Jump to content

ЕДНА НЕИЗПЪЛНЕНА ЗАДАЧА


Recommended Posts

ЕДНА НЕИЗПЪЛНЕНА ЗАДАЧА

Спомени на ученици

На Рила една нощ се разви голяма буря, ама такава страшна буря, че счупи кола на палатката на Учителя. А Неговата палатка беше по образец на турска палатка, с конусовидна форма и с много дебел и як централен кол. Бурята беше толкова силна, че счупи кола на две и на много братя и сестри събори палатките. Сутринта Учителят каза: "Знаете ли защо се яви тази буря? Тя се яви, защото вие се карате тука. Какво има да делите и защо? Това ли е Братството - да се карате? Вие трябва да се отнасяте с любов, с благост един към друг, а не да се ненавиждате и мразите. Затова дойде тази буря нощес. И най-важното: моята палатка беше най-здрава, с най-здрав кол, а се счупи и той, защото аз съм виновен, че съм ви довел тука."
През 1944 г. Учителят е в Мърчаево. Веднъж излиза от стаята си, отива на верандата и търси някой от братята или сестрите, за да му предаде нещо. В ръцете си държи опакован пакет. В този момент, за най-голяма изненада, в дома на брат Темелко няма жива душа. Всички са се разпилели по своя работа - дори и онези сестри като Теофана Савова, Мария Савова и др., които непрекъснато висяха пред вратата на Учителя. В този момент около Учителя няма никой. Тогава Той слиза в мазето, носейки пакета. Там намира сестра Юрданка Жекова, която чисти някакви продукти за храна. По това време тя се грижеше за приготвянето на храната и всеки ден готвеше за 20-30 човека. Учителят се обръща към нея: "Рекох, сестрата да дойде при мен, за да й предам едни неща." - "Идвам, Учителю" - казва Юрданка, но продължава да почиства продуктите. За нея е по-важно в този момент да приготви храната, защото наближава обед, а онова, което Учителят има да й даде, Той ще й го даде, след като тя си свърши работата - така мисли Юрданка в този момент. Учителят през това време я чака. Накрая, след като си свършва работата, Юрданка отива при Учителя и Му казва: "Учителю, дойдох да ми предадете онези работи." Учителят е строг и мълчи. Юрданка повтаря думите си. Учителят отсича: "Българският народ не заслужава тези Откровения на Бога и аз току-що ги изгорих в печката!" - "Ама аз, Учителю, исках да свърша моята работа" - оправдава се Юрданка. - "Да, българският народ иска първо да свърши своята работа и ако му остане време, тогава ще умува дали да изпълни Волята на Бога. Затова те не заслужават и аз изгорих всичко." Учителят отваря вратичката на печката и там се виждат овъглени листа на тефтерчета. Юрданка излиза и след това ни разказа какво се бе случило.
Ето това бе трагедията на българския народ и на всички братя и сестри, които бяха край Учителя. Непоправима! Тази трагедия започваше с невежеството и завършваше със своеволието, непослушанието и безотговорността. И ако българският народ, човечеството и учениците на тази Школа се лишиха от скрижалите на Бога, то причината не бе в Юрданка, а в това, че в този момент българският народ, учениците изпратиха своето невежество да бъде представител пред Великия Учител. Всеки от нас правеше, каквото си иска.
Затова се развиха събитията по този начин. Ще приведа някои мисли от томчето "Начало на Мъдростта":
"Мнозина от вас казват: "Ние сме окултни ученици, имаме право да мислим и чувстваме, както разбираме." - Нямате право да мислите, както искате. Ще мислите, ще чувствате и ще постъпвате като мене! Защо? Аз ви посочвам Пътя, Който води в Царството Божие. Ако искате да влезете в Царството Божие, ще следвате този път! Ако не искате, свободни сте да мислите, да чувствате и да постъпвате, както искате. Помнете: Който не иска да изпълни Волята Божия, ще бъде вън от Царството Божие! Законът е строг и безпощаден!"
При една среща на Начо Петров с Учителя в последните Му дни, Учителят казал: "Причината за моето заминаване ще намерите в беседата ми от 1 юни 1932 г." В тази беседа четем: "Ще кажете, че се трудите. За кого се трудите? - За себе си. Какво сте направили за Господа? Какво сте направили за мене? Аз не искам да ми правите паметници, не искам да правите църква на мое име - нищо не искам от българите. Достатъчно е това, което се прави в Името на Бога и Христа. Бог не обича лъжата."
По онова време, освен непослушанието на учениците към Учителя, мнозина не знаеха какво представлява Бялото Братство и на какви закони се основава То. Всеки смяташе, че може да взима собствено решение и да прави, каквото си иска. Резултатът от тези своеволия ние го проверихме като преминахме през страдания, мъчения и пред очите ни се разруши онова, което бяхме изградили.

