Jump to content

УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ. ЖИВОТЪТ НА УЧИТЕЛЯ


Recommended Posts

УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ

Спомени на ученици

В първите години приятелите смятаха, че Учителят е също като останалите, но е само малко по-учен от тях. Тогава Той им демонстрира различни чудеса, които вие ще прочетете като опитности на онези приятели. Тогава ми каза: "Аз приличам на вас, но не съм като вас. Вашата майка е Ева, но тя не е моя майка и аз не съм от Мира Сего."
Бяха се събрали приятели и умуваха колко е голяма силата на Учителя. Тогава Той им каза: "На мен всички хора ми се подчиняват. На мен всички форми ми се подчиняват. На мен всички Сили земни и Небесни ми се подчиняват. На мен и Силите Господни ми се подчиняват, защото Бог стои над мен и е в мен." Запитаха го какво е Учителят за учениците в Школата. - "Учителят е като майка. Той пита децата какво искат да ядат и това им сготвя. Храни ги със Словото си, което е Божествено мляко и Божественият хляб за тях. И няма никой повече да ви обича от вашия Учител. Понеже Учителят е Висшата разумност на Земята и Небето, Той ви прекарва с най-малкото страдание през вашия път като ученици."

Борис Николов

Учителят ме гледаше, виждаше и знаеше значението на тази среща, а аз гледах, не виждах и не знаех... "Ти идваш ли на беседи?" - поде разговор Той. Исках да намеря някакво извинение и почнах с това, че нямам настроение, чувствам се подтисната от бомбардировките и не ми се ходи никъде. Всъщност, причината бе, че Учителят по-рядко слизаше в салона. "Бъди свободна, щом не ти се идва, не идвай. Но знай, че имаш един Изгрев. Изгревът да ти бъде като оазис за почивка. Когато се измориш от града, идвай на Изгрева. Помни, че на беседите присъстват Светли същества, от които можеш да имаш само полза" - каза ми бащински и продължи с чуден израз, който не бих могла да опиша с думи. - "Слушай да ти кажа: Като ученичка, постави за мярка в живота си най-високия идеал, но когато получаваш материални блага, мери с друга мярка. Ако искаш да бъдеш щастлива на Земята, всякога се стреми към най-малкото. Бъди доволна от най-малкото и за себе си задържай най-малкото. Аз бях най-щастливият човек на Земята, защото в материалния свят бях всякога доволен от най-малкото, стремях се към най-малкото и задържах за себе си най-малкото. Какво ли не мина през ръцете ми - и пари, и злато, и земя, но аз всякога задържах за себе си най-малкото." В стаята беше тихо и тайнствено, като през вечността.

Милка Периклиева

Учителят бе изискан, съвременен, културен човек. Беше облечен изискано. Чистота и блясък лъхаше при Неговото появяване. В Негово присъствие душите ни си почиваха и се хранехме от Божествения хляб, който слизаше от Небето чрез Словото Му. "Не сте срещали и няма да срещнете по-добър човек от мене!" Но независимо от това, друго нещо определяше Неговото величие. Той имаше духовен облик, красива и Божествена осанка, излъчването Му беше необикновено. В Негово присъствие всичко оживяваше. И всеки при Него намираше себе си. "Аз съм огледало и всеки, който се вижда в него, се оглежда такъв, какъвто е той самият. Оглеждайте се в мене." В Него виждахме Величието на Бога и нашето несъвършенство и нищожество като човеци. Това ни обезхрабряваше понякога. "Слушайте ме какво говоря! Гледайте ме какво правя! Достатъчно е в един живот да послушате само едно, което ви казвам и да го изпълните така, както аз го изпълнявам, защото моето Слово е от Бога и моите Дела са от Бога!"

Ангел Вълков

В онези времена, когато духовенството, пресата, властта водеха борба срещу Учителя и Братството, отправяха обвинения срещу Учителя, че упражнявал влияние върху политическия живот в страната. Един брат, твърде разгневен, отива при Учителя и Му казва: "Учителю, ще напиша статия да опровергая това обвинение!" Учителят му казва: "Напиши!" Написва братът статията и я прочита на Учителя. Той я изслушва и казва: "Статията е добре написана, но не е вярна. Аз ръководя политическите събития в света, не само в България, но в целия свят." Братът беше Иван Антонов. Той беше малко кибритлия и обичаше полемиката, споровете, борбата. Но сега разбра, че има един Господар на света и един Господ на Силите, Който управлява света.

