Jump to content

12. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНА НА БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ В ГРАД ВАРНА 1860/61-1910/11 год.


Recommended Posts

12. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНА НА БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ В ГРАД ВАРНА 1860/61-1910/11 год.

Националното ни възраждане представя най-светлата и най-интересна страница 8 културно-просветната ни история; то ни завеща твърде скъпи исторически спомени, много велики имена и дати, възвишени примери на родолюбие и наченки епохални. Една от най-мощните наченки е без съмнение училищното движение, което именно възкреси нашата народност, що години и векове се унижаваше и изтребваше от двама грозни подтисници: политически от дивия и суров азиатски завоевател - турците; и духовно - от вероломните гръцки владици, които употребяваха най-низките и отвратителни средства за изтребване всеки писмен спомен за миналото на народа ни, поради което и бяха го докарали до положение да изгуби всяко съзнание за национален и умствен живот. Но лъхна и у нас струя от великите идеи за свобода, що XVIII. век възгласи на човечеството. Явиха се личности, които се завзеха за духовното и национално пробуждане на народа ни и смело се хвърлиха в борба с гърцизма в България, които в повечето наши градове беше в такава сила, че гражданите се наричаха гърци, срамуваха се от родната си реч, надпреварваха се да говорят по-гръцки, на какъвто език и в черкви и училища се четеше. За щастие, редом с гръцките през туй време килийски училища, в отечеството ни съществуваха и български килийски училища. Създатели на тия училища предимно бяха нашите мънастири, макар и днес те решително да са изгубили онова културно значение, с което някога са стъпили на историческото поле. В повечето от тия мънастири, а особено в Хилендарския и Рилския, се е преподавало на славянски, та излезлите от там ученици се пръскаха по България и се хвърляха в борба с всесилните тогава възпитаници на гръцките училища у нас. Така килиите тия скромни, но еднички по онуй време у нас национални училища - постепенно нарастват. Те, освен главната своя цел - черковно славянско четене - поеха върху си и тежката задача за народното ни самосъзнание, за нашето възраждане.

Настъпи най-сетне годината 1835. Отвори се в Габрово, с грижите на чутния родолюбец Василя Евстатиев Априлов, и първото българско училище по европейски образец, по бел-ланкастерски метод, като за щастие, делото се повери в ръцете на ревностен и способен ръководител - Неофита Рилски. На Габрово почват всички наши градове да подражават и да заместват с обществени, лан-кастерски училища килийските дотогава частни училища - училища на попове и калугери, па и на занаятчии. Подготвените учители в ланкастерските училища, наречени у нас взаимноучителни, бързо замениха свещениците учители, като ограничиха дейността им само в черква. В училищата се въведоха само светски предмети, когато в килиите се учеха книги, необходими изключително на свещениците: часослов, псалтир, светче, апостол и др.

Новите учители бяха пропити със силен национален дух и горещо родолюбие. Борбата с гърцизма се крайно изостря и ожесточава и той започва току-речи навсякъде в България да отстъпва позициите си.

Забавя се това дело само във Варна, където възраждането на българщината се проявява от 1860. г. нататък, поради особените етнографически тук условия. Чак през пролетта на тая година (1860) се поражда идеята за откриване българско училище във Варна. Тая идея е плод на два фактора: 1) на грижите и старанията на руския вицеконсул тогава във Варна Александър В. Рачински и 2) на важните и бележити Великденски събития в Цариград - 3. април 1860. година, когато Иларирн Макарирполски тържествено прогласи раздялата на българската църква от гръцката патриаршия. Малцината българи през онова време във Варна, на брой около 35-40 къщи, наченали по-често да се събират и обсъждат въпроса за отваряне българско училище и във Варна. Те съставят българска община; поръчват си печат с надпис: „Българска училищна община. Съгласие, дързост и успех. Варна 1860. Това станало, според твърдението на едного от живите още труженици за българщината във Варна - свещеника Костадина Дъновски - на днешния ден, 11. май 1830 г., който ден, както е известно, се установи от 1857 година насам като всеобщ училищен и национален български празник, посветен на великите славянски първоучители Кирил и Методий.

