Jump to content

ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ И БРАТСТВОТО


Recommended Posts

ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ И БРАТСТВОТО

Спомени на ученици

Българското общество, църква и държава водеха злостна кампания на клевети срещу Учителя. Бяха недоволни от Него. На Изгрева също имаше недоволни от Него, понеже не им угажда, не изпълнява техните човешки приумици.
Бяхме на обяд в трапезарията. Нахранихме се и преди да излезем, Учителят каза: "Някога българите са направили едно голямо добро на Господа и Господ чрез мене се реваншира. Аз правя на българите добро, а те ми цапат лицето с лайна. Но въпреки това, аз пак ще им направя това добро, защото Духът Господен изисква това. Българите след хиляди години ще видят и ще разберат какво добро съм им направил."

Ангел Вълков

Обществото на този народ отхвърли Учителя и то категорично. Това можете да го намерите и прочетете във вестниците от 1900 г. до 1944 г., където се надпреварваха да пишат хули и лъжи по Негов адрес. Тези сили, които воюваха срещу Учителя, продължиха и след заминаването Му. И досега - 1974 г. - гоненията продължават.

Елена Андреева

Уместно е и е задача на едно друго поколение да прегледа всички вестници, излизащи в България от 1900 г. до 1944 г. и да се извадят всички статии и снимки, публикувани за Петър Дънов. Три четвърти от тези статии са срещу Учителя, а само в една четвърт някои съвестни журналисти се опитват да бъдат сдържани в оценките си.

Мария Тодорова

Около 20-те години на века в Братството навлязохме доста млади хора. повечето студенти, които се интересувахме от духовните въпроси. По това време българското духовенство не отлъчи направо Учителя от църквата, а Го обяви за самоотлъчил се. В същото време в обществото се носеха най- различни слухове за поведението на Учителя. Българската общественост се отнесе враждебно към Него. Върху името Му се сипеха поток от хули, мръсотии и клевети, както върху личността Му, така и върху Делото и Учението Му. Срещу Него свещеници говореха от амвоните си, вестниците пишеха безсрамно хули и непроверени неща. Някой си Ласков излезе с една брошура, в която показа своето невежество и неразбиране. Присмех, подигравки и хули се отправяха и към последователите Му. Дори правеха опит да Го изправят пред съдебните власти. Завеждаха се следствия, всички от които се прекратяваха, поради липса на доказателства. Оставаше само мълвата да се носи и цапа умовете на тия, които й вярваха.
Как се отнесе Учителят към тази мълва? - Мнозина от последователите изказваха желание да отговорят на клеветите във вестниците. И ако някой от приятелите много настояваше, Учителят му казваше: "Напиши, пък ела да ми го прочетеш." Но след като го прочиташе, Учителят казваше: "Истината няма нужда от защита!" Като чух тези думи, аз почувствах, че са от друг свят. Това бяха думи с много високо напрежение. По вътрешна сила те ми напомняха Христовите думи на кръста: "Господи, прости им, защото не знаят какво правят!"

Елена Андреева

Срещу Учителя са завеждани наказателни дела. Спомням си, че имаше едно наказателно дело №146 от 1926 г. Друго наказателно дело бе №284 от 1936 г. Многократно Учителят бе викан за разпит в Обществена безопасност. Стенографката Савка Керемидчиева ги отбелязваше по дати в нейните тефтерчета и бяха повече от десетина посещения в полицията. Учителят беше огорчен от българите, от духовенството и църквата, от журналистите и вестниците, от държавната власт. Веднъж се върна от едно такова следствие и каза: "Ще накарам всички българи да познаят Бога! Това е моята задача - да науча българите да се кланят на Живия Бог, Който е дал всички блага, да разберат смисъла на живота, да придобият истинската култура! Седем пъти ще ги прекарам през огън, но ще станат истински човеци, носители на Новата култура!"

Мария Тодорова

През 1944 г. Учителят отбелязва, че няма помия и мръсотия в живота, които да не са изсипани върху Него чрез многобройните статии, писани от най-интелигентните българи. Най-лошото е това, че на този език, на който се даде Словото Божие, се написаха и най-скверните работи срещу Него. Тези отрицателни мисли и чувства се материализираха в бомби, които американците и англичаните започнаха да изсипват от 1943 г. над София. Ако не беше Учителят, от София нищо нямаше да остане. И сега още страда българският народ от безобразното отношение, което имаше българската интелигенция към Учителя и Братството.

Светозар Няголов

В ранните години, когато нямаше още нито една къща на Изгрева, а само лятно време - палатки, Учителят беше открил едно изворче при Ловния парк, чиято вода Той каза, че е радиоактивна и лечебна. Беше много приятна и лека на вкус и беше единствената най-близка до Изгрева вода за пиене. Братята-мозайкаджии под ръководството на Учителя и с помощта на сестрите, изградиха там чудно хубава чешмичка. Учителят говори за целебността на тази вода, за слънчевата енергия, която приема изворчето, открито цял ден под слънчевите лъчи. Изворчето беше останало открито и водата се извеждаше от циментирана вадичка в красиво изградената чешмичка, така че Слънцето цял ден грееше водата в изворчето и във вадичката. Говори колко много хора ще идват тук да се лекуват, даже и от чужбина, ако го оставят българите, които съдържат в себе си много разрушителен елемент. Уви! Те много скоро го разрушиха!

Наталия Накова

Като правят Ловния парк, както беше изворчето с резервоарчето си, туриха по самата му среда телена ограда от бодлива тел. Нарочно! Това беше атака срещу Учителя. Толкова злонамерено беше, че когато аз отидох на това изворче, просто ми се доплака. Това беше подигравка, защото то беше едно много хубаво изворче, направено с много грижа и Любов. Учителят дойде веднъж, видя всичко и повече не стъпи. А колко често ходеше Учителят на това изворче! Той много се радваше, че имаме вода наблизо.