Борис Николов

През 1928 г. в Чирпан бе станало земетресение и Учителят каза след това, че било запланувано да стане в София, за да бъде наказано онова общество, което воюва срещу Него. Но Той е молил Бога това наказание да се отнеме от София, защото могат да пострадат и ученици от Школата. Това изказване стана достояние на вестниците и много хули и подигравки се изсипаха върху Учителя. Във връзка с това Той каза: "Един Учител регулира земните пластове и въздушните пластове на Земята. Той регулира земния и духовния живот на Земята и Небето."
Няколко човека бяхме около Него. Един запита: "Кой е по-голям - Великият Учител или Исус Христос, Който бе преди 2000 години?" Отговори ни: "Исус Христос не беше още от Съвършените, а аз съм от Съвършените! Аз съм най-големият светия на Небето, но тук, на Земята, съм заел последното място, за да свърша една малка работа за Бога, защото Бог работи с малките неща и величини на Земята. Аз съм Бащата, а Христос преди 2000 години бе Синът! Днес Бащата е на Изгрева и Всемировият Учител е тук!"
На събора през 1912 г. в Търново, Учителят каза: "Днес тук присъстват Мойсей и Христос, за да се учат пред Всемировия Учител. Глава на Бялото Братство е Христос, а на черното братство е Сатан, Велзевул."
Обикновено аз пътувах от Габрово до София и отивах няколко пъти в годината, като по време на Петровден и на съборите се стараех да бъда с Братството или в София, или на Рила. Но при всички случаи аз чувствах, че трябва да отида при Учителя, защото имам нужда от Него, че търся Неговата помощ, че жадувам за Неговото Слово и за всичко онова, което излиза от Него и съставлява братския живот на Изгрева. Бях прочела в това Слово мисълта, че не може да мислиш за някого, ако той в същия момент не мисли също за тебе. Този закон бях започнала да го усвоявам и бях вече убедена в силата на мисълта на Учителя. Затова, когато отидох при Него, веднъж Го запитах: "Учителю, какво да правя, когато имам нужда и искам да получа помощ от Вас?" А Той най-строго ми каза: "Това ли ти е най-важният въпрос, за който си дошла при мене?" Кимнах утвърдително с глава. Зададох Му този въпрос, защото бях в провинцията, бях далеч от Школата, изолирана от семейството си, имах големи противоречия, с които трябваше да се справям. Да пиша писма на Учителя за моите проблеми, не смеех, защото смятах, че ще Му отнема от времето. А и не можех да опиша толкова много неща, които ставаха около мен и в мен в едно писмо. Оставаше другият начин - когато отивах по два-три пъти в годината на Изгрева, за да се срещна с Него. Но това беше за мен много малко. Затова търсех друг начин. Усещах, че такъв съществува и затова се обърнах към Учителя с този въпрос. Строгото Му лице отново ме погледна и чух думите Му, които като с длето се врязаха в съзнанието ми за вечни времена: "Винаги, когато имаш нужда от мен и искаш да се свържеш с мен, ще кажеш: "Учителю, Благи!" и ще мислиш за мен и аз ще дойда да ти помогна!" Въздъхнах облекчено. Аз се намирах пред Учителя, на Изгрева в София, а моят дом бе в Габрово. А там имам най-голяма нужда от Неговата помощ и запитах: "Но това, Учителю, за къде важи? За Изгрева или за провинцията?" - Това важи за сега, за утре и завинаги! Това важи за тук, за провинцията, за вечността и за Вселената! Това важи и за целия Космос, за цялата Вселена и завинаги! Когато ме повикате и ме извикате с чистотата на сърцето си, чрез светлината на ума си и със силата на Духа, то аз ще дойда от края на Вселената при вас и ще ви помогна! Това е един вътрешен закон на Миротворчеството и Миросъзнанието на Вселената, че Бога е навсякъде и във всичко. Това е Всьо и Вся! Той е във всичко и навсякъде - на Небето, на Земята и във Вселената! Той е навсякъде и във всичко: на физическия свят, в Духовния свят и в Божествения свят. Това е загадката и силата на тази мистична тайна и Божи закон. Аз днес ви я откривам и я оставям за учениците на Школата. Думите "Учителю, Благи!" са ключ, който се намира в Словото на Великия Учител. С този ключ може да борави само ученикът. А ученик е онзи, който изучава Словото, прилага го и живее по него." Учителят беше заел една особена поза, излъчваща категоричност и безотказност. Този велик закон бе свален от Всемировия Учител за учениците от Школата на Великото Всемирно Бяло Братство.