В едно от последващите събрания, неотдавнашният управител на Варненската митница Христо Попович, който бил тогава писар в комисионерската кантора на братята Никола и Сава Георгиевич, прочел едно приготвено от него писмо до П. Р. Славейков в Търново, с което, от страна на българите във Варна, последният се молел да им намери и изпрати лице за български учител във Варна, което да познава донейде и гръцки език - нещо необходимо по онуй време за Варна, където българите били в постоянен и най-близък досег с гърци и гагаузи. Събранието единодушно одобрило предложението на Хр. Попович; писмото се подписало от братя Георгиевич - най-видните български дейци тогава във Варна - и изпратило, след което се начева и диренето на къща за българско училище. Наскоро и Славейков изпраща учител, именно Костадина Тодоров Арабаджиев, който добре познавал и гръцки език, понеже бил родом от с. Арбанаси (Търновско), където предимно се говорило по гръцки. Той се учил в Търново, главно при даскал Никола Златарски, прочутия църковен певец.

Арабаджиев пристига във Варна, ала училището не могло скоро да се отвори, макар и да била вече наета за тая цел къща. Гърците и гагаузите упорито противодействували и пуснали тревожната интрига пред тогавашния варненски мютасарифин (окр. управител) Ашир бея, че училището във Варна се иска не от българите, а от руския вицеконсул Рачински по политически съображения. Учителят бил теглен под строго полицейско разследване, което се свършва благополучно, благодарение на предварително дадените на учителя наставления от Никола Георгиевич как да отговаря, както и на енергичния език на българина член на идаремезлиша (окръжия съвет) Стоянча хаджи Иванов (Джумалоолу), който вещо и твърдо отблъснал в мезлиша домогванията на гръцкия варненски владика Порфирия.

Разбита интригата, първото българско училище във Варна се открива. Това става на 19. август 1860. година, с един водосвет, извършен от свещеника Константина Дъновски. Училището се открива в наетата къща на Балтаджи Пейка, находеща се на североизток от площада „Йосиф I.", до къщата на Патриков, и съборена през 1908, година при урегулиране на площада. Тая къща имаше два етажа. Горният етаж, който състоеше от три стаи, е служил собствено за училищно помещение: двете стаи били класни - едната за ученици, другата за ученички, а третята служала за училищни потребности. Тъй, в скромната Балтаджи Пейкова къща заблещукват първите зари на умствен български живот в удавената в гърцизъм и гагаущина Варна, които зари постепенно са отваряли очите на мнозина българи да се отърсят от гагаущината и да съзнаят своята народност, поради което и числото на българските къщи в скоро време нараства: от 35-40 къщи през 1860. година те достигат около 120 в 1860. и до 160 през 1870. година.

Числото на учениците било приблизително 25 момчета и 15 момичета. Според сведенията на някои от тогавашните ученици, обучението ставало по буквара на Неофита Бозвели - първата част на енциклопедията „Славянское детоводство", издадено в Крагуевац през 1835. година. Честитият Костадин Арабаджиев произвел къде Петровден и изпит на учениците си. Заплата той получавал годишно 2200 гроша (440 лева).

Разходът за издръжката на българското училище във Варна през 1860/61 учебна година, според една запазена и до днес счетоводна книга във Варненската митрополия е 7700 гроша (1540 лева). През тая година се купило за 13600 гроша (2720 лева) едно място, върху което да се построи общинско училищно здание. Мястото се купило на имената на Сава Георгиевич и Коста М. Тюлев. Така целият училищен разход за тази учебна година възлезва на 21360 гроша (4272 лева).

Приходи училището не е имало никакви. Ала наскоро след откриване на училището се отваря подписка между българите във Варна за доброволни помощи. Подписката се начева на 2 септемврий и имената на дарителите и дадената помощ са записани в първата счетоводна книга. Доброволните помощи вървят в следния ред: Р. х. Мавридов (шумненец) -500 гроша; СтоянчоД. Иванов Джумалъ - 500 гр.; Братия Георгиевич - 5000 гр.; Казанли Стойко Влаев (за школо) - 500 гр.; Хр. Т. Гоуев - 250 гр.; Хаджи Стамат Желязков Сидерев (сарафин) - 500 гр. и т.н. По този начин през месец септемврий се събира една сума от 4700 гр.; а до 1 юлий 1861. г. се събират доброволни помощи от Варна и другаде на сума 13593 гр. - 2718,60 лева. Годината сключена с недостиг 7767 гр.

Сърцето на човека се пълни с радост, като вижда как шепата българи във Варна се надварват да принасят лептата си за народна просвета, как идеята за дарение на училището - идея възвишена - е завладяла и малобройните Варненски българи.

