание, болшевиките са дошли на власт. Елена беше казала това на първите приятели, а по-късно го разказваше при някои специални разговори и на нас. На събора през 1919 г. в Търново, Учителят каза: "Онези велики народи, които сега разрешават важни въпроси, ако не се подчинят на Волята Божия, ще станат по-малки от българския народ - ще бъдат наказани! Онези, които паднат морално, ще изостанат с хиляди години. Всичко, което става сега, става по Божия план. Болшевиките вършат онова, което е предсказано. Ни повече, ни по-малко."
През тази година Учителят говори много за болшевизма. От една страна, Той каза, че това са бирници на Бога, които са дошли да направят корекция в живота на богатите хора, които не са плащали 2000 години своя десятък на Бога. От друга страна, Той каза, че болшевизмът - това е камшикът на Бога в Христовата ръка. Така че, болшевизмът беше дошъл и имаше своето място в новата история на човечеството. Той дойде да свърши една работа, да възпре онези, които воюваха срещу Учителя и които отнеха условията на Великия Учител, дошъл на Земята при българите. Тогава болшевизмът и онези от Запад се хванаха гуша за гуша. Тази борба продължи няколко десетилетия - точно толкова, колкото трая Школата - двадесет и две години. Още тогава Учителят бе казал: "Вие искате да сляза от тази катедра и да не проповядвам Божественото Слово. В момента, когато сляза аз, в България ще дойдат болшевиките." Така и стана! Учителят пусна руснаците в България, когато бе в Мърчаево и комунистите дойдоха на власт. Започна една нова епоха. Словото на Бога бе дадено чрез Великия Учител и Школата бе закрита. Кой помогна за това? Това бе Божественият план и този Божествен план бе свален от Великия Учител в онази нощ, в двора на хотел "Лондон" във Варна, когато в присъствието на представител на човешкия род бе изрекъл решението на Бога: "Реших да пусна болшевиките на Земята." Ето такава е Истината. Вие можете да проучите повече за тези неща в Словото на Учителя. А ще го проверите чрез историята на човечеството!

Мария Тодорова

Веднъж Учителят каза пред Методи Константинов така: "Аз ще свикам и двете ложи и ще им дам един такъв обед, какъвто не са виждали. Ще им говоря тъй, както никой досега не им е говорил." Методи слуша и трепери - пред него стои Мировият Учител, той чува думите Му и знае, че Словото Му управлява и двете ложи.

Борис Николов

Беше 1940/1941 г. Учителят каза: "Виждате ли какво става по света? Аз запалих Земята от четирите краища!" И замахна с ръка: "Да гори!"

Георги Добрев

Годината е 1918. Европейската война, или както я нарекоха по-късно Първа световна война, се проточва. Тя взе милиони жертви. Българските войници са в окопите няколко години. Жените по селата орат, сеят и вършеят. Положението на народа е от тежко по-тежко. По това време Учителят държеше Своите беседи в дома на Петко Гумнеров на ул. "Опълченска" 66 от прозорчето на стаичката си, а приятелите слушаха отвън в двора, изправени на крака, в студ и мраз, в пек и в дъжд. Веднъж една женица, като минава покрай къщата, вижда, че в двора влизат хора. Тя влиза заедно с тях и слуша една беседа на Учителя. След беседата, тя отива при Него, хваща ръката Му с двете си ръце и я целува. Тогава казва: "Не зная как да Те нарека: Господин докторе ли, Господин професоре ли, Господин Учителю ли, Господ ли да Те нарека? Но като Те слушам, виждам, че много знаеш. Като знаеш толкова много, кажи ми кога ще дойде мирът, защото е много тежко положението ни." Учителят отговори: "Когато едно положение става много тежко, ще знаеш, че краят му е близо." Женичката се наведе доземи, прегърна нозете Му и ги целуна. После стана и си тръгна. Излезе през вратичката и се загуби по своя път в града. Ние бяхме свидетели на думите, изречени от Учителя. Когато Учителят отвори Школата, каза: "Който мисли отсега нататък да прави зло, късно се е родил." Доброто е господар на планетата.
Ние се убедихме в това, когато Учителят приложи един метод пред нас и с него спря войната през 1918 г. Спря я с една песен.
На следващия ден след срещата с тази жена от народа, Учителят слезе в трапезарията на дома, в който живееше на ул. "Опълченска" 66 и в присъствието на група братя и сестри, които бяха седнали на скромен обяд с варени картофи, Учителят донесе цигулката и почна да свири една песен: "Мирът иде вече, тъй Господ Бог наш рече." Приятелите научиха песента и започнаха да я пеят. Пяха я три дни подред. На третия ден Мирът дойде неочаквано за всички ни. Мирът дойде в цяла Европа и за света.
Който вярва в Единния Бог, в Живия Бог, той не тича подир много Богове. Той само Него търси. Онази женица от народа потърси Него, повярва в Единния Бог и потърси от Живия Бог, в името на Живота и от името на всички човеци на Земята. И Мирът дойде като бе проправен пътят му чрез песента, която Учителят свали от Небесата, където Божият Мир царува в Светлина и Слава.
Човек не знае какво да цени. Той поставя на първо място своята личност и тук е неговата трагедия. Тук са противоречията и борбите. Човек трябва да поставя Бога на първо място и човек придобива мира. "Мира ви оставям. Моя мир ви давам." - казва Христос.
Мирът не е между човек и човек. Мирът е между човека и Бога. Когато настане тоя Мир, който Христос ни остави - ще има Мир и между човеците. Казано е: "Мир има в Мене. Духът на Бога Моего Си почива в Мене от Своите дела."
Божият Мир дойде на Земята с песента на Учителя "Мирът иде вече".