Елена Андреева

При следването си в Университета от 1921 г. аз бях стенографка при Учителя и до 1928 г. дешифрирах лекциите на Общия Окултен клас. Като свърших стажа, попитах Учителя какъв съвет ще ми даде - да правя ли постъпки да бъда назначена като учителка. Учителят ми каза: "Като отидеш учителка, ще имаш един хляб. И ние ще ти дадем един хляб." Останах да работя при Учителя. Реших да се явя на конкурс за стенографка в Народното събрание за зимната сесия. Бях приета, но след първата смяна на работата ми в Народното събрание, началникът на стенографското бюро ме повика и ми каза, че не мога да остана на работа в Народното събрание. Получило се тайно поверително писмо от полицията за мен и още петима души, че не можем да останем на работа там. Попитах по каква причина ме уволняват. Не ми отговориха, защото писмото било тайно, поверително. По това време председател на Народното събрание беше Александър Цанков, а той беше против Учителя.

Елена Андреева

Имаше една секта "Ангелска тръба". Хубаво название, но какво излезе от нея! Един от нейните привърженици дойде на Изгрева - мъжага и половина - отиде при Учителя и започна да говори срещу Него. Всичката онази кал и жлъч, която се носеше в София по адрес на Учителя, той я изхвърли срещу лицето Му. Учителят седи и мълчи, а онзи все по-ожесточено говори и бълва онова, за което е дошъл - да избълва всичката воня и мръсотия на българската общественост срещу Учителя. А Учителят седи, слуша и търпи. До Него са няколко приятели, включително и Борис Николов. Но онзи говорител на "Ангелската тръба", дето тръби и хули, не можа да изтрае, защото всички мълчим и накрая замахна с ръка да удари Учителя по лицето. Точно в този момент, когато ръката му бе във въздуха, насочена срещу Учителя, Борис със своите дълги и силни ръце му хвана ръката, а с другата ръка го хвана за гърлото и онзи замлъкна и падна на земята. В този момент се чу гласът на Учителя: "Спри!" Борис го пусна, онзи полека-лека стана, оглежда се и се чуди какво е станало с него. Обръща се насам-натам, недоумява и ни оглежда по някакъв странен начин. И тогава всички наоколо съвсем ясно разбират и виждат, че този човек пред тях само преди няколко минути е бил обсебен от силите на разрушението. Чу се гласът на Учителя: "Пуснете го да си върви!" Пуснаха го. Онзи се обърна към Учителя и мълчи. Учителят му каза: "На тебе говоря - върви си!" Онзи си отиде. Ето такива бяха проводниците, които българското общество изпращаше, за да бълва своята мръсотия срещу лицето на Учителя. Това не трябва да се забравя!
Следваха акции на властта и духовенството срещу Братството. Какви ли не случаи имаше! Един мъж набил жена си, че е дъновистка и тя избягала от къщи. Той отива и съобщава в полицията, че Дънов му откраднал жената и я закарал на Изгрева, за да Му бъде слугиня. Полицията почва издирвания, ходят на Изгрева, търсят Учителя за обяснение. Накрая намира жена си при техни роднини, където се укрила. Ето така се използваше всеки един случай за нападки и хули срещу Учителя!

Мария Тодорова

През 1917 г. българската армия на фронта от продължителната война и лошото продоволствие е разколебана, деморализирана, а цялата страна е в разруха. Учителят изнася Своите беседи редовно на ул. "Опълченска" 66 и в наети салони. Посетителите се увеличават, а църквите в големите градове се изпразват от богомолци. Мъжете са на фронта, а жените трябва да орат, да копаят и да хранят многолюдната челяд. Коне, волове - всичко е реквизирано и е на фронта. Синодът и църквата подемат акция срещу Учителя и подкокоросват официалните власти да предприемат някакви мерки срещу Него, като се крият зад гърба на градоначалника на София, зад военното комендантство, зад министри и подкупени журналисти.
Изпращаха писма до войниците на фронта, че уж техните жени са били завербувани и подлъгани от Петър Дънов, който ги събирал на едно специално място и правел нещо с тях. От своя страна войниците препращаха протестни писма с военната поща до градоначалника на София - Свинаров. Той започва разследване като се извикват последователно свидетели, които дават показания. Въз основа на тези показания той пише рапорт до министъра на вътрешните работи Радославов. Дава мнението си Петър Дънов да бъде интерниран в родния си град Варна. Този рапорт е публикуван в списание "Духовна култура", кн.11 и 12, 1922 г. в статията на Д. Ласков "Петър Дънов и неговото учение". Благодарение на това, този исторически материал е запазен и ще го цитираме дословно.

РАПОРТ на столичния градоначалник до Министъра

на Вътрешните работи и Народното здраве №7050 от 25 юни, 1917 г.