Цанка Екимова

Веднъж попитаха Учителя с какви възможности разполага Великият Учител. Тогава Той каза за себе си: "Аз съм най-богатият човек в света и най-видният лекар в света. Само на Балканския полуостров имам дванадесет милиарда в злато. На друго място - други милиарди ме чакат. Ако искам да живея нашироко, аз мога да си взема в града къщи, слуги, да живея като богат човек. Но аз не искам да живея такъв живот. Аз искам да служа на Бога. Аз съм бил цар и като опитах последствията на царуването си, отказах се от това. Бил съм най-големият владика на Небето и на Земята, но като опитах последствията, отказах се и от това. Сега искам да служа на Бога. Навремето, когато почнах да работя, имах само едно палто, едно куфарче и едни обуща. Започнах най-напред с православните. Но Истината я нямаше там. После започнах при католиците - и там Истината я нямаше. Опитах всичко. Най-после започнах сам."
Попитаха Го дали тялото Му е построено, както на останалите човеци. - "Един Учител има плюс органи, тоест повече органи от обикновения човек." Запитаха Го какво може да направи един Учител с тялото си. - "Аз мога да ставам видим и невидим. Чрез мисълта си мога да разложа и разформировам тялото си, да го пренеса през пространството и да го сформировам пак, където си искам."
При срещата на пловдивските семинаристи на Изгрева с Учителя, един ученик запита: "Има ли някоя книга, в която да е описана Вашата биография?" Учителят отговори: "Това не е важно. Дайте път на Божественото в себе си!"

Боян Боев

Веднъж съм застанала пред Учителя. Той ме поглежда и казва: "Задай си въпроса!" Аз не бях си го подготвила още и Той ме изненада. Но тутакси си спомних, че винаги ме е вълнувало какво нещо е Учителят по форма, по съдържание и по същество; като проява, като закон и като принцип. Устните ми проговарят: "Какво нещо е Учителят на Земята?" Учителят отговори: "Този въпрос никой не го е задавал така, както ти го задаваш. Ще ти отговоря, но слушай внимателно." Аз наострих слух, цялата съм в слух. С очи Го гледам, не Го изпускам. Следя всяко Негово движение. А Той бавно стана и застана мирно. Вдигна дясната Си ръка с дланта напред и над главата Си. С този жест Учителят поздравяваше учениците Си от Школата. Чух думите Му: "Животът на Учителя беше най-високото, най-висшето и най-непреривно проявление на Бога у човека." Той спусна дясната Си ръка до тялото си, след това седна на стола и зае Своята обикновена поза. Аз стоя и гледам. А трябва да мисля, защото тук има нещо непонятно за мене. Защо Учителят каза и употреби думата "беше"? Нали сега Той е пред мене? А тук и сега времето е реално и сега сме днес, а не вчера и завчера. Аз разсъждавам върху думата "беше", а Учителят мълчи. Той ме изчакваше, за да види докъде ще стигна с моите разсъждения. След малко ме погледна и добави: "Учителят се изявява в бъдещето. Учителят се проявява в настоящето. Учителят се оценява от човеците в минало несвършено време като събитие, като действие, като история и като мисия. Животът на Учителя е един и непреривен във вечността. Но у човека, Той е разделен от бъдеще, настояще и минало. Важното е, че единствено настоящето е реално за човека." Аз кимам с глава. Вече съм разбрала, че глаголът "съм" има много времена в българския език и човек спряга този глагол с живота си. Запита ме: "Разбра ли кой е Учителят на Земята?" Отговорът от моя страна последва веднага: "Учителят на Земята е Бог, Който се изявява в едно и също време от вчера, днес и утре, а се проявява в настоящето като Всемировия Учител, Който сваля Словото на Бога." Как го казах това и досега не мога да си отговоря. Учителят се усмихна и ми подаде десницата Си. Аз я целунах и си тръгнах. Бях научила отговора на един въпрос, който никой и никога досега не бе задавал на Учителя.

