Jump to content

6. СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ


Recommended Posts

 6. СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ51

Гърците във Варна останали смаяни от тази решителна постъпка на българите.

По покана на цариградските българи и варненци решават да не припознават вече патриаршията, с владиците й заедно. Окончателното решение по този въпрос се взело в с. Николаевка на едно събрание, по инициативата на Атанас Чорбаджи, под крушата на извора „Харлата". Съставя се протокол, подписва се от присъствующите и се подпечатва със селския печат. Тоя протокол с писмо от варненската община се изпраща на Илариона в Цариград, като се молел при това да заобиколи Варненско, гдето имало да се осветяват новопостррени черкови по селата (напр. в с. Гюндогду), което и обещавал да изпълни, но отлагал, види се, поради усложнението на работите в Цариград.

Във Варна е бил тогава руски консул Александр Рачински, човек набожен и добър славянофил, който искал от гръцкия владика да му отстъпи черковата „Св. Георги", в която да се служи поне веднаж в неделята на славянски език. Разбира се, че гръцкият владика не е можал да удовлетвори искането на руския консул, когато страстите и гоненията между българи и гърци са се разпалили до крайност. Консулът най-сетне помолил да му се отстъпи мънастирът „Се. Димитър" (в Евксиноград), игумен на който бил българин от Търново, което и сполучил. На 6-й август 1860 г. станала голяма служба с петихлебие, на която присъствували всички разпалени българи. След службата консулът държал реч на българите, че трябва да се заловят за духовното си просвещение и им обещал, че на следнята година непременно ще са открие славянска черкова в град Варна с издръжката на руското правителство. Консулът искал от по-видните българи да обмислят въпроса за откриването на българско училище. Единодушно се решава да се открие училище и веднага се събрали на 6-й август 1860 г. помощи за издръжката му.

Най-големи суми са записали следните лица и еснафите:

Йеромонах Теодоси, игумен на мънастиря „Св. Димитър" - 2000 лв.

Атанас Чорбаджи от с. Николаевско - 1000 лв.

Стоянчо Хаджи Иванов - 1000 лв.

Господин Хаджи Иванов  - 1000 лв.

Хаджи Стамат Сидеров - 1000 лв.

Сава и Никола Георгиевич - 600 лв.

Атанас и Георги Попови - 400 лв.

Костадин Тюлев - 200 лв.

Христо Попов - 200 лв.

Янаки Жеков - 200 лв.

Хаджи Рали Маврудиев - 200 лв.

Еснафите:

абаджийский - 100 лв.

кюркчийски - 100 лв.

дюлгерски - 100 лв.

бакърджийски - 100 лв.

калайджийски - 100 лв.

калбурджийски - 100 лв.

Търговци гърци са записали:

Димитрокопуло - 100 лв.

Сакалука - 100 лв.

ИВанис Чико - 100 лв.

Георги Филибели - 100 лв.

Мухтията Ибиш Ефенди подари от вакуфите - 400 лв.

Един гражданин - 800 лв.

Събрали се 10000 лв. и по съвета на благоразумните българи решено било да се дадат на гръцката община, с условие да се издържа български учител при гръцкото училище, който три пъти в седмицата да преподава български язик на българските деца. Гърците отказали на тая българска отстъпка. Тогава българската община решава да купи за 3000 лв. мястото, гдето е старата българска черква „Св. Архангел". Документът за мястото е бил зет върху Кюркчи Коста Димитров, почтен и състоятелен българин.

Първото българско училище се открило на 1-й септември 1860г. 

На следнята година се почва постройката на ново училище. Като се изкарва първият етаж на зданието, варненските гагаузи почват да заплашват работниците и да нападат върху им. Един ден гагаузите направили демонстрация пред турското управление (конака), и настоятелно изисквали от тогавашния мютесарифин (Ашир бей) да спре по-нататъшното строение на училището. Властта удовлетворила желанието на гагаузите и със стражари спряла работите му.