Господин Министре,

По повод циркулиращите из столицата слухове за някаква си нова религиозна секта, представител и разпространител на която се явява някой си Петър Дънов, заинтересувах се и наредих да се произведе дознание, от което се констатира следното:
Петър Дънов, българин, 50-годишен, от гр. Варна, следвал по богословие и медицина в Америка, идва преди 10-12 години в България и се установява в София. Както тук, така и в провинцията, той организира някакви религиозни дружини, пред които държи проповеди върху една религия, основана на теософията и нямаща нищо с установената в нас източно-православна вяра.
Без да иска позволение отдето и да било, той прави събрания на открити и закрити места, тълкува по своему Евангелието, препоръчва на последователите си да ходят сутрин преди изгрев слънце извън града да се молят, извършва някакви обреди и пр. Във време на проповедите му, стоящите в първите редове (най-ревностни негови последователки), намятат върху си бели воали, за да символизират "божествената си чистота". В тези си проповеди Дънов проповядва, че Исус Христос не е Син Божи, а човек като него и че той сам може да бъде Христос. Логическо последствие от това са пръснатите от самите му последователи слухове, че той (Дънов) е "Божествен човек", втори "прероден Христос". И действително, неговата външност - облечен в дълга, черна дреха, коса дълга, подстригана близо до раменете му и не много дългата му брада, наподобяват фигурата на Христа, изобразена по иконите. Нещо повече, мълви се още, че той е български Разпутин и имал достъп в двореца и пр. - слухове, които могат да изложат зле престижа на двореца. На някои вдовици, жени на починали във войната герои, Дънов чрез спирити- чески сеанси вика духовете на мъжете им; на други обяснява, че мъжете им приживе не ги обичали и им изневерявали, поради което казаните жени се настройват зле против мъжете си и тяхната памет. Други по-фанатизирани и сантиментални последователи дотам се увличат от Дънов, че съвсем зарязват задълженията към себе си и семействата си.
Последователите на Дънов, наречени "дъновисти", броят в столицата 250-300 души, от които повечето жени. Между тях, за съжаление, има доста високопоставени дами и мъже.
Когато предприех дознанието, г-жа генерал Стоянова (съпруга на адютанта на Н.Ц.В.) поиска по телефона да не извиквам Дънов в градоначал- ството, понеже било унизително за него. Това, разбира се, не уважих и г-жа генерал Стоянова ми изказа съжалението си. Яви се след това лично при мене г-жа генерал Недялкова, която също се застъпи за Дънов и искаше да не се води никакво дознание по това.
Взимайки предвид горното, в съгласие с г-н столичния комендант, забраних на Дънов да държи публично проповедите си и му съставих акт за държаните досега събрания без разрешение.
От всичко изложено дотук се вижда, Господин Министре, че учението на Петър Дънов е една опасна религиозна секта, която се стреми да подбие християнството и да повърне обществото към езическите суеверия. С това учение ни се напомня едновремешната богомилска ерес, която стана причина за падането на М-то българско царство. Ето защо, аз съм на мнение да се разучи всестранно цялото учение и досегашната дейност на Петър Дънов от компетентните власти и ако действително се установи, че тя е една пакостна религиозна секта, да се вземат мерки навреме и се парализира по-нататъшното й разпространяване. На мнение съм още, докато стане това, Дънов да бъде интерниран в родния му град Варна.

Градоначалник (п.) Свинаров Секретар (п.) Пенов

Горният рапорт е изпратен на Радославов, тогава министър на Външните работи и Изповеданията и управляващ министерството на Вътрешните работи и Народното здраве. Той е написан въз основа на дознанието, извършено на 11 юли с. г. от съдебния инспектор при столичното градоначалство П. Нечелтов.
Градоначалникът вика Учителя и Го предупреди да не събира в двора на Петко Гумнеров Свои почитатели. Учителят му бе казал следното: "Ти не си страшен, защото ти си от нашите." А преди това градоначалникът бе Го заплашил, че може да Го тури в затвора. Другото, което е най-важно в случая е, че този господин Свинаров, градоначалник на столицата, заради корупция, мошеничество и злоупотреба с държавния си пост, бива съден и изпратен в затвора. След като излиза от затвора, нещо в него се превключва, той се променя и един ден отива при Учителя, иска прошка от Него, че поради неговия рапорт и неговата идея е изпратен на заточение във Варна. След като получава прошка от Учителя, става един от редовните слушатели в салона. Развръзката на този исторически случай Учителят споменава в една от беседите.
След като Учителят бе интерниран във Варна, министърът на просветата Стоян Омарчевски, който бе земеделец, проведе гонение срещу последователите на Учителя. Някои учители от София бяха изпратени да преподават в провинцията, което бе живо наказание за тях, а един учител дори уволниха дисциплинарно. Така че, атаките срещу Учителя не бяха беззъби и невинни.

Мария Тодорова

Учителят ни насърчаваше да учим и се радваше на нашите успехи в университета. А ние бяхме добри студенти. Когато завършихме, беше 1925 г. и тогава управляваше Александър Цанков, който беше направил преврат на 9.VI.1923 г. Той не обичаше Учителя и Неговите последователи. Под влияние на духовенството и под внушенията и подстрекателствата на някои военни, той издаде наредба, според която не се приемаше на държавна работа човек от Бялото Братство. Който даде декларация, че се отказва от идеите си, можеше да бъде приет.
В различни години са уволнени като дъновисти учителите Боян Боев, Паша Теодорова, Елена Хаджи Григорова, Елена Андреева.

Борис Николов

Запознах се с Елена Хаджи Григорова, която е родом от гр. Воден, Македония, а учителстваше в село Мърчаево, Софийско. През 1926 г. я уволнили оттам и я изпратили учителка в село Равна, Годечко. От Мърчаево я махнали, защото повлияла на седем души да станат въздържатели. Те били крайни пияници и всяка вечер гуляели в кръчмата на чичото на Симо Стоянов. Сред тях били Темелко Стефанов и Владо Руснака.
Престават да ходят на кръчмата да пият. И понеже вече се зарекли, пък по това време са хранели и свине, отказали се да заколят свинете и ги раздали на хората. Това се разчуло из цялото село - че учителката ги направила дъновисти. Тогава кръчмарят написал писмо до софийския владика Стефан, че учителката е дъновистка и въздейства на хората да не пият. Значи няма доход от тях - седем души, които работели по кариерите и вечерно време оставяли парите си на кръчмаря. При това положение той се чувства ощетен и се оплаква на владиката. Владиката, от своя страна, пише писмо до областния училищен инспектор Георгиев в София, че учителката Елена Хаджи Григорова е дъновистка и въздейства на хората да не пият, да не ядат месо и те станали дъновисти. Да се уволни учителката, защото не действа добре на селяните от селото. И я уволняват!