Стоянка Илиева

Веднъж Учителят се оттегли да почива. Някой каза, че Учителят е отишъл да поспи. Тогава Той се обърна и рече: "Аз не спя. Учителят не спи. Аз съзнателно минавам от този свят в онзи и продължавам работата си. Аз оставям тялото си тук на стола или на леглото и отивам горе да работя. Да не мислите, че само вие сте мои ученици, на които говоря? Тези Школи са в Невидимия свят. А тази тук, на Изгрева, е единствената на планетата Земя, както и в цялата Вселена. Вие не можете да видите лицето на Учителя, ако не си помислите за Бога, защото Бог е в Учителя. Само един Учител е напразен по образ и подобие на Бог, Друг такъв няма на Земята, на Небето и във Вселената. Само Учителят тук, на Изгрева, е направен по подобие на Бога, защото Той е Великият Учител, Всемировият Учител на Вселената." Ние запомнихме много добре това, но го запазихме от неразумните.

Ангел Вълков

Последният месец преди да си замине, Учителят ми каза: "Запомни! Аз присъствам навсякъде!" Разказах това на мнозина. Как го възприеха, не зная. Лично мен това, че Той присъства навсякъде, ме окриля. Защото Всемировият Учител обхваща Божествения Дух, обединява чрез Христовия Дух и действа с Господния Дух на Силите. Ето защо Учителят ми каза: "Аз присъствам навсякъде!" Запомнете! Всемировият Учител присъства навсякъде и зъв всичко. Той е Вся и Всьо на Земята, в Духовния свят, в Божествения свят и обема и управлява цялата Вселена!

Стоянка Илиева

Насядали сме на трапезните маси в дома Темелков в село Мърчаево и обядваме. Като привършихме обяда, бе казана обща молитва. Учителят стана и преди да се насочи към стаята Си, каза: "Пеню и Владо да дойдат горе в стаята ми." Всички ни изгледаха, но помислиха, че сме викани, за да ни даде Учителят някоя работа за хамали, защото в Братството ние вършехме онази тежка работа, без която не може да съществува нито един лагер и братско общежитие. Владо бе руснак, избягал от болшевишката революция и сега в Мърчаево си изкарваше хляба с каменоделство.
 
Учителят седеше на стола в малката стаичка. Взе Библията от масичката и я отвори наглед съвсем произволно на някаква страница. Ние бяхме свикнали с този метод на Учителя - когато не знаем как да разрешим някакъв проблем, да се помолим и да отворим произволно Библията и там ще намерим отговора, който търсим, защото Библията е книга на изминалото човечество със срещата му с Господния Дух.
Учителят отвори Библията и прочете: "Исая, гл. 66: Така говори Господ: Небето Ми е престол и Земята - подножие на нозете Ми. Кой е домът, който искате да съградите за Мене? И кое е мястото на успокоението Ми? Защото ръката Ми е направила всичко това и е станало всичко това - говори Господ." Учителят спря, погледна ни - ние стояхме прави и не знаехме още какво иска да каже Учителят с този цитат от Библията. После продължи да чете извадки: "И ида да събера всичките народи и езици и те ще дойдат и ще видят Славата Ми. И ще туря знамение между тях." (ст.18); "И ще ги изпроводя в народите... и ще проповядват Славата Ми между народите и ще доведат всичките ви братя от всичките народи принос Господу, в чист съсъд в дома Господен." (ст.19, 20) Учителят спря да чете и каза: "Исай тук вече вижда бъдещата раса, а не това, което е сега." После продължи: "Защото, както новите Небеса и новата Земя, която Аз ще направя, ще пребъдват пред Мене, говори Господ, така ще пребъдва семето и името ви." (ст.22)
Учителят отново спря, погледна ни и се усмихна. Разбра, че още не можем да схванем за какво става дума и рече на Владо: "Владо, подай Ми атласа!" Владо Му бе подарил само преди една седмица географски атлас на света. Учителят разтвори атласа, извади лупата и започна да търси нещо по картата. Ние стоим настрана и не смеем да се приближим, защото знаем - ако има нещо, което трябва да ни се покаже, ще ни бъде показано. Пред Учителя душите ни изпитваха свещен трепет и това се предаваше на цялото ни естество - това се отнасяше за онези, за които Учителят бе въплъщение на Господния и Божия Дух.
Учителят попита Владо: "Владо, ела тук и виж: Хималаите влизат ли в руска територия?" Владо пристъпи към Учителя, а с него се приближих и аз. В България Владо беше каменоделец, но в Русия е завършил военноучилище, има военен чин и знае да чете по карта. Той огледа и проследи ивицата от Хималаите, която показваше с пръст Учителят и отговори: "Влизат, Учителю! Северната част на Хималаите е в руска територия!"
Учителят остана доволен от отговора му и каза: "В бъдеще тук ще има условия да се развива Бялото Братство и да работите за Бялото Братство!" Показалецът на дясната ръка на Учителя сочеше определен участък от Хималаите, който бе в руска територия.
Ние стояхме прехласнати от това Откровение, което изрече Учителят. В ушите ни зазвучаха думите, прочетени преди минути от Учителя от Библията от главата на Исая, където Господният Дух повеляваше да бъдем изпроводени между народите да проповядваме Славата Му, т.е. Словото Му пред новите Небеса и новата Земя на идното човечество.
Вече разбрахме защо Учителят ни прочете глава 66 от Исая, разбрахме какво означаваше купеният от руснака Владо атлас и защо бяхме извикани лично двамата. Трябваше да има един представител на този народ, в който бе дошъл Учителят и един представител на онзи народ, където Бялото Братство в следващата епоха ще се прехвърли и да бъдат "принос Господу, в чист съсъд в дома Господен". Това не бе пророчество, а Пръстът Господен, Който определи явно, в плът и чрез Божествения Дух, Който се изявяваше чрез Учителя, бъдещия Дом Господен на идното човечество. А ние бяхме призвани с Владо да свидетелстваме за това. И го засвидетелстваме пред Бога и пред вас за поука и познание за идните поколения, да се знае кога Бог е посетил Своите люде по земята българска и е говорил чрез българска реч Божието Слово. Амин!