В това време влиятелният българин Атанас Чорбаджи бил в Цариград, като представител от Варненско по черковния въпрос. Свещ. Дъновски писал на Атанас Чорбаджи за случката с гагаузите и му искал съветите, как да се постъпи, за да може да се доизкара започнатото училище. Отговорът на Атанаса бил: да отиде при мюфтията Ибиш ефенди, който му бил голям приятел и комуто писал по въпроса; той ще му спомогне и нареди каквото трябва да се направи пред властите. Ибиш ефенди съчинил една мазбата (заявление) от страна на българите до централното правителство, дал я на свещ. К. Дъновски с препоръчителни писма до кметовете на Козлуджанската кааза (околия) за подписване и подпечатване. Същата мазбата била разнесена от други лица из каазите: Добришка, Балчишка, Манкалянска и Провадийска за подписване. Съдържанието на мазбата било, че българското население от 6-тях каази на Варненския санджак (мютесарифлък) не желае да се обучават децата му по гръцки език, и понеже нямало българско училище, молели падишаха да издаде ферман за едно централно българско училище за целия санджак в град Варна. Свещеник Дъновски отнесъл мазбата в Цариград на Атанас Чорбаджи, който я предал гдето трябва. Докато се издаде ферманът, изтекли се девет месеца. През това време училището стояло непокрито и материалите му били разграбени от гагаузите. Като се получил ферманът във Варна, мютесарифинът Ашир бей го прочел в двора на конака (сегашното окръжно управление). За тая цел са били поканени всички подписавши мазбатата български и турски мухтари (кметове); събрало се много народ в двора на конака от разни народности и главният секретар на бея поднася с особен церемониат султанския ферман на мютесарифина, който гръмогласно го прочита на събрания народ. Присъствувалите гагаузи и гърци останали в голяма изненада. Те нищо не знаяли от това, що се вършило с мазбатата, нито пък подозирали къде ще му излезе краят с откриването на българското училище и косвеното припознаване от властта българска училищна община.

Училището било доправено и тържествено осветено от тогавашният гръцки митрополит Порфирий в присъствието на руският консул Рачински, представителите на властта и на всички живущи в град Варна българи. Осветяването на училището се извършило на 25 юли 1862 г.

*

Руският вицеконсул Рачински искаше всяка неделя да посещава църковната служба, стига само тя да се извършва на език, който той разбира - славянски. И затова често пъти искаше от гръцкият владика Порфирий да му отпусне черковата "Свети Георги" в града за да се служи в нея на славянски език. Владиката по добротата си може би беше наклонен да одобри искането на консула, но митрополитите-съветници не се съгласяваха на това. Те пречеха всякак да се зароди славянският език във Варна, а покрай това и да се съживи и българщината. Обаче на големите празници, когато трябваше да присъствува консулът в черкова, владиката ми разрешаваше да прочета евангелието на славянски език. Най-сетне А. Рачински предложи на владиката да му отстъпи мънастиря "Свети Димитър" вън от града (в Евксиноград) и там да се служи на славянски, когато имаше консулът свои и царски празници, напр. като възшествието на престола на руския цар и др. Владиката се съгласи на това и ме изпращаше да извършвам черковната служба в мънастиря. За една такава тържествена служба на 6-и август консулът повика двама руски певци от Цариград и той заедно с тях взе участие в службата. Няколко пъти подред служих в мънастиря литургия и консулът с видните българи-търговци винаги присъствуваше на черковната служба. След черковният отпуск ставаха срещи и запознанства между българите и консула и главен въпрос между тях беше как да се сдобие град Варна с черкова, в която да се служи на славянски език. Рачински виждаше, че на българите не бе възможно за дълго време да си построят черкова и взе инициативата да ходатайствува пред правителството си за откриване на един руски параклис, който ще прибере временно българите и чрез който може би ще се осуетят българските намерения да нападат и отнемат гръцки черкови. Консулът сполучи в ходатайството си и откри руски параклис в къщата на Залъмоолу Кости. Освещението на параклиса стана на 12 април 1861 г. от мене, свещеник Иван от с. Казълджиларе и архимандрита Филарета.

На 30 ноември 1864 г. се помина гръцкият владика Порфирий при когото служих като свещеник на митрополията.

През 1865 се събрахме българите, в кантората на Сава Георгиевич и решихме да протестираме пред правителството и патриаршията, че не можем вече да стоим без черкова и че няма да приеме, новия владика от патриаршията, докато не се разреши църковният въпрос.

Протестът ни се подписа от 50-60 села на Варненският санджак. Българите искаха от властта: или да им се разреши да си построят черкова или пък ще вземат насила една от гръцките черкови. Българите решиха тогава да вземат черковата "Свети Георги". Известно стана на всички, че на 10 февруари 1865 г. ще се отнеме насила казаната черкова, както биде взета през 1861 г.  черковата "Света Богородица" в Пловдив. Турски власти приготвиха 12 души турци, които да употребят и хладно оръжие в случай, че стане нужда, само да не допущат отнемането на черковата. За да се избегнат кръвопролитията, българите се отказаха от намерението си и аз сам отидох при мютесарафина да му съобщя решението и да го помоля да не изпраща приготвените 12 души турци. Реши се да се приспособи долният етаж на училището за черкова и да се нарече „Св. Архангел Михаил" На 14 февруари 1865 год. за пръв път служих в нея и аз и бях първият свещеник. На Великата събота, когато трябваше да се обикаля черковата (черковната процесия), тогавашният мютесариф Абдул Рахман, като се разпореди да се преоблечат 25 души млади българи в стражарска форма, за да пазят ред и тишина и да предотвратят възможните смутове от страна на разсърдените гагаузи и Измирли-гърци. За новата черкова взехме икони и други черковни принадлежности от Николаевската черкова с които си служихме почти година докато такива се набавят. Тия черковни вещи бяха донесени от свещениците Иван Димитров Бакърджиев, Петър Анастасов, Курти Добрев, Слави Стоянов и Добри Бацов. След осветяването на черковата ни пристигна в гр. Варна, на 20 февруари, нов гръцки владика - Йоаким, сегашен гръцки патриарх. Първите епитропи на българската църква бяха: Киро Патриков, Спас Димитров, Кожухар Коста Димитров, Константин Димитров и Хаджи Никола Абаджията.

