Jump to content

ДУХОВЕНСТВОТО


Recommended Posts

ДУХОВЕНСТВОТО

Спомени на ученици

Църквата, в лицето на своите владици и попове, гледаше с много лошо око на Учителя и Неговото дело, като се мъчеше с всички средства да злепостави делото Му. В този си устрем тя не изпущаше случая да подтикне и официалната власт за вземане на мерки срещу Учителя и Неговото дело.

Николай Дойнов

На Изгрева дойде един поп с расо и започна да ругае Учителя. Обикновено попове не идваха. Те пращаха други подкупени лица. Но този поп бе дошъл сам. Аз се приближих към него, блъснах го, защото той бе застанал срещу Учителя, на два метра пред Него. След това го хванах с двете си дълги ръце и го разтърсих така, както се разтърсва круша, за да паднат узрелите плодове на земята. Разтърсих го силно, защото той се свлече в краката ми. Дойде още един брат, аз го хванах за ръцете, а той - за краката и като чувал го изнесохме от Изгрева и го захвърлихме в гората на една поляна. Този поп повече не се появи. Той беше изпратен на Изгрева със задача, а ние го отпратихме извън Изгрева, да си решава сам задачата.
Имахме много такива случаи. Идваха, провокираха нарочно подставени лица - изпратени и платени. Имаше и други, които идваха по собствено усмотрение, но водени и изпроводени от сили, които воюваха срещу Братството. При всеки един случай се прилагаше специфичен метод.

Борис Николов

В София бе свикан свещенически събор. Събрали се, говорили, разисквали и спорили по различни въпроси. Както винаги, накрая изкарват виновен за неблагополучията на Българската Православна църква Учителя Петър Дънов. Понеже на събора са дошли представители от цялата страна, една група свещеници пожелали да видят на живо Петър Дънов, защото от своите архиереи чуват само хули срещу Него, а от своите пасоми по места слушат съвсем други неща, слушат дори похвали и то от обикновени граждани. Идва една група свещеници на Изгрева и искат да видят Учителя. Ние ги оглеждаме, а те с черните си раса приличат на черни врани, кацнали между ято бели гълъби. Няма как, отнесохме желанието на свещениците до Учителя. "Нека влязат в салона!" - каза Учителят. Влизат свещениците, разглеждат салона, картините по стените. А обстановката е скромна, простичка, прозорците големи - светлина обилна. Те сядат на столове пред катедрата и чакат. След малко идва Учителят, както винаги официално облечен, с Библия в ръка. Сяда на катедрата, отваря на произволен лист от Библията и прочита един стих, за което те се вълнуват и са дошли лично да проверят дали Петър Дънов е проповедник на Словото от Библията, или е богохулник. Учителят им държи кратка беседа. Отговаря им на всички въпроси, които са ги вълнували, без те да са Му ги задавали и без да Му казват за какво са дошли, какво искат да чуят и видят. Всички мисли, въпроси, които са били в главите им, са получили отговор. Учителят свършва беседата, всички стават и свещениците изказват своето задоволство, че са получили отговор на онова, за което са дошли. Предоволни напускат Изгрева. В момента там присъства брат Боян Боев, който записва Словото на Учителя. Учителят му казва: "Те очакваха да видят голям, пълен човек, с благоутробие като владика. Но те не знаят, че Истината взема най-скромната форма. Пред нея и Боговете се прекланят!"