Пеню Ганев

ЖИВОТЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Записки от беседите на Учителя

Какъв е произходът на фамилията, в която дойдох? Фамилията ми е Дънов, но това е псевдоним. Бащата на моя дядо е бил много як човек, като дъно. От тази дума произлиза прякорът Дънов. Дъно има и бъчвата, и реката, и морето - интересно е за кое дъно се отнася. Навсякъде има дъно! Горко на оня, който няма дъно! Когато ви нарекат "дъновисти", ще знаете, че не сте мои последователи, а сте хора с дъно.
Мнозина ме запитват как живея аз. Ще ви кажа, ще бъда искрен. Гледам сериозно на живота, но никога не съм нито тъжен, нито радостен. Не нося отрицателни мисли в ума си. Някога се явяват сенки, но те не са реални. Виждам страдащи хора, но не плача за тях. Плачът не е състрадание. Питам ги колко продават скръбта си и я купувам. За мен е важно да не плачете, да изтрия сълзите ви; ако сте бедни - да ви покажа начин да се освободите от бедността; ако сте болни - да ви излекувам. Аз възприемам страданията, мъките на хората. Вечер, преди да легна, получавам телеграми от целия свят: някъде потъва параход - оправям пътя му; някъде момък вдигнал револвер срещу възлюбената си, иска да я убие; студент се оплаква, че професорът му иска да го скъса, той е добър ученик, ще подобри успеха си. На момъка казвам, че тя го обича и той се отказва от намерението си. Като отговоря на всички телеграми,тогава заспивам.
Аз чувствам Единството по следния начин: като обичаш някого - мене обичаш; като поливаш едно цвете, аз се радвам, понеже то се радва.
Не ограничавам никого, затова другите ще ви ограничат. Понеже е казано, че праведният седем пъти ще мине през огън, то ще трябва да се подготвите за това мъчение.
Аз съм изучавал езиците: и английски, и френски, и немски, и китайски, и индуски, и санскритски, и ватански, и ангелски.
Зная растения, които могат да лекуват всички болести. Зная известни растения, които съдържат в себе си жизнения еликсир, с помощта на който може да се продължи животът. Мога да продължа живота на всеки човек, но има един друг, много по-важен закон, а именно, че трябва първо да го науча да живее добре. Ако продължа живота му, а не съм го научил да живее добре, нищо не съм направил. А за да го науча да живее добре, време се изисква за това. Мога и насила да го заставя да живее добре, но това е механически начин.
Когато се приближавам при хората, аз съм винаги чист. В мен всяка мисъл, всяко желание е претеглено.
Когато виждам, че някои хора грешат много, аз си казвам на себе си: "Слушай, ти си причина за тези неща. Ти трябва да се заемеш с изправянето им." И когато виждам, че хората живеят много добре, вършат добри работи, казвам си: "Ти си причината и за доброто в света." И едното, и другото положение нося. Когато дойде въпрос за лошото в света, казвам си, че аз съм причина за него. И когато дойде въпрос за доброто, пак съм аз причина за него. Това е правилното разрешение на въпросите. Така трябва да мислите и вие. Всъщност, вие мислите точно обратно: когато дойде доброто в света, вие мислите, че причината за доброто сте вие сами. А когато дойде до злото, тогава считате, че другите са виновни. Мислите ли така, вие никога няма да разрешите въпросите. Хората са преплетени едни с друг.
Аз ви показвам къде е пътят на Светлината, която носи живот. Когато хората вървят по този път, аз се радвам. Не ме радва, ако не вървят, не ме радват всички онези страдания, които ще минат. Искам душите, над които работя, да преуспяват, че един ден да бъдат като написана книга, която да свидетелства, че съм постъпвал добре. След мене трябва да вървят добри хора и разумни, честни и справедливи, с пълни чували, да имат какво да дават.