През 1861/62 година учител останал пак Костадин Арабаджиев и училището се помещава все в къщата на Балтаджи Пейка, наемът на която, както и през изтеклата година, бил 1200 гроша (240 лева) годишно. Купува се още едно място за 15772 гр. до купеното по-напред и върху тия две места се започва построяването на двоетажно училищно здание (днешната българска черква), та разходът на българската община от началото на юлий 1861. до юлий 1862. г. възлиза на 93447 гр. (18689.40 лв.).

За покриване тоя разход продължава се събирането на помощи и то не само от Варна, но и от селата на Варненско и Шуменско (в храна), от някои градски общини, от познати български търговски къщи в Румъния и Русия, които с готовност се отзовават с помощите си.

По-значителни външни помощи, отбелязани в книга I, са следните: Петър Берон- всеизвестният щедър училищен благодетел и основател на девическите училища у нас - внесъл веднаж 1140 гроша и повторно - 706 гроша; руският вицеконсул Рачински, под подписка добри людие - 6402 гр. Най-голяма помощ обаче през 1861. год. внася варненският гражданин и пламенен родолюбец хаджи Стамат Сидерев, който, подозрян от турските власти в издаване на някакви тайни на навлезлите в Добруджа руски войски през Освободителната война, бил откаран от турците в Добрич и там обесен. - Във втората счетоводна книга е записано на 30. юлий 1860. година следньото: Втори дар от родолюбивия г-н хаджи Стамат Сидерев, родом от Ряховица - 13750 гр.

Ала освен мъчнотиите, що българите във Варна срещат при изнамерване средства за направа училищното си здание, те срещнали и силни и големи противодействия от страна на гагаузите за доизкарването му. Когато наближило да се почне покриването на зданието, варненските гагаузи захванали да заплашват работниците и да нападат върху някои от тях, особено вечерно време. Като видели, че по този начин мъчно ще спрат работата, те се събират един ден на тълпи пред Варненското окръжно управление (конака) и настоятелно изискват от мютесарифина да спре строението на училището. Последният изпълва искането им; изпраща няколко стражари, които и пропъждат работниците. Но българите не се стресват. Те подават направо до Високата Порта писмено заявление чрез представителя си по черковния въпрос в Цариград Атанаса Георгиев, подписано и подпечатано и от много села из Добришка, Провадийска, Балчишка и Манкалска околии. Атанас Георгиев бил човек влиятелен, пъргав и кален в борба, и като такъв, с достойнство извършил възложената му задача: той издействувал султански ферман за направата на училището. Докато се издаде обаче ферманът, изминали се цели девет месеца, през което време училището стояло непокрито и българите с болка на сърце гледали как фанатизираните гагаузи разграбват материалите му. Най-сетне получава се ферманът, с който се разрешавало построяването във Варна на едно централно българско училище за целия Варненски окръг. Мютесарифинът Ашир бей прочел фермана в двора на окръжното управление, в присъствието на всички подписавши заявлението кметове из Варненско, нарочно пригласени за това, както и в присъствието на събралото се варненско население от разни народности. Тъй правото дело възтържествувало. Зданието било довършено и тържествено осветено на 25. юлий 1862. година в присъствието на варненския мютесарифин Ашир бея, руския вицеконсул Рачински и на всички варненски българи и българки. Водосветът бил извършен лично от тогавашния гръцки митрополит Порфирия, чието упорство се сломява под натиска на руския вицеконсул. Така българската народност във Варна се сдобива със свой кът, който й служи за сборно средище чак до освобождението.

Новото училище се поверява в опитните ръце на известния дългогодишен учител Сава Илиев Доброплодни, условен с годишна заплата 5000 гроша (1000 лв.) Той въвел напълно взаимно-учителния метод при обучението, отделил учениците от ученичките; първите се учели в долния етаж на училището, а вторите - в горния. Броят им достигал около 100. На училището била поставена табела с български и френски надпис: „Българско централно училище".

Доброплодни учителствувал три години във Варна - от 1862/63. до 1865/ 66., когато бил заместен с Георгя Живков. Първата година Доброплодни е имал за колега учителя Арабаджиев, който след тригодишно учителствуване напуснал Варна, понеже се почувствувал уморен.