Един от влиятелните българи е е бил Ангел Георгиев, Той имал голяма заслуга за превземане на църква в Провадия.

Освен 20-тях българи, които споменах, имаше във Варна още следните (доколкото помня): 21) Йосиф Стоянов (син на Стоянчо х. Иванов); 21) Стойко Влахов от Котел; 23) Г. Маринович от Свищов******; 24) Христо Т. Груев\ 25) Хаджи Стефан от Шумен; 26) Хаджи Иван: 27) Георги Табака (Г. Ив. Караильов) от Панагюрище; 28) Манол Мутава\ 29) Абаджи Неделчо Паралиев от с. Палиците (Габровско); 30) Папаз Иван от Трявна; 31) Стоян Бахчеванджи, 32) Драган Василев; 33) Стойко Жеков от с. Карахюсеин и синовете му Жеко, Коста, Иван и Тодор. Ст. Жеков произхожда от Одрин, гдето баща му е бил свещеник; 34) Арабаджи Тодор от Ямбол; 35) Антон Недялков Карабатак от с. Куюджук; 36) Янаки фурнаджи от Ямбол; 37) Терзи Никола от с. Дебелец (В. Търновско); 38) Арабджи Стоян; 39) Кюркчи Генчо от В. Търново; 40) Буруджи Тодор; 41) Каменар (Тасчи) Йордан от с. Пашаит; 42) Тасчи Иван, 43) Тасчи Паун; 44) Кюркчи Захари: 45) Унджи Ради\ 46) Арабаджи Недю от с. Девня; 47) Върни М. Върнев от Ески-Джумая; 48, 49) Праматар Яни и Георги от М. Търновско; 50) Атанас Недев от с. Климентово; 51) Абаджи Стоян Иванов от с. Търкашент (Еленско); 52) Кюркчи Ради Трифонов от с. Марен (Еленско); 53) Арабаджи Петков от М. Търновско; 54) Д. Провадалъ (Момов) от Преслав; 55) Калбурджи Станю\ 56) Абаджи Иванчо отДреновските колиби; 57) Катранджи Георги от Тревненските колиби; 58) Уста Кою от Трявна; 59) Топал Хаджи Данаил от Казанлък; 60) Йордан Тодоров; 61) Хаджи Иван Тодоров: 62) Христо Кафеджийчето; 63) Еминеджи Панайотов; 64) Георги Чубрицата] 65) Стоян Карабатаков; 66) Калайджи Белчо\ 67) Петър П. Димов от В. Търново; 68) Иванчо Давидов\ 69) Дим. Върнев; 70) Янко Славчев от В. Търнрво; 71) Андрей Астарджиев\ 72) Хр. Климентов; 73) Мих. Риболов; 74) Стоян Куюджук, 75) Н. Праматарев; 76) Еширо-олу Христо; 77) Арабджи Никола Панайотов от с. Климентово; 78) Гаки Тодоров; 79) Илия Папаз Иванов; 80) Жеко (бъчвар); 81) бричкаджи Г. Жеков от Ямбол; 82) Н. П. Корчев от Самоков; 83) Табак Марин Андреев; 84) Табак Павли\ 85) Арабаджи Васил Калчо-олу от Ямбол; 86, 87) Балтаджи Кирак и брат му Драган, бъчвар от Ямбол; 89) Бони Данаил от Казанлък; 90) Балтаджи Станев от с. Девня; 91) Ханджи Стоян от Ямбол; 92) Абаджи Трифон; 93) Г. Страшимиров; 94) П. Павлов; 95) Конда Кателев; 96) Ст. Сърмаджия, 97) Стоян Карапенев, градинар от Еленско; 98) Табак Райно от Панагюрище; 99) Арабаджи Йордан от Ямбол; 100) Кюркчи Митьо от Ямбол; 101) Бою бъчвар от с, Еркеч; 102) Ст. Иванов рт В. Търново; 103) Дерменджи Денчо Николов от Трявна; 104) Момджу Алеко от Ямбол; 105) Пан. Пеков от Ямбол; 106) Г. Иг. Коларов; 107) Терзи Панайот: 108) К. Стоянов: 109) Кюркчи Митьо от Ямбол и 110) Стоян от Тулча.

„Известия на Варненското археологическо дружество",

кн. IV 1911 год.

(стр. 17-27)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...