Някои мислят, че аз искам да използвам някого за себе си. В момента, когато аз поискам да използвам една мушичка или когото и да е за себе си, за своето благо, с мене всичко е свършено. Разбирате ли това? Аз ще бъда разрушен, аз ще бъда като един пигмей долу в земята. Ако бих позволил на най-малката грешна мисъл да влезе в моя ум, тя би ме смъкнала в ада долу. Някои искат да ми приписват някои неща. Не! Никога не съм допуснал една лоша мисъл, никога не съм отстъпвал пред Волята Божия. Никога не съм отказвал на Неговите свещени мисли и никога не съм помислил за себе си и желая всички хора да са щастливи, доволни, искрени, искам да им покажа правия път. С туй, което аз зная, бих ви използвал всички, бих направил всички да ми слугувате, но аз нямаше да бъда това, което съм сега. Аз не търся щастие от хората, защото аз познавам Бога. Аз Го познавам като абсолютна Любов, като абсолютна Мъдрост, като абсолютна Истина, като абсолютна Доброта и зная, че в момента, когато наруша една малка заповед, знаете ли какво ще бъде? Няма по-велико страдание от това да се отчуждиш от Бога. Аз мисля да ви предам Божията Любов, тя е един голям извор, не е моя, и тая Любов трябва да я пусна тъй да върви. Това, което говоря, е Божествено, а то няма да се ограничи и не може да се ограничи.
Аз съм извор и върша работата си. Ако водата на моя извор не ти харесва, иди на друго място. Давам вода на всички. Вечер при мене се отбиват и животни, и хора. Пият, задоволяват жаждата си и си отиват.
От никого нищо не съм взел. Само съм давал. Какво ли не съм давал! Съжалявал съм ги, връщал съм ги от смъртта, материалното положение съм им оправял, дълговете им съм плащал, а вземане не съм взел. Така разбирам аз Любовта и даването!
Когато направя нещо, тогава мисля, че зная. За мен само реализираните идеи са идеи.
Аз не се боря да оставя име между хората. Какво ме интересува това име? Хората и без това не знаят истинското ми име. Себе си не съм проповядвал и не съм проявил нито една милионна част от това, което съм.
Някои искат да станат като мене. Защо? Защото разбират криво. Защо някои искат да станат министри? Не да оправят света, но да оправят работите си. Защо някой иска да стане Учител? Великите Учители на света носят най-големите тягости. Никое робство в света не може да се сравни с робството на един Учител. Вие нямате представа за това. Между хората ще виждаш престъпления, беззакония и ще бъдеш сляп за всичко това. И какви ли не противоречия ще трябва да разрешиш, и какви ли не хули ще понесеш! Ще си като впрегнат кон. Свободен си да отидеш на Витоша - дизгинът е хубав, ко- шумът е хубав, каруцата е хубава, но ще я теглиш. Ни най-малко не ти влизат в положението - камшикът играе. Всички велики Учители на човечеството минават най-тежки изпити. Като минат тия изпити, те ще минат едно състояние, за което хората не са слушали дори, но докато дойдат до него... Лесно се говори, но за дисциплината, през която Учителите минават, хората хабер нямат. Всички хора, които са влезли в съприкосновение с тебе, трябва да ги повдигнеш и трябва да изгладиш противоречията по един разумен начин. На всички, които са ти поверени, да не оставиш един да пропадне. Вие може да игнорирате някои хора и да не ги приемате. Вие можете да сторите това, но аз, Учителят ви, не мога това да направя. Аз всякого трябва да търпя и всякого да приема.
Вашите мисли ме измъчват. Те са едно страдание за мен. Моето положение е като на малкото дете, което ходи по тръните.