Доброплодни отворил през 1863/64. учебна година и първи клас, а през следнята 1864/65. и втори клас. В началото на последнята година бил повикан от Ески-Джумая за учител и П. Р. Славейков, който учителствувал във Варна около два месеца, след което заминал за Цариград за редактиране на българския превод на библията. Друг учител във Варна през тая година бил някой си Руско, за когото липсват други вести, освен една бележка във II счетоводна книга за получаване заплата.

Расте по-нататък училището, влива то постоянно нови животворни сокове, крепне и се засилва с него българщината във Варна, която си начертава сега нова цел за дейност - създаване български черковен храм във Варна. До това време българите, след несполуката да им се отпусне черквата „Св. Георги" в града за извършване в нея черковна служба на славянски език - нещо, което настоятелно се искало от руския вицеконсул Рачински - черкували се предимно в мънастиря „Свети Димитър" (Евксиноград), дето от време на време се извършвала, по желанието на Рачински, славянска служба. От 12. април 1861. г. нататък обаче българите се черкуват в параклиса при руското вицеконсулство (къщата на Коста Залъмов. I. участък, улица „Свети Атанас"). Параклисът бил построен със средства от съпругата на убития в руско-турската война през 1828/29. г. генерал Воронцов. Това станало пак с грижите и съдействието на Рачински, който още преди откриването на първото българско училище правил безспирно постъпки пред своето правителство да се построи във Варна руска черква и при нея училище за българите.

Така или инак, през 1865. година бил превърнат тайно долният етаж на българското училищно здание в черква, като за тая цел се донесли нощем от с. Хадърча (Николаевка) икони и други някои черковни потребности, - за второ училищно помещение се наема пак къщата на Балтаджи Пейка. Тъй се създава първата българска черква, именувана днес „старата черква" („Св. Архангел), в която на 14. февруарий същата година (1866) свещеник Костадин Дъновски извършва и първата служба. Безпределна била радостта на варненските българи от новата придобивка, с която, по турските наредби, още повече се затвърдявало националното им положение в града. Ала това именно още по-много озлобявало гърците и гагаузите, особено последните, които често проявявали своите диви и низки пориви към българите, когато те имали да извършват някои свои религиозни обреди и черковни процесии. От многото подобни гагаузки буйства и диващини, ще спомена тук само станалото на Великата събота 1865. година, за което разправя един от учениците в тогавашното българско училище, Щерьо К. Патриков. Когато българите излезнали от църква с кръста и плащаницата да обикалят, по варненски обичай, някои от близките улици на града, гагаузите начеват да дюшат подире им и да хвърлят камъни върху им. Така те счупват дори едната страна на кръста. Българите обаче, свикнали да гледат грубите гагаузки нрави, свикнали и в борба с тях, не трепват, особено свещеникът им К. Дъновски, който дига високо кръста и извиква: „Напред всички, никой да се не бои!".

Наскоро българската община във Варна разширява тъй дейността си, че тя добива характер на истинска черковно-училищна община, какъвто имаха по онуй време другите общини в България, които именно дадоха една силна и стегната организация на българския народ в борбата му по черковния въпрос. И тук, в уредбата на общината, варненските дейци остават такива също примерни, активни и безкористни служители.

В туй отношение, дейността на общината се изказва: 1) в грижите й по изнамерване средства за поддържане черковно-училищното дело; 2) в самата уредба на общината и разширение кръга на дейността й; 3) в борбата по черковния въпрос.

I. По изнамерване средства. - Малката българска община във Варна, при всичките щедри помощи и дажба, що нейните членове безспирно си налагали, не била в състояние сама да понесе грамадните разходи за черковно-училищното дело, особено като нямала никакви други приходи. По тази причина тя иска помощи и от пътници, които случайно минават през града. Такъв е случаят със сърбина Мишо Анастасиевич, майор в оставка, когото Сава Георгиевич завежда в българското училище и му описва нищожните средства по издръжката му. Анастасиевич подарява на училището 50 турски лири. Това станало на 17. март 1864. година. През 1869. година се прибягва и до лотария: теглят се 3000 билета (по 10 гроша едина). Ала предимно общинската каса се пълни от помощи, що разни български общини изпращали на варненци. По-значителни от тях през 1864. г. са от Тулчанската - 2980 гр. и от Цариградската - 3186 гр. Последнята взела твърде близко до сърце българщината във Варна, което се длъжи главно на П. Р. Славейков Той обсипваше, чрез вестника си „Македония", с похвали и ласки варненските българи и пламенно защищаваше българското дело в нашия град, като приканваше и общини и читалища из България да подкрепят материално варненските си сънародници. Славейков изпращал в кредит на варненци и всички току-речи свои издания.

