Jump to content

19. ИЗЛЕКУВАНЕТО НА СЕСТРА МАРА АЛФРЕД БОНЧЕВА


Recommended Posts

19. ИЗЛЕКУВАНЕТО НА СЕСТРА МАРА АЛФРЕД БОНЧЕВА

Във връзка с този случай ще разкажа едно друго излекуване, за което по преди казах, че ще го разкажа по-нататък.

Беше срещу новата 1962-1963 година, която посрещах на една братска среща в Търново. Между другите братя и сестри от провинцията срещнах там и едно 15-16-годишно момиченце. То беше дошло с една група от Димитровград. Като узнах, че майка му била от много години в Братството, казах му, като се върне, да я помоли да ми пише каквито спомени има от Учителя. Майката ми писа интересен случай: Поради крайно тежки преживявания тя се разболяла и в последствие била толкова изтощена, че едва имала сила да повдига капака на тенджерата. Струвало й се, че кръвта в жилите й е станала на бучки. Голямата й дъщеря имала тримесечен отпуск поради раж­дането на детенцето й. След изтичане на отпуска й сестрата трябвало да по­еме гледането на детето, а това било невъзможно. Отпускът изтичал в неделя и в понеделник дъщерята трябвало да отиде на работа. Сестрата се чудела какво да прави. В съботата й дошло на ума да отиде в Стара Загора при ня­коя от старите сестри да попита не знаят ли нещо от Учителя, което да й по­могне в случая. Като пристигнала не им казала защо е дошла, а само казала, че на другия ден, в неделя, трябва без друго да бъде в Димитровград. Те я по­питали къде иска да я заведат на заранта - в кръжок ли, дето ще четат бесе­да от Учителя или иска да дойде с тях на екскурзия на братското място. Тя казала, че иска да отиде с тях. Като стигнала до мястото, 'извадили да четат беседа, резюмета от беседи и моите спомени от Учителя, които бях изпрати­ла няколко години по-рано на един брат в Стара Загора. Когато те започнали да четат, те не започнали нито от беседите, нито то резюметата, а от споме­ните ми. Според писмото, което ми писа сестрата, като стигнали до страницата, където казвам на Учителя, че имам непрекъсната температура и че не знам дали нямам нещо в кръвта, а Той ми казва: „А! Какво можете да имате в кръвта?" Тъкмо при тези Негови думи и сестрата изпитала като мене една радост, която видяла в себе си като силна светлина и в същата минута оздравяла. Завърнала се здрава в Димитровград и болестта й не се е повторила. Това е станало 24 години след моето излекуване и 18 години след смъртта на Учителя.

Правят впечатление в този случай следните 4 неща: че на сестрата й дошло на ума да отиде в Стара Загора, сякаш че ли за това защото там я ча­кат моите спомени; второ - въпреки отпадналите си сили е предпочела да отиде на екскурзията вместо на кръжок; трето - че сестрите тогава са носели със себе си и моите спомени и четвърто - че са започнали да четат от тях. Ако бяха започнали да четат от беседите или резюметата нямаше да им стиг­не време да дойдат до спомените ми. Като че ли Небето е наредило всичко така, че сестрата да чуе това място, при което моментално съм оздравяла, за да оздравее и тя.

„Хлопайте и ще ви се отвори, искайте и ще ви се даде." Това значи, че за да получим, първата крачка трябва да бъде направе­на от нас.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...