Борис Николов

В България настъпи правителствена криза. Поредното правителство падна от власт, а докато се създаде ново, мина доста време. Тръбят във вестниците, предлагат различни кандидати, коментират се техните качества, после се отхвърлят. Цяла олелия. Обикновено донасяха на Учителя от града някой вестник. Един го донася и пита: "Учителю, та няма ли кого да изберат за пръв министър при толкова много кандидати, че да мирясат вестниците с тези писания?" Учителят оглежда приятелите, които са Го заобиколили: "Трябва някой министър да побие кол и по него да се подредят другите." А брат Гради Минчев, който е висок два метра и е най-висок от всичките на Изгрева, със своя баритонов глас рече: "Ами то е много лесно да се побие кол. Аз като бях в казармата, фелдфебелът най-много мене гонеше. Трябвало да бъда най-бърз, да застана пръв там, където се нареждат войниците в строя, "да побия кола", както се казваше в казармата, та по мене другите да се наредят по височина. Та аз бях колът на ротата и много наказания имах. Но като се научих да побивам този кол бързо и точно, то вече наказваха другите войници, че не изпълняват реда на войнишкия строй." Всички се смеят, а Учителят най-много.
Ние на Изгрева имахме свой живот, отделен от града и от света. На Изгрева между полянката и съседа, който живееше зад салона, имаше дървена ограда, която беше повредена и беше дошло време да се направи нова. За новата трябваше да се подготвят колци, да се изкопаят дупки. Ние разчистихме терена с брат Ради. Всичко беше готово и дойде ред да поставим коловете. Учителят дойде до нас. Бяхме опънали конец. Когато забивахме първия кол, Учителят ни наблюдаваше внимателно. Щом го поставихме в дупката и го укрепихме с камъни и пръст и накрая трамбовахме, тогава Учителят каза: "Това е първият министър!" Забихме втория кол по същия начин. Учителят го огледа и каза: "Това е вторият министър!" Дойде ред да забием третия кол: "Това е третият министър!" Учителят стоя до нас, докато забием всички колове на оградата и с коловете обозначаваше всички министри под ред. Той стоя до нас през цялото време. Щом свършихме оградата, Учителят я погледна и видя, че е права, по конец и рече: "Днес свършихме добра работа. Оградата е вече сложена между света и нас, за да не влизат в Изгрева кучета и други животни."
На следващия ден един брат тича от града, размахва вестник и вика: "Учителю, вече е съставен новият кабинет. Имаме нов министър-председател!" Учителят поглежда към вестника и го подава на брат Ради: "Брат Ради, виж какъв хубавец има на снимката за пръв министър на България." Брат Ради е неписмен, но се вглежда в снимката и изрича: "Ами, Учителю, как няма да бъде хубавец, когато за него забихме първия, най-високия и най-хубавия кол на оградата!" Учителят се смее, а приятелите се споглеждат. Тогава Учителят подканя дядо Ради да разкаже за случилото се. Всички занемяват, оглеждат снимките на министрите във вестника и после брат Ради вкупом ги води да им покаже оградата. Отиват и гледат, а брат Ради разяснява: "Ето, това е първият кол - за първия министър. Ето, това е вторият кол - за втория министър." Всички оглеждат коловете и от време на време поглеждат във вестника - дали всичко е точно и дали всичко съвпада. Ето как се разреши правителствената криза в България!