През 1873. година общината изпратила хаджи Стамата Сидерев и Никола Живков да събират волни помощи от общини и панаири за съграждане девическо училище във Варна. И тоя път българското гражданство се отзовава съчувствено към позива на варненци и отвсякъде, дето минали пълномощниците им, били записани помощи от общини, читалища, женски и ученишки дружества, черковни и мънастирски настоятелства и др.

II. По уредбата на общината и разширението кръга на дейността й. -Към 1866. година настъпва време, когато Варненската българска община морално тъй укрепва, че се явява нужда да се организува тя върху по-широки основи, да развие в по-голяма област своята дейност за пробуда и подигане българщината и да стане главно средище, което да поеме и ръководи народочерковните работи на българското население в целия Варненски окръг. Тя (общината) съставя „домашни законоположения". В черковната кондика от 1866. година се намерва При временният законник, съставен от Варненското българско общество за управление на епаркиалното духовенство, откъдето се вижда върху какви именно основи тя поставя уредбата си, както и разните страни от българския обществен живот, що тя обгръща.

Този правилник (законник) бил приет и от градовете Добрич (тогава Хаджи-олу-Пазарджик), Балчик и Провадия, които с подписи и печат удостоверили, че ще се подчиняват на неговите наредби.

Тъй се дава една широка и стегната организация на Варненската българска община, поради което и последнята се издига до положението, що тогава са имали всички пълноправни епархиални съвети в България.

III. По борбата за черковния въпрос. - С положителност може да се твърди, че варненските българи стоят в първите редове на борците за успешното разрешение на черковния въпрос. Те изпълняват примерно дълга си към отечеството. Борбата те подкачат при най-неблагоприятни за тях обстоятелства, при съвсем неравни сили. Малобройните наши дейци тук имали всичко против себе си. Те трябвало да отблъскват ударите на гърци и гагаузи, които с най-цинични сцени оскърбявали българското име тук, клеветили коварно българите пред турските власти и последните нерядко ги подлагали на най-строги разследвания и затвор. Ала колкото гаврите били по-непристойни, колкото ударите били по-тежки и клеветите по-низки, с толкова по-голяма решителност българите ги отблъсквали, толкова по-мъжествена ставала самозащитата им, толкова повече се заздравявало националното им съзнание.

Още в 1861. година Варненско имало свой представител в Цариград по черковния въпрос. Той бил Атанас Георгиев от с. Николаевка, а в 1871. г. за такъв от Варна бил изпратен Господин х. Иванов. На последния се дават изрично следните наставления: 1) досежно изработване екзархийския устав, за който тогава бил свикан народен събор в Цариград, представителят трябва да върви неразлъчно с П. Р. Славейков; 2) иска се: Варна да бъде седалище на български митрополит; 3) изказва се мнение как да става избиране на свещеници, владици и екзарх; 4) иска се, щото училищата да бъдат под върховния надзор на екзарха, който може да назначава инспектори за тази цел, ала вътрешната им уредба да принадлежи изключително на местните общини; 5) да се създаде в Цариград висше учебно българско заведение; 6) настоява се за включване непременно и град Варна в българския екзархат - нещо, що се не споменувало в султанския ферман; инак, да се оттегли варненския представител.

Особено силно общината отстоявала искането си Варна да има особен български владика. Когато представителят й съобщава, че нямало възможност да се изпълни туй народно желание и запитва към Преслав ли или Силистра желае Варна да се присъедини - общината (с писмо от 27. март 1871.) отговаря, че тая вест причинила навсякъде дълбока тъга и вълнение - цялото население единодушно иска да си остане Варненската епархия особно. Общината отново дава наставления на представителя си да постоянствува, като употреби всички старания да убеди народния събор в Цариград да изпълни горещото народно желание, защото, казва писмото, ако съществува епархията ни, ако съществуват българското училище и българската черква във Варна непокътнати, можем да се надеем, че ще дойде ден да се спечели изцяло градът Варна.