Пеню Ганев

Аз учителствах до края на 1935 г. в с. Макоцево, когато ме уволниха. Попът на селото разбрал за моите идеи. Той отишъл на Изгрева, срещнал някои от сестрите, попитал за мен и те му казали, че съм от Братството, дори ме похвалили. След това отишъл при владиката Стефан и разказал, че в селото има една учителка, която е дъновистка. Казал, че като човек и учителка е много добра, но пита как да постъпи с нея. Владиката му казал да не я гони, но щом е добра, да гледа да я приобщи към църквата. След това попът започна да ми предлага причастие. Няколко пъти ми предлагаше, аз все намирах различни начини да отложа. Понеже не вярвах в тези обряди, недостойно ми се виждаше да се причестя от страх. Попът тогава направил едно изложение до Министерството на просветата, в резултат на което последва моето уволнение. Дойде инспектор на ревизия за учебната ми работа, а също е взел и сведения за моята дейност като учителка извън учебната ми работа. Инспекторът ме попита ходя ли на Изгрева, когато отивам в София. Отговорих, че ходя. Впоследствие разбрах, че при ревизията се установило, че аз имам тези идеи, но не ги пропагандирам. Бях уволнена от царство България за противорелигиозни идеи, а сега комунистите след 1944 г. до 1986 г. ме гонят за религиозни идеи.

Елена Андреева

На гърба на оградата на Изгрева, на съседно място, по инициатива на духовенството бе построена кръчма. Тук вина имат старите братя: на гърба на салона имаше празно място, което трябваше да се закупи, както бе казал Учителят. Но не го закупуват и там бе направена кръчма. Дадоха я под наем на един груб, нахален човек, готов по най-малък повод да вдига скандали. Постави скарата си току до стената на салона, под стаичката на Учителя и цялата миризма от кебапчетата идваше на Изгрева. Сложи разни високото- ворители, пускаше шумна и неприятна музика до късно през нощта. Пиянски компании викаха, пееха, вдигаха скандали до късна нощ, че и побоища имаше. Учителят ни предаде нагледно един урок по търпение и самообладание. Това продължи година-две, но в кръчмата станало убийство и кражба, след което бе затворена. Полицията два пъти вика Учителя да Го разпитват, защото обвиняваха, че дъновистите са окрали и са извършили убийството.
Ето и протокол, който Учителят е писал на един от разпитите в Дирекцията на полицията:

ПРОТОКОЛ за разпит на свидетел София, 21 юли 1925 г.

Именувам се Петър К. Дънов от Варна, 60-годишен, неженен, българин, неосъждан, учител. Заявявам:
Моето учение е основано на три главни принципа: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. От тия принципи произтича, че е необходим пълен мир, пълно разбирателство между хората, братство и взаимопомощ за общото благо. Учението ми изключва всякакво насилие, изисква абсолютна чистота в мислите, чувствата и действията. Едно от най- съществените условия за всички последователи на това учение, е съвършената нравственост.
Ученикът на Божествената школа, за да може да възприема и приложи великите Истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно. Всяко нарушение на това условие е една важна спънка в развитието му. Той трябва да бъде изправен във всяко отношение, както към себе си, така и към другите, към обществото и държавата.
Аз препоръчвам зачитане на установените закони и наредби на властта. Всеки недостатък и несъвършенство в обществения и държавен строй, може да се изправи чрез самоусъвършенстване, понеже е казано: "Бъдете съвършени, както е съвършен Отец Ваш Небесен."
Църквата винаги трябва да бъде в пълно съгласие с Божествената Любов, Мъдрост и Истина.
С политика не се занимавам, защото тя не представлява за нас някаква цел. С политика се занимават само хората, които тепърва изучават живота. Аз само поучавам кое е разумното и доброто.
За да се схване Божествената Мъдрост и да се разбере Божествената Истина, изисква се знание за живота. Тия знания се преподават на ония, които желаят доброволно да се учат и напредват. Ако те са здрави умствено и морално, лесно схващат предаваните им уроци, в противен случай могат сами да се откажат от една работа, която не е по силите им.
Аз нито викам някого, нито принуждавам, нито задържам. В моето учение се прилага разумната свобода. Който дойде, няма да бъде изпъден, но и който желае да си отиде, няма да бъде задържан. Никому нищо не се налага. А на всички помагам по желанието им със съвети, упътвания и разумни лечебни средства, съобразно законите на разумната жива природа. И всичко това върша абсолютно безплатно. Бог, Комуто служа, промисля за моята прехрана и издръжка.
Предвид на горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против мене от когото и да било, са лишени от всякаква истинност и основание. Моето учение, изложено в повече от пет печатни тома, и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, нямат нужда от защита. Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват и животът им е общопризнат образец за подражание. Нищожните на брой изключения на застой в развитието си, се дължат на атавистични причини, т.е. множеството мои слушатели има един-два случая на душевно разколебаване и на морална поквара, това се дължи на самите тях от родителите им. Техният минал живот и сегашното им поведение ясно свидетелстват за това. Но те не са мои ученици, макар и да са се явили при мене. Друго няма какво да кажа.

П. К. Дънов

Веднъж дойдоха на Изгрева и връчиха на Учителя призовка за следствие. На следващия ден Той отиде в полицията, даде показания и се върна. Ето показанията:
2.XI.1937 г.
Да отговори на следните въпроси в най-големи подробности с оглед и в хармония с беседите Му, печатани в специални издания, а именно:
 
1. Относно официалното използване на държавата и църквата ни.
 
2. Относно държавата ни, относно организацията й, властите и законите в страната.
 
3. Относно правораздаването и съдийската колегия.
 
4. Относно обществения строй в страната.
 
5. Относно народната армия (българската армия).
 