Борис Николов

На събора през 1922 г. в Търново, на 19 август се запътихме към читалище "Надежда". Ние се движехме в една многобройна група, подредени в редици, с бели дрехи и пеехме песни. Търновското гражданство ни оглеждаше и се чудеше. Напълнихме целия салон. По това време пристигна една група към десетина свещеници с няколко митрополита и Учителят нареди да им се освободи първия ред. През цялото време в салона пеехме песента "Братство и единство". Учителят се качи на сцената, а свещениците станаха и ръкомахайки, завикаха: "Искаме диспут, искаме диспут!" Учителят се обърна към тях с думите: "Най-важното в този свят - това е животът. Имайте добрината да ме изслушате. Моето Учение не е на теория и диспут, то е основано на строго научен опит!" Поповете се огледаха, седнаха на столовете, извадиха си моливите и тефтерите, за да записват думите на Учителя, след това да Му отговарят. До мене стоеше един от възрастните приятели, който ми каза: "Сестричке, днес ще бъдем свидетели на Божието проявление!" Той целият сияеше и беше убеден, че нещо ще се случи. Най-интересното бе, че само след една минута свещениците, които шаваха насам-натам, оглеждаха ни, изведнъж мирясаха и заеха спокойно своите места, а след още няколко минути те бяха оклюмали глави и всички спяха, а някои дори хъркаха. Възрастният приятел до мен ми прошепна: "Сестра, диспутът почна с падане на калимавките." И наистина, главите им клюмнаха, калимавките им се търколиха, а някои изпуснаха моливите си на земята. Те бяха дошли на диспут, но Учителят ги бе усмирил, беше ги приспал. През цялото време на беседата нито един от тях не мръдна, те спяха.
Учителят спокойно говореше: "Христос не дойде да създаде духовенство в света. Той дойде да създаде служители на човечеството, да служат по Любов на Бога. Те трябва да бъдат образец на Любовта, на честен живот. Аз съм готов със съвременното духовенство, с нашите братя, владици и свещеници, да разменя мисли. Ще се качим с тях на Мусала, аз ще ги поканя на една братска разходка, от всички ще има - дякони, свещеници, архимандрити. Ще излезем на Мусала - първо ще отидем към Бистрица, ще вървим полека, ще си говорим по братски, после ще минем по долината на Марица, през Рилската пустиня, ще вземем южния край и като се качим горе на Мусала, там, на 3000 м височина, ще обмислим и ще решим въпроса какво да бъде православното духовенство. Този въпрос само на Мусала можем да го решим, а не тук долу, в Търново. На Мусала съм готов братски да разговарям с тях, няма да им се смея. Ще им кажа: "Братко, само тук, на тоя чист въздух, колко сме по-близо до Бога, толкова по-добре ще можем да разсъждаваме здраво, смислено по тия въпроси за Бога." Ще кажете: "Той иска да излага владиците." - Аз ли ги излагам? Те сами са се изложили. Ако аз не живея добър, честен живот, сам съм се изложил. Няма нищо скрито-покрито."
"Ето защо аз каня българските владици и Светия синод да дойдат на Мусала, там ще разискваме за Новия живот. Аз съм извеждал хора на Мусала на различна възраст и по различно време - и в дъжд, и сняг, и кал. Никой досега не се е разболял, не сме имали и нещастен случай. Това показва, че тези хора са калени и дисциплинирани."
Направиха ми силно впечатление думите на Учителя към владиците, с които приключи беседата си: "Ами, ако аз съм една нишка, която носи Божественото Учение и ако вие скъсате тази нишка, какво ще спечелите? Вие ще загубите вашия идеал, както го загубиха преди 2000 години евреите, като отхвърлиха Учението на Христа. Няма да остане народ на Земята, който да не се преклони пред тази Истина и да не я приеме. А вие, българите, колкото по-рано възприемете това Учение, толкова по-добре за вас!" С тези думи Учителят завърши беседата си и настъпи мълчание. Спящите постепенно се събудиха, ококориха се, а ние се смеехме, някои ги сочеха с пръст. Те разбраха, че са спали, озъртаха се насам-натам и не можеха да проумеят