При минаването през Варна на първия български екзарх Антим да иде да заеме поста си в Цариград, поднася му се на 7. март 1872. год. адрес, покрит с 800 подписа от Варна и епархията, в който най-убедително се моли да работи за включване и Варненската епархия в пределите на екзархата, защото, казва се в адреса, българското население от тая епархия от 12 години насам твърдо се бори за черковни правдини.

Най-сетне гласът на варненци бил чут и желанието им изпълнено, в пределите на възможността: Преславската и Варненската епархии образуват една епархия, митрополит за която се избира архимандрит Симеон, който започва да носи титлата варненско-преславски митрополит (синодално писмо от 12. октомврий 1872.) и когото варненци с голяма радост наскоро посрещнали - той пристигнал по море от Цариград на 2. декемврий 1872. год., а на 4. декемврий извършва архиерейска служба в старата българска черква.

Да се върнем сега към училищното дело.

През 1868/69. учебна година се отваря за пръв път отделно девическо училище в наетата за тая цел къща на хаджи Катинка, която къща и днес съществува. Тя е двоетажно здание и се намервоа във II. участък, до новата къща на Д. Провадалиев, срещу къщата на Сава Георгиевич.

Първата учителка в отделното девическо училище била г-жа Бацарова, съпруга на Никола Ив. Бацаров, който учителствувал четири години във Варна - от 1866/67 до 1870/71 година, и от когото на последния лист на първа счетоводна книга са написани с доста хубав и четлив почерк следните четири стиха:

„Боже, на помощ нам бъди,

Съгласие и любов опази,

Да напреднем вси в наука,

Да имаме във всичко сполука..."

Главен учител през 1869/70. година бил Стефан Б. Деребеев, който преподавал на I и II клас. В I клас преподавал свещена история, българска граматика и география, а във II - катехизис, граматика, аритметика, всеобща и българска история.

От доброволните помощи през тази година, отбелязани в първа книга, по-значителни са следните: 2000 гроша от Ангела Георгиев; 1000 гр. от Величка Христов; 500 гр. от братя Бърневи и 160 гр. от Янаки Жеков.

На следнята 1870/71. година за главен учител бил повикан от Шумен Димитър Станчев - Ст. Деребеев останал пак за учител, а учителка била Иванка Стаматова от Варна, на която Рачински по-рано бил изработил руска стипендия, та свършила гимназия в Киев. Тя получавала заплата 3000 гроша, Д. Станчев -5000 гроша, а Деребеев - 4500 гроша.

По подбуда на г-на Янко Славчов, на 25. юлий 1870. год. се основало във Варна читалище „Възрождение", което се помещавало на горния етаж на старата българска черква, разширен нарочно за тази цел. И за туй полезно дело се намерили щедри дарители. Само варненецът Сотир Даскалов му завещал 3000 гроша.

По подтик пък на учителите Д. Станчев и Ст. Б. Деребеев се основава в началото на 1871 г. и българско ученишко дружество „Просвещение".

По този начин Варна за твърде късо време достига другите български общини - сдобива се току-речи с всички ония полезни учреждения, които красяха тогава страната ни и служаха за средища на умствено развитие и духовно възраждане на българската народност.

Пълен развой и уредба обаче българското училище добива през 1874/75. учебна година, когато дошел за главен учител Христо Самсаров, комуто се дала годишна заплата 7560 гроша. Други учители през тая година били Георги Замфиров, Цвятко Н. Свинаров и Кица поп Иванова от Стара Загора, свършила петокласното девическо Старозагорско училище, което от 1868. година насам подготвяше класни и първоначални учителки за всички краища на отечеството ни. Предшественица на Кица поп Иванова била Виктория Живкова от Търново. В нейно време (учебна 1872/73. г.) за девическо училище се наела голямата къща на арменеца Капрел Аракел, находеща се на улица „Цар Борис".

През речената учебна година, както и през следващата след нея, българските училища във Варна били вече доста осигурени в материално отношение, понеже пристига българският варно-преславски митрополит, Негово Високопреосвещенство дядо Симеон, та се внася значителна помощ за българските варненски училища от епархиално право.