Ангел Вълков

През 1930 г. бяхме с една група приятели на южната част на Второто езеро и Учителят каза: "Тук някъде трябва да има извор." Цялата група се разпръсна да търси и после някой извика, че го е намерил. Започна се оформянето на извора, който течеше под една голяма скала. Оформихме улей и корито, направихме преградна стена, донесохме камъни и така се създаде чешмата "Ръцете, които дават." Един брат изчука ръце като улей, през които изтичаше водата. Приятелите донесоха от много далече големи камъни от бял мрамор и ги поставиха отпред. Учителят наблюдаваше и даваше съвети при строежа. Нареди да се сложи един голям камък отпред и каза: "Това е царят!" После донесоха по-малък камък до него и за него рече: "Това е царицата!" Сложиха един още по-малък и за него рече: "Това е престолонаследникът!" Ние смятахме, че Учителят, поставяйки камъните, говори символично и се чудехме какво ли означава това. Но когато се върнахме в София, измина не много време и чухме, че царят си довел царица и ще се жени. Дотогава никой не бе споменавал дали ще се ожени царят и коя ще бъде царицата. Така че, ние присъствахме на едно историческо събитие горе на езерата, когато то трябваше да се реши, да му се даде насока и път. Учителят понякога пред нас по този начин определяше насоката на бъдещи събития чрез някаква физическа дейност. Тя се проектираше под форма на градеж, вграждаше се в земята като символ в току-що направена форма, излязла от ръцете на братята, които работеха и изграждаха нещо. Някое събитие трябваше да се проектира от Небето към Земята и трябваше да премине през хората, за да се реализира. Ние бяхме свидетели на много такива случаи. И ако се съберат тези случаи и се подредят последователно, мнозина от вас ще получат истинското знание за това кой управляваше съдбините на света по времето, когато бе отворена Школата на Бялото Братство! Това бе Великият Учител!

Мария Тодорова

1943 година е. Учителят и брат Галилей са били на полянката. Пристигат самолети-изтребители, очертават кръгове и се спущат над София, след тях пристигат бомбардировачи. Учителят насочва поглед към тях с голямо напрежение. Бомбардировачите отиват вече към обектите за бомбардиране. Учителят от напрежение се зачервява, започва да тече пот, кръв от лицето Му. Бомбардировачите изменят посоката си, вместо да пускат бомбите си над София, те се отстраняват на изток и заминават по посока на Пловдив и оттам са заминали за Румъния. С това Учителят отклонява определената бомбардировка над София. Да, това е, както Христос се е молил в Гетсиманската градина.

Георги Добрев

Брат Дряновски пита: "Учителю, Бог няма ли заради праведните да защити града?" Учителят се усмихва: "За праведните Бог всичко е промислил. И за доказателство ще ти дам да направиш един опит." Той изважда десетина листчета, с написани различни цитати от Псалмите. Казал му: "Ето, вземи тези листчета и ще ги поставиш в къщите на твои познати. Ще си отбележиш местата и после ще провериш, че къщите, където си поставил тези листчета, няма да бъдат засегнати от бомбите." Брат Дряновски взел листчетата, сложил ги на избрани места и си отбелязал в тефтерчето. След няколко седмици започнали големите бомбардировки. Брат Дряновски минавал и проверявал къщите, в които е поставил листчетата с цитати, написани от Учителя. Всички къщи наоколо били разрушени, а само тия стърчели. Било страшно за гледане! Той вижда Силата на Божията закрила, а от друга страна вижда разрушението. Несравнима гледка! Отива при Учителя, Който е в Мърчаево, изважда тефтерчето си и Му чете имената на своите познати и адресите на къщите, които са били запазени от бомбите. Учителят го изслушал и му казал: "А пък аз сега ще ти дам нещо да прочетеш!" Подал му Библията и казал: "Отвори на една произволна страница и прочети каквото ти се падне." Брат Дряновски разтворил Библията. Погледът му спрял на псалм 127 и започнал да чете:
"Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. Ако Господ не опази града, напразно бди стражата!" Учителят го спрял и го запитал: "Убеди ли се и видя ли, че за праведните Господ бди и за тях ще запази града?"
Нито една къща на нашите приятели не бе засегната от бомбардировките. А те бяха няколко стотици. Само домът на банкера Русев беше разрушена още при първата бомбардировка, но този случай бе вече разказан и вие знаете защо му се случи това и защо бе допуснато.