Мария Тодорова

Често, като говореше и сваляше Своето Слово от Божествения свят, Учителят се спираше и казваше: "Изпейте ми някоя песен от братските песни!" Той търсеше с поглед някой да стане и да изпее. Но никой не ставаше. А имаше и певци - музикално образовани, с хубав глас, но не смееха, да не би да се изложат пред останалите или да станат предмет на приказки и одумвания. А тези неща ги имаше и затова рядко някой ще се престраши да изпее нещо пред всички. А когато имаше концерти, те се подготвяха и пееха с много трепет, вълнение и разбира се, с известен страх. Защо бе това, аз не можах да разбера. Имат глас, могат да пеят и Великият Миров Учител ги умолява да изпеят не кои да е песни, а онези, които бе дал и онези, които се причисляваха към братските песни. Та това бе цяло благословение - да пееш по молба на Учителя! И досега не мога да си отговоря на този въпрос. Накрая някой се престрашаваше след известно подканване, но то ставаше измолено, измъчено и не носеше в себе си онзи изблик на вдъхновение, който имаше при общото изпяване от всички на дадена от Учителя песен.
Бяхме се върнали от Мърчаево през есента на 1944 г. Учителят бе на Изгрева и всички, които бяхме около Него, подразбирахме, че нещо ще става, но не допускахме, че Учителят е решил да си заминава. Усетихме, че здравето Му е разклатено в Мърчаево, но не допускахме каквато и да е мисъл, че ще ни предстои раздяла с Него. Бяхме в клас, в салона. Учителят отново каза: "Изпейте ми някоя песен от братските песни!" Отново неловка тишина. Мълчим всички.
Учителят ни огледа с голяма, неподозирана от нас тъга. Ние потреперихме от силата на тази тъга. Накрая вдигна поглед, впери го в нас и каза: "Рекох, аз съм говорил толкова години в България, дайте ми един образец, от вас да бъде Човекът, който аз исках и съм искал да създам." Ние потръпнахме от упрека Му, но видяхме онова, което Той ни изнесе чрез Словото Си и това, което ние представлявахме, седнали пред Него, като величини, които са несъизмерими; неща, които се разминават по време и пространство. Пред нас стоеше бездната на следващите векове, през които трябва да направим онова, което не можахме да направим сега, пред нозете на Мировия Учител.
Дълго време Той мълча. Гледа ни дълго, оглеждаше ни и накрая изрече най-горестните слова, които съм чувал някога: "Е, рекох, това може да излезе от вас." И разтвори леко напред длани. Ръцете Му леко потреперваха от напредващото влошено състояние на здравето Му. Значи, каквито сме - такива сме. Значи, няма образец. Каквито сме - такива сме. Беше тъжно за Учителя и плачевно за нас да видим толкова тъга у Него, заради нашето непослушание. А послушанието на ученика към Учителя е първата връзка между човешката душа и Божествения Дух.
Ние от нас не можахме да създадем и съградим образци. Това бе най- голямата пречка Учението да се разпространи сред българския народ. Народът търсеше образци, защото знаеше от вековен опит, че всяко нещо трябва да се види, опита и пипне. И ако бе видял тези образци у нас, по друг начин би се отнесъл към Словото и Делото на Учителя.

