Jump to content

РЕДАКТИРАНЕ И ПРОМЯНА НА ПИСАНИЯТА ОТ НОВИЯ ЗАВЕТ


Recommended Posts

РЕДАКТИРАНЕ И ПРОМЯНА НА ПИСАНИЯТА ОТ НОВИЯ ЗАВЕТ

През 330 г. императорът-езичник Диоклециан се заема да унищожи всички Писания на християните, до които може да се добере и така изчезват документите на църквата, най-малкото онези, които се намират в Рим. Когато Константин поръчва документите да бъдат изготвени отново, пазителите на канона имат възможност да преработят, редактират и напишат наново материалите така, както смятат за добре, в съответствие със своите възгледи. Тъкмо тогава вероятно са нанесени всички съществени поправки в Новия Завет.
От оцелелите пет хиляди ранни ръкописни екземпляра на Новия Завет няма нито един, който да е преди IV в. Новият Завет, какъвто го познаваме днес, е дело главно на автори и редактори от IV в. - все пазители на ортодоксалното християнство, които отстояват своите интереси.
Така например, в Библията са махнати различни книги, известни днес като апокрифи. Смята се, че някои са написани доста късно, през VI в.
Сред апокрифите е и Евангелието на Петър, екземпляр от което е намерен през 1886 г. в една долина в Горен Нил, макар че още през 180 г. го споменава епископът на Антиохия.
През декември 1945 г., докато търси мека и плодородна почва, един селянин от Наг Хамади в Горен Египет, изравя червена глинена делва. В нея има 13 старинни ръкописа - папируси или свитъци, подвързани с кожа, Селянинът и семейството му не си дават сметка колко ценна е находката и използват някои от свитъците за подпалка. Онова, което се запазва, привлича вниманието на специалистите. Един от ръкописите е изнесен нелегално от страната и е предложен на "черния" пазар. Част от него е получена от фондация "Карл Густав Юнг" - оказва се, че той съдържа прочутото днес Евангелие на Тома.
Междувременно през 1952 г. египетското правителство изземва от Наг Хамади останалите свитъци. Едва през 1961 г. се събира екип от специалисти от цял свят, които се заемат да препишат и преведат всички материали. През 1972 г. излиза първото фототипно издание, а през 1977 г. всички материали в английски превод са издадени в отделен сборник.
Свитъците от Наг Хамади представляват библейски текстове, най-често гностични по характер, които вероятно датират от края на IV в. и началото на V в. Всъщност, те са преписи на оригинали, които са още по-ранни. Някои от тях - Евангелие на Тома, Евангелие на Истината и Евангелие на египтяните, се споменават в трудовете на най-различни църковни отци - Климент Александрийски, Ириней и Ориген. Съвременните учени са установили, че някои, ако не и всички текстове в свитъците, са най-късно от 150 г. А един от тях съдържа материали, по-стари и от четирите Евангелия, включени в Новия Завет.
Като цяло, свитъците от Наг Хамади са безценен паметник за ранното християнство. Някои от документите в тях са не по-малко достоверни от самите Евангелия. Нещо повече, в тях се съдържат факти, които не могат да бъдат намерени никъде другаде. Първо, те не са били подложени на цензурата и редакцията на по-късните ортодокси в Рим. Второ, съставени са за египтяни, а не за римляни, т.е. не са изопачени и съобразени с вкуса на римските* управници. И накрая, те явно се осланят на информация от "първа ръка", на разказите на очевидци, например на евреите, избягали от Светите места, дори на лични познати и съмишленици на Исус, които описват случилото се, без да изопачават историческата истина.
Затова е обяснимо, че свитъците от Наг Хамади съдържат множество пасажи, от които ортодоксите биха настръхнали.
  • Thanks 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...