Борис Николов

В двора на брат Темелко имаше един извор. С помощта на руснака Владо и Весела Несторова той бе каптиран. Беше направено четвъртито корито, което събираше изтичащата вода от него. Един ден Учителят пристига на извора, там са Владо и Весела. Той се обръща към тях и им казва: "Време е. Днес ще отворим западния фронт!" Владо и Весела Го гледат учудено. Не разбират нищо. Учителят се навежда, взема един инструмент и на това корито прави изход - отверстие, през което водата да изтича от коритото. След няколко дни - 5 юни 1944 г. - по радиото се съобщава, че е открит западният фронт, съюзниците са дебаркирали с флотата си и са ударили в гръб германските войски. Започва освобождаването на Франция и Европа от германците. Чак тогава Владо и Весела разбират, че са присъствали на един исторически момент в разрешаване на съдбините на света от Учителя. Този случай Весела и Владо го разказваха години наред на всички.

Мария Тодорова

Когато Учителят живееше в Мърчаево в дома на брат Темелко, имаше дни, в които беше много сериозен. Никого не приемаше, с никого не разговаряше. Повечето време стоеше в стаичката Си. Така един път Учителят три дни не излезе. Когато излезе от стаята Си, беше възбуден, с разрошена коса. Застана на терасата пред къщата. Ние бяхме долу на двора, насядали на пейките. Белият Му шал висеше през врата. Всички станаха на крака и вторачиха очи в Него. Той замахна с показалец, посочи напред, показвайки категорично решение. Този жест ние го познавахме от Изгрева. Ние знаехме, че този жест определя съдби на хора и събития. Той изрече следните исторически думи: "Ние решихме да пуснем руснаците в България! Да пуснем кому- нистите в България!" Учителят ни изгледа и се прибра в стаята Си. След това у чителят присъства на общ обяд, но беше мълчалив, затворен в Себе си и не разговаря с никого. А ние долу под терасата, след изричането на тези думи, стоим, мълчим и не знаем какво става, защото бяхме обикновени человеци пред решението на Всемировия Учител и пред Лицето на Бога. Едно Божествено решение не се отменя! Ние бяхме свидетели, че това стана. След това почувствахме решението на Учителя като Божие наказание за нас, заради -ашето, както и на българския народ, непослушание към Него и Словото Му. Убеден съм, че е така. Това Учителят го каза през зимата, а на 9 септември 1944 г. руските войски влезнаха в България и дойде комунизмът.