Някой мисли, че като идва често при мене, е най-близо до мене. Не, физическата близост не е близост. Най-близко до мене е този, който чете беседите и прилага прочетеното. Така се свързва с Божествения Дух, Който е говорил чрез мене.
Аз не мисля да живея в България. Аз не мисля да живея даже на Земята. Един ден ще се върна в своето Отечество и от друго място ще ви гледам и тогава няма да правя добро, както сега, да ви проповядвам. Като видя, че някой плаче, ще го утеша без да ме види. Ще бъда невидим. Ако вярвате в моите думи, добре ще бъде за вас. А пък ако не вярвате, сухи дървета ще станете. Вие ще опитате всичко това.
Често ви питат: "Като умре Учителят ви, кой ще Го замести?" - Никой не може да ме замести. И вас никой не може да замести. Сега гледаме през две очи. Като умреш, ще гледаш през очите на всички хора. Като умра, ще бъда като Бога, нищо повече.
Другия път ще дойда на Земята като музикант.
Великите Учители не се учат на Земята. Някои от тях ходят може би само за 5-6 години на Слънцето да се учат и после идват на Земята. Ако някои казват, че великите Учители се учат на Земята, те са много прости хора. Сега вие можете да ме запитате - по кой начин те отиват на Слънцето? Това нещо вие един ден ще проверите, няма какво да ви се казва.
Ако започна да ви разправям де съм учил, няма да ми повярвате. Тщестлавие е от моя страна да ви разправям за себе си. Ако ви кажа, че съм обиколил всички светове, всички планети, ще повярвате ли?
Слушам жителите на Венера, на Юпитер, на Сатурн, на Сириус, на Алфа Центориус да пеят на един много разбран език. Това, което чувам и виждам, как да го докажа на съвременните хора? Ако изнеса Истината пред тях и това, което чувам, ще го сметнат за моя халюцинация, най-малко. Аз виждам мъртвите - те са живи. Аз живея в този и в онзи свят едновременно.
Едно време бях господар, видях резултата на господаруването и се отказах от него. Опитал съм положението на баща, на майка, но се отказах от това положение, защото разбрах, че има нещо по-хубаво от преживяното и сега остава само едно - да служа на Бога. И като се върна при Него, отново да сляза на Земята. Тогава пак ще искам да стана и господар, и владика, и майка, и баща, но вече с ново разбиране и с нова светлина да изпълня задълженията си, както трябва. Сега всичко, което имам, оставям на вас. И вие ще минете през същите положения, за да се откажете от всичко.
За себе си казвам: Слязох от Небето като голям светия и оставих мястото си празно. Който от вас иска, може да заеме моето място. Един ден като напусна Земята, моето място тук ще остане свободно. Който иска това място, може да го заеме. Дали съм на Земята, или на Небето, мен ми е еднакво приятно. На Небето съм голям светия, заемам първо място. На Земята заемам последното място. По-последен на Земята от мене няма. Значи, заемам и първото, и последното място. Царят трябва да се облече в най-скромна дреха, за да не бие на очи.
На Небето съм бил един от първостепенните светии. Изпратен съм на Земята да се изпита светийството ми. Понеже зная, че съм на изпит, внимавам да не направя грешка. На Небето съм голям светия, затова на Земята съм на големи изпитания. Ако не беше така и не зная какво съм, нямаше да приема никого около себе си. Като зная какво се изисква от мен, приемам всички хули, съмнения, всички хора и не се питам защо този или онзи постъпва така или иначе. За мене е важно аз как постъпвам и в какво вярвам.
  • Like 2
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...