как така се бе случило, че са спали през цялото време. След малко се окопитиха и митрополитът започна да ръкомаха и вика: "Искаме диспут, искаме диспут и умоляваме гражданите да дойдат в 2 часа в салона за диспут!" Учителят каза: "Който иска диспут, сега да го проведе, след обяд не може да има диспут!" Но сега те не бяха готови за диспут, защото бяха проспали цялата беседа, всички им се смееха и не можеха нищо да кажат и да възразят на изнесената беседа от Учителя. Те отново започнаха да ръкомахат и викат: "След обяд в 2 часа диспут!" Ние запяхме песента "Братство и единство" и целият салон лека-полека се изпразни. Братът до мене каза: "Сестра, сега ще стане библейско чудо и Силите Господни ще се изявят!" Ние излязохме, подредихме се и с песни отидохме в лозето. Някои от приятелите останаха в салона да видят какво ще стане в 2 часа, защото бяха убедени в правотата на думите на Учителя, че в този час диспут не може да има.
Небето беше ясносиньо, времето беше чудесно. Народът не напускаше двора на читалището, а продължаваше да коментира последните думи на Учителя. Едни предричаха земетресение, други - градушка, трети - буря, а нашите братя мълчаха и се чудеха какво може да стане. Щом като владиците и официалните лица се качиха на леките си коли и напуснаха читалището, хората се раздвижиха по разни посоки и само за пет минути всичко се опразни и утихна.
След обяд към един часа, брат Петко Епитропов слезе от вилата, в която беше Учителят и каза: "Всички братя да направят улеи около палатките си!" Това съобщение постави всички в недоумение, защото по нищо не личеше, че може да вали дъжд, небето беше съвършено ясно. Но въпреки това, всички се захванаха на работа и за 10-15 минути направихме улеи около палатките и погледите ни бяха обърнати към небето. Настъпи вълшебен тайнствен час!
От всички страни на небесния свод се появиха облаци като великани, които бързо се струпаха над града, Вятърът започна отначало да подухва леко и после се разрази страшна, тъмна буря. Прах, пясък и листа се разнасяха от земята във въздуха, а дърветата превиваха върховете си към земята...
Започна едър дъжд, примесен с градушка, която престана, но дъждът се изливаше като из ведро. Облаците притъмняха и забулиха Търново. Всичко плувна във вода. През това време и дума не можеше да става за някакво придвижване. Всички се бяха умълчали, като че ли се извършваше някакво свещенодействие в Природата. Така за 2 часа и 5 минути бяхме арестувани в палатките - точно до 4 часа.
След като всичко стихна и дъждът спря, Учителят слезе от вилата и каза много ценни думи за това събитие, от които се разбираше, че никой не е в състояние да развали това, което Бог иска да направи.
След това даде песента "Фир, Фюр, Фен".
На другия ден, 20 август, още от сутринта, прииждаха хора от всякаква възраст и искаха да видят Учителя. А владиците се изгубиха и отказаха от всякакъв диспут, престанаха да търсят "истината", като се задоволиха само да говорят нелепости за Учителя.
Съборът продължи до края на същия месец. Имам много спомени от този събор, които са ценни за мене и ме окрилят през целия ми живот.
На този събор Учителят отговори на всички повдигнати въпроси и обвинения срещу Него от страна на свещеничеството. Той каза: "В бъдеще ще се допусне църквата да се ограничи от държавата - това ще бъде присъдата Господня." Аз доживях цели 30 години след 9 септември 1944 г. и видях, че това стана точно така - комунистите ограничиха църквата, защото тяхната идеология беше атеистична. И като си спомням как през 1922 г. дойде онази буря и спря диспута и как Силите Господни се изявиха чрез Сила и Мощ, то тутакси правя сравнение как тази Сила и Мощ отново дойде и се изяви, но намери други служители, за да изпълнят и проведат решението и Волята на Учителя от събора през 1922 г.
Събитията от събора са от спомените на Мария Тодорова, Георги Попов, Георги Куртев и Николай Дойнов.

