Jump to content

24. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ИСКАШЕ ДА РАЗТУРИ И СПРЕ ПАНЕВРИТМИЯТА


Recommended Posts

24. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ИСКАШЕ ДА РАЗТУРИ И СПРЕ ПАНЕВРИТМИЯТА

Бяхме на лагеруване на 7-те езера на Рила. Моят съпруг Юрдан ме пус­каше сама, защото знаеше, че там съм с Учителя, а той имаше доверие само на Него. Аз имах хубава самостоятелна палатка. Обикновено след Паневритмия, аз тръгвах сама да се разхождам по планината. Обикновено тръгвах да се изчаквам направо към скалите като планинска коза и се кате­рех по-добре дори и от алпинистите. Бях млада, силна и пъргава. Имаше места, където се изчаквах сама и никой друг не смееше дори да погледне натам, където се бях изкачила. Приятелите замираха от страх. Говореха за моите подвизи, а на мене ми беше приятно да слушам това. А че постъпвах безразсъдно, аз и не подозирах. Веднъж се катерех направо по една скала. Беше много трудно и няколко пъти можех за миг да се откъсна и да падна в пропастта. Точно по това време Учителят взима бинокъла си и го насочва към същата скала, търси ме, съзира ме в окуляра на бинокъла си и пита останалите: „Кой ще бъде там на скалите освен Цанка" после го подава на приятелите и те ме следят като движеща се точка по скалите. Като се върнах след големите си премеждия този ден, казах.-на Учителя, че съм се качвала горе по скалите само с молитва. „Това те и спаси", ми каза Той. На другия ден Учителят ни забрани да се правят изкачвания по скалите, а да се минава по заобиколен път и по оформени пътеки. А моето тибетско естество ме тег­леше към висините, дори към езерата. Не е имало езеро, в което да не съм се къпала.макар че водите бяха ледени, студени и през лятото.

Бяха изминали няколко дни от построяването на лагера. Беше дошъл съпруга ми Юрдан Екимов на 7-те езера сам, за първи път. Смятах, че най-накрая беше дошъл и той, да бъде с мен в братския живот на Рила. Но се ока­за противното. Какво му бяха говорили или писали срещу мен не зная, но той беше дошъл изпълнен с ревност и искаше да се върна веднага в Габрово. А бяха минали само три дни, лагера бе готов, направен, палатките опънати и животът на Рила бе започнал, който водехме всяка година по един и същ начин. Юрдан идва при мен и направо казва: „Ако не се върнеш в Габрово, аз ще се хвърля от скалите и ще се разкъсам на парчета. Ще спра вашата Паневритмия и ще разтуря лагера, защото аз съм оставил писмо в Габрово, на което съм написал, да се прочете след моята смърт. И като причина за смъртта си аз обявявам Братството и всичко това ще се стовари върху Учителя. Край. Избирай сама. Или слизаш веднага с мен или ще ме видиш разкъсан долу на скалите. И после да му мислите!" Отивам при Учителя и му разказах всичко. Той посъветва големия ми брат Борис да му говори. Той му говори, но Юрдан си знаеше своето и не отстъпваше. Аз знаех, че щом той сега не отстъпва и чрез думите на Учителя, то трябва аз да отстъпя, защото бях сигурна, че той ще се хвърли от скалите, за да развали целият лагер. А за писмото оставено в Габрово изобщо не се и съмнявах. Знаех, че беше го написал. Знаех, че той беше решил на всяка цена да изпълни заканата и зап­лахата си срещу мене и Братството. Беше пощурял и обезумял от ревност. Тогава аз си взех само личния багаж и оставих всичко горе като палатка, храна, дрехи и други неща приготвени за летуването на планина. Тръгнахме си пеш до Самоков без да му говоря, а това е 6-7 часа път. В Самоков ме пи­та какво искам да си купя, а че той щял да го плати. А представете си, че през целия си брачен живот той ми е купил само една носна кърпичка. А той бе един от най-богатите фабриканти в Габрово. Той не разполагаше с пари, а боравеше и през ръцете му минаваха милиони левове. А аз всичко си бях спечелила с ръцете си и с ръцете си се издържах - себе си, че и семейството, в което домувах. Отказах категорично. Бях мълчалива и вбесена. Бях непри­мирима и не можех да му простя, че по такъв начин ме свали от Рила. Пристигнахме си в Габрово и наистина на масата в стаята ни ме посрещна написаното и оставено писмо на Юрдан, което трябваше да се прочете след неговата смърт. Аз го взех, разпечатих го и прочетох точно туй същото, с ко­ето той ме бе заплашил на Рила. Захвърлих му писмото в очите и му казах: „За мен ти си мъртъв! Край!"

