Jump to content

3. ПЪРВАТА ЦИГУЛКА И ПЪРВАТА ПУШКА


Recommended Posts

3. ПЪРВАТА ЦИГУЛКА И ПЪРВАТА ПУШКА

За мене, обаче, годните 1915, 1916,1917 бяха години на отклонение ка­то ученик в гимназията, под влиянието на един мой братовчед, започнал да пуши. Той ме научи да правя лов на птички. През 1917 година си купих пушка и куче и станах истински ловец, разбира се, бракониер, понеже като малоле­тен нямах право да притежавам ловджийски билет. Убивах пъдпъдъци, яреби­ци и зайци, за което по-късно скъпо платих. Но за мене, „зеления младеж" може би това се допусна, за да разбера фалша на обикновения човешки жи­вот да се отвратя от него, за да се ориентирам след това към Учителя и да не се поглеждам повече назад.

През 1916 година баща ми се завърна от фронта в десетдневен дома­шен отпуск. Един ден той попита за цигулката си, която беше потънала в па­яжина и прах. „Ех, каза той - трима сина имам, а нито един от вас не можа да усвои моята дарба, да се научи да свири". Тогава той ме повика и без ноти ми показа една лека хороводна песничка, която аз наистина, в скоро време на­учих да свиря, разбира се, по най-примитивен начин.

След това проявих голямо желание и воля и в скоро време, не минаха 5-6 месеца, аз вече можех сравнително добре да свиря хора и ръченици.

Така продължих дълги години са свиря по слух, без ноти. Усвоих добре народната музика, така както я изпълняваше баща ми. Едва 20-30 години по-късно започнах частично да уча нотно свирене, което не ми се удаваше и си останах до днес специалист по народна музика, а любител на нотната музика.

През първата година на войната (1915) аз напуснах гимназията и за ед­на година се назначих писар-разсилен при Комитета за стопански грижи и обществена предвидливост. Тогава бях завършил V клас на реалната гимна­зия в Стара Загора. С получаваната заплата 90 лв., плюс дажбата на 3-4 ду­ши войници, делегирани към същото предприятие, които доброволно си отс­тъпваха дажбата на мене - три-четири хляба и една-пълна бака с войнишка чорба, аз поддържах две семейства: нашето и на това на вуйчо ми - Иван Котаров.

На следващата година - 1916, завърших VI клас, а през 1917-18 г. VII клас. В края на учебната 1917-1918 година през месец кани ме мобилизираха по изземане на храни за войската и ме изпратиха с още един стар войник (с пушка) в с. Сборище, Новозагорско. Бях началник на зърнения склад, а вой­ника - подчинен на мене за охрана. Събирането на храна за войската може би щеше да продължи до неопределено време, но три месеца след започва­нето стана пробива на „Добро поле". Нашите войски масово започнаха да напускат фронта и да отстъпват. Станаха сблъскванията при Княжево и Владая и нас ни отзоваха да се явим незабавно в частите си. Пропуснах да кажа, че аз бях определен от наборната комисия, преди мобилизирането, да служа при ЖП полк в София. В това време цар Фердинанд абдикира и със специален влак отпътува за Австрия, а на престола се възкачи Борис III.

В казармата престоях всичко 34 дни. Бях прикрепен към едно звено от 10-12 души по поддържане на мостовото дело. Тази служба като че ли ми бе­ше определено от Небето, тъй като бях напълно освободен от военни обуче­ния с пушка и пр. В деня на полагане клетва за вярност на царя, мене ме пос­тавиха дневален на опитно строящия се мост „Любеке" в района на казарма­та и така бях освободен от клетва.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...