6. Относно брака, семейството и морала в страната.
Отговорите на Учителя:
В природата съществуват три порядъка: идеален, реален и материален. Към първия спада: Бог, Природата и Човекът. Към втория спада: народ, държава и личност. Към третия спада: мозъчната, симпатичната нервна система, дихателната и храносмилателната система.
Религията представя вътрешните възможности на един народ, които имат връзка с Божествения свят. Следователно, религията е един отличен институт, който има за задача и цел да възпитава човешката личност - нейните чувства и постъпки, да го държи във връзка с Божественото в тоя свят, да обича Бога, ближните си и народа, да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал. Към тази българска религия и църква, която служи на своя народ за неговото повдигане и облагородяване - моята Любов към тях.
Българската държава е външната страна на българския народ. Тя съдържа всичките възможности, в които той може да се прояви. Държавата е един отличен институт, който спомага за външните и вътрешните условия на българския народ, да подобрят отношенията с всичките други държави и народи. Българската държава е едно благо за народа. И всички ония, които служат на нея, за да поставят ред и порядък, за да извоюват свободата на този народ, вършат една благородна работа.
Ние не поддържаме революциите. Ние поддържаме еволюцията - онзи Божествен процес, който повдига и подобрява живота на човечеството.
За съдийската колегия и органите на правосъдието ние имаме почитание, понеже такъв институт съществува и в природата, и в човека като съвест.
Всичките примери, които ние сме привеждали в своите лекции, имат за цел да уяснят какъв трябва да бъде човек и ония, на които говорим. Ние сме привеждали много похвални примери и за дълбокото съзнание на съдиите. Ние в нашите речи не сме имали никакъв смисъл да обидим това, което е добро, разумно, справедливо в съдийската колегия.
Относно обществения строй нашето желание е било винаги той да се подобрява без ненужни сътресения и всичко да става разумно.
Относно българската армия - тя е орган на държавата за запазване реда и порядъка в държавата. Каквото казваме за държавата, това включва и армията. За военните сме привеждали много добри примери.
Относно брака - този институт е най-старият в природата. Ние поддържаме еднобрачието и пълна семейна чистота: "В началото Бог създаде мъжки и женски пол." Поддържаме също, че във всяко семейство трябва да има две деца - брат и сестра. Семейството е образ каква трябва да бъде държавата, религията, народът. В семейството бащата представлява онзи, който царува, а майката, която отхранва и възпитава. Бащата и майката са образ на ония, които за в бъдеще ще управляват. Затова сме обръщали внимание на добрите бащи и майки, които представляват основа и строителите на бъдещето.
Никога не сме подбуждали никого към вражда и омраза към когото и да било. Всякога съм говорил за Любовта и за взаимните уважение и почитания.

4.XI.1937 г., София

В последния ден на събора през 1922 г. в Търново Учителят се беше приготвил и трябваше да си тръгваме към 10 часа сутринта. Но малко преди това Той се обърна към нас: "Идете си, аз ще дойда сам!" После седна под беседката, подпрян на чадъра, който почти всякога носеше със Себе си. До дома Му трябваше да Го придружат други хора, които искаха да Го почакаме. Но като разбрахме, че това не е по желанието на Учителя, си тръгнахме. Учителят остана сам под беседката. Повикал брат Ватев, който щеше да нощува в колибата и го предупредил: "Като дойдат, не се противи, отвори им навсякъде да разгледат." Братът не разбрал кои ще идват и защо така му говори Учителят, но след няколко минути видял, че войска огражда колибата. В двора влязъл офицер Харлаков с няколко войника и попитал: "Къде е Дънов?" Братята нищо не отговорили, а Учителят седял на мястото си. Офицерът грубо поискал да види тайната стаичка, за която поповете били разгласили, че там се вършат безобразни неща. Братята Ватев и Ковачев отворили стаичката, в която влизахме със свещен трепет само за молитва. Пред офицера се разкрила духовната мистична обстановка, подредена с изтънчен вкус. Осветена от седем кандила, които денонощно горяха, пред него сякаш засияла голямата величествена картина с образа на Бога. При тази гледка офицерът се почувствал недостоен да прекрачи прага. Надникнал от вратата, навел глава и излязъл. Приближил беседката, изправил се пред Учителя и Го попитал: "Ти кой си?" - "Аз съм Дънов." - му отговорил Учителят. "Ти си арестуван!" - Му рекъл офицерът и Го повел с войниците към казармата. Ние се бяхме прибрали, когато братята от колибата дотичаха изплашени и съобщиха: "Учителят е арестуван!" Костадин се облече набързо, повика брат Иван Деветаков и Костадин Петков и отидоха в казармата. Успели да влязат в канцеларията безпрепятствено и видели Учителя, седнал на едно кресло, а до Него братята Ковачев и Ватев. Костадин казал на адютант Харлаков: "Господин Дънов ми е гостенин и вие нямате право да Го арестувате." Какво друго са разговаряли, не зная, но Учителят и братята си дойдоха веднага. На другия ден някои от братята си заминаваха по домовете, понеже съборът беше свършил и идваха да се сбогуват с Учителя. Ние с Величка Ватева и Величка Стойчева бяхме приготвили хубав обяд за всички. Тъкмо бяхме насядали край масата и по обичая си казвахме молитвата, брат Деню Цанев дойде задъхан от бързане и предупреди: "Учителю, веднага трябва да си заминете от Търново, иначе ще Ви изпратят по етапен ред." Без да е взел една хапка от обеда, Учителят събра багажа Си и бързо се приготви за тръгване. Предаде ми тефтерчетата и други неща, които винаги носеше със Себе си и ми каза да Му ги върна, когато отново се срещнем. На тръгване аз и сестрите се разплакахме от притеснение. Учителят се изправи пред нас и ни запита: "Защо плачете? Запазете вътрешния си мир и за нищо на света не го нарушавайте и на парчета да ви късат!" След като Го изпратихме, никой вече нямаше желание да се храни. На другия ден разбрахме, че Учителят си е заминал за София спокоен и весел. Но оттогава правеше съборите в столицата и нямаше желание да идва в Търново.