Записки от беседите на Учителя

Какво е предназначението на духовенството в съвременния свят? Предназначението на цялото духовенство от всички религии, а не само на християнството, беше да спре войната. Тия духовници трябва да са справедливи и да знаят, че войната не е потребна. Те трябва да вземат страната на Истината, а те се присъединиха към страната на обратния лагер. Питам тогава: В какво се състои тяхната религия? Разбирам един военен да каже: "Аз съм военен, със силата на ножа, на оръжието решавам въпросите", а един свещеник, който говори за любов и препоръчва нож - това не разбирам. Ние трябва да се отличаваме.
Ако осъждаш, ще те осъждат; с каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери. Когато от любов отидеш при някого, ще кажеш: "В Името на Господа идвам да кажа нещо" и ще кажеш, за да се освободиш, а пък те са свободни да изпълнят или не. Но ако не ви е изпратил Господ, отиваш на лъжа. Като някой е станал поп, а той може да е годен за обущар или земеделец, или търговец, а никак за поп - защото попът трябва да е умен, за да може да съветва, да увещава, да пасе и завежда стадото при "тихи води и зелени пасища". Сегашните попове в по-голямото си число са самозвани попове. Затова и Господ, като дойде едно време, осъди свещениците в еврейската църква, защото не живееха свят живот, поради която причина извади ги и вместо тях тури други.
Христос пак иде в света, ще събере поповете и ще им каже: "Вие можете да бъдете служители, но не можете да бъдете свещеници." Аз съм срещнал много хора свещеници без джубета и без калимавки. Те са истински свещеници. Вземете, например, врачките. При тях отиват много повече, отколкото при поповете. И за бъдеще Господ на такива ще тури расото. Сегашните свещеници и попове носят черни джубета, но трябва да турят бели - примирение с Бога, защото те още не са се примирили с Него.
Само Божествената Любов може да ни спаси. Ако духовенството, т.е. владиците и свещениците, започнат да проповядват тази Любов, аз съм първият, който ще ги поздрави. Всеки духовник да ходи от дом в дом в България да проповядва не що е "дъновизъм", какво може да донесе "дъновизмът" и какви методи да употребяват против нас, а какво може да донесе слънчевата енергия, светлината и топлината, какво може да донесе Любовта, как да възпитават майките и бащите. "А нали имаме любов?" - ще кажете. Нека свещениците викат народа и го питат: "Искате ли да стои Дънов в България, или не?" Ако народът гласува, че не иска, аз съм готов да напусна България и нищо повече. Тогава ще кажа на всички мои ученици: "Върнете се в православната църква." Но докато народът не се произнесе, аз ще стоя тук. Какво говори духовенството, за мене туй не е меродавно, но какво говори българският народ. Тоя народ създаде свещениците, а не свещениците създадоха българския народ. Следователно, българският народ каквото говори, то е важно.
Питам ви: Знаете ли откъде ида и как съм приет? - Аз ида от далечен път. Как ме приеха българите? Българското духовенство се плаши да не им отнема богатството. Знаят ли нашите свещеници какво ще стане с тях, ако си послужа със знанието, което имам? Знаят ли светите старци какво ще стане с тях, ако аз само един път се оплача на Господа? Аз още не съм дал нито едно оплакване до Невидимия свят. Ако напиша едно оплакване до съществата в Невидимия свят, знаете ли какво ще стане? Нека знаят светите старци, че не хулят мене, а хулят Господа! Те хулят Божието Име и ме наричат "лъжеучител". За тази дума аз няма да ги извиня никога! Всичко могат да ми приписват, всякакви престъпления, но лъжа и измама - никога! Аз съм в състояние да спася, да излекувам човека. Българският народ е видял от мене само добро, но зло - никога. След това светите старци се осмеляват да ме наричат "лъжеучител"! Това показва какво е тяхното сърце. По думите им ги познавам. Когато някой говори лошо за мене, аз познавам вече сърцето му. Човек съди за другите по себе си, по своето сърце. Духът в мене, Бог, Който говори в мене, никога не си служи с лъжа! Онзи, който се осмели да каже, че Духът, Който говори в мене, лъже, никога не може да се извини! Защо? - Има Един в света, Който никога не лъже! Той е Бог! Той е Единственият, Великият, Светият, Чистият, Който иска всички хора да живеят. Ние сме проява на Бога във всяко отношение и трябва да пазим Неговия закон и Неговото Име!
Аз съм искрен и направо казвам мнението си за духовенството. В бъдеще няма да оставя свещеник в света. Аз ще ги изпъдя до един. Ще ги пръсна в пространството, там да чакат 500-600 години, докато дойде Новата култура. След това ще кажа: Пратете тези братя на Земята да видят как се работи с Любов. Новата култура изисква нови хора. Тогава те ще разберат как може да се живее. Ще прекарат в пространството, докато се справят с миналите си грехове. Ако бяха живели по закона на Любовта, нямаше да плачат и страдат. Днес ви кръщавам: Заповядайте, ето как може да се живее по братски. Тогава няма да има вече лъжа и измама. Аз ще ви целуна братски. В новия живот няма да има владици и попове.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...