Jump to content

38. ОПРЕДЕЛЕНОТО МЯСТО


Recommended Posts

38. ОПРЕДЕЛЕНОТО МЯСТО

Веднъж Учителят беше наредил на Галилей и Славчо да организират една екскурзия с автобуса до Рила. Всичко бе организирано както трябва, точно и акуратно, защото Учителят им бе дал една задача, че тази екскурзия трябва да свърши с баланс плюс минус нула. Обикновено след всяка екскурзия накрая трябваше да се събират допълнително пари, защото не достигаха за разноските и приятелите все се оплакваха, че парите отиват някъде и не им се вижда края. Тогава Галилей и Славчо бяха изчислили всичко точно, бя­ха събрали пари за всички видове разноски. При влизане в автобуса бяха оп­ределили и поставили листчета кой къде трябва да седне. Всички знаехме за тази задача и наблюдавахме какво ще стане, затова изпълнявахме всичко, което те казваха. Всеки си седна на определеното място. До Учителят бе ос­тавено свободно място и Галилей го беше определил за себе си. Нали, който бърка с ръце в кацата с мед си облизва накрая пръстите. Аз тръгнах да си търся мястото с моето име, когато чух един вътрешен глас, който ми каза: „Твоето място е запазено до Учителя". Аз без да мисля много отидох и сед­нах до Учителя. Учителят леко ме погледна с крайчеца на окото и не каза нищо, все едно не вижда кой е седнал до Него. Учителят седи и гледа напред и всички чакат да тръгне автобуса. Галилей накрая влиза в автобуса и казва на шофьора: „Всичко е готово, можем да тръгнем". Вдига глава и тръгва към онова място, което той сам си е определил до Учителя. А там съм седнала аз. Нали ми казаха от горе, че това място е определено за мен. Аз слушам и изпълнявам. Галилей идва: „Това място е мое. Не виждаш ли какво бе написа­но на бележката?" Учителят седи, гледа напред и все едно нищо не забелязва, нито чува. Казвам му: „Това място е определено за мен и от Небето ми определиха да седна тук. Аз слушам и изпълнявам". Галилей негодува. Аз взимам бележката, която той е написал за това място и му я подавам. „Ето ти бележката, отиди на това свободно място там, сложи там тази бележка и седни върху нея. Мястото ще е твое и ще седиш върху твоята бележка". Всички слушат и се разсмиват гръмогласно. Учителят гледа нап­ред и нито чува, нито вижда, все едно, че го няма в автобуса. А Него Го има и аз седя до Него. Галилей няма какво да прави и отива та сяда на онова място, което бе определено за мене.

Екскурзията бе организирана идеално и образцово. Галилей накрая докладва на Учителя, че никой на никого не дължи нито една стотинка. Учителят бе доволен. Аз също бях доволна, че седях до Учителя. Всички бяха доволни, освен Галилей, който ми се сърди няколко дни. Но ние бяхме добри приятели. Не можеше да разбере как така ми бе наредено от горе да седна на това място. На следващата беседа Учителят каза, че на всеки един от нас мястото му в Школата е строго определено. След беседата отивам при Галилей и го питам: „Ти нали чу какво каза Учителят за мястото на ученика?" Отговори ми: „Чух!" Аз продължавам: „Ето ти си тук на Изгрева толкова годи­ни и всеки петък ти свириш с цигулката в Младежкия клас пред Учителя. Твоето място е строго определено и никой не ти го заема. А аз дойдох вед­нъж в годината от Габрово и ми определиха отгоре място, да седна до Учителя в автобуса, а ти се сърдиш. Аз не се сърдя, че ти цяла година си до Него, а ти се сърдиш, че един път и аз съм до Него. Това място ми го опреде­лиха като награда за молитвите, които съм произнасяла, да ми се отвори път до София". Галилей слуша изненадано. „Сестра, аз това не знаех. Направил съм грешка. Добре, че я поправиха отгоре." Галилей погледна към небето и се усмихна. Разсмяхме се и двамата. Пак останахме приятели. Животът в Школата продължаваше.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...