Елена Иларионова

През 1923 г. се забранява съборът на Братството в Търново. В 1925 г. съборът стана отново в Търново. Беше голям събор, имаше повече от 1 000 души. Но после, под влияние на духовенството, търновските граждани се подписаха под една петиция срещу съборите и те бяха спрени. Учителят беше много недоволен и огорчен не само от свещениците, които Го гонеха, но и от гражданството в Търново. За този случай сподели: "Те се определиха срещу Бога и се подписаха. Техните подписи ще свидетелстват срещу тях."

Мария Тодорова

На връщане от Варна през юли 1926 г. с влака за София, Учителят е свален на гара Шумен по нареждане на варненския и преславски владика Симеон и откаран в участъка.
Годината 1927 е голяма за Братството. Беше построен салонът на Изгрева и през съборните дни Учителят даде "Пътят на ученика". Но тогава цялата общественост се настрои срещу Учителя. Някои решиха да преминат към действие. Беше създадена една организация "Родна защита", за да защитава България от комунисти, социалисти, анархисти и тем подобни. Към техните врагове бяха включени и дъновистите. След като се бяха справили с другите, решиха, че е време да се справят и с дъновистите. Събират се, въоръжават се със сопи и тенекии с газ и обграждат Изгрева да го запалят, като ще се промъкват към всяка барака и ще полеят газта по дървените стени на бараките и след това в уречен час да ги запалят.
Учителят разбира техните намерения и към 22.00 часа включва всички крушки в салона, пред салона и на поляната. Цяла нощ всичко наоколо е осветено. Братята и сестрите спят, а подпалвачите с тенекиите газ чакат в гората и се чудят какво ли събрание имат дъновистите през нощта, че светят. Чакат ги да си легнат, да угасят осветлението, за да дойдат и да ги запалят. Но осветлението не угаснало и след като чакали цяла нощ, сутринта си отишли.
Ядосани от чакането, решили да се отбият в най-близката кръчма и да угасят с вино и ракия яростта си. Като пийнали и им се развързали езиците, започнали да се оплакват от несполуката си. Хапнали и пийнали, накрая си отишли като оставили тенекиите с газ на кръчмаря. След известно време кръчмарят решил да ги продаде. Вижда един от нашите приятели от Изгрева и го пита: "Вие нали търсихте газ за газовите лампи и примуси?" Братът купува тенекиите и научава цялата история от кръчмаря за тенекиите и за подпалвачите. Занася тенекиите на Изгрева и приятелите месеци наред използваха газта за готвене. А със същата газ щяха да ни запалят и изгорят. Казаха на Учителя и Той отговори: "Ето ви един пример, когато голямото зло, Бог може да превърне в малко добро."

Борис Николов

През 1928 г. властта забранява събора в София и връща от гарата пристигащите братя и сестри.
През август 1929 г. аз и съпругът ми отидохме да видим Учителя. В събота следобед седяхме на скамейките до лешниците. Дойдоха някакви хора -военни и цивилни и с ненавист извикаха: "Да излезе Дънов!" Един брат им каза: "Кажете какво искате, аз ще ви отговоря." - "Не, да излезе Дънов, да му видим бялата брада." Учителят излезе, но такъв строг не Го видях вече. - "Какво искате?" Те запитаха: "На кого е мястото, гдето е застроен салонът?" Учителят каза само: "На Баучер" и затвори вратата. Влезе в салона и повече не излезе. Те побесняха от яд и почнаха да ругаят, да крещят, да говорят лоши думи, след което си заминаха. Разнесе се слух из Изгрева, че в неделя няма да има беседа, ще отидат на Витоша. А ние чакахме за беседа. Тъкмо си говорим със съпруга ми, ако няма беседа, по-добре да си заминем още тая вечер. Видяхме Учителя, целунахме Му ръка и Го попитахме: "Учителю, казаха ни, че няма да има беседа." - "Рекох, ще останете и за беседата." Дойде неделя сутринта, в целия Изгрев е чисто, хубаво, пеят "Росна капко, свят лазурен". Толкова красиво беше, на мен такова хубаво впечатление ми направи! Започна беседата и към средата пристигна една грамадна жена с табела на гърба "Жертва на Дънов", влезе и извика: "Какво го слушате тоя магесник!" Въобще, говори такива думи, че не искам да ги повтарям. Братя излязоха и й казват с добро: "Моля ви се, чакайте да свърши беседата. После говорете!" - "Не!" - тя кряска и я хванаха четирима братя, изхвърлиха я през тела. Тя вика: "Ще ми счупите крак!" - "Нищо ти няма." Но Учителят прекъсна беседата. Обядвахме, имаше концерт, обаче беше вече скърпено, не както бе в началото. Взехме си довиждане, целунахме ръка на Учителя, тръгнахме си. "Жертвата на Дънов" седи на пътеката между гората и салона и чака. Като минахме край нея, тя викна: "Хайде, идете сега продайте на баща си имота и го донесете на Дънов." Пък мъжът ми беше малко буйничък и вика: "Абе ти хубаво говориш, ама де да беше по-раншният Христо, да видиш как щях да те овършея. Ако продам на баща си имота и го донеса на Дънов, на тебе става ли ти нещо? Нищо - ни губиш, ни печелиш!" - и си отидохме.