След една седмица с Юрдан в собствената му фабрика, когато минавал покрай машините с него се случила злополука. Беше му счупена едната ръка, ключицата, имаше изпотрошени ребра и беше поставен целият в бин­тове и шини. Докарах го и го положиха на легло. Питам го: „Ти сега разкъсан ли си или си мъртъв?" Отговаря ми: „Сега аз съм разкъсан. Но нали ти беше ми дала да прочета в една беседа трите заповеди на ученика. Първата от тях е да обичаш Бога, втората - да обичаш ближния с, а третата - да любиш врага си". Беше ме яд на това, че той успя да намери начин да се измъкне и този път чрез цитат от Словото на Учителя. Но нямаше как, аз не можех да се из­мъкна както чрез втората заповед, защото му бях законна съпруга, както и чрез третата заповед, защото трябваше да любя врага си. И така той беше шест месеца на легло, та аз му бях болногледачката, която се грижи за ближния си по втората заповед на Учителя и бях онази, която трябваше да люби врага си по третата заповед на Учителя към ученика. Но след 10-15 дни аз не изтърпях и му казах, че отивам нарочно за няколко дни на Изгрева в София, да се срещна с Учителя и да го питам за неговото състояние и положение, дали ще го бъде или няма да го бъде. Говорих му направо, това му хареса и той се съгласи да замина за Изгрева. Аз съм пред Учителя и му разказвам всичко каквото се случи. А Учителят ми отговаря: „Това му се случи, защото горе на Рила заплашваше Братството, искаше да спре Паневритмията и второ искаше да разтури лагера и трето, той те отдели от лагера и те смъкна долу в града. Горе не се разкъса на скалите, но долу пък го разкъсаха нашите. Нашата охрана е по-силна. Нашата охрана е огън всепояждующ. Това е огън, който вечно гори, вечно се възстановява, не изгасва никога и всичко, което е отвън и отвътре изгаря". Аз сведох глава. Сълзи ми се отрониха от очите, целунах ръка на Учителя и обратно пристиг­нах в Габрово.

Съпругът ми лежеше на кревата, измъчен и очакващ ме: „Какво каза Учителят? Ще оздравея ли, ще ме бъде ли?" Аз му предадох целият разговор с Учителя. Той мълчи, сърдит е, недоволен е от всичко - и от себе си, и от мене, разбира се и от Учителя. Аз бях безкрайно доволна, че случаят се раз­реши така. Цели шест месеца бях болногледачка, а той пъшкаше и охкаше на глас. Болеше го много, но и охкаше много, дори и силно. С това искаше да покаже, че срещу него е извършена неправда. Като болногледачка аз си из­държах изпита по втората заповед - да обичам ближния си като себе си. По едно време ми казва: „Ами къде ти е третата заповед, къде ти е любовта към врага" Отговарям му: „Сега идва момента да изпълня и тая заповед". Той ве­че може леко да седи на кревата. Аз отивам в другата стая, донасям цигулка­та си и от пет месеца като болногледачка за пръв път почвам да свиря песни на Учителя. След половин час свирене, той ме пита: „С това ли се започва любовта към врага?" Отговарям му: „С това се започва, но се продължава с не­що друго". „Я да видим и покажи какво е това другото?" Той се облизва и очи­те му святкат като на котарак. Аз отивам в съседната стая, връщам се и му поднасям една беседа от Учителя. Казвам му: „Само с Божието Слово човек може да нахрани врага си и само чрез него и с него започва любовта на уче­ника към врага си и към Бога!" Той ме гледа втрещено. След няколко часа аз му поднасям редовните блюда с храна на леглото. Казвам му: „Преди два ча­са ти донесох беседа и духовна храна за душата. А сега ти нося храна за фи­зическото ти тяло.А след това съм ти приготвила друга храна". Той ме гледа учудено и кимва с глава, че е разбрал. След като прибрах посудата от легло­то аз взех цигулката, застанах пред него и започнах да му свиря песни от Учителя. Като свърших казах така: „Този концерт бе за теб от ученика съг­ласно третата заповед, защото песента на Учителя в даден момент се изви­сява и става молитва. През цялото време аз съм се молила да оздравееш по-бързо и ти да си гледаш твоята работа и на края да ме оставиш на мира и аз да си гледам моята работа. А моята работа е да изпълнявам трите заповеди на Учителя към ученика, които ти така добре си запомнил и които следеше цели шест месеца дали ги изпълнявам".

След този случай Юрдан не смееше вече да ме спира за Рила. Летувах безпрепятствено, без никакви забележки от него и противодействия. Но за идването ми всеки път на Изгрева продължаваше да се води с мене генерал­но сражение. След като оздравя, отивам при Учителя да Му благодаря за съветите, а Той ме посреща с думите: „Според тебе коя е по-голяма заповед? Да обичаш ближния си или да любиш врага си?" Аз се стресвам и почвам да плача пред Учителя. След малко  се успокоих и вдигнах очи към Учителя: „Е, рекох, да чуем сега и отговора?" „Най-голямата заповед е да любим Бога и да изпълняваме и трите заповеди на Учителя към ученика." Учителят каза: „Точно така! Сестра, вие правилно разрешихте задачата си и този път!"

След много години когато Изгрева бе разрушен и Паневритмията спря­на и забранена, пред мен винаги изпъкваше този случай, когато един човек искаше да разтури и спре Паневритмията. Знаех закона. Но ще дочакам ли да видя как действува закона на Божествения огън, който е всепояждующ и гори отвън и отвътре хора, общества, държави и империи. Ако не аз, то вие след мене ще проверите това. Аз вече го проверих.

Бележка на редактора: След 1989 година живите останали от разру­шения Изгрев го провериха. Беше точен и верен!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...