Jump to content

ПРОРОЧЕСТВА ЗА КОМУНИЗМА


Recommended Posts

ПРОРОЧЕСТВА ЗА КОМУНИЗМА

Спомени на ученици

По време на цялата Школа от 1922 г. до 1944 г., която бе открита на Изгрева от Всемировия Учител Беинса Дуно, както и десетки години преди това, българското духовенство, политически власти и общество хулеха непрекъснато Учителя, бълваха огън и жупел срещу Него, спираха съборите на Бялото Братство и воюваха срещу Него с всички непозволени средства. Тогава Учителят бе казал: "Вие искате аз да сляза от тази катедра и да не проповядвам Божието Слово. В момента, когато аз сляза, в България ще дойдат болшевиките." Точно така и стана.
Братята и сестрите разтревожени питаха Учителя какво ще правим като германците са навлезли в България. Учителят каза приблизително следното: "Нищо, нищо, да свикнем, че когато дойдат руснаците, да ни е по-леко!" Това беше пролетта на 1941 г.
На 23.Х.1940 г. Учителят казва: "Държавата ще ги експроприира богатствата на богатите. Така ще стане сега. Ще им вземе богатствата държавата. Ако ти един ден изкараш добре, и другите дни ще живееш добре. Да не мислиш да се осигуряваш за старини. Богатството е сняг; като дойде новият век, този сняг ще се стопи!" Много години преди това Учителят бе казал: "Любов се иска от всички. Защо да не отправите любовта си към всички хора? Защо да не дадете от благата си на другите? Сега е време доброволно да дадете всичко за Христа. Ако не го дадете доброволно, след 20-30 години ще го дадете. Тогава насила ще ви вземат всичко. Има още време да дадете доброволно, по закона на Любовта. Ако един богат не е давал от Любов, ще дойде държавата и ще му вземе всичкото богатство. Така ще стане сега."
След 9.IX.1944 г. дойдоха на власт комунистите и взеха богатствата, парите на всички, включително земята я одържавиха. Това трая от 1945 до 1990 г. - 45 години - така, както бе предсказал и определил Учителят.
Методи Константинов е при Учителя в село Мърчаево. Учителят му чете 20-та глава от Откровението на Йоана и му обяснява, че то съответства на сегашните времена. След това изважда едно малко, подвързано тефтерче и му показва, че то е писано преди 40 години, някъде около 1903 г. Учителят го разгръща и от избледнелите страници прочита следните думи: "От север 1944 г. ще дойдат руските войски. В България ще се смени строят." След това Учителят му показва една страница и Методи вижда, че там има някакви цифри и чертежи и с това разбира, че Втората световна война е астрологически и исторически предопределена. Методи пожелал Учителят да му прочете по-нататък нещо и от следващата страница. Но Той затворил тефтерчето и казал: "Не, ти ще го видиш!" Както Методи, така и ние бяхме свидетели на всичко това и го записахме, за да се знае, че това е било и е станало, когато Великият Учител бе на Земята между българите и славянството.

Борис Николов

В един личен разговор на Георги Драганов с Учителя през месец юни 1944 г., Георги чува от Учителя следното: "Идването на руските войски в България е предстоящо." А Георги възкликва: "В такъв случай много глави ще паднат." Учителят строго отговаря: "И на гората листата падат на есен, но на пролет излизат нови листа. Животът продължава."
Тези думи смутили много Георги Драганов и той не могъл да си обясни нищо. Учителят прочел мисления му въпрос и отговорил така: "Това ще им се случи, защото бившите управници не въведоха и една Паневритмия в училищата. Те работиха срещу този народ."