Йорданка Колева (1910-1993)

Един месец преди да си замине Учителят, а Той си замина на 27.XII.1944 г., към 18,30 часа бяха дошли трима души от новата милиция на комунистическата власт с джип, който спря пред салона. Оказа се, че това са трима полковници. Те поискаха разговор с Него. Бяха приети от Учителя и водиха разговор до пианото в салона на Изгрева без никакви свидетели, около час и нещо.
Няколко дни преди да си замине Учителят, един от прокурорите на Народния съд казва на една наша сестра: "Взето е решение Учителят да бъде задържан." Сестрата и нейният другар, смутени от това, идват на Изгрева и казват това на свои близки.
Втори път дойдоха същите хора със същия джип, на 28.XII, когато Учителят си беше заминал и тялото Му бе положено на одъра за поклонение. Дойдоха полковниците, срещат брат Ради и питат: "Къде е Учителят Дънов?" Ради им казва: "Сега ще ви заведа при Него." Ради ги повежда в салона, където е положено тялото Му, а около Него са наредени приятелите и се прощават с Него. След като тримата оглеждат обстановката, един от полковниците казва: "Закъсняхме, Той се измъкна!" А те бяха дошли да Го арестуват и да Го дадат под съд. Тогава бе съставен Народен съд и Любомир Лулчев бе подсъдим в този съд. Лулчев беше съветник на царя и всички смятаха, че е действал по указание на Учителя.