През 1874/75 година остават пак същите учители. Числото на учениците било 77 в първоначалното мъжко училище и 38 в първоначалното девическо училище. В мъжкото класно училище имало: в I. клас 26 ученици, които следвали предметите: свещена история, български език, аритметика и география; във II. клас - 8 ученици, които следвали: свещена история, български език, френски език, аритметика, българска история, черковнославянска граматика, политическа география и физическа география; в III. - клас само 2-ма ученика (Велизарий Христов и Киряк Цанков), които следвали всеобща история, математическа география, естествена история, алгебра, геометрия, физика, риторика и френски език. В класното девическо училище имало по 5 ученички в I. и II. клас.

На следнята 1875/76. година, когато останали пак същите учители, числото на учениците е: 24 в I. отделение; 27 във II. и 17 в III.; 22 в I. клас; 15 във II. и 7 в III. - всичко 68 ученици в първоначалното мъжко училище и 44 в класното; а числото на ученичките било 39 в I. отделение; 21 във II.; 11 в III.; 11 в I. клас и 5 във II. клас - всичко 71 ученички в отделенията и 16 в класовете.

Изпит се произвел на 29. юний 1876 год. От запазения списък по тоя случай се вижда, че изпитът в класовете е станал чрез билети, понеже срещу имената на учениците и ученичките е отбелязано какъв номер билет всеки е изтеглил.

За 1876/77. година липсват писмени сведения, освен ония за заплатите на учителите.

През следнята 1877/78. година, по причина на настъпилите важни политически събития в България - Освободителната война - училищата във Варна били затворени.

Те се отварят през 1878/79. учебна година с 4-ма учители и 4 учителки. Учителите били Стефан Георгиев (професор отсетне при Висшето училище в София по естествените науки), Димитър Станчев; Димитър Мумджиев и Цвятко Н. Свинаров; а учителки били Стефана Н. Иконома (днес г-жа Кр. Мирска); Йовка Димитрова Мамарчева; Еленка Н. Икономова и Кинка Кръстева.

Мъжкото училище се състояло от три отделения и два класа, а девическото от три отделения и I. клас. Класни учители били Стефан Георгиев и Димитър Станчев, а първоначални - Димитър Мумджиев и Цвятко Н. Свинаров. Учителката Стефана Н. Икономова била преподавателка на I. клас. Другите учителки били първоначални.

Мъжкото и девическото училища се помещавали в отделни здания; едничкото тогава общинско училищно здание - старата българска черква - останало за девическото училище, а за мъжко училище - класно и първоначално - се взело под наем зданието, известно под името „старата гимназия", в което днес се помещава сиропиталището „Надежда".

Грижата за българските училища във Варна сега се поема предимно от варненския окръжен училищен съвет, съставът на който бил следният: председател - митрополит Симеон и членове: Симеон Енчев, Георги Попов и Димитър Икономов. Училищни настоятели били: иконом поп Енчо Димитров, касиер Иванов и членове Андон Недялков, Стефан Кабакчиев, Хараламби Лефтеров и Бошков.

Работата на Варненската община досежно училищата още повече олеква през следнята 1879/80 учебна година, когато мъжкото класно училище се превръща в държавно, каквото става през 1883/84. и девическото класно училище, което тогава имало четири класа и се обръща в гимназия, директор на която бил Георги Живков, а на мъжката пръв директор бил Т. Н. Шишков. Тогава (1879/80.) директорът носел званието инспектор, а гимназията - реално училище.

Тъй делото на първите народни труженици в нашия град се увенчава с бляскав успех и тържество. Варна се спечелва завинаги за българската народност. Наместо някогашната гръцко-гагаузка Варна, в която през 1860. година се съзират едва 35-40 български къщи, днес българският елемент държи надмощие над всички други народности в града, взети вкупом - новата, българската Варна по население е третият град в България: тя има 41 162 жители. Наместо скромната Балтаджи-Пейкова къща, що служила за училище на 40 български деца, днес Варна красят 18 първоначални български училища с 16 учители и 42 учителки и с 2408 деца, две мъжки общински прогимназии с 28 учители и с 832 ученици, две девически общински прогимназии с 6 учители и 20 учителки и с 619 ученички; две пълни държавни гимназии: мъжка, с 24 учители и с 425 ученици и девическа, помещавана в една от най-грандиозните училищни сгради в България, с 15 учители и 7 учителки и с 497 ученички; едно търговско училище с 8 учители и 131 ученици.