Борис Николов

На 8.IX.1944 г. в село Мърчаево Учителят ми каза, че може да се прибираме в София и че вече няма никаква опасност от бомбардировки. Той направи някои изказвания, които в момента ме доведоха в недоумение. Така например, между другото, Той каза: "Шумкарите слязоха от Балкана и пристигат в градовете и селата, народът ги посреща като герои тържествено. Също така затворниците разбиват затворите и сами излизат на свобода. На тяхно място влизат тия, които ги бяха затворили." Аз недоумявах на тези думи на Учителя, защото за мен тези неща още никъде не бяха се случили и явно, че дотогава не отговаряха на действителността. Всичко това, което каза Учителят, обаче стана след това, след 9.IX.1944 г.

Тодор Божков,

Учителят се бе завърнал от Мърчаево на Изгрева. Бяха дошли съветските войски в България и комунистите взеха властта. Идваше нова епоха, за която ние изобщо не предполагахме. Когато влязохме в тази епоха, тогава си припомняхме думите на Учителя за нея, казани 20 години преди това.
Когато комунистите взеха властта и се смени общественият строй, Учителят в Мърчаево каза следното: "Няма кандидати в Невидимия свят, които да застанат начело на управлението на тази страна, освен комунистите. Защо ли? Защото онези, другите духове, които отказват, много добре знаят закона за кармата и не искат да си петнят ръцете с кръв. А комунистите не го знаят този закон и затова се натискат да управляват."
Когато се съобщи по радиото, че се е образувал "Отечествен фронт" от опозицията, включително и комунистите срещу регентството, то Учителят каза: "И горе в Невидимия свят се образува Отечествен фронт. И на никого не е позволено да върши убийства в името на този Отечествен фронт. Ако искате да ги накажете, изпратете ги да работят и с труд да изкарват хляба си. Те бяха пуснати долу и обещаха, че няма да проливат никаква кръв за разплата, а ще ги изпратят само да работят и с труд да изкарват хляба си. Но те не удържаха обещанието си и затова ще отговарят." Ние бяхме свидетели, че те направиха противното на своето обещание.
"Те обещаха горе в Невидимия свят да не гонят Бялото Братство, но не удържаха на думата си и затова ще бъдат отговорни и ще носят последствията." Това го каза Учителят две седмици преди да си замине. А ние следващите тридесет години го проверявахме. А вие, следващото поколение, следващите тридесет години също ще го проверявате. И накрая ще се убедите, че думата на Учителя на две не става. Думата на Учителя е решение на Бога!

Мария Тодорова

Комунистите отначало придобиха голяма сила, защото тя бе им дадена от Невидимия свят. Движеха се със сила и власт и още от самото начало прокламираха, че ще променят света. Казаха на Учителя, а Той продума: "Комунистите днес са пияни от власт, но не могат да знаят това. Затова ще направят големи поразии, но когато отрезнеят, ще трябва да си платят за разрушението."

Борис Николов

Отивам при Учителя и Му казвам: "Учителю, дойдоха комунистите на власт и ще бъдем вече свободни и няма да ни преследват, както досега различни правителства и власти." Учителят се обърна и каза: "Идват много тежки дни за българската интелигенция. Те, комунистите, ще ви сложат катинар на устата и ще ви кажат, че сте свободни."

Галилей Величков

Сава Калименов издаваше вестник "Братство" и взе дейно участие в братския живот в провинцията. Но той клонеше наляво със своите убеждения и търсеше разрешение на всички въпроси в една външна реформа и промяна в живота на хората. Неговите статии във вестник "Братство" след идването на руснаците в България, бяха възторжен отглас на един високо идеен живот и неговата потребност за промяна в живота на хората. Какво бе голямото му разочарование само след няколко години, когато му отнеха печатницата и сложиха катинар на неговото издателство. Дойде при нас и каза: "Сбъднаха се думите на Учителя. Навремето Учителят каза така: "Свободата не се носи на дулото на оръжията и не се закичва като китки върху дулата на пушките. Свободата се посява като житено зърно в душите на хората." Аз смятах, че руснаците носят свобода и обединение на славянството. А те ни сложиха катинар на издателството и катинар на устата. Точно така чух да казва Учителят: "Ще дойдат комунистите, ще ви сложат катинар на устата и ще ви кажат, че сте свободни."

Борис Николов

Композиторът Лазар Опев бил с една група приятели при Учителя. Един от групата запитал: "Учителю, какво следва да става в новата епоха, която иде и за която ние говорим?"
Учителят казал строго: "Сега идва една нова власт. Идва такава власт, че който й се противопостави, с костите си ще заплати."
Всички замръзнали от уплаха. След броени месеци идват комунистите на власт и стана точно това, което бе казано. Хиляди положиха костите си в земята за това, че се опитваха да се противопоставят на комунистическата власт.

Георги Събев

Няколко месеца след 9.IX.1944 г. комунистите почнаха да въздават възмездие на своите политически противници. Някои бяха недоволни от това и отидоха да питат Учителя кога ще си отидат комунистите от власт. Отговори им: "Те едва сега дойдоха, а вие питате кога ще си идат."
Друг Го запитва: "Учителю, защо комунистите като поздравяват, стискат юмруци и вдигат ръка?" - "Като вдигат юмруци, показват как ще ви изстискат като лимони." Трети запитват: "Учителю, как може такива прости хора да ни управляват! Комунизмът ще разруши всичко." Учителят отговаря: "Нали знаете, че когато някой иска да построи нова къща, трябва най-напред да разруши старата. После викат бедните, гладните, простите, циганите и те развалят като трошат и грабят. А след това идват инженерите и те почват да правят плановете, как да построят новата къща. Това представлява светът сега. Най-напред ще се разруши всичко. Ще огладнеете и ще осиромашее- те. И след това ще дойдат инженерите, техниците, които ще построят новия свят, но за това се иска време. Те ще извикат онези, които ще изкопаят основите, после ще извикат зидарите, които ще иззидат къщата, после ще извикат дърводелците и постепенно ще извикат всички останали, които ще участват в строежа на къщата. Така дълго, дълго ще се строи новият свят, но в него ще вземат участие всички."
Веднъж Учителят и Методий Шивачев излизат от дома на Гумнерови, за да направят своята редовна разходка до мястото на Ваучер. Къщата, в която живее Учителят, е била къща-близнак, като от другата страна е живеела баба Парашкева със своите деца. Синът й Георги Димитров по същото време излиза на улицата. Той поздравил Учителя и тримата тръгват заедно. Отначало говорят за обикновени работи, но по едно време Георги Димитров се обърнал към Учителя: "Г-н Дънов, ние с Вас се борим все за благото на тоя народ. Кажете ми, ще дойде ли комунизмът в България?" Учителят му отговорил: "Ние се борим по различни начини. Аз - с Любовта, а вие - с насилие. Комунизмът ще дойде в България, но ще бъде "недоносче". След това Учителят се обърнал към Методий: "Кажи, Методий, кога ще дойде комунизмът в България?" - "Аз мисля, Учителю, че до 2100 година ще дойде." Тогава Учителят добавил: "До 2200 година ще настане истинският комунизъм, тогава няма да има граници и хората ще пътуват накъдето си искат без визи. Ще работят по 2-3 часа на ден, а другото време ще употребяват за културни нужди." Така завършил този разговор. А ние проверихме от 1945 г. до 1990 г. думите на Учителя за родилото се "недоносче". Излезе наистина такова.

Юрданка Жекова

Режимът се беше сменил и комунистите заздравяваха властта си. Учителят се беше върнал от Мърчаево и беше дошъл да се изкъпе в банята в малкия ни дом на ул. "Симеоновско шосе" 14. На Изгрева бяха преградили нещо като баня, но тя беше много мизерна. А нашата се палеше с огън, затопляше се казанче с вода, имаше душ за топла и студена вода. Бяхме приготвили едно помещение три на три метра за баня. След като се изкъпа, Учителят дойде при нас, почерпихме Го с чай и курабии. Разговорът се въртеше около тези бурни години, пълни с неизвестност, след като бяха дошли комунистите на власт. Учителят ме погледна и каза: "Те, комунистите, не знаят да управляват. Те и да искат, не могат да управляват, защото нямат знание. Досега 8000 години те са чакали в Невидимия свят да бъдат пуснати на Земята. Ние ги пуснахме, но те нямат знание. Трябва да мине много дълго време, докато се научат." Това което ни каза, ни смая, защото през този период Учителят се беше облякъл в мълчание. Защо ли? - Защото имаше случаи, когато приятели идваха при Учителя и Го поздравяваха с вдигната дясна ръка, свита в юмрук. Това беше емблемата на комунистите. Тогава и те, като поздравяваха Учителя така, показваха, че одобряват новата промяна, като мислеха, че комунистите са техни братовчеди по идеи. Учителят гледаше и нищо не казваше. По-късно разбрахме това мълчание. Ние си имахме поздрав с вдигната дясна ръка до нивото на дясното ухо с длан напред, като казвахме част от формулите на Пентаграма, защото човек е жив Пентаграм, а тия приятели идваха и вдигаха дясна ръка в юмрук за поздрав. Да се чудиш ли, или да плачеш! А Учителят мълчи. Какво невежество и каква простотия! Или с една дума: кой какъвто си беше, такъв си и остана. След това ние наблюдавахме всички онези приятели, които бяха с леви и комунистически идеи, как времето ги накара да се определят. Едни станаха действащи комунисти, други се отказаха, трети се прикриваха, четвърти ни предаваха, пети ни съчувстваха и така нататък. Ние трябваше да мълчим и да понасяме всичко това. Трябваше да измине време, докато комунистите се научат да управляват. Изминаха тридесет години и още не са се научили. Кога ще се научат, това само Учителят може да каже, но знам това, че Той каза: "В бъдеще комунистите ще се коригират." Аз може да не го дочакам, но едно следващо поколение ще се убеди в думите на Учителя. А как ще се коригират, само Бог знае!

Мария Тодорова

Когато веднъж казахме на Учителя, че новата власт ни вика да излезем на бригада и да работим безплатно, Учителят се засмя и каза: "Те, комунистите, ще ви научат на работа." След години, когато редовно ежегодно отивахме на селскостопански бригади, винаги си спомнях тези думи на Учителя. Беше започнала една нова епоха. Тази епоха още в самото начало на Школата, Той я бе нарекъл "Епоха на труда".
По време на Втората световна война след като Червената армия на СССР навлезе в Германия, брат Ватев казал на Учителя, че няма на кого да продаваме гроздето от лозята, а Учителят се изправил и с жест отговорил: "Отсега нататък всичко ще отива за Русия!" След 9.IX.1944 г. това се сбъдна.

Марийка Марашлиева

Стоил Стефанов бе секретар на Ал. Стамболийски и идеен земеделец. Беше заклет враг на монархията и на трона и се бе обявил за република, за което бе хвърлен в затвора от цар Борис III. Там лежа 10 години без да е продумал нито една дума. Голям характер и голяма сила се изисква за това! Боян Боев му е приятел и бе му изпращал беседи от Учителя в затвора. В онези времена се позволяваше там да се изпраща литература, която не е насочена срещу властта. Той започнал да чете беседи и в затвора приема Учението. Поддържал е връзка с Боян Боев чрез писма, но официално криел, че е станал последовател на Учението, защото е бил политическа личност и като такава е бил много известен като противник на царя. Затова не е желаел да навреди на Учението на Учителя, като официално се признае за Негов последовател. Беше предан последовател, което е много важно. Той имаше послушание към Учителя.
Стоил Стефанов бе извикан при Учителя. Учителят го изпрати при министър Багрянов, за да вземе правителството друга линия и да не се избиват шумкарите. А това бяха комунистите, излезли в горите на въоръжена борба, като смятаха, че с това подпомагат Съветска Русия, която воюваше с Германия. Но военните бяха настроени срещу шумкарите и искаха да ги избият до крак. И щяха да ги избият, защото силата и оръжието бяха на тяхна страна. Стоил се среща и разговаря с Багрянов. Тогава Багрянов, който бе под влияние на Стефанов, защото му беше главната опора, смекчи политическата линия срещу шумкарите. Стоил Стефанов бе пристъпил на Изгрева като ученик на Учителя. Така чрез него Учителят спаси шумкарите от пълна ликвидация. А военните бяха решили на всяка цена да ги избият. Дойде 9.IX.1944 г. Тогава шумкарите бяха наречени "партизани" по руски образец. И тези партизани, които дължаха живота си на Стоил Стефанов, после го пратиха в затвора като техен най-голям враг. Интересна развръзка, нали? Преживя много години в затвора, после се разболя, беше немощен и слаб и накрая, като безопасен за властта, бе пуснат. В затвора той започнал да пише спомени. Комунистите знаеха, че пише и затова го бяха пуснали. Той ги написа, а те после ги прибраха, за да си проверят как са били нещата по онези години, които бяха забравили нарочно. Та Учителят веднъж спаси евреите, втори път спаси комунистите, които бяха излезли като шумкари по горите. Така седят нещата. Това е Истината.
Стоил Стефанов беше политик до мозъка на костите си. Като земеделец и републиканец бе хвърлен в затвора и бе пуснат, чак когато умря цар Борис и управлението бе от трима регенти на невръстния цар Симеон. Той имаше връзки с военните кръгове, с политически лидери. Притежаваше власт в себе си и над другите и имаше възможности да извърши политическа промяна още през 1943 г. Обаче Учителят го спря. Дойде при Учителя, изложи Му плана си, като каза, че войската е с него и искаше само една дума от Учителя, за да свали регентството и правителството за една нощ. Искаше да свали царската власт и да направи от България република. Но Учителят му каза: "Не! Слугите ще направят това. Оставете слугите да направят това!" И слугите го направиха, след като дойдоха на власт. Учителят нарече комунистите "слуги". Не позволи други да го направят. Руснаците влязоха в България, смениха властта и наложиха тяхната комунистическа власт. Учителят бе казал: "Идва власт и всеки, който й се противопостави, ще положи костите си." И така стана. Свидетели бяхме на това. За тях нямаше съюзници, сподвижници и съидейници. За тях имаше или врагове, или комунисти. За тях беше важна властта.
Последните години Учителят каза: "Не критикувайте комунистите. Те сами ще се коригират. Животът ще ги коригира." Ето така Стоил Стефанов прекара десет години в затвора, когато управляваше цар Борис. После, когато дойдоха да управляват "слугите", според думите на Учителя, те също го хвърлиха в затвора и той там престоя не малко години. А което е най-интересното, комунистите, след като взеха властта, изнесоха един лозунг пред българския народ, че те са "Слуги на народа". Значи те бяха дошли според тях да слугуват на народа, а не да го управляват, по същия начин, както по царско време. Значи думите на Учителя се сбъднаха. Слугите трябваше да извършат онова, което им бе наредено да го извършат, но те извършиха и други неща, за които не бе им наредено и нямаха кредит от Небето да го сторят. И за това ще отговарят. А вие ще проверите как ще отговарят.
Всяка сутрин Стоил Стефанов в затвора е казвал една малка молитва: "Господи, направи така, да ме забравят враговете ми!" Това е била много кратка, но важна молитва. Особено когато отново е хвърлен в затвора и то вече от комунистите, които дойдоха "да бъдат слуги на народа".
Няма по-драматична история на един политически мъж от тази на Стоил Стефанов. Ако след време се открият спомените му и се издадат, тогава българският народ ще научи и разбере какво значи човек да се жертва за една идея. И тогава ще разбере този народ, че идеите са живи и светът, в който живеят тези идеи, е жив свят и много no-реален от този на Земята.

Борис Николов

Имахме един приятел Георги Патников. Той не е от Братството, а ни симпатизираше. Решил един ден да отиде при Учителя. Но Учителят три дни не го приема. На четвъртия ден наново отива и си рекъл, че ако и днес не го приеме Учителят, то следобед заминава за Петрич. Като отишъл на четвъртия ден на Изгрева, Учителят сам го посреща пред салона. Патников Го запитва: "Учителю, тия комунистите много напреднаха. Уж са безбожници, а пък много напреднаха. Преминаха през Румъния и България, преминаха през Сърбия и ще прекосят цяла Европа. Как стана така, че уж са безбожници, пък дойде Силата у тях?" Учителят го изслушва и му казва: "Рекох, те, комунистите, са сега като една бъчва, стегната отвън с обръчи. Ама като му дойде времето, като грейне слънцето, ще паднат обръчите - бъчвата ще се разсъхне и те сами ще паднат и сами ще се ликвидират. Ама първо трябва да се изпие бъчвата, що има у нея." Върна се Георги в Петрич и ни разказа за бъчвата. Всички я запомнихме тая случка. През тези 45 години комунистите все управляват, защото бъчвата е пълна и обръчите я стягат. Но бъчвата се изпразни, накрая тя се разсъхна, обръчите сами паднаха, ребрата от бъчвата паднаха и се сбъднаха думите на Учителя, че "те сами ще паднат". Дойде 1990 г. и Съветската империя сама се разруши отвътре. Силата, що я крепеше, се оттегли и изчезна. А като няма Сила, нищо не става. Това го видяха всички.
Мене ме викат Крумчо Божинов от Петрич. А вие ще знаете, че аз съм този Крумчо, дето ви разказах приказката за бъчвата, що била 45 години пълна и чак накрая се разсъхнала, за да се сбъднат думите на Учителя. Аз останах до края, за да видя как тази приказка за бъчвата излезе вярна и трябваше тази приказка някому да я разкажа. Събитията се завъртат, за да се изпълни всичко онова, що е изрекъл Учителят пред человеците за съдбините на света.

Крум Божинов

Записки от беседите на Учителя

Аз разглеждам болшевизма идейно и го наричам "религия на труда".
В съвременния век кой е дал повече жертви от комунистите? Даже първите християни не са дали толкова жертви, колкото комунистите. Ще каже някой, че тези жертви са глупави. Не, не са глупави. Всеки човек, който може да се жертва за благото на човечеството, е на прав път, даже и да има някои заблуждения в разбиранията си.
Комунизмът е религия, защото има мъченици. Християнският комунизъм ще управлява света.
Някой казва: "Аз съм комунист." Комунизмът е учение за братството, затова всеки комунист трябва да воюва за правата на своите братя, да ги повдига, да ги облагородява.
Може ли да се оправи обществото? Как ще се оправи то? Някои мислят, че болшевиците ще оправят света. Те ще го объркат, но няма да го оправят. Там, дето има убиване и бесене, животът не може да се оправи. Болшевиците са незаконните деца на аристократите и царете. Това незаконно дете казва на баща си: "Ти ме изостави, пусна ме в света да скитам, от всички гонен и хулен. Намерих те вече и ще ти отмъстя за злото, което ми направи." Днес турят ръка на собствеността, без да се замислят какво всъщност е собственост. Собственост е само онова, което носим в себе си. На тая собственост никой не може да посегне. Земята не принадлежи на никого. Никой не може да я владее. Тя е условие, средство, общо достояние на всички.
И днес, в името на това учение колят, бесят, затварят. От такъв комунизъм не разбирам! Застрелването, бесенето, затварянето са дяволски, а не Божествени постъпки. Тогава как може тези хора да преследват такава Божествена идея, а да постъпват по дяволски? Това е, защото те, като искат да прокарат своите идеи с насилие, вървят по кривия, а не по Божествения път.
Комунизмът ще залее света. Молете се да мине най-напред през Франция и други страни, най-после да стигне до България, защото, където дойде най- късно, там ще бъде по-рафиниран, с най-малко жертви.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...