8. ОРИСНИЦИ НА СЪДБАТА

[Hristo Vatev]

8. ОРИСНИЦИ НА СЪДБАТА

Завърших гимназията, беше ми отказано да следвам в университета от баща ми и тогава се поставяше въпроса в семейството ми, за посоката на моят път. А какъв път може да има една девойка на 18 години и то в провинцията? Родителите ми бяха практични. Трябваше да ми се намери подходящ съпруг. А аз стоях в едно объркано състояние.

Един ден имам едно видение. Около мен слезнаха и ме заобиколиха светли същества. Бяха орисници на съдбата. Едната орисница започна да ми говори и да ми представя в образи един свят на жена поставена при много благоприятни условия и материално изобилие, която бе заобиколена от висше общество и с подходящ външен блясък. Отвориха ми и другата страница на предстоящия ми живот, за да видя и вътрешното съдържание на този светски живот. Видях никаква придобивка за душата и живот без съдържание и кух отвътре, от беден победен на празнота и безсмислие!

Другата орисница започна да ми говори и ми представя живота на една жена поставена при много сурови условия, пътят бе трънлив, каменист, бурен, пълен със страдание и мъчение. Сурови условия - ледени блокове от човешки сърца, които с човешки сълзи трябва да се разтопяват. Отвориха ми и другата страница, показаха ми вътрешното съдържание на този живот: богати опитности, дълбочина на мисълта и съдържание.

След това светлите същества - орисници ме запитаха: „Кой път желаеш да избереш? От тебе зависи да си избереш. Имаш привилегията да избираш. Ние веднага щете поставим при тези условия". Без колебание казах: „Избирам пътя на най-мъчните условия, но да е пълен с вътрешно съдържание".

Завесата пред очите ми се спусна. Видението изчезна. Аз поех моят път. А той беше такъв, какъвто си го избрах - трънлив, че каменист, че ледени блокове се изправяха в сърцата на ония, които се срещах. Бури, урагани се изсипваха върху главата ми. Градушки ме брулиха и аз се олюлявах в своя път. Веднъж не издържах и отидох на Изгрева да се оплаквам на Учителя от всичко това, което ме връхлита. Учителят ме изслуша внимателно, после се усмихна и ми каза: „Сестра, защо се оплаквате? Нали вие такъв път си избрахте пред орисниците?" Каза това и замълча. Тишина. Космическа тишина.

Пред мен се завъртя цялата Вселена. Бях отново там, в онези млади го¬дини и над мен орисниците, които пророкуваха. Да, това беше един реален свят, не в образи, а в действие. А сега, аз бях поела своят път, който сама си бях избрала. Учителят бе пред мен. Аз бях дошла за помощ при Него. Смятах, че причината на тези бури и урагани бяха другите, с които се срещах и смятах, че това бе тяхна голяма вина и безсърдечие към мене. А се оказа, че това бе заложено в програмата на моят път, който бях си избрала сама, а впоследствие бях забравила за това, понеже вървях в път от препятствия, мъчнотии и страдания.

С насълзени очи погледнах Учителя. Той се усмихна и каза: „Рекох, пейте когато сте в затруднение „Тъги и скърби". Целунах му ръка и си тръгнах от Него и си поех по моя път, орисан от орисниците.