Пеню Ганев

Записки от беседите на Учителя

Питате: "Учителю, Вашите коси са прошарени, на възраст сте, а ние сме млади, неуки, невежи. Кога ще усвоим Вашето Учение, за да приемем силата, която то носи? Кога ще станем силни, влиятелни, за да тръгне народът след нас?" - Дайте ми прилежни ученици, които да учат, да прилагат. Ако трябва време, и сто, и повече години да остана на Земята, в моя власт е да продължа живота си. Дайте ми ученици!
В миналото Архимед е казал: "Дайте ми опорна точка и с лост ще изместя орбитата на Земята!" Аз пък казвам като Архимед: Дайте ми опорна точка и аз ще изместя с моя лост орбитата на живота. Опорната точка - това сте вие, учениците, а лостът е моето Учение!
Някой казва: "Аз си мога и без учител." - Можеш, но ако отиваш до село Драгалевци. Отиваш ли обаче до връх Мон Блан или до Хималаите да отидеш, трябва Учител, и то първокласен. Колкото детето може да се роди без майка, толкова ученикът може да отиде при Бога без Учител.
Като ви наблюдавам, виждам, че някои идват при мен с единствената цел да им разкрия известни тайни. Хиляди години още ще стоят при мене, няма да им открия нищо. Защо? - Защото още не са готови за това знание.
Някои сестри и братя не прилагат. Аз даже някой път съжалявам, че почнах духовна работа в България. Много братя и сестри са отдадени напълно на уреждане на материалните си, лични работи и не живеят идеен живот. Тези, които живеят и не прилагат новите идеи, не са в Братството. Задачата ти е да прилагаш в мълчание, това е всичко. Прилагайте Божествените закони и не се съмнявайте в тях!
Всичко това, което съставлява ядката на тоя български народ, трябва да се привлече. Не са много, но тая ядка е същината на народа. Те са българите. Тая ядка всичко друго може да образува и трябва да се образуват групи: по един, по двама, да имат метод в тяхната работа.
Духът иска да бъдете свободни всички, но свободата ви да не става съблазън, а нашите постъпки да служат за Слава Божия. Затова вие представяте сърцето на тоя народ, който е тялото, а вие сте душата. Душата никога не може да мрази тялото.
Сега бих желал да не съм ви говорил това нещо, което ви говорих. За мене щеше да бъде по-добре, ако съзнанието ви беше пробудено, но не е будно. Досега аз съм слушал толкова отрицателни мнения, слушал съм и съм търпял неща, които не обичам. Аз съм човек, който обичам абсолютната чистота. Толкова години как аз търпя това. Най-първо, храната, хлябът, който вие правите, не е както трябва. Вашите мисли и чувства не са чисти и са предизвикали големи пакости. Не е въпросът, че аз трябва и мога да търпя, но това не е добро за вашето бъдещо развитие. Вие сами ще се спънете от всичко това. Помнете, че онези, които ръководят съдбините ви, втори път няма да ви създадат такива условия. Ще кажете, че Христос е дошъл да спаси хората. Да, но ако вие не изпълните Волята на Бога и Той няма да ви помогне, ще се отрече и Христос от вас. Мнозина от вас сте добри, но и добрите пак са заразени. Те са заразени от околната среда. Трябва да се създаде една хигиенична среда и в мислите, и в чувствата на човека. Изгревът трябва да бъде едно чисто място, не само във физическо отношение. Аз не се спирам само върху външните постъпки. Аз извинявам вашите постъпки, но вие, без да знаете, ставате проводници на един съвършено чужд свят от вашите мисли и желания. Вие трябва да затворите крана за тези влияния! Направите ли една погрешка, изправете я! Вие постоянно сте проводници на тези течения, вследствие на което положението ви се влошава. Ако вървите по този начин, след десет години ще се намирате в голяма сиромашия. Не мислете, че работите на света по този начин ще се уредят. Ако мислите така, съвсем криво мислите.
Много често ми дотягате, като идвате да ми разправяте, че еди-кой си брат ходел с еди-коя си сестра или, че тази или онази сестра ходи с този брат. Рекох: Като ходи, какво има? На вас какво ви пречи това? Господ ги е направил да ходят. Щом Господ им е казал да се обичат, аз съм на тяхна страна. Защо ме занимавате с тези работи? Правото учение е това: Да не се месим в чуждите работи!