Борис Николов

В едно тефтерче на Савка Керемидчиева четем думите на Учителя: "Планът на Небето е руснаците да дойдат до Дунава." Те не е трябвало да влизат в България, но поради непослушанието на българите към Учителя, Той променя плана и руснаците се допускат да влезнат, преминават Дунава и въвеждат комунистическата власт - 1944-1990 г. Те се явиха като бич Божий в България да изпълнят Волята Божия.
След 9 септември 1944 г. руските войски дойдоха в България, комунистите дойдоха на власт и управлението на страната се смени. Върнахме се от село Мърчаево на Изгрева. Бяхме няколко души с Учителя близо до салона и брат Долапчиев, директор на Държавната печатница, попита: "Учителю, кога ще свърши войната?" А Той отговори: "Аз когато кажа кога ще свърши войната, тя отива по-нататък." - "Защо, Учителю?" - "Ами не се ли досещате? Наоколо стоят и подслушват духове от другата ложа и като чуят нещо от мене или пък нещо от вас, дето обичате да разказвате наляво и надясно, то те се връщат по своите места, влизат в онези, които са пълководци и ги ожес- точават още повече. И вместо да спре войната, те духовете я продължават, защото не са съгласни с това, което се чува. Но накрая Бог има думата!" А братът се провикна: "Леле-леле, как ще издържим?" Учителят се наведе и шепнешком добави: "Войната ще свърши през май, идната година." Така и стана. На 9 май 1945 г. Германия подписа капитулация и се призна за победена от съюзниците СССР, САЩ, Англия и Франция.
На Великден 1944 г., когато бяха големите бомбардировки над София, ние бяхме двамата с Учителя в двора на брат Пешо в село Мърчаево. Ятата от аероплани идваха от запад, минаваха над Мърчаево и заминаваха към София, бомбардираха я и пак се връщаха и минаваха над селото. Ние сме с Учителя и наблюдаваме самолетите. Като се върна от София, последното ято самолети изсипало смъртоносния си товар над града, Учителят каза: Повече няма да дойдат. Но ще мълчиш." Аз кимнах с глава, че съм разбрал. Така и стана. Те повече не долетяха. Аз много пъти лично съм чувал Той да казва: "Ние управляваме света. Великият Учител е Повелител на света, на
Берлинския конгрес след освобождението й от турско робство чрез Русия. Дойде това време - 1945 г., когато Русия заби червеното знаме и раздели Германия на две, за да се провери как се изменят Божиите решения, защото освобождението и обединението на България бе решение на Бога. Та сега руснаците изпълниха Божието възмездие.
Аз имах едно видение три години преди да дойдат руснаците в България. Идват на коне, пристигат на Изгрева. Учителят излиза и ги посреща. Дава им благословение. Това го видях в своето видение преди да дойдат руснаците. Но го видях и наяве на Изгрева. И видях наяве още много неща. Видях как руснаците дойдоха на Изгрева, как влезнаха с бойните си униформи и ботуши в салона, как си прожектираха военни филми и правеха своите събрания там. Учителят бе горе в стаичката Си и не бе доволен от това разрешение на нещата, но братята-комунисти от Изгрева ги поканиха. Ходиха да искат разрешение от Него. Той им разреши само за един път. Но те се събираха много пъти. Учителят тогава каза: "Затова, че оскверняват Изгрева, ще бъдат наказани жестоко." Чудехме се как ще стане това. Изминаха над 30 години и тогава видяхме как те разрушиха Изгрева, изметоха всичко и си построиха легация. Кой бе виновен за това? Кой ги покани за пръв път на Изгрева? Това бяха братята и сестрите, които членуваха в комунистическата партийна група. Те ги поканиха. А имената им ще намерите в техните протоколи. Та доживяхме да видим, освен как Учителят пусна руснаците, комунистите в България, но и как за благодарност, те разрушиха Изгрева и си направиха своя легация там. Аз знам, че за това тяхно деяние те ще бъдат наказани, но още не е дошло времето за това. Думите на Учителя не могат да се преиначат и прескочат. Веднъж Той каза: "Те, комунистите, не знаят да управляват, защото от 8000 години досега тези духове не са допускани в управлението на никоя страна в света в цялата история на човешката цивилизация." Така седят нещата. А ние ги проверихме и ги проверяваме вече 30-40 години. Ще ги проверите и вие.
А защо ги допусна в България? За това си имаше причина. Когато навремето политици, властници, църковници, общественост воюваха срещу Учителя и искаха Той да се махне от Изгрева и от София, Той каза: "Вие искате аз да сляза от тази катедра, от която проповядвам Словото на Бога. В момента, когато аз сляза от нея, ще дойдат болшевиките в България и тогава вие ще научите техния урок." И онези, които воюваха срещу Учителя и искаха да слезе от катедрата, си научиха урока от болшевиките. Една част от тях бяха избити, друга бяха хвърлени в затвора, а трети изпратени в концлагери и там си научиха урока.

Борис Николов

"Виждаш ли този хаос в света? Аз го създадох! Моята мисъл е силна. Моята мисъл е мощна. Същата тази мисъл ще преобрази света. Същата тази мисъл ще го организира. И няма да остане човек в света с крива мисъл. Няма да остане човек в света да греши!"
Горните мисли ми каза Учителят в 1943 г., един ранен пролетен ден през месец март, когато бях отишла в Неговата горна, малка стаичка да Му прочета няколко шпалти от една беседа, която се печаташе по това време. Когато четях, Учителят ме прекъсна. Помислих, че Той иска да коригира някоя мисъл. Не чух никаква корекция, но чух въпроса: "Виждаш ли този хаос?" - веднага бързо последваха останалите няколко мисли, които аз приех като откровение - така прозвучаха вътре в мене.

Паша Теодорова

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...