Разпределени по отделения и класове, учениците дават следните таблици:

                                      Първоначални училища

             Подготвителни отделения 3 паралелки, с 66 момчета и 73 момичета

             I. отделение има 15 паралелки, с 333 момчета и 313 момичета

             II. отделение има 12 паралелки, с 249 момчета и 282 момичета

             III. отделение има 14 паралелки, с 277 момчета и 303 момичета

             IV. отделение има 13 паралелки, с 256 момчета и 256 момичета

                                         Всичко: 1181 момчета и 1154 момичета

                                       I. мъжка прогимназия

             I. клас има 4 паралелки със 184 ученици

             II. клас има 4 паралелки със 164 ученици

             III. клас има 3 паралелки със 117 ученици

                                         Всичко: 465 ученици

                                     II. мъжка прогимназия

            I. клас има 4 паралелки със 167 ученици

            II. клас има 3 паралелки със 124 ученици

            II. клас има 2 паралелки със 76 ученици

                                         Всичко: 367 ученици

                           I. девическа прогимназия

             I. клас има 5 паралелки със 182 ученички

             I. клас има 2 паралелки със 77 ученички

             II. клас има 2 паралелки със 84 ученички

                                        Всичко: 343 ученички

                         II. девическа прогимназия

             I. клас има 2 паралелки с 83 ученички

             II. клас има 3 паралелки с 112 ученички

             III. клас има 3 паралелки с 81 ученички

                                        Всичко: 276 ученички

                       Държавна мъжка гимназия

                                  Реален отдел

              I. (IV.) клас има 3 паралелки със 139 ученици

              II. (V.) клас има 2 паралелки със 55 ученици

              VI. клас има 2 паралелки със 85 ученици

              VII. клас има 1 паралелки със 42 ученици

                                          Всичко: 321 ученици

                              Класически отдел

               I. (IV.) клас има 1 паралелка с 47 ученици

               II. (V.) клас има 1 паралелка с 24 ученици

               VI. клас има 1 паралелка с 21 ученици

               VII. клас има 1 паралелка с 12 ученици

                                          Всичко: 104 ученици

               А всичко в двата отдела: 425 ученици.

                           Държавна девическа гимназия

              I. (IV.) клас има 4 паралелки със 149 ученички

              II. (V.) клас има 2 паралелки със 85 ученички

              VI. клас има 3 паралелки със 134 ученички

              VII. клас има 3 паралелки със 129 ученички

                                             Всичко: 497 ученички

                                      Търговско училище

               I. курс има 45 ученици

               II. курс има 36 ученици

               III. курс има 26 ученици

               IV. курс има 24 ученици

                                             Всичко: 131 ученици.

А всичко днес във варненските български училища 97 учители; 69 учителки; 2569 ученици и 2270 ученички.

Варна си има и общинска библиотека - една от първите библиотеки в страната, която библиотека брои около 11 000 тома книги и списания. Покрай старата българска черква-тая историческа светиня, се издига величествената Съборна черква „Света Богородица", сред един широк площад на града, на какъвто е построена и новата черква „Света Петка", също бележита по своята архитектура.

Всичко това е грамаден прогрес, който се дължи на дългия и усилен труд на първите наши труженици, всякога готови да минат от думи и мисли към дело.

Ето и имената на по-видните дейци за духовното и национално възраждане на българщината във Варна:

Александър Рачински, братя Никола и Сава Георгиевич, Атанас Георгиев, хаджи Стамат Сидерев, Ангел Георгиев, Христо Попович, свещеник Константин Дъновски, Господин хаджи Иванов, хаджи Рали Мавридов, Костадин Тюлев, Стоянчо хаджи Иванов, Киро Иванов, Бойо Недев, Янаки Жеков, Велико Христов, Янко Славчов, братя Върневи, Андон Недялков, архимандрит Панарет, Стоян Д. Иванов, Стойко Влаев, Йосиф Стоянов, Хр. Т. Груев, Стойко Жеков.

Слава и чест на първите труженици за българщината във Варна! Тяхната дейност ще мине в областта на преданията на града.

Заслужено и общинският съвет увековечи паметта им, като нарече някои улици във Варна на техните имена (решение №5146 от 14. април т. г.), а училищното настоятелство именува училището в IV. участък, което ще се строи сега, на името на първия български учител във Варна (Костадин Арабаджиев).

Хвала им!

Варна 11. май 1911. год.

Ив. Церов

„Петдесетгодишнина на българското училище в гр. Варна

1860/61-1910/11 год."

Варна, Печатница „Войников", 1911.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...