Галилей Величков

Записки от беседите на Учителя

Българите не могат да се убедят в Силата Божия, Но ще се убедят! Ще се убедят, че там има други закони, които направляват нещата. Със спирането на събора тук (Търново, септември, 1923 г.), дойде земетресението в Япония. Една връзка има. Всякога, когато не се допусне една Божествена идея, в противоположната страна на физическия свят ще се появи известна реакция. Това показва, че цялото човечество е като един организъм. Може един ден да стане следното: в Америка да откажат свикването на събор и да дойде земетресение в България. Българите, които са в астралния свят, те сега треперят при земетресението в Япония. За да се намерят причините за земетресението в Япония, трябва да се види в Божествения свят. Българите ще бъдат викани на съд. Отсега българите ще са натясно. Българите са хора материалисти. Защо българите се отказаха от събора, има и други причини. Други същества са причина българите да не приемат събора. Причините са в държавата на черното братство. Цялото черно братство се подвежда под съд, понеже има доста углавни дела: разпнаха Христа, светиите избиха и пр, и ще ги осъдят. Ще вземат властта от тях, тяхното небе и тяхната земя, ще дойдат Белите братя с ново Небе и нова Земя. Сега светът се съди. Всеки ще отиде на своето място.
Властта и духовенството говорят, че съм самозванец. Самозванец никога не може да покаже пътя на хората към Бога. Аз ще имам две важни страници в моя живот: едната тъмна, черна, пълна с хули и лоши думи, защото съм се осмелил да кажа Истината в очите на хората; втората страница ще бъде светла, защото съм научил хората да любят Бога с всичкия си ум и с цялото си сърце.
Днес Светият синод взема мерки против мене, ще ме гонят. Какви мерки ще вземат? Чудни са те, с мене да се борят! Ще имат работа с Господа, а не с мене. Какво съм аз? Един човек, дошъл на Земята, щял да обърка умовете на всички българи. С какви сили разполагам аз? С пари ли, с власт ли разполагам? От какво имат да се плашат? Щом се страхуват от мене, значи зад гърба ми стои Великата Божия Любов, зад гърба ми стои Великата Божия Истина, Великата Божия Правда и Добродетел. Всички живи добродетели са зад гърба ми.
В сегашното общество, както тук, в България, се заражда една реакция. Вестникарите искат да противодействат, създават една реакция от една страна; от друга страна духовенството създава разни спънки, с които искат да спрат едно движение - туй движение да го спрат или най-малко да го опорочат. Ние знаем всичко, което се върши. Тия хора аз зная защо искат това. Те искат да отнемат спечелената енергия, те искат да се съсипе туй общество и те да опапат всичко и да станат наследници на тази енергия. Но няма да бъде това! Аз съм казал: нито пет пари няма да вземат, но ще платят голяма глоба, нищо няма да им дадем.
Отлъчили ме били от църквата! Това не е вярно, аз сам съм се отлъчил от всички лъжи и неправди, от всичко нечисто и користно.
В 1918 г. ме взеха и ме изпратиха във Варна. Казах им: "Ще претърпите един голям крах, какъвто никога не сте виждали!" Не стана ли така? Стана! Аз им казвам, че това Учение не е човешко, то е Божествено. Всеки народ, който е престъпил това Учение, добро не е видял. Евреите, които престъпиха това Учение, вече 2000 години се измъчват. В Русия не послушаха Толстой, не послушаха Йоан Кронщадски и дойде сегашното пречистване там. В Русия сега Господ говори. Болшевиките - това е Божественият глас. Когато хората не послушат Божия глас, в света започват да работят противоположни идеи, дохождат глад, мор, раздори. Православната църква в Русия трябваше да приложи Христовото Учение - "Не противи се злому". Нали Христос е казал: "Любете враговете си!" Болшевиките са тези врагове. "Не противи се злому." -така е казал нашият Учител. Не го казвам аз, това е казал Христос. Молете се за тези, които ви гонят, които ви правят пакост; молете се за тях. Да бъдем последователни в своите убеждения!
Тъй е писано в един Божествен закон: Когато един народ пренебрегне Великите Божествени закони, които са пратени за тях, такъв народ не може да напредне. И вие, като ученици на Окултната школа, ще кажете: "Какво трябва да правим?" - Ще бъдете положителни вътре в себе си. И ние, когато дойдем да застанем за Името Божие, там за нас има само едно мнение - Великият Божествен закон, и няма право ни един народ да го престъпи.
Французите, след като избиха хугенотите, какво получиха? Оттогава насам тяхната държава не се повдига. Рим, който изби християните, къде е сега? Евреите, които умъртвиха Христа, къде са сега, къде е тяхната държава? Няма народ, който да е извършил престъпление с Божиите избраници и да е спечелил нещо. Аз похвалявам българския народ, че не слуша духовенството. Той си има една здрава философия, понеже се държи за земята, а тази земя може да ражда, само когато дойде Божественото благословение.
Аз съм ваш приятел и искам да ви покажа начин как да живеете. Какво ме интересува друго? Нима мислите, че ще спечеля нещо? Откак съм в България, няма друг човек, против когото да са се казали толкова скверни работи! И още много епитети може да ми кажете, но това ни най-малко не ме смущава, защото аз съм един голям извор, който постоянно се чисти. Няма помия в този свят, която да може да ме опетни, защото зная начин как да се чистя. Да не мислите, че аз съм слаб, че не мога да се защитавам. Мога, но не с оръжие. Аз казвам: Имам други сили, съзнателни сили, с които мога да работя и да се защитавам. С мене има други хора, които могат да ми помагат, не само в България, но и в целия свят.
И сега българите мислят, че могат да се повдигнат против мен. Това, което аз говоря, са Божии думи, това са Божии закони. Ако те се опитат да нарушат Божиите закони, Господ ще ги заличи от лицето на Земята! Те казват: "Този човек е самозванец." Не, българите трябва да знаят, че каквото е отношението им към мен, такова ще бъде и отношението на външния свят спрямо тях. Ще кажете: "Как може това?" Ще ви кажа. Всеки, който се обявява против Божиите пратеници, се обявява срещу Бога, срещу Любовта. Любовта е вечен закон, тя няма минало,
т
я има вечно настояще и вечно бъдеще. И казва Христос: "Всички, които се обявяват против Мене, т.е. против Любовта, са крадци и разбойници." Българите мислят, че един човек може да създаде известно течение и да омотае хората. Това не може да бъде. Христос дойде, придоби около 500 милиона последователи. Заблуди ли ги Той? Не. Христовото Учение е Божествено. Значи Бог призовава хората. Щом е така, Христос, Който привлече толкова много хора, е дошъл от Бога.
Някои искат да ме изгонят от България, но казано ми е да говоря и аз ще говоря. Цялото човечество да се опълчи против мен, с цел да ме изпъди, няма да бъде в сила да ме мръдне на милиметър от мястото ми. Нека всички знаят това! Аз не съм дошъл на Земята да я напущам. Мога да стана и невидим, но тогава ще опитат друга сила.
Сега искат да ни изгонят. Казвам: Трябва да знаете, че зад нас е цялото Небе!
Ще има плодородие, докато съм аз в България. Като напусна България, пустиня ще стане като Палестина. И вие, учениците, като напуснете, тъй ще стане.
Аз искам да направя едно добро на българите, да им покажа как да намерят еликсира на живота, но сега вече нищо няма да им дам. Досега съм бил доста снизходителен към тях, бях готов да им покажа еликсира на живота, затова им говорих за Слънцето, но те вдигнаха цял въпрос за това, нарекоха ме какъв ли не, идолопоклонник, самозванец, ругаха ме и затова да правят каквото искат, повече не се интересувам от тях. Употребих близо 12 години да изследвам българската глава, но я намерих много дебела. В дебелата глава няма много ум. Това не е за докачане, а факт. Исках да напиша нещо върху тия изследвания, което щеше да ползва българите, това ще си остане за мене. И затова, колкото научни данни съм събрал, ще ги задържа за себе си, може на някои посветени да ги дам, те да ги използват. Още 2000 години има българинът да си блъска главата, докато узрее.
Сега в България искат да кажат, че това е една секта и искат да убедят и вас. Защо? Вие ще станете изменници на българския народ! Ако вие не сте ученици на тази Школа, вие сте изменници. И всички ги считам за изменници, които не са ученици на тази Школа. Не само изменници на българския народ, но изменници на човечеството, понеже спъват Великата Божествена енергия, която приготвя новия път на човечеството.
Ние не говорим в тъмно - елате и опитайте. Ние не казваме: "Вярвайте!", но "Елате и опитайте!" Ние не искаме такива заблуждения. Добре, ще бъдете смели и решителни. Ние ще завъртим колелото и като завъртим туй колело, всички вестникари в България ще скачат из въздуха нагоре и ние ще научим вестникарите какво да пишат в бъдеще. Тия вестникари ще направя да станат всички неврастеници, да не могат да спят, най-лошите болести ще дойдат отгоре им. Те знаят ли това? Няма да могат да ядат сладко. Да не мислят, че се играе шега с Бога! Те трябва да употребят своето перо за Истината! Нямам нищо против, когато някой вестник пише Истината. Но един вестникар да пише лъжа - това не му се прощава. Ни един свещеник, учител, майка или баща да говорят лъжа - това не им е простено.
Някой ме пита: "Защо побеляха косите ти?" - От вашите убийства. По силата на кармичния закон и аз съм замесен в тях. И вашите коси побеляха по същата причина. Всеки момент, когато стават престъпления, аз ги чувствам, вземам участие в страданията на хората. Виждам как се забива ножът в гърдите на някого, чувам как вика, плаче, моли се тоя човек, докато издъхне. Някъде убиват жена или дете. А тия с одеждите минават край страданията и казват: "Да пукнат тия от новото учение, които разрушават държавата!" Лошото е, че аз няма да пукна. Защо? Защото ще изкарам всичките дяволи от българите, от свещениците, от владиците. Няма да оставя в България нито един дявол!
Докато аз съм във физическо тяло на Земята, безопасен съм за съвременното общество, но лиша ли се от тялото си и остана със своите духовни и Божествени мисли, всичко ще се разруши, нищо не ще остане на Земята. Докато един отровен газ е затворен в някое шише, той е безопасен, но като излезе от шишето, всички ще опитат неговата сила. Такава е философията на живота. Не може да се унищожи един праведен човек! Евреите разпнаха Христа, но и до днес носят последствията на тази си постъпка. Японците преследваха посланика на Оомото - Онисабуро Дегучи, когото Бог изпрати, но големи нещастия ги сполетяха. Цяла Япония се разтърси от страшни земетресения. Отгоре им казват: "Няма да вдигате шум против Божиите посланици." Всеки народ, който се е опитал да се противопостави, не е видял добро.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...