Всички вие правите известни връзки, които първо не са естествени. Вие искате да завържете приятелство, връзки, които не са естествени. И вие, като света, постоянно се одумвате. Казвате: Еди-кой си къде е ходел. - Че идете и вие в света тогава! Какво лошо има в това, че някой обичал някого? Пък защо трябва да се месите в чуждите работи? Стига да е любов, но да не се лъжете. Ако вървите по този начин, аз ще ви оставя. Аз искам да бъда свободен. Не че не съм свободен. Аз съм свободен, но искам да ви кажа, че вие сте допуснали на Изгрева същества, които са от низша степен на развитие, а аз не искам да се занимавам с тях. Те ще ви спънат, лъжат само, без да постигнете нещо. Те ще ядат и пият и нищо няма да ви помогнат. Те ще развалят всичко. Има един брат тук, който е повече от 20 години (в Братството) и още не може да се откаже от тютюна. Така и много от вас боледуват, защото постъпките им не са естествени. Аз мога да направя един списък какви са вашите постъпки, сами да видите колко са неестествени. От такива постъпки не можете да имате никакви постижения. Сега, въпросът е какви ще бъдат техните последствия. - Много лоши ще бъдат! Сега не искам да кажа какво ще бъде, не искам да предсказвам какво ще бъде, не искам да предсказвам нещата, но казвам, че пред вас седи една голяма опасност за главите ви. Вие можете да изчезнете - не знаете това. Вие тук, на Изгрева, всички можете да бъдете пометени - и това не знаете. Цялата съдба на България виси на косъм. Не само вие, но и цялата европейска култура седи на една гнила греда и може да се помете, нищо да не остане от вас. Знаете ли това? Де ще отидете тогава? Вие мислите, че като сте си направили една малка къщичка, заградили сте я с тел, че сте се наредили. Наредили сте се!
Съжалявам, че съм сътворил тая Школа. Да ви кажа една истина. Знаете ли защо? - Когато дойда тук, изпитвам само болезнено чувство. Тия набрали се ваши желания ми причиняват най-големите страдания. И сега аз трябва да правя усилия върху себе си, за да ви говоря. И ако не спазим туй правило, тогава ще ви оставя да учите, както знаете. Решил съм! Аз не искам за в бъдеще да измъчвам себе си. Нито пък ще позволя на моите ученици да ме измъчват. Две правила: нито аз искам да се измъчвам, нито вие да ме измъчвате. Аз съм завършил своята еволюция, няма какво да се измъчвам повече. Туй, което зная, може лесно да ви го предавам, но вашите мисли и вашите преживявания се предават върху мене. Пък аз не искам да преживея вашите мисли. Ако вие сте грешници, аз нямам нищо общо с вашите грехове. Добрините ви бих изнесъл по-добре, но да съдите в умовете си и да говорите, че туй било, онова било, аз не искам да слушам. В душата си съм сит на укори и на неблагодарности. Аз не искам сега по никой начин да огорча Оногова, Който живее в мен. Туй не го позволявам! Онзи, Който ме е учил, Онзи, Който живее в мен, върху Него аз не искам да прехвърлям никакви укори. Аз може да нося, но заради Него, щом дойде до Неговото Име, аз съм готов да жертвам всичко. Между вас и мен трябва да се разчистят всички въпроси. Нищо повече! За в бъдеще оня, който не постъпва тъй, аз ще ви кажа, ще му обърна гръб и няма да го погледна повече.
И млади, и стари постъпвате така, че аз се срамувам от вашето поведение.
Досега не съм срещал нито един от вас, комуто като се каже нещо, да се замисли поне няколко часа, да поседи на едно място и да помисли върху това, което съм му говорил. Той казва: "Аз вярвам в Бога." Какво вярва в Бога?
Вие сте между българския народ и трябва да повдигнете акциите на този народ. Повдигането на българския народ зависи изключително от вас. Ако вие работите, и той ще се повдига. Ако вие не работите, други ще свършат вашата работа, но за това вие колективно ще бъдете отговорни. Успехът на този народ зависи от това как вие ще работите.
