Jump to content

18. НИТО УХО Е ЧУВАЛО, НИТО ОКО Е ВИЖДАЛО


Recommended Posts

18. НИТО УХО Е ЧУВАЛО, НИТО ОКО Е ВИЖДАЛО

Започнах да ставам по-независима с трудът си, чрез който получавах пари. Но те се харчеха лесно, защото аз бях поела издръжката на цялото домакинство. Трябваше да платя с нещо, това беше цената за относителната малка свобода, която ми се даваше. Даваха ми свобода на труд и с онези пари, които ми оставаха от издръжката на домакинството можех да отделя нещо и за своята потребност. Все пак бях доволна и на тази придобивка. Голямо унижение бе това. А с тези пари можех да живея много сносно ако бях сама. Но нали бях омъжена и издържах мъж и дом. А той бе фабрикант, работеше с милиони, но не ми даваше никакъв лев, нито за дома, нито за мене. Жестока работа. Така премина целият ми живот. Но преминаха доста години и дойде 1944 г. и се смени режима, властта и епохата. Тогава на всич­ки фабриканти им взеха имота, парите и ги изхвърлиха на улицата. Повечето от тях заминаха по затворите и концлагерите. Но моят мъж остана поради съвсем друга причина. Тогава вече аз не изтърпях и след един скандал му ка­зах една истина: „Чуй какво. За мене ти си мъж за когото аз си плащам. Аз цял живот с теб живея и съм те издържала с мои пари, хранила съм те, поила съм те и съм те обличала. Цял живот с мой труд си живял, аз съм те прала и готвила. Ти беше за мен един готованец и един мъженаложник, защото всичко, което ти работи десетки години, спечели и създаде като фабрикант го няма вече. Изчезна, значи е било нереално. А реално остана това, че съм те хранила с моя труд и съм те издържала. Ти си мъж за когото аз съм си плащала. Такива мъже, за които жените си плащат се казват мъженаложници". Той се стъписа от тези думи. Накарах го да сметне колко години съм го хранила, поила и обличала и колко пари е дал за мен. Не беше дал нито един грош за мен. А в замяна на това той сега беше един голтак и нищо повече. Така бяха нещата след 1944 година. А преди това бе друга епоха. И сега аз разправям за събитията по времето на Школата.

И така аз трябваше при един специален случай да отида в София на Изгрева при Учителя. Имах разговор с Него. Бях приготвила багажа, но ня­мах достатъчно пари, за да бъда свободна и независима. Имах малко събра­ни пари, които щяха да ми стигнат да отида до София. Мъжът ми отказа да ми даде, но не ме възпираше. Пускаше ме, ако имам пари. Но аз бях ги по­харчила за домакинството. Той знаеше това и затова бе великодушен към мен, че мога да замина. Седя до опакования куфар и се чудя какво да правя. След няколко минути дойдоха и ме извикаха в семейството на най-големия фабрикант и индустриалец в града, който бе сгодил дъщеря си и им трябваха подаръци при обявяване на официалния годеж. Тогава нямаше готови подаръци. Трябва да поръчаш, да се изработят и тогава можеш да връчваш комуто си искаш. Те ми дават спешна поръчка и разчитат само на мен. Аз отказвам, защото съм си опаковала куфара за София. Но те ме заставиха насила да им приготвя подаръците. Като видях, че няма да се отърва от тях, приех поръчката. В този момент аз знаех, че трябва да замина за София и че всяка една поръчка ще забави моето заминаване. И през ум не ми минаваше, че аз нямам достатъчно пари. Съгласих се. Те ме помолиха да ми­на през магазините в Габрово и да взема каквото намеря за необходимо, като копринени платове и т.в. Поех задачата, минах през магазините, взех не­обходимите платове и за 24 часа денонощна работа със светкавична бързи­на изпълних поръчката. Изведнъж получих толкова много сили и енергия, че сама всичко изработих като изобщо не съм спала през това време. Ръцете ми летяха, аз не усещах, бях в особено състояние, чувствах, че имам необик­новена помощ от невидими приятели. Направих един нов модел и всички много го харесаха. Бяха възхитени от изпълнението, от модела и от светкавична­та работа. Заплатиха ми учудващо много - един път за работата, втори път за модела и трети път - за бързината. Обещах си, че този модел никога няма да го изработвам на други лица. Сумата, която получих беше голяма и с нея мо­жех да пътувам до София и с нея да престоя около 30 дни. Аз се радвах, а и те се радваха като деца за хубавата изработка. Поръчката я превозиха с ле­ка кола. Учудих се сама на онова, което бе преминало през ръцете ми за 24 часа. Годежът бе преминал при особено вдъхновение от всички след подна­сяне на подаръците. Онези невидими мои приятели и помагачи бяха замина­ли там при връчването на подаръците и бяха създали необикновено настроение. След този случай моята клиентела се увеличи двукратно. Имах пари и вече никой не можеше да ме спре. Мъжът ми не можеше да се изметне, защото това не бе в характера му, беше го яд, че съм успяла да се сдобия с пари. С моя труд аз свободно разрешавах моите идейни задачи и то пред лицето на Бога.

Аз съм вече при Учителя, изключително уморена, но бях щастлива, че бях отново застанала пред Него. „Сестра, нито ухо е чувало, нито око е виж­дало онова, което има да минете." Аз стоя изумена. Наистина в живота ми станаха толкова неща, че никой не би повярвал ако ги чуе. А сега ги разказвам, за да видите какво значи път на един роб и на една бяла робиня. Този път води към Школата на Учителя. Разказах неща за себе си, които не са нито за разказване, нито за виждане, нито за чуване, защото ще изкушат много хора. Пък и втори път те не могат да се повторят в един човешки живот. Човек може да ги издържи само един път.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...