Jump to content

28. МЕКИЧАРНИЦАТА


Recommended Posts

28. МЕКИЧАРНИЦАТА

 

1927 година. В една от своите лекции на Младежкия клас, Учителят да­де задача всеки ученик от класа за един ден да си представи, че няма пет па­ри в джоба си. Да отиде в града или селото, дето със собствен труд да си из­кара прехраната.

 

Тази задача решиха да изпълнят групово братята Борис Николов, Влад Пашов, Георги Радев, Иван Михайлов и аз. Какво да работим? Решихме да печем и продаваме мекици.

 

За тази цел построихме един временен навес при работилницата на брат Бертоли на видно място - откъм ул. „Раковски", дето има голямо движение. Инсталирахме един примус, една широка тенджера за олиото, ко­фа за тестото и тезгях с голяма тава, дето щяха да се излагат за продан из­печените мекици.

Започнахме. Брат Влад се грижеше за приготвяне на тестото и пуща­нето на мекиците в тенджерата. Брат Борис поддържаше огъня и маслото, брат Георги Радев с два шиша обръщаше и вадеше изпечените мекици, като ги слагаше в тавата на тезгяха. Брат Иван Михайлов, с бяла престилка прода­ваше мекиците, като от време на време викаше с висок глас: „Насам минете, мекици, насам топлите мекици! Парят, парят!"... А моя милост с цигулката свирех „Братство, единство" и други песни.

 

Мекичарницата ни със своята оригиналност привличаше вниманието на минувачите, особено на учащите се, които се спираха, купуваха си меки­ци и се позастояваха усмихнати и учудени да послушат безплатната музика.

 

Това продължи няколко сутрини с добър резултат. Приятелите доклад­ваха на Учителя, който одобри идеята ни и ни насърчи.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...