И аз ви казвам, мнозина от вас вървите по един много крив път. И последствията за бъдеще, след 20, 30 години ще бъдат толкова лоши, че вие ще съжалявате много. Ще кажете: "Трябва да се живее." - Аз това не засягам. Може някой да каже: "Учителят иска да каже, че някой брат ходил с някоя сестра." - Не засягам аз това. Аз засягам онази поквара, че вие под булото на Новото Учение сте в една поквара вътре в себе си. Пред себе си вие не сте чисти. В дадения случай, когато направите една погрешка, пред себе си не казвате, че това е погрешка. И след време ще видите тази погрешка към какви резултати води. Пък тази погрешка може да стане причина за хиляди други хора да страдат.
Понякога аз се срамувам от вас и някога се срамувам от себе си, че съм Учител на такива ученици. Казвам си: Ако знаех, че са толкова неспособни, кракът ми не би стъпвал тук. От мое гледище, след като съм ви учил 10-30 години и нищо не съм ви научил, какво сте придобили вие, какво съм придобил аз? Вие сега се занимавате с въпроси, които не трябва да ви занимават: Отгде е дошъл Учителят, каква е Неговата задача...
Аз съм се жертвал за вас и вие сега трябва да се отречете от себе си.
Вие взехте тези места, за идея дойдохте да живеете около мене. Вие сте натурили телове около вашите дворове. Идейни хора сте. Това са крайни егоисти, никакви светии, никаква идея няма тук. Нито пък забелязвам някаква отстъпчивост във вас. Като дойде до материалните работи, не забелязвам във вас никаква отстъпчивост. По форма вие сте толкова добри, колкото и в света са добри. Аз не ви осъждам. Но ви казвам, че ще страдате. И главите ви ще се охлузят. Девет пъти ще снемат кожата от главите ви. И девет пъти да умирате, пак същите ще останете.
Защо ви помагам аз - защото искам да помогна и на другите хора, които са подир вас, а вие сте им запушили пътя.
Ако вие се съмнявате в мене и не ме слушате, аз ще си отида. Условията за работа сте вие. Лесно е да ви оставя, но понеже съм свързан с вашата карма, ще трябва да ви търпя такива, каквито сте.
Ако има нещо криво, което съм ви казал, мен ще ме съдят, че не съм го казал, както трябва, а пък вас ще съдят, че не сте изпълнили това, което съм ви казал, както трябва! И съдбата ще започне с най-добрите, с избраните.
Вие тука на Изгрева сте виновни за това, което става в света. Вашите дисхармонични мисли и чувства се разпространяват от този Божествен център чрез Божествената вълна, създала се от идването на Великия Учител. И вместо човечеството да приеме идеите на Словото като хармония и чистота, то възприема вашите недостатъци като дисхармония и несъвършенство.
Но нашите изгревчани, аз ги наричам помаци, се оградиха с телени мрежи, започнаха да се карат за една педя земя и по целия свят тръгнаха вълни на раздори, кавги и насилие. И ако светът знае, че всички революции се дължат на вашето поведение на Изгрева, с камъни ще ви избият!
Сега целта ми не е да ви изобличавам. Но вие излизате от един народ, който има няколко такива отрицателни качества. И казвам, вие не можете да се освободите от своята българщина. Аз го наричам "българанство". Българанството се отличава с една магарешка упоритост. И после, българанството се отличава с една такава безочливост и незачитане. Българинът, като българин, благородство няма. И той никога няма признателност за онова, което му е направено. Аз го наричам това: "благородство няма". И после разпасаност съвършена има. Голяма разпасаност и аз вече имам пример на българанство тук и между сестрите, и между братята, навсякъде. Десет години българанство! И аз съм решил - да се петня повече не искам! Влизам в друга една област, дето с българанството на българина не мисля да седя. Съм викан на друго място, имам друга работа и да имам желание да седя тук, то почти се свърши.
Разберете: Пътят, по който вървите е път на смъртта. И по този път главите ви ще побелеят, нищо няма да остане от вас, нищо няма да постигнете! Аз съм ви проповядвал толкова много, но вие не се интересувате. От това, което съм ви говорил, вие нищо не сте приложили. И аз ви опитвам, мене ме интересува дали се учите, или не. И то е ваш въпрос, аз зная причините защо не учите. Във вас има едно недоверие